РЕШЕНИЕ
№ 346
гр. Благоевград, 23.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, I НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на девети май през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Екатерина П. Николова
при участието на секретаря Любомира П. Петрова
като разгледа докладваното от Екатерина П. Николова Административно
наказателно дело № 20231210200134 по описа за 2023 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е с правно основание чл.59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на Г. Д. Г. от с. Р, обл. Л , против НП№
BG03052022/4000/Р8-501/01.11.2022г, издадено от Директора на Национално
тол управление към Агенция “Пътна инфраструктура“/АПИ/-гр.София, с
което на жалбоподателя е наложено административно наказание „Глоба“ в
размер на 1800.00лв, във връзка с нарушение по чл. 179, ал.3а от ЗДвП.
С жалбата се навеждат доводи за незаконосъобразност на атакуваният
административен акт. Поддържа се, че НП е издадено в нарушение на редица
процесуални правила на ЗАНН. Алтернативно се застъпва становището, че
не е доказано извършването на твърдяното с НП нарушение, а ако се приеме
за извършено, то е маловажен случай пи смисъла на чл. 28 от ЗАНН. Иска се
отмяна на обжалваният акт .
Административно-наказващият орган, редовно и своевременно призован,
чрез своят процесуален представител оспорва жалбата и поддържа
становището за правилност и законосъобразност на обжалваното НП. Прави
искане за потвърждаване на обжалваният акт и присъждане на
1
юрисконсултско възнаграждение в процеса.
Заинтересованата страна по чл.63д от ЗАНН /“Национално тол
управление“ към АПИ-гр.София/, надлежно призовани, ангажират
процесуален представител, който прави възражение за прекомерност на
претендираните разноски по делото за адвокатско възнаграждение .
/За конституирането на тази заинтересована страна съдът отчете
ТР№3/28.04.2023г., постановено по т.д.№5/2022г. на ОСС от НК на ВКС и I и
II колегии на ВАС, във връзка с приложението на чл.61, ал.1 от ЗАНН, вр. с
чл.153, ал.1 от АПК. Същевременно настоящият състав съобрази и
въведената категорична и обилна практика на БлАС и ВАС, съгласно която,
страна в процеса може и следва да бъде правният субект, за когото е
възможно крайният съдебен акт да има пряк неблагоприятен ефект, в
каквато хипотеза при такъв развой на процеса може да му се гарантира и
право на жалба по АПК и Конституцията на РБългария. В тази насока са
:Определение №3233 от 22.03.2016г. на ВАС по адм.д.№2329 от 2016г.,
Определение №12261 от 30.11.2021г. на ВАС по адм.д.№11328/2021г.,
Определение №11984 от 24.11.2021г. на ВАС по адм.д.№11324 от 20221г.,
Определение №608/25.01.2022г. на ВАС по адм.д. №1219/2021г. В светлината
на тази съдебна практика съдът съобрази обстоятелството, че в дело като
настоящото, такива негативно имуществени последици несъмнено могат да
настъпят при евентуално отмяна на обжалваното НП и уважаване искането на
жалбоподателя за присъждане на съдебни разноски, заради липса на
самостоятелен бюджет на ФЛ-издател на обжалваният акт, макар и в
качеството му на административно-санкционен орган, защото тези съдебни
разноски евентуално следва да се заплатят именно от бюджета
заинтересованата по делото страна. Ето защо, съдът счита, че участието на
посочената заинтересована страна в случая е необходимо и задължително,
тъй като това е единствената процесуална гаранция, че субекта, комуто при
евентуална отмяна на обжалваният административен акт, ще се възложат по
чл.63д, ал.1 от ЗАНН, сторени разноски от страна на жалбоподателя в
производството, ще може да упражни правомощията си по чл. 63д, ал.2 и 4 от
ЗАНН, в това число и правото на възражение за прекомерност на тези
разноски, както и правото на касационно обжалване на присъдените
разноски, ако счете, че неоснователно са определени от съда. При различно
тълкуване на нормата на чл. 61, ал.1 от ЗАНН и извън контекста на
2
последиците по чл. 63д, ал.2 и ал.4 вр. с ал.1 от ЗАНН за това, кои следва да
са страните в процеса, би се стигнало до недопустимата и неоправдана от
никое законово правило ситуация, а именно : или едно физическо лице /
длъжностно лице, което е издател на обжалваният акт/, да поеме с личният си
патримониум негативни последици от воден съдебен процес в негово
длъжностно качество /възложени съдебни разноски при отмяна на
обжалвания акт/ или такива неблагоприятни последици /разноски/ да се
възложат на въобще неучаствала в производството страна /учреждение или
организацията, към която е назначено съответното длъжностно лице- издател
на обжалваният акт/ и респ. на субект, на който не е предоставено никакво
право на становище и обжалване при преценка дори на този пряк финансов
негатив за него. /
РП-Благоевград, редовно призовани, не ангажират процесуален
представител по делото и становище по жалбата.
Районният съд, след като съобрази доводите на страните, анализира
събраният по делото доказателствен материал и приложимото право, намира
за установено следното:
Жалбата е процесуално допустима, тъй като е подадена от лице с право
да обжалва НП и то е сторило това в законният срок по чл.59, ал.2 от ЗАНН.
/Обжалваното НП се установи, че е връчено на санкционираното лице с
известие за доставяне на 09.01.2023г , а подадената срещу него жалба по
делото е депозирана на 13.01.2023г./
Разгледана по същество, жалбата е основателна. Аргументи:
Между страните не е спорно, че на 03.05.2022г. в 17.17 часа, св. Е. Х., на
длъжност „главен специалист контрольор“ при ПТРР към ТД „Митница
Русе“, в присъствието на колегата си-св.С. С., е съставил срещу
жалбоподателя АУАН№BG03052022/Р8-501/ за това, че на 03.05.2022г. в
12.04.05 часа, на Б и път №А-3, отсечка 90+219, е управлявал ППС с рег.
№ , влекач с марка „С “, с обща допустима максимална маса на пътния
състав над 3.5 тона /над 12 тона/ и без посочен брой оси, попадащо в
категорията на ППС, за което е дължима , но не е заплатена пътна такса
по чл.10, ал.1, т.2 от Закона за пътищата. Това нарушение според акта е
установено с генериран запис от Автоматизираната система на АПИ с
контролно устройство № 10102/доклад №
3
DEIB3722B10D64C9E053031F160A5627 и снимков материал/. В
съдържанието на акта са възпроизведени нормите на чл.10, ал.1, т.2, вр. с
чл. 10б, ал.4 от ЗП и на чл. 10б, ал.1-3 от ЗП, без да се пояснява коя от
изброените хипотези се приема, че е на лице и е нарушена в този казус от
страна на жалбоподателя. Това деяние е квалифицирано с акта като
административно нарушение на жалбоподателя по чл.179, ал.3а от ЗДвП.
След като са съставили акта въз основа на направена справка в
автоматизираната система на АПИ и констатирани в нея доклад за нарушение
и снимков материал, която справка е извършена от св.Х. при излизане на
управляваното от жалбоподателя ППС от РБългария през митнически пункт-
Русе, свидетелите са връчили лично и срещу подпис на жалбоподателя този
акт именно на датата на съставянето му /03.05.2022г./
Въз основа на АУАН, на 01.11.2022г. ,Директорът на Национално тол
управление към АПИ-гр.София, е издал обжалваното НП№
BG03052022/4000/Р8-501/01.11.2022г , с което на жалбоподателя е наложено
административно наказание „Глоба“ в размер на 1800.00лв, във връзка с
нарушение по чл. 179, ал.3а от ЗДвП. НП е връчено на жалбоподателя
надлежно чрез известие за доставяне на 09.01.2023г. С НП е допълнена
обстоятелствената част на АУАН и фактическото описание на
твърдяното нарушение като е посочено, че незаплатената такса е
такава за изминато разстояние –тол такса, съгласно Приложение към т.
1 на Решение №101 на МС от 20.02.2020г. за приемане на Списъка на
републиканските пътища, за които се събира такса изминато разстояние.
Допълнително е посочено, че описаното в акта ППС е било такова над 12
тона и с 5 оси . Същевременно в НП е уточнено, че според лицата
извършили проверката по акта за нарушение, управляваното МПС от
страна на жалбоподателя на посочената в акта дата, неправилно било
отразено като такова с 2 оси. Последното е станало причина според
санкционният орган за неправилно определяне на дължимата пътна
такса по чл. 10, ал.1, т.2 от Закона за пътищата за изминато разстояние ,
която е в пряка връзка от техническите характеристики на
управляваното ППС. Допълнително е посочено в НП и, че по време на
проверката, жалбоподателят е заплатил дължимата такса в размер на
119.00лв, което е удостоверено с издадена му за това квитанция от
03.05.2023г. /Квитанцията е приложена към преписката и като доказателство
4
по делото/.
Към АУАН са приложени цитираните в него доказателствени документи
/доклад и снимков материал/ , генерирани в Електронната система на АПИ.
Видно от тези документи, те онагледяват, че на 03.05.2022г. в 12.04 часа,
ППС с рег.№ /товарен автомобил/, с обща допустима техническа маса над 12
тона и с 5 бр. оси, собственост на фирма „ ЕООД, е заснето да се движи и
преминава през съответен сегмент /10121/ на Електронната система на АПИ,
където е и заснет с автоматизирано техническо устройство, а именно по път
А-3 , км.90+219, нарастващ километър /Бл -Б /, включен в обхвата на
платената републиканска пътна мрежа. Според същият генериран електронен
доклад за посоченото ППС, към системата автоматично е подадена тол
декларация за преминаване на процесната дата по този път и е заплатена ДТ,
но в размер по-малък от категорията ППС, за която се отнася.
При разпита на св. Х. , който е служител при „Митница Русе“ и отдел
„Пътни такси и разрешителен режим“ към нея, същият установява, че заедно
с колегата му посочен в акта, на процесната дата извършили справка в
Електронната система на АПИ за генерираните доклади за нарушения със
снимков материал на процесното ППС при напускането му на страната през
тази митница. Така констатирали, че в системата на АПИ е генериран запис
/доклад/ за заснето нарушение с автомобила заради неплатена пътна такса за
ползвана пътна мрежа на конкретно визираната предходна дата и място / път-
част от платената републиканска мрежа на страната/. Установено било, че
водача на заснетият автомобил , е същият, който го управлявал и при
процесната проверка, за това именно на него бил изготвен и процесният
АУАН. На жалбоподателя било обяснено от св.Х. , че следва да заплати
дължимата се пътна такса за това нарушение , която възлиза на сумата от
119лв и той я заплатил на място, след което продължил по маршрута си.
Съгласно приложеното като доказателство в процеса Свидетелство за
регистрация на ППС, описаното в НП моторно превозно средство /товарен
автомобил-влекач/, е собственост на фирма „Д “ЕООД, със седалище в гр.Р .
Страните нямат спор и относно обстоятелството, че към датата на
твърдяното нарушение /03.05.2022г./, дружеството „Д “ЕООД, със седалище
в гр.Р е имало сключен договор с фирма „Д “АД, за предоставяне на услуга
5
за електронно събиране на пътни такси на база изминато разстояние с
предплащане. /В тази насока по делото се представиха и нарочен договор с
приложение/. Във връзка с този договор, „Д “ЕООД, е предоставил списък на
товарните автомобили за извършване на превоз и нарочна декларация, между
които е и описаното в НП превозно средство. Превозвача е предплатил
таксите за всички декларирани ППС, за което е представен и платежен
документ от 29.04.2022г. Преди този договор, въпросното дружество е имало
аналогичен договор с фирма „И “ЕООД, които обаче са уведомили
дружеството – превозвач, че считано от 01.05.2022г. се преустановява
предлаганата услуга за автоматично таксуване.
Не е спорно между страните и обстоятелството, че жалбоподателят е бил
ангажиран като шофьор на описаното в НП превозно средство към датата на
твърдяното нарушение, както и, че именно в това му качество е управлявал
същото на 03.05.2022г.
Като доказателство в процеса се представи и прие документация за
въвеждане в експлоатация на ползваното в случая автоматично техническо
устройство към Електронната система на АПИ за заснемане на описаното в
НП нарушение, както и строителни книжа за направата и приемането на
строежа за процесният пътен сегмент от Електронната система на АПИ, което
е сторено към 15.08.2019г. Приемането на този строителен обект е станало
без никакви забележки от страна на контролният орган и след констатацията,
че техническата документация в достатъчна степен характеризира
изпълненото строителство, като е разпоредено и предварително изпълнение
на разрешението за този строеж с акт на компетентен орган от 25.06.2019г.
С Решение №101 на МС от 20.02.2020г. е приет Списъка на
републиканските пътища, за които се събира такса за изминато разстояние –
тол такса, обн. В ДВ бр.16 от 24.02.2020г. и в сила от 24.02.2020г., въз основа
на чл.10, ал.3 от Закона за пътищата. В този списък фигурира описаният в
НП пътен участък с характеристиките му по НП, като част от
републиканската пътна мрежа, за чието ползване се дължи пътна такса и
последното се изяснява след представяне в хода на процеса, на Справка за
тол сегментите от Електронната система на АПИ, ведно с пътна схема и скица
за географско обозначение за сегмента, от който е генериран доклад за
твърдяното и вменено на жалбоподателя нарушение на дата 03.05.2022г., а
6
именно сегмент с №10102. Видно от въпросната Справка и скици и
респ.схема, този сегмент е позициониран именно на кв.90+219 от път А-3 и е
сегмент /Б -Б /.
Със Заповед №РД-11-167/08.02.2021г. на Председателя на УС на АПИ,
Заповед №622/11.08.2022г. и Заповед №РД-11-760/19.08.2022г. на същият
издател, са делегирани правомощия на Директор на Национално тол
управление при АПИ за съставяне на НП при извършване на контрол по
чл.189е, ал.5, 6 и 12, чл. 189ж, ал.4 от ЗДвП, чл. 21г, т.1 и т.8 от ЗДвП, вр. с
чл. 11, ал.2, т.13 от Правилника за структурата, дейността и организацията за
работа на АПИ, както и при контрол по чл.179, ал.3-3в от ЗДвП.
Със Заповед №ЗАМ-332/31-66544/28.02.2020г. на Директора на Агенция
„Митници“, е наредено, актовете за установяване на административни
нарушения по чл.179, ал.3 и 3а от ЗДвП, да се съставят от изброените
митнически служители и такива към Агенцията, в това число и служителите
на ТД“Д “, отдел „Пътни такси и разрешителен режим“, на каквато длъжност
е именно актосъставителя св.Е. Х. при „Митница Русе“.
Изложената фактическа обстановка се базира на представените и приети
от страните и посочени по-горе гласни и писмени доказателства, които съдът
кредитира като годни и относими към казуса, тъй като са кореспондиращи
по между си .
При тези фактически дадености на казуса, съдът приема, че
незаконосъобразно е ангажирана административно-наказателната
отговорност на жалбоподателя за нарушение по чл.179, ал.3а от ЗДвП,
вр. с чл. 10, ал.1, т.2 от Закона за пътищата.
С представени по делото заповеди на Председателя на УС на АПИ , с
които са делегирани правомощия именно на Г. Т в качеството му на
Директор на Директора на Национално тол управление“ към АПИ-
гр.София, се доказа материалната компетентност на издателя за обжалваното
НП.
НП и АУН са издадени в сроковете по чл.34 от ЗАНН и са надлежно
връчени на жалбоподателя, но при издаването на НП съдът счита, че е
допуснато съществено процесуално нарушение на чл.57, ал.1, т.5 от
ЗАНН, тъй като е налице съществена фактическа неяснота относно
описанието на вмененото на жалбоподателя административно нарушение
7
и начина на извършването му. В тази връзка, съдът констатира, че в
съдържанието на НП към описанието на нарушението от фактическа страна
по АУАН, който го обосновава, вече е добавено, че незаплатената такса
от жалбоподателя е такава за изминато разстояние –тол такса, съгласно
Приложение към т. 1 на Решение №101 на МС от 20.02.2020г. за
приемане на Списъка на републиканските пътища, за които се събира
такса изминато разстояние. Такова уточнение липсва в АУАН, където за
да се посочи изпълнителното деяние на вменяваното нарушение е
цитирана нормата на чл.10, ал.1, т.2 от ЗП, съдържаща две отделни
алтернативи на нарушение. Допълнено е също така, че описаното в акта
ППС е било с максимална допустима маса от над 12 тона и 5 оси,
каквито технически характеристики липсват в акта за нарушение.
Допълнено е в НП и, че по време на проверката, жалбоподателят е и
заплатил дължимата такса в размер на 119.00лв, който факт се установи
с представената квитанция за това плащане и с показанията на св. Х., но
не фигурира като фактическо описание индивидуализиращо
нарушението в акта за установяване на това деяние. Така на практика
се констатира и фактическото противоречие между двата документа
относно вида на твърдяното нарушение, след като по АУАН се сочи, че
жалбоподателят въобще не е заплатил пътна такса в този случай и за
датата, отразена в доклада от АПИ, а според НП е заплатил такава, но за
друга категория МПС /с 2 а не с 5 оси/, т.е. в НП вече се твърди, че се
касае за частично платена пътна такса в този казус . Това фактическо
противоречие между съдържанието на АУАН и НП, касателно начина на
извършване на твърдяното нарушение /изпълнителното деяние на
нарушението/, е засегнало и накърнило в значима степен правото на
защита, защото жалбоподателят не е могъл да разбере в какво се
изразява то, нито какъв вид пътна такса не е заплатил, респ. дължима от
него на какво основание по Закона за пътищата / пълно или частично
неплащане/, респ. определена въз основа на коя от алтернативите на
общата законова разпоредба на чл. 10, ал.1, т.2 от Закона за пътищата,
цитирана в АУАН / въз основа на реално получена декларация с тол
данни, удостоверени по реда на чл.10, ал.7 от ЗП , каквато предварителна
декларация и предплащане е на лице в този казус от страна на
превозвача или съответно въз основа на еднократна маршрутна карта и
8
изминато разстояние от пътя с нея./ Констатираната неяснота, която е до
степен на липса на посочените реквизити на НП, винаги е съществено
процесуално нарушение, което препятства организиране на защитата и е
самостоятелно и достатъчно основание за отмяна на НП заради
процесуалната му незаконосъобразност. /В тази насока е и съдебната
практика: Решение №427/02.07.2020г., постановено по кнахд №32/2020г. по
описа на Административен съд –Благоевград и Решение № 1863/11.06.2020г.,
постановено по кнахд № 335/2020г. по описа на Административен съд –
Благоевград./
Отделно от горното, съгласно нормата на чл. 179, ал.3а от ЗДвП, водач,
който управлява пътно превозно средство от категорията по чл.10б, ал. 3 от
Закона за пътищата по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, за
което ППС не са изпълнени съответните задължения за установяване на
изминатото разстояние, съгласно изискванията на ЗП за участъка от път,
включен в обхвата на платената пътна мрежа, който е започнал да ползва, или
няма закупена маршрутна карта за същата, съобразно категорията на пътното
превозно средство, се наказва с глоба в размер 1800 лв. В обжалваното НП,
въпреки че е цитирана именно тази норма като нарушена такава в този казус,
съдът констатира, че нито един от елементите на фактическият състав на
това деяние и описаните за него няколко хипотези, не са
материализирани ясно и конкретно в АУАН и НП едновременно. Това
несъответствие в съдържанието на НП и АУАН и фактическото описание на
твърдяното нарушение с конкретно посочена негова правна квалификация, е
нарушение и по чл. 57, ал.1 т.6 от ЗАНН и също е самостоятелно
основание за неговата отмяна поради процесуална незаконосъобразност
на обжалваният акт./ В тази насока е и съдебната практика: Решение
№446/03.11.2016г., постановено по кнахд №82/2016г. по описа на АС-
Благоевград./
Изложеното обосновава извода за процесуална назаконосъобразност
на НП, което мотивира неговата отмяна.
От друга страна съдът счита, че по делото не се доказа и извършване на
вмененото нарушение на жалбоподателя с правна квалификация по чл.
179, ал.3а от ЗДвП.
В тази насока съдът отчете безспорно установеният факт, че към
9
процесната дата /03.05.2022г./, жалбоподателят е управлявал МПС , за което
макар и частично е била заплатена пътна такса от страна на дружеството -
превозвач и собственик на процесното ППС. В този смисъл в съзнанието на
дееца е било отразено, че е налице плащане на пътна такса в този случай,
а не пълно неплащане на такава, каквото му е вменено с АУАН и НП.
Все в този ред на мисли се доказа, че причината за негенериране на данни за
броя оси на процесният автомобил, автоматично с изпращаната
предварително тол декларация, съгласно Договора за предоставяне на услуга
за електронно събиране на пътни такси на база изминато разстояние и
съответно неправилно определената и заплатена предварително по-малка
пътна такса, не е по вина на жаблоподателя-водач, а по обективна
причина извън него и неговата воля, а именно, в резултат не технически
проблем в системата на АПИ, което също изключва знанието и вината
на жалбоподателя в този казус / знанието за възникнал технически
проблем в системата на АПИ, довел до частично заплащане на
дължимата се пътна такса към процесната дата заради нерегистрирани
технически характеристики за брой оси на управляваното от Г. ППС на
процесната дата с автоматично изпращаната към тази система тол
декларация с такива данни./ Този доказан факт също обосновава извода за
липса на субективна страна/вина/ за реализиране на вмененото на
жалбоподателя нарушение в този казус.
Не на последно място, дори и да се приеме за доказано извършването на
процесното нарушение, каквото съдът счита за недоказано предвид
изложеното, то поведението на жалбоподателят би било маловажен случай по
смисъла на чл.28 от ЗАНН, тъй като от описаното негово поведение в НП не
са настъпили никакви имуществени вреди, а недоплатената сума от 119.00лв.
за ползван път от платената републиканска мрежа на страната е заплатена
веднага от Г. в хода на процесната проверка. /Доколкото твърдяното
нарушение се сочи, че е извършено на 03.05.2022г.в 12.04 часа, а заплащането
на дължимата пътна такса е направено от жалбоподателят на същата дата в
17.17 часа, то се касае само за 5 часа закъснение при това доплащане, което
категорично следва да се приеме, че отличава процесното евентуално
неизпълнение на задължението по чл. 179, ал.3а от ЗДвП, от страна на
жалбоподателя, в сравнение с останалите обичайни нарушения на тази норма,
заради изключително ниската му степен на обществена опасност и на
10
практика липса на негативни последиците от него за фиска и АПИ.
Изложеното допълнително мотивира отмяната на НП и заради неговата
материална назаконосъобразност
Отмяната на НП по аргумент на чл. 63д, ал.1 от ЗАНН обосновава
принципно и искането на жалбоподателя за присъждане на сторените от него
съдебни разноски по настоящото съдебно дело за адвокатско
възнаграждение.
Видно от представеният договор за правна помощ от 13.01.2023г., сключен
между жалбоподателя и адв.Б. С., приложен към делото, жалбоподателят е
заплатил на този негов защитник , адвокатско възнаграждение в процеса в
размер на 900.00лв.
От друга страна, съгласно чл. 7, ал.2, т.2 от НАРЕДБА № 1 от 09.07.2004г.
за минималните размери на адвокатските възнаграждения, в сила при
заплащане на посоченото адвокатско възнаграждение по настоящото дело, за
хипотеза като процесната и за защита и съдействие по административно-
наказателни дела дела при интерес от 1000 до 10 000 лв. , минималното
адвокатско възнаграждение е в размер на 400 лв. +10 % за горницата над 1000
лв или в казуса това е сумата от 480.00лв.
Съгласно нормата на чл. 18 от НАРЕДБА № 1 от 09.07.2004г., за
изготвяне на жалба срещу НП, без процесуално представителство,
възнаграждението се определя по правилата на чл. 7, ал.2 на база
половината от размера на санкцията, съответно обезщетението, но не по-
малко от 100.00лв. Съгласно чл.18, ал.2 от Наредбата, ако
административното наказание е под формата на глоба, възнаграждението на
адвоката се определя отново по чл.7, ал.2 от същият подзаконов акт и върху
стойността на всяка наложена глоба. Съгласно чл. 18, ал.3 от Наредбата, за
процесуално представителство, защита и съдействие по дела от
административно-наказателен характер извън случаите по чл.18, ал.2 от
Наредбата, възнаграждението е 500.00лв.
В конкретният казус, доколкото жалбата срещу НП е подадена чрез
адв.С., между страните не е спорно, че е и изготвена от нея. Същевременно,
адв.С. не е участвала по делото и не е извършвала процесуално
представителство на жалбоподателя в съдебното производство по смисъла
на чл. 18, ал.4 от Наредбата. При това положение адвокатското
11
възнаграждение в този казус следва да се определи по правилата на чл. 18,
ал.1, вр. с чл. 7, ал.2 от Наредбата / в размер не по-малко от 400.00лв./ От
друга страна като отчете невисоката степен на сложност на делото, което е
изяснено именно заради това в рамките на само 2 съдебни заседания, съдът
приема за основателно възражението на процесуалният представител на
санкционният орган по чл.63д, ал.2 от ЗАНН -за прекомерност на
претендираното адвокатско възнаграждение от жалбоподателя. Ето защо,
това възнаграждение следва да се редуцира до минимума по приложимите
правила, а именно до сумата от 400 лв. и именно тази сума следва да се
възложи за заплащане на страната, чийто акт е отменен с настоящото решение
и да се репарира в патримониума на жалбоподателя.
Мотивиран от горното и на основание чл. 63, ал.3, вр. с ал.2, т.1 и
чл.63д, ал.1 и ал.2 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО НП №
BG03052022/4000/Р8-501/01.11.2022г., издадено от Директора на Национално
тол управление към Агенция “Пътна инфраструктура“/АПИ/-гр.С , с което на
Г. Д. Г. с адрес : с.Р , обл.Л , ул.“О “№ е наложено административно
наказание „Глоба“ в размер на 1800.00лв, във връзка с нарушение по чл. 179,
ал.3а от ЗДвП.
ОСЪЖДА заинтересованата страна Агенция „Пътна инфраструктура“-
гр.София, Национално тол управление , да заплати на Г. Д. Г. с адрес : с.Р ,
обл.Л , ул.“О “№ , с ЕГН **********, сумата от 400.00лв./четири стотин
лева/, представляващи направени съдебни разноски за адвокатско
възнаграждение по нахд № 134/2023г. по описа на Районен съд –
Благоевград.
Решението може да се обжалва пред Административен съд –Благоевград в
14-дневен срок, считано от датата на обявяването му за всяка от страните.
Съдия при Районен съд – Благоевград: _______________________
12