РЕШЕНИЕ
№ 1140
гр. Варна, 23.08.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 36 СЪСТАВ, в публично заседание на
шестнадесети юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Теодора Шишкова
при участието на секретаря Неше Еюб. Реджепова
като разгледа докладваното от Теодора Шишкова Административно
наказателно дело № 20223110201206 по описа за 2022 година
Производството е образувано е по жалба на Д. Й. СМ. срещу Наказателно
постановление № 23-0001650 от 13.10.2021г., издадено от Директора на РД „АА"-Варна, с
което за нарушение по чл. 139 ал.1 т.2 от ЗДвП вр.чл.7 ал.1 т.3 б."б" от Наредба
№11/03.07.01г. на МРРБ, на Д.С. е наложено наказание глоба в размер на 2000 лева.
В жалбата въззивната страна моли за отмяна на издаденото НП, тъй като при издаване
на НП били допуснати съществени процесуални нарушения - не били описани правно
значими факти като допустимата максимална маса на ППС, не било описано какви
изисквания на закона не изпълнил водача, движещ се с тежко ППС, не било посочено каква
е допустимата максимална маса на ППС, не било изяснено какво е окачването, не било ясно
дали везната е одобрен тип и дали е преминала последваща метрологична проверка, не било
описано колко е разстоянието между осите, не било описано дали за това е следвало да има
разрешение , или само платена пътна такса, както и не било изяснено защо водача, а не
превозвача е следвало да носи отговорност.
В съдебно заседание въззивникът, редовно призован, не се явява и не изразява
становище.
Представител на въззиваемата страна, редовно призована, не се явява. Становище по
същество за потвърждаване на НП и за присъждане на разноски изразява в придружителното
писмо, с което изпраща преписката.
С оглед събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от
фактическа страна следното:
На 03.09.21 г. в обл. Варна, на автомагистрала „Хемус“ , пътен възел „Провадия –
1
Ветрино“ в посока гр. Варна въззивникът Д.С. управлявал товарен автомобил "Скания Р
500", с рег.№ В 6414 ТХ в композиция с полуремарке КЕМПФ СКМ 343 с рег.№ В 0208
ЕН,извършващ обществен превоз на товари по маршрут гр.Белица- гр.Б Варна. ППС било с
влекач и ремарке с три оси с пневматично окачване, като разстоянието между осите на
полуремаркето било над 1,3 м. , а сборът от натоварването на трите оси бил 30640 кг., което
надвишавало с 6640кг. допустимата норма от 24000кг. Измерването било направено с везна
с поставен стикер за метрологична годност – до 07.2020г.
За посоченото обстоятелство на водача бил съставен АУАН, предявен и връчен срещу
подпис и без възражения.
Описаната фактическа обстановка се установява и потвърждава от събраните по делото
доказателства - от преписката по АНП и приобщените в съдебно заседание писмени
доказателства, както и от показанията на св.И., които са конкретни, искрени добросъвестни
и логични, поради което са изцяло кредитирани от съда.
Съдът, предвид становището на страните и императивно вмененото му
задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно
законосъобразността му, обосноваността му и справедливостта на наложеното
административно наказание, направи следните правни изводи:
Жалбата е процесуално допустима, подадена в срок и е приета за разглеждане от съда.
С оглед предвиденото в закона и приложената оправомощителна заповед, се налага
изводът, че АУАН и НП са издадени от компетентни лица. Те са издадени и в предвидените
от закона срокове. В НП е посочено че се издава въз основа АУАН, поради което следва да
се приеме, че са посочени доказателствата, въз основа на които са направени изводите за
нарушението. Отделно от това, непосочването им не е съществено процесуално нарушение,
т.к. не засяга правото на защита. Последната се изгражда съобразно фактите.
Когато нормата е бланкетна или препращаща, то в състава на нарушението се
инкорпорират и признаците от нормата, към която те препращат. В АУАН и НП са описани
признаците на чл. 7 ал.1 т.3 б."б" от Наредба 11/2001 г. на МРРБ. И нормата на чл.177 от
ЗДвП, и нормата на чл.139 ал.3 от ЗДвП, обаче, са бланкетни по отношение на реда, по
който се извършва движението на тежки ППС. Чл.177 от ЗДвП гласи : „Който управлява
пътно превозно средство с размери, маса или натоварване на ос, които надвишават нормите,
определени от министъра на регионалното развитие и благоустройството, без да спазва
установения за това ред, се наказва с глоба от 500 до 3000лв.".
Видно е, че не всяко управление на претоварено МПС е наказуемо, а само онова, което
се извършва без да е спазен установения за това ред. От една страна в АУАН и в НП не е
описан съставомерния признак „без да спазва установения за това ред". От друга страна, не
е посочена нито цифром, нито словом, правната норма, която установява реда за движение
такива ППС и която е също инкорпорирана в състава на нарушението.
Съдът споделя становището на въззивника и за това, че не са описани други правно
значими факти, от които са направени изводи относно съставомерните признаци на
2
нарушението, например фактите, от които е направен извод, че се извършва обществен
превоз на товари, колко е разстоянието между осите, както и какво е окачването на ППС.
Предвид горното, нарушението не е описано пълно и точно както от правна страна,
така и от фактическа, като не са посочени всичките му съставомерни признаци, нито всички,
относими към тях факти. Не е посочена и нормата, изискваща издаването на разрешение от
АПИ.
На следващо място, в НП не става ясно изобщо къде точно е извършено нарушението,
като посочването на област Варна, автомагистрала Хемус и посока на движение към гр.
Варна изобщо не дава яснота, на кой или около кой точно километър е било спряно
превозното средство. Посоченото попречи на съда да извърши и адекватна преценка за
относимата в случая местна подсъдност, поради което и прие за разглеждане настоящото
производство.
Наред с това видно от отразеното в НП, валидността на измервателното средство е
посочена като изтичаща през месец 07.2020г., а проверката е извършена на 01.09.2021г.,
което обстоятелство само по себе си разколебава съда в преценката за законосъобразността
при извършеното измерване на натоварването на осите.
Допуснатите процесуални нарушения ограничават правото на защита, поради което са
съществени и водят до отмяна на НП.
Поради изложеното, съдът намира, че НП следва да бъде отменено поради допуснатите
съществени процесуални нарушения. Поради това и съдът не дължи произнасяне по
въпроса за справедливостта на наказанието.
С оглед изхода на делото, искането на въззиваемата страна за присъждане на разноски
в полза на РД АА-Варна следва да бъде оставено без последствия.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 23-0001650 от 13.10.2021г., издадено от
Директора на РД „АА"-Варна, с което за нарушение по чл. 139 ал.1 т.2 от ЗДвП вр.чл.7 ал.1
т.3 б."б" от Наредба №11/03.07.01г. на МРРБ, на Д. Й. СМ. е наложено наказание глоба в
размер на 2000 лева.
Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от получаване на
съобщението за изготвянето му пред Административен съд – гр. Варна.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
3