Р Е Ш Е
Н И Е
Гр..Павликени..........10.05.2019г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Павликенският районен съд гражданска колегия в публичното заседание на осемнадесети април през две хиляди и деветнадесета
година в състав:
Районен
съдия: ЕВЕЛИНА КАРАГЕНОВА
При секретаря Венка Миланова и в присъствието на
прокурора...................................,като разгледа докладваното от
съдията
ГрД № ...........882.............. по описа за .........2018............год
,за да се произнесе съдът взе предвид следното:
Постъпила е искова молба от „П. К. Б.“ ЕООД гр.***** чрез юрисконсулт Р.И. по предявен установителен иск по чл.422 вр.чл.415 ал.1 от ГПК вр.чл.86
от ЗЗД срещу В.А. *** по издадена
заповед по чл.410 от ГПК по ЧгД № ***/2018г на *РС за приемане за установено по отношение на ответника, че той дължи на ищеца
1390.95лв., ведно със законаната лихва
от подаване на заявлението до окончателното изплащане по договор паричен кредит №*****/24.10.2017г, сключен между ищеца и ответника. . Въз основа на заявление
за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК от „П. К. Б.“ ЕООД гр.***** е образувано Чгрд.№***/2018г. по описа на *РС и е издадена заповед по чл.410 от ГПК. Твърди
се, че на основание на договор паричен
кредит №***** /24.10.2017г кредиторът е предоставил на
длъжника сумата от 600лв. паричен заем,
преведен по посочената от длъжника
банкова сметка, ***ема, включващ главница и
лихва на 11 месечни вноски като общото задължение по кредита е 730.40лв. Освен това длъжникът
е избрал и закупил пакет допълнителни
услуги с уговорено възнаграждение от 660.55лв., което да се изплати на вноски от по 60.05лв. като общото задължение
по договора е 1390.95лв. с общ размер на месечна вноска от 126.45лв., платим за
11 месеца с падежна дата 25-то число ва месеца. Ответникът е подписал
декрларация, споразумение за допълнителни услуги и ОУ Длъжникът не е заплатил нищо по
договорора. Съгласно т.12.3 от ОУ кредиторът може за обяви предсрочна
изискуемост на кредита с писмено уведомление ако длъникът просрочи 2 или повече
последователни месечни вноски. На 06.02.2018г
кредиторът е обявил предсрочна изискуемост на договора, а на
08.02.2018г до длъжника е изпратено
уведомително писмо. Твърди,че ответникът по делото-длъжник по договора се е
съгласил с цената на кредита при сключване на договора, така и с правото си да се откаже от договора в срок от 14дни
без да посочва причина, което последният
не е сторил. .Длъжникът не е намерен за
да получи издадената заповед по чл.410 от ГПК и в изпълнение на разпореждаено
на съда, е предявен настоящият иск. В исковата молба е посочено, че ищецът се
отказва да търси претендираните в заявлението
по заповедното производство лихви
за забава от 11.16лв. поради липса на материален интерес.Моли съдът да уважи иска и претендира за направени разноски.
В
едномесечния срок е постъпил писмен отговор от ответника чрез назначения му
особен предсатвител. е постъпил чрез
неговия процесуален предсатвител. Оспорва иска по основание и размер Твърди,
че не е налице изискуемост на вземането и не е настъпила предсрочната
изискуемост на договора.Твърди,че ищецът не е
е положил достатъчна грижа за
достигане на волята му за предсрочната изискуемост до длъжника,
неизползвайки посочените от длъжника
адреси за кореспонденция. Липсват данни за достигане на уведомителното писмо до
длъжника поради което претендираното
парично задължение не е ликвидно и изискуемо. Твърди,че клаузата, с която е
определена лихвата по кредита е нищожна поради противоречие на добрите нрави, морала и справедливостта,
тъй като е прекомерен и договорът е недействителен съгласно чл.22 от ЗПК. Твърди,че договорената
лихва от 41.17 процента надхвърля значително размера на законната лихва при определения от БНБ основен лихмен процент
за 2017г и 10 пункта надбавка, поради което тази уговорка е нищожна. Нищожна е
и уговорката за ГПР 40.88процента като завишен. В случая нищожните клаузи по отношение на възнаградителната лихва и ГПР
не могат да бъдат заместени по право от повелителни норми в закона и тъй като договорът за
потребителски кредит с оглед характера
му на възмезден и тези клаузи са задължително условие съгласно чл.11 ал.1 т.19
и 10 от ЗПК , което води до неприложимост на разпоредбата на чл.26 ал.4 от ЗЗД.
Твърди,че е налице приложение на разпоредбата на чл. 22 от ЗПК и да бъде обявен
за недействителен сключения договор.
Твърди,че споразумението за допълнителни
услуги са за изброени услуги в 5 пункта
и не е ясно каква допълнителна услуга е
давана на длъжника и каква е съответно нейната цена. Видно от договора, ОУ и поасителния план,
възнаграждението за посочения пакет
допълнителни услуги се дължи независимо дали дадена услуга е ползвана или не,
тази уговорка се явява нещожна, противоречаща на чл.10, 10а ал.3 и ал.4 от ЗПК.
Направено е възражение за неравноправни клаузи по ЗЗП, тъй като параметрите
на ГЛП и ГПР са едностранно определени
от кредитора-небанкова институция по смисъла на чл.3 от ЗКИ. Неравноправната клауза по отношение на вписания в договора ГЛП на възнаградителната
лихва от 41.17 процента и дневния лихвен процент от 0.11 процента осъществяват
съсътава на неравноправна клауза по чл.143 т.5 и т.9 от ЗЗП. Моли съда да обяви
договора за кредит за недействителен и за бъде отхвърлен предявения иск като
неоснователен и недоказана.. Претендира за направени разноски.
Като взе предвид становищата на страните и представените по делото доказателства, съдът намира за установено
следното:
Предявен е иск по чл. 415ал.1 вр.чл.22 от ГПК. Съдът намира, че исковата сума е уточнена както в заповедното
производство, така и в настоящата искова молба и в представените към нея
писмени доказателства. Налице е претенция включваща 600лв. главница по договора,
130.40лв. лихва / общо задължение по
кредита 730.40лв./ и 660.50лв. възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги / 730.40лв. +660.50лв.=390.95лв./ Безспорно
се установява, че между ищеца и
ответника е сключен договор за паричен кредит №********/24.10.2017г.съдът е разпределил на освонаие чл.154 от ГПК
доказателствената тежест като е посочил,
е в тежест на ищеца е да докаже твърдяните от него факти в исковата си молба-
настъпването на предсрочната изискуемост на договора, надлежното уведомяване на
длъжника, неизпълнението на длъжника на задължението по договора и размера на
дължимите суми.
По повод
на подавено заявление от „П. К. Б.“ЕООД гр.***** е издадена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК по Чгрд.№***/2018г.
по описа на *РС за сумата 1390.95лв. дължима главница по
договор за потребителски кредит №*****/24.10.2017г , 30лв. такса такса по тарифа за извънсъдебно събиране на
вземането от 26.11.2011.2017г-06.02.2018г, 11.16лв. лихва за забава от
26.11.2017г-06.02.2018г,ведно със законната лихва върху главницата от
26.07.2018г до изплащане на вземането и 78.64лв. направени разноски. Не е
предявена претенция по отношение на
30лв. такса такса по тарифа за извънсъдебно събиране на вземането от 26.11.2011.2017г-06.02.2018г
и 11.16лв. лихва за забава от 26.11.2017г-06.02.2018г., а само се претендира сумата от 1390лв., ведно със
законната лихва от подаване на заявлението до окончателното изплащане. Заповедта е връчена на длъжника при условията на чл. 47
ал. 5 от ГПК, поради което заповедният съд е указал на заявителя, че в
едномесечен срок от съобщението може да предяви иск за установяване на
вземането си. В посочения срок заявителят е предявил
иск за установяване на вземането си и същият е предмет на настоящото
производство.
Видно от
представения договор за потребителски кредит П. К. Стандарт при следните параметри: сума на кредита 600лв.,срок на кредита 11
месеца, размер на вноската по кредита 66.40лв., ГПР 49.88%, ГЛП 41.17%, лихвен
процент на ден 0.11, дължима сума по кредита 730.40лв., възнаграждение за
закупен пакет от допълнителни услуги,660.55лв. , размер на вноската по закупен
пакет от допълнителни услуги 60.05лв, общо задължение по кредита и пакета от
допълнителни услуги 1390.95лв. , общ размер на вноска 126.45лв., дата на погасяване
25 ден на месеца. Видно от преводното нареждане от 28.11.2018г се установява,
че ищецът е превел по посочена от ответника
банкова сметка ***.
Приложени
са искане за отпускане на потребителски кредит „Профи
кредит Стандарт“, подадено от ответника до ищеца, както и Стандартен европейски
формуляр за предоставяне на информация за потребителските кредити и Общи
условия на „П. К. Б.“ ЕООД към Договор за потребителски кредит, неразделна
част от договора, с които ответникът се е запознал и ги приема /декларирано от
него с приложена декларация/. Представен
е и Погасителен план към договора за потребителски кредит, в който са посочени
дължимите от ответника 11 броя месечни вноски по кредита и закупения пакет от
допълнителни услуги, всяка в размер на 126.45 лева,
с дата на първа вноска – 25.11.2017 г. и дата на последна вноска – 25.09.2018
г.
В
чл. 12.3 от Общите условия към договора за кредит е предвидено, че в случай, че
клиентът просрочи две или
повече последователни месечни вноски в
пълен размер кредиторът може да обяви предсрочна изискуемост с писмено уведомление. Видно от
представено от ищеца извлечение по сметка
на ответника за процесния договор, по него не е извършвано никакво
плащане.Представено е уведомително писмо от ищеца, адресирано до ответника, с
което ищецът го уведомява, че поради нарушение на задълженията му по
договора,посочени в ОУ към него последният се прекратява едностранно, считано
от 06.02.2018 г., както и се обявява предсрочна изискуемост на задължението в раземер
на 1832.11лв., включващо 1390.95лв. непогасена част от задължението, 11.16лв.
лихви за забава и 430лв. такса по тарифа. Не са представени доказателства това
писмо да е изпратено, респ. да е достигнало до длъжника.
Относно предсрочната изискуемост на кредита, съдът намира, че тя представлява изменение на договора,
което за разлика от общите принципи на ЗЗД настъпва с волеизявление само на
едната от страните, а датата на настъпване на предсрочната изискуемост играе
ролята на падеж и представлява различен юридически факт. Съобразно т. 18 от Тълкувателно решение № 4/18.06.2014 г. по тълк.
дело № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, ако предсрочната изискуемост е
уговорена в договора при настъпване на определени обстоятелства или се обявява
по реда на чл. 60 ал. 2 от Закона за кредитните институции, кредиторът следва
да е уведомил длъжника за обявяване на предсрочната изискуемост на кредита
преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение. Това
разрешение намира приложение и по отношение на небанковите финансови
институции, които предоставят по занятие кредити, какъвто в случая е ищецът по делото. Доколкото по делото
няма доказателства уведомителното писмо на кредитора за обявяване на
предсрочната изискуемост да е достигнало до ответника – длъжник, съдът приема
за недоказан факта на обявяването й на длъжника. Уведомяването на последния /в
случая чрез назначения му особен представител/, направено с връчване на препис от исковата молба по чл. 422 ал. 1
от ГПК също не може да бъде взето предвид като факт, настъпил след предявяване
на иска от значение за спорното право /в т.см. Решение № 161/08.02.2016 г. по
т.д.№ 1153/2014 г. на ВКС, ТК, Второ отделение, постановено по чл. 290 от ГПК/.
Настоящият съдебен състав се придържа към практиката на ВКС, съгласно която в
хипотезата на предявен иск по чл.422 ал.1 от ГПК за вземане по договор за
кредит, за което се твърди предсрочна изискуемост на кредита, ако фактите, относими към настъпване и обявяване на
предсрочната изискуемост, не са се осъществили преди подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение, вземането не е изискуемо в заявения размер и
не е възникнало на предявеното основание. Уведомяването на длъжника, че
кредиторът счита кредита за предсрочно изискуем, направено с връчване на препис
от исковата молба по чл. 422, ал. 1 ГПК или по друг начин след подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение има за последица настъпване на
предсрочна изискуемост на кредита, ако са налице уговорените в договора за
кредит условия за нейното настъпване. Това уведомяване, обаче, не може да бъде взето предвид като факт, настъпил след
предявяване на иска, от значение за спорното право съгласно чл. 235, ал. 3 ГПК,
нито да обуслови основателност на установителния иск по чл. 422, ал. 1 ГПК, нито може да промени с обратна сила момента на
настъпване на изискуемост на задължението, а представлява ново основание за
предявяване на осъдителен иск или ново заявление за издаване на заповед за
изпълнение, доколкото съобр. т. 11.б от ТР № 4/2013 г. от 18.06.2014 г. по т.д. № 4/2013 г. на ОСГТК на
ВКС е недопустимо в исковото производство
по иск, предявен по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК, да се изменя основанието, от
което произтича вземането по издадената заповед за изпълнение( в този см. решение № 129/09.11.2015г. по т.д. №1977/2014г. , II т.о. на ВКС, решение №161/08.02.2016г по т.д. №1153/2014г., II т.о. на ВКС, решение №77/10.05.2016г. по т.д. №3247/2014г., II т.о. на ВКС и др.). Съобразно т. 18 на ТР № 4/2013 г. от 18.06.2014
г. по т.д. № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС ако
предсрочната изискуемост е уговорена в договора при настъпване на определени
обстоятелства или се обявява по реда на чл. 60, ал. 2 ЗКИ, кредиторът следва да
е уведомил длъжника за обявяване на предсрочната изискуемост на кредита. Ето защо
за настъпването на предсрочната изискуемост е необходимо уведомяването на
длъжника, за да може договорното изменение да прояви действието си.
Приложението на разрешенията на т. 18 на ТР № 4/2013 г. от 18.06.2014
г. по т.д. № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС и
необходимостта за уведомяване на длъжника за настъпване на предсрочната
изискуемост намират проявление и по отношение на небанковите финансови
институции- така решение №123/09.11.2015 г. по т. д. № 2561/2014 г. на II т. отд., докладчик съдия Т. В. Този извод се подкрепя и с аргумент за
по-силното основание, доколкото правният статут на банките изисква
по-благоприятното им нормативно третиране в сравнение с финансовите институции,
което пряко следва и от Решение № 12 от 02.10.2012 г. по к. д. № 4/2012 г. на
КС, а при възприемане на извода, че предсрочната изискуемост ще следва да се
съобщава само от банките, но не и от финансовите институции, очевидно този
принцип ще се наруши, но по-важното – така ще се наруши и принципът за правна
сигурност и предвидимост в уредбата на потребителските кредити, което
е недопустим правен резултат. Разпоредбата на чл. 60, ал. 2 от ЗКИ е
императивна и нейното тълкуване е подчинено на принципа за защита на по-слабата
страна, поради което следва да се прилага във всички хипотези на предоставяне
на потребителски кредит. В този смисъл, доколкото в случая не се твърди, нито
са налице доказателства кредиторът да е изпълнил задължението си за уведомяване
на кредитополучателя за настъпване на предсрочната изискуемост преди депозиране
на заявлението за издаване заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, следва да се
приеме, че договорът не е прекратен на основанията в т. 12, т. 3 от ОУ. Съдът отчита и факта, че срокът на
последната вноска/падеж/ по договора е 25.09.2018г, а заявлението за издаване заповед по чл.410 от ГПК е
подадено на 27.07.2018г, т. е преди изтичане крайния срок на договора, правещ
изискуемо вземането. С
оглед на изложените доводи, съдът приема, че доколкото кредиторът не е довел до
знанието на длъжника обявената предсрочна изискуемост на задълженията по
договора, то договорът не е прекратен на претендираното основание, при което вземанията по
него не са изискуеми, следователно предявеният иск само на това основание се
явява неоснователен и недоказан и следва да бъде отхвърлен изцяло.
На основание т. 12 от ТР 4/2013 на ОСГТК на ВКС съдът
следва да се произнесе по направените разноски по заповедното производство и по
настоящото дело.С оглед изхода от
спора, следва да бъде
отхвърлено и искането на ищеца за заплащане на направените по заповедното
производство разноски от 78.64лв. и по настоящото производство разноски. Съдът
намира, че не следва да се произнася по
претенцията на процесуалния представител на ответника за присъждане на
направени по делото разноски, тъй като същият е назначен особен представител на
отсъстващия ответник с платено адвокатско възнаграждение от страна на ищеца
пред назначаването му по сметката на съда, откъдето с определение от съдебно заседание, му е
изплатено същото.
Водим от
горното съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявения
от „ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ” ЕООД, ЕИК *****, със
седалище и адрес на управление гр.********, представлявано от С.
Н. Н., О. Л., Я. Я. и И. Х. Г.- управители, действащи
чрез юрисконсулт Р.И.
против В.А.А. с ЕГН ********** *** установителен иск за съществуване на вземане за сумата от 1390.95лв. по договор за паричен кредит №****** /24.10.2017г., ведно
със законната лихва от 26.07.2018г
до окончателното изплащане на задължението, както и за направените по
заповедното производство по ЧГрД№***/2018г на *РС разноски от
78.64лв., КАТО НЕОСНОВАТЕЛЕН И НЕДОКАЗАН.
Решението подлежи на обжалване пред ВТОС в двуседмичен срок от
съобщението на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Вярно с оригинала!
ВМ