№ 150
гр. С., 31.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – С., VII СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и
първи март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Никола Г. Маринов
при участието на секретаря Христина П. Панайотова
като разгледа докладваното от Никола Г. Маринов Административно
наказателно дело № 20212230201359 по описа за 2021 година
Производството е образувано по жалба на Д. ИВ. Ч. против НП №21-
0804- 002962/26.10.2021г. на Началника на група в сектор „Пътна полиция”
при ОД на МВР- С., с което на основание чл.183, ал.2, т.11 от ЗДвП е
наложено наказание „Глоба“ в размер на 20 лева за нарушение на чл.40, ал.1
от същия закон и на основание чл.175, ал.1, т.5 от ЗДвП са наложени
наказания „Глоба“ в размер на 60 лева и „Лишаване от право да управлява
МПС“ за срок от ЕДИН месец за нарушение на чл.123, ал.1, т.2, б. „а“ от
същия закон. Моли да бъде отменено наказателното постановление като
незаконосъобразно.
Жалбоподателката, редовно и своевременно призована се явява в
съдебно заседание лично и с упълномощен процесуален представител, който
счита наказателното постановление за незаконосъобразно и моли съда да го
отмени. Претендира направените по делото разноски за адвокатски хонорар.
Органът, издал обжалваното наказателно постановление, редовно и
своевременно призован за съдебно заседание изпраща свой представител,
който не се явява. Изпраща становище като счита, че наказателното
постановление е законосъобразно и моли съда да го потвърди. Прави
възражение за прекомерност и моли да се намали размера на
възнаграждението до минималните размери в НМРАВ.
1
След преценка на събраните по делото доказателства съдът прие за
установена следната фактическа обстановка:
На 10.08.2021г. около 09,20 часа жалбоподателката управлявала лек
автомобил „Фиат Пунто 1,2“ с рег. №............... на паркинг до №2 на ул. „Братя
Миладинови“. При паркирането на инвалидното място до мебелния магазин
жалбоподателката чула нещо зад автомобила. Спряла и излязла от него.
Видяла, че на метър и половина от автомобила се намира паднала на земята
св. ЯНК. Д. ЛЮЦК.. От заложна къща „Щедрите“ излезли св. П.С.Н. и неин
колега, които видели как жалбоподателката оказва първа помощ на падналата
на земята възрастна жена, св. Л.. Тя й помогнала да се изправи и да седне на
тротоара, промила с дезинфектант охлузените лакът и коляно. Предложила на
св. Л. да я откара до дома й, до болницата или да извика спешна помощ. Св.
Л. отказала. Казала, че има среща с дъщеря си и бърза, след което станала и
тръгнала към денонощната аптека, където имала среща с дъщеря си. След
като си тръгнала св. Л. жалбоподателката заключила колата си и напуснала
паркинга. Впоследствие се наложило да се върне и да напусне паркинга с
автомобила си. На 13.08.2021г. св. Я.Л. подала в ОД на МВР- С. жалба, в
която описала, че на 10.08.2021г. е била блъсната от бяла кола на паркинга.
Възложено било на св. Б.Ж. да извърши проверка по случая и той съставил на
жалбоподателката акт за установяване на административно нарушение, като
приел, че тя е извършила две нарушения, а именно по чл.40, ал.1 от ЗДвП и по
чл.123, ал.1, т.2, б. „а“ и „б“ от ЗДвП. Въз основа на съставения акт,
впоследствие началникът на група в сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР-
С. възприел същата фактическа обстановка и на основание чл.183, ал.2, т.11
от ЗДвП наложил на жалбоподателката наказание „Глоба“ в размер на 20 лева
за нарушение на чл.40, ал.1 от ЗДвП и на основание чл.175, ал.1, т.5 от ЗДвП
й наложил наказания „Глоба“ в размер на 60 лева и „Лишаване от право да
управлява МПС“ за срок от ЕДИН месец за нарушението по чл.123, ал.1, т.2,
б. „а“ от ЗДвП.
Въз основа на така приетото за установено от фактическа страна съдът
направи следните правни изводи:
Жалбата е допустима, подадена в преклузивния срок от лице, имащо
правен интерес от обжалването и разгледана по същество е основателна. При
съставянето на акта за установяване на административно нарушение св. Ж.
2
неправилно е приел, че е нарушена разпоредбата на чл.123, ал.1, т.2, б. „а“ и
„б“ от ЗДвП. Действително от събраните по делото доказателства се установи
по несъмнен начин, че жалбоподателката не е останала на място, а е
напуснала местопроизшествието. От събраните по делото доказателства по
несъмнен начин се установи, че именно пострадалата Я.Л. е напуснала
местопроизшествието и е отказала каквато и да е помощ от
жалбоподателката. Освен това не се установи по несъмнен начин, че
нараняванията са причинени именно вследствие маневрата, извършена от
жалбоподателката. От показанията на св. Ж. е видно, че следи от удар по
лекия автомобил не е имало. Св. П.Н. е видяла, че жената се намира на около
метър и половина зад автомобила на жалбоподателката. На
местопроизшествието няма камери за да се види дали жалбоподателката
блъска св. Л. или тя сама пада на земята. Самата пострадала казва, че е на 75
години, има високо кръвно и пие лекарства и че самата тя не е разбрала как се
е озовала на земята. Ето защо съдът счита, че жалбоподателката не е избягала
от местопроизшествието, а просто не е разбрала, че е настъпило пътно
транспортно произшествие. Тя е оказала спешна помощ на пострадалата, тъй
като е видяла, че е паднала на земята. Предложила й е освен това да я закара
до болницата или да извика бърза помощ, но пострадалата е отказала. Като
няма следи от удар по автомобила е нормално водачът на лекия автомобил
„Фиат Пунто“ да не разбере, че е настъпило пътнотранспортно произшествие.
Ето защо като не знае жалбоподателката за настъпило пътнотранспортно
произшествие няма как да й бъде вменено във вина, че не е останала на място
и не е съобщила в КАТ- С. за него. Ето защо в тази част наказателното
постановление съдът счита за незаконосъобразно и следва да го отмени.
Съдът счита, че в останалата част наказателното постановление също
следва да бъде отменено, тъй като и в съставения акт за установяване на
административно нарушение и в издаденото наказателно постановление е
посочено, че жалбоподателката извършва маневра движение на заден ход за
да паркира и блъска движещата се пешеходка ЯНК. Д. ЛЮЦК.. Съгласно
разпоредбата на чл.183, ал.2, т.11 от ЗДвП административнонаказателна
отговорност следва да понесе водач, който нарушава правилата за движение
назад. Не става ясно защо не е квалифицирано по чл.40, ал.2 от ЗДвП, който
касае именно такива хипотези, а е квалифицирано по чл.40, ал.1 от ЗДвП,
който касае задълженията на водача непосредствено преди да започне
3
движението назад. Както бе посочено по- горе от събраните по делото
доказателства се установява по несъмнен начин единствено, че пострадалата
Л. е получила наранявания вследствие падане на пътната настилка. Не се
установи, че това падане е вследствие удар от страна на жалбоподателката с
управлявания от нея автомобил. Напротив, събраха се доказателства
единствено за това, че е имало наранявания по лакътя и коляното на
пострадалата Л., но административнонаказващият орган не е установил по
безспорен начин, че тези наранявания са вследствие настъпило
пътнотранспортно произшествие. Съдът не кредитира в пълен обем
показанията на св. Л., тъй като тя е заинтересова от изхода на делото, а и
същите се разминават с това, което е изложила в жалбата си до ОД на МВР-
С. от 13.08.2021г. Нейните показания следва да се кредитират дотолкова,
доколкото те кореспондират с показанията на св. П.Н. за случилото се след
падането на пострадалата на земята. Св. Недкова е очевидец и от друга страна
не е заинтересована от изхода на делото, поради което нейните показания
съдът кредитира изцяло.
Процесуалният представител на жалбоподателката е направил искане за
присъждане на разноските по делото. Същите се изразяват в заплатено
адвокатско възнаграждение в размер на 400 лева. Процесуалният
представител на въззиваемата страна е направил възражение за прекомерност
и е поискал да се намали размера до установения минимум в НМРАВ. Това
възражение е основателно и следва да се уважи, тъй като платеният
адвокатски хонорар не съответства на фактическата и правна сложност на
делото. Предвид изхода на делото съдът счита, че Областната дирекция на
МВР- С. следва да бъде осъдена да заплати на жалбоподателката сторените от
нея разноски по делото в установения НМРАВ минимален размер от 300 лева.
Ръководен от изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ НП №21- 0804- 002962/26.10.2021г. на Началника на група в
сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР- С., с което на Д. ИВ. Ч. с ЕГН
********** от гр. С. на основание чл.183, ал.2, т.11 от ЗДвП е наложено
административно наказание „Глоба“ в размер на 20 (двадесет) лева за
нарушение на чл.40, ал.1 от същия закон и на основание чл.175, ал.1, т.5 от
ЗДвП са наложени наказания „Глоба“ в размер на 60 (шестдесет) лева и
„Лишаване от право да управлява МПС“ за срок от ЕДИН месец за
нарушение на чл.123, ал.1, т.2, б. „а“ от ЗДвП като
4
НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
ОСЪЖДА ОД на МВР- С. да заплати на Д. ИВ. Ч. с ЕГН **********
сумата от 300 (триста) лева, представляваща направени разноски за
адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред
Административен съд- гр. С. в 14- дневен срок от съобщаването му на
страните.
Съдия при Районен съд – С.: _______________________
5