РЕШЕНИЕ
№
499
гр.
Враца, 21.11.2019 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД – ВРАЦА, шести състав, в публично
заседание на 31.10.2019 г. / тридесет
и първи октомври две хиляди е деветнадесета година/ в състав:
АДМ.
СЪДИЯ: ТАТЯНА КОЦЕВА
при
секретаря Даниела Монова и с участието на прокурор Веселин Вътов, като разгледа
докладваното от съдия Коцева адм. дело №
629 по описа на АдмС – Враца за 2019 г., и за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл.203 и
сл. АПК, вр. чл.284, ал.1 ЗИНЗС.
Образувано е на основание постъпила
искова молба от С.Н. ***, с която е предявил иск за обезщетение за претърпени
неимуществени вреди в общ размер на 35 800 лева против Главна дирекция „Изпълнение на
наказанията“ гр. София.
В исковата молба се твърди, че вредите
са настъпили вследствие на лошите санитарно-битови условия в ЗООТ ** към
Затвора ***, при престоя му там в периода от 13.06.2018 г. до 07.06.2019 г. Лошите
условия при които е изтърпявал наложеното му наказание за посочения период се
изразяват в недостатъчно осветление в помещенията, които са тъмни и неремонтирани
от дълги години, липсата на постоянен достъп до течаща вода и санитарен възел, като
след 21:00 часа до 06:00 часа лишените от свобода били заключвани и
удовлетворявали физиологичните си нужди в пластмасови кофи вътре в помещението,
в което спят. Към тези условия прибавя и наличието на хлебарки, дървеници,
бълхи и плъхове с големината на котки. Също така изразява и недоволство от
медицинското обслужване. В сезиращата искова
молба са посочени доказателствата, които иска да се съберат, като се претендира
разпит на двама свидетели.
В съдебно заседание ищецът се явява
лично и поддържа исковата молба, претендира
съдебно деловодни разноски.
Ответникът ГД “ИЗПЪЛНЕНИЕ НА
НАКАЗАНИЯТА” гр.СОФИЯ, чрез процесуалния си представител * Н.Б. в представен по делото писмен отговор и в съдебно
заседание оспорва изцяло иска, като неоснователен и недоказан. Твърди се, че не
са налице твърдените от ищеца незаконосъобразни действия и бездействия, при
което не е осъществено нарушение на чл.3 ЗИНЗС, поради което искът следва да се
отхвърли. Изложени са подробни мотиви в подкрепа на твърденията. Претендира
заплащане на юрисконсултско възнаграждение.
Участващият по делото прокурор дава
мотивирано заключение за частична основателност на исковата претенция, като
приема иска за доказан относно липсата на течаща вода и неосигурен достъп до
санитарен възел през нощта и неоснователна в останалата част.
По делото са събрани писмени и гласни
доказателства.
Анализирайки събраните доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност във връзка с доводите и твърденията на
страните, съдът намира за установено от фактическа страна следното:
От представено по делото удостоверение
от МП №72/18 от 7.06.2019г. е видно, че С.Ч. е постъпил в затвора на
13.06.2018г. и е освободен на 7.06.2019г.
От представената справка за л.св. С.Ч.
се установява, че същият е постъпил в ЗООТ ** на 13.06.2018 г. за изтърпяване
на наказание от ** лишаване от свобода
за деяние по чл. 234, ал. 2 от НК. В затворническото общежитие от открит тип Ч.
е настанен в спално помещение № * с още четирима лишени от свобода, при
спазване на изискванията за 4 кв. м площ за всеки от тях. На 14.10.2018 г. по
негово желание е преместен в спално помещение № **, където бил с още двама
лишени от свобода отново при спазени изисквания за минимална жилищна площ за
всеки лишен от свобода, съгласно европейските стандарти, като спалното помещение
е било с площ от 25 кв.м. Прозорците не са били заковани, можело да се отварят,
а решетките, с които били оборудвани са в съответствие с определено ниво на
сигурност и охрана, съгласно националните стандарти за пенитенциарните
заведения. До края на престоя си в затворническото общежитие /07.06.2019 г./ не
е изявявал желание и не е преместван в друго спално помещение. В справката е
посочено, че лишените от свобода, пребиваващи в ЗООТ ** са настанени в спални
помещения, които през нощта се заключват и нямат достъп до санитарен възел и
постоянно течаща вода. През светлата част от денонощието имат свободен достъп
до всички санитарни помещения. Поддържането на хигиената в спалното помещение е
отговорност на л/св. настанени в него, като за целта им се раздават ежемесечно
перилни и почистващи препарати. Общата умивалня разполага с 9 мивки и е
подсигурено необходимото осветление. При извършваните обходи служителите от
затворническото общежитие никога не са констатирали, че всички тоалетни са
заети или запушени. Когато е имало технически причини да не работи някой от
душовете, повредата своевременно е била отстранявана. Посочва се, че през
зимните месеци отоплението в помещенията е на твърдо гориво /дърва и въглища/,
като се подсигуряват достатъчни количества за поддържане на нормална
температура. На спалните помещения периодично се извършват освежителни ремонти,
същите разполагат с прозорци, които осигуряват необходимата дневна светлина и
възможност за проветряване, както и че против хлебарки и гризачи периодично се
обезпаразитява от лицензирана фирма. Относно медицинското обслужване в
справката се посочва, че на територията на затворническото общежитие има
лекарски кабинет и веднъж седмично медицинско лице посещава л/св. от ЗО, на
осъдените се подсигуряват необходимите лекарства и медикаменти при наличие на
медицински показатели и установено заболяване, както и че при необходимост
л/св. се конвоират до МЦ в Затвора или се търси съдействие от ЦСМД към
МБАЛ-Враца. Конвоират се до затвора, където е осигурен достъп до зъболекар 2
пъти седмично. При възникнала необходимост и при изявено желание от страна на
осъдените същите се конвоират до зъболекар по техен избор до града. Посочено е,
че Ч. постоянно е бил ангажиран в трудов процес на различни външни обекти,
което предполага доброто му здравословно състояние и оплаквания и сигнали
от него за влошено здраве не са регистрирани.
Така представената справка не е
оспорена от ищеца, при което съдът приема, че отразените в нея факти отговарят
на действителното положение.
От показанията на разпитания в хода на
процеса свидетел Д.А., който изтърпявал наказание „лишаване от свобода“ в ЗО в
съседна на ищеца килия, се установява, че санитарно-битовите условията в
затворническото общежитие са много лоши. В спалните помещения, които се
заключват през нощта, няма санитарни възли и течаща вода, за физиологичните
нужди се ползва една кофа от всички в килията. От душовете постоянно работели
само два, като всичките пребиваващи в ЗО трябвало за около час да се изкъпят на
тях. Сред мивките също имало технически проблеми, което изключително
затруднявало поддържането на лична хигиена. Ползването на импровизираните
тоалетни /кофи/ било за времето от затварянето на килиите към 20.00 ч. до 06.00
ч. сутринта.
Свидетелят К.Н. изтърпявал наказанието
си в ЗООТ ** в продължение на година и три месеца, като периода на
пребиваването му там съвпада с периода, за който ищеца претендира обезщетение.
Също посочва, че в килиите няма течаща вода, а за физиологичните си нужди през
нощта използвали кофи. Не се обезпаразитявало редовно и имало хлебарки и
гризачи.
При така установената фактическа
обстановка съдът намира от правна
страна, че предявеният иск е допустим,
тъй като е предявен от лице,
което твърди, че е претърпяло неимуществени вреди от незаконосъобразни
бездействия на администрацията на Затвора ***. Съдът намира, че ответникът е пасивно легитимиран да отговаря
по предявения иск, тъй като макар и второстепенен разпоредител с бюджетни
средства, той е самостоятелно юридическо лице, което осъществява пряко
ръководство и контрол върху дейността на местата за лишаване от свобода, т.е.
той е ЮЛ, представлявано от органа, от чиито бездействия се твърди, че са произлезли вредите. По
силата на разпоредбата на чл.284, ал.1 ЗИНЗС държавата отговаря за вредите,
причинени на лишени от свобода и задържани под стража от специализираните органи по изпълнение на
наказанията в резултат на нарушения на чл. 3 от закона. В ал.1 на тази норма е
посочено, че лишените от свобода и
задържаните под стража не могат да бъдат подлагани на изтезания, на жестоко, нечовешко
или унизително отношение, а в ал. 2 е доразвито понятието за нарушение по
смисъла на първата алинея с посочване на конкретни хипотези, част от които са
недостатъчна жилищна площ, отопление, проветряване, както и други подобни
действия, бездействия или обстоятелства, които уронват човешкото достойнство
или пораждат чувство на страх, незащитеност или малоценност. С разпоредбата на
чл.284, ал.5 ЗИНЗС законодателят е предвидил, че в случаите на нарушение на чл.
3 ал.1 от закона настъпването на неимуществени вреди се предполага до доказване
на противното, поради което е необходимо само да се докаже незаконосъобразно
бездействие, произтичащо от предвидено в нормативен акт задължение и това
бездействие да е осъществено от административен орган в това му качество.
При тази законова регламентация и въз
основа на фактическите установявания по делото съдът намира, че претенцията на
ищеца за лошите битови условия, причинили неудобства и негативни емоционални
преживявания, надхвърлящи обичайните, свързани с изпълнението на наказанието при
престоя му в ЗООТ ** към Затвора *** е частично доказана. В
настоящия случай от страна на ответника не са ангажирани доказателства, които
да оборят посочената по-горе законова презумпция за настъпилите за ищеца
неимуществени вреди. Нещо повече, изнесената информация в Справката, изготвена
от ИСДВР, относно условията в ЗООТ **, потвърждава заявените от ищеца твърдения
и кореспондира със свидетелските показания за липсата на постоянен достъп до санитарен
възел и течаща вода, неосигурени адекватни условия за осъществяване на
хигиенните потребности на ищеца, липсвало е и пълноценно проветряване предвид
факта, че нощем лишените от свобода облекчавали физиологичните си нужди в кофи
в спалните помещения. В
разпоредбата на чл. 20, ал. 3 ППЗИНЗС (изм. ДВ, бр.
14/10.02.2017 г.) е посочено, че на лишените от свобода се осигурява постоянен
достъп до санитарен възел и течаща вода. Неосигуряването им освен, че е
предизвикало притеснение и неудобство е засегнало в значителна степен честта и
достойнството на л. св. Правата на ищеца са нарушени не само съобразно българското законодателство, но и според ЕКЗПЧОС, според която конвенция никой не може да бъде
подложен на изтезания или нечовешко и унизително отношение повече, отколкото е
необходимо за ограничаване на правата му при изтърпяване на наказанието
лишаване от свобода. Страданията и трудностите, които е търпял ищецът,
надвишават неизбежното ниво на страдание, присъщо на задържането и излизат
извън прага на строгост по чл.3 от Конвенцията. Неоснователното неизпълнение на
задължението на администрацията на Затвора ***, част от структурата на който е и ЗООТ **, да осигури
адекватни битови условия за лишените от свобода по време на
изтърпяване на наказанието им, представлява
бездействие на административните органи и последица от него са
породените неприятни асоциации у ищеца, надхвърлящи по интензивност неизбежното
ниво на страдание при изтърпяване на наказанието „лишаване от свобода“.
Изтъкнатите аргументи налагат извода, че искът се явява доказан на част от
посочените в исковата молба основания. За
да приеме за доказани посочените по-горе факти, съдът се основава не само
на показанията на разпитаните свидетели,
които кредитира, тъй като са в съответствие с писмените доказателства, но и на
установеното в публикувания Доклад на Националния превантивен механизъм към Омбудсмана на РБ за проверките в Общежитие от
открит тип ** към Затвора *** за 2017 г. В Доклада се подчертава, че „това
общежитие от открит тип е с най-лоши условия в Република България, въпреки
изразените добри намерения от 2009 г. насам за подобряването им. Те може да
бъдат оценени само като нечовешки и унизителни, независимо че общежитието е от
открит тип, същото не подлежи на реконструкция, поради което се
поддържа неизпълнената препоръка от 2012
г. за преместване или закриването му“.
Недоказани по делото останаха
твърденията на ищеца за недостатъчно осветление, пренаселеността в килиите и
неработещи душове и мивки. Както вече отбеляза съдът в представената от
ответника справка е посочено, че осветлението е в съответствие с изискванията,
жилищната площ за всеки л. св. е съгласно европейските стандарти, а инцидентно
възникналите повреди в мивки и душове са отстранявани своевременно. Недоказано
остана и твърдението относно медицинското обслужване. От приложената справка е
видно, че такова е било осигурявано, а ищецът не е имал оплаквания и сигнали за
влошено здраве и такива не са били регистрирани и или ако е имало такива винаги
е бил консултиран с медицинско лице. Тази справка не е оспорена от ищеца и
съдът приема, че отразеното в нея отговаря на действителното фактическо
положение. Разпитаните по делото свидетели също не дават показания за липса или
лошо медицинското обслужване по време на престоя на ищеца.
Предвид изложеното, съдът счита
исковата претенция за частично основателна. Естеството и характерът на
причиненото страдание съдът следва да прецени не само от страна на субективното
възприятие и усещане на пострадалия за причинена вреда, но и с конкретните
факти, от които тя произтича и най-вече обезщетението следва да е съобразено с
общите схващания за справедливост, съобразени от съда при приложението на чл. 52 от Закона за задълженията и договорите.
Дължимото обезщетение във връзка с доказаните
неимуществени вреди, в съответствие с разпоредбата на чл.52 ЗЗД, преценявайки
критерия за справедливост, приложен спрямо установените обстоятелства, свързани
с продължителността на увреждането, съответстващ на периода, в който ищецът е
търпял негативни последици – 358 дни, предвид обстоятелството, че не е
настъпило трайно увреждане на физическото и психическото му състояние,
настоящият съдебен състав намира, че обезщетението следва да се присъди в
размер на 1100 лева, в какъвто искът се явява доказан. В останалата част до
претендираната сума от 35 800 лв. искът следва да бъде отхвърлен като
неоснователен.
С оглед изхода на делото съдът намира
за основателно своевременно направеното искане на ищеца за присъждане на
разноски. По делото ищецът е заплатил 10.00 лева държавна такса за завеждане на
делото и по 20.00 лева държавна такса за всеки от двамата свидетели или общо 50.00
лева, които на основание чл. 286, ал. 3 ЗИНЗС ответника следва да бъде осъден
да му заплати.
Искането за заплащане на юрисконсултско
възнаграждение, направено от процесуалния представител на ответника, следва да
се отхвърли, тъй като при частично уважаване на иска ищецът не дължи разноски.
Водим от гореизложеното и основание
чл. 203 и сл. АПК вр. чл. 284 ЗИНЗС, Съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Главна Дирекция ”Изпълнение на
наказанията” гр.София ДА ЗАПЛАТИ на С.Н.Ч. ***, сумата от 1100 /хиляда и сто/ лева, представляваща
обезщетение за претърпени от него неимуществени вреди в периода на престоя му в
ЗООТ ** към Затвора *** от 13.06.2018 г. до 07.06.2019 г., настъпили вследствие
лошите санитарно-битови условия.
ОТХВЪРЛЯ иска в останалата част до пълния
размер от 35 800 лева.
ОСЪЖДА Главна Дирекция ”Изпълнение на
наказанията” гр.София да заплати на С.Н.Ч.
*** разноски по делото в общ размер на 50.00 /петдесет/ лева.
ОТХВЪРЛЯ искането на процесуалния представител
на ответника за присъждане на разноски.
Решението подлежи на обжалване, чрез
АдмС-Враца пред ВАС-София в 14-дневен срок от уведомяване на страните,
на които на основание чл.138 АПК да се изпрати препис от същото.
АДМ.СЪДИЯ: