Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. София, 28.02.2022 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, Г.О., III-В
състав в публично съдебно заседание на шести октомври през две хиляди двадесет
и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Н. ДИМОВ
ЧЛЕНОВЕ:
ВЕЛИНА ПЕЙЧИНОВА
МЛ. СЪДИЯ БЕТИНА БОШНАКОВА
при секретаря Цветелина Пецева, като разгледа докладваното от младши съдия
Бошнакова в. гр. дело № 11243 по
описа за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 240 ГПК.
Образувано
е по молба на Р.С.Г. и Г.Л.Г., подадена чрез процесуалния им представител адв. Н.Н.
– САК, с искане за отмяна на неприсъствено решение от 19.10.2015 г. по гр. дело
№ 50310/2014 г. описа на СРС, Г.О., 119 състав, постановено по реда на чл. 239 ГПК, с което е признато за установено по отношение на Р.С.Г. и Г.Л.Г., че
дължат солидарно на „Т.С.“ ЕАД следните суми: на основание чл. 422 ГПК във вр.
с чл. 149 ЗЕ сумата в размер на 1259.83 лева, представляваща цената на топлинна
енергия, доставена в ап. 96, находящ се в гр. София, ж.к. „*******вх. „*****, за периода от м.
септември 2011 г. до м. април 2013 г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от 13.06.2014 г. до окончателното ѝ плащане, на
основание чл. 422 ГПК във вр. с чл. 86 ЗЗД сумата в размер на 218.30 лева,
представляваща лихва за забава на плащането на главницата за периода от
31.10.2011 г. до 20.05.2014 г., за които вземания е издадена заповед за
изпълнение по ч. гр. дело № 32202/2014 г. по описа на СРС, 119 състав, а на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответниците са осъдени да заплатят на ищеца сумата
в размер на 329,56 лева, представляваща разноски за заповедното производство,
както и сумата в размер на 470.44 лева, представляваща разноски за исковото производство.
В молбата се твърди, че препис от неприсъственото решение
не е връчен на ответниците. В тази връзка се поддържа, че същите са узнали за
първоинстанционния съдебен акт на 30.07.2020 г., поради което считат, че
молбата за отмяна е подадена в едномесечния преклузивен срок. Излагат съображения
за допуснати от СРС нарушения на процесуалните правила, в т. ч. и досежно
приложението на разпоредбата на чл. 41, ал. 2 ГПК. Сочи се, че връчването на
съдебните книжа на двамата ответници е направено единствено чрез солидарния
длъжник Р.Г., което пряко противоречи на изискванията на чл. 46, ал. 3 ГПК,
доколкото съдът не се е уверил, че няма непротиворечиви интереси между тях. На
следващо място, молителите твърдят, че само Р.Г. е подала възражение по чл. 414 ГПК, поради което не е налице правото на иск по чл. 422 ГПК спрямо другия
ответник Г.Г.. Прави се възражение за нищожност на съдебния акт, доколкото неприсъственото
решение е постановено и срещу Г.Г., макар че по отношение на същия СРС е върнал
исковата молба. Излагат се подробни доводи за отмяна на неприсъственото
решение: поради липсата на надлежно връчване на препис от искова молба с доказателствата
към нея, ведно със разпореждането на съда по чл. 131 ГПК, както и поради нередовното
призоваване за участие в първото заседание по делото от 19.10.2019 г., когато е
поставено неприсъственото решение. Молят въззивната инстанция да отмени неприсъственото
решение. Претендират се направените в настоящото производство разноски.
Ищецът
„Т.С.“ ЕАД
не подал писмен отговор. По делото е постъпила молба, с която оспорва
основателността на подадената „въззивна жалба“. Претендира разноски по делото.
Третото
лице - помагач - „Т.“ ООД, не е взело становище по подадената молба за отмяна
на неприсъствено решение.
Софийски градски съд, след като съобрази доводите
на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност, намира за установено следното от фактическа страна:
Производството по гр. дело № 50310/2014
г. по описа на СРС, Г.О., 119-ти състав е образувано по искова молба от „Т.С.“
ЕАД, представлявано от изпълнителния директор Г.Б., чрез процесуалния
представител юрк. Т.К., с която са предявени установителни искове с правно
основание чл. 422 ГПК във вр. с чл. 149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД за признаване за установено по
отношение на Р.С.Г. и Г.Л.Г., че дължат солидарно на ищеца сумата в размер на
1259.83 лева - главница, представляваща стойността на незаплатена топлинна
енергия, доставена в ап. 96, находящ се в гр. София, ж.к. „*******вх. „*****,
за периода от м. септември 2011 г. до м. април 2013 г., ведно със законната
лихва върху главницата, считано от 13.06.2014 г. до окончателното ѝ
плащане, както и сумата в размер на 218.07 лева, представляваща лихва за забава
за периода от 31.10.2011 г. до 20.05.2014 г., за които вземания е издадена
заповед за изпълнение по ч. гр. дело № 32202/2014 г. по описа на СРС, 119
състав.
Съобщението с препис от искова молба и приложенията към нея, изпратено до
Р.Г. на нейния постоянен и настоящ адрес (установен след извършена служебна
справка в НБД „Население“): гр. София, ж.к. „*******вх. ******, е върнато в
цялост с отбелязване, че търсеното лице живея на адреса, но при посещенията в
периода от 20.11.2014 г. до 19.12.2014 г. същото не е намерено.
С разпореждане от 29.12.2014 г съдът е указал
да връчителя да посети отново адреса след работно време и в почивни дни в
продължение на един месец, а при невъзможност – връчването на книжата да се
осъществи чрез залепване на уведомление.
Съобщението
с препис от исковата молба и приложенията към нея, изпратено до
Г.Г. на неговия постоянен
и настоящ адрес (установен след извършена служебна справка в НБД „Население“):
гр. София, ж.к. „*******вх. ******, е върнато в цялост с отбелязване, че по
сведения на съседи търсеното лице не живея на адреса от доста време.
С разпореждане от 29.12.2014 г. съдът е указал
да призовкаря да посети адреса след работно време и в почивни дни в продължение
на един месец, а при невъзможност – връчването на книжата да се осъществи чрез
залепване на уведомление.
В изпълнение на дадените указания
връчителят е посетил адреса на 04.01.2015 г., 13.01.2015 г. и 26.01.2015 г.,
като видно от отбелязването в съобщенията, изпратените до двамата ответници,
нито един от тях не е намерен на адреса, поради което и на основание чл. 47,
ал. 1 ГПК и разпореждането на съда, длъжностното лице е залепило уведомление на
входната врата на ап. 96 и е пуснало екземпляр от него в пощенската кутия на
ап. 96.
На 05.02.2015 г. Р.Г. лично и в
качеството на пълномощник (упълномощена с пълномощно от 04.02.2015 г.) на Г.Г.
е получила по реда на чл. 47, ал. 2 ГПК препис от искова молба и приложенията
по гр. дело № 50310/2014 г. по описа на СРС, Г.О., 119-ти състав в канцеларията
на съда, което се потвърждава от подписаните от същата 2 бр. разписки от
05.02.2015 г.
С определение от 29.06.2015 г. съдът е
върнал исковата молба, по която е образувано посоченото гражданско дело, в
частта ѝ срещу ответника Г.Л.Г. като недопустима с мотивите, че с оглед
липсата на подадено от същия възражение по чл. 414 ГПК, липса правен интерес за
ищеца от воденето на иска срещу този длъжника, тъй като може да получи направо
изпълнителен лист.
Първата призовка за първото съдебно
заседание по делото е изпратена на посочения по-горе адрес, като е върната с
отбелязване, че при посещенията на 08.07.2021 г., 12.07.2021 г. и 20.07.2021 г.
Р.Г. не е намерена на адреса, като по сведенията на съседка от етажа е заминала
извън гр. София.
Първата призовка за първото съдебно
заседание по делото е изпратена на посочения по-горе адрес, като е върната с
отбелязване, че при посещенията на 08.07.2021 г., 12.07.2021 г. и 20.07.2021 г.
Г.Г. не е намерен на адреса.
С протоколно определение от 29.07.2015
г. съдът не е дал ход на делото поради нередовна процедура по призоваване на
ответниците, като е отложил разглеждането на делото за друга дата, за която е разпоредил
същите да бъдат призовани.
Втората призовка за първото съдебно
заседание по делото, ведно с определение от 29.06.2015 г. и проект за доклад по
делото, е изпратена на същия адрес, като е върната с отбелязване, че Р.Г. живее
на адреса, но при посещенията на 04.08.2021 г., 16.08.2021 г., 24.08.2021 г. и
03.09.2021 г. не е намерена. Удостоверено е, че в телефонен разговор търсеното
лице е заявило, че не е на адреса. Според длъжностното лице обаче при две от
посещенията е имало признаци за присъствие на човек в апартамента.
От материалите по делото се установява,
че върху отрязъка от съобщението е прикрепен друг лист със следния текст:
“Указва на връчителя да удостовери отсъствието на адресата от адреса за повече
от един месец“, без посочени дата, автор на изявлението и негов подпис.
Втората призовка за първото съдебно заседание
по делото, ведно с определение от 29.06.2015 г. и проект за доклад по делото, е
изпратена на същия адрес, като е върната с отбелязване, че адресът е посетен на
04.08.2021 г., 16.08.2021 г., 24.08.2021 г. и 03.09.2021 г., като търсеното
лице Г.Г. не живее на адреса „по сведения на Р.Г. или предходното връчване и
потвърдено от други съседи“. Върху отрязъка от съобщението също е прикрепен
втори лист със следния текст: “Указва на връчителя да удостовери отсъствието на
адресата от адреса за повече от един месец“, без посочени дата, автор на
изявлението и негов подпис.
По делото е постъпила молба от ищеца „Т.С.“
ЕАД, с която е направено искане за постановяване на неприсъствено решение при
неявяване на
ответниците
в насроченото съдебно заседание.
По делото липсват справки от НАП за
регистрирани трудови договори на Р.Г. и Г.Г., от НОИ за актуални осигурители на
същите лица или от мобилните оператори за установяване актуални техни телефонни
номера.
При тези данни СРС е приел, че
ответниците са редовно призовани за първото заседание по делото по реда на чл.
41, ал. 2 ГПК и е постановил неприсъственото решение, чиято отмяна се иска в
настоящото производство.
Съобщението с препис от решението е върнато
с отбелязване, че при посещенията на 27.10.2015 г., 08.11.2015 г. и 26.11.2015
г. Р.Г. не е намерена на адреса, като по данни на съседите лицето живее там, но
се укрива.
С разпореждане от 07.12.2015 г. съдът е
приел, че решението е надлежно връчено на Р.Г. по реда на чл. 41, ал. 2 ГПК.
Няма данни съобщението с препис от
решението да е изпратено и съответно получено от другия ответник по делото Г.Г..
При
така изложените фактически обстоятелства въззивният съд достигна до следните
правни изводи:
Съгласно разпоредбата на чл. 240, ал. 1 ГПК срокът за подаване на молба за отмяна на неприсъствено решение започва да
тече от неговото редовно връчване на страните, а не от узнаването за
постановяването на това решение. По делото липсват доказателства, че препис от
неприсъственото решение е бил връчен на ответника Г.Г. преди датата на подаване
на настоящата молба. По отношение на другия ответник – Р.Г., доколкото се
оспорва въпроса за надлежното връчване на неприсъственото решение, молбата следва
да се приеме за подадена в предвидения в закона срок.
Съдът намира, че молбата е подадена от активно
легитимирана страна в законоустановения срок, отправена е до съответния родово
и местно компетентен съд, поради е процесуално допустима.
Разгледана по същество, молбата е
ОСНОВАТЕЛНА.
Съобразно практиката на ВКС
правомощията на въззивния съд при отмяна по чл. 240, ал. 1 ГПК и при въззивното
производство съществено се различават. Тази разлика произтича от обстоятелството,
че в настоящото производство съдът осъществява контрол за законосъобразност на
влязло в сила решение. По правило отмяната на влезли в сила съдебни актове е
допустима само на изрично предвидените в процесуалния закон основания.
В
настоящия случай искането за отмяна на влязлото в сила неприсъствено решение е
основано на твърдения за лишаване на молителите (ответници в
първоинстанционното производство) от възможност да участват в разглеждането на
делото поради допуснати от СРС съществени нарушения на съдопроизводствените
правила относно призоваването и съобщенията, довели до ненадлежно връчване на препис
от искова молба и на призовки за първото заседание по делото, т.е. молителите
се позовават на основанието за отмяна по чл. 240, ал. 1, т. 1 ГПК.
Предвидената в разпоредбата на чл.
41, ал. 2 ГПК (в редакцията ѝ към
процесния период) фикция за призоваване намира приложение при наличието на
следните кумулативни предпоставки: страната да е посочила адрес за призоваване
или на определен адрес да ѝ е било редовно връчено съобщение по делото;
страната да е отсъствала повече от един месец от този адрес (което означава да
е била търсена по време, за което се предполага, че работоспособно лице може да
бъде в жилището си), без да уведоми съда за новия си адрес; страната да е била предупредена
за правните последици от неизпълнението на това задължение при връчване на
първото съобщение ( вж. Решение № 56/13.05.2011 г. на ВКС по т.дело № 1154/2010 г. на II Т.О. на ВКС, Решение № 56.08.04.2019 г. на ВКС по
т. дело № 288/2018 г. на II Т.О. на ВКС).
Доколкото
„фингираното връчване“ ограничава възможността правните субекти да упражняват
процесуалните си права, като вземат участие при разглеждане на делото, този
институт не може да се тълкува и прилага разширително и при други хипотези, в
които са налице трудности при връчване на призовки и съобщения по делата. Правилото
на чл. 41, ал. 2 ГПК може да намери приложение само в случай, че по делото са
събрани данни за настъпила промяна в адреса на страната или нейния представител
в продължение на повече от един месец. Простото неоткриване на адресата при
липса на официално удостоверяване от страна на връчителя, че търсеното лице е
напуснало адреса, не е основание за прилагане на призовката или съобщението в
цялост като редовно връчени, като по изключение разпоредбата на чл. 47 ГПК в
тази хипотеза урежда фикция за уведомяване по отношение на ответника при
първоначално връчване на книжата по делото, а не
и при затруднения за призоваване в хода на процеса от адреса, на който страната
вече е била редовно призована или който е посочила за получаване на книжа (вж. Решение № 40/30.03.2015 г. по гр. дело №
4679/2014 г. на II Г.О. на ВКС).
Връчителят
е длъжен да удостовери в съобщението всички действия във връзка с връчването,
вкл. и обстоятелствата, които са относими към приложението на чл. 47, ал. 1 ГПК
– по сведения от кои лица, индивидуализирани чрез посочване на имената и
адресите или друг начин, е направил констатацията, че лицето не може да бъде
намерено на посочения по делото адрес, както и че не се намира лице, което е
съгласно да получи съобщението (вж.
Решение № 14.20.04.2015 г. по гр. дело № 5741/2014 г. на I Г.О. на ВКС).
В случая връчването на препис от
искова молба с приложенията към нея се е осъществило чрез залепване на
уведомление по реда на чл. 47, ал. 1 ГПК. Цитираната разпоредба (в редакцията ѝ към процесния период)
предвижда, че „когато ответникът не може да
бъде намерен на посочения по делото адрес и не се намери лице, което е съгласно
да получи съобщението, връчителят залепва уведомление на вратата или на
пощенската кутия, а когато до тях не е осигурен достъп - на входната врата или
на видно място около нея. Когато има достъп до пощенската кутия, връчителят
пуска уведомление и в нея.“. Към момента на разглеждане на производството пред
първата инстанция не е съществувало законово изискване в каква форма да бъде
удостоверено, че връчителят е търсил адресата на съобщението, но не го е
открил, нито изискване за брой посещения или в рамките на какъв период, било то
месечен или друг. Съдебната практика обаче е създала изисквания длъжностното
лице да е търсило адресата поне три пъти по различно време в продължение на
повече от един месец и същият да не е намерен на адреса, което връчителят да
удостовери с подписа си, вкл. и кога е извършил посещенията , както и че не е
намерил адресата или лице, съгласно да получи книжата (в този смисъл Определение № 559/16.07.2014 г. по ч. гр. дело №
4222/2014 г. на IV Г.О. на ВКС; Решение № 96/22.07.2019 г. по гр. дело №
2116/2018 г. по III Г.О. на ВКС).
В разписка от 26.01.2015 г. към
съобщение за връчване на препис от искова молба и приложенията към нея има
удостоверяване за посещенията на адреса на конкретни дати, но те са в рамките
на по-малко от един месец, тъй като са извършени в периода от 04.01.2015 г. до
26.01.2015 г. Не е надлежно удостоверено, че търсеното лице Р.Г. не може да
бъде намерено на адреса, както и че връчването не може да бъде извършено на друго
лице по чл. 46 ГПК. Същите нарушения относно процедурата по връчване на съобщението
са допуснати и по отношения на втория молител (и ответник в исковото
производство) Г.Г..
С оглед на
изложеното настоящият съдебен състав намира, че при връчването чрез залепване
на уведомление по реда на чл. 47, ал. 1 ГПК са допуснати нарушения на процесуалните
правила. Доколкото обаче двамата ответници (и молители в настоящото
производство) са били уведомени за образуваното срещу тях производство (2 бр. преписи
от искова молба и приложенията към нея са получени лично от Р.Г. срещу подпис,
за което обстоятелство са съставени 2 бр. разписки от 05.02.2015 г.),
въззивният съд не счита, че е налице основанието за отмяна на постановеното
неприсъствено решение по чл. 240, ал. 1, т. 1, предл. 1 ГПК.
Що се отнася до второто алтернативно
предвидено основание по чл. 240, ал. 1, т. 1, предл. 2 ГПК съдът счита, че
крайните изводи на районния съд за редовното призоваване на двамата ответници
за първото заседание по делото са неправилни. В разписка от 03.09.2015 г. към
призовка за първото заседание по делото има отбелязване, че Р.Г. живее на
адреса, като същият е посетен четири пъти в периода от 04.08.2015 г. до
03.09.2015 г., но лицето не е намерено. Съобразно цитираната практика на ВКС
простото ненамиране на адресата при липса на официално удостоверяване от страна
на връчителя, че търсеното лице е напуснало
адреса, не е основание за прилагане на чл. 41, ал. 2 ГПК. Нещо повече –
връчителят е удостоверил обратното, а именно че лицето живее на адреса. По
отношение на Г.Г. връчителят е удостоверил, че адресът е посетен в рамките на
същия период (от 04.08.2015 г. до 03.09.2015 г.), като лицето не живее на
адреса „по сведения на Р.Г. (м.б. която обаче
в посочения период не е била намерена на адреса) или предното връчване (м.б. прието от районния съд за нередовно –
вж. протоколно определение от 29.07.2015 г.) и потвърдено от други лица (м.б. като същите не са индивидуализирани
чрез посочване на имена и адресите или по друг начин)“. На следващо място,
страната не е била своевременно уведомяване за възможното настъпване на
последиците по чл. 41, ал. 2, изр. 1 ГПК. От данните по делото се установява,
че предупреждението за тяхното настъпване е направено едва с първото призоваване
на двамата ответници за първото заседание по делото (вж. призовка от 20.07.2015
г.). Отделно от това, доколкото СРС е приел, че страната не е била редовно
призована за насроченото съдебно заседание (с протоколно определение от
29.07.2015 г.), не може да се направи извод, че и тогава двамата ответници са
били информирани за тези последици.
От така изложеното следва, че не са
били налице условията за прилагане на фикцията по чл. 41, ал. 2 ГПК при
връчване на съобщението за първото открито съдебно заседание по делото. В
резултат страната е била лишена от възможността да упражни правото си на защита
в процеса, което обуславя необходимост от отмяна на постановеното неприсъствено
решение и връщане на делото за ново разглеждане от друг съдебен състав на СРС
от етапа на призоваването на ответниците за първото заседание по делото.
По отношение на възражението за
нищожност на неприсъственото решение спрямо Г.Г. поради това, че същият не е
подал възражение по чл. 414 ГПК и спрямо когото с определение от 29.06.2015 г.
съдът е върнал исковата молба като недопустима, настоящият съдебен състав
намира, че няма правомощие да се произнесе. В рамките на настоящото
производство съдът не решава материалноправния спор между страни, поради което
не осъществява и като косвен резултат проверка относно правилността на акта на
първата инстанция, т.е. дали същият страда от някое от три вида пороци: нищожност,
недопустимост или неправилност. В този смисъл при новото разглеждане на делото
от друг състав на СРС исковият съд следва да прецени дали са налице всички
предпоставки за допустимостта и надлежното упражняване на иска по чл. 422 ГПК
по отношение на всеки един от двамата ответници (вж. Решение № 164/23.07.2013 г. по гр. дело № 710/2012 г. на I Г.О. на ВКС).
По разноските:
Доколкото в разпоредбата на чл. 240, ал. 1 ГПК
не са уредени изрични правила, за производството по отмяна на неприсъствено
решение следва да намерят приложение по аналогия правилата на отмяната на
влезли в съда решения пред ВКС по гл. ХХIV ГПК. Съгласно задължителни
указания, дадени в т. 4 от Тълкувателно решение № 6/06.11.2013 г. по тълкувателно
дело № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС, решението, с което е уважена молба за отмяна
и е възстановена висящността на спора с оглед връщане на делото за ново
разглеждане, не формира като правна последица сила на присъдено нещо. При
новото разглеждане на делото се прилагат правилата на общия исков процес,
неприложими в извънинстанционното производство, по което е постановено
отменителното решение. Следователно произнасяне по въпроса за разноските дължи
съдът, който решава делото по същество, като при новото разглеждане на делото
същите ще бъдат разпределени съобразно правилата на чл. 78 ГПК.
Така мотивиран, Софийският градски съд
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ неприсъствено решение от
19.10.2015 г. по гр. дело № 50310/2014 г. описа на СРС, Г.О., 119 състав.
ВРЪЩА делото на Софийски районен съд за ново
разглеждане от друг състав на същия съд съобразно дадените указания.
Решението е постановено при участието на трето лице – помагач „Т.“ ООД.
Решението не
подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: 1. 2.