Р Е Ш Е Н И Е
№ ………….
гр. София, 18.02.2021
г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, в закрито заседание на осемнадесети февруари две
хиляди двадесет и първа година, в състав:
председател: АЛБЕНА БОТЕВА
ЧЛенове: НЕВЕНА ЧЕУЗ
СВИЛЕН СТАНЧЕВ
като разгледа докладваното от
съдия А. Ботева в.гр.д. № 1676 по описа на СГС за 2021 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по
реда на чл. 435 и сл. ГПК.
Образувано е по жалба с вх. № 00184/22.01.2021 г. по описа
на ЧСИ с рег. № 852 в КЧСИ, подадена
от длъжника С.Х.С. по изп.д. № 20208520400100 по описа на ЧСИ К.П., с рег. №
852 в КЧСИ
Жалбоподателят заявява, че обжалва разпореждане с изх. №
73/14.01.2021 г., с което ЧСИ с рег. № 852 в КЧСИ отказва да отмени насрочения
за 27.01.2021 г. опис на недвижим имот, находящ се в град Нови Искър, ул. „********.
Сочи, че отказът на съдебния изпълнител да спре изпълнителното действие е
обоснован с факта, че към датата на вписване на възбрана върху недвижимия имот
– 19.11.2020 г., е притежавал друг недвижим имот в гр. София. Жалбоподателят
счита, че този отказ е незаконосъобразен, тъй като посоченият имот е
единственият, който притежава. Другият недвижим имот, представляващ апартамент
в гр. София, бил продаден на публична продан по изпълнително дело при друг
съдебен изпълнител. Имало издадени 2 постановления за възлагане. Излага
съображения за целта на несеквестируемостта и приложението на чл. 444, т. 7 ГПК.
Жалбоподателят счита и че са налице основание за
прекратяване на изпълнителното производство, на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, т.к. в продължение на две години не са извършвани действия по
изпълнението. Друго основание за прекратяване на изпълнителното дело било
обстоятелството, че изпълнителното дело било образувано въз основа на
изпълнителен лист, издаден в полза на „Пиреос Лизинг България“ ЕАД, а взискател
по изпълнителното дело би „Лизинг Финанс“ ЕАД, ЕИК ******. Жалбоподателят не
бил уведомен за извършена цесия, а насочването на действия по принудително
изпълнение срещу имота представлявало злоупотреба с права.
Взискателят „Лизинг Финанс“ ЕАД счита, че жалбата е недопустима,
евентуално – неоснователна. Излага съображения, че обжалваният отказ не води до
накърняване на несеквеституемостта, като се позовава на задължителните
разяснения, дадени с т. 1 от ТР № 2 от 26.06.2015 г. по т.д. № 2/2013 г. на
ОСГТК на ВКС. По отношение на останалите твърдения на длъжника, взискателят
сочи, че новото наименование на „Пиреос Лизинг България“ ЕАД било „Лизинг
Финанс“ ЕАД, и именно с последното длъжникът сключил споразумение – по молба на
С.Х.С..
В мотивите си,
депозирани на основание чл. 436, ал. 3 ГПК, съдебният изпълнител
сочи, че жалбата е неоснователна. Излага съображения, че процесният имот към
деня на налагане на възбраната (19.11.2020 г.) е бил собственост на длъжника и
към тази дата, длъжникът е притежавал и друго жилище, а именно апартамент № 8,
находящ се в гр. София, ул. „********. По делото липсвали доказателства за
датата на която соченото от длъжника постановление е влязло в сила, а съгласно
чл. 496, ал. 2 ГПК, прехвърлянето на собствеността настъпвала на датата, на
която постановлението за възлагане влизало в сила. Изложени са съображения за
неоснователността и на останалите възражения на длъжника.
Софийски
градски съд, след като съобрази изложените от жалбоподателя доводи и събраните
по делото доказателства, намира следното:
От
представените от съдебния изпълнител материали по изп.д. № 20208520400100 по
описа на ЧСИ К.П., с рег. № 852 в КЧСИ, с район на действие СГС, се установява,
че същото е било образувано въз основа на молба от 11.06.2020 г. на „Лизинг
Финанс“ ЕАД, ЕИК ******** и изпълнителен лист, издаден на 26.01.2012 г. по
гр.д. № 2690/2012 г. по описа на СРС, 33 състав, с който длъжникът „БГ С.Г.“
ЕООД и длъжникът С.Х.С. са осъдени да заплатят солидарно на кредитора „Пиреос
Лизинг България“ ЕАД, ЕИК ********, сумата от 10 014.35 евро – по договор
за лизинг от 30.05.2008 г., договорна лихва в размер на 1616.57 евро за периода
от 01.06.2009 г. до 31.07.2010 г., лихва за забава в размер на 801.53 евро за
периода от 01.08.2009 г. до 31.07.2010 г., разноски в размер на 1344 евро,
както и разноски по делото в размер на 538.89 лева.
Следователно,
жалбоподателят С.Х.С. има качеството на длъжник в образуваното изпълнително
производство за принудително събиране на присъдени в полза на взискателя
парични вземания.
На
първо място следва да се посочи, че отделното обжалване на действията на
съдебния изпълнител по извършване на опис на конкретно определена вещ и оценка
на същата, не са сред тези посочени в чл. 435, ал. 2 ГПК, поради което е
недопустимо.
В
случая, обаче, с оглед на посоченото в подадената жалба, следва да се приеме,
че не се обжалват самите действие на съдебния изпълнител по извършване на опис
и оценка на притежаваният от жалбоподателя недвижим имот, а се обжалва
насочването на принудителното изпълнение по изп.д. № 20208520400100
срещу недвижимия имот, находящ се в град Нови Искър, ул. „********, което,
както беше посочено, съгласно чл. 435, ал. 2 ГПК може да бъде оспорено пред
съда от длъжника само с доводи за неговата несеквестируемост.
Съгласно разясненията, дадени с Тълкувателно
решение № 2/26.06.2015 г. по тълк. д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, несеквестируемостта на
непотребимите вещи е забрана за тяхното осребряване. Налагането на запор/възбрана върху тях обаче е допустимо, тъй като
запорът/възбраната ги задържа в патримониума на длъжника - налагането на запор
или възбрана върху вещи не е несъвместимо с несеквестируемостта и в този смисъл
не я нарушава. Допустим е и описът
на непотребимите вещи (той е елемент от фактическия състав на запора, когато за
първи път ги индивидуализира), забранено
е осребряването им и поради това при описа несеквестируемите непотребими
вещи не може да бъдат предадени за пазене вън от дома на длъжника, а
несеквестируемото жилище може да бъде предадено за пазене на лице, което не се
числи към домакинството на длъжника само ако не се намери такова лице и
длъжникът отсъства. Длъжникът може да
обжалва насочването на изпълнението върху имущество, което счита за
несквестируемо и преди да му е съобщен наложеният запор или възбрана.
Преждевременната (подадена преди да започне да тече срока) жалба е винаги
допустима, тъй като длъжникът има интерес да бъдат разрешени въпросите относно
несеквестируемостта.
В
цитираното ТР е посочено още, че срокът за обжалване при насочване на
изпълнението върху вещ започва да тече от връчването на съобщението за
насрочване на проданта. Пропускането на този срок обаче не осуетява правото на
длъжника да иска от съдебния изпълнител да прекрати започналата продан преди
издаването на постановление за възлагане (съдебният изпълнител не може да
оттегли това постановление) или да му върне получената от публичната продан сума
преди тя да е получена от кредитора.
В
настоящия случай, по изпълнителното дело публична продан не е насрочена, но
именно по изложените в ТР съображения, съдът приема, че преждевременната
(подадена преди да започне да тече срока) жалба е допустима, тъй като длъжникът
има интерес да бъдат разрешени въпросите относно несеквестируемостта. Доколкото насочването на
принудителното изпълнение върху определен имуществен обект се осъществява с
налагането на възбрана върху него, което действие в случая се установява, че е
извършено (с постановление за налагане на възбрана от 11.11.2020 г., вписана в
СВп на 19.11.2020 г. – л. 49 от
изп.д.) върху имота, собственост на длъжника, то следва да се приеме, че по
отношение на него от момента на налагане на възбраната е възникнало правото на
жалба по чл. 435, ал. 2 ГПК. Поради това, съдът приема, че жалбата е подадена
срещу подлежащо на основание чл. 435,
ал.2, т.2 ГПК на обжалване действие на съдебния изпълнител -
насочване на изпълнението към недвижим имот на жалбоподателя, за която се
твърди, че е несеквестируема, в предвидения от закона срок и от процесуално
легитимирана страна, поради което е
процесуално допустима. При така направената констатация за допустимост на
жалбата, съдът следва да се произнесе, секвестируем
ли е имущественият обект за събирането на предявеното вземане.
Съгласно
императивната норма на чл. 444, т.7 ГПК, изпълнението не може да бъде насочено към
жилището на длъжника, ако той и никой от членовете на семейството му, с които
живее заедно, нямат друго жилище, независимо от това, дали длъжникът живее в
него. Ако все пак размерът на жилището надхвърля жилищните нужди на длъжника и
членовете на семейството му, определени с наредба на Министерския съвет,
надвишаващата част от него се продава, ако са налице условията по чл. 39, ал.2
ЗС. Тази норма е установена от съображения на обществения интерес за
социална справедливост с цел на длъжника и неговото семейство да се осигури
закрила чрез осигуряване на минималните необходими условия за нормалното им
съществуване.
Както
беше посочено, съгласно цитираното ТР принудителното изпълнение се насочва към
определено имущество с налагането на възбрана върху него, която се вписва в
Агенция по вписванията. Чрез оповестяването на наложената обезпечителна мярка и
получаването на поканата за доброволно изпълнение жалбоподателят е информиран,
че съдебният изпълнител е предназначил този негов имуществен обект за
осребряване. Към този момент се преценява дали недвижимия имот е
несеквестируем, т.е. дали длъжникът или някой от членовете на семейството му
притежава друго жилище, което да отговаря на жилищните им нужди, съгласно
правилата на Наредбата за жилищните нужди на длъжника и членовете на неговото
семейството, приета с ПМС № 31 от
15.02.2008 г. (ДВ, бр.20 от 26 февруари 2008 г.). Меродавен по
отношение на преценката за несеквестируемост на имота е моментът на налагането на възбраната върху него.
С
постановеното по реда на чл. 290 ГПК решение № 132/23.07.2020 г. по гр.д. №
3781/2019 г. по описа на ВКС, ІV ГО е уеднаквена съдебната практика, като е прието, че при налагането на възбраната съдебният
изпълнител не проверява предпоставките по чл. 444, т. 7 ГПК за
несеквестируемост на жилището на длъжника, върху което се насочва изпълнението
и когато той е физическо лице. Несеквестируемостта е забрана за осребряване, а
възбраната задържа жилището в неговия патримониум (чл. 451 ГПК). Допустим е
описът и на несеквестируемо жилище. При него съдебният изпълнител установява
жилищната площ, съгласно изискванията на чл. 444, т. 7 ГПК, вр. с Наредбата за
жилищните нужди на длъжника и членовете на неговото семейство, приета с ПМС №
31/ 2008 г., а може и да провери с кого живее длъжникът – друго обстоятелство
от значение за несеквестируемостта. Предпоставките по чл. 444, т. 7 ГПК
обуславят процесуалната законосъобразност на следващите действия по публичната
продан на жилището. Съдебният изпълнител ги установява по документите, които
взискателят е представил и по документите, които самият той е длъжен да изиска
и събере (чл. 426, ал. 4 ГПК, респ. чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ и чл. 483 ГПК). За
съдебният изпълнител са задължителни определението по чл. 438 ГПК за спиране на
публичната продан и решението, с което жалбата на длъжника по чл. 435, ал. 2,
т. 2 ГПК е уважена. Преди постановлението за възлагане (актът е неоттегляем)
съдебният изпълнител може да прекрати публичната продан, въпреки че длъжникът е
пропуснал срока за жалбата по чл. 435, ал. 2, т. 2 ГПК (той е 1-седмичен и тече
от връченото съобщение за публичната продан), ако длъжникът докаже, че жилището
е несеквестируемо, а преценката на изпълнителния орган за обратното е невярна.
Установява
се в настоящия случай, че освен въпросния недвижим имот, находящ се в град Нови
Искър, ул. „********, длъжникът е притежавал апартамент № 8, находящ се в гр.
София, ул. „********. С постановление от 13.09.2019 г. по изп.д. №
20177810400668 по описа на ЧСИ с рег. № 781 от КЧСИ, апартамент № 8 е възложен
на купувач по проведената по това изп.дело публична продан. Съгласно чл. 496,
ал. 2 ГПК, от деня на влизане в сила на постановлението за възлагане, купувачът придобива всички права, които
длъжникът е имал върху имота, т. е. възлагането
има вещноправно прехвърлително действие. В случая, обаче, по делото няма
данни кога е влязло в сила постановлението за възлагане по изп.д. №
20177810400668 и поради изложените съображения не може да се приеме еднозначно
дали въпросния недвижим имот към който е насочено принудителното изпълнение
представлява несеквестируемо
имущество на длъжника.
С
оглед на това и доколкото описът и на
несеквестируемо жилище е допустим - несеквестируемостта е забрана за
осребряване, а а в случая публична продан не е насрочена, не следва да бъде отменено
насочване на изпълнението срещу недвижимия имот, находящ се в град Нови Искър, ул. „********.
Неоснователни
са и останалите възражения на длъжника. Съгласно чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, изпълнителното
производство се прекратява с постановление, когато взискателят не поиска
извършването на изпълнителни действия в продължение на две години, с изключение
на делата за издръжка. В случая, изпълнителното дело е било образувано през
2020 г., поради което и обективно към настоящия момент няма как да са изтекли 2
години.
Освен
това, прекратяването на изпълнителното дело на основание чл. 433, ал. 1,
т. 8 ГПК, не води, само по себе си, нито до погасяване на вземанията, за събирането на които е било
образувано делото, нито е пречка за
започване на нов изпълнителен процес за събиране на същите вземания. Ако
длъжникът счита, че вземанията обективирани в изпълнителния титул не
съществуват (включително и поради погасяването и предвид изтекъл давностен
срок), той разполага с възможността да проведе исково производство по чл. 439 ГПК. Съдебният изпълнител е обвързан от
изпълнителния титул и не може да подлага на преценка съществуването на
вземането, докато титулът не бъде обезсилен или не бъде представено влязло в
сила съдебно решение, с което е установено несъществуването на вземането.
Нов
кредитор по изпълнителния титул не е налице, а е извършена промяна в
наименованието на търговеца (кредитор) - от „Пиреос Лизинг България“ ЕАД, ЕИК ********
на „Лизинг Финанс“ ЕАД, ЕИК ********, като след промяна на наименованието на
търговеца, на 30.01.2017 г. жалбоподателят е сключил представеното по делото
споразумение.
Поради
изложеното, съдът приема, че дори и да е била налице несеквестируемост на
описания недвижим имот, същата не е доказана. Недоказани са и останалите
релевирани от жалбоподателя възражения, поради което и жалбата
е неоснователна и следва да се остави без уважение.
Мотивиран от горното, Софийски градски съд
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ
БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалба с вх. № 00184/22.01.2021 г. по описа на ЧСИ с рег. № 852 в КЧСИ, подадена от длъжника С.Х.С. по изп.д.
№ 20208520400100 по описа на ЧСИ К.П., с рег. № 852 в КЧСИ.
РЕШЕНИЕТО
не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.