Р Е Ш Е Н И Е №
23.12.2016 година,
град Свиленград
В ИМЕТО НА НАРОДА
Свиленградският районен съд, гражданска колегия, ІІ състав,
на тринадесети декември две хиляди
и шестнадесета година
в публично съдебно
заседание в следния състав:
Районен съдия: КРЕМЕНА СТАМБОЛИЕВА
секретар: Ц.Д.
като разгледа докладваното от Съдията гражданско дело № 417 по описа на Районен съд - Свиленград за 2016 година и за да се
произнесе,
взе в предвид
следното:
Предявен е иск с правно основание по чл.45 от ЗЗД.
Производството по делото е образувано по Искова молба, подадена
от Б.В.Б. с ЕГН ********** ***, със съдебен адрес:***, чрез
адвокат Т. К., против Г.Ж.Г. с ЕГН ********** ***, със съдебен адрес:***, чрез
адвокат И.И.,
в която се сочи, че на 21.08.2011 година
ответникът Г.Г. непозволено увредил ищеца Б.Б. като му причинил средна телесна
повреда, изразяваща се в счупване на челюстта, в резултат на което му причинил
неимуществени вреди, изразяващи се във физически и психически болки и
страдания.
На
посочената дата, ищецът Б. твърди, че отишъл в бар „Романтика”, находящ се в
град Свиленград, област Хасково. Заедно с познати и приятелката си В.Б. се
настанил в едно сепаре при група момчета, които по-късно разбрал, че били от
град Харманли. Ищецът твърди, че ответникът Г.Г. започнал твърде агресивно и
арогантно да закача приятелката му В.Б., въпреки че тя явно показвала че не й било
приятно. Г.Г. натикъл в ръцете на Б. мобилния си апарат, за да напише номера
си, при което ищецът твърди че взел мобилния апарат на ответника и го бил захвърлил
на пода. След като взел мобилния си апарат от пода Г. се приближил към ищеца и
съвсем неочаквано му нанесъл изключително силен удар в лицето. От нанесения
удар ищецът твърди, че му станало зле - причерняло му и залитнал, изпитал
изключително силна болка и устата му се напълнила с кръв; но ответникът
продължавал да налита към него. Приятелите, с които бил ищецът, издърпали Г.Г.,
а охраната на бара - го извела навън, където Г. продължил да налита на бой на
ищеца. Ищецът Б. твърди, че потърсил медицинска помощ в ЦСМП – Свиленград, а
междувременно областта около челюстта му започнала да се подува. През нощта
изпитвал силни болки – не можел да движи челюстта си, имал чувството че цялата
му глава се схваща и ще се пръсне от болка. На другия ден – 22.08.2011 година,
твърди, бе бил прегледан от д-р Е., който констатирал счупването на челюстта му
и го насочил към Клиника по лицево-челюстна хирургия в УМБАЛ „Свети Георги” ЕАД
в град Пловдив, където бил опериран по спешност. След операцията бил изписан на
24.08.2011 година като му били поставени шини на челюстите. Почти му било
невъзможно да се храни и говори. Изглеждал страховито и отблъскващо с
поставените му шини. Не смеел да се покаже пред хората. Чувствал се подтиснат и
уязвим. В продължение на близо месец приемал само течна храна със сламка. Около
месец след свалянето на шините на
15.09.2011 година изпитвал силни болки и схващане в челюстта и цялата глава,
дълго време се раздвижвал като продължавал да внимава с приеманата храна. В продължение
на шест месеца му било забранено да приема твърди храни, поради което и
отслабнал с 10 кг. и се променил напълно начина му на живот. Твърди че дълго
преживявал случилото си, агресията и унижението, на които бил подложен. Сочи,
че и към настоящия момент при промяна на времето изпитва болки в челюстта и
зъбите. Според лекарите тази болка била неизбежна и щяла да му остане завинаги.
Във връзка със случилото се било образувано Досъдебно производство (ДП) с № 701/2011 година по
описа на РУП (сега РУ) – Свиленград, което било прекратено от Районна
прокуратура – Свиленград, тъй като ответникът не следвало да носи наказателна
отговорност по общия ред. Ищецът твърди , че вече нямал сили и нерви да се
противопоставя на приетото и да се бори с тази според него неправда и
изречените неистини и се примирил с този несправедлив според него резултат от
разследването.
От Съда се иска да бъде осъден
ответникът да заплати на ищеца сума в размер на 7 000 лв., представляваща
обезщетение за причинени неимуществени вреди (физически и психически болки и
страдания и неудобства) на 21.08.2011 година, ведно със законната лихва от
21.08.2011 година до окончателното й изплащане.
Претендират
се и разноски по делото. Представен е Списък на разноските.
В срока за
Отговор на исковата молба е постъпил такъв от ответника Г.Ж.Г.
чрез
адвокат И.И., в който се сочи, че искът бил неоснователен, тъй като бил
изтекъл предвидения давностен срок. Заявява, че оспорва изцяло фактическата обстановка,
изложена в Исковата молба. Сочи вярната според него фактическа обстановка – на
21.08.2011 година ищецът Б.Б. безпричинно взел от Г.Г. мобилния му апарат марка
„Нокия” с цена тогава 800 лв. и го потрошил тотално. При опита, направен от
страна на ответника да задържи ищеца, за да не го удари, Б.Б. нанесъл удари с
коляно и крак в слабините на Г., представляващи лека телесна повреда (,
изразяваща се в натъртвания и синини в областта на слабините), след което Г. се
свлякъл на пода като междувременно ищецът Б. го псувал и обиждал. Всичко това
предизвикало шок и стрес у ответника. Намесили си много хора за да озаптят
ищецът и вероятно някой го бил ударил, тъй като бил невероятно арогантен и
нападателен. Нанесената на ответника телесна повреда отшумяла след 20 дни.
Твърди, че в
случая следвало да се приложи института на неизбежната отбрана. Отделно от това
от документите, намиращи се в ДП ставало ясно, че при инцидента той –
ответникът, се намирал и изпаднал в сложна афектно-поведенческа реакция, която
се отключила след агресията и нападението на ищеца, като сочи че това довело до
особено психично състояние, съответстващо на характеристиките на физиологичен
афект, предизвикат пряко от ищеца. Отделно от това сочи, че ищецът в хода на ДП
го изнудвал за пари.
Изложеното
налагало извода за липса на отговорност за станалото с ищеца Б. от страна на
ответника Г..
В случай на
уважаване на иска прави възражение за прихващане с нанесените на ответника Г.
от ищеца Б. имуществени и неимуществени вреди: 800 лв. – цената на счупения му
телефон, 2 200 лв. – обезщетение за нанесената му лека телесна повреда (причинени болки и страдания около 20 дни в областта на
слабините) и 1 000 лв. – обезщетение за нанесените му обиди чрез ругатни, ведно
със законната лихва от датата на извършване на деянието – 21.08.2011 година.
Претендират се разноски по делото. Представен е Списък на разноските.
В съдебно заседание, ищецът Б.В.Б.,
редовно призован, респ.уведомен, не се явява. За него се явява адвокат Т. К.,
която пледира за уважаване на иска изцяло. В дадения срок представя Писмени
бележки,
в които излага подборни съображения във връзка с основателността
и доказаността на иска.
В съдебно заседание, ответникът Г.Ж.Г., редовно призован, респ.уведомен,
не се явява. За него се явява адвокат И.И., който пледира за отхвърляне на иска
и алтернативно – в случай на уважаването му поддържа направеното възражение за
прихващане. В дадения срок представя Писмена
защита,
в която излага подборни съображения във връзка с неоснователността
и недоказаността на иска, респ.с основателността и доказаността на алтернативно
наведеното възражение.
Съдът, след като прецени събраните по делото писмени и гласни доказателства
по отделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното:
По повод подадена от ищеца Б.Б. срещу ответника Г.Г. Жалба
(, в която е описана идентична фактическа обстановка с тази, изложена в
Исковата молба) до Районна
прокуратура – Свиленград от 02.09.2011 година е образувано ДП № 701/2011 година
по описа на РУП (сега РУ) –
Свиленград. С влязло в сила (, по който факт страните не спорят)
Постановление от 08.05.2015 година,
постановено по посоченото ДП, прокурорска преписка № 1403/2011 година на
Районна прокуратура - Свиленград, е прекратено наказателното производство,
водено срещу ответника Г.Ж.Г. за престъпление по чл. 129, ал. 1 от НК. В
мотивите на същото е описана установената от разследващите органи фактическа
обстановка и е посочено, че наказателното преследване се възбужда по Жалба на
пострадалия на основание чл. 161, ал. 1, вр.чл. 132, ал. 1, т. 2, вр.чл. 129,
ал. 1 от НК, поради наличие на състояние на физиологичен афект, в което се е
намирал ответникът Г., предизвикан от ищеца Б..
Приложена е медицинска документация, касаеща получените при инцидента
увреждания от двете страни и взети предвид от вещото лице д-р Х.Е..
Събрани са и гласни доказателства чрез показанията на свидетелите Е.Н. И. и М.Д.М.. Първият свидетел Е. И. заяви пред
настоящия Съдебен състав, че познава ищеца Б.Б.. На 21.08.2011 година
били заедно с бар „Романтика” в град Свиленград, област Хасково. Видяла как
едно момче от град Харманли, което стояло на съседното сепаре ударило веднъж ищеца
Б. странично в областта на устата и по-точно на челюстта, с юмрук. Сочи, че Б.
не е удрял или ритал ответника Г. и не е чула Б. да отправя реплики към Г..
Сочи, че Б. и Г. били изведени от охраната на бара навън. След удара Б. не можел
да говори и имал шина поради счупването на челюстта, изглеждал много зле и
доста дълго време (повече от месец) се възстановявал. През възстановителния
период Б. не можел да се храни, приемал само течна храна, не можел да говори и
доста отслабнал.
Свидетелят М.Д.М. установи пред настоящия
Съдебен състав, че на 21.08.2011 година заедно с ответника Г. ***. На съседното
сепаре била друга компания, в която бил и ищеца Б. и приятелката му, за която
твърди че по никакъв начин не афиширала приятелството си в ищеца. Сочи, че
ответникът Г. дал мобилния си телефон марка „Нокия” Н69 (, който бил закупил преди
една седмица за 600 лв.) на момичето (приятелка на ищеца), за да си напише
телефонния номер, тъй като не разбрал че момичето си има приятел в лицето на
ищеца Б.. Ищецът Б. взел мобилния апарат на ответникът Г. от ръцете на
приятелката си и го блъснал (праснал) в земята. Г. се навел и си взел телефона,
чиято повреда била такава че станал неизползваем – бил счупен. Б.Б. нападнал Г.Г.
като се опитал да го удари, но Г.Г. му хванал ръцете като Б. с долната част на крака
ударил Г. в областта на слабините и с коляното в областта на корема. Охраната
на нощното заведение извела и двамата в коридора, за да прекрати спречкването. Навън
във фоайето Б. псувал, скачал да се бие и заплашвал Г. като последният не
отвърнал на репликите. След това Г. се оплакал, че много го боли корема и
слабините, защото Б. го бил ударил. Болката в слабините продължила около месец.
Междувременно Б. изнудвал Г. по телефона за пари във връзка с описаното по-горе
спречкване между двамата и воденото срещу ответника ДП.
По делото е
допусната и изслушана Съдебно-медицинска ексепретиза. От Съдебно-медицинската
експертиза по писмени данни, касаеща ищеца Б.В.Б. става ясно, че при процесния
инцидент е получил счупване на долната челюст, което увреждане е причинено по
механизъм на действие на тъп предмет и може да се получи от удар с юмрук, по
начина и обстоятелствата, описани по делото. Причиненото счупване на челюстта е
средна телесна повреда по смисъла на чл. 129 от НК, което протича със
затруднение на дъвченето и говоренето. Срокът за пълното възстановяване е до 6
месеца, предвид характера и сложността на счупването – двойно счупване на
тялото и на ъгъл на долната челюст, което изисква по-продължителен период на
имобилизация и възстановяване на дъвкателната функция. От Съдебно-медицинската
експертиза по писмени данни, касаеща ответника Г.Ж.Г. става ясно, че при
процесния инцидент е получил контузия в областта на слабините на фона на
претърпяна операция от слабинна херния. Описаните увреждания са причинени по
механизъм на действие на тъп предмет и могат да се получат при инцидент, по
начина и при обстоятелствата, посочени от пострадалия. Причинено е страдание.
Срокът за възстановяване е до 10-15 дни. В съдебно заседание вещото лице Х.Д.Е.
поддържа представените заключения и допълва, че нараняването (счупването на
челюстта) на Б. не е възможно да е предизвикано от удар с глава при наведено
положение и изправяне на главата нагоре, тъй като силата, която е действала
върху челюстта не е действала от долу нагоре, а е насочена странично и този
страничен удар има два ефекта - чупи се в местото на контакта, така наречената
директна фрактура и индиректна на срещуположното място, защото деформира
скобата на челюстта. Травмата на Б. не може да се получи и при нанасяне
на удар от страни с глава, тъй като е нужна енергия, която да счупи челюстта.
При така
установената фактическа обстановка и във връзка със становищата на страните, Съдът
достигна до следните правни изводи:
Предявеният иск
черпи правното си основание в разпоредбата на чл. 45 от ЗЗД. Съдът на първо място следва да се произнесе по
направеното от страна на ответника възражение за давност. Нормата на чл. 110 от ЗЗД предвижда, че с изтичане на
петгодишна давност се погасяват всички вземания, за които законът не предвижда
друг срок, като съгласно разпоредбата на чл. 114, ал. 3 от ЗЗД давността за
непозволено увреждане започва да тече от откриването на дееца. От
този момент вземането става изискуемо и от този момент длъжникът изпада в
забава (чл. 84, ал. 3 от ЗЗД). В повечето случаи деецът е известен, поради
което давността започва да тече от момента на извършване на деликта, като дори
не е необходимо авторството и деянието да се установяват по някакъв специален
ред. Т.е. когато деецът е известен, както е в настоящия случай, началният
момент на погасителната давност е моментът на увреждането (деликт) – в случая 21.08.2011 година, който момент съвпада с
момента на откриване на дееца. Такава
е и задължителната практика на ВКС – Тълкувателно решение № 5/05.04.2006 година
по тълк.д.№ 5/2005 година на ОСГК и ОСТК и тази, постановена по реда на чл. 290
от ГПК – Решение № 1016 от 22.12.2009 година на ВКС по гр.д.№
293/2009 година, III
г.о., Решение № 287 от 01.11.2012 година на ВКС по
гр.д.№ 1560/2011 година, ІІІ г.о., Решение № 1016 от 22.12.2009 година на ВКС
по гр.д.№ 293/2009 година, ІІІ г.о. Погасителната давност за вземането от това
увреждане изтича на 21.08.2016 година. Не е прекъсвана на някои от основанията, посочени в чл. 116 от ЗЗД. Исковата молба по настоящото дело е подадена на 17.08.2016 година –
преди изтичане на петгодишния давностен срок по чл. 110 от ЗЗД. Следователно,
направеното възражение за изтекла погасителна давност е неоснователно, поради
което предявения срещу ответника Г. иск следва да се разгледа по същество. В
този ред на мисли следва да се отбележи, че е неправилно тълкуването, дадено от
адвокат И.И. в Писмената му защита относно момента на изтичане на давността.
Съгласно чл. 45, ал. 1 от ЗЗД всеки е длъжен да
поправи вредите, които виновно е причинил другиму, като съгласно ал. 2 на
същата разпоредба вината се предполага до доказване на противното.
За да се уважи искът, респ.
възражението по чл. 45 от ЗЗД следва от страна на ищеца, респ. ответникът на
основание чл. 154, ал. 1 от ГПК да се докажат елементите от фактическия състав
на деликта, а именно противоправно поведение, изразяващо се в действие или
бездействие на деликвента, настъпване на вреда за увредения вследствие на това
поведение, наличието на причинна връзка между деянието и вредата. Предвид
презумпцията за вина по чл. 45, ал. 2 от ЗЗД в тежест на ответника по иска,
респ. ответникът по възражението е да я опровергае.
Установи се по делото,
че на 21.08.2011 година, ищецът Б. отишъл
на бар в комплекс „Романтика”, находящ се в град Свиленград, област Хасково.
Заедно с приятели и приятелката си В.Б. се настанили в сепаре, а в съседното
сепаре вече били настанени група момчета, между които и ответникът Г.. Двете
сепарета били разделени от пътеката, водеща към изхода/входа на нощното
заведение. Двете групи танцували около сепаретата и на пътеката като ответникът
Г.Г. възприел поведението на приятелката на Б. (, която вдигала наздравици на Г.)
като индикация за повишено внимание към него, поради което й дал мобилния си
телефон мрака „Нокия”, за да напише номера си. Тогава ищецът Б. взел мобилния
телефон на ответника и го захвърлил на пода при което се счупил. След като взел
мобилния си телефон от пода ответникът Г. се приближил към ищеца. Б. също се
приближил като замахнал да удари Г.. Г. хванал Б. за ръцете, за да предотврати
нанасяне на удар от страна на Б. с ръце. Последвал един удар с крак като с долната част на крака Б. ударил Г.
в слабините и с коляното на крака - в корема, след
което и удар на Г. с юмрук в областта на лицето (устата) на Б.. С помощта на
охраната на бара и приятели двамата били изведени от бара. През цялото време ищецът Б. псувал Г..
Независимо от така установената фактическа обстановка ответникът
не следва да бъде осъден да плаща обезщетение на ищеца, предвид наведеното
възражение за приложение института на неизбежната отбрана, което Съдът намира
за основателно.
Като предоставя право на гражданите да отблъснат нападението чрез
причиняване вреди на нападателя, законът допуска това само, ако защитата е в
пределите на неизбежната отбрана. Дефиницията на неизбежната отбрана се съдържа в НК. ЗЗД няма
собствено определение на неизбежната отбрана, то се взаимства от НК. Според чл.
12, ал. 1 от НК не е общественоопасно деянието, което е извършено при неизбежна
отбрана — за да се защитят от непосредствено противоправно нападение държавни
или обществени интереси, личността или правата на отбраняващия се или на
другиго чрез причиняване вреди на нападателя в рамките на необходимите предели.
От текста на закона следва, че неизбежната
отбрана е увреждащо, т.е. причиняващо вреди деяние. Т.е. неизбежната
отбрана изисква непосредствено и противоправно нападение от човек.
Нападението се разбира като едно или няколко действия или бездействия, които
пряко и непосредствено застрашават или накърняват държавни и обществени
интереси, личността или законните права на гражданите. То обаче не е престъпление, защото не е общественоопасно и не е обявено
от закона за наказуемо. Такова
обстоятелство изключва обществената опасност на деянието причиняващо вреда,
оттук и неговата наказуемост, а в гражданскоправен смисъл и задължението за
парични репарации на отбраняващия се спрямо пострадалия в тази връзка деец. Неизбежната отбрана предполага нападение, което не е
позволено от закона, т.е. противоправно и общественоопасно без
задължително този акт да е престъпление. Неизбежната отбрана е допустима само
когато нападението е непосредствено и докато то продължава или отбраняващия се
действа само с цел да отблъсне това нападение. Т.е. неизбежната отбрана е необходимо и правомерно деяние. Правомерно е едно
лице да се отбранява или да защитава интересите и правата си и тези на друго
лице, на държава и обществото, когато е налице противоправно нападение върху
тях. Според чл. 12, ал.2
от НК, както вече бе посочено по-горе в настоящото изложение дефиниращ института, за да настъпят последиците от него се
изисква съответствие между характера и опасността на нападението и защитата,
т.е. ценността на засегнатия при отбраната интерес не трябва явно да надвишава
ценността на нападнатия такъв, а интензивността за отбраната - тази на
интензивността на нападението. Но след
като е допустима неизбежната отбрана, логично е да не възниква и задължение за
обезщетение на вредите, причинени на нападателя. Затова чл. 46, ал. 1 от ЗЗД
изключва деликтната отговорност в този случай. Какво е обаче положението при
превишаване на пределите на неизбежната отбрана? Превишаване на пределите на
неизбежната отбрана е общественоопасно деяние. То е налице, когато защитата
явно не съответствува на характера и опасността на нападението — чл. 12, ал. 2 от НК. Превишаването на пределите на неизбежната отбрана е общественоопасно деяние
и затова при него се дължи обезщетение, т.е. възниква деликтна отговорност.
Възможно е на основание чл. 51, ал. 2 от ЗЗД размерът на обезщетението в този
случай да се намали поради съпричиняване на вредите от пострадалия, но не и да
отпадне напълно тази отговорност. Ако превишаването на пределите на неизбежната
отбрана се дължи на уплаха или смущение, макар че деецът не се наказва съгласно
чл. 12, ал. 4 от НК, въпросът за неговата деликтна отговорност се решава по
общите правила на чл. 45 и следващите от ЗЗД, т.е. в зависимост от вината на
причинителя на вредите. Защитата при
неизбежната отбрана е в тези предели не само когато е налице съответствие между
нея и нападението, но и при несъответствие на защитното деяние с нападението,
ако това несъответствие не е явно. Защитата може и да не съответства на
нападението, когато с оглед определящите съответствието между нападението и
защитата обстоятелства надхвърля необходимото за отблъскване на нападението.
Несъответствието е явно, когато е ясно изразено и буди съмнение. Погрешно е
разбирането, че нападнатият може да се отбранява само по начина и със
средствата, съразмерни на начина и средствата за нападение. Това в голяма част
от случаите би било невъзможно и би довело до намаляване ефективността на
института на неизбежната отбрана. Следователно при отблъскване на нападението
нападнатият може да използва и по-интензивни средства и начини за отбрана, ако
това явно не надхвърля възможностите за преодоляване на нападението.
В
конкретната правна хипотеза, настоящият Съдебен състав намира, че
осъществените от двете страни действия са обвързани от общ
правопораждащ факт - възникналия между тях конфликт, че
причиняването на вредата (счупването на челюстта на ищеца
Б.)
от страна на Г. е осъществено в условията на неизбежна отбрана.
Деянието на Г. е осъществено при започнало непосредствено
нападение (удар с крак в слабините и корема) срещу неговата личност,
застрашаващо, ако не живота му, то поне здравето му (телесната цялост
предвид претърпяната оперативна намеса по отношение на таза част от тялото му), при което Г. удряйки
Б.
е целял единствено да се освободи от негов повторен евентуален удар.
Това защитно деяние е извършено по време непосредствено след нанесения удар от
страна на Б.. Не е налице превишаване пределите на неизбежната
отбрана, тъй като срещу започнало срещу Г.
нападение, изразяващо се в удар в областта на
слабините и корема, същият е
отвърнал също така с голи ръце – с удар в
областта на челюстта на Б., т.е. ответникът също е
нанесъл удар на ищеца, но той е бил в рамките на закона и за защита на своята телесна
неприкосновеност. Отбраняващият се Г. при неизбежната отбрана не е
длъжен да избира и засяга само неуязвими части от тялото на нападателя Б.. За противодействие
на нападението Г. не
е използвал начин или средства, които явно не
съответстват на осъщественото срещу него
нападение от страна на Б.. Така за да
се предпази от евентуален повторен удар Г. не е използвал примерно огнестрелно
оръжие или друго подобно средство, чието поразяващо действие за живота,
здравето или телесната неприкосновеност на човек в дадената ситуация
недвусмислено би било в явно несъответствие с предприетото нападение. Напротив
срещу предприетата атака на Б., Г. е действал
по начин и средства, съизмерими с тези на нападателния акт.
Г.Г.
в този случай не следва да носи гражданска отговорност за претърпените от Б.Б.
вреди, тъй като деянието извършено в пределите на неизбежна отбрана не е
общественоопасно и следователно не представлява деликт. Елементите, включени във фактическия
състав на непозволеното увреждане, обуславящи носенето на отговорност за лични
виновни действия по чл. 45 от ЗЗД и посочени по-горе в настоящото изложение са деяние
(действие или бездействие), противоправност, вина, вреда
и причинна връзка между извършеното деяние и настъпилите вреди. Деянието,
извършено в рамките на неизбежна отбрана, какъвто е настоящия казус, изключва противоправността. Липсата на елемент от фактическия
състав на деликта, води до липса на деликт, което не може да обоснове носене на
гражданска отговорност за имуществени или морални вреди.
Алтернативно в случай на
невъзприемане на горната тези и ако се приеме че са налице всички посочени по-горе
елементи от фактическия състав на деликта, то тогава би било доказано осъществяването
на всеки един от тях за ангажиране на гражданската отговорност на ответника Г.Ж.Г.,
респ. на ищеца Б.В.Б. по реда на чл.45 от ЗЗД.
В резултата на
инцидента би трябвало да се приеме, че ищецът Б. е получил средна телесна повреда, изразяваща се
в счупване на челюстта; а ответникът Г. – лека телесна повреда, изразяваща се в
контузия в областта на слабините. Този извод се подкрепя от представените по
делото медицински документи и Съдебно-медицинската експертиза под формата на
две заключение по писмени данни, които Съдът кредитира като добросъвестно
изготвени и съобразно поставените задачи от компетентно вещо лице и неоспорени
от страните.
Останалите две предпоставки –
настъпване на вреди за пострадалия и причинната връзка между деянието и тези
вреди – също биха били доказани. След инцидента на 21.08.2011 година, Б. и Г. са
претърпели неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания. Това се
установи от показанията на свидетелите Е.Н. И. и М.Д.М.. По отношение на Б. се
установи, че след удара не можел да говори и имал шина поради счупването на челюстта,
изглеждал много зле и доста дълго време (повече от месец) се възстановявал;
през възстановителния период Б. не можел да се храни, приемал само течна храна,
не можел да говори и доста отслабнал. По отношение на Г. се установи, че след случилото се се оплакал, че много го боли корема и
слабините; болката в слабините продължила около месец.
Всичко това няма как да не доведе до дискомфорт в
ежедневието им, изпитване на морални страдания от случващото се с всеки от тях,
психически шок и физически болки. Случилото се с тях е станало пред погледите
на приятели и посетителите на бар „Романтика”, което е повлияло на личното им
достойнство и самочувствие. Така описаните последици от инцидента би трябвало
да се приемат за претърпени от страните неимуществени вреди – болки и
страдания, унижение, срам и неудобство, подробно описани по-горе. Настъпването
на тези вреди се доказа по несъмнен начин от показанията на свидетелите Е.Н. И.
и М.Д.М., като Съдът кредитира с доверие тези показанията, преценявайки ги заедно
с всички данни по делото. Съдът извлича изводи от тези гласни доказателства, тъй
като показанията на свидетелите са логични, убедителни и неопровергани от други
доказателства в обратна насока, които да разколебаят достоверността им. Съдът
кредитира показанията и на двамата свидетели съобразявайки се с факта, че всеки
един от тях е видял част от инцидента, тъй като са танцували, било е шумно
(предвид високото ниво на музиката в подобни нощни заведения) и тъмно (предвид
светлинната обстановка в баровете). Така причинените на страните неимуществени
вреди са резултат от престъпните деяния, съставляващи непозволено увреждане по
смисъла на чл. 45 от ЗЗД и престъпление по чл. 129 от НК, респ. чл. 130 и чл.
146 от НК, т.е. би била налице причинна връзка между вредите и деянията,
доколкото същите са настъпили единствено вследствие на процесния инцидент.
Що се отнася до размера на причинените неимуществени вреди следва
да се отбележи, че неимуществените вреди нямат парична оценка, поради което
обезщетението за тях се определя по вътрешно убеждение от Съда и по
справедливост съгласно чл. 52 от ЗЗД. Съгласно
ППВС № 4 от 1964 година на Пленума на ВС,
понятието „справедливост” по смисъла на чл. 52 от ЗЗД
не е абстрактно понятие. То е свързано с преценката на редица конкретни
обективно съществуващи обстоятелства, които следва да се имат предвид от Съда
при определяне на размера на обезщетението. Такива обстоятелства при телесните повреди,
каквито са налице в разглеждания по настоящото дело случай, са характера на
увреждането, начина и обстоятелствата, при които то е извършено и последиците
от това увреждане. В случая, с оглед характера и тежестта на уврежданията на
ищеца Б. (средна телесна повреда,
изразяваща се в счупване на челюстта)
и ответника Г. (лека телесна повреда, изразяваща се в контузия в областта на
слабините), последиците от тези увреждания за Б. (бил е с шини) и на
ответника Г. (имал е болки в слабините), продължителността на претърпените болки
и страдания от ищеца Б. (болките са били силни предвид счупването, продължили
са 6 месеца) и на ответника Г. (болките са били силни на фона на претърпяна
операция от слабинна херния и са отшумели за около 10-15 дни), продължителността
на лечението на ищеца Б. (болничен и домашен режим около 6 месеца) и на
ответника Г. (домашен режим) и обстятелството, че инцидентът е станал на
публично място и в присъствието на други хора, би трябвало да се приеме, че
справедливото обезщетение за претърпените от ищеца неимуществени вреди възлиза
на 4 000 лв., а от ответника – 1 000 лв., които се дължат ведно със
законната лихва от деня на увреждането – 21.08.2011 година до окончателното им
изплащане, предвид исканията в тази насока и съгласно чл. 84, ал. 3 от ЗЗД,
съгласно който при непозволено увреждане длъжникът се смята в забава и без
покана, т.е. от деня на деликта.
В резултат на инцидента
Г. е претърпял душевни болки и страдания, свързани с отправените му псувни.
Без съмнение, неговото лично достойнство и чест е било накърнено както пред присъствалите в бара, така и пред всички, узнали в последствие за случая. Налице е причинно-следствена връзка между
виновното и противоправно поведение
на Б. и причинения вредоносен резултат. Справедливо в този случай би се явило обезщетение за причинените
неимуществени вреди в размер на 500 лв., тъй като същият е съобразен с естеството
(характера) на обидните изрази и думи, начина на нанасяне на обидата, мястото,
където са били изречени и степента, в
която чрез тях са засегнати интересите на пострадалия. Сумата се дължи ведно със законната
лихва от деня на увреждането – 21.08.2011 година до окончателното изплащане,
предвид искането в тази насока и съгласно чл. 84, ал. 3 от ЗЗД, съгласно който
при непозволено увреждане длъжникът се смята в забава и без покана, т.е. от
деня на деликта.
По отношение претендираните
имуществени вреди в размер на 800 лв. се събраха доказателства, че счупеният
мобилен телефон марка „Нокия” е бил наскоро закупен за сумата от 600 лв.
Доказателства в друга насока не се представиха.
В този ред на мисли следва да се
посочи, че подобно прихващане би било допустимо на основание чл. 103, ал. 2 от ЗЗД.
При тази алтернативно разглеждана
хипотеза ответникът би следвало да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 1
900 лв. след компенсация между посочените по горе суми (4 000 лв. -
(1 000 лв. + 500 лв. + 600 лв.) = 1 900 лв.) и да се отхвърли иска за
разликата до пълния предявен размер.
За пълнота на настоящото изложение следва да се посочи и следното: съгласно
трайно установеното положение в съдебната практиката на ВКС „физиологичният
афект” (или според НК състоянието на силно раздразнение) е такова състояние,
при което поради определени външни или вътрешни фактори съзнанието на дееца е
силно стеснено и макар да има възможност да оценява адекватно заобикалящата го обективна
действителност и да взема правилни решения, тази възможност е значително
занижена. Дефиницията на физиологичния
афект е дадена в чл. 118, ал. 1 от НК и представлява състояние на силно
раздразнение, предизвикано от пострадалия с насилие, тежка обида или клевета
или друго противозаконно действие, от което са настъпили или е било възможно да
настъпят тежки последици за виновния или за негови близки. Физиологичният афект
е много трудно управляемо и контролируемо състояние на психиката, което е
свързано със значителен разход на енергия и
светкавично протичане на процесите, свързани с вземането на решението и
неговото осъществяване. Визираното състояние на силно раздразнение се
определя от трайната практика на ВКС (най-вече във връзка с чл. 118 от НК – Решение
№ 133/03.07.1995 година по н.д.№ 2/1995 година, I н.о., Решение № 424/16.06.2003
година по н.д.№ 201/2003 година, ІІ н.о.) като „внезапно възникнало силно
душевно вълнение, при което чувствата завладяват до такава степен съзнанието на
дееца, че волята му се подчинява на тези чувства. То се характеризира с
внезапно избухване и последващо изчерпване. Волевата способност на дееца
да ръководи постъпките си не се изключва, а само значително отслабва.”. Или
казано по друг начин е необходимо да бъдат констатирани два момента, от една
страна - особено състояние на дееца, в което взема решение и го изпълнява, и от
друга страна – провокиращото поведение на пострадалия, т.е. необходимо е деецът
да вземе решението внезапно, в състояние на силно раздразнение и да го изпълни
в това състояние. Установяването на подобно състояние не води до изключване на
гражданската отговорност и до отхвърляне на иска по чл. 45 от ЗЗД, а до
намаляване размера на обезщетението на основание чл. 51, ал. 2 от ЗЗД, тъй като
е налице съпричиняване. В конкретния случай са наведени доводи да наличие на
състояние на физиологичен афект по отношение на Г., но тези доводи не
бяха доказани в рамките на настоящия процес – представената Комплексна
съдебно-психиатрично-психологича експертиза е по друго дело и не следва да се
кредитира в настоящото производство, тъй като това доказателствено средство не
е събрано по предвидения от ГПК ред.
По
разноските:
По делото се канстатираха действително
направени разноски от ищеца в общ размер на 1 141 лв., от които 700 лв. за
адвокатско възнаграждение, 150 лв. за депозит за вещо лице, 5 лв. за справка,
280 лв. за държавна такса за образуване на делото и 6 лв. за комисионни на
банката; а от ответника – 850 лв. – 700 лв. за адвокатско възнаграждение и 150
лв. за депозит за вещо лице.
Съдът
счита че не следва да присъжда разноски по делото предвид приложението на
института на неизбежната отбрана и поради наличието на противоправно поведение
както от страна на ищеца, така и от страна на ответника.
Водим от горното и на
основание чл. 235 от ГПК, Съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявеният иск с правно основание чл. 45
от ЗЗД от Б.В.Б. с ЕГН ********** ***, против Г.Ж.Г. с ЕГН ********** ***, за сумата 7 000 лв., причинени неимуществени вреди,
изразяващи се в претърпени физически и психически болки и страдания и негативни
изживявания, в резултат на извършено от ответника непозволено увреждане на 21.08.2011
година в град Свиленград, област Хасково и изразяващо се в нанесена средна телесна повреда по чл.129 от НК, а именно:
счупване на челюстта, ведно със законната
лихва върху претендираната сума от деня на деликта 21.08.2011
година до окончателното изплащане.
ОСТАВЯ
БЕЗ УВАЖЕНИЕ исканията на страните за присъждане на разноски по делото пред
първата инстанция.
Решението може да бъде обжалвано с Въззивна
жалба пред Окръжен съд - Хасково в двуседмичен срок от връчването му.
Препис от настоящото Решение да се връчи на страните
по делото, заедно със Съобщението за постановяването му на основание чл. 7, ал.
2 от ГПК.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:
(Кремена Стамболиева)
|
|