РЕШЕНИЕ
№ 260028/ 09.09.2020
година гр. Варна
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Варненският апелативен съд наказателна
колегия
На девети юли две хиляди и двадесета година
В публично съдебно заседание,
в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПАВЛИНА ДИМИТРОВА ЧЛЕНОВЕ: АНГЕЛИНА
ЛАЗАРОВА
ГЕОРГИ
ГРЪНЧЕВ
Секретар: Геновева Ненчева
Прокурор: Владимир Чавдаров
като разгледа докладваното от съдия Грънчев ВНОХ дело
№ 116 по описа за 2020 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
С присъда № 18/21.2.2020г. по
НОХД № 1297/2019г. Варненският окръжен съд признал подсъдимия Р.Г.К. за виновен
в това, че на 18.04.2019 год., в жилище
в гр. Варна и в жилище в местност „Крушките“, обл. Варна, сам и в съучастие
като съизвършител с К.Б.Д., без надлежно разрешително държал с цел
разпространение високорискови наркотични вещества - хашишово масло с общо нетно
тегло 529,41 грама, със съдържание на тетрахидроканабинол 55,00 %, на стойност
13 235,25 лева, хашишово масло с нетно тегло 1,14 грама, със съдържание на
тетрахидроканабинол 23,9 %, на стойност 28,50 лева и 125 мл. течност, със
съдържание на тетрахидроканабинол 23,9 %, на стойност 750 лева, всичко на обща
стойност 14 013, 75 лева, с което е осъществил състава на престъпление по чл.
354а, ал. 1 вр чл. 20, ал. 2 НК, поради което и на основание чл. 58а и чл. 54 НК му наложил наказание лишаване от свобода за срок от две години и осем месеца,
което да изтърпи при първоначален общ режим, както и глоба от 6 000 лева.
Със същата присъда съдът е
признал и подсъдимия К.Б.Д. за виновен в това, че на 18.04.2019 год., в жилище в гр. Варна, в
съучастие като съизвършител с Р.Г.К., без надлежно разрешително държал с цел
разпространение високорискови наркотични вещества - хашишово масло с общо нетно
тегло 529,41 грама, със съдържание на тетрахидроканабинол 55,00 %, на стойност
13 235,25 лева, с което е осъществил състава на престъпление по чл. 354а, ал. 1 вр чл. 20, ал. 2 НК, поради
което и на основание чл. 58а и чл. 54 НК му наложил наказание лишаване от свобода за срок от четири
години, което да изтърпи при първоначален общ режим, както и глоба от 10 000
лева. Оправдал на основание чл. 304 НПК, частично подсъдимия Д., за това да е
осъществил деянието сам и в жилище в местност „Крушките“ обл. Варна, както и за
държанието в съучастие с подсъдимия Р.К. с цел разпространение на хашишово
масло с нетно тегло 1,14 грама, със съдържание на тетрахидроканабинол 23,9 %.
на стойност 28,50 лева и 125 мл. течност, със съдържание на тетрахидроканабинол
23,9 %, на стойност 750 лева, всичко на обща стойност 778, 50 лева.
С присъдата съдът се е
произнесъл и по въпроса за веществените доказателства и разноските по делото.
На основание чл. 59, ал. 1 от НК съдът е зачел времето, през което подсъдимите са били задържани под стража, като за
подсъдимия Р.К. е зачетено времето от
19.04.2019 год. до 04.07.2019 год., а за подсъдимия К.Д., считано от 19.04.2019 год.
Постановената присъда е
обжалвана от подсъдимите Д. и К., чрез техните защитници пред въззивната
инстанция - Апелативен съд - Варна. Във въззивните жалби се навеждат доводи за явна
несправедливост на наложените наказания. Относно подсъдимия Д. се иска
въззивната инстанция да намали размера на наложеното наказание лишаване от
свобода, както и размера на кумулативно наложеното наказание глоба. Предлага се
въззивната инстанция да намали размера на наложеното наказание лишаване от
свобода на подсъдимия К., като приложи
разпоредбата на чл. 55, ал.1, т.1 от НК, както и на основание чл.55, ал.3 от НК
да не се налага кумулативно наложеното наказание глоба, алтернативно се моли
съдът на приложи разпоредбата на чл.66 от НК и да отложи изтърпяването на
наложеното наказание.
В съдебно заседание пред въззивната инстанция защитниците на
подсъдимите, поддържат всички основания, изложени във въззивните жалби за явна
несправедливост на наложените наказания.
В личната защита и последната
си дума подсъдимите молят исканията им, изложени в жалбите да бъдат уважени.
Представителят на Апелативна
прокуратура - Варна намира въззивните жалби за неоснователни. Счита, че
атакуваната присъда е правилна, обоснована и законосъобразна, поради което
същата следва да бъде потвърдена. Сочи, че мотивите към присъдата са подробни и
е отговорено на всички възражения на защитата. Посочени са всички обстоятелства,
които съдът е приел за установени и въз
основа на кои доказателства. Съответно на извършеното деяние и справедливо са определени
наказанията лишаване от свобода и глоба. Прокурорът също счита, че институтът
на условното осъждане е неприложим, поради високата степен на обществена
опасност на деянието и подсъдимите.
След като се запозна с подадените
жалби, изслуша доводите на страните, прецени събраните по делото доказателства
и закона, и след като извърши цялостна служебна проверка на присъдата,
независимо от наведените в жалбите основания, Варненският апелативен съд намери
следното:
Жалбите са подадени в
законоустановения срок, срещу подлежащ на проверка съдебен акт, същите са
процесуално допустими.
Производството пред първата инстанция е
проведено по реда и при условията на чл. 371, т. 2 от НПК, по искане на
подсъдимите.
Съдебното производство пред Варненския окръжен
съд е проведено по реда на глава XXVII от НПК, т.к.: 1. Подсъдимите са направили такова искане и са заявили, че
признават фактите, изложени в
обстоятелствената част на обвинителния акт, не желаят да се събират
доказателства за тях или нови такива; 2. съдът е установил наличие на надлежно
събрани в хода на досъдебното производство доказателства, подкрепящи признатите
факти. При констатиране на тези две предпоставки, правилно и законосъобразно
първоинстанционният съд е приел, че самопризнанието на подсъдимите се подкрепя
от събраните по делото доказателства в досъдебното производство, след което е
провел съдебно производство по диференцираната процедура по смисъла на чл. 371
т. 2 от НПК и е приел фактическата обстановка, изложена в обвинителния акт, а
именно:
Подсъдимият Р.К. живеел в
къща, находяща се в местността „Крушките“, обл. Варна. Преди няколко години К.
пострадал при пътнотранспортно произшествие, при което получил сериозно
увреждане на здравето си. Поради това, че здравословното му състояние не се
подобрявало след прилагането на традиционни методи за лечение той започнал да
се интересува от алтернативи за това. Разбрал, че подходящо за лечение на неговите
заболявания е хашишовото масло. От публикации в интернет-пространството и от
печатни издания, К. проучил методите за
производство на хашишово масло. Установил, че най-добри за неговото
производството са съцветията на индийския коноп, тъй като те съдържали
най-висок процент на тетрахидроканабинол. Подсъдимият К. приспособил
една от страничните постройки в двора
си със съответните уреди. Закупил суровина за производството на хашишово масло
- съцветия на индийския коноп, изопропилов алкохол и газови бутилки, необходими
за технологията на производство. След като набавил всичко необходимо подсъдимият
К. започнал да произвежда хашишово масло, което в началото използвал само за
собственото си лечение.
Подсъдимите К. и Д. били приятели от дълго време. К.
споделил с Д., че произвежда хашишово
масло с добро качество, което използва за лечението си. Двамата се договорили, К.
да произвежда хашишово масло в големи количества, а Д. да търси хора, които да го купуват. След производството
на хашишовото масло, подс. К. го разпределял на дози - в пластмасови спринцовки
от по 10 кубика. Цената, на която двамата решили да продават тази доза била
между 1200 лв. и 1600 лв., в зависимост от количеството поръчани дози, а и от
човека, с който подсъдимите преговаряли и неговите нужди. За други случаи, при
които наркотичното вещество било за мазане, К. изготвял спиртен извлек от
индийски коноп. На някои свои познати и приятели подсъдимите давали от веществото за проба и без пари.
В периода 13-15 април 2019 година,
подс. Р.К. произвел в специално пригодената за тази дейност постройка на имота
си, хашишово масло в количество 530,55 гр. и 125 мл. извлек от коноп.
Произведеното хашишово масло разпределил в 53 броя предварително закупени
пластмасови спринцовки, а извлека от коноп налял в стъклено шише със сива
капачка с надпис „Qeens" и поставил в хладилника си. От тези 53 броя
спринцовки с хашишово масло, в периода 15-17 април 2019 година, подс. К. предал 52 бр. спринцовки на подс. Д., а
една от тях оставил в хладилника си.
След като се прибрал в дома
си, подс. Д. сложил взетите от К. 51
броя спринцовки с хашишово масло в син на цвят пластмасов съд с етикет „100 %
WNEY PROTEIN", който поставил на стелаж в избеното помещение на имота си.
Една от спринцовките с хашишово масло, Д.
оставил в хладилника си.
В резултат на проведени
оперативно издирвателни мероприятия и експлоатация на СРС, от служители на ОД
МВР - Варна, било установено, че в жилищата си подсъдимите К.Б.Д. и Р.Г.К.
съхраняват наркотични вещества. Незабавно след създаване на необходимата
организация, било пристъпено, в условията на неотложност, към извършване на
процесуално-следствени действия - претърсване на жилища и автомобили, ползвани
от подсъдимите. Вследствие на тези действия
били открити и иззети наркотичните вещества, както следва:
При извършеното претърсване на 18.04.2019г. на жилище - 3-етажна сграда,
находяща се в гр. Варна, ул. "Проф. д-р Н. Константинов", №7,
обитавано от подс. К.Б.Д. /протокол за претърсване и изземвате и фотоалбум – т.
1, л. 115-136/ били открити и иззети: пластмасова спринцовка - 5 куб. пълна с тъмна
на цвят течност с пластмасова част от игла в предната част; пластмасов съд във
вид на буркан, син на цвят, с черна капачка и етикет с означения „100 % WNEY
PROTEIN", съдържащ лист с означения „50" и 51 броя спринцовки от 10
куб. пълни с тъмна на цвят течност.
На 18.04.2019г. било извършено
претърсване на жилище - къща с дворно място, находящо се в местност „Крушките“,
обл. Варна, обитавано от подс. Р.Г.К. /протокол за претърсване и изземвате и
фотоалбум - т.1, л.140-150/ били открити и иззети: стъклено шише със сива
капачка с надпис „Qeens“, с тъмна течност -с обем 125 мл; стъклено шише с
етикет „Разредител за ваксина Хебовак 88Т“, с прозрачна течност; пластмасово
шише с етикет „Good sense isopropyl alcohol“, със зелена течност; пластмасова
спринцовка - 5 куб. пълна с тъмна на цвят течност с пластмасова част от игла в
предната част; маски, горелки, газови бутилки и др. принадлежности, ползвани
при производството на хашишово масло.
На същата дата претърсен бил и автомобил -
л.а. марка „Фолксваген Голф“ с рег. №В 2398 CP, черен на цвят, паркиран пред
гараж на къща, находяща се в местност „Крушките“, обл. Варна, ползван от подс. Р.Г.К.
/протокол за претърсване и изземвате и фотоалбум - т.1, л.154-159/ били открити
и иззети: пластмасова кутия с капак, черна на цвят, с надпис „IRON
МАХХ 100 % WHEY PROTEIN“, съдържаща 20 броя празни пластмасови спринцовки от по
10 куб.
Фактическата обстановка
по делото е установена въз основа на признание от страна на подсъдимите на
фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт. Установил, че
тези самопризнания изцяло се подкрепят от събраните в хода на предварителното
разследване доказателства. Констатирал е
доказателствата на досъдебното производство са събрани и проверени съобразно
процесуалните норми на Наказателно-процесуалния кодекс. Обсъдил е показанията
на свидетелите Н.П., Р.С., К.К., К.К., Р.Д., Г.А., К.К., И.М., заключенията на
назначените съдебно-химическа и съдебно-медицинска експертиза, както и от
писмените доказателства по делото. Съпоставил е фактите, установени чрез свидетелските
показания, заключенията на вещите лица и писмените доказателства по делото. Въззивният
съд намира , че не са допуснати нарушения при провеждането на съкратеното
съдебно следствие и в процеса на формиране на вътрешната убеждение на съда при преценка на доказателствата. Фактите по делото не се оспорват от
подсъдимите и защитата, поради което въззивният съд намира, че не следва
подробно да се анализират доказателствата
и доказателствените средства, върху които те се базират. Фактическата
обстановка се приема изцяло от въззивната инстанция.
Окръжният съд детайлно е
разгледал всички признаци от състава на престъплението по чл. 354а, алинея
първа от Наказателния кодекс. Анализирал е действията на
подсъдимите и установените по делото факти, правилно са подведени под
съответната норма на Наказателния
кодекс. Съдът е изложил доводи за изпълнителното деяние на подсъдимите.
Обосновал е, че то се изразява в държане на наркотични вещества. Мотивирал се
е, че държаното от подсъдимите вещество е наркотично, като се е позовал на
изготвената по делото химическа експертиза. Установил е, че това вещество е забранено от закона като е посочил
съответната норма от Закона за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите.
Съдът е обосновал и съучастието между двамата подсъдими. Престъплението,
извършено от тях е в съучастническа дейност, което е видно от разпределението
на ролите помежду им. Подсъдимият К. изготвил наркотичното вещество, а подсъдимият
Д. се ангажирал с неговото разпространение.
Съдът е анализирал и субективната страна
на престъплението, осъществено от двамата подсъдими. Приел е, че престъплението
е извършено при условията на пряк умисъл, тъй като и двамата подсъдими не са
имали разрешение да държат наркотични вещества, но въпреки съзнаването на това
обстоятелство са държали такова вещество. Първата инстанция е обосновала и
общият умисъл между двамата подсъдими да държат наркотични вещества с цел
разпространение. Обстоятелството, че подсъдимият К. е предал на подсъдимия Д.
наркотичното вещество доказва общността на умисъла между двамата. Това
предаване е било със специалната цел за разпространение.
Специалната цел също е анализирана подробно от първоинстанционния съд.
Правилно съдът е
оправдан частично подсъдимия Д., за това, че е държал част от наркотичното
вещество. По делото не съществуват доказателства за това, че подсъдимият Д. е
знаел за това количество хашишово масло и извлек от коноп, които са останали
във владение на подсъдимия К.. Поради това решението на съда да прочете
оправдателен диспозитив по това обвинение е напълно законосъобразно.
Значително място в
мотивите си съдът е отделил по въпроса за наказанието на подсъдимите. Съдът
обстойно е разгледал смекчаващите и отегчаващите отговорността обстоятелства,
които обосновават наказателната отговорност на подсъдимите. Приел е, че
наказанието на подсъдимия К. следва да се определи при баланс на смекчаващите и
отегчаващи отговорността обстоятелства, а наказанието на подсъдимия Д. при
превес на отегчаващите такива. Съдът е преценил, че деянието извършено от
подсъдимите е с висока степен на обществена опасност. Намерил е също, че
двамата подсъдими са също с такава опасност и следвайки принципите на
генералната и на специалната превенция е решил, че за да се постигнат целите на
наказанието, на подсъдимите следва да се наложи наказание лишаване от свобода,
което да се изтърпи ефективно. Наложил е и кумулативно предвиденото в
съответния текст на наказателния закон наказание глоба, като е индивидуализирал
размера за всеки един от подсъдимите.
Запознавайки се с мотивите на първата
инстанция, обаче за въззивният съд остава неясно, поради каква причина първоинстанционният
съд е приел, че подсъдимият Д. следва да изтърпи по-тежко по размер наказание.
Съдът е посочил за аргумент обстоятелството, че подсъдимият Д. е
разпространявал хашишово масло сред много хора и на висока стойност, както и че
е проявявал инициативност към разпространението на това вещество. От
доказателствата по делото, обаче този извод на окръжния съд не се потвърждава.
Разпитаните по делото свидетели не свидетелстват за това, че са закупили от Д.
хашишово масло. Също така свидетелите депозират показания, от които е видно, че
те са проявявали инициатива да търсят подсъдимия, а не обратното. При тези
факти въззивният състав не споделя изводите на първоинстанционния съд.
Апелативният съд възприема по-голямата част от аргументите на решаващия съд
относно смекчаващите и отегчаващи отговорността обстоятелства, при които следва
да се определят наказанията на подсъдимите. Приемат се за смекчаващи
отговорността обстоятелства чистото съдебно минало на двамата подсъдими. От
справките за съдимост е видно, че преди повече от двадесет години същите са
получили присъди за извършени умишлени престъпления от общ характер, но към
датата на извършване на деянието те са били реабилитирани по право,
следователно са неосъждани. Като смекчаващо обстоятелство и за двамата е
преценено семейното им положение.
Отделно за подсъдимия Р.К.,
съдът е взел предвид обстоятелството, че същият работи и се грижи за болните си
родители. Преценено е като смекчаващо отговорността обстоятелство факта, че
подсъдимият К. е дал обяснения в хода на досъдебното производство и подробно е
разказал как е произвеждал хашишово масло. Възприето е като смекчаващо
обстоятелство е и процесуалното поведение на подсъдимия в хода на наказателното
производство чрез направеното от него самопризнание.
Като отегчаващи отговорността
обстоятелства и за двамата подсъдими съдът е отчел високата степен на
обществена опасност на деянието, което е свързано с обществените отношения,
касаещи общественото здраве. В този смисъл се сочи заключението на
съдебно-медицинската експертиза, според която употребата на вещества с високо
съдържание на тетрахидроканабинол уврежда здравето на личността в сериозен
аспект. За подсъдимия К. е отчетено, че
той е произвеждал наркотичното вещество и макар да няма обвинение за това
деяние, обстоятелството следва да се прецени като отегчаващо наказателната му
отговорност. Отделно за подсъдимия Д. като отегчаващи отговорността
обстоятелства са приети изключително активната роля на подсъдимия Д. при
набирането на клиенти, предлагането на значително висока цена на това вещество,
убеждаването на същите в положителното му влияние, както и
обстоятелството, че гражданите са убеждавани да закупят не по-малко
от пет дози за да има ефект.
Въззивният състав не споделя становището
на първата инстанция относно завишената наказателна отговорност на подсъдимия Д..
Не са достатъчни доводите на окръжния съд за утежняване положението на
подсъдимия. Въззивният съд не намира, че действията на подсъдимия Д. в
значителна степен утежняват неговото положение пред закона. При наличното
разпределение на дейностите между двамата подсъдими, а именно подсъдимият К. да
произведе хашишово масло, а подсъдимият Д. да се заеме с неговото
разпространение, съдът не намира съществена разлика в приноса на двамата
подсъдими към реализирането на намисленото престъпление. Съдът не споделя
разбирането, че производството на наркотично вещество е по-малко
общественоопасно, отколкото неговото разпространение. Това е така, защото ако
не е налично това вещество няма да има какво да се разпространява. Двамата
подсъдими заедно са взели решение за цената, на която ще се продава
наркотичното вещество и броят на дозите, които трябва да се закупят. Според
настоящия състав от тази гледна точка наказателната отговорност и за двамата
подсъдими следва да бъде ангажирана в еднаква степен. Още повече, че производството
на наркотични вещества, представлява отделна форма на изпълнителното деяние по
чл. 354а, алинея първа от Наказателния кодекс, което обстоятелство би следвало
да се цени като отегчаващо положението на подсъдимия К.. От друга страна, по
делото съществуват данни за това, че здравословното състояние на подсъдимия Д.
също е влошено. Той страда от няколко заболявания, между които хипертония,
сърдечни и бъбречни проблеми, високо ниво на кръвната захар. Тези обстоятелства
според настоящия състав следва да се ценят като смекчаващи неговата
отговорност. Подсъдимият Д. също има семейство, за което се
грижи, и който факт също следва да си преценя като намаляващо наказателната му
отговорност обстоятелство. В заключение съставът на апелативния съд счита, че
наказателната отговорност на двамата подсъдими следва да бъде съразмерна, тоест
двамата да получат еднакви по вид и размер наказания. Следователно наказанието
на подсъдимия Д. следва да бъде определено в размер на четири години лишаване
от свобода, което след редукцията по член 58а, алинея първа от Наказателния
кодекс да бъде намалено на 2 години и 8 месеца лишаване от свобода. В синхрон с
по-горните разсъждения кумулативно наложеното наказание глоба в размер на
10 000 лв., следва да бъде намалено до 6000 лв.
Окръжният съд не е
изложил подробни аргументи, защо е неприложима разпоредбата на член 66, алинея
първа от Наказателния кодекс като се е обосновал основно с високата степен на обществена опасност на
деянието.
Съгласно
правилата на член 66 от Наказателния кодекс, когато съдът наложи
наказание до 3 години лишаване от свобода и подсъдимият не е осъждан, съдът
може да отложи изтърпяването на наложеното наказание, ако прецени, че целите му
могат да се постигнат и по този начин и преди всичко за поправянето на
подсъдимия не е наложително той да изтърпи ефективно наложеното му наказание.
Апелативният съд счита, че спрямо двамата подсъдими е приложим института
на условното осъждане. Аргументите за това са следните: И двамата подсъдими са
в зряла възраст - подсъдимият Д. е на 55 години, а подсъдимият К. на 52.
Двамата имат здравословни проблеми, като тези на К. са значително
по-сериозни. И двамата имат семейства, за които полагат грижи. К. се
грижи за болни и възрастни родители, а Д., който има четири деца подкрепя тях и
внуците си. Наличието на подкрепяща подсъдимите среда е факт, който не бива да
бъде пренебрегван. Както беше споменато двамата подсъдими са на възраст, която
човек се отнася доста по-разумно към събитията, които преживява. Житейският
опит, който имат двамата подсъдими съдът преценя като положително
обстоятелство, което не предполага изолирането им от обществото. Подсъдимите биха
осъзнали по-добре извършеното от тях престъпление и поправянето им би настъпило
значително по-бързо, ако се намират в подкрепяща ги среда, а именно техните
семейства. При преценката на възможността изтърпяването на наказанието да
бъде отложено, съдът взема предвид и подбудите, които са мотивирали подсъдимите
да осъществят този престъпен състав. От материалите по делото е видно, и това
най-добре е изяснено от обясненията на подсъдимия К., който първоначално е
създал това вещество за да лекува собствените си заболявания. Подсъдимият Д.,
видно от пледоарията на неговата съпруга и защитник е загубил родителите си,
които са били болни от онкологично заболяване. При тези обстоятелства съдът
дава вяра на подсъдимите, че подбудите, поради които са извършили престъпното
деяние са били некомерсиални, а са имали желание да помогнат на хора, които
страдат от подобни заболявания. Съдът не подценява заключението на приетата по
делото съдебно-медицинска експертиза, но също така взе предвид и Резолюция на
Европейския парламент от 13 февруари 2019 г. относно използването на канабис за
медицински цели (2018/2775(RSP)).
Тази резолюция макар и да няма задължителен характер все пак сочи към
разсъждение, че вещества подобни на конопа имат приложение в хуманната медицина
и изследванията на тези вещества следва да бъдат регламентирани и засилени с
цел да се подобри положението на хора, за които досега не е намерено адекватно
лечение.
Съдът взе предвид и
обстоятелството, че спрямо подсъдимите е приложена най-тежката мярка за
процесуална принуда, а именно задържане под стража. Спрямо К. тази мярка е била приложена за периода от 19.04.2019
год. до 04.07.2019 год., а спрямо подсъдимия Д. тя е приложима и към настоящия
момент от 19.04.2019 год. Задържането на подсъдимите в предварителния арест и в
затворнически помещения, съдът преценя като обстоятелства, които са повлияли
върху подсъдимите да осъзнаят допуснатата от тях грешка и да поправят
поведението си. Принудителното изолиране от обществото и от близките им, съдът
намира, че е повлияло върху критичността на подсъдимите. Това се обективира в
тяхното процесуално поведение. И двамата са признали фактите, посочени в
обстоятелствената част на обвинителния акт, признали са вината си и са поискали
съкратено съдебно производство. Изразеното съжаление и разкаяние пред състава
на първата инстанция също е индиция за наличието на процес на превъзпитание на
двамата подсъдими. Апелативният съд намира, че целите на наказанието и най-вече
поправянето на подсъдимите могат да се постигнат и с прилагането на института
на условното осъждане спрямо подсъдимите К. и Д.. В този смисъл съдът намира,
че не е необходимо за тяхното превъзпитание да бъдат изолирани в затворнически
заведения. Въззивният съд взема предвид
и се съгласява с изводите на първата инстанция, че извършеното от подсъдимите
престъпление е с висока степен на обществена опасност. Съдът счита, че на
подсъдимите следва да бъде определен максималния предвиден в закона изпитателен
срок, а именно пет години. За прилагане на необходимото въздействие относно
поправянето на подсъдимите съдът счита, че следва да бъде приложена през
изпитателния срок и една от мерките, предвидени в член 42а от Наказателния
кодекс, а именно задължителни периодични срещи с пробационен служител. Съдът намира,
че тази мярка допълнително ще въздейства върху подсъдимите да осъзнаят
противоправното си поведение и да им повлияе в положителна насока. Определянето
на максимални изпитателен срок и прилагането през това време на пробационна
мярка съдът определи като съобрази целите на генералната превенция. Прилагането
на максималния изпитателен срок и през целия период на възпитателна мярка цели
да изпрати предупреждение към останалите
членове на обществото, че извършването на такива престъпления ще бъде наказвано
остро. Отлагането на изтърпяването на наложеното наказание в конкретния случай
е съобразено с личностите на двамата подсъдими, тяхното здравословно и семейно
положение и изявена критичност към извършеното. Прилагането на условното
осъждане, съчетано със съответна пробационна мярка цели да намери разумен
баланс между генералната и специалната превенция. Въззивният съд счита, че той
е постигнат с отлагането изтърпяването на наказанието лишаване от свобода за
изпитателен срок от пет години и прилагането през този период на пробационната
мярка задължителни периодични срещи с пробационен служител.
С така наложените наказания ще
се постигнат в пълна степен целите, визирани в чл. 36 от НК, а именно да се
поправят и превъзпитат подсъдимите към спазване на законите и добрите нрави; да
се въздейства предупредително върху тях и им се отнеме възможността да вършат
други престъпления. Съдът счита, че тези наказания ще допринесат за поправянето
и за превъзпитанието на подсъдимите и ще въздействат възпитателно и
предупредително-възпиращо и върху останалите членове на обществото.
Окръжният съд правилно е отказал приложението на
член 55 от Наказателния кодекс. Отчетени са надлежно смекчаващите отговорността
обстоятелства спрямо подсъдимия К.. Въззивният съд споделя извода, че смекчаващите отговорността обстоятелства, нито
са многобройни, нито някое от тях е от категорията на изключителните за да
доведат до приложението на член 55 от Наказателния кодекс.
Във въззивната жалба
защитникът на подсъдимия Д. е посочил, че съдът неправилно е зачел предварителното
задържане на неговия подзащитен, считано то 19.04.2019 година. Твърдението на
защитата е основателно. На л.285 от досъдебното производство е приложена
заповед за задържане на подсъдимия Д. №433зз-341/18.04.2019 г. от която е
видно, че той е задържан считано от 14.00 часа на 18.04.2019 г., от който
момент следва да се приспадне и задържането му под стража.
Предвид признаването на
подсъдимите за виновни в извършването на възведеното му с обвинителния акт
престъпление, правилно на основание чл. 189, ал. 3 от НПК подсъдимите са осъдени
да заплатят направените в хода на досъдебното и съдебното производство
разноски.
Апелативният съд след като
прие, че изтърпяването на наложените на подсъдимите К.Д. и Р.К. наказания
лишаване от свобода се отлага за изпитателен срок от пет години е задължен да
се произнесе по приложените спрямо подсъдимите мерки за неотклонение. Съгласно
чл.309, ал.4 от НПК, когато подсъдимият е осъден е условно, мярката за
неотклонение се отменя или се заменя с най-леката, предвидена в закона.
Следователно мерките за неотклонение и на двамата подсъдими следва да се
изменят в подписка.
Мотивиран от горното и на
основание чл. 334, т.3, във вр. с чл. 337,ал.1, т.1 и т.3 от НПК, Варненският
апелативен съд
Р Е Ш И :
ИЗМЕНЯ присъда №18/21.02.2020г., постановена по НОХД №
1297/2019г. по описа на Варненския окръжен съд, в наказателно-осъдителната й част, както
следва:
- по отношение на подсъдимия
К.Б.Д., като НАМАЛЯВА размера
на наложеното наказанието лишаване от свобода на 4 /четири/ години, което на
основание чл.58а, ал.1 във вр. чл. 54, ал.1 от НК редуцира на 2 /две/ години и 8/ осем/ месеца
лишаване от свобода, както и размера на наказанието глобата на 6000/шест
хиляди/ лева. На основание чл.66,
ал.1 от НК отлага изтърпяването на
наказанието лишаване от свобода с изпитателен срок от 5/пет/ години.
НАЛАГА на основание чл.67, ал.3 от НК във вр. с чл.42а,
ал.2, т.2 от НК на подсъдимия К.Б.Д. през изпитателния срок от пет години
пробационната мярка задължителни периодични срещи с пробационен служител.
- по отношение на подсъдимия Р.Г.К. на основание чл.66, ал.1 от НК отлага изтърпяването на наказанието
лишаване от свобода с изпитателен срок от 5/пет/ години.
НАЛАГА на основание чл.67, ал.3 от НК във вр. с чл.42а,
ал.2, т.2 от НК на подсъдимия Р.Г.К. през изпитателния срок от пет години
пробационната мярка задължителни периодични срещи с пробационен служител.
На основание чл.59, ал.2 във вр.ал.1 от НК
зачита предварителното задържане на
подс. Д. във връзка със задържането му
по ЗМВР, считано от 18.04.2019 година, 14,00 часа.
ПОТВЪРЖДАВА присъдата в останалата й част.
ИЗМЕНЯ на основание чл.309, ал.4 от НПК мерките за неотклонение по отношение на двамата подсъдими К.Б.Д. и Р.Г.К.,
както следва: на подсъдимия К.Д. от „задържане под стража“ в „подписка“; на
подсъдимия Р.К. от „гаранция“ в размер на 3000/три хиляди/ лева в „подписка“,
които подлежат на незабавно изпълнение.
Решението, извън мерките за
неотклонение, подлежи на обжалване и протестиране пред Върховния касационен съд
в петнадесетдневен срок, считано от съобщаването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.