МОТИВИ по НДОХ 20054410200259 по описа на РС гр. Левски
Обвинението против
подсъдимия М.Д.И.,***., българин, с българско гражданство, с начално образование, вдовец, пенсионер, не осъждан,
с ЕГН **********, е по чл. 129,
ал.1 от НК, затова, че на 12.12.2004г. в с. Градище причинил средна телесна
повреда, изразяваща се в проникващо нараняване в черепната кухина.
Подсъдимият е получил препис
от обвинителния акт, разбира обвинението, не признава вината си, дава
обяснения.
Представителят
на РП гр. Левски поддържа обвинението срещу подсъдимия така както е повдигнато.
Моли съда да го признае за виновен, като му постанови осъдителна присъда, като предлага наказание лишаване от свобода,
малко над минимума, като на основание чл. 66, ал.1 от НК отложи изтърпяването
на така наложеното наказание с подходящ изпитателен срок.
Представителят на РП гр. Левски предлага да бъде уважен
предявеният граждански иск.
Повереникът на гражданския ищец и частен обвинител – адв.
М. моли съда да постанови осъдителна присъда, като не се противопоставя на
предложението на представителя на РП гр. Левски относно вида и размера на
наказанието.
Относно гражданския иск, повереникът на гражданския ищец моли
съда да го уважи изцяло, като осъди подсъдимия да заплати и законната лихва
върху главницата, считано от деня на увреждането, до окончателното изплащане на
сумата и направените от гр. ищец деловодни разноски.
Защитникът на подсъдимия – адв. С. моли съда да оправдае
подзащитния му, тъй като според него обвинението не е доказано по безспорен и
категоричен начин, със законните от това последици, включително и отхвърляне на
гражданския иск.
Съдът като прецени събраните по делото доказателства, приема за
установено следното:
Семейството на гр. ищец В.И.
живеело в непосредствена близост до това на чичмо му - подсъдимият М.Д.И..***
свидетелят В.И. влязъл в пререкание с чичо си – подсъдимият и неговият син – Георги
Д.И.. Поводът бил неуредени техни имуществени взаимоотношения, касаещи обща
собственост – горски масив в местността „Шаварна”, намираща се в землището на
гр. Левски.
В момента, когато подсъдимият и сина му прибирали дърва в
двора си, свидетелят В.И. ги спрял, след което се скарали.
По време на скандала
свидетелят В.И. изблъскал свидетеля Георги Д.. Подсъдимият М.И. се намирал в
непосредствена близост до тях и нанесъл удар с брадва в главата на свидетеля В.И..
Вследствие на насения удар,
свидетелят се олюлял и паднал. Свидетел на случилото се станала майката на В.И.
– свидетелката Стефка Иванова И., която се намесила и своевременно и след като
успяла да изблъска встрани роднините си, извела В. от двора им. Първоначално
потърсила помощ от жена от селото – акушерка, но впоследствие В.И. ***, а на
следващия ден – болнично заведение в гр. Плевен.
Защитната теза на подсъдимия
е, че в резултат на възникналия конфликт, се е наложило той да бяга, за да не
бъде ударен от гр. ищец, свидетелят В.И.
се е блъснал в стълбата и така се е ударил.
Свидетелят В.И., разпитан по
делото, в показанията си заявява, че синът на подсъдимия е посегнал да го
удари, в резултат на възникнал конфликт между тях. Хвърлил се е към него,
хванал е ръцете му, като в този момент е почувствал удар в главата и е загубил
съзнание, а като се е обърнал, е видял чичо си с брадвата в ръце.
В резултат на противоречията
в обясненията на подсъдимия и показанията на свидетеля, и с оглед на
установяване на обстоятелствата по делото, съдът е провел очна ставка.
Свидетелката Стефка Иванова И.
– майка на граждански ищец разказва как
е възникнал конфликта, как подсъдимият И. е взел от каруцата брадвата и е
ударил по главата сина й – В.И..
С оглед на изясняване
противоречията в обясненията на подсъдимия и тази свидетелка и с цел
установяването на обективната истина по делото съдът е провел очна ставка между
подсъдимия и свидетелката Стефка И..
Съдът дава вяра на
показанията на разпитаните свидетели – В.И. и Стефка И.. Същите са в близки
родствени връзки и в този смисъл може да се приеме, че са заинтересовани от
изхода на делото. Показанията им обаче са вътрешно логични, непротиворечиви,
съответстващи както помежду си, така и на събраните по делото доказателства,
включително и на заключението на повторната съдебно-медицинска експертиза.
Свидетелката И. е очевидец на престъплението и дава добросъвестно показанията си.
По изложените съображения
съдът кредитира показанията на свидетелите като достоверни.
По отношение на обясненията
на подсъдимия, съдът счита, че тезата му е защитна, тъй като не се подкрепя от
събраните по делото доказателства.
Видно от заключението на
назначената съдебно - медицинска експертиза е видно, че на В.И. е причинено
проникващо нараняване в черепната кухина, вследствие на директен удар с твърд
тъпо-ръбест предмет, с ограничена удряща повърхност, най-вероятно – тъпата част на брадва.
Експертизата е изслушана в съдебно заседание, но след
противопоставяне на защитника на подсъдимия, заключението на вещото лице д-р
Деков не е прието от съда. По искане на защитника на подсъдимия е назначена
повторна съдебномедицинска експертиза, която да се произнесе по поставените
въпроси от адв. С., а именно: счупване или спукване на черепа е причинено на В.Г.И.;
причинено ли е проникващо в черепната кухина нараняване (с разхеметизиране),
или е имало само условия за това; каква телесна повреда е причинена на В.И..
От заключението на
повторната експертиза, с участието на съдебен лекар и ръководител на Катедра по
рентгенология и радиология, се установява, че от проведеното освидетелстване и
допълнително изследване - компютърна
томография, е видно, че на В.И. е причинена черепно-мозъчна травма, изразяваща
се в разкъсно-контузна рана на главата и счупване на черепните кости.
На В.И. е причинено счупване
на черепните кости –счупване на външната и вътрешна костна пластинка (ламина) с
умерено разместване на фрагментите.
Установява се също, че
счупването на черепните кости и външната кожна рана съвпадат по място. При
подобно нараняване – кожна рана и подлежащо счупване на костите на черепа се
приема, че нараняването е проникващо в черепната кухина, независимо, че
увреждащият агент не е проникнал реално в нея и няма засегнати мозъчни
структури.
Отговорът на третия поставен
въпрос на експертизата е, че на В.И. е причинено проникващо в черепната кухина
нараняване. Няма данни при това нараняване да са засегнати мозъчни структури,
от което да е последвала опасност за живота.
Експертизата се поддържа и в
съдебно заседание. Същата като компетентно изготвена и неоспорена от страните
по делото, е приета от съда.
От така изложената и
възприета от съда фактическа обстановка, се установява, че подсъдимият М.Д.И. е
осъществил от обективна и субективна страна състава на чл. 129, ал.1 от НК, тъй
като той е причинил средна телесна повреда на В.И. ***., изразяваща се в
проникващо нараняване в черепната кухина.
При определяне вида и размера на
наказанието по отношение на
подсъдимия М.И. съдът взе предвид степента на обществена опасност на деянието и дееца,
причините и мотивите за извършване на престъплението, не на последно място и възрастта
на подсъдимия.
Предвид изложеното, съдът
счита, че по отношение на подсъдимия М.И. следва да бъде определено наказание при
превес на смекчаващите отговорността и вината обстоятелства, поради което съдът
го осъжда на наказание лишаване от свобода в размер на три месеца.
Подсъдимият не е осъждан,
наложеното наказание е от три месеца, като целите на наказанието, визирани в
разпоредбата на чл. 36 от НК във връзка с генералната и специална превенция,
съдът счита, че могат да бъдат постигнати и с приложение разпоредбата на чл.
66, ал.1 от НК, поради което съдът отлага изпълнението на така наложеното
наказание за срок от три години.
ПО ГРАЖДАНСКИЯ ИСК:
В наказателния процес е приет за съвместно разглеждане предявеният от В.Г.И. ***, ЕГН **********
срещу М.Д.И. ***, ЕГН **********, за сумата от 5000 лв. за причинени болки и
страдания, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 12.12.2004г. до
окончателното изплащане на сумата.
Съдът е конституирал в
качеството на граждански ищец и частен обвинител В.Г.И..
Безспорно установено по
делото е, че на 12.12.2004г. подсъдимият М.Д.И. е причинил на В.Г.И. средна
телесна повреда, изразяваща се в проникващо нараняване в черепната кухина. За
извършеното от него престъпление, след като съдът е приел за безспорно
установено, че е извършил престъплението, съдът му е наложил съответното
наказание.
От събраните по делото
доказателства – повторната съдебно-медицинска експертиза, която е приета от
съда като компетентно изготвена, с участието на съдебен лекар и ръководител на
Катедра по рентгенология и радиология, се установява, че от проведеното
освидетелстване и допълнително изследване
- компютърна томография, на В.И. е причинена черепно-мозъчна травма,
изразяваща се в разкъсно-контузна рана на главата и счупване на черепните
кости; на В.И. е причинено счупване на черепните кости –счупване на външната и
вътрешна костна пластинка (ламина), с умерено разместване на фрагментите.
Установява се също, че
счупването на черепните кости и външната кожна рана съвпадат по място. При
подобно нараняване – кожна рана и подлежащо счупване на костите на черепа се
приема, че нараняването е проникващо в черепната кухина, независимо, че
увреждащият агент не е проникнал реално в нея и няма засегнати мозъчни
структури.
Съдът приема и отговорът на
третия поставен въпрос на експертизата, според който на В.И. е причинено
проникващо в черепната кухина нараняване. Няма данни при това нараняване да са
засегнати мозъчни структури, от което да е последвала опасност за живота.
Предвид на изложеното, съдът
приема, че предвид на причиненото увреждане и претърпените болки и страдания от
страна на В.И. и продължилият
оздравителен процес, справедливото обезщетение би било присъждането на сумата
от три хиляди лева.
При това положение следва
гражданският иск за разликата до пет хиляди лева да бъде отхвърлен като
неоснователен и недоказан.
При този изход на делото
следва подсъдимият М.Д.И. да заплати сумата от 120 лв., представляваща държавна
такса върху уважената част на гражданския иск.
Следва подсъдимият М.Д.И. да
заплати направените деловодни разноски в размер на 269 лв.
Следва подсъдимият М.Д.И. да
заплати на В.Г.И. сумата от 150 лв.1 представляващи направените от гражданския
ищец деловодни разноски.
Водим от горното съдът постанови присъдата си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: