№ 233
гр. Варна, 14.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 1 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесети януари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Ивелина Димова
при участието на секретаря Петя В. Георгиева
като разгледа докладваното от Ивелина Димова Административно
наказателно дело № 20213110204895 по описа за 2021 година
За да се произнесе, взе предвид следното:
Настоящото производство е образувано на основание чл.59 и сл. от
ЗАНН.
Подадена е жалба от „ДЖИ-ПРО ГРУП“ ООД-гр.Варна срещу
Електронен фиш за налагане на имуществена санкция за нарушение,
установено и заснето с автоматизирано техническо средство или система
серия Г № 0033911 на ОД на МВР- Варна, с който на основание чл.638, ал.4,
вр. ал.1, т.2, вр. чл.461, т.1 от КЗ на дружеството е наложено
административно наказание „имуществена санкция” в размер на 2000,00 лева
за нарушение на чл. 483, ал.1, т.1 от КЗ.
Дружеството-жалбоподател счита обжалвания ел. фиш за
незаконосъобразен. Привежда доводи за наличие на съществени нарушения
на материалния и процесуалния закон. Счита, че нарушението не е
осъществено от обективна страна, както и че извършването му е недоказано.
Моли електронния фиш да бъде отменен, като претендира и присъждане на
разноски.
В съдебно заседание санкционираното дружество, редовно призовано,
се представлява от адв.И.З. от ВАК, който поддържа жалбата на изложените в
нея основания. Изразява становище за липса на надлежно описание на
нарушението в обжалвания ЕФ. Счита, че процесното нарушение не е
установено автоматично с АТСС, а едва след проверка от дадено физическо
лице, във връзка с което намира, че е следвало да бъде съставен АУАН и да
1
бъде издадено НП. Поддържа искането за отмяна на оспорения електронен
фиш.
Въззиваемата страна, редовно призована, не изпраща представител.
Депозира писмени бележки, в които изразява становище за неоснователност
на жалбата. Моли същата да бъде оставена без уважение, като претендира
присъждане на юрисконсултско възнаграждение. В случай, че жалбата бъде
уважена, възразява срещу размера на евентуално претендираните от
жалбоподателя разноски за адвокатско възнаграждение.
Жалбата е подадена от надлежно легитимирана страна – наказаното
юридическо лице, в срока по чл.189 ал.8 от ЗДвП, приложим по препращане
от чл.647, ал.3 от КЗ и е процесуално допустима. Разгледана по същество,
същата е неоснователна, по следните съображения:
Въз основа всички събрани по делото доказателства, съдът установи
от фактическа страна следното: На 29.03.2021г. лек автомобил марка „Опел
Корса“ с рег.№В 4523 ВХ, собственост на „ДЖИ-ПРО ГРУП“ ООД, се
движел по улиците на гр.Варна. В 11,09 часа, на място с GPS координати
43.215262, 27.878434, по бул.“Република“, поради движение с превишена
скорост автомобилът бил заснет от автоматизирано техническо
средство SD2D0024. Впоследствие от служител при ОД на МВР-Варна била
извършена справка в интернет страницата на „Гаранционен фонд“ и било
установено, че към момента на управлението му за автомобила не е имало
активна застраховка „Гражданска отговорност“. Бил установен собственикът
на превозното средство и за констатираното по този начин нарушение на
въззивното дружество бил издаден обжалваният електронен фиш с който на
основание чл.638 ал.4 във вр. с чл. 638 ал.1 т.2, вр. с чл. 461 т.1 от КЗ му била
наложена имуществена санкция в размер на 2000 лв., за нарушение на чл. 483
ал.1 т.1 от КЗ, за това, че на процесните дата и място е било установено
управление на МПС- лек автомобил марка „Опел Корса“ с рег.№В 4523 ВХ,
регистрирано в Р България, което не е спряно от движение и за което няма
договор за задължителна застраховка гражданска отговорност на
автомобилистите.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз
основа приобщените по реда на чл.283 от НПК писмени доказателства, а
също и от приобщените като веществени доказателства фотоснимки.
При така установената фактическа обстановка съдът приема от
правна страна следното: Разпоредбата на чл.483, ал.1, т.1 от КЗ задължава
всяко лице, което притежава моторно превозно средство, което е
регистрирано на територията на Република България и не е спряно от
движение, да сключи договор за застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите. Нормата предоставя възможност застрахователен договор
да бъде сключен и от всяко друго лице, различно от собственика на
моторното превозно средство. За неизпълнение на това задължение в чл. 638,
ал.1 от КЗ е предвидена специална санкция, а според четвъртата алинея на
2
цитираната норма когато с автоматизирано техническо средство или система
е установено управление на моторно превозно средство, за което няма
сключен и действащ застрахователен договор за задължителна застраховка
„Гражданска отговорност“ на автомобилистите, предвидената санкция се
налага на собственика на моторното превозно средство.
В Кодекса за застраховането е предвидена възможност за
установяване на нарушения от вида на процесното с автоматизирано
техническо средство- по силата на чл. 647, ал. 3 КЗ в случаите, когато с
автоматизирано техническо средство или система е установено и заснето
управление на моторно превозно средство, за което няма сключен и действащ
застрахователен договор за задължителна застраховка „Гражданска
отговорност“ на автомобилистите, се издава електронен фиш в отсъствието
на контролен орган и на нарушител при условията и по реда, предвидени в
Закона за движение по пътищата. Електронният фиш се изпраща на
собственика на моторното превозно средство с препоръчано писмо с обратна
разписка. Собственикът е длъжен в 14-дневен срок от получаването му да
заплати глобата или имуществената санкция по чл. 638, ал. 4 и 6. Член 189,
ал. 5 от Закона за движение по пътищата не се прилага.
Предвид приложената по делото разпечатка от паметта на
автоматизирано техническо средство –„Система за автоматично разпознаване
(идентификация) на регистрационни номера (САИРН)“- АИС „Трафик“ с
№SD2D0024 съдът приема за безспорно установено, че на посочените дата и
час процесният автомобил се е движел в гр.Варна. Използваното
автоматизирано техническо средство е пътна радарна система тип m*SpeeDet
2 D за контрол на скоростта на МПС с възможност за заснемане и
автоматично разпознаване на рег. номера. От приложеното Удостоверение за
одобрен тип средство за измерване № 18.02.5133, валидно до 20.02.2028г. се
установява, че АТС е одобрен тип средство за измерване пътна радарна
система, притежаваща възможност за автоматично разпознаване на
регистрационни номера и отговаря на метрологичните изисквания. По делото
е приложен снимков материал, изготвен чрез посоченото автоматизирано
техническо средство, от който е видно, че е било установено движението
именно на автомобила, във връзка с който е издаден обжалвания електронен
фиш. Доколкото посочените снимки са изготвени със система, заснемаща и
записваща датата, точния час на нарушението и регистрационния номер на
моторното превозно средство, същите се явяват веществени доказателства по
смисъла на чл.189, ал.15 от ЗДП. Предвид това съдът намира, че процесният
автомобил действително е бил в движение на посочените в ЕФ дата и място.
От приложената по АНП справка от Гаранционен фонд е видно, че към
дата 29.03.2021г. процесният автомобил не е имал активна застраховка
„Гражданска отговорност“. При това положение правилно е констатирано
наличието на нарушение на чл. 483, ал.1, т.1 от КЗ, тъй като към този момент
собственикът на моторното превозно средство не е изпълнил задължението си
да сключи задължителната застраховка „Гражданска отговорност“. Съдът
3
намира и че административнонаказателната отговорност правилно е насочена
към жалбоподателя. От приложената по АНП справка е видно, че лекият
автомобил е собственост на санкционираното дружество. След като с
автоматизирано техническо средство е установено управление на процесното
МПС, за което не е имало сключен и действащ застрахователен договор за
задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите,
законосъобразно на собственика на автомобила е наложена имуществена
санкция по реда на чл.638, ал. 4 от КЗ.
По изложените съображения съдът приема, че правилно и
законосъобразно въззивното дружество е било санкционирано с обжалвания
електронен фиш. Наказанието също е определено законосъобразно, в
предвидения в чл.638, ал.1, т.2 от КЗ фиксиран размер.
Не са налице основания случаят да бъде счетен за маловажен по
смисъла на чл.28 от ЗАНН, тъй като нарушението не се отличава с по-малка
тежест от обичайните такива от този вид. Нарушението е формално и не е
свързано с настъпването на конкретни вредни последици, поради което, за да
бъде счетено за маловажно, е необходимо наличието на някакви особени
извинителни обстоятелства около извършването му, а такива в случая не са
констатирани.
При извършената служебна проверка съдът установи, че при издаването
на обжалвания електронен фиш не са допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила, водещи до неговата отмяна. Редът и условията за
издаването на електронен фиш се съдържат в разпоредбата на чл. 189 от ЗдвП
и в приложимия подзаконов акт-Наредба№ 8121з-532 от 12.05.2016 год. за
условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и
системи за контрол на правилата за движение по пътищата /Обн. ДВ бр. 36 от
19.05.2015 год./. В случая нормативните изисквания са били спазени и
обжалваният електронен фиш съдържа всички предвидени реквизити в
разпоредбата на чл. 189, ал.4 от Закона за движение по пътищата.
Нарушението също така е описано надлежно и достатъчно ясно. Посочено е,
че е било установено управление на МПС /процесният лек автомобил/,
регистрирано в Р България, което не е спряно от движение и за което няма
сключен и действащ договор за задължителна застраховка гражданска
отговорност на автомобилистите. С това описание става ясно в напълно
достатъчна степен извършването на какво нарушение е вменено на
дружеството.
Като обобщение следва да се посочи, че наказващият орган правилно е
издирил приложимия закон и е наложил законосъобразно наказание. При
издаването на обжалвания фиш е спазена формата на утвърдения от
министъра на вътрешните работи образец на електронен фиш, като в
достатъчна степен става ясно извършването на какво нарушение е вменено на
дружеството. По отношение съдържанието на електронния фиш е налице
специална регламентация, уредена в чл.189, ал.4 от ЗДП, която изключва
4
приложението на общите норми, касаещи съдържанието на
административните актове и която е спазена в достатъчна степен в настоящия
случай.
Съдът не намира основания да се съгласи с доводите, че e недопустимо
процесното нарушение да е установено с АТСС поради участие на човешки
фактор при установяването му и е следвало да бъдат приложени общите
правила на административнонаказателното производство. От данните по
делото е видно, че нарушението е установено и заснето с АТСС, което
автоматично отчита, че МПС няма застраховка „Гражданска отговорност“.
Поради това липсват пречки за приложението на разпоредбата на чл.638, ал.4
от КЗ. Правилното тълкуване на нормата на чл. 647, ал. 3 от КЗ и на волята на
законодателя е да се ангажира административнонаказателната отговорност с
ЕФ при липса на сключен и действащ застрахователен договор за
задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите за
дадено МПС, в случаите, когато с автоматизирано техническо средство или
система е установено и заснето управление на МПС. В практиката си ВАдмС
трайно приема, че е достатъчно с АТСС да е установено и заснето
управлението на съответното МПС, като не е необходимо АТСС да
установява и заснема и липсата на валидна застраховка „Гражданска
отговорност“. Този извод се обосновава и от обстоятелството, че липсата на
валидна застраховка „Гражданска отговорност“ за дадено МПС към
определена дата се установява чрез справка по електронен път в
„Гаранционния фонд“, т.е. установяването на този факт не е поставен на
преценката на контролните органи, а се извлича от данни от официална
информационна система, общодостъпна за всички. (В този са Решение по
КАНД №48/2020г. по описа на АдмС-Варна, Решение по КАНД № 114/2020
г. по описа на АдмС-Варна и много др.). Настоящият състав споделя изцяло
изложеното становище, като счита, че в случая не е приложим общият ред за
съставяне на АУАН и НП, а правилно установеното нарушение е
санкционирано с издадения електронен фиш.
По изложените съображения съдът намира, че обжалваният електронен
фиш се явява законосъобразен и като такъв следва да бъде потвърден, а
жалбата- да бъде оставена без уважение.
С оглед изхода на делото и направеното от пълномощника на
въззиваемата страна съответно искане, на основание чл. 63, ал. 3 от ЗАНН, вр.
чл. 143, ал.4 от АПК, вр. чл. 144 от АПК вр.чл. 78, ал.8 от ГПК на ОД на
МВР-Варна следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение, в размер
определен в чл. 37 от Закона за правната помощ, съгласно препращащата
разпоредба на чл. 63, ал. 5 от ЗАНН. Съгласно чл. 37, ал. 1 от ЗПП
заплащането на правната помощ е съобразно вида и количеството на
извършената дейност и се определя в наредба на Министерския съвет по
5
предложение на НБПП. За защита по дела по ЗАНН чл. 27е от Наредбата за
заплащане на правната помощ предвижда възнаграждение в размер от 80 до
120 лева. Според разпоредбата на чл.78, ал.8 от ГПК размерът на
юрисконсултското възнаграждение се определя от съда. В случая
производството по делото е протекло в едно съдебно заседание, на което
юрисконсултът не е присъствал, като случаят не се отличава с фактическа или
правна сложност, поради което съдът намира, че следва да се присъди
възнаграждение в размер на предвидения в закона минимум от 80 лева.
Водим от горното и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН
РЕШИ:
Потвърждава изцяло Електронен фиш за налагане на имуществена
санкция за нарушение, установено и заснето с автоматизирано техническо
средство или система серия Г № 0033911 на ОД на МВР- Варна, с който на
„ДЖИ-ПРО ГРУП“ ООД-гр.Варна, ***, на основание чл.638, ал.4, вр. ал.1,
т.2, вр. чл.461, т.1 от КЗ е наложено административно наказание
„имуществена санкция” в размер на 2000,00 лева за нарушение на чл. 483,
ал.1, т.1 от КЗ, като законосъобразен.
ОСЪЖДА „ДЖИ-ПРО ГРУП“ ООД-гр.Варна, *** да заплати на ОД на
МВР- Варна сумата от 80 /осемдесет/ лева, представляваща юрисконсултско
възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от
получаване на съобщението за изготвянето му пред Административен съд –
Варна.
След влизане в сила на съдебното решение, АНП да се върне на
наказващия орган по компетентност.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
6