РЕШЕНИЕ
№ 154
Разград, 21.02.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административният съд -
Разград - I тричленен състав, в съдебно
заседание на
тринадесети февруари две хиляди и двадесет и четвърта година
в състав:
|
Председател: |
СВЕТЛА РОБЕВА |
|
Членове: |
МАРИН МАРИНОВ |
При секретар РАЛИЦА ВЪЛЧЕВА
и с участието на прокурора РАДОСЛАВ ДИМИТРОВ БАТАНОВ като
разгледа докладваното от съдия СВЕТЛА РОБЕВА
кнахд № 20247190600013 / 2024 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 63в ЗАНН във вр. с чл. 208 и сл. АПК.
Постъпила е касационна жалба от Д. Х. Г. от гр. Т.
против Решение № 172 от 28.09.2023 г., постановено АНД № 20233530200501/2023 г.
по описа на Районен съд – Търговище, с което е потвърдено Наказателно
постановление № 648479-F652026 от 19.07.2022 г., издадено от началник отдел
„Оперативни дейности“ - Варна в ГД „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП – София. С
потвърденото наказателно постановление на основание чл. 185, ал. 2 ЗДДС на
жалбоподателката е наложена глоба в размер на 300 лв. за нарушение на чл. 7,
ал. 1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на министъра на финансите. В жалбата се
сочи, че оспореното решение е неправилно и необосновано, постановено в
нарушение на материалните и процесуалните норми. Поддържа се довод, че
жалбоподателката попада в кръга лица по чл. 4, т. 8 от Наредба №
Н-18/13.12.2006 г., които са освободени от задължението да регистрират
извършени от тях продажби с фискално устройство. Излагат се съображения, че
наказателното постановление е незаконосъобразно и поради това, че не съдържа
дата и място на извършване на нарушението; че в него са описани две нарушения,
а в разрез с разпоредбата на чл. 18 ЗАНН е наложено едно наказание; че правната
квалификация на нарушението е неправилна и че случаят е маловажен, поради което
е следвало да се приложи чл. 28 ЗАНН. Иска се решението да бъде отменено, като
бъде отменено наказателното постановление.
Ответникът оспорва касационната жалба като
неоснователна и сочи, че не са налице касационните основания по чл. 348, ал. 1 НПК за отмяна на въззивното решение. Моли решението да бъде оставено в сила и
да му бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение.
Окръжна прокуратура - Разград дава заключение, че
жалбата е неоснователна и въззивното решение следва да бъде оставено в сила.
Разградският административен съд, като прецени
събраните по делото доказателства, констатира следното:
Касационната жалба е допустима. Подадена е от надлежна
страна съгласно чл. 210, ал. 1 АПК, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и срещу съдебно
решение, подлежащо на касационен контрол.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
Установените от въззивния съд факти са следните: На
09.05.2022 г. в 12:05ч. служители на НАП извършили проверка на търговски обект
по см. на § 1, т. 41 от ДР на ЗДДС – маса на открито, стопанисван от
жалбоподателката и находящ се в гр. Търговище на входа на гробищен парк.
Резултатите от проверката били отразени в ПИП сер. АА, № 0058523 от 09.05.2022
г. Контролните органи извършили покупка на 2 броя рязан цвят /бели хризантеми/
на обща стойност 3 лв. Плащането било извършено в брой от св. Е. Р. – старши
инспектор по приходите при ЦУ на НАП с една банкнота от 5 лв. При приемане на
плащането и връщане на рестото жалбоподателката не издала фискална касова
бележка и/или ръчна касова бележка за извършената продажба. На масата,
представляваща търговския обект, не било налично фискално устройство. В касата
на обекта била установена касова наличност в размер на 89 лв. На
жалбоподателката бил съставен АУАН серия AN № F652026/09.05.2022 г. за
установяване на нарушение на чл. 7, ал. 1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. Въз
основа на акта било издадено обжалваното пред районния съд наказателно
постановление, с което на основание чл. 185, ал. 2 ЗДДС на жалбоподателката е
наложена глоба в размер на 300 лв.
С оспореното по касационен ред решение въззивният съд
е приел, че в хода на административнонаказателното производство не са допуснати
процесуални нарушения, АУАН и НП са издадени от компетентни органи в кръга на
техните правомощия, НП съдържа яснота относно съставомерните елементи на
нарушението, като са изпълнени изискванията на чл. 57, ал. 1, т. 5 ЗАНН,
включително относно мястото и времето на извършване на нарушението. Районният
съд е отхвърлил като неоснователно възражението за нарушаване на чл. 18 ЗАНН,
тъй като неиздаването на фискална касова бележка за извършената контролна
покупка е отразено в НП като част от обстоятелствата, при които е извършено
нарушението, но констатираното и санкционираното нарушение е само по чл. 7, ал.1
от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. Въззивният съд е преценил, че деянието е
доказано, правилно е квалифицирано, законосъобразно е приложена съответната
санкционна разпоредба, отчетено е наличието на смекчаващо отговорността
обстоятелство, наказанието е определено в предвидения минимален размер, като
липсват основания за прилагане на института по чл. 28 ЗАНН. Поради това е
потвърдил наказателното постановление.
Решението е валидно, допустимо и правилно.
Не са налице касационните основания по чл. 348, ал. 1 НПК.
Въззивният съд не е допуснал съществени нарушения на
процесуалните правила и правилно е приложил материалния закон. Фактическите и
правни изводи съответстват на установените по делото обстоятелства.
Оплакванията в касационната жалба относно съдържанието на наказателното
постановление, правната квалификация на деянието и административнонаказателната
отговорност за него са релевирани и във въззивното производство. Районният съд
подробно ги е обсъдил и аргументирано ги е отхвърлил. Касационната инстанция изцяло
споделя съображенията на въззивния съд и на основание чл. 221, ал. 2, изр. 2 АПК препраща към мотивите на въззивното решение.
Допълнително в касационното производство
жалбоподателката възразява, че е мобилен амбулантен търговец, упражнява
свободна професия и плаща патентен данък, поради което няма задължение да
използва касов апарат. Доводите са неоснователни. Понятието „амбулантна
търговия“ е определено в чл. 62 от Закона за защита на потребителите и за
правилата за търговия /ЗЗППТ/ като търговия на дребно на публични места (улици,
площади, панаири, пазари и други подобни), определени от общините, и
извършвана: 1. във и от превозни средства; 2. на сергии, палатки и други
подобни. Съгласно чл. 2, ал. 3, т. 3 от Наредба № 4 от 16.02.1999 г. за регистриране
и отчитане на продажби в търговските обекти задължението за регистриране и
отчитане на извършените продажби чрез издаване на касова бележка от фискално
устройство не се отнася за лицата, извършващи амбулантна търговия. Но ЗЗППТ е
отменен със Закона за защита на потребителите, в сила от 10.06.2006 г., а
считано от 01.01.2007 г. е отменена и Наредба № 4 от 16.02.1999 г., съгласно §
3 от ПЗР на Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. за регистриране и отчитане чрез
фискални устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към
софтуерите за управлението им и изисквания към лицата, които извършват продажби
чрез електронен магазин / Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г./.
На 01.01.2007 г. влиза в сила сега действащият Закон
за данък върху добавената стойност и съгласно чл. 118, ал. 1 от него всяко
регистрирано и нерегистрирано по този закон лице е длъжно да регистрира и
отчита извършените от него доставки/продажби в търговски обект чрез издаване на
фискална касова бележка от фискално устройство.
Разпоредбата на чл. 118, ал. 1 ЗДДС е едно от
основанията за издаване на Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г., като в чл. 3, ал. 1
от нея е възпроизведен текста от чл. 118, ал. 1 ЗДДС. Кръгът на лицата, които
са освободени от задължението да регистрират и отчитат извършените продажби
чрез издаване на фискална касова бележка от фискално устройство, е очертан в
разпоредбите на чл. 4 и чл. 5 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. Лицата, които
извършват амбулантна търговия, не попадат в този кръг. Те са длъжни да издават
фискална касова бележка за всяка продажба на стока, което е свързано със
задължението по чл. 7, ал. 1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. да монтират, да
въведат в експлоатация и да използват регистрирани в НАП фискални устройства от
датата на започване на дейността на обекта. Когато не е налице стационарен
обект, фискалната касова бележка от ФУ трябва да съдържа и текста „без
стационарен обект“ съгласно чл. 26, ал. 1, т. 2 от Наредба Н-18 от 13.12.2006
г. Жалбоподателката е имала регистрирано фискално устройство, но към момента на
проверката не го е използвала, поради което деянието й нарушава изискването по
чл. 7, ал. 1 от Наредба Н-18 от 13.12.2006 г. А съгласно чл. 185, ал. 2 ЗДДС на
лице, което извърши нарушение по чл. 118 или на нормативен акт по неговото
прилагане, се налага глоба, чийто размер към момента на извършване на деянието
е бил от 300 до 1000 лв.
Разпоредбата на чл. 4, т. 8 от Наредба № Н-18 от
13.12.2006 г. предвижда, че не е задължено да регистрира извършваните от него
продажби в търговски обект чрез ФУ/ИАСУТД лице, което упражнява свободна
професия. В § 1, т. 7 от ДР на Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. е указано, че
„лица, упражняващи свободна професия“ са тези по смисъла на § 1, т. 29 от
допълнителните разпоредби на Закона за данъците върху доходите на физическите
лица. Съгласно § 1, т. 29 от ДР на ЗДДФЛ това са експерт-счетоводителите;
консултантите; одиторите; адвокатите; нотариусите; частните съдебни
изпълнители; съдебните заседатели; експертите към съда и прокуратурата;
лицензираните оценители; представителите по индустриална собственост;
медицинските специалисти; преводачите; архитектите; инженерите; техническите
ръководители; дейците на културата, образованието, изкуството и науката;
застрахователните агенти; други физически лица, за които са налице едновременно
следните условия: а) осъществяват за своя сметка професионална дейност; б) не
са регистрирани като еднолични търговци; в) са самоосигуряващи се лица по
смисъла на Кодекса за социално осигуряване.
Жалбоподателката не е лице, упражняващо свободна
професия, тъй като не отговаря на кумулативно посочените нормативни критерии.
Осъществяваната от нея дейност не е професионална по смисъла на § 1, т. 2 от ДР
на Закона за професионалното образование и обучение. Професионалната дейност е
трудова дейност, за която се организира професионално образование и
професионално обучение. Затова в представената по делото информация от интернет
страницата на НАП е разяснено, че понятието „осъществяват за своя сметка
професионална дейност“ обхваща по-тесен кръг дейности, извършвани от лица,
чийто начин на водене на делата и степента на професионална квалификация, която
се изисква, са аналогични на изброените в нормата на § 1, т. 29 от ДР на ЗДДФЛ.
Безспорно е, че жалбоподателката извършва патентна
дейност, за която подлежи на облагане с патентен данък по реда на Закона за
местните данъци и такси. Този факт обаче не я освобождава от задължението по
чл. 118 ЗДДС и чл. 9 ЗДДФЛ да регистрира и отчита извършените продажби по реда
на Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. с използване на фискално устройство.
С оглед изхода на делото и на основание чл. 63д, ал. 4
и ал. 5 ЗАНН в полза на НАП следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение,
определено при условията на чл. 37 от Закона за правната помощ и чл. 27е от
Наредбата за заплащането на правната помощ в минималния размер от 80 лв.
По изложените съображения и на основание чл. 221, ал.
2 АПК във вр. с чл. 63в ЗАНН Разградският административен съд
РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 172 от 28.09.2023 г., постановено
АНД № 20233530200501/2023 г. по описа на Районен съд – Търговище.
ОСЪЖДА Д. Х. Г. да заплати на Националната агенция за
приходите юрисконсултско възнаграждение в размер на 80 лв.
Решението е окончателно.
|
Председател: |
/п/ |
|
Членове: |
/п/ /п/ |