№ 3806
гр. София, 26.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Д СЪСТАВ, в публично
заседание на тридесет и първи май през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:Наталия П. Лаловска
Членове:Георги Ст. Чехларов
Виктория Мингова
при участието на секретаря Илияна Ив. Коцева
като разгледа докладваното от Виктория Мингова Въззивно гражданско дело
№ 20231100502372 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 от Гражданския
процесуален кодекс (ГПК).
С Решение № 14934 от 20.12.2022 г., постановено по гр. д. № 44462 по
описа за 2022 г. на СРС, 125 състав, е признато за установено, че Б. В. Р., ЕГН
**********, с адрес: град София, ж.к. **** дължи на „ТОПЛОФИКАЦИЯ
СОФИЯ” ЕАД с ЕИК: ********* и адрес: гр. София, ЖК КРАСНО СЕЛО,
УЛ. ЯСТРЕБЕЦ 23Б сумите от 583, 56 лева, незаплатена топлинна енергия за
период от м. 2.2019 г. до м. 4.2020 г. за имот с адрес град София, ж.к. ****,
абонатен номер 76385, ведно със законна лихва за период от 7.04.2022 г. до
изплащане на вземането, сумата 117, 37 лева обезщетение за забава от
15.9.2019 г. до 29.3.2022 г., сумата 5,28 лева за дялово разпределение от
4.2019 г. до 4.2020 г, ведно със законна лихва за период от 7.04.2022 г. до
изплащане на вземането, и сумата 1,16 лева за лихва от 1.5.2019 г. до
29.3.2022 г., за които суми по гр. д.№ 18801/2022 г. е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК.
С решението са отхвърлени предявените от „Топлофикация София”
ЕАД, ЕИК *********, с адрес: гр. София, ул. Ястребец № 23б против Б. В. Р.,
ЕГН **********, с адрес: град София, ж.к. **** искове за установяване на
вземане по заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК,
издадена по гр. д. 18801/2022 г. от СРС, 125- ти състав за горницата над
уважения размер на главница за топлинна енергия 583, 56 лева до пълния
предявен размер на вземането от 1552, 45 лева, както и начислена топлинна
1
енергия за период от м. 5.2018 г. до м. 1.2019 г., за обезщетение за забава
върху нея за разликата над уважения размер 117, 37 лв. до пълния предявен
размер от 312,25 лева, за разликата над уважения размер за главница за
дялово разпределение от 5, 28 лева до пълния предявен размер от 15,51 лева,
за обезщетение за забава за разликата над уважения размер от 1, 16 лева до
пълния предявен размер на претенцията от 3,41 лева.
С решението е разпределена отговорността за разноски по чл. 78 ГПК,
съобразно уважената, съответно - отхвърлената част от исковете.
Решението е постановено при участието на „Техем Сървисис” ЕООД
като трето лице помагач на страната на ищеца.
Срещу решението в частта, с която предявените от „Топлофикация
София” ЕАД искове са отхвърлени, в законоустановения срок по чл. 259, ал. 1
ГПК е подадена въззивна жалба от ищеца в първоинстанционното
производство – „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК *********, който го
обжалва с оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния
закон. В жалбата единствено се цитират разпоредби от Общите условия на
дружеството от 2008 г. и 2014 г., касаещи момента на изпадане в забава по
задълженията за топлинна енергия. Моли се решението да бъде отменено в
обжалваната част и да бъде постановено друго, с което предявените искове да
бъдат уважени изцяло. Претендират се разноски.
ВъззИ.емата страна по жалбата на ищеца – Б. В. Р., ЕГН **********, с
писмен отговор по реда на чл. 263, ал. 1 ГПК оспорва жалбата и моли съда да
потвърди първоинстанционното решение в обжалваната част като правилно и
законосъобразно. Претендира разноски.
Трето лице-помагач „Техем Сървисис” ЕООД на страната на ищеца
„Топлофикация София“ ЕАД не взема становище по въззивната жалба.
Софийски градски съд, като прецени събраните по делото
доказателства и взе предвид доводите, наведени с въззивната жалба за
наличието на пороци на атакувания съдебен акт и възраженията на
насрещната страна, приема следното:
Жалбата е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК от страна с правен
интерес, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е
процесуално допустима.
Съгласно императивната норма на чл. 269 от ГПК въззивният съд се
произнася служебно по валидността на решението, а по неговата допустимост
– в обжалваната част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото
в жалбата.
В решаващата си дейност въззивният съд следва да се ограничи до
преценка на валидността и допустимостта на първоинстанционното решение,
а на неговата правилност – само по посочените в жалбата конкретни доводи
за неправилност на това решение. Служебно въззивният съд проверява
правилността на решението само по отношение на приложението на
императивните материалноправни норми, защото прилагането на тези норми
е в обществен, а не в личен интерес и поради това не може да зависи от
2
волята на страните. Само в този случай диспозитивното начало и
състезателността, като доминиращи принципи на гражданско-процесуалното
право, следва да отстъпят пред принципа на служебното начало.
Извън хипотезите на нищожност, недопустимост или неправилност на
решението поради неправилно приложение на императивни
материалноправни норми, при разглеждане на делото и постановяване на
решението си въззивният съд е ограничен от посочените във въззивната
жалба конкретни пороци на първоинстанционното решение и изведените от
тях твърдения и искания на жалбоподателя. Тези пороци се извеждат от
съдържанието на обжалваното решение, с което страната е запозната още с
връчването на препис от това решение и е имала гарантирана от закона
възможност в срока за въззивно обжалване да организира защитната си теза в
пълнота и конкретика.
Във въззивната жалба на ищеца е посочено единствено, че решението се
обжалва като неправилно, без да се излагат никакви конкретни пороци на
постановения съдебен акт. Без да се сочи основание и при отсъствието на
всякаква връзка с мотивите на първоинстанционния съд, се цитират
разпоредби от Общите условия на дружеството от 2008 г. и 2014 г., касаещи
момента на изпадане в забава по задълженията за топлинна енергия, които са
неприложими към конкретния правен спор, касаещ периода 2018-2020 г. т.е.
при действието на Общи условия от 2016 г.
Следва да бъде посочено също, че макар съгласно чл. 260, т. 3 от ГПК
въззивната жалба да следва да съдържа „указание в какво се състои
порочността на решението”, липсата на изложени доводи относно
порочността на решението не прави тази жалба нередовна и съответно не е
налице основание за оставянето без движение от въззивния съд.
Бланкетната въззивна жалба е редовна и допустима, но по такава жалба
въззивният съд следва да се произнесе само по валидността и допустимост на
първоинстанционното решение и по правилното или неправилно приложение
на императивни материалноправни норми (в този смисъл - Решение №
246/23.10.2013 г. по гр.д. № 3418 от 2013 г. на ВКС, ГК, Първо отделение).
В конкретния случай, обжалваното първоинстанционно решение е
валидно, като постановено от съд в кръга на правораздавателната му
компетентност, обективирано е в писмена форма, носи подписа на
постановилия го съдия, съдържа ясно изразена правна воля.
Същото е и допустимо в атакуваната от ищеца-въззивник
отхвърлителна част, с оглед обстоятелството, че компетентният съд се е
произнесъл в рамките на спора, с който е бил сезиран, по заявените от ищеца
факти в обстоятелствената част на исковата молба, при зачитане на
своевременно направеното от ответниците възражение за изтекла погасителна
давност за част от вземания за период от три години назад от датата на
подаденото заявление за издаване на заповед за изпълнение.
Първоинстанционното решение в частта, с която са уважени
предявените от „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК ********* срещу Б. В. Р.,
ЕГН **********, искове е влязло в сила като необжалвано.
3
От служебно извършената проверка не се установява и нарушение на
императивна материалноправна норма, като не е налице и основание за съда
да следи служебно за интереса на някоя от страните (т. 1 от ТР №
1/09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС).
Предвид изложеното, с оглед липсата на конкретно въведени от
въззивника основания за неправилност, относими към постановеното от
Софийски районен съд решение, същото следва да бъде потвърдено.
По отношение на разноските:
При този изход на спора право на разноски на основание чл. 78, ал. 3
ГПК има само въззИ.емата страна. Същата своевременно е сезирала съда с
искане за присъждане на адвокатско възнаграждение в размер 400 лева, като
видно от представения по делото договор за правна защита и съдействие от
15.02.2023 г. (л. 13 - гръб от делото на СГС) е уговорено и платено изцяло и в
брой при подписване на договора адвокатско възнаграждение на
процесуалния представител на страната в размер 400 лева от въззИ.емия-
ответник Б. В. Р.. Неоснователно е възражението, направено от процесуалния
представител на въззивника, за прекомерност на адвокатското
възнаграждение, платено от насрещната страна, тъй като същото е в
минимален размер. С оглед на изложеното въззивникът-ищец следва да бъде
осъден да заплати на въззИ.емата страна-ответник сторените във въззивното
производство разноски в размер 400 лева, представляващи платено
възнаграждение за един адвокат.
По изложените мотиви, Софийски градски съд, ГО, ІІ-Д въззивен състав
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 14934 от 20.12.2022 г., постановено по
гр. д. № 44462 по описа за 2022 г. на СРС, 125 състав В ЧАСТТА, с която са
отхвърлени предявените от „Топлофикация София” ЕАД, ЕИК *********, с
адрес: гр. София, ул. Ястребец № 23б против Б. В. Р., ЕГН **********, с
адрес: град София, ж.к. **** искове за установяване на вземане по заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, издадена по гр. д.
18801/2022 г. от СРС, 125- ти състав за горницата над уважения размер на
главница за топлинна енергия 583, 56 лева до пълния предявен размер на
вземането от 1552, 45 лева, както и начислена топлинна енергия за период от
м. 5.2018 г. до м. 1.2019 г., за обезщетение за забава върху нея за разликата
над уважения размер 117, 37 лв. до пълния предявен размер от 312,25 лева, за
разликата над уважения размер за главница за дялово разпределение от 5, 28
лева до пълния предявен размер от 15,51 лева, за обезщетение за забава за
разликата над уважения размер от 1, 16 лева до пълния предявен размер на
претенцията от 3,41 лева.
ОСЪЖДА „Топлофикация София” ЕАД, ЕИК ********* да плати на Б.
В. Р., ЕГН ********** сума в размер 400 лева, представляваща сторените във
въззивното производство разноски.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участие на третото лице-помагач на
4
страната на ищеца „Техем Сървисис” ЕООД.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на касационно обжалване по аргумент от
чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5