Р Е Ш Е Н И Е

гр. Своге, 12.11.2021 г.

 

В    И  М  Е  Т  О   Н  А    Н  А  Р  О  Д  А

         

Свогенският районен съд, втори състав, в публичното съдебно заседание на втори ноември две хиляди двадесет и първа година, в състав:

 

Председател: Андрей Чекунов

 

при секретаря Ирена Никифорова, като разгледа докладваното от съдия Чекунов гражданско дело № 242/2020 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Предявени са кумулативно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД), вр. с чл. 9 от Закона за потребителския кредит (ЗПК), вр. с чл. 6 от Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние (ЗПФУР) и чл. 86, вр. с чл. 84, ал. 1, изр. 1 от ЗЗД, евентуално съединени с иск за неоснователно обогатяване по чл. 55, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД, с искова молба подадена от „Кредитреформ България” ЕООД, ЕИК *********, против Е.А.Д., ЕГН **********. Твърди се, че на 23.11.2015 г. между ответника и „4финанс” ЕООД, ЕИК *********, опериращо на пазара на финансови услуги под търговската си марка „Вивус”, е сключен Договор за кредит № ********** по реда на чл. 6 от ЗПФУР. Договорът е оформен съгласно разпоредбите на чл. 3 във вр. с чл. 2 от Закона за електронния документ и електронните удостоверителни услуги (ЗЕДЕУУ). Кредитът е в размер на 300 лева, която сума е отпусната на ответника на датата на сключване на договора и е следвало да се върне на падежа – 23.12.2015 г. На 24.11.2015 г. от ответника е заявено искане за отпускане на допълнителен кредит в размер на 450 лева, като договорът за кредит е изменен чрез подписване на нов, а сумата е отпусната на същата дата. Така задължението за главница е в размер на 750 лева. Договорната лихва възлиза на 24,75 лева. Дължи се и такса за експресно разглеждане - 153,04 лева. Поради неизпълнение от страна на ответника на задълженията му по договора и непогасяване на същите, са му начислени лихви за забава. На 23.11.2018 г. е сключен договор за цесия, по силата на който „4финанс” ЕООД е прехвърлило на ищеца „Кредитреформ България” ЕООД вземането си по договора сключен с ответника. С оглед на изложеното се иска от съда да осъди ответника да заплати на ищеца сумата от 750 лева – неплатена главница по договор за кредит № ********** и сумата от 228,54 лева – лихва за забава за периода от 19.06.2017 г. до 19.06.2020 г. Претендират се още и законната лихва върху главницата, считано от 22.06.2020 г. до окончателното изплащане на вземането. При условията на евентуалност се иска от съда да осъди ответникът да заплати на ищеца сумата от 750 лева, която същият е получил без правно основание, както и законната лихва върху главницата, считано от 22.06.2020 г. до окончателното изплащане на вземането. Претендират се и направените по делото разноски.

На ответника са изпратени преписи от исковата молба и от доказателствата. В указания срок не е подаден писмен отговор. Същият не се явява и не се представлява в открито съдебно заседание, като не е направено искане за разглеждане на делото в негово отсъствие.

Ищецът, чрез пълномощник, с писмено становище вх. № 260184 от 18.09.2020 г. и с писмено становище вх. № 261626 от 29.10.2021 г. е поискал от съда да се произнесе с неприсъствено решение по реда на чл. 238 от ГПК.

По делото са приети писмени доказателства представени от ищеца.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, приема за установено следното:

Налице са основанията за постановяване на неприсъствено решение, предвид обстоятелството, че на ответника са указани последиците от неспазването на сроковете за размяна на книжа и от неявяването в съдебно заседание – с разпореждането от 22.06.2021 г.

Исковете са допустими, а с оглед на представените и приети по делото писмени доказателства – главният иск с правно основание чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, вр. с чл. 9 от ЗПК, вр. с чл. 6 от ЗПФУР, както и акцесорния иск по чл. 86, вр. с чл. 84, ал. 1, изр. 1 от ЗЗД са вероятно основателни (разписки на л. 53 и 54 от делото и падеж на договора 23.12.2015 г.). Макар договорът за кредит да е неподписан и въпреки че облигационна връзка между страните не може да възникне чрез натискане на бутон „подпиши“ на интернет страницата на „Вивус“, извод за възникване на облигационно правоотношение между страните следва от реалното получаване лично от ответника на претендираната по делото главница. Съдът, доколкото дължи служебно тази преценка, приема, че не са налице обстоятелствата, водещи до недействителност на договора за потребителски кредит, посочени чл. 22 от ЗПК – спазени са изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7-12 и 20 и ал. 2 от същия закон. На ответника е съобщено за прехвърлянето на вземането - с връчването на преписа от исковата молба и приложенията към нея, сред които са уведомлението за прехвърляне на вземане и пълномощното, с което цедентът упълномощава цесионера да уведоми за това длъжниците по цедираните вземания.

Ищецът е предявил в условия на евентуално съединяване иск с правно основание по чл. 55, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД срещу ответника, разглеждането на който е обусловено от неуважаването на главния иск. Евентуално съединения иск се счита предявен под условие. В случая, условието, под което евентуалния иск е предявен, не се е сбъднало - главният иск е уважен и с евентуалния иск съдът се счита десезиран. Поради това съдът не се произнася по него в решението си, както е прието в мотивите на т. 15 от ТР № 1/04.01.2001г. по тълк.д. №1 2000 г. на ОСГК на ВКС.

Съгласно чл. 239, ал. 2 от ГПК решението не се мотивира и се основава на наличието на предпоставките за постановяване на неприсъствено решение.

На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, ответникът следва да понесе направените от ищеца разноски по делото в размер на 250 лева, от които юрисконсултско възнаграждение в размер на 150 лева - определено съгласно чл. 78, ал. 8 ГПК и изчислено според Наредбата за заплащането на правната помощ и 100 лева – заплатена държавна такса.

Така мотивиран, съдът

 

Р Е Ш И :

 

ОСЪЖДА Е.А.Д., ЕГН **********, с адрес: ***, да заплати на „Кредитреформ България” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в гр. София, ул. „Шандор Петьофи” № 10, представлявано от … Р. Х. В., сумата от 750 лева, представляваща неплатена главница по договор за кредит № **********, сключен на 23.11.2015 г. между „4финанс” ЕООД, ЕИК ********* (кредитор) и Е.А.Д. (кредитополучател), като впоследствие вземането по договора е прехвърлено от страна на кредитора в полза на „Кредитреформ България” ЕООД по силата на договор за прехвърляне на вземания от 23.11.2018 г., заедно със законната лихва върху главницата, считано от 22.06.2020 г. до окончателното ѝ изплащане, както и сумата от 228,54 лева – лихва за забава, начислена за периода от 19.06.2017 г. до 19.06.2020 г.

ОСЪЖДА Е.А.Д., ЕГН **********, с адрес: ***, да заплати на „Кредитреформ България” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в гр. София, район „Красно село”, ул. „Шандор Петьофи” № 10, представлявано от … Р. Х. В., направените по делото разноски в размер на 250 лева, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК.

 

Указва на ответника, че присъдените с решението суми може да бъдат заплатени по следната банкова сметка: *** : ***, BIC : *** „ДСК” ЕАД.

 

Решението не подлежи на обжалване съгласно разпоредбата на чл. 239, ал. 4 ГПК.

Препис от решението да се връчи на страните.

 

В едномесечен срок от връчването на решението, страната, срещу която то е постановено, може да поиска неговата отмяна, по реда на чл. 240 ГПК, пред Софийския окръжен съд.

 

 

 

         

                                                                    РАЙОНЕН СЪДИЯ :