№ 39
гр. Ямбол, 11.12.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ЯМБОЛ, V СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Галина Ив. Вълчанова Люцканова
при участието на секретаря П.Г.У.
като разгледа докладваното от Галина Ив. Вълчанова Люцканова Търговско
дело № 20232300900066 по описа за 2023 година
Производството по делото е образувано въз основа на решение № 63/20.07.2022 г.,
постановено по възз.т.д.№ 84/2022 г. по описа на БАС, потвърдено с определение №
713/2.10.2023 г. по т.д.№ 2407/2022 г. на I т.о. на ВКС за обезсилване на решение №
8/11.03.2022 г. по т.д.№ 62/2020 г. по описа на ЯОС и връщане на делото за ново
разглеждане от друг състав на ЯОС.
Пред съда е депозирана искова молба от „Сарно“ ЕООД гр.София, с която се
претендира да бъде осъден ответника К. С. К. от гр.***** да му заплати сумата от 33 400
лв., получена на неосъществено основание, при условията на евентуалност – да заплати
същата сума, получена при начална липса на основание и също при условията на
евентуалност – да заплати сумата от 33 400 лв., с която се е обогатил без правно основание
за сметка на дружеството – ищец. Твърденията на ищеца са за това, че през м.юли 2016 г.
дружеството търсело да закупи земеделски земи в района на община Средец, където
развивал дейност и ответника К.. Свързало се с последния и се уговорили К. да съдейства за
намирането на земи и да бъде пълномощник на „Сарно“ ЕООД, за което ще му предостави
нарочно пълномощно. На 21.07.2016 г. ответникът се свързал с ищеца и го уведомил, че има
земя, която се продава и за целта спешно трябва да му бъде преведена сума в размер на 33
400 лв. по лична банкова сметка за капаро по сделката. Страните се уговорили да се срещнат
на следващия ден и да отидат при нотариус, за да изготвят необходимото пълномощно. На
следващия ден ищецът превел сумата по личната сметка на ответника и зачакал последният
да се яви при нотариуса за изготвяне на необходимите документи, но това така и не се
случило – нито на 22.07.2016 г., нито по-късно, а сумата не била върната.
В допълнителната искова молба е конкретизирано, че до покупка на земеделска земя
не се стигнало, защото ответникът не се явил при нотариуса, не съдействал за изготвяне на
1
пълномощно, а впоследствие и преустановил контактите си с ищеца.
Ответникът К. е депозирал отговор, с който оспорва исковете като недопустими и
неоснователни. Заявено е, че от изложението в исковата молба не става ясно в какво се
изразява поръчката, по какъв начин уведомил ищеца, че ще закупува земеделска земя, къде
се е намирала тя, как е определена пазарната й цена, какви пълномощни са били
предоставени за посочения период и за какви сделки по силата на чл.280 от ЗЗД. Заявено е,
че не е представен документ от ищеца, с който ясно и точно да са фиксирани задълженията
на ответника, че твърдяното правоотношение има характер на договор за поръчка, но
ищецът не представя доказателства какво е възложил. Посочил е, че е бил пълномощник на
дружеството за сключване на арендни и наемни договори, но не е бил упълномощен за
сключване на сделки за покупко-продажба на земеделски земи. Ответникът не отрича, че е
получил процесната сума, но твърди, че с получената сума е заплатил задължения на
дружеството по арендни и наемни договори с физически лица, за което е представил отчет
на „Сарно“ ЕООД. В периода от 2013 г. до 2016 г. К. заявява, че е отговарял за наемане на
земеделска земя, сключване на наемни договори, обработка на земята и изплащане на ренти,
но никога ищецът не му е възлагал закупуване на земеделска земя. В периода 2015/2016 г.
К. е сключил договори за наем на земеделска земя и представя списък на тези договори,
които са и заявени пред ДФ Земеделие и е изплатил рента на наемодателите по тях в общ
размер 36 000 лв., за което също представя списък като доказателство по делото и отделно
го е предоставил на ищеца.
В срока по чл.372 от ГПК ищецът „Сарно“ ЕООД е депозирал допълнителна искова
молба, в която е оспорил твърденията на ответника К. за това, че с процесната сума е
заплащал рента на наемодателите на земеделска земя и се твърди, че наемите не са били
платени от него, а с представеното от ответника пълномощно дружеството не го е
упълномощавало да извършва плащания от името и за сметка на дружеството. Счита се и че
не е заплащана рента с тази сума, тъй като към м.юли 2016 г. не е настъпил падежа на
задължението.
Ответникът е депозирал допълнителен писмен отговор, с който поддържа заявените
вече възражения за неоснователност на иска.
След преценка на събраните по делото доказателства съдът приема за установена
следната фактическа обстановка:
За установяване на твърденията си по исковата молба ищецът „Сарно“ ЕООД е
представил копие на отчет от сметката си в „ИнвестБанк“ АД за датата 22.07.2016 г., видно
от който на тази дата „Сарно“ ЕООД е наредил превод в полза на К. С. К. по посочена
сметка служебен аванс в размер на 33 400 лв.
Ответникът в подкрепа на своите възражения за това, че със сумата, която му е била
преведена от ищеца, е извършвал други плащания е представил пълномощно, с което
„Сарно“ ЕООД упълномощава К. С. К. да представлява дружеството пред всички държавни,
административни органи, съдебна система и други изрично изброени институции като също
така сключва договори с трети лица без ограничение във вида на договора и стойността му,
2
включително арендни или наемни договори за земеделски земи, да следи за изпълнението на
договорите, да ги прекратява и разваля, да сключва анекси към тях. Това пълномощно е
нотариално заверено на 26.03.2014 г.
С отговора на исковата молба ответникът К. е представил също така списък на
договори за наем, сключени през 2015 г. и влезли в сила на 01.10.2015 г., общо 111 броя, а
съдът е изискал и от ОСЗ гр. Средец са изпратени справки за сключени договори за наем на
земеделска земя от „Сарно“ ЕООД за стопанската 2015/2016 г., както и заявление на
дружеството, че желае да участва в масивите за ползване по чл.37в от ЗСПЗЗ в землищата
на с. Светлина, Средец, Дюлево и Драчево. От службата е представена също така справка от
регистър на договори за наем на „Сарно“ ЕООД за същата стопанска година и същите
землища, които са общо 157 договора.
От представените от ответника копия на договори за наем на земеделска земя е
видно, че същите са сключени от наемател „Сарно“ ЕООД гр. София чрез пълномощника си
К. С. К. като не е посочена дата, а само годината 2015 г. В чл.2 от договорите е посочено, че
всеки договор се сключва за срок от една стопанска година - 2015/2016 г. В чл.3 от договора
е уговорено възнаграждението за наемодателя да е в размер на 70 кг/дка или левовата
равностойност на същото количество продукция, като възнаграждението за стопанската
година се дължи след изтичането й в периода 01.08. до 31.08., а левовата равностойност се
изплаща от 01.10.2016 г. до 31.12.2016 г. /последната дата с погрешно посочена година 2015
г., което обстоятелство не е спорно за страните/. Накрая на всеки договор изрично е
записано, че същият влиза в сила на 01.10.2015 г. Относно твърденията си за изплащана от
К. рента за 2015/2016 г. по сключените от него като пълномощник на „Сарно“ ЕООД
договори за наем, същият е представил списък – справка за плащани ренти в натура или в
пари на наемодателите от землищата на с. Светлина, гр.Средец, с.Дюлево и с.Драчево, като
се твърди от него, че сумата на изплатените ренти е общо в размер на 36 000 лв.
В съдебно заседание по искане на ответника К. по делото са събрани гласни
доказателства в лицето на посочените и разпитани свидетели С.П., П.Н. и М.Г.. Свид. П. е
заявила, че в периода 2013-2016 г. е работила към „ГБМ“ АД, което е обработвало
земеделска земя и впоследствие земята се прехвърлила на фирма „Сарно“. През този период
всичко, което се е правило е било под ръководството на К. К. от обработката на земята,
раздаването на рентите, наемането на земеделска земя, сключването на договори за
обработка на земята. Дружеството „Сарно“ е обработвало земеделска земя под наем и
свидетелката не е чувала в този период да е закупувана земя. Свидетелката сочи, че през
2015 г. договорите са били сключвани за новата година през лятото, някъде м.юли като
едногодишни договори за наем. Хората идвали, вземали си рентата за предходната година и
сключвали договор за следващата година. На представените на свид. П. договори за наем,
приложени към отговора на исковата молба, същата е заявила, че това са договорите, за
които говори и които са подписвани от К.. През 2016 г. парите за рентата за наем К. ги е
носил, давал ги е на свидетелката на порции всеки ден в различен размер и тя лично е
раздавала сумите за рента, които са й били предоставени от К.. На свидетелката са били
3
показани приложените към отговора на исковата молба списъци и тя е заявила, че това са
списъците, по които е раздавана рентата. След приключване на раздаването на рентата,
свидетелката е предавала списъците на К. К., но не знае какво е ставало с тях след това. По
принцип рентите са закъснявали през годините, трябвало е да ги дават през юли, август, но
са ги давали и по-късно. Конкретно рентите по процесните списъци са ги раздавали от
м.юли, което продължило дълго, може би месец и повече.
Свид. П.Н. не е работил в дружеството „Сарно“, а в дружеството „ГБМ“ АД, което
обработвало земя на „Сарно“, бил охранител после домакин. През 2013-2016 г. бил при К.,
изпълнявал устни заповеди от него. Колежката му С.П. раздавала рентата на място в офиса,
което е виждал свидетеля. Раздаването на рентата започвало различно през август или в
началото или в края на месеца. На някои хора рентата е плащана по банков път или по
пощата. Свид. Н. е приключил работа през 2015 г. или началото на 2016 г. Лично свидетелят
е ходил с К. да предава счетоводни документи на А., която била счетоводителка в „ГБМ“
АД.
Свид. М.Г. също е работил в „ГБМ“ АД като шлосер-монтьор до 2015-2016 г. За
стопанската 2015/2016 г. лично свидетелят е раздавал рентата в зърно. Хората са ходели при
него с дадена бележка от свид. П., на която пишело колко килограма имал да взема всеки.
Документът, на който се разписвали хората бил с имена, имало графа за пари и за кг в
натура, както и подпис на този, който е получил пари или зърно. Свид. Г. също на
показаните му списъци към отговора на исковата молба е заявил, че това са списъците,
върху които хората се подписвали при получаване на рентата. През м. юли-август се е
раздавала рентата, тогава е било винаги през всички години, а раздаването е продължавало
месец-два. Свид. Г. заявява, че К. К. му е бил началник и е отговарял за базата, като винаги
той му се е обаждал и му възлагал работа, както и е давал заплати.
По делото по искане на ответника са назначени и изслушани две съдебно-
икономически експертизи, като вещото лице на първо място потвърждава факта на
превеждане от сметка на ищцовото дружество по сметка на ответника К. на сумата 33 400
лв. като служебен аванс като за дата на превода е посочено 2.07.2016 г. Вещото лице
посочва, че получената от ответника сума в размер на 33 400 лв. е осчетоводена в
счетоводството на ищеца: Дт сметка 422/1 /Кт сметка 503/5 - 33 400 лв. Тъй като няма
„Авансов отчет“ за изразходването на получените от ответника суми като „Служебен аванс“,
задължението е прехвърлено в сметка 159 „Други заеми и дългове" с основание
„прихващане“: Дт сметка 159/22 / Кт сметка 422/1 - 33 400 лв.
Вещото лице е изчислило, че сборът от сумите от представения от ответника списък
за 2015/2016 г. в табличен вид, с печат на „Сарно“ ЕООД, включващ Средец, Светлина,
Дюлево и Драчево, съдържащ три имена и ЕГН на физически лица, площ в дка, полагащото
се количество зърно в килограми, левовата равностойност, подпис на получателя на сумата
и № на договора, е в размер на общо 37 696,15 лв. От „Сарно“ ЕООД е представено на
вещото лице извлечение от сметка 499 „Други кредитори", подметка 1 „Рента", от което се
установява, че рентата за процесния период 2015-2016 г. е изплатена чрез банкови преводи и
4
чрез прихващане по фактури в размер на общо 492 191,03 лв. По сметка 422 „Подотчетни
лица“, подсметка 1 „К. К.“, няма отразени „Авансови отчети“ за изразходването на
получената сума, на база на които да се установи за какво са изразходвани въпросните
преведени суми. При проучването вещото лице не е установило данни, на база на които да
отговори дали с преведената на ответника сума са заплащани други разходи на ищеца по
указание на управителя на дружеството, както и за какво са изразходвани тези суми. След
като сумата е осчетоводена, тя участва във формирането на резултата, посочен в Годишната
данъчна декларация по чл.92 от ЗКПО на „Сарно“ ЕООД за 2016 г.
Установено е от вещото лице, че в периода 2015-2016 г. „Сарно“ ЕООД е продавало
зърно на „Гетрайде“ ЕООД, за което са издадени 8 бр. фактури, задълженията по които са
осчетоводени. Тези фактури са платени чрез банкови преводи или са прихванати, като към
31.12.2016 г. неплатеният остатък е в размер на 31 900 лв. Не е установено плащане в брой
по тези сделки, както и с тези суми да са изплатени ренти на физически и юридически лица
за отдадената под наем или аренда земя.
По поставените от ответника допълнителни въпроси, вещото лице е направило
повторна справка в счетоводството на „Сарно“ ЕООД във връзка с изплащането на рентата,
след която потвърждава първоначалното си заключение, че в дружеството са съставени
счетоводните операции, за които е представено извлечение от сметка 499 „Други
кредитори“, подметка 1 „Рента“, както и че рентата за процесния период 2015-2016 г. е
изплатена чрез банкови преводи и чрез прихващане по фактури на клиенти и по договори, в
размер на общо 492 191,03 лв. Не са регистрирани счетоводни операции в кореспонденция
със сметка 501 „Каса в левове“, от което следва извода, че дружеството не е изплатило рента
в брой. При справката в счетоводството, както и при управителя на „Сарно“ ЕООД, не са
били представени първични счетоводни документи /банкови извлечения, платежни
нареждания, протоколи и договори за прихващане/ за извършените плащания на рента по
банков път и чрез прихващане. Представени са единствено посочените извлечения на
сметки от счетоводната програма. Във връзка с посочените Договори за наем в
счетоводството на „Сарно“ ЕООД не са налице разходни касови ордери или други първични
счетоводни документи за изплатена рента в брой.
Вещото лице сочи, че процесният списък за 2015/2016 г. съдържа реквизити,
индивидуализиращи физическите лица, площ в дка, полагащото се количество зърно в
килограми, левовата равностойност, № на договора, както и подпис на получателя на сумата
и самият той представлява първичен счетоводен документ, за който обаче в счетоводните
регистри на ищеца не са налице счетоводни записвания.
При така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:
Предявени са искове в условията на евентуалност при следната поредност: главният
водещ иск е с правно основание чл.55, ал.1, предл.2 от ЗЗД - за заплащане на сумата от 33
400 лв., представляваща сума, която ответникът е получил на неосъществено основание,
ведно със законната лихва; евентуален иск с правно основание по чл.55 ал.1 предл.1 от ЗЗД
– за заплащане на сумата от 33 400 лв., представляваща сума, която ответникът е получил
5
при начална липса на основание, ведно със законната лихва и втори евентуален иск с правно
основание по чл.59 ал.1 от ЗЗД - за заплащане на сумата от 33 400 лв., представляваща сума,
с която ответникът се е обогатил без основание за сметка на ищцовото дружество, ведно със
законната лихва върху главницата, считано от деня на завеждане на иска до окончателното
изплащане на сумата.
Предявените искове са допустими – съобразно наведените в исковата молба
твърдения ищцовото дружество е превело по сметка на ответника сума, чието връщане
претендира, тъй като не е осъществено основанието, за което е дадена или изначално не е
имало основание за даването й или с даването й ответникът се е обогатил за сметка на
ищеца. Разгледани по същество съдът намира първите два иска за неоснователни по
следните съображения:
Съгласно разпоредбата на чл.55, ал.1 от ЗЗД който е получил нещо без основание или
с оглед на неосъществено или отпаднало основание е длъжен да го върне. В настоящия
случай с главната претенция ищецът „Сарно“ ЕООД претендира връщане от ответника К. на
сумата 33 400 лв. поради неосъществено основание евентуално поради даването й без
основание. Съгласно разясненията дадени с ППВС № 1/28.05.1979 г. при втория фактически
състав на чл.55, ал.1 от ЗЗД престацията се извършва с оглед на очаквано в бъдеще
основание, което обаче не е могло да бъде осъществено. В подкрепа на твърденията си по
иска ищецът е представил едно единствено доказателство – отчет от банковата си сметката
за 22.07.2016 г., от който безспорно се установява, че сумата 33 400 лв. е преведена от
„Сарно“ ЕООД по банковата сметка на ответника К. С. К. с основание „служебен аванс“.
Това обстоятелство, а именно получаването на процесната сума от страна на К. не се
оспорва и от него. Липсват доказателства обаче в подкрепа на твърденията на ищеца, че е
имало уговорка К. да съдейства на дружеството за закупуване на земеделска земя на
територията на Община Средец, както и че сумата е преведена с тази цел на К. след като той
на 21.07.2016 г. е уведомил дружеството, че има налична земеделска земя и трябва спешно
да му преведат сумата по неговата сметка като капаро за сделката. За подобна уговорка
ищецът не е провел надлежно пълно и главно доказване като не е представил каквито и да е
доказателства в тази насока било то писмени или гласни, поради което съдът не може да
направи извод за съществуването, ако не на договор, то поне на уговорка между страните за
извършването на бъдещи сделки за закупуване на земеделска земя. При липсата на
доказателства не може да бъде направен и извод за това, че подобни бъдещи сделки не са се
осъществили по вина на ответника, а с тази цел му е била преведена процесната сума.
По евентуалния иск с правно основание чл.55 ал.1 предл.1 от ЗЗД – това е първия
фактически състав на разпоредбата, при който се изисква съответно получаване на нещо при
начална липса на основание, т.е. когато още при самото получаване липсва основание за
преминаване на блага от имуществото на едно лице в имуществото на друго лице. Липсата
на изначално основание за превеждане на сумата е мотивирано от ищеца с това, че към този
момент не е било налице упълномощаване от страна на дружеството на ответника с цел
закупуване на земеделска земя. Както се посочи по-горе ищецът не представи доказателства
6
относно твърдените уговорки между дружеството и ответника изобщо за закупуване на земя
нито за уговорки относно предоставяне на пълномощно.
При недоказване на основанието, за което се твърди, че е преведена сумата, но не е
съществувало или което се е очаквало да се осъществи след превеждане на сумата, съдът
счита, че са неоснователни и двата предявени в условията на евентуалност искове за
неоснователно обогатяване по чл.55, ал.1 пр.2 и чл.55 ал.1 пр.1 от ЗЗД.
При отхвърляне на главната претенция и първия евентуален иск, съдът следва да
разгледа предявеният втори евентуален иск с правно основание чл.59 от ЗЗД. Отново с
цитираното ППВС е разяснено, че с иска по чл.59, ал.1 от ЗЗД разполага само този, който
въобще не може и не е могъл да защити своето право с друг иск, а не и този който е
разполагал с друг иск, но е пропуснал да стори това в установените от закона преклузивни
или давностни срокове. В настоящия случай този иск е допустим, тъй като както се посочи
по-горе е предявен в условията на евентуалност, а предхождащите го искове съдът намира
за неоснователни. Липсват и възражения искът по чл.59 от ЗЗД да е предявен след като
ищецът е пропуснал да стори това при изискуеми преклузивни или давностни срокове.
Съгласно тази разпоредба всеки, който се е обогатил без основание за сметка на
другиго дължи да му върне онова, с което се е обогатил до размера на обедняването. Както
се посочи вече не е спорно между страните, че на 22.07.2016 г. ищецът е превел по сметка
на ответника сумата 33 400 лв. В основанието за превеждане на тази сума съгласно
банковото извлечение е отразено, че същата представлява служебен аванс. За тази сума не са
налице данни да е възстановена от ответника К. на ищеца, както и липсват такива твърдения
от негова страна. Напротив ответникът К. твърди, че е изразходил тази сума от името на
ищцовото дружество като е изплатил рента за стопанската 2015-2016 г. по сключени през
2015 г. договори за наем на земеделска земя, които договори ответникът е сключил от името
на „Сарно“ ЕООД като негов пълномощник. Ищецът е възразил на тези твърдения като
отрича изцяло същите, поради което в тежест на ответника е да докаже, че преведената му
на 22.07.2016 г. сума е оползотворена от него за погасяване на задължения на ищеца,
произтичащи от договори за наем.
От представените от ответника К. писмени доказателства – списък на договори за
наем, договори за наем и изпратена от ОСЗ Средец справка за договорите за наем, сключени
от „Сарно“ ЕООД за стопанската 2015-2016 г., се установява, че такива договори са били
сключени както и че представител на наемателя „Сарно“ ЕООД по тези договори за наем на
земеделска земя е бил К. С. К. в качеството му на пълномощник. За тази цел ответникът е
представил и нотариално заверено безсрочно пълномощно от 26.03.2014 г., с което от
управителят на „Сарно“ ЕООД е упълномощен да сключва договори с трети лица без
ограничения във вида на договора и стойността му, включително арендни или наемни
договори за земеделски земи, да следи за изпълнението на договорите, да ги прекратява и
разваля, да сключва анекси към тях. С това пълномощно не е предоставена представителна
власт за разплащане на ренти и наеми и други подобни, които следва да бъдат извършвани
от пълномощника К. К.. Независимо от това К. твърди, че е извършил разплащанията на
7
дължимите ренти въз основа на това пълномощно по сключените от него като пълномощник
на договори за наем на земеделска земя през 2015 г. и представя копия на списък за
разплатени ренти 2015-2016 г. за четирите землища, в които се намират наетите от „Сарно“
ЕООД земеделски земи. В подкрепа на същите твърдения са събраните по искане на
ответника гласни доказателства, като разпитаните свидетели П., Н. и Г. твърдят, че К. е
лицето, което е разплащало рентата на наемодателите.
Съдът намира, че посредством тези доказателства не се установяват твърденията на
ответника за разплащана от него рента през лятото на 2016 г. за стопанската 2015-2016 г.,
тъй като видно от договорите за наем, в същите изрично е отразено, съгласно чл.3, ал.2, че
възнаграждението в натура за стопанската година се дължи след изтичането й в периода
01.08. до 31.08., а левовата равностойност се изплаща от 01.10.2016 г. до 31.12.2016 г.
Съгласно § 2 т. 3 от ДР на ЗАЗ „стопанска година“ е времето от 1 октомври на текущата
година до 1 октомври на следващата година. Дори уговорката по договорите за наема да е
била за заплащане на възнаграждението в натура през м. август, то твърденията на
ответника са, че възнаграждението по договора за наем е изплатено както в натура, така и в
пари през м. юли, т.е. преди настъпване на падежа на задължението за наем.
Обстоятелството, че плащането на наема е станало през м. юли е потвърдено и от свид. П.,
която обяснява и принципа на работа на дружеството, а именно, че през 2015 г. договорите
са сключвани през лятото м. юли за новата година като едногодишни и хората като са
вземали рентата за предходната година са сключвали договори за следващата година. При
положение, че през м. юли не е изтекла стопанската 2015-2016 г., съдът не може да приеме
за доказано твърдението на ответника, че през този месец е заплащана рентата за тази
стопанска година, дори и да беше имал пълномощно за това.
Твърденията на свид. Н. са за това, че през 2015 г. или началото на 2016 г., т.е. преди
раздаване на рентата е приключил работата си с фирма „Сарно“, изключват неговата
доказателствена стойност за това, че е участвал в раздаването на рентата през м. юли 2016 г.
Този свидетел твърди още, че заедно с К. е ходил да даде на счетоводителката А. някакви
документи за рентата, но не е сигурен и за това, както и не е сигурен през 2015 или 2016 г.
през лятото се е случило.
За това, че в счетоводството на ищцовото дружество липсва документа представен от
ответника като списък за раздадена рента 2015-2016 г. се потвърждава от съдебно-
икономическата експертиза по делото. С този списък вещото лице се е запознало от
доказателствата по делото и заявява, че същият съдържа реквизити, които могат да го
идентифицират като първичен счетоводен документ, за който обаче в счетоводните регистри
на ищеца не са налице счетоводни записвания. Вещото лице е установило, че в
счетоводството на „Сарно“ ЕООД са съставени счетоводни операции, от които е установено,
че рентата за 2015-2016 г. е изплатена чрез банкови преводи и чрез прихващане по фактура
на клиенти и по договори в размер на общо 492 191.03 лв. Дори да се приеме, че търсената в
настоящото производство сума в по-малък размер се съдържа в установената по-голяма сума
за разплатена рента, вещото лице е установило, че не са регистрирани счетоводни операции
8
за изплатена рента в брой, каквито са твърденията на ответника К. въз основа на
представения от него списък за изплатен рента в брой и в натура. Установеното от вещото
лице обстоятелство, че при справка в счетоводството и при управителя на дружеството не са
били представени първични счетоводни документи за извършените плащания на рента по
банков път и чрез прихващане не опровергава извлеченията на сметки от счетоводната
програма, по които същите плащания са отразени. Относно процесната сума в размер на 33
400 лв. вещото лице освен, че потвърждава извършения превод на сумата от дружеството на
ответника, същото е установило, че тази сума е осчетоводена по сметка 422 „Подотчетни
лица“, подсметка 1 „К. К.“, но няма отразени „Авансови отчети“ за изразходването на
получената сума, на база на които да се установи за какво са изразходвани въпросните
преведени суми. При разпита в с.з. вещото лице е изложило съображения, че задължението
на К. К. не е закрито счетоводно, а е прехвърлено. Прехвърлянето по счетоводна сметка 159,
вещото лице пояснява, че отразява предоставени заеми, които не са отчетени по други
сметки и по този начин е закрито задължението на ответника като предоставен служебен
аванс и задължението му е продължило като предоставен заем, т.е. задължението на К. към
дружеството продължава да съществува.
С оглед всичко изложено до тук съдът намира за основателен искът с правно
основание чл.59 от ЗЗД след като по делото е безспорно установено, че ищцовото дружество
е превело на ответника сумата в размер на 33 400 лв., за която в счетоводството на
дружеството липсват доказателства представени от ответника за това как е изразходена
сумата. Такива доказателства въпреки, че са представени в настоящото производство не
доказват твърденията на ответника, че сумата е изразходена за заплащане от името на
дружеството на рента към наемодатели. Липсват доказателства тази сума да е възстановена
от ответника на ищеца, поради което е налице хипотезата, при която съдът приема, че
ответникът се е обогатил без основание за сметка на ищеца и държи да му върне това, с
което се е обогатил, а именно сумата от 33 400 лв.
При уважаване на иска, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца
направените по делото разноски в размер 4658 лв., от които 3322 лв. платено адвокатско
възнаграждение за пълномощника на дружеството адв.Б. и 1336 лв., платена ДТ за иска. Не
са представени доказателства за водено производство за обезпечаване на иска, поради което
претендираната ДТ 40 лв. не следва да бъде заплащана като разноски в полза на ищеца в
настоящото производство.
Възражението на ответника К. за прекомерност на адвокатското възнаграждение на
пълномощника на ищеца, е неоснователно. Съгласно чл.7 ал.2 т.4 от НМРАВ за правна
защита при иск с правен интерес 33 400 лв. минималният размер на адвокатското
възнаграждение е заплатения на пълномощника на ищеца– сумата 3322 лв.
На основание изложеното, ЯОС
РЕШИ:
9
ОТХВЪРЛЯ предявеният от „Сарно“ ЕООД, ЕИК ********* със седалище и адрес
на управление гр.София, р-н „Средец“, ул.“Самуил“ № 6 ет.6, представлявано от управителя
Д.П.Д., със съдебен адрес гр.****, ул.****№ **ет.** адв.Б., ЯАК против К. С. К., ЕГН
********** от гр.*****, ул.*** №**, ап. **, със съдебен адрес ул.****№ ** кант.** адв.Г.Г.,
ЯАК иск с правно основание чл.55 ал.1 предл.2 от ЗЗД за заплащане на сумата от 33 400 лв.,
представляваща сума, получена на неосъществено основание, ведно със законната лихва.
ОТХВЪРЛЯ предявеният от „Сарно“ ЕООД, ЕИК ********* със седалище и адрес
на управление гр.София, р-н „Средец“, ул.“Самуил“ № 6 ет.6, представлявано от управителя
Д.П.Д., със съдебен адрес гр.****, ул.****№ **ет.** адв.Б., ЯАК против К. С. К., ЕГН
********** от гр.*****, ул.*** №**, ап. **, със съдебен адрес ул.****№ ** кант.** адв.Г.Г.,
ЯАК иск с правно основание чл.55 ал.1 предл.1 от ЗЗД – за заплащане на сумата от 33 400
лв., представляваща сума, получена при начална липса на основание, ведно със законната
лихва.
ОСЪЖДА К. С. К., ЕГН ********** от гр.*****, ул.*** №**, ап. **, със съдебен
адрес ул.****№ ** кант.** адв.Г.Г., ЯАК да заплати на „Сарно“ ЕООД, ЕИК ********* със
седалище и адрес на управление гр.София, р-н „Средец“, ул.“Самуил“ № 6 ет.6,
представлявано от управителя Д.П.Д., със съдебен адрес гр.****, ул.****№ **ет.** адв.Б.,
ЯАК на основание чл.59 ал.1 от ЗЗД сумата 33 400 лв., ведно със законната лихва, считано
от 17.03.2020 г. до окончателното изплащане.
ОСЪЖДА К. С. К., ЕГН ********** да заплати на „Сарно“ ЕООД, ЕИК *********
на основание чл.78 ал.3 от ГПК направените по делото разноски в размер 4658 лв.
Решението подлежи на въззивно обжалване в двуседмичен срок от съобщението
на страните пред Апелативен съд Бургас.
Съдия при Окръжен съд – Ямбол: _______________________
10