№ 342
гр. Пазарджик, 17.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, XI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на седми юли през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Снежана Стоянова
при участието на секретаря Елена Пенова
като разгледа докладваното от Снежана Стоянова Административно
наказателно дело № 20235220200460 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на „ХЕБЪРБУС“ АД - Пазарджик, ЕИК:
*********, представлявано от М. Я. Ф. против наказателно постановление №
ДАИ-0000064/12.12.2022 год. на главен секретар на ИААА-София, с което
на дружеството - жалбоподател на основание чл.93г, ал.2, пр.1 от ЗАвПр е
наложена имуществена санкция в размер на 3 000 /три хиляди/ лева.
В жалбата се навеждат доводи за незаконосъобразност на НП, поради
което се иска и неговата отмяна.
В съдебно заседание жалбоподателят се представлява от надлежно
упълномощен адвокат, който поддържа жалбата си и пледира за отмяна на
обжалваното НП. Претендира разноски.
Въззиваемата страна, чрез процесуален представител – юрисконсулт
пледира за потвърждаване на НП като правилно и законосъобразно.
Претендира юрисконсултско възнаграждение и прави възражение за
прекомерност на разноските на насрещната страна.
Районният съд, след като провери основателността на жалбата и
изложените в нея съображения, съобразявайки разпоредбите на закона и
1
събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, прие
за установено следното от фактическа и правна страна:
Със заповед № РД-01-442/24.10.2022 год. на изпълнителния директор на
ИААА за времето от 25.10.2022 год. до 28.10.2022 год. било разпоредено
извършване на комплексна проверка на дружеството – жалбоподател.
Проверката била възложена на свид.И. Т. и Бисер Джапунов – инспектори в
отдел контрол при РДАА – София, които за посочения период били
командировани в град Пазарджик. След приключване на проверката
инспекторите съставили констативен протокол /л.33 и сл. в делото/, в който
обективирали установените факти. На 04.11.2022 год. свид.Т. съставил
против дружеството – жалбоподател АУАН бл.№ 331841 за това, че като
превозвач не е организирал извличането на данните от паметта на дигитален
тахограф марка Continental Automotive GmBh със cep. №000В825Е, монтиран
в автобус с peг. №РА0859ВР, най-малко един път на 90 дни, което се
установявало от представена информация за проверка. Неизпълнението било
квалифицирано като нарушение на чл. 38, ал.1, т.1 от НАРЕДБА № H-3 от
07.04.2009 г. на МТ. АУАН бил съставен в присъствието на законовия
представител на дружеството, надлежно предявен, с връчен препис .
Въз основа на АУАН било издадено обжалваното в настоящото
производство НП, което жалбоподателя обжалва в законовия 14 – дневен
срок, доколкото НП му е било връчено на 22.02.2023 год., а жалбата е била
подадена до РС Пазарджик чрез АНО на 06.03.2023 год. При това положение
жалбата е процесуално допустима, а по същество е и основателна по следните
съображения:
Налице е съществено процесуално нарушение, резултат от липсата на
съществен елемент от описанието на нарушението – неговата дата на
извършване. В словесната част на акта, респ. на НП, се съдържат само
твърдения за дата на установяване на нарушението – 04.11.2022 год. , но не и
такива за датата на неговото извършване. Прието е, че нарушението е
допуснато чрез неизпълнение на задължение на дружеството - превозвач да
организира извличането на данните от паметта на дигитален тахограф най-
малко един път на 90 дни. Кога е този 90 - дневен период обаче и един ли е
или няколко, коя е началната му дата не става ясно от описанието на
нарушението нито в АУАН, нито НП. Тези два административни акта следва
2
да съдържат ясно и недвусмислено периода на тези 90 дни, за да може да се
извърши проверка дали в рамките на тези дни действително не е било
организирано извличането на процесните данни. Липсата на дата на
нарушението прави невъзможно както упражняването на правото на защита
на санкционирания субект, така и съдебния контрол. Това е така, тъй като и за
съда не е ясно за кой точно период да извърши проверката относно
извличането на данни. Дори и актосъставителя свид.Т. не успя да
конкретизира периода, като единствено обясни, че е заложил за проверка в
програмата период от 10 месеца, за който имало само едно „сваляне на
данни“, а трябвало да са минимум четири. Но дори свид.Т. да беше
конкретизирал периода, то това не би санирало констатираното процесуално
нарушение, тъй като защитата против обвинението следва да е по
съдържимите в акта и в НП факти, а не по данни, събрани от доказателствата
в един бъдещ съдебен процес, който следва да провери законосъобразността
на тези два административни акта. Пропуска да се фиксира дата/период на
нарушението прави невъзможно извършването на съдебен контрол и
блокира възможността за организиране и упражняване правото на защита. По
тази причина този пропуск е съществено процесуално нарушение, което
представлява самостоятелно и достатъчно основание за отмяна на
санкционния акт, без да се проверява съставомерността на нарушението и то
да се обсъжда по същество, което както вече бе посочено е неизпълнимо ,
предвид липсата на период на вмененото като неизпълнено задължение.
По изложените съображения НП, като процесуално незаконосъобразно
следва да бъде отменено.
Само за пълнота следва да се каже, че основното възражение на
процесуалния представител на жалбоподателя за допуснато в хода на
административно наказателното производство съществено процесуално
нарушение, аргументирано с твърдението за липса на териториалната
компетентност на актосъставителя е неоснователно
Както правната теория, така и утвърдената съдебна практика определят
липсата на териториална компетентност като съществено неотстранимо
процесуално нарушение, когато изискването за териториална компетентност
произтича от специален административен закон, подзаконов нормативен акт
по прилагането му или друг акт, който урежда статута и правомощията на
3
длъжностното лице. Видно е от писмените доказателства по делото, че
длъжностните лица, извършили комплексната проверка на дружеството -
жалбоподател – свид. И. Т. и главен инспектор Б.Д. са служители на РДАА -
София и че са били командировани в град Пазарджик именно за тази
проверка със заповед № № РД-01-442/24.10.2022 год. на изпълнителния
директор на ИААА за времето от 25.10.2022 год. до 28.10.2022 год. /л.6 – л.7 в
делото/. На 04.11.2022 год. заместник изпълнителния директор на ИИАА е
издал нова заповед /л.32 в делото/, с която е изменил предходната по
отношение на срока и е установил нова крайна дата – вместо 28.10.2022 год. -
07.11.2022 год. Това обаче е станало след изтичане на срока по първата
заповед, тъй като втората е била издадена едва на 04.11.2022г. Срокът на
действие на първата заповед е от 25.10.2022 год. до 28.10.2022 год., поради
което изменението й е било възможно със заповед най-късно от 28.10.2022
год. При това положение е несъмнено, че издадената на 04.11.2022 год.
заповед № РД-01-464 е нова, а не изменяща срока на делегиране на права в
друга административно-териториална област. Заповед№ РД-01-464 от
04.11.2022 год. /л.32 в делото/ установява нов срок за командироване и той е
от датата на нейното издаване - 04.11.2022 год. до посочения в самата
заповед краен срок на действието й - 07.11.2022г. Следователно към
04.11.2022 г. – датата на издаване на заповед № РД-01-464 за командироване
на актосъставителя свид.Т. той е бил компетентен да извърши проверка на
дружеството. Без значение за този извод е дали командированите служители
са изпълнили задълженията си по КТ или ЗДържСл във връзка със самото
командироване и задълженията по самата заповед като съставяне на доклад,
отчет, предаване и т.н. Тези отношения засягат изпълнение на задължения от
държавния служител по служебното му правоотношение и не влияят върху
делегираната му компетентност за изпълнение на задължения по ЗАвП в
друга административна област. Що се отнася до мотивирането на заповедите,
посочените в тях основания са съответни на разпорежданията в
диспозитивната част, поради което възражението в този смисъл е
неоснователно.
След като контролният орган е бил компетентен да извърши към
04.11.2022 г. процесната комплексна проверка на дружеството „ХЕБЪР БУС“
АД в град Пазарджик, то той е бил и компетентен да състави на същата дата
акта за установените в хода на тази проверка нарушения.
4
Следва да се каже и това, че докато заповедите за командироване за
извършване на проверка на посочените в заповедта служители /л.6-7 и л.32 в
делото/ делегират това право в област към друга РД от тази, към която
принадлежат, то правото за съставяне на АУАН е нормативно разписано в
закона. В чл. 91, ал.1 – 3 от ЗАвП е предвидено, че контролът по този закон
се осъществява чрез длъжностните лица на ИААА, които за тази цел имат
права, изчерпателно изброени в ал.3 в 13 точки. Статутът на длъжностните
лица на ИААА е уреден в Устройствен правилник, където в чл. 17 е
посочено, че специализираната администрация на ИААА е организирана в
четири дирекции и осем регионални дирекции „Автомобилна
администрация“. С чл. 20а, т.1 от Правилника е уредна териториалната
компетентност на служителите в регионалните дирекции - те осъществяват
контролните функции на Агенцията на територията на областите, включени в
състава на дирекцията, към която принадлежат. Следователно, изискването
за териториална компетентност е постановено с Устройствения правилник,
който е приет с постановление на Министерския съвет ( ПМС № 272 от
29.11.2013 г) и има статут на нормативен акт по смисъла на чл. 7, ал.1 от
Закона за нормативните актове. Доколкото по силата на заповед № РД-01-464
на заместник изпълнителния директор на ИААА /л.32 в делото/ е била
възложена комплексна проверка на дружеството - жалбоподател за периода
04.11.2022 год. до 07.11.22022 год. / а не от 28.10.2022 год., по изложение
горе съображения/ от посочените двама служители от РДАА София,
командировани в град Пазарджик, то за този период те са имали делегирани
права по чл. 91, ал.3, т.1 -13 да установяват нарушения, извършени в област
Пазарджик. И след като съгласно чл. 92, ал.1 ЗАвПр: „в изпълнение на
задълженията си по чл. 91 длъжностните лица извършват проверки и съставят
актове за констатираните нарушения“, то двете надлежно командировани
длъжностни лица, едното от които съставителя на акта свид.Т., са имали
правото да съставят актове за установени административни нарушения,
извършени в област Пазарджик. Доколкото вмененото нарушението е по
Наредба Н-3/07.04.2009 г. на МТ, последният извод е с оглед чл. 41-42 от
същата, които норми установяват, че контролът по изпълнението й се възлага
на ИААА, чиито длъжностни лица съставят актове при установени
нарушения на Наредбата.
По изложените горе съображения възражението за съществено
5
процесуално нарушение, допуснато вследствие съставяне на акта от
териториално некомпетентен административен орган е неоснователно.
Няма спор, че НП е издадено от материално компетентно лице – главен
секретар на ИААА – София, който факт се установява от упълномощителната
заповед на л.24 – л.25 на Министъра на транспорта, информационните
технологии и съобщенията.
Не съставлява съществено процесуално нарушение и начинът , по който
е изписана НАРЕДБА № H-3 от 7.04.2009 г., доколкото и така става ясно кой
подзаконов нормативен акт се има предвид.
При този изход на делото - отмяна на НП вследствие допуснато
съществено процесуално нарушение , изразяващо се в липса на съществен
елемент от описанието на нарушението – неговата дата на извършване,
съображения за което бяха изложени горе, право на разноски би имал
жалбоподателя, процесуалния представител на който представя договор за
правна помощ / л.30 в делото/ видно от който е уговорено възнаграждение в
размер на 600 лева. Посочено е, че сумата е платена в Юробанк България АД
по сметката на адв.Д., но доказателства за това не са представени, каквото е
задължителното изискване съгласно задължителната съдебна практика – ТР
№ 6/2012 год. на ОСГТК, т.1. Не са представени и доказателства за
заплащането на допълнително претендираните със списък /л. 63 в делото/ 200
лева за съдебното заседание на 07.07.2023 год., за които въобще липсва
договаряне и посочен начин за плащане на допълнителния хонорар.
По изложените съображения и на основание чл.63, ал.2, т.1 от ЗАНН,
РС – Пазарджик
РЕШИ:
ОТМЕНЯВА наказателно постановление № ДАИ-0000064/12.12.2022
год. на главен секретар на ИААА-София, с което на „ХЕБЪРБУС“ АД -
Пазарджик, ЕИК: *********, представлявано от М. Я. Ф., на основание
чл.93г, ал.2, пр.1 от ЗАвПр е наложена имуществена санкция в размер на 3000
/три хиляди/ лева, като незаконосъобразно.
ОСТАВЯ без уважение искането на жалбоподателя за присъждане на
направените по делото разноски.
6
Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщението
пред Административен съд – Пазарджик, а в частта на разноските по реда на
чл.248 ГПК.
Съдия при Районен съд – Пазарджик: _______________________
7