Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. Варна, 28.01.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, 47 състав, в открито съдебно заседание, проведено на осемнадесети
януари през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: ***
при
участието на секретаря ***, като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 12851 по описа за 2018 година
на Варненския районен съд, 47 с-в, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството
се разглежда по реда на чл. 238 ГПК.
Образувано по предявени от предявени
от ***срещу „Е.А.“ ЕООД и „Е.Ф.“ ООД обективно и субективно съединени искове
съответно с правно основание чл. 240, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за
солидарно осъждане на ответниците да му заплатят следните суми:
1) сумата от 10600 лева, представляваща дължим остатък от
главница по договор за паричен заем от 25.04.2017 г.;
2) сумата от 961.81 лева, представляваща обезщетение за забава
върху главницата, за периода от 01.09.2017 г. до 23.07.2018 г.
В срока по чл. 131 ГПК,
ответниците не са депозирали писмен отговор.
Първо по делото заседание е
проведено на 18.01.2019 г., като редовно призованите ответници не са се явили и
не са направили искане за разглеждане на делото в тяхно отсъствие, а ищецът е
направил искане за постановяване на неприсъствено решение.
Видно от приложените по
делото книжа, на ответниците са били указани последиците от неспазване на
сроковете за размяна на книжата и неявяване в съдебно заседание.
Ищецът основава исковите си
претенции на следните фактически твърдения:
Между ***, в качеството на
заемодател, и „Е.А.“ ЕООД, в качеството на заемател,
и „Е.Ф.“ ООД, в качеството на солидарен длъжник, бил сключен договор за паричен
заем от 25.04.2017 г. По силата на този договор заемодателят предоставил в заем
на заемателя сума в размер на 15 000 лв., като срокът за връщане на заемната
сума бил 31.08.2017 г. Съгласно Раздел II, чл. 5.1 от договора страните
постигнали съгласие заемодателят да получи възнаграждение в размер на 1 % от
заемната сума, определена на месечна база, т.е. 150 лв. месечно. Съгласно чл.
5.2. дължимото възнаграждение е изискуемо в края на срока по договора или към
момента на пълното предсрочно погасяване на главницата, т.е. в случая падежът е
настъпил на 31.08.2017 г. Заявява, че с платежно нареждане от 24.04.2017 г.
ищцовото дружество предоставило уговорената сума в заем. С платежно нареждане
от 16.10.2017 г. заемателят върнал част от дължимата сума, а именно – 5000 лв.,
с които било заплатено уговореното възнаграждение за целия срок на договора в
размер на 600 лв. и главница в размер на 4400 лв. Поддържа, че към настоящия момент
заемателят и солидарният длъжник не са заплатили остатъка от заемната сума в
размер на 10 600 лв. Посочва, че по силата на Определение № 8424/24.07.2018 г.,
постановено по ч. гр. д. № 11257/2018 г. по описа на ВРС било допуснато
обезпечение на бъдещи искове за предявените претенции.
Ответниците не са оспорили
тези твърдения.
За обстоятелствата,
формиращи елементите на фактическия състав на основанието на исковата претенция,
ищецът е представил писмени доказателства, които съответстват на твърденията
му. Преценени в тяхната съвкупност, доказателствата обуславят извода за
вероятна основателност на претенциите.
По тези съображения, съдът
установява наличието на предпоставките за постановяване на неприсъствено
решение по чл. 239 ГПК, поради което и предявените искове следва да се уважат
по този ред.
С оглед изхода на спора и
отправеното искане за произнасяне по направените по делото разноски ответниците
следва да бъдат осъдени да заплатят на ищеца разноските, сторени в исковото
производство за държавна такса в размер на 474 лв. и адвокатско възнаграждение
в размер на 1500 лв. Съгласно задължителните указания, дадени с т. 5 на
Тълкувателно решение № 6/06.11.2013 г. на ОСГТК, на ищеца следва да бъдат
присъдени и разноските, извършени в производството по ч. гр. д. № 11257/2018 г.
на ВРС, както следва: държавна такса в размер на 40 лв. и адвокатско
възнаграждение в размер на 1000 лв.
По изложените съображения и
на основание чл. 239, ал. 2 ГПК, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА
„Е.А.“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление ***-55, партер, офис 4, и „Е.Ф.“ ООД, ЕИК ***, със седалище и адрес
на управление ***, ДА ЗАПЛАТЯТ СОЛИДАРНО НА ***, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление ***, сумата от 10600 лева
/десет хиляди и шестстотин лева/, представляваща дължим остатък от главница
по договор за паричен заем от 25.04.2017 г., на основание чл. 240, ал.1 ЗЗД.
ОСЪЖДА
„Е.А.“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление ***-55, партер, офис 4, и „Е.Ф.“ ООД, ЕИК ***, със седалище и адрес
на управление ***, ДА ЗАПЛАТЯТ СОЛИДАРНО НА ***, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление ***, сумата от 961.81 лева
/деветстотин шестдесет и един лева и осемдесет и една стотинки/,
представляваща обезщетение за забава върху главницата, за периода от 01.09.2017
г. до 23.07.2018 г., на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
ОСЪЖДА
„Е.А.“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление
***-55, партер, офис 4, и „Е.Ф.“ ООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление ***, ДА ЗАПЛАТЯТ НА ***, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***,
сумата от 1974.00 лева /хиляда
деветстотин седемдесет и четири лева/, представляваща разноски, извършени в
настоящото исковото производство, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
ОСЪЖДА
„Е.А.“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление ***-55, партер, офис 4, и „Е.Ф.“ ООД, ЕИК ***, със седалище и адрес
на управление ***, ДА ЗАПЛАТЯТ НА ***, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***,
сумата от 1040.00 лева /хиляда и
четиридесет лева/, представляваща разноски, извършени в производството по ч.
гр. д. № 11257/2018 г. на ВРС, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
Решението не подлежи на
обжалване на основание чл. 239, ал. 4 ГПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: