№ 842
гр. Благоевград, 16.08.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ПЕТИ СЪСТАВ, в закрито
заседание на шестнадесети август през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Миглена Йовкова
като разгледа докладваното от Миглена Йовкова Гражданско дело №
20221200100093 по описа за 2022 година
Делото е инициирано с искова молба с вх.№5783/13.12.2021 г. по
описа на ОС гр.Перник, подадена от Ж. П. СТ., ЕГН **********, с
адрес: с.Николаево, общ.Радомир, обл.Перник, против Окръжен съд
Кюстендил и Висшия съдебен съвет.
С Определение №236 от 31.01.2022 г. по ч.гр.д.№ 247/2022 г. по
описа на Софийския апелативен съд делото, образувано по исковата
молба на Ж. П. СТ., е постановено да бъде разгледано от ОС
Благоевград.
Последният със свои разпореждания № 128/14.03.2022г. и с
разпореждане №87/14.02.2022г. е давал подробни указания за
отстраняване на нередовности, като с последното по време повторно е
указал на същата да формулира отделен петитум(искане към съда) по
всеки от исковете си за имуществени и за неимуществени вреди.
За изпълнение на това указание е депозирано в срок уточнениие
на ИМ с вх. №3260/25.03.2022г., в което са заявени два петитума. С
първия се иска да бъде осъдена Българската държава, посредством
нейната еманация Окръжен съд Кюстендил и Висшия съдебен съвет,
при условията на солидарност, да заплати неимуществени вреди в общ
размер от 100 000лв. Сочи се, че тези вреди са от бездействия,
произтичащи от нарушения на показателите 1,2,3 от анекса към
1
Решение 2006/929/EС, поради неправомерно прекратяване на гр.д.
№513/2016г. и поради кадровата политика, с които е било нарушено
правото на ищцата на ефективна съдебна защита по чл. 47 от Хартата
на основните права на ЕС.
Заедно с това като петитум е заявено съдът да осъди Държавата,
като определи размерът на обезщетението, което всеки ответник –
Окръжен съд гр. Кюстендил и Висшия съдебен съвет, да заплати по
справедливост в съответствие с техните правомощия по
неизпълненото задължение, водещо до нарушение на правото му на
ефективна съдебна защита. Така формулираното искане е за разделна
самостоятелна отговорност на всеки от ответниците в съотвествие с
неговото участие и принос в нарушението на правата на ищцата.
В разпореждане №697/07.07.2022г. съдът е констатирал и указал
на ищцата, че цитираните два петитума взаимно си противоречат,
защото с единия се иска ангажиране на солидарна отвогорност, а с
други на разделна отговорност, според причинените вреди от всеки от
ответниците.
Заедно с това съдът е разяснил на ищцата, че солидарната
отговорност възниква по силата на закона или когато е уговорена
между страните, като претърпелият вредите може да иска
репарирането им изцяло от когото и да е от длъжниците, а при
разделната отговорност от всеки ответник следва да се претендира
конкретен размер на обезщетение, който ищецът следва да посочи в
ИМ, и който според него съответства на вредите причинени от всеки
от ответниците. Посочил е също, че отговорността на всеки ответник в
този случай е самостоятелна.
На следващо място в разпореждане №697/07.07.2022г. съдът е
обосновал, че отговорността по ЗОДОВ се носи от конкретни органи
на държавата – административни и съдебни, а с исковата й молба са
привлечени като ответници, както орган на съдебната власт, така и
административен орган, какъвто е ВСС. Ето защо й е указал, че ако
2
заявява искане за разделна отговорност на двамата ответници, то тази
на административния орган се реализира в съдебно производство не
пред общите съдилища – каквито са РС, ОС, АС и ВКС, а пред
административните съдилища.
Друга констатирана и посочена нередовност от съда в горното
разпореждане е ищцата да уточни, ако иска ответниците да отговарят
самостоятелно(разделно), в петитума да се посочие за кое действие
и/или бездестие на всеки от тях какъв размер обезщетение търси.
Предвид неколкократното оставяне без движение на ИМ на Ж.
П. СТ., БлОС счете също, че следва да й укаже възможността да
ползва правна помощ, ако няма възможност да си ангажира адвокат,
съгласно чл. 95 от ГПК.
Въз основа на изложените мотиви, съдът отново е оставил ИМ
без движение и е указал на ищцата, че в 1 – седмичен срок от
съобщението следва да представи поправена ИМ с препис за
ответниците, в която да посочи какви по вид неимуществени вреди
претендира от ответниците и какъв размер обезщетение иска от тях,
както и ако претенцията е солидарна да посочи изрично това, а ако
формулира отделни петитуми за разделна отговорност, да
конкретизирана размера на обезщетението от всеки от тях и за кое
действие и/или бездейстие на всеки от тях се иска.
В срок от получаване на съобщението Ж.С. е представила
поредна поправена ИМ с вх. №8721/29.07.2022г., в обстоятелствената
част на която е конкретизирала от какви действия на ответниците
извлича и обосновава вредите си. В тази поправена ИМ обаче липсва
ясно формулиран петитум по смисъла на чл. 127, ал.1, т.5 от ГПК, т.е.
в какво се състои искането към съда.
Изложено е от една страна искане – „Обезщетението което
претендирам за заплати всеки един от ответниците е в размер на
50 000лв“. След това искане са изложени доводи са солидарна
отговорност на двамата ответници и е формулирано изречение –
3
„Следствие от незаконосъобразните действия на ВСС, в качеството на
кадрови орган отговорен за качеството на човешките ресурси са
настъпили и незаконосъобразни действия на въпросния съдебен съста,
поради считам че посочените ответници носят солидарна отговорност
по предявения иск“. В това изречение, имащо характер на искане, не е
посочен размерът на искането за обезщетение при условията на
солидарност. Заедно с това, в титулната част на ИМ не е посочена
цена на иска, съгласно чл. 127, ал. 1, т.3 от ГПК, която преценена в
съвкупност да обоснове извод на съда за размера на претендираното
обезщетение. Т.е. налице е нередовен петитум по иска за заплащане на
обезщетение от ответниците при условията на солидарност.
След изложените в последната страница на последната
поправена ИМ, искания един път за заплащане на обезщетение от по
50 000лв. от всеки от ответниите и втори път за заплащане солирано
от двамата ответници на обезщетение (без посочен размер), е заявено
и искане при условията на евентуалност за заплащане на обезщетение
при услвовията на разделна отговорност. От изложеното не може да се
изведе извод едновременно разделна и солидарна отговорност ли се
иска или основния иск е за солидарна такава, а при условията на
евентуалност разделна. Както съдът вече е обосновал, недопустимо е
да се претендира едновременно и разделна и солидарна отговорност,
поради което нередовността на петитума не е отстранена. Ако се
претендира обаче солидарна отговорност и при евентуалност
разделна, петитумът отново е нередовен, тъй като не е конкретизиран
размерът на исканото обезщетение по иска за солидарна отговорност.
Настоящият състав счита, че при това положение не следва за
пореден път да дава указания за отстраняване на нередовности на
петитума, тъй като подробни и ясни такива е дал в предходните си
разпореждания и най – вече в разпореждане №697/07.07.2022г.
Неотстраняването на нередовностите, указани в същото, следва да има
за последица прекратяване на производството по делото, съгласно чл.
4
129, ал.3 във вр. с ал.2 от ГПК.
В казуса съдът е проявил максимална толерантност към ищцата,
като със своите указания в три разпореждания е насочил страната как
да приведе ИМ в съответствие с изискванията на процесуалния и
материалния закон за редовност на същата. Заедно с това съдът е дал
указания, че може да поиска от него да й предостави правна помощ,
ако не е в състояние сама да отстрани тези нередовности, но тя не е
поискала такава помощ. Ново, поредно даване на същите указания,
както в предходното разпореждане, ще изправи съда в ситуация да
наруши принципа на равнопоставеност на страните в процеса, който
той е императивно задължен да прилага. Това е така, защото
настоящият състав дава указания за отстраняване на една и съща
нередовност повече от един път, вместо да приложи последиците,
предвидени в процесуалния закон за неотстраняването й.
По горните мотиви, Благоевградският окръжен съд счита, че
следва да прекрати производството по делото.
На осн. чл. 78, ал. 4 и ал.8 от ГПК във вр. с чл. 25 от НЗПП
ищцата следва да бъде осъдена да заплати на ответника ВСС разноски
за юрисконсултско възнаграждение в размер на 200лв., а не на
претендирания размер от 360лв., тъй като в производството не са
провеждани открити с.з.
Ето защо и на осн. чл. 129, ал.3 във вр. с ал.2 и чл. 127, ал.1, т.5
от ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРЕКРАТЯВА ПРОИЗВОДСТВОТО по гр.д. №93/2022г. по
описа на Благоевградския окръжен съд, поради неотстраняване на
нередовностите на ИМ.
ОСЪЖДА Ж. П. СТ., ЕГН **********, с адрес в с. Николаево,
община Радомир да заплати на Висшия съдебен съвет, с адрес в гр.
5
София, ул."адрес" №12, представляван от председателя му разноски за
юрисконсултско възнаграждение в размер на 200лв.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО може да се обжалва с частна жалба, в 1 –
седмичен срок от връчването му на страните, пред САС.
Съдия при Окръжен съд – Благоевград: _______________________
6