ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 2062
гр. София, 03.06.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 99 СЪСТАВ, в закрито заседание на
трети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:П. В. К.
като разгледа докладваното от П. В. К. Частно наказателно дело №
20241110207394 по описа за 2024 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.243, ал.4 и сл. от НПК.
Образувано е по жалба на пострадалия А. И. Р., ЕГН **********, чрез адв. Н. Р.
от САК, против постановление от 02.05.2024 г. на прокурор при СРП за прекратяване
на досъдебно наказателно производство № 230 ЗМК 943/2020 г. по описа на 06 РУ-
СДВР, пр. пр. № 18229/2020 г. по описа на СРП, водено за престъпление по чл.209, ал.1
от НК.
В жалбата се твърди, че прокурорското постановление било незаконосъобразно,
тъй като имало достатъчно доказателства за извършено престъпление и за неговия
автор, поради което се иска атакуваният прокурорски акт да бъде отменен и делото да
се върне на СРП за продължаване на разследването.
Жалбата е процесуално допустима, тъй като е подадена в срок, срещу подлежащ
на обжалване акт, пред надлежен орган – СРС, от легитимирано лице съгласно чл.243,
ал.4 от НПК и съдържа всички необходими реквизити. В случая по делото няма
привлечен обвиняем, поради което препис от постановлението за прекратяване
правилно е връчен само на пострадалия.
Софийският районен съд, след като се запозна с депозираната жалба и
материалите по досъдебното производство, намира жалбата за основателна по
следните съображения:
Досъдебното производство е било образувано и се е водило за извършено
престъпление по чл.209, ал.1 от НК, за това, че в периода 2012 г. - 2019 г. в гр. София, с
цел да бъде набавена за себе си или за другиго имотна облага е възбудено заблуждение
у А. И. Р. и с това е причинена на последния имотна вреда. По делото са били
1
извършени разпити на свидетели, проведени са очни ставки, изготвена е била съдебно-
психиатрична и психологична експертиза на пострадалия, събрани са и множество
писмени доказателства. Въз основа на тези събрани по делото доказателства
прокурорът е преценил, че не били доказани и не можело да бъдат доказани по
безспорен начин основни елементи от състава на престъплението по чл.209 от НК,
поради което е прекратил наказателното производство на основание чл.243, ал.1, т.2 от
НПК.
След като се запозна с изготвеното постановление за прекратяване на
наказателното производство, съдът го намира за необосновано, поради следните
причини:
Събраните по делото доказателства не съответстват на правните изводи на
прокурора, който е приел, че: „макар по делото да са събрани доказателства, че Симеон
Д. и Елизабета Д.а не са имали намерение да продават имот в Гърция, то липсвали
каквито и да е доказателства относно това какъв е размерът на предадените от А. И. Р.
парични суми, както и кога (на кои дати) са били предадени. Не било установено и
какви парични суми са били върнати от Симеон Д. и Елизабета Д.а на А. Р., както и
дали двамата са върнали всички дължими суми на Р. (както твърдят) или са останали
невърнати парични суми (както твърди Р.). Освен това не било установено по делото в
какъв срок е следвало Симеон Д. и Елизабета Д.а да върнат получените от тях парични
средства на А. Р., съответно не било ясно дали двамата са изпаднали в забава, в случай
че се приеме, че все още не са върнали парите на Р.. Посочените обстоятелства не били
установени, доколкото между страните не са били изготвени каквито и да било
писмени документи, удостоверяващи предаването на паричните суми, причините за
предаването им, както и кога и при какви обстоятелства е следвало Симеон Д. и
Елизабета Д.а да върнат получените средства на Р.“.
От събраните по делото доказателства съдът установи, че през 2012 г. на Пазар
„Красно село“ в гр. София пострадалият А. Р. се запознал със свидетеля Симеон Д..
Двамата се сприятелили и свидетелят Д. започнал да иска от свидетеля Р. парични суми
в различен размер и под различен претекст – за закупуване на стоки, които
впоследствие да продаде на пазара; за заплащане на глоба, за да освободят задържаната
му съпруга; за държавни такси за продажба на поземлен имот в Гърция; за заплащане
на курс за таксиметров шофьор и издаване на шофьорска книжка; за пътни разходи до
Гърция. Пострадалият Р. предоставял на свидетеля Д. и съпругата му Елизабета Д.а
различни по размер суми, които те обещавали да му върнат след като продадат вещите
на пазара, или след сделката с имота в Гърция, или в някакви други срокове, но това не
се случило. На пострадалия Р. били върнати само дребни суми – веднъж 200 лева и
веднъж 400 лева, а пострадалият заявява, че е дал на свидетеля Д. и съпругата му около
100 000 евро, а именно: в края на 2021 г. му дал 300 лева, от които Д. му върнал 200; в
2
началото на 2013 г. му дал 3000 лева за глобата на съпругата му, но Д. не му върнал
нищо, заявявайки, че чака да продаде земя в Гърция; впоследствие пак през 2013 г. му
дал 300 лева за пътни до Гърция и 3500 евро за държавни такси за продажба на
поземлен имот в Гърция; отново през 2013 г. още 3500 евро за продажба на земята в
Гърция, защото платената такса за издаване на предходните документи важала само 3
месеца, които трябвало да бъдат върнати до Нова година; през 2014 г. отново 300 лева
за пътни до Гърция и 3500 евро за държавни такси за продажба на имота в Гърция,
понеже пак бил изтекъл срокът на документите, като тогава дори пострадалият говорил
по телефона на свидетеля Д. с някаква жена, която се представила за адвокатка в
Гърция и му казала, че урежда сделката с поземления имот; след това в началото на
2015 г. му дал 4000 лева за да си извади шофьорска книжка и за курс за таксиметров
шофьор, за което самият пострадал взел на заем сумата от 5000 лева, което се
потвърждава и от свидетеля Илиян Радев и свидетелката Емилия Иванова; юни месец
2015 г. дал на жената на свидетеля Д. 2000 лева, понеже Д. бил задържан в полицията;
в края на 2014 г. дал на Д. 500 лева да закупи сурвачки, като в края на 2015 г. Д. му
върнал 400 лева; в началото на 2016 г. му дал 150 лева за транспорт до Гърция; през
2016 г. дал 10 000 евро на жената на сина на свидетеля Д., за да бъде изплатен делът от
земята в Гърция на братовчедката на свидетеля Д., за което пострадалият изтеглил заем
от Булбанк, като има по делото и писмени доказателства във връзка с този заем; през
юни месец 2016 г. отново му дал 300 лева за пътни до Гърция и 3700 евро за държавни
такси за продажба на имота в Гърция, понеже пак бил изтекъл срокът на документите и
таксите се били вдигнали, заради което пострадалият продал свой имот в село
Драгичево за сумата от 30 000 лева, което се подкрепя и от показанията на
свидетелката Емилия Иванова; след това дал 10 000 лева на жената на свидетеля Д., за
да го освободят от затвора, за което пострадалият отново продал своя земя в село
Бачище и взел 5000 лева на заем от приятел; в началото на 2018 г. отново му дал 300
лева за пътни и 3700 евро за такси за имота в Гърция; през юни 2018 г. пак му дал 300
лева за пътни и 3700 евро за такси за имота в Гърция; в началото на 2019 г. за пореден
път му дал 3700 евро за такси за имота в Гърция; през 2019 г. му дал 10 000 евро за
адвокатката в Гърция и 7000 евро за братовчед му в Гърция, при когото свидетелят Д.
живеел. След като лятото на 2019 г. свидетелят Д. уж заминал за Гърция, повече не се
обадил на пострадалия. Тогава пострадалият разбрал, че бил измамен.
Във връзка с изложеното по-горе, съдът не споделя правните изводи на
прокурора, че липсвали каквито и да е доказателства относно размера на предадените
от А. Р. парични суми, както и кога (на кои дати) са били предадени. Именно в
показанията си пострадалият подробно посочва, какви парични суми е предал и кога е
станало това. Действително същият не сочи конкретни дати, но посочва периоди, което
е достатъчно (в началото на 2013 г.; през 2014 г.; в началото на 2015 г.; юни месец 2015
г. и т.н.). Обвинение може да бъде повдигнато и за конкретен период или периоди от
3
време, когато не може да се установи точната дата на деянието. Освен това прокурорът
не е длъжен да повдига обвинение за абсолютно всички дати и суми, като за тези,
които счита, че не са ясни или не се доказват, може да не повдига обвинение, но има
периоди и суми, които ясно и конкретно се посочват от пострадалия, поради което няма
как да бъде споделен изводът на държавния обвинител, че липсвали доказателства
относно всички суми и периоди. Съгласно разпоредбата на чл.14, ал.2 от НПК
доказателствата и средствата за тяхното установяване не могат да имат предварително
определена сила, което означава, че всяко едно обстоятелство може да се доказва с
всички допустими по НПК доказателства и доказателствени средства. В НПК няма
изискване, както е в гражданския процес, суми над определен размер да се доказват
само с писмени доказателства. Предвид на това е несъстоятелен доводът на прокурора,
че: „посочените обстоятелства не били установени, доколкото между страните не са
били изготвени каквито и да било писмени документи, удостоверяващи предаването на
паричните суми, причините за предаването им, както и кога и при какви обстоятелства
е следвало Симеон Д. и Елизабета Д.а да върнат получените средства на Р.“. Тези
обстоятелства не е задължително да се установяват само с писмени доказателства, а
това може да стане и със свидетелските показания на пострадалото лице, в които се
съдържат достатъчно данни за установяване размера на сумите и периода на
предаването им на свидетеля Д. и жена му. По делото има изготвена СППЕ на
пострадалия, която казва, че той е психично здрав, поради което няма основания да се
приема липса на свидетелска годност, въпреки възрастта му. Не само това, но думите
на Р. намират пълна подкрепа в показанията на свидетелите Илиян Радев за взета
назаем сума от 5000 лева от пострадалия, която била предадена от Р. на лице от ромски
произход, от показанията на свидетелката Емилия Иванова, която потвърждава за
продажбата на имота в Драгичево за 30 000 лева и за заема от 5000 лева, за това, че
пострадалият често предавал различни суми на свидетеля Д.. В подкрепа на
твърденията, че пострадалият е теглил банков заем са и писмените доказателства във
връзка с този заем. Предвид на това съдът намира, че показанията на пострадалия
изобщо не са голословни и неподкрепени, а напротив, намират сериозна подкрепа в
показанията на други свидетели и писмените доказателства.
От друга страна самият свидетел Д. и съпругата му Елизабета Д.а признават, че
са вземали пари от пострадалия, но логично и като защитна версия (понеже се явяват
заподозрени), говорят само за два заема в малки размери, но първо Д.а заявява, че
заемите били за купуване на цигари, а после споделя, че били всъщност за закупуване
на цветя. От своя страна свидетелят Д. първо казва, че заемите били само два, а при
очната ставка говори как доста пъти – 5-6 пъти пострадалият му давал по 300-400 лева.
Относно поземления имот в Гърция свидетелят Д. и съпругата му Елизабета Д.а
заявяват, че нямали роднини и недвижим имот в Гърция, което се потвърждава и от
разпитите на техни роднини, това е прието и от прокурора, а в същото време
4
държавният обвинител счита, че нямало доказателства за престъпление. Именно във
връзка с твърдяната продажба на този имот са били дадени една голяма част от сумите
– няколко пъти по 3500 евро и по 3700 евро за такси и по-малки суми за пътни разходи,
така че, ако за другите суми за сурвачки и т.н., за които част от парите са били върнати
и прокурорът смята, че това е заем, то за тези суми няма как да става въпрос за чисти
гражданскоправни отношения, след като причината за предаването им е именно
твърдения за продажба на недвижим имот в Гърция, който става ясно, че свидетелят Д.
и съпругата му не са притежавали. Следователно за тези суми, които са били давани за
такси за продажба на имота в Гърция, то има както доказателства за периода на
предаването, така и за размера, така и за възбуждането и поддържане на заблуждение,
като се представят неверни обстоятелства, защо се искат сумите. Предвид на това
съдът не споделя изводите на прокурора, че: „не било установено какви парични суми
са били дадени на и върнати от Симеон Д. и Елизабета Д.а на А. Р., както и дали
двамата са върнали всички дължими суми на Р. (както твърдят) или са останали
невърнати парични суми (както твърди Р.)“. Тук прокурорът поставя на равна плоскост
и достоверност показанията на пострадалия и свидетелите Д.и, но докато тези на Р.
намират сериозна подкрепа в останалите събрани доказателства, то тези на Д.и се
оборват, а и са вътрешно противоречиви. Освен това техните думи са и житейски
нелогични, понеже няма как за два малки заема (както твърдят Д.и) от порядъка на 400
лева, Р. да е продавал имоти, да е теглил заеми и многократно да е давал различни
парични суми на свидетеля Д. и съпругата му, което се подкрепя от показанията на
свидетелите Илиян Радев и Емилия Иванова. Следователно показанията на
пострадалия не са изолирани, каквито обаче са тези на свидетелите Д.и.
Предвид изложеното до тук, съдът намира, че прекратяването на наказателното
производство не е направено в съгласие със закона, а именно след детайлна и
обективна преценка на всички доказателства. Няма пречка при повторен разпит на
пострадалия Р. прокурорът да си изясни, ако счита, че от досегашните разпити не става
ясно, какъв е размерът на предадените от А. Р. парични суми, кога са били предадени и
колко пари са му били върнати, като на свидетеля бъдат зададени конкретни въпроси в
тази насока за изясняване на посочените обстоятелства.
Поради изложеното, обжалваното постановление следва да бъде отменено, а
делото върнато на СРП за изпълнение на дадените указания.
Мотивиран от горното и на основание чл.243, ал.6, т.3 от НПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ постановление от 02.05.2024 г. на прокурор при СРП за прекратяване
на досъдебно наказателно производство № 230 ЗМК 943/2020 г. по описа на 06 РУ-
СДВР, пр. пр. № 18229/2020 г. по описа на СРП, водено за престъпление по чл.209, ал.1
5
от НК.
ВРЪЩА на Районна прокуратура – гр. София досъдебно наказателно
производство № 230 ЗМК 943/2020 г. по описа на 06 РУ-СДВР, пр. пр. № 18229/2020 г.
по описа на СРП за изпълнение на дадените в обстоятелствената част на определението
задължителни указания относно прилагането на закона.
Определението подлежи на обжалване и протестиране пред Софийски градски
съд в 7-дневен срок от съобщаването му на страните.
Преписи от определението да се изпратят на РП-София и на жалбоподателя А.
И. Р. чрез адв. Н. Р. от САК.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6