РЕШЕНИЕ
№ 685
24.06.2020 г
град Бургас
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Бургаският районен съд
на шестнадесети юни
в публично съдебно
заседание в състав:
V-ти наказателен
състав през 2020 година
Председател: МАЯ СТЕФАНОВА
Секретар: Райна
Жекова
като
разгледа докладваното от съдията Стефанова НАХД № 1618 по описа за 2020 година,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е
по чл.59 и сл. от ЗАНН и е образувано по жалба от А.А.М. с ЕГН ********** ***
против наказателно постановление №20-0769-000643 от 20.903.2020г издадено от
началник група към ОДМВР-Бургас, сектор „Пътна полиция"-Бургас, с което за
нарушение на чл.21 ал.1 от ЗДвП и на основание чл.182 ал.4 вр.ал.1 т.6 от ЗДвП
на жалбоподателя е наложена глоба в размер на 1400 (хиляда и четиристотин) лева
и е бил лишен от управление на МПС за срок от 3 (три) месеца.
Недоволен от наказателното постановление жалбоподателят го
обжалва като счита, че същото е незаконосъобразно и неправилно. Твърди, че в НП
фактите не отговарят на фактите в акта. Иска се отмяната му.
За открито съдебно
заседание жалбоподателят е призован редовно не се явява. Не се представлява.
Административнонаказващият
орган - редовно уведомен, представител не се изпраща.
По допустимостта на жалбата, съдът
констатира следното:
Жалбата е подадена
от легитимирано лице и е срещу годен за обжалване акт. Спазен е срока по чл.59
ал.2 от ЗАНН (лист 3 и 7 от делото). Жалбата съдържа изискуемите от закона
реквизити, подадена е пред териториално и материално компетентен съд и
производството е редовно образувано.
Съдът, като взе
предвид разпоредбите на закона, доводите на жалбоподателя представените по
делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:
Производството е
започнало със съставяне на акт за установяване на административно нарушение
серия АА и бланков №627853 за нарушение заснето с преносима система за контрол
на скоростта на МПС с вградено разпознаване на номера и комуникация тип мобилна
камера за видеоконтрол тип ARH CAM SI
с фабричен №11743D1, снимка
№0020932 показана на водача при връчвана на акта с приспадната допустима грешка
от -3% (лист 9 от делото).
На 05.03.2019г, в
16,03 часа, в град Б., на ул."К.", до фирма „А." ООД, в посока
от бензиностанция на Ромпетрол, към пътен възел Запад, водач на МПС марка
„Фолксваген" модел „Пасат" с peг. № ...,
собственост на „В.-С. 85" ЕООД с ЕИК ... със седалище в гр.Б. и управител
С. В. Х. с ЕГН ********** гражданка на
Руската федерация
(Л. В. Х. с ЕГН **********) управлявал с наказуемата скорост от 102 км/ч, при
разрешена за населеното място до 50 км/ч. Скоростта била фиксирана и заснета с
преносима система за контрол на скоростта на МПС с вградено разпознаване на
номера и комуникация тип мобилна камера за видеоконтрол тип ARH CAM Sic фабричен №11743D1 снимка
№0020932. При определянето на скоростта била приспадната допустимата грешка от
-3%. След установяване собственика на лекия автомобил (лист 9 на гърба), същият
бил поканен (покана №31884/2019 г на лист 16 от делото) да се яви в сектор
ПП-Бургас за съставяне на акт за установяване на административно нарушение. На
23.12.2019 г се явил Л. В. Х. в сектор ПП -Благоевград и на място попълнил
декларация по чл.188 от ЗДвП (лист 15 от делото), в която потвърдил, че на
05.03.2019г, около 16,03 часа, А.А.М. с ЕГН ********** *** е управлявала лекия
автомобил.
На 23.01.2020 г. на
жалбоподателя А.М. свидетелят Р.И. в качеството на мл.автоконтрольор в сектор
ПП-Бургас и в присъствието на свидетелите С.Ч. и Галя Стоева съставил на
жалбоподателя акт за установяване на административно нарушение (лист 8 от
делото), в който като правна квалификация на нарушението е вписал нормата на
чл.21 ал.1 от ЗДвП. Актът били изпратен за връчване. М. на 05.02.2020 г получил
екземпляр от акта и го подписал без възражения. Такива не постъпили в срока по
чл.44 ал.1 от ЗАНН.
Като взел предвид
възражението, акта и останалите писмени доказателства находящи се в
административнонаказателната преписка, административнонаказващият орган издал
атакуваното наказателно постановление №20-0769-000643 от 20.03.2020 г. В него
при пълна идентичност на фактическата обстановка както в акта и с добавяне на
обстоятелство, че процесното нарушение жалбоподателят извършил при повторност,
тъй като вече е бил наказван с електронен фиш серия К и №1045455/12.10.2015 г.,
издаден от ОДМВР-Перник влязъл в законна сила на 09.07.2018 г за същото нарушение
(лист 28 на гърба от делото).
С оглед новото
обстоятелство е променена и правна квалификация на административнонаказващата
норма в такава по чл.182 ал.4 вр. ал.1 т.6 от ЗДвП. По този начин на
жалбоподателя Д. е наложена глоба в размер на 1500 лева и е лишен от право да
управлява МПС за срок от 3 месеца. НП е било връчено лично на жалбоподателя
срещу подпис на 08.04.2020 г. (лист 7 от делото).
Горната фактическа
обстановка се доказа по несъмнен и категоричен начин от събраните в хода на
съдебното следствие писмени и гласни доказателства. Съдът кредитира показанията
на свидетелите Р.И. и С.Ч. като ги счита за безпристрастни.
В това производство съдът
прави преценка по правилността и законосъобразността на воденото до този момент
административнонаказателно производство.
Както актът, така
и наказателното постановление са издадени от компетентни органи (лист 29 и 30
от делото). От формална страна са спазени изискванията на чл.42 и чл.57 от ЗАНН. Посочената фирма АСКО ООД според търговския регистър е възможно да има
няколко адреса за кореспонденция , но по-важно е че тази фирма няма друг офис
на адрес в гр.Б., ул."К.".
Нарушението е било
заснето с преносима система за контрол на скоростта на МПС с вградено
разпознаване на номера и комуникация тип мобилна камера за видеоконтрол тип ARH CAM S1 (протокол
от 07.03.2019 г. на лист 23 от делото). Същата е била преминала последваща
проверка и е била технически изправна
(лист 21 и 22 от
делото). Системата за видеоконтрол представлява одобрен тип средство за
измерване видно от писмо находящо се на лист №22 от делото. В настоящия случай,
макар че нарушението е констатирано без участието на контролен орган, е
съставен акт за установяване на административно нарушение, тъй като санкцията
на чл.182 ал.1 т.6 ЗДвП предвижда две кумулативни наказания-глоба и лишаване от
право да се управлява МПС. Недопустимо е в този случай издаването на електронен
фиш, тъй като той се издава в случаите, ако за нарушението в ЗДвП е предвидено
само наказанието глоба. Към момента на извършване на административното
нарушение в закона не е имало изискване за поставянето на знак Е-24 -изискване
на чл.165 ал.2 т.6 и т.7 и ал.З от ЗДвП вр. чл.7 от Наредба №8121з-532 от
12.05.2015 г. за условията и реда за използване на автоматизирани техническо
средства и системи (отменен в сила от 16.01.2018 г).
Съдът приема, че нарушението е доказано
по несъмнен начин.
По несъмнен начин
е установен субектът на административнонаказателна отговорност. Жалбоподателят М.
е посочен като водач в декларация по чл.188 от ЗДвП, и това не е оспорил
впоследствие в дадения от закона срок.
В разпоредбата на чл.182
ал.1 т.6 от ЗДвП (в редакцията й от ДВ бр.101 от 2016 г. в сила от 21.01.2017 г.)
действала по време на нарушението, предмет на настоящото производство, е била
предвидена санкция глоба в размер на 750 лева. Следва да се отбележи, че за
извършеното нарушение предвидените в закона административни наказания са
определени като вид, размер и метод за изчисляване по абсолютен начин, поради
което за административните органи и за съда не съществува правна възможност да
ги обсъждат, нито да ги намаляват. Неправилно е приложен обаче материалния
закон като административнонаказаващият орган е приел, че е налице повторност и
това е отразено само и единствено в НП, поради което е допуснато съществено
нарушение на процесуалните правила.
В хода на
административнонаказателното производство е нарушено правото на защита на
санкционираното лице.Това е така, защото в АУАН липсват констатации за
осъществен, квалифициращ признак на състава на нарушението-повторност.
Налице са обаче
доказателства за осъществен състав на нарушение по чл. 182, ал. 1, т. 6, пр. 1
от ЗДвП. Фактите, въз основа на които може да се направи извод за
съставомерност са изложени както в АУАН, така и в наказателното постановление,
и срещу тези факти санкционираното лице е имало възможност да се защитава, и в
административнотаказателното и в съдебното производство.
При това
положение, съдът, на осн. чл. 84 от ЗАНН следва да приложи разпоредбата на чл.
334, т. 3 във вр. с чл. 337, ал. 1, т. 2 от НПК и наказателното постановление
да бъде изменено, като вместо наложените с него административни наказания глоба
в размер на 1500 лева и лишаване от право на управление на МПС за срок от три
месеца, на основание чл. 182, ал. 4, вр. ал. 1, т. 6 от ЗДвП, се определи
административно наказание глоба в размер на 750 лева на основание чл. 182, ал.
1, т. 6 от ЗДвП, а лишаването от права да бъде отменено като незаконосъобразно.
Съдът намира за
неоснователни останалите възражения на въззивника за липса на доказателства за
осъществен състав на нарушение. Извършеното нарушение е установено с мобилна
радарна система, за която по делото са налични доказателства, че е одобрен тип
средство за измерване и технически годна да отчита всички параметри на
измерването.
Към момента е настъпила законодателна промяна и в
разпоредбата на чл. 63, ал.З ЗАНН (нова - ДВ, бр. 94 от 2019 г.), съгласно
която - в производството по
обжалване на НП принципно въззивният съд може да присъжда
разноски на страните. Уредбата препраща към чл. 143 АПК, който пък от своя
страна препраща към чл. 77 и чл. 81 ГПК, регламентиращи, че съдът дължи
произнася по възлагане на разноските, само ако съответната страна е направила
искане за присъждането им. В конкретния случай, представителя на
административнонаказващия орган е поискал да му бъде присъдено ЮК
възнаграждение, което на основание чл.27е от Наредбата за правна помощ следва
да бъде в размер от 80 лева.
При този изход на
делото основателна е претенцията на наказващия орган за присъждане на разноски,
поради което и на основание чл.63 ал.З от ЗАНН следва да бъде уважена.
Мотивиран от горното,
Бургаският районен съд, V наказателен състав, на основание чл.63 ал.1
предложение второ и трето от ЗАНН
Р Е Ш И :
ИЗМЕНЯ наказателно
постановление №20-0769-000643 от 20.903.2020 г., издадено от началник група към
ОДМВР, сектор Пътна полиция -Бургас с което на А.А.М. с ЕГН ********** ***, в
ЧАСТТА му , в който за нарушение на чл. 21 ал.1 от Закона за движение по
пътищата (ЗДвП) и на основание чл. 182 ал.4 вр. ал.1 т.6 от ЗДвП е наложена
глоба в размер на 1500 (хиляда и петстотин) лева, като я НАМАЛЯВА от 1500 лева на 750 (седемстотин) лева.
ОТМЕНЯ наказателно постановление №20-0769-000643 от 20.903.2020г
издадено от началник група към ОДМВР, сектор Пътна полиция -Бургас с което на А.А.М.
с ЕГН ********** *** В ЧАСТТА му , в която за нарушение на чл. 21 ал.1 от
Закона за движение по пътищата (ЗДвП) и на основание чл. 182 ал.4 вр. ал.1 т.6
от ЗДвП е бил лишен от право да управлява МПС за срок от три месеца.
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление №20-0769-000643 от 20.903.2020г.,
издадено от началник група към ОДМВР, сектор Пътна полиция -Бургас в останалата
му част.
ОСЪЖДА А.А.М. с ЕГН ********** *** да заплати на ОДМВР-Бургас
разноски по ЮК възнаграждение в размер на 80 (осемдесет) лева съгласно
|
|
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд - Бургас
в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ:
Вярно с оригинала:
Р. Ж.