Р
Е Ш Е Н И Е
№
1942
гр. Перник, 27.12.2019г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ПЕРНИШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, Гражданско
отделение, Х-ти състав, в публичното съдебно заседание, проведено на двадесет и седми ноември,
две хиляди и деветнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: КАМЕЛИЯ НЕНКОВА
при участието на
секретаря Катя Василева, като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 09239 по описа на съда за 2018г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството
по делото е по реда на чл. 415, ал. 1 ГПК вр. чл. 410 ГПК.
Предявени
са обективно кумулативно съединени искове от „Фронтекс Интернешънъл“ ЕАД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: гр. София, район „Лозенец“, ул. „Хенрих Ибсен“
№ 15, с правно основание чл. 422 ал. 1 ГПК вр. чл. 240 ал. 1 и ал. 2 ЗЗД, вр. чл. 79 ал. 1 вр. чл. 99 ЗЗД вр. чл. 9 ЗПК и вр. чл. 86 ал. 1 ЗЗД срещу В.Е.К., с ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес ***, с които се иска да бъде признато за
установено, че ответника дължи на ищцовото дружество сумата от общо 556, 67 лева, от които
сумата 416,00 лв. / четиристотин и шестнадесет лева./ - главница по цедиран договор за кредит от 07.05.2016 год., сумата 69,26
лв. /шестдесет и девет лева и 26 ст./ -
договорна възнаградителна лихва за периода от 03.12.2016 г. до 07.05.2017 г.,
сумата 71,41 лв. /седемдесет и един лева и 41 ст./ - лихва за забава за периода
от 04.12.2016г. до 23.08.2018 г. и законна лихва върху главницата 416,00 лв. от
30.08.2018 г. до изплащане на вземането.
В исковата молба се твърди, че между
ищеца и ответника между ответника и “Банка ДСК” ЕАД е сключен договор за кредит №******/07.05.2015г.
По силата на същия кредиторът предоставил на ответника сумата от 547,88 лв., а
ответникът се е задължил да я върне, ведно с договорна лихва в срок до
07.05.2017г. Ищецът твърди, че ответникът не е изпълнил задължението си по
договора, поради което дължи сумата от 416 лв. – главница; 69,26 лв. –
договорна лихва за период 03.05.2015 г. – 12.12.2015 г., 44.80 лв. – лихва за
забава за периода 03.12.2016г. – 07.05.2017 г. и 71,41 лв. – лихва за забава за
периода от 04.12.2016г. до 23.08.2018г. Твърди, че по силата на договор за
цесия, сключен между него и “Банка
ДСК“ ЕАД на 18.10.2016 г., който е съобщен на ответника, е станал титуляр на
описаните вземания. Сочи, че за тях е подал заявление за издаване на заповед за
изпълнение на парично задължение, въз основа на което е образувано ЧГД № ****/****
г. по описа на Районен съд-Перник. Исканата заповед за изпълнение на парично
задължение е издадена, като срещу нея длъжникът, връчена по реда на чл. 47,
ал.5 ГПК.
Искането
към съда е да признае за установено по отношение на ответника, че дължи на
ищеца, в качеството му на цесионер по договор за цесия от 18.10.2016 г., сключен с “Банка ДСК“ ЕАД сумата от 416 лв., представляваща невърната главница по договор за кредит №******/07.05.2015г., 69,26 лв. – договорна лихва за
период 03.05.2015 г. – 12.12.2015 г., 44.80 лв. – лихва за забава за периода
03.12.2016г. – 07.05.2017 г. и 71,41 лв. – лихва за забава за периода
04.12.2016г. – 23.08.2018г., за които вземания е издадена заповед за изпълнение
на парично задължение по чл. 410 от ГПК по чгд №****/**** г. по описа на
Районен съд-Перник. Заявена е претенция за присъждане на направените по делото
разноски в исковото и заповедното производство.
Исковата
молба е връчена на ответника на 13.06.2019г. чрез назначения му особен
представител – адв. М.Г. В срока по чл. 131 ГПК е постъпил писмен отговор.
Искът е оспорен по основание и размер. Ответникът оспорва получаването на
заетата сума и съобщаването на извършената цесия на длъжника. Направил е
възражение за нищожност на договора за кредит поради противоречието му с
императивните разпоредби на ЗЗП. Оспорва дължимостта на вземанията за
възнаградителна лихва и лихва за забава с твърдението, че ответникът не е
поканен да ги плати. Оспорва редовността на воденото от ищеца
счетоводство.
По делото са ангажирани множество писмени
доказателства от страна на ищеца, като с нарочна писмена молба и при възражение
от страна на ответника, чрез неговия процесуален представител е била извършена
корекция на ЕГН-то на ответницата, поради техническа грешка при изписването му.
С доклада си, съдът е разпределил доказателствена тежест на страните в процеса,
а именно- В тежест на ищеца е да установи наличието на твърдения договор,
сключен между ответника и “Банка ДСК”ЕАД, изпълнението задължението на
кредитора по него, вида и размера на задължението на ответника, както и
наличието на договор за цесия за посоченото вземане и съобщаването му
ответника. В тежест на ответника е да установи правоизключващите,
правопрекратяващите и правопогасяващите факти. С оглед на въведени възражения
от особения представител на ответника е била допълнена и с още един въпрос
поисканата от ищеца и назначена съдебно-счетоводна експертиза, приета от съда.
След
като прецени събраните по делото доказателства по реда на чл.235 ГПК,
Пернишкият районен съд приема за установено от фактическа и правна страна
следното:
По допустимостта:
За сумите по предявените обективно
съединени искове е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.
410 от ГПК с №4481 от 31.08.2018г.
по ч. гр. д. №**** по описа на съда
за 2018 г. на ПРС, която е била
връчена на ответника (в хода на заповедното производство – длъжник), при което
същият, в срока по чл. 414 ГПК, не е направил възражение, като заповедта му е
била връчена по реда на чл.47, ал.5 ГПК. Настоящата искова молба е предявена в
законоустановения едномесечен срок, поради което съдът намира същата за
допустима и следва да се произнесе по нея.
По
основателността:
„БАНКА ДСК“ ЕАД, ЕИК: *********, е сключила с ответницата договор за кредит № ******, сключен на 07.05.2016г с което между страните възникнала облигационна връзка, регулирана от посочения договор и общите условия към него. Основното задължение на дружеството е била за предостави паричната сума в размер на 547.88 лева. Кредитополучателят е удостоверил с подписа си в поле „Удостоверяване на изпълнението“, че е получил сумата по заема, от което следва, че кредиторът е изпълнил договорните си задължения, което се установява впоследствие и от изслушаната по делото СИЕ.
Заемателят от своя страна се задължил, видно от представеното заверено
копие от договора към исковата молба да заплати на кредитора 12 месечни
погасителни вноски, включващи главница и добавка, съставляваща печалбата на
заемодателя (договорна възнаградителна лихва) съгласно раздел 3 от Общите
условия по договора за заем и посочени в Погасителния план от договора. По
причини, ирелевантни към спора, длъжникът преустановил обслужване на заема,
като падежът на първата непогасена вносна настъпил на 03.12.2016г. Според
раздел 6 от ОУ на Договора при забава на погасителните вноски се дължало
обезщетение за забава в размер на действащата законна лихва. На 07.05.2017г.
настъпил падежът на цялото задължение, с което станал изискуем целият
неизплатен остатък от заема.
Видно от представените писмени доказателства по делото и от
заключението по СИЕ се установява, че на
10.02.2017г. между „БАНКА ДСК“ ЕАД, ЕИК: *********, и „ФРОНТЕКС ИНТЕРНЕШЪНЪЛ“
ЕАД, ЕИК ********* се сключило Допълнително споразумение за цедиране на
вземания към Рамков договор за покупко-продажба на вземания (цесия) от дата
18.10.2016г. По силата на договора и на основание чл.99, ал.2 ЗЗД титуляр на
вземанията по договора за паричен заем, вкл. вземанията, претендирани в
настоящото производство, станало второто дружество, поради което и възражението
на ответната страна, че цесията е била извършена преди да настъпи падежа на
вземанията се явява неоснователно.
В изпълнение на задължението си по чл. 99, ал. 3 от ЗЗД „БАНКА ДСК“ ЕАД,
ЕИК: *********, упълномощила цесионера да уведоми длъжника за прехвърлянето на
вземания, за което е бил направен опит
чрез изпращане на писмено уведомление до същия чрез „Български пощи“ ЕАД, но
пратката се връща в цялост. В производството по делото се претендира, че
връчването е било извършено с приложеното към исковата молба уведомление (в
този смисъл Решение № 123/24.06.2009г. на ВКС пот. д.№ 12/2009г.,11 т.о.,ТК).
Поради неизпълнение от страна на заемателя на договорните му задължения
ищецът, в качеството си на цесионер по договора за заем, предявява претенцията
си по съдебен ред и подава заявление по чл. 410 от ГПК. По образуваното ч.
гр. д. № ****/****г. по опис на 3-ти състав при PC Перник има издадена заповед за изпълнение, препис от която е
връчен на длъжника и същият подава възражение.
Предвид
гореизложеното съдът намира, че ищецът е доказал наличието на валидно
облигационно правоотношение по Договор за потребителски паричен кредит, сключен
с ДСК, по силата на който ответникът дължи на същото дружество претендираните
суми. Ищецът е доказал и наличието на валидно облигационно правоотношение по Договор за продажба и прехвърляне на
вземания и горепосоченото допълнително споразучение, поради което е вземането
валидно е било цедирано на ищеца, слез окончателното падежиране на вземането по
кредита. Ищецът,
както и съобщаване на ответника за извършеното прехвърляне. Последното, ведно с исковата молба и приложенията към нея е
връчено на ответника по реда на чл. 131 ГПК, което съставлява надлежно
съобщаване за цесията, съгласно чл. 99 ал. 3 пр. 1 ЗЗД, с което прехвърлянето
на вземането поражда действие за длъжника на основание чл. 99 ал. 4 ЗЗД (В този смисъл и
Решение №123/24.06.2009г., постановено по т.д.№12/2009г. на ВКС, II т.о.).
Видно от приетата като доказателство
съдебно-икономическа експертиза, то се установява, че Стоковият кредит е
отпуснат от кредитора за закупуване на следните стоки е в размер на 512.90 лв.,
преведен на 07.05.2016 г. на търговеца “Технополис България” ЕАД:Абсорбатор ****** **** * * ***** цена 135.00 лв. 1
бройФурна микровълнова ******* ** *** *-*
цена 129.00 лв. 1 брой, Телевизор ******* ** **** цена
229.00 лв. 1 брой, Друго *****цена 19.90 лв.
1 брой, е описано в заключението, съответно и на описаното в договора. Сумата
34.98 лв. е посочено в констативно-съобразителната част на експертизата, че е преведена застрахователна премия на
застрахователя на 07.05.2016г. по застраховка с “ Групама животозастраховане “
ЕАД и “Групама застраховане” ЕАД.Размерът на задължението на кредитополучателя,
съгласно заповед № 4481 за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК
от 31.08.2018 г. е изискуема главница за 416.00 лв.,
представляваща главница по цедиран Договор за стоков кредит, договорна
възнаградителна лихва за периода 03.12.2016 г. - 07.05.2017 г. в размер на 69.26 лв., лихва за забава за периода 04.12.2016 г. до
23.08.2018 г. в размер на 71.41 лв., от които: лихва до
цесията в размер на 7.03 лв. и законна лихва след цесията в размер на 64.38
лв“Банка ДСК” ЕАД е предоставило стоков кредит в размер на 547.88
лв. по Договор за стоков кредит № ****** от 07.05.2016 г. на В.Е.К., с краен срок на договора 07.05.2017 г. за
закупуване на стоки и/или услуги от “Технополис България” ЕАД за
сумата 512.90 лв., описано по-горе. В погасителния план, вещото лице е
посочило, че е включен размера на
предоставения кредит 547.88 лв., фиксирана договорна
възнаградителна лихва в размер на 77.02 лв., общ размер дължим по
договора за паричен заем 624.90 лв.Съгласно Договора за стоков кредит № ******
от 07.05.2016 г. на В.Е.К., кредитополучателя се задължава
да погасява кредита на 12 равни месечни вноски - 11 вноски по 53.05 лв. и 12-та
вноска 41.35 лв. на падежни дати по Погасителен план - 15 -то число на месеца,
съгласно заключението, като същите във връзка с възражението на ответната
страна, съдът не намира, че противоречат на добрите нрави или са налице нищожни
клаузи, видно от всичко изложено.Общата сума на отпуснатият
стоков кредит е в размер на 547.88 лв., от които главница 512.90 лв.,
застрахователна премия 34.98 лв. и договорна възнаградителна лихва - 77.02 лв.
при 28.67 % фиксирана годишна лихва или 0.0796 % лихва на ден, ГПР - 32.78 %.,
с първа погасителна вноска 15.05.2016 г. и последна погасителна вноска на
07.05.2017 г.Кредитът е усвоен на 07.05.2016 г., с превода на сумата от 512.90
лв. на “Търговеца” - Технополис България ЕАД., а сумата на застраховката 34.98
лв. се превежда еднократно по сметка на застрахователите на 07.05.2016 г. Крайният
срок на договора е 07.05.2017 г. с което целия неизплатен остатък от
задължението станал изискуем. Вещото лице изрично е посочило в заключението си,
че на 10.02.2017 г. се
е сключило Допълнително споразумение между “Банка ДСК” ЕАД и
“ФРОНТЕКС ИНТЕРНЕШЪНЪЛ” ЕАД за цедиране на вземания към Рамков договор за покупко-продажба на вземания /цесия/ от 18.10.2016
г.и Приложение № 1 - сумата на задължението по цесията е 492.29 лв., от които
главница - 416.00 лв., договорна възнаградителна лихва - 69.26 лв. и лихва за
забава до цесията 7.03 лв.Кредитополучателят е заплатил суми в системата на “Банка ДСК” ЕАД в размер на 159.25 лв.: С
платената сума в размер на 159.25 лв. са погасени следните
задължения по пера: погасена главница-131.88лв., погасена договорна лихва-26.71
лв., погасена санкционираща лихва - 0.66
лв. След датата на цесията 10.02.2017 г. няма постъпили плащания от
кредитополучателя по договора за стоков кредит. След датата на цесията новият
кредитор е начислил законна лихва в размер на 64.38 лв. и с лихвата начислена
да цесията 7.03 лв. общата лихва за забава е в размер на 71.41 лв. Вещото лице е заключило, че размерът на остатъчното задължение на длъжника
В.Е.К., ЕГН: ********** по Договора за стоков кредит № ******
от 07.05.2016 г. е 556.67 лв., от които по пера
задължението е следното: главница 416.00 лв., договорна
лихва за периода от 03.12.2016 г. до 07.05.2017 г. 69.26 лв.,
лихва за забава за периода от 04.12.2016 г. до 23.08.2018 г. 71.41лв.
Тоест суми, съответни на претенцията, заявена в исковата молба.
Тук следва да се
посочи, че съдът не може да основава решението си на обстоятелства, които
ответникът не е заявил като възражение срещу иска в отговора на исковата молба
(Решение № 42 от 12.02.2013г. по гр. д. № 701/2012г., І г.о., Решение № 154 от
24.08.2016г. по гр. д. № 3848/2015г., ІV г. о.), респ. с възражението по чл.
414 ГПК. Съгласно разпоредбата на чл. 153 ГПК, съдът извършва преценка на
събраните по делото доказателства, доколкото те се отнасят до спорните факти от
значение за решаване на делото и връзките между тях. В настоящия случай,
ответникът е въвел като възражение единствено недължимост на сумите, като не е
било въведено възражение евентуално за погасяването им по давност, като съдът не
следи за това служебно.
Следователно от всичко дотук
изложено, съдът намира, че искът е доказан както по основание, така и по
размер, както за главните, така и за заявените акцесорни претенции.
На основание чл.
86 ЗЗД върху главницата се дължи и законната лихва, считано от подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение до окончателното изплащане на
сумата.
По разноските:
С
оглед изхода на делото на ищеца следва да бъдат присъдени направените по делото
разноски.
Ищецът
претендира направените по делото разноски, като е представил списък по чл. 80 ГПК /стр. 60 гръб от делото/, видно от които претендира сумите, както следва:
125- държавна такса в исковото производство, 150 лева- юрисконсултско възнаграждение за исковото
производство, и 50 лева такова в заповедното производство и претендира и сумата
от 180 лева- депозит за вещо лице, 300 лева депозит за особен представител, 25
лева държавна такса в заповедното производство или общо сумата от 830 лв.
С
оглед изложеното, Пернишкият районен съд
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по искове на “Фронтекс
интернешънъл”ЕАД, с ЕИК:********* и седалище и адрес на управление:гр.София,
р-н „Лозенец“, ул.“Х.Ибсен“ 15, срещу В.Е.К., с
ЕГН **********, с постоянен и
настоящ адрес ***, че ответникът ДЪЛЖИ на ищеца, в качеството му на цесионер по Договор за продажба
и прехвърляне на вземания и Допълнително споразумение към същия сумата от общо
556, 67 лева, от които сумата 416,00 лв. / четиристотин и
шестнадесет лева./ - главница
по цедиран договор за кредит от 07.05.2016 год., сумата 69,26
лв. /шестдесет и девет лева и 26 ст./ -
договорна възнаградителна лихва за периода от 03.12.2016 г. до 07.05.2017 г.,
сумата 71,41 лв. /седемдесет и един лева и 41 ст./ - лихва за забава за периода
от 04.12.2016г. до 23.08.2018 г. и законна лихва върху главницата 416,00 лв. от
30.08.2018 г. до изплащане на вземането.
ОСЪЖДА В.Е.К., с ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес ***, да заплати на “Фронтекс
интернешънъл”ЕАД, с ЕИК:********* и седалище и адрес на управление:гр.София,
р-н „Лозенец“, ул.“Х.Ибсен“ 15, сумата от 830 лв., представляваща направени по
делото разноски в заповедното и исковото производства за държавни такси,
юрисконсултско възнаграждение и възнаграждение на вещо лице.
РЕШЕНИЕТО подлежи на
обжалване пред Пернишкия окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
СЛЕД влизане на
решението в сила, ч. г. д. № 0****/****г. на ПРС да бъде върнато на съответния
състав, като към него се приложи и препис от влязлото в сила решение по
настоящето дело.
Вярно с оригинала:С.Г. РАЙОНЕН СЪДИЯ: