Решение по дело №5196/2023 на Софийски районен съд

Номер на акта: 3845
Дата: 14 август 2023 г.
Съдия: Феня Владимирова Стоянова
Дело: 20231110205196
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 19 април 2023 г.

Съдържание на акта


РЕШЕНИЕ
№ 3845
гр. София, 14.08.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 6-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на четиринадесети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ФЕНЯ ВЛ. СТОЯНОВА
при участието на секретаря НАДЯ М. ГЕРОВА
като разгледа докладваното от ФЕНЯ ВЛ. СТОЯНОВА Административно
наказателно дело № 20231110205196 по описа за 2023 година
и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на „Нова Броудкастинг Груп” ЕООД,
представлявана от Изпълнителния директор, срещу наказателно
постановление № РД-10-5/02.03.2023г., издадено от Председателя на Съвета
за електронни медии /СЕМ/, с което за нарушение на чл.17, ал.2 вр. чл.10,
ал.1, т.6 от Закона за радиото и телевизията /ЗРТ/ на жалбоподателя е
наложена имуществена санкция в размер на 5 000 лв., на основание чл.126,
ал.1 вр. чл.127, ал.2 ЗРТ. Съгласно мотивите на обжалваното наказателно
постановление на 27.11.2022г., в гр.София, в предаването „Съдебен спор”,
епизод 885, излъчено в часовия диапазон от 10:56:12 часа до 11:54:30 часа по
програма „Нова Телевизия”, жалбоподателят, в качеството на доставчик на
медийни услуги, допуснал разпространение на предаване в нарушение на
принципа за добрите нрави.
Жалбоподателят оспорва наказателното постановление като твърди,
че съдържанието на телевизионното предаване не противоречало на добрите
1
нрави в смисъла, вложен от законодателя и съответстващ на обективната
действителност. Независимо от това аргументира въззивната жалба с
твърдението, че при издаване на наказателното постановление било
допуснато съществено нарушение на материалния закон – в чл.10, ал.1, т.6
ЗРТ не се съдържали характеристиките „нахлуване в личното пространство”,
„публично унижение” и „търсене на сензация”, с които регулаторът
мотивирал наказателното постановление. Прави възражение за наличието на
„маловажен случай” по смисъла на чл.28 ЗАНН. Моли съда да отмени
наказателно постановление № РД-10-5/02.03.2023г., издадено от
Председателя на СЕМ, като неправилно и незаконосъобразно.
Жалбоподателят се явява в съдебно заседание чрез процесуалния си
представител, поддържа жалбата на посочените в нея основания и моли съда
да отмени обжалваното наказателно постановление. Представя писмени
бележки.
Въззиваемият Съвет за електронни медии се явява в съдебно
заседание и възразява срещу твърденията, направени с жалбата. Моли съда да
остави въззивната жалба без уважение като потвърди обжалваното
наказателно постановление като правилно и законосъобразно. Представя
писмени бележки.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и
обсъди доводите на страните, приема за установено:
По допустимостта на жалбата
Видно от известие за доставена пратка наказателно постановление №
РД-10-5/02.03.2023г., издадено от Председателя на СЕМ, е връчено на
жалбоподателя на 16.03.2023г. Жалбата е депозирана в канцеларията на СЕМ
на 29.03.2023г. - в законния срок, поради което е допустима и следва да бъде
разгледана.
При преглед от инспектори при Съвета за електронни медии на
предаването „Съдебен спор”, епизод 885, излъчен по програма „Нова
Телевизия” от доставчика на медийни услуги „Нова Броудкастинг Груп”
ЕООД по повод подадени сигнали на граждани, било установено, че
репортажът, направен в жилището на жена с инициали А.Х., съдържал
„нелицеприятни кадри от жилището – засъхнала кръв, мърсотия и хаос,
непочистена и разхвърляна кухненска маса с пепелник, пълен с фасове,
2
непочистена готварска печка“ и пр. Кадрите били придружени със словесно
описание от журналиста – свидетеля Жоро Василев Игнатов. Проверяващите
счели, че с видеото се нахлува в личното пространство на двама видимо
нетрезви хора, които поради състоянието си не можели да преценят адекватно
последиците от излъчения материал. Бил направен извод, че изреченото от
жената, а именно: че жената определила себе си като „никаква майка”, на
което било наблегнато от журналиста, водило до публичното унижение на
човек с очевидно хронично заболяване – физическа и психологическа
зависимост от алкохол, поради което не бил в състояние да прецени трезво
думите и постъпките си. Бил направен изводът, че зададените въпроси от
журналиста към обитателите на жилището били конструирани така, че
зрителят да е свидетел на неспособността на жената да се изказва и да прави
преценка на своите реакции. Жената била притискана от въпросите на
репортера, а видеоматериалът водил целенасочено до разкриване на
болезнени случки от пиянството на жената. Призивите на репортера за
лекуване в психиатрично заведение, за да върне своята нормалност, звучали
по-скоро подигравателно към нея. Проверяващите приели, че жалбоподателят
реализирал нарушение по чл.17, ал.2 вр. чл.10, ал.1, т.6 от Закона за радиото и
телевизията – допуснал създаването и разпространението на предаване в
нарушение на принципа за недопускане на предавания, противоречащи на
добрите нрави. Констатирайки нарушението, свидетелката Д. П. М. –
инспектор в СЕМ - съставила акт за установяване на административно
нарушение № НД-01-04/30.01.2023г., надлежно връчен на „Нова
Броудкастинг Груп” ЕООД на датата на съставяне. Жалбоподателят се
възползвал от правото си да възрази и депозирал писмено възражение срещу
констатациите по АУАН в срока по чл.44, ал.1 ЗАНН.
Административнонаказващият орган счел възражението за неоснователно и
въз основа на АУАН издал наказателно постановление № РД-10-
5/02.03.2023г., с което на основание чл.126, ал.1 вр. чл.127, ал.2 ЗРТ наложил
на нарушителя имуществена санкция в размер на 5 000 лв.
Съдът констатира:
Акт за установяване на административно нарушение № НД-01-04
/30.01.2023г. и наказателно постановление № РД-10-5/02.03.2023г. отговарят
по форма и съдържание на изискванията по чл.42, респ. чл.57 ЗАНН,
издадени са от надлежен орган и в рамките на неговите пълномощия
3
/Решение № РД-05-35/21.04.2022г. и Заповед № РД-13-17/28.04.2022г./,
констатираното нарушение е изчерпателно описано. Акт за установяване на
административно нарушение № НД-01-04 /30.01.2023г. и наказателно
постановление № РД-10-5/02.03.2023г. са надлежно връчени на нарушителя с
оглед гарантиране на неговите права във всички фази на
административнонаказателния процес.
Поради тези причини съдът намира, че при издаване на наказателно
постановление № РД-10-5/02.03.2023г. не са извършени процесуални
нарушения, водещи на самостоятелно основание до неговата отмяна.
По отношение на материалната законосъобразност на обжалваното
НП съдът намира:
Съгласно разпоредбата на чл.17, ал.2 вр. чл.10, ал.1, т.6 ЗРТ
доставчиците на медийни услуги са длъжни да не допускат създаване или
предоставяне за разпространение на предавания в нарушение на принципите
на чл.10 ЗРТ.
Нормата на чл.10, ал.1, т.6 ЗРТ предвижда, че при осъществяване на
своята дейност доставчиците на медийни услуги се ръководят от определени
принципи, в т.ч. да не допускат предавания, които противоречат на добрите
нрави.
Понятието "добри нрави" е морална категория в обществото и
липсва легално определение, като разпоредбата на чл.10, ал.1, т.6
ЗРТ посочва само някои от проявните форми на противоречие с добрите
нрави: порнография; оневиняване или възхвала на жестокост или насилие;
подбуждане към ненавист въз основа на расов, полов, религиозен или
национален признак. Съдът намира, че изброяването не е изчерпателно, като
при тълкуването на понятието "добри нрави" следва да се вземе предвид и
постановеното в Решение № 7 от 4.04.1996г. на Конституционния съд на
Република Българи по к.д. № 1/96г. тълкуване на понятието: "Добрите нрави
са критерии за обществено благоприличие, установени в обществото с цел
неговото съхраняване. Публичният морал представлява област, в която са
меродавни най-вече националните традиции и култура. Но недопустимостта
да се накърняват добрите нрави не се свежда само до това да се спазват
изискванията за обществено благоприличие, формирани вследствие на
традициите на даденото общество. В обществен интерес е например добрите
4
нрави да бъдат критерий при формирането на подрастващите. Не във всички
случаи е необходимо да е налице ефективно накърняване; в някои случаи
неблагоприятните последици спрямо защитаваната друга ценност може да
настъпят по-късно.". Ролята на медиите при формирането на общественото
мнение и особено при формирането на морални ценности у подрастващите е
голяма, поради което са неприемливи предавания, които противоречат на
добрите нрави, на националните традиции и култура. Електронните медии
следва да се съобразяват с правилата за благоприличие и да си осигуряват
зрителски интерес с приемливи за обществото телевизионни формати.
Именно поради тази причина в Закона за радиото и телевизията са
определени принципи, които следва да се спазват, един от които е този
по чл.10, ал.1, т.6 ЗРТ.
Ръководен от възприетото съдържание на понятието „добрите нрави”
съдът намира, че административният орган е определил неправилно тежестта
на отговорност от действията си както от страна на субектите, така и от
страна на създателите на предаването – репортажът абсолютно точно и
целенасочено акцентира върху грозните и нелицеприятни последици за
обществото от злоупотребата с алкохол от жената-майка, имайки предвид
отредената й социална функция и роля в обществото за отглеждането и
възпитанието на подрастващите, която е обект на видеорепортажа. В
действителност безспорно образът на майката, загърбила ролята си на пример
за детето си при отглеждането и възпитанието му заради алкохолната си
зависимост, е именно олицетворението на накърняването на добрите нрави.
Репликите на журналиста отразяват неговите емоции и първоначалните
впечатления от пияната жена при срещата си с нея, и това отражение почива
на обективната действителност, породила спонтанния изблик от въпроси и
констатации от страна на интервюиращия. Казаното от свидетеля
Игнатов:”...Трудно се държите на краката си....Изглеждате
безобразно....Матракът е прогизнал от кръв.....може да сте клали прасета и
кокошки......Водим този разговор в 11 часа сутринта, а Вие сте във видимо
нетрезво състояние.....За две седмици не събрахте ли сили да почистите?
Госпожо Х., Вие каква майка сте? Някога била ли сте някаква майка? Нямате
ли майчин инстинкт?.....Чуждо ли Ви е детето? Агресивно ли Ви е
пиянството? Признавате ли, че сте алкохолно зависима”.......Имате ли желание
да се лекувате?....Защо не потърсите помощ? Какво Ви накара да се
5
пристрастите към чашката?......Наивно ли е да Ви попитам има ли шанс да се
случи чудо и да заживеете като нормално семейство?... А шанс да си
възвърнете нормалността?.....Въпреки това Ви го пожелавам….” съдът
възприема единствено като резонанс от намеренията на журналиста да
възвърне обичайния, нормален образ на майка-възпитателка, на грижовен
родител, в лицето на загубилата поради едни или други екстремни причини
временни отклонения жена с инициали А.Х. от общовъзприетия принцип на
добрите нрави.
За ежедневието на интервюираната жена в този критичен за нея
период са показателни обясненията на свидетелката Б Р К – причина за
заснемане на репортажа от свидетеля Жоро Илиев е била инициативата на
свидетелката, породена от единствения мотив „да помогне на жената /която
познава добре/, тъй като има малко дете – в I-II клас”. Начинът на живот на
това семейство, довел до побоища над детето от майка му „вследствие на
алкохола” и фактът, че „детето живяло доста време по входовете”,
подтикнало свидетелката Калейна да сигнализира за случая предаването
„Съдебен спор”, излъчено по програма „Нова Телевизия” от доставчика на
медийни услуги „Нова Броудкастинг Груп” ЕООД. Свидетелката признава
своята цел – „да помогне” на жената. Човешката постъпка на свидетелката и
нейната гражданска позиция ясно характеризират кои са за нея, респ. за
околните, добрите нрави на обществото. Свидетелката дава показания и за
резултата от телевизионното предаване – „споделяла е /жената с инициали
А.Х./, че след репортажа се видяла отстрани и е благодарна лично на Жоро
Игнатов.......”, както и че „тя не таи лоши чувства...”.
Поради тази причина съдът намира, че административнонаказващият
орган неправилно е характеризирал предаването „Съдебен спор”, епизод 885,
излъчен по програма „Нова Телевизия” от доставчика на медийни услуги
„Нова Броудкастинг Груп” ЕООД, като нарушение по чл.17, ал.2 вр. чл.10,
ал.1, т.6 от ЗРТ, с което е допуснал съществено нарушение на материалния
закон. Наказателно постановление № РД-10-5/02.03.2023г., издадено от
Председателя на СЕМ, като неправилно и незаконосъобразно следва да бъде
отменено.

Предвид горните мотиви и на основание чл.63, ал.2, т.1 ЗАНН съдът
6
РЕШИ:
ОТМЕНЯ наказателно постановление № РД-10-5/02.03.2023г.,
издадено от Председателя на Съвета за електронни медии, с което за
нарушение по чл.17, ал.2 вр. чл.10, ал.1, т.6 от Закона за радиото и
телевизията на „Нова Броудкастинг Груп” АД, с адрес: гр.С, район „И”,
бул.“Х К“ № , ет., представлявано от Дидие Жорж Филип Щосел, е наложена
имуществена санкция в размер на 5000лв., на основание чл.126, ал.1 вр.
чл.127, ал.2 ЗРТ
Решението може да се обжалва с касационна жалба пред
Административен съд – София – град в 14 дневен срок от връчването му на
страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7

Съдържание на мотивите


Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на „Нова Броудкастинг Груп” ЕООД,
представлявана от Изпълнителния директор, срещу наказателно
постановление № РД-10-5/02.03.2023г., издадено от Председателя на Съвета
за електронни медии /СЕМ/, с което за нарушение на чл.17, ал.2 вр. чл.10,
ал.1, т.6 от Закона за радиото и телевизията /ЗРТ/ на жалбоподателя е
наложена имуществена санкция в размер на 5 000 лв., на основание чл.126,
ал.1 вр. чл.127, ал.2 ЗРТ. Съгласно мотивите на обжалваното наказателно
постановление на 27.11.2022г., в гр.София, в предаването „Съдебен спор”,
епизод 885, излъчено в часовия диапазон от 10:56:12 часа до 11:54:30 часа по
програма „Нова Телевизия”, жалбоподателят, в качеството на доставчик на
медийни услуги, допуснал разпространение на предаване в нарушение на
принципа за добрите нрави.
Жалбоподателят оспорва наказателното постановление като твърди,
че съдържанието на телевизионното предаване не противоречало на добрите
нрави в смисъла, вложен от законодателя и съответстващ на обективната
действителност. Независимо от това аргументира въззивната жалба с
твърдението, че при издаване на наказателното постановление било
допуснато съществено нарушение на материалния закон – в чл.10, ал.1, т.6
ЗРТ не се съдържали характеристиките „нахлуване в личното пространство”,
„публично унижение” и „търсене на сензация”, с които регулаторът
мотивирал наказателното постановление. Прави възражение за наличието на
„маловажен случай” по смисъла на чл.28 ЗАНН. Моли съда да отмени
наказателно постановление № РД-10-5/02.03.2023г., издадено от
Председателя на СЕМ, като неправилно и незаконосъобразно.
Жалбоподателят се явява в съдебно заседание чрез процесуалния си
представител, поддържа жалбата на посочените в нея основания и моли съда
да отмени обжалваното наказателно постановление. Представя писмени
бележки.
Въззиваемият Съвет за електронни медии се явява в съдебно
заседание и възразява срещу твърденията, направени с жалбата. Моли съда да
остави въззивната жалба без уважение като потвърди обжалваното
наказателно постановление като правилно и законосъобразно. Представя
писмени бележки.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и
обсъди доводите на страните, приема за установено:
По допустимостта на жалбата
Видно от известие за доставена пратка наказателно постановление №
РД-10-5/02.03.2023г., издадено от Председателя на СЕМ, е връчено на
жалбоподателя на 16.03.2023г. Жалбата е депозирана в канцеларията на СЕМ
на 29.03.2023г. - в законния срок, поради което е допустима и следва да бъде
разгледана.
1
При преглед от инспектори при Съвета за електронни медии на
предаването „Съдебен спор”, епизод 885, излъчен по програма „Нова
Телевизия” от доставчика на медийни услуги „Нова Броудкастинг Груп”
ЕООД по повод подадени сигнали на граждани, било установено, че
репортажът, направен в жилището на жена с инициали А.Х., съдържал
„нелицеприятни кадри от жилището – засъхнала кръв, мърсотия и хаос,
непочистена и разхвърляна кухненска маса с пепелник, пълен с фасове,
непочистена готварска печка“ и пр. Кадрите били придружени със словесно
описание от журналиста – свидетеля Жоро Василев Игнатов. Проверяващите
счели, че с видеото се нахлува в личното пространство на двама видимо
нетрезви хора, които поради състоянието си не можели да преценят адекватно
последиците от излъчения материал. Бил направен извод, че изреченото от
жената, а именно: че жената определила себе си като „никаква майка”, на
което било наблегнато от журналиста, водило до публичното унижение на
човек с очевидно хронично заболяване – физическа и психологическа
зависимост от алкохол, поради което не бил в състояние да прецени трезво
думите и постъпките си. Бил направен изводът, че зададените въпроси от
журналиста към обитателите на жилището били конструирани така, че
зрителят да е свидетел на неспособността на жената да се изказва и да прави
преценка на своите реакции. Жената била притискана от въпросите на
репортера, а видеоматериалът водил целенасочено до разкриване на
болезнени случки от пиянството на жената. Призивите на репортера за
лекуване в психиатрично заведение, за да върне своята нормалност, звучали
по-скоро подигравателно към нея. Проверяващите приели, че жалбоподателят
реализирал нарушение по чл.17, ал.2 вр. чл.10, ал.1, т.6 от Закона за радиото и
телевизията – допуснал създаването и разпространението на предаване в
нарушение на принципа за недопускане на предавания, противоречащи на
добрите нрави. Констатирайки нарушението, свидетелката Д. П. М. –
инспектор в СЕМ - съставила акт за установяване на административно
нарушение № НД-01-04/30.01.2023г., надлежно връчен на „Нова
Броудкастинг Груп” ЕООД на датата на съставяне. Жалбоподателят се
възползвал от правото си да възрази и депозирал писмено възражение срещу
констатациите по АУАН в срока по чл.44, ал.1 ЗАНН.
Административнонаказващият орган счел възражението за неоснователно и
въз основа на АУАН издал наказателно постановление № РД-10-
5/02.03.2023г., с което на основание чл.126, ал.1 вр. чл.127, ал.2 ЗРТ наложил
на нарушителя имуществена санкция в размер на 5 000 лв.
Съдът констатира:
Акт за установяване на административно нарушение № НД-01-04
/30.01.2023г. и наказателно постановление № РД-10-5/02.03.2023г. отговарят
по форма и съдържание на изискванията по чл.42, респ. чл.57 ЗАНН,
издадени са от надлежен орган и в рамките на неговите пълномощия
/Решение № РД-05-35/21.04.2022г. и Заповед № РД-13-17/28.04.2022г./,
констатираното нарушение е изчерпателно описано. Акт за установяване на
2
административно нарушение № НД-01-04 /30.01.2023г. и наказателно
постановление № РД-10-5/02.03.2023г. са надлежно връчени на нарушителя с
оглед гарантиране на неговите права във всички фази на
административнонаказателния процес.
Поради тези причини съдът намира, че при издаване на наказателно
постановление № РД-10-5/02.03.2023г. не са извършени процесуални
нарушения, водещи на самостоятелно основание до неговата отмяна.
По отношение на материалната законосъобразност на обжалваното
НП съдът намира:
Съгласно разпоредбата на чл.17, ал.2 вр. чл.10, ал.1, т.6 ЗРТ
доставчиците на медийни услуги са длъжни да не допускат създаване или
предоставяне за разпространение на предавания в нарушение на принципите
на чл.10 ЗРТ.
Нормата на чл.10, ал.1, т.6 ЗРТ предвижда, че при осъществяване на
своята дейност доставчиците на медийни услуги се ръководят от определени
принципи, в т.ч. да не допускат предавания, които противоречат на добрите
нрави.
Понятието "добри нрави" е морална категория в обществото и
липсва легално определение, като разпоредбата на чл.10, ал.1, т.6
ЗРТ посочва само някои от проявните форми на противоречие с добрите
нрави: порнография; оневиняване или възхвала на жестокост или насилие;
подбуждане към ненавист въз основа на расов, полов, религиозен или
национален признак. Съдът намира, че изброяването не е изчерпателно, като
при тълкуването на понятието "добри нрави" следва да се вземе предвид и
постановеното в Решение № 7 от 4.04.1996г. на Конституционния съд на
Република Българи по к.д. № 1/96г. тълкуване на понятието: "Добрите нрави
са критерии за обществено благоприличие, установени в обществото с цел
неговото съхраняване. Публичният морал представлява област, в която са
меродавни най-вече националните традиции и култура. Но недопустимостта
да се накърняват добрите нрави не се свежда само до това да се спазват
изискванията за обществено благоприличие, формирани вследствие на
традициите на даденото общество. В обществен интерес е например добрите
нрави да бъдат критерий при формирането на подрастващите. Не във всички
случаи е необходимо да е налице ефективно накърняване; в някои случаи
неблагоприятните последици спрямо защитаваната друга ценност може да
настъпят по-късно.". Ролята на медиите при формирането на общественото
мнение и особено при формирането на морални ценности у подрастващите е
голяма, поради което са неприемливи предавания, които противоречат на
добрите нрави, на националните традиции и култура. Електронните медии
следва да се съобразяват с правилата за благоприличие и да си осигуряват
зрителски интерес с приемливи за обществото телевизионни формати.
Именно поради тази причина в Закона за радиото и телевизията са
определени принципи, които следва да се спазват, един от които е този
3
по чл.10, ал.1, т.6 ЗРТ.
Ръководен от възприетото съдържание на понятието „добрите нрави”
съдът намира, че административният орган е определил неправилно тежестта
на отговорност от действията си както от страна на субектите, така и от
страна на създателите на предаването – репортажът абсолютно точно и
целенасочено акцентира върху грозните и нелицеприятни последици за
обществото от злоупотребата с алкохол от жената-майка, имайки предвид
отредената й социална функция и роля в обществото за отглеждането и
възпитанието на подрастващите, която е обект на видеорепортажа. В
действителност безспорно образът на майката, загърбила ролята си на пример
за детето си при отглеждането и възпитанието му заради алкохолната си
зависимост, е именно олицетворението на накърняването на добрите нрави.
Репликите на журналиста отразяват неговите емоции и първоначалните
впечатления от пияната жена при срещата си с нея, и това отражение почива
на обективната действителност, породила спонтанния изблик от въпроси и
констатации от страна на интервюиращия. Казаното от свидетеля
Игнатов:”...Трудно се държите на краката си....Изглеждате
безобразно....Матракът е прогизнал от кръв.....може да сте клали прасета и
кокошки......Водим този разговор в 11 часа сутринта, а Вие сте във видимо
нетрезво състояние.....За две седмици не събрахте ли сили да почистите?
Госпожо Христова, Вие каква майка сте? Някога била ли сте някаква майка?
Нямате ли майчин инстинкт?.....Чуждо ли Ви е детето? Агресивно ли Ви е
пиянството? Признавате ли, че сте алкохолно зависима”.......Имате ли желание
да се лекувате?....Защо не потърсите помощ? Какво Ви накара да се
пристрастите към чашката?......Наивно ли е да Ви попитам има ли шанс да се
случи чудо и да заживеете като нормално семейство?... А шанс да си
възвърнете нормалността?.....Въпреки това Ви го пожелавам….” съдът
възприема единствено като резонанс от намеренията на журналиста да
възвърне обичайния, нормален образ на майка-възпитателка, на грижовен
родител, в лицето на загубилата поради едни или други екстремни причини
временни отклонения жена с инициали А.Х. от общовъзприетия принцип на
добрите нрави.
За ежедневието на интервюираната жена в този критичен за нея
период са показателни обясненията на свидетелката Б Р К – причина за
заснемане на репортажа от свидетеля Ж И е била инициативата на
свидетелката, породена от единствения мотив „да помогне на жената /която
познава добре/, тъй като има малко дете – в I-II клас”. Начинът на живот на
това семейство, довел до побоища над детето от майка му „вследствие на
алкохола” и фактът, че „детето живяло доста време по входовете”,
подтикнало свидетелката Калейна да сигнализира за случая предаването
„Съдебен спор”, излъчено по програма „Нова Телевизия” от доставчика на
медийни услуги „Нова Броудкастинг Груп” ЕООД. Свидетелката признава
своята цел – „да помогне” на жената. Човешката постъпка на свидетелката и
нейната гражданска позиция ясно характеризират кои са за нея, респ. за
4
околните, добрите нрави на обществото. Свидетелката дава показания и за
резултата от телевизионното предаване – „споделяла е /жената с инициали
А.Х./, че след репортажа се видяла отстрани и е благодарна лично на Жоро
Игнатов.......”, както и че „тя не таи лоши чувства...”.
Поради тази причина съдът намира, че административнонаказващият
орган неправилно е характеризирал предаването „Съдебен спор”, епизод 885,
излъчен по програма „Нова Телевизия” от доставчика на медийни услуги
„Нова Броудкастинг Груп” ЕООД, като нарушение по чл.17, ал.2 вр. чл.10,
ал.1, т.6 от ЗРТ, с което е допуснал съществено нарушение на материалния
закон. Наказателно постановление № РД-10-5/02.03.2023г., издадено от
Председателя на СЕМ, като неправилно и незаконосъобразно следва да бъде
отменено.
5