№ 1587
гр. София, 21.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 14-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на двадесет и девети ноември през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Ася Събева
Членове:Кристина Филипова
Даниела Х.а
при участието на секретаря Нина Ш. Вьонг Методиева
като разгледа докладваното от Даниела Х.а Въззивно гражданско дело №
20221000501370 по описа за 2022 година
Производството е по реда на Глава ХХ от ГПК - Въззивно обжалване.
Образувано е възоснова на въззивна жалба с вх. Рег. № 19475 от 01.04.2022 г.
подадена от Г. Х. Х., представляван от адв. Н.Д. и адв. Г.Р. срещу Решение № 566 от
18.03.2022г. постановено по гр.д. № 8570 по опис на Софийски градски съд за 2021 г. в
частта, в която е отхвърлена исковата му претенция с правно основание чл. 432, ал.1 КЗ за
разликата над присъдените 15 000 лева до претендираните 50 000 лева като обезщетение за
претърпени неимуществени вреди от ПТП, настъпило на 02.09.2019 г. причинено от
виновно поведение на застрахован със застраховка „Гражданска отговорност“ водач на л.а.
марка „Рено“ с ДК № ********, ведно със законна лихва от 15.10.2019 г. до окончателното
изплащане на главницата. В жалбата се излага, че решението е неправилно поради
нарушение на материалния закон, на съдопроизводствените правила и е необосновано.
Отправено е искане за неговата отмяна в обжалваната част и постановяване на друго, с
което предявения иск да бъде изцяло уважен. Претендира разноски в производството пред
въззивния съд.
В писмен отговор с вх. Рег. № 26412 от 03.05.2022г. „Застрахователна компания Лев
Инс“ АД оспорва жалбата като неоснователна и моли за потвърждаване на решението в
1
обжалваната част.
Съдът след като се запозна с въззивната жалба, писмения отговор приема, че
първоинстанционния съдебен акт е валиден и допустим, а относно неговата правилност в
обжалваната част, приема следното:
С решение № 566 от 18.03.2022г. Софийски първоинстанционния съд е осъдил ЗК
„Лев ИНС“ АД, ЕИК 121 130788, със седалище и адрес на управление гр.София, бул.
Симеоновско шосе № 67А, да заплати на Г. Х. Х., ЕГН **********, с адрес гр.***, ж.к. ***,
бл.**, вх.*, ап.** и съдебен адрес гр.София, ул. Х. Белчев № 2, офис 6, сумата от 15
000лева, на основание чл.432, ал.1 КЗ, представляваща обезщетение за претърпени
неимуществени вреди от ПТП настъпило на 02.09.2019г. и причинено от застрахован по
застраховка „Гражданска отговорност” водач на л.а. Рено с ДК № ********, ведно със
законната лихва от 15.10.2019г. до изплащането и е отхвърлил иска над присъдената сума до
пълния предявен размер 50 000лева.
За да постанови този резултат съдът е приел, че страните не спорят относно сключена
и действаща към деня на събитието застраховка „Гражданска отговорност”, страна по която
е ответното дружество и покриваща отговорността на водача на л.а. Рено с ДК № ********,
не спорят още, че 02.09.2019г. в гр. София е настъпило ПТП, с участието на ищеца, като
водач на мотоциклет „Сузуки“ с ДК № ***** и посочения лек автомобил, управляван от И.
П. Д.. Пред първоинстанционния и пред въззивния съд не са спорни обстоятелствата, при
които е настъпило транспортното произшествие възпроизведени в констативен протокол
и заключението на вещо лице по не оспорена от страните САТЕ. Не е спорно, че лек
автомобил марка „Рено“ се движил по ул.“574“ в посока към ул.“Поп Грую“, а по същото
време мотоциклетистът се движил в посока от бул.“Владимир Вазов“ към ул. „578“. На
прав участък от пътя с видимост над 100м. водачът на л.а. Рено е навлязъл в кръстовище с
ул. “Станислав Доспевски“ ,а от ляво при поставен пътен знак Б-З /път с предимство/ се е
движил водача на мотоциклета. Последния е възприел автомобила по късно, отклонил се
надясно и паднал на същата страна. Последвал удар между двете превозни средства, в
следствие на което мотоциклетиста паднал на дясно и се плъзнал по асфалта. Ударил се в
лявата врата на автомобила с тялото. Според заключението на вещото лице мотоциклетът се
движил със скорост от 30 км./ч., като за него ударът бил непредотвратим поради
ограничената видимост от паркирали на мястото автомобили. Заключението по САТЕ е
прието като доказателство по делото и от него се установява, че удара е следствие от
2
поведението на водача на лекия автомобил, който нарушил чл.50, ал.2 ЗДв.П. Разпоредбата
постановява, че на кръстовище, на което единият от пътищата е сигнализиран като път с
предимство, водачите на пътни превозни средства от другите пътища са длъжни да
пропуснат пътните превозни средства, които се движат по пътя с предимство. Деянието е
противоправно и е извършено виновно. Възражението за съпричиняване по чл.51, ал.2 ЗЗД
е неоснователно. Ищецът се е движил по път с предимство и със скорост в рамките на
допустимата за населено място, поради което не е допуснал нарушения на чл.20 и чл.21
ЗДв.П и обективно не е допринесъл за настъпване на вредните последици.
Вредите, установени в първоинстанционното производство възоснова на
заключението от СМЕ са разкъсване на десния тестис и двустранни рани на двете
подбедрици, които причинили трайно затрудняване функцията на половия орган без
причиняване на детеродна неспособност и временно разстройство на здравето,
неопасно за живота. В деня на инцидента, водачът на мотоциклета е постъпил в
болнично заведение. На 09.02.2019 г. е извършена операция в област с богато
кръвоснабдяване. Болките и страданията в следствие на травмата и опаративната
намеса в тази област са с много висок интензитет и продължителност и създават риск
от развитие на злокачествен процес, което налага провеждането на периодични
специализирани медицински прегледи в продължение най-малко 6 години. Травмата в
половия орган е причинила блоков синдром с голяма продължителност. Травмата е в
причинно следствена връзка с продължителна по време стресова реакция, както
ограничения или затруднения при сексуален контакт. Към датата на постановяване на
първоинстанционното решение ищецът е диагностициран с намалена функция на
половия орган, но без детеродна неспособност.
Според показанията на св. Х. Х. ищецът престоял в болницата около седмица.
Поради увреждането и след операцията дълго време не можел да ходи нормално. При
по-продължително ходене изпитвал болки. Не бил в състояние да вдига тежки
предмети. Рядко карал мотора. Спрял да плува. В разговор споделил, че не се чувства
пълноценен човек и това го ядосва.
В показанията си св. Х. Д. сочи, че непосредствено след операцията ищецът
отказал да бъде посещаван в болница. Изпитвал срам поради мястото на увреждане.
Двамата живеели заедно на съпружески начала. След изписването, ищецът се прибрал
при родителите си. Причината за това решение било в следствие на психическото му
3
състояние и себеоценката като „половин“ човек, основана на физическата болка в
мястото на увреждането. В период от три месеца имал затруднения при ходене, нямал
интимни отношения със свидетелката в същия период. Поведението му се променило –
станал притеснителен, споделял, че се чувства осакатен и не позволявал да бъде
виждан и се притеснявал, че травмата може да се отрази на възможността да има деца.
Започнал работа след месец. Продължителното стоене в седнало положение му
причинявало болки и неудобства.
Заключението на СПЕ е правилно интерпретирано в мотивите към съдебното
решение. Претърпените болки и страдания от увреждането са довели до негативна
промяна в психиката на ищеца в посока на интровертни прояви, тревожност във връзка
с неблагоприятна перспектива да бъде лишен от възможността да има поколение.
Въпреки препоръката за специализирана психологическа работа с цел емоционално
подобрение, не са констатирани данни за задълбочаване на психическите проблеми
или признаци на заболяване от подобен тип.
При тази фактическа установеност, въззивният съд приема, че решението е
правилно относно установените неимуществени вреди, като намиращи се в причинно-
следствена връзка е произшествието. Относно размера на тяхното обезщетяване следва
да се отчете, че ищецът получил увреждане на десния тестис, за лечението на който
претърпял операция, довело до затруднение във функцията на половите му органи за
период около четири месеца. Травмата и лечението са причинили болки и страдания,
първоначално интензивни, продължителни във времето, съпроводени с трудности при
ходенето, неудобства в ежедневието и в работата. Освен изживените стрес и уплаха,
които са емоционална реакция на пострадал в катастрофа, ищецът е претърпял
тревожност от реално съществуващ риск от злокачествено образувание в областта на
половите органи и свързаните с него съмнение за увреждане на детеродните
способности.
Детеродните способности на ищеца не са увредени.
Този факт е водещ при определяне на размера на обезщетението, наред с
младата възраст, социално-икономическите условия в страната към деня на
произшествието и към момента на вредата, съобразно нейната продължителност
/травма, болка, операция, болки и негативни психически преживявания/.
Според въззивния жалбоподател, при определяне на размера на обезщетението,
4
съдът не е съобразил и отчел инфлационните процеси и не е съобразил, че ищецът е
предявил иска и за тези вреди, които продължава да търпи от датата на увреждането до
предявяване на иска. Според въззивния жалбоподател тези вреди не се отъждествяват
със законната лихва от датата на увреждането, а подлежат на обезщетение като
обстоятелства, които следва да се съобразяват отделно като се отчита и инфлационен
индекс и начина на претендиране на вредите, като такива, които е „търпял и
продължава да търпи“.
Въззивният жалбоподател е поставил два спорни въпроса относно правилността
на решението в обжалваната част. Според защита, съдът е следвало да съобрази два
критерия, първия от които е индекс на потребиелските цени и да актуализира
обезщетението с него като го увеличи в 26 % за да покрие критерия на справедливост
по чл. 52 от ЗЗД. По този въпрос, настоящият съд приема, че индексиране в
процентно отношение в посока на увеличение с 26 % би било в противоречие с
разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД. Обезщетенията за неимуществени вреди имат за цел за
възмездят болки и страдания парично. Инфлационен индекс може да се залага в
размера на застрахователните премии, които са следствие от преценката на съответния
икономически субект, който предлага застраховане. Обезщетенията, които съда
присъжда не подлежат на императивно индексиране. Инфлационен индекс може да се
съобразява, само ако страната, която го претендира е обосновала причинно следствена
връзка между дължимото обезщетение и присъденото такова, основана на конкретни
фактически твърдения свързани с инфлация, които съда е пропуснал да прецени.
Обективните предели на решението са следствие от петитума на предявения иск.
Искът за неимуществени вреди е предявен като обезщетение за вече претърпени в
следствие на ПТП. Съдът е изследвал относимите към предмета на делото факти и
възоснова на тях е постановил правилен съдебен акт. Съдебно медицинската
експертиза, след извършено освидетелстване на 16.06.2020 г. / преглед на ищеца/ дава
заключение за „нормално кръвонасядане в двата тестиса“, „съхранена“ оплодителна
способност. Телесната повреда е довела до временно разстройство на здравето, не
опасно за живота. Налагането на системно наблюдение за навременно констатиране на
евентуалната възможност за развитие на злокачествен процес, все още не означава
констатиране на такъв процес. Намалената функция на половия орган, констатирана в
заключението като следствие от претърпяната травма – стрес и продължителен болков
5
синдром са пряка последица от правотивоправното деяние, но е отчетена като такава
при определяне на обезщетението.
Върху правилно определения размер на обезщетението, ответникът е осъден да
заплати и лихва от 15.10.2019г. както е поискал ищеца в исковата молба.
Предвид изхода от въззивното обжалване, ищецът следва да бъде осъден да
заплати в полза на ответника разноски претендирани в размер на 450 лева,
представляващи юрисконсултско възнаграждение.
Мотивиран от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 566 от 18.03.2022г. постановено по гр. д. № 8570 по
опис на Софийски градски съд за 2021 г. в обжалваната част, с която е отхвърлена
осъдителната претенция на Г. Х. Х. с ЕГН ********** против ЗК “Лев Инс“ АД с ЕИК
********* със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „Симеоновско шосе“ № 67 А
за разликата над присъдените 15 000 лева до претендираните 50 000 лева като обезщетение
за претърпени неимуществени вреди от ПТП, настъпило на 02.09.2019 г. причинено от
виновно поведение на застрахован със застраховка „Гражданска отговорност“ водач на л.а.
марка „Рено“ с ДК № ********, ведно със законна лихва от 15.10.2019 г. до окончателното
изплащане на главницата, на основание чл. 432, ал.1 и чл. 86 от КЗ и в частта за разноските.
В останалата осъдителна част Решение № 566 от 18.03.2022г. постановено по гр.д. №
8570 по опис на Софийски градски съд за 2021 г. е влязло в законна сила, след изтичане на
срока за неговото въззивно обжалване.
СЪЖДА Г. Х. Х. с ЕГН ********** да заплати на ЗК“Лев Инс“ АД с ЕИК *********
със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „Симеоновско шосе“ № 67 А сумата от
450 лева, представляваща разноски за юрисконсултско възнаграждение, на основание чл. 78,
ал. 3 вр. Ал. 8 от ГПК .
Решението може да се обжалва пред Върховен касационен съд в едномесечен срок
от връчване на съобщението за неговото изготвяне.
Председател: _______________________
6
Членове:
1._______________________
2._______________________
7