ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ /14.06.2023 г.
Административен съд -
Русе, четвърти състав, в
закрито заседание на четиринадесети април две хиляди двадесет и трета година в
състав:
СЪДИЯ: Диана Калоянова
като разгледа
докладваното от съдията адм. д. № 123 по
описа за 2023 г., за да се произнесе, съобрази следното:
Производството
е по реда на чл. 248, ал. 1 от ГПК във връзка с чл. 143, ал. 3 от АПК.
Постъпила
е молба вх. № 1932/11.05.2023 г. от директора на ТД на НАП варна чрез надлежно
упълномощен процесуален представител – главен юрисконсулт, с която се иска
допълване на постановеното по делото Решение № 120/25.04.2023 г., в частта за разноските,
като в полза на ТД на НАП Варна се присъди юрисконсултско възнаграждение в
размер на 100,00 лева.
От
фактическа страна се установява следното:
С
Решение № 120/25.04.2023 г., постановено по адм.д. № 123/2023 г. по описа на
Административен съд – Русе е отхвърлена жалбата на И.П.А., ЕГН **********, с
адрес *** и съдебен адрес *** против Решение № 29/17.02.2023 г. на директора на
ТД на НАП Варна, с което е потвърдено Постановление за налагане на
предварителни обезпечителни мерки на основание чл. 121, ал. 1 от ДОПК изх. №
С230018-023-0000182/26.01.2023 г., издадено от публичен изпълнител в ТД на НАП
Варна, офис Русе. В проведеното по делото единствено съдебно заседание на 12.04.2023
г. процесуалният представител на ответника е поискал присъждане на
юрисконсултско възнаграждение, по което искане съдът не се е произнесъл с
крайния съдебен акт. Посоченото съдебно решение е окончателно и е влязло в сила
на 25.04.2023 г.
В срока по чл. 248, ал. 1 от ГПК във връзка с
чл. 144 от АПК е постъпила молба от ответника за произнасяне относно искането
за присъждане на юрисконсултското възнаграждение. С Разпореждане от 16.05.2023
г. съдът е разпоредил молбата да бъде съобщена на жалбоподателя А., като
му указана възможността в едноседмичен
срок да изрази становище. Молбата е връчена на жалбоподателя (чрез съпругата
му) на 18.05.2023 г., като и до настоящия момент не е постъпило становище по
молбата. Молбата е изпратена и на процесуалния представител на А. – адв. К.П.,
АК – Сфия, връчено е съобщение на 02.06.2023 г., като също не е изразено
становище по предявеното искане.
При така установената фактическа
обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Молбата
е депозирана от надлежна страна, в срока по чл. 248, ал. 1 от ГПК и е
процесуално допустима. Разгледана по същество, тя е основателна, поради
следното:
Разноските
по делото по общо правило се възлагат върху страната, за която съдебният акт е
неблагоприятен.
Съгласно
чл. 248, ал. 1 от ГПК, приложим субсидиарно в административния процес на
основание чл. 144 от АПК, В срока за
обжалване, а ако решението е необжалваемо - в едномесечен срок от
постановяването му, съдът по искане на страните може да допълни или да измени
постановеното решение в частта му за разноските.
В
чл. 143 от АПК се определят правилата за присъждане на разноски за съдебните
производства по кодекса. Съгласно ал. 3 Когато
съдът отхвърли оспорването или прекрати производството, ответникът има право на
разноски, освен ако с поведението си е дал повод за завеждане на делото,
включително юрисконсултско възнаграждение, определено съгласно чл. 37 от Закона
за правната помощ.
Ответникът
е поискал присъждане на юрисконсултско възнаграждение в размер на 100,00 лева.
Като
съобрази нормата на чл. 143, ал. 3 от АПК и изхода на спора, настоящия съдебен
състав намира, че в полза на ТД на НАП Варна следва да се присъди сумата от 100
лева юрисконсултско възнаграждение. Съдът счита, че същата е съответна на
изискванията за определяне на размера на юрисконсултско възнаграждение по реда
на чл. 78, ал. 8 от ГПК, във връзка с чл. 37, ал. 1 от Закона за правната
помощ, във връзка с чл. 24 от Наредба за заплащането на правната помощ,
субсидиарно приложими на основание чл. 144 от АПК; Решение № 10/29.09.2016 г.
на Конституционния съд по к.д. № 3/2016 г. и ТР № 3/13.05.2010 г. по т.д. №
5/2009 г. на ВАС. Жалбоподателят не е направил възражение за прекомерност на
разноските на основание чл. 78, ал. 5 от ГПК във връзка с чл. 144 от АПК.
Следователно
направеното искане за допълване на постановеното от съда определение в частта
му за разноските, следва да бъде уважено като допустимо и основателно.
Мотивиран
от изложеното и на основание чл. 248, ал. 3 от ГПК във връзка с чл. 144 от АПК
и във връзка с чл. 143, ал. 3 от АПК, Административен
съд - Русе, четвърти състав
ОПРЕДЕЛИ:
ДОПЪЛВА Решение № 120/25.04.2023 г.,
постановено по адм.д. № 123/2023 г. по описа на Административен съд – Русе в
частта за разноските, като ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА И.П.А., ЕГН **********, с адрес ***
и съдебен адрес *** да заплати на ТД на НАП юрисконсултско възнаграждение в
размер на 100,00 (сто) лева.
Определението
не подлежи на обжалване.
СЪДИЯ: