№ 14729
гр. София, 05.09.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 143 СЪСТАВ, в публично заседание на
първи юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ДИАНА К. АНГЕЛОВА
при участието на секретаря ГЕРГАНА Н. ВЛАДИМИРОВА
като разгледа докладваното от ДИАНА К. АНГЕЛОВА Гражданско дело №
20211110126341 по описа за 2021 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба на „ТС” ЕАД, ЕИК ............,
представлявано от А А. - изпълнителен директор против И. Д. А., с ЕГН ********** и с
постоянен адрес гр. С, Д. Д. С., с ЕГН ********** с постоянен адрес - гр. С и С. Е. А. с ЕГН
********** и с постоянен адрес - гр. С.
Ищецът твърди, че на 22.12.2020 година е депозирал заявление за издаване на заповед
за изпълнение по чл. 410 от ГПК с вх. № 23075773 срещу ответниците за сумата в размер на
4574,05 лв., представляваща цена на доставена от дружеството ни топлинна енергия за
периода от м. 05.2017г. до м. 04.2019г., 752,34 лв. - лихва за периода от 15.09.2018г, до
11.12.2020г. и лихва за периода от 22.12.2020г. до изплащане на вземането, както и за сумата
в размер на 38,28 лв., представляваща цена за извършване на услугата дялово разпределение
за периода от м. 11.2017г. до м. 04.2019г., лихва в размер на 8,64 лв. за периода от
31.12.2017г. до 11,12.2020г. и лихв4 за периода от 22.12.2020г. до изплащане на вземането,
като със заявлението претендираме присъждане и на разноските по делото за държавна такса
и юрисконсултско възнаграждение.
Сочи се, че по ч.гр.д. № 64702/2020 година по описа на Софийски районен съд е била
издадена заповед за изпълнение срещу длъжниците И. Д. А., Д. Д. С. и С. Е. А., като на
заявителя е било дадено указание, че в едномесечен срок може да предяви иск за
установяване на вземането, предмет на заповедта.
Твърди се, че ответниците са клиенти на топлинна енергия по смисъла на чл. 153, ал. 1
от Закона за енергетиката /ЗЕ/, съгласно който всички собственици и титуляри на вещно
право на ползване в сграда - етажна собственост /СЕС/, присъединени към абонатна станция
или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия /ТЕ/ и са длъжни
да монтират средства за дялово разпределение по чл. 140, ал. 1, т. 2 на отоплителни тела в
имотите си и да заплащат цената за ТЕ при условията и по реда, определени в Наредба №
16-334/06.04.2007г. за топлоснабдяването, приета на основание чл. 36, ал. 3 от ЗЕ.
Твърди се, че продажбата на топлинна енергия за битови нужди от топлопреносното
1
предприятие се осъществява при публично известни Общи условия /ОУ/ за продажба на
топлинна енергия от „ТС“ ЕАД на клиенти за битови нужди в гр. София, които са изготвени
от „ТС“ ЕАД и са одобрени от Комисията за енергийно и водно регулиране. Твърди се, че за
процесните суми и период са действали Общите условия за продажба на топлинна енергия
от „ТС“ ЕАД на потребители за битови нужди в гр, София, одобрени с Решение № ОУ-1 от
27.06.2016 година, публикувани във в-к „Монитор“, влезли в сила. Твърди се, че съгласно
чл.33 от Общите условия срокът за заплащане на дължимите се суми в размер, посочени в
ежемесечно получаваните фактури, е 45-дневен след изтичане на периода, за който се
отнасят, а обезщетение за забава в размер на законната лихва се начислява само в случай, че
клиентът изпадне в забава, т.е. не престира до изтичане на 45-дневния срок.
Твърди се, че ответниците са използвали доставяната от дружеството ТЕ през
процесния период и към настоящия момент не са погасили задълженията си чрез плащане.
Твърди се, че разпределението на топлинна енергия между клиентите в сграда етажна
собственост се извършва по системата за дялово разпределение, при наличието на договор с
лице, вписано в публичния регистър по чл. 139а от ЗЕ. Сочи се, че собствениците в
сградата, в която се намира и процесният имот, са сключили договор за извършване на
услугата дялово разпределение на топлинна енергия с фирма „Т“ ЕООД за предоставяне на
услугата дялово разпределение на топлинна енергия.
Твърди се, че сумите за топлинна енергия за процесния имот са начислявани от „ТС“
ЕАД по прогнозни месечни вноски, като след края на отчетния период са изготвяни
изравнителни сметки от фирмата, извършваща дялово разпределение на база реален отчет
на уредите за дялово разпределение и в съответствие с разпоредбите на Наредба № 16-334
от 06.04.2007г. за топлоснабдяването. Твърди се, че за процесния имот са издадени
изравнителни сметки.
При горното се иска от съда да постанови решение, с което да признае за установено в
правоотношенията между страните, че съществува вземане на „ТС” ЕАД, ЕИК ............,
представлявано от А А. - изпълнителен директор и ответниците И. Д. А., с ЕГН **********
и с постоянен адрес гр. С, Д. Д. С., с ЕГН ********** с постоянен адрес - гр. С и С. Е. А. с
ЕГН ********** и с постоянен адрес - гр. С и И. Д. А., с ЕГН ********** и с постоянен
адрес гр. С, Д. Д. С., с ЕГН ********** с постоянен адрес - гр. С и С. Е. А. с ЕГН
********** и с постоянен адрес - гр. С дължат на „ТС” ЕАД, ЕИК ............, със седалище и
адрес на управление – град С, представлявано от А А. - изпълнителен директор сумите, за
които е била издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК,
издадена на 11.1.2021 година по ч.гр.дело № 64702/2020 година по описа на Софийски
районен съд, а именно - вземане в общ размер на 5373,31лв., от които сумата в размер на
4574,05 лв., представляваща цена на доставена от дружеството ни топлинна енергия за
периода от 1.5.2017 година до 30.04.2019 година, 752,34 лв. - лихва за периода от
15.09.2018г. до 11.12.2020г. и законна лихва за периода от 22.12.2020г. до изплащане на
вземането, както и сумата в размер на 38,28 лв., представляваща цена за извършване на
услугата дялово разпределение за периода от 1.11.2017 година до 30.04.2019 година,
мораторна лихва в размер на 8,64 лв. за периода от 31.12.2017г. до 11.12.2020г. и законна
лихва за периода от 22.12.2020г. до изплащане на вземането в условията на разделна
отговорност, както следва:
- И. Д. А. с ЕГН ********** дължи на „ТС” ЕАД, ЕИК ............, със седалище и адрес
на управление – град С, представлявано от А А. - изпълнителен директор - 1/6/една шеста/
от сумите за които е била издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410
от ГПК, издадена на 11.1.2021 година по ч.гр.дело № 64702/2020 година по описа на
Софийски районен съд - в общ размер на 895,55лв., от които сумата в размер на 762,34 лв.,
представляваща цена на доставена топлинна енергия за периода от 1.05.2017г. до 30.04.2019
година, 125,39 лв. – мораторна лихва за периода от 15.09.2018г. до 11.12.2020г. и законна
2
лихва върху главницата, дължима за периода от 22.12.2020г. до изплащане на вземането,
както и за сумата в размер на 6,38 лв., представляваща цена за извършване на услугата
дялово разпределение за периода от 1.11.2017г. до 30.04.2019 година, мораторна лихва в
размер на 1,44 лв. за периода от 31.12.2017г. до 11.12.2020г. и законна лихва върху
главницата за дялово разпределение за периода от 22.12.2020г. до изплащане на вземането;
- Д. Д. С. с ЕГН ********** дължи на „ТС” ЕАД, ЕИК ............, със седалище и адрес на
управление – град С, представлявано от А А. - изпълнителен директор - 1/6/една шеста/ от
сумите за които е била издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от
ГПК, издадена на 11.1.2021 година по ч.гр.дело № 64702/2020 година по описа на Софийски
районен съд - в общ размер на 895,55лв., от които сумата в размер на 762,34 лв.,
представляваща цена на доставена топлинна енергия за периода от 1.05.2017г. до 30.04.2019
година, 125,39 лв. – мораторна лихва за периода от 15.09.2018г. до 11.12.2020г. и законна
лихва върху главницата, дължима за периода от 22.12.2020г. до изплащане на вземането,
както и за сумата в размер на 6,38 лв., представляваща цена за извършване на услугата
дялово разпределение за периода от 1.11.2017г. до 30.04.2019 година, мораторна лихва в
размер на 1,44 лв. за периода от 31.12.2017г. до 11.12.2020г. и законна лихва върху
главницата за дялово разпределение за периода от 22.12.2020г. до изплащане на вземането;
- С. Е. А. с ЕГН ********** дължи на „ТС” ЕАД, ЕИК ............, със седалище и адрес на
управление – град С, представлявано от А А. - изпълнителен директор - 4/6/четири шести/
от сумите за които е била издадена заповед за изпълнение на парично задължение по
чл.410 от ГПК, издадена на 11.1.2021 година по ч.гр.дело № 64702/2020 година по описа на
Софийски районен съд - в общ размер на 3582,20лв., от които сумата в размер на 3049,36
лв., представляваща цена на доставена топлинна енергия за периода от 1.05.2017г. до
30.04.2019г., 501,56 лв. – мораторна лихва за периода от 15.09.2018г. до 11.12.2020г. и
законна лихва върху главницата лихва за периода от 22.12.2020г. до изплащане на
вземането, както и за сумата в размер на 25,52 лв., представляваща цена за извършване на
услугата дялово разпределение за периода от 1.11.2017г. до 30.4.2019г., мораторна лихва в
размер на 5,76 лв. за периода от 31.12.2017г. до 11.12.2020г. и законна лихва върху
главницата за дялово разпределение за периода от 22.12.2020г. до изплащане на вземането.
Прави се искане за присъждане на разноски от заповедното и исковото производство.
С отговора на исковата молба ответниците оспорват исковите претенции, като твърдят,
че не е налице валидно облигационно правоотношение и няма сключен договор с ищеца.
Твърди се с отговора на исковата молба, че няма доказателства ответниците да са
собственици, респективно ползватели, за да бъдат клиенти, абонат, потребител, ползвател на
топлинна енергия.
Сочи се с отговора на исковата молба, че съгласно съдебно удостоверение издадено по
гр.д.№33685/2018г. по описа на 158 с-в, СРС, че ответникът И. Д. А. се е отказал от
наследството на Д. И.ов А., ЕГНЗ608286860, който отказ е вписан в специалната книга на
съда под №800/04.06.2018г. При това се твърди, че доколкото И. А. никога не е притежавал
недвижим имот, не е бил ползвател на такъв, не би могъл да наследи вещни права върху
такъв, както и не би могъл да наследи задължения от починалия му наследодател,
следователно и не дължи претендиралите от него суми.
С отговора на исковата молба се твърди, че част от претендиралите суми, както за
главница така и за лихви са погасени по давност, тъй като сумите начислявани за топлинна
енергия и лихви са периодични плащания и същите се гасят с изтичането на три годишна
давност.
Ответниците искат от съда да отхвърли предявените искове, като неоснователни и им
присъди сторените разноски в заповедното и исковото производство.
В съдебно заседание за ищцовото дружество, редовно призовано, се е явил надлежно
3
упълномощен процесуален представител, който изразява становище, с което се поддържат
заявените претенции, претендира разноски и представя списък на разноските по чл. 80 ГПК.
Ответниците се представляват в съдебно заседание от надлежно упълномощен
процесуален представител, като същият поддържа заявените оспорвания и възражения и
иска съдът да отхвърли претенциите като неоснователни и недоказани.
По делото е допуснато до участие като трето лице помагач на ищеца – „Т“ ЕООД,
което не изпраща представител в съдебно заседание и изразява писмено становище относно
основателността на исковите претенции.
В хода на съдебното дирене са събрани писмени, допуснати и приети са заключенията
по съдебно – техническа и съдебно – счетоводна експертиза, въз основа на които и след
техния анализ поотделно и в съвкупност, от една страна и при съобразяване на чл. 12 ГПК
съдът е мотивиран да приеме за доказано следното от фактическа страна:
От приетия като писмено доказателство Акт за брак № 775/22.7.1962 година се
установява, че С. А. и Д. А. са сключили граждански брак на 22.7.1962 година, като
съпругът Д. А. е починал на 19.7.1989 година.
Установява се, че от брака има родени две деца – ответниците И. А. и Д. С..
От приетото като писмено доказателство – удостоверение за наследници се доказва, че
Д. А. е оставил за свои наследници – съпругата и децата си.
Установява се, че с Договор за покупко – продажба на недвижим имот по реда на НДИ,
на 4.5.1989 година – С. и Д. А.и са закупили процесния отопляем недвижим имот –
апартамент № 10, с административен адрес – град С, при което се доказва, че имотът е
придобит в режим на семейно – имуществена общност.
Доказва се, твърдяното от ответника И. А., че по отношение на същия е вписан отказ
от наследство - съгласно съдебно удостоверение издадено по гр.дело №33685/2018 година
по описа на Софийски районен съд отказът на ответника е вписан в специалната книга на
съда под №800/04.06.2018 година.
От събраните като писмени доказателства фактури – л.111-л.139 от делото, и приетото
заключение по допуснатата и назначена съдебно – техническа експертиза, съдът приема за
доказано от фактическа страна, че партидата с аб. № 104 744 се води на името на С. Е. А..
Етажната собственост по местонахождение на процесния имот е сключила Договор №
4534/30.09.2002 г. с ФДР „Т“ ЕООД за извършване на монтаж на измервателни уреди -
топлинни разпределители и термостатни вентили, на дялово разпределение на доставената
топлинна енергия и извършване на услуга „топлинно счетоводство“.
Съдът приема за доказано, че в имота е ползвана топлинна енергия за отопление на
имот през целия процесен период и такава им е била начислявана от ищеца, както и е била
начислявана топлинна енергия отдадена от сградна инсталация и топлинна енергия за
доставка на битова гореща вода.
От заключението на вещото лице Ж. съдът приема за доказано, че в имота има са
действали 4 броя отоплителни тела - радиатори, на които са монтирани 3 броя топлинни
разпределители и 3 броя термостатни вентили, както /1 брой радиатор е демонтиран
/затапен/, както и 1 брой щранг-лира в помещението баня, както и 1 брой водомер за
отчитане на битова гореща вода.
Доказва се, че в периода от 1.05.2017 г. до 30.04.2019 г. е извършвано дялово
разпределение от трите броя ИРРО /Индивидуален разпределител за разход на отопление/
на база „служебен отчет“, поради „неосигурен достъп“.
Вещото лице Ж. сочи и съдът приема за доказано, че в този случай топлинната енергия,
4
както и от топлинна енергия отдадена от 1 брой щранг- лира в помещението баня, на която
липсва техническа възможност за монтаж на измервателно устройство и чиято отдадена
топлинна енергия са били определени по изчислителен път. Доказва се, че за периода
1.05.2017 г. – 30.04.2019 г. потреблението на топла вода е на база брой потребители - 1 лице,
поради липса на технически изправен и узаконен водомер за топла вода, при нормативно
определен разход за денонощие в размер на 140 литра и при действието на Наредба за
топлоснабдяването № 16-334 от 05.2017 г. - 04.2019 г.
Доказва се от заключението по съдебно – счетоводната експертиза и анализа на
приетите като писмено доказателство фактури, че за имота и доставената до него топлинна
енергия са начислени процесните суми, и са издадени общи фактури, както следва: обща
фактура 96615882, за сумата от 2098,20 лева, за периода от 01.05.2017 до 30.04.2018 година,
обща фактура № ********* за сумата от 2391,14 лева и за периода 01.05.2018 до 30.04.2019
година, обща фактура № ********* за сумата от 84,65 лева и за периода 01.10.2018-
30.04.2019 година и обща фактура № ********* за сумата от 0,06 лева и за периода
01.07.2018-30.09.2018 година, или общо фактурите са на стойност 4 574,05 лева.
Установява се твърдяното от ищеца, че депозирал заявление на 22.12.2020 година и по
ч.гр.дело № 64702/2020 година е била издадена Заповед за изпълнение на парично
задължение по чл.410 от ГПК, издадена на 11.1.2021 година срещу ответниците за
процесните суми.
След връчване на заповедта за изпълнение е било депозирано възражение от всеки от
ответниците и са били дадени указания на заявителя за възможността да предяви иск за
установяване съществуването на вземането по издадената заповед за изпълнение, който е
предмет на разглеждане в настоящето производство.
Горната фактическа обстановка се установява от анализа на доказателствената
съвкупност, като следва да се посочи, че доказателствата са еднопосочни и
безпротиворечиви.
Въз основа на прието от съда за доказано като факти, настоящият съдебен състав е
мотивиран да стори следните правни изводи:
В настоящето производство по реда на чл. 422 ГПК и в срока по чл. 415, ал. 4 ГПК са
заявени в условията на обективно кумулативно съединяване следните установителни искови
претенции:
- иск за главница - представляваща стойност на незаплатената топлинна енергия /ТЕ/
за процесния периода с правна квалификация чл.422 от ГПК във връзка с чл.327, ал.1 от
Търговския закон във връзка с чл.318 от Търговския закон и чл.155, ал.1, т.2 от Закона за
енергетиката във връзка с чл.79, ал.1 от Закона за задълженията и договорите;
- иск за лихва - законна лихва за забава с правна квалификация чл.422 от ГПК във
връзка с чл.86 от Закона за задълженията и договорите;
- иск за заплащане на суми за дялово разпределение с правна квалификация чл.422 от
ГПК във връзка с чл.79, ал.1 от Закона за задълженията и договорите;
- иск за заплащане на лихва за забава върху главницата на сумата за дялово
разпределение с правна квалификация чл.422 от ГПК във връзка с чл.86 от Закона за
задълженията и договорите.
Заявеното от ответниците в условията на евентуалност възражение за погасителна
давност е такова по смисъла на чл.111, б.“в“ от Закона за задълженията и договорите.
Исковите претенции са допустими, като предявени от лице, което твърди и доказва
правен интерес, пред местно и родово компетентния съд. Същите са заявени в срока по чл.
5
415, ал. 4 от ГПК, като е налице идентитет между страните и сумите в заповедното и
исковото производство и следва да бъдат разгледани по същество.
По същество
В хода на съдебното дирене се доказа по безспорен начин, че ответницата С. А. е
носител на 4/6/четири шести/ идеални части от правото на собственост върху отопляемия
имот, Д. С. притежава 1/6/една шеста/ идеална част от собствеността върху имота, която
собственост са придобили на основание покупко – продажба /за С. А./ и наследствено
правоприемство след смъртта на Д. А., а И. А. не е собственик, доколкото се е отказал от
наследството останало след смъртта на неговия баща.
При горното съдът е мотивиран да стори извода, че ответницата С. А. и ответницата Д.
С. имат качеството на потребител на доставяната от дружеството ищец топлинна енергия по
смисъла на чл.153, ал.1 от Закона за енергетиката, като ответникът И. А. не е потребител и
съответно не дължи суми за доставяна от ищеца топлинна енергия до процесния отопляем
имот с административен адрес – град С.
По правната си характеристика договорът за продажба на топлинна енергия при общи
условия е неформален договор. В този смисъл и не се изисква при заварени положения
задължително договорът да е в писмена форма. /В този смисъл - Определение № 981 от
24.07.2013 г. по гр. д. № 3153/2013 г. на Върховен касационен съд/. В казуса е несъмнено за
съда, че общите условия са влезли в сила, като се има предвид, че общите условия за
потребление на топлинна енергия влизат в сила в едномесечен срок след публикуването им,
като не е необходимо писмено приемане от купувачите. Така съдебната практика приема, че
„Те са задължителни и за заварените купувачи и имат силата на сключен договор между тях
и енергийното предприятие.“ – в този смисъл Определение № 618 от 05.10.2010 г. по гр. д.
№ 393/2010 г. на Върховен касационен съд.
За да се ангажира отговорността на ответниците за претендираните от ищеца суми се
следваше в хода на процеса ищецът да докаже, че ответниците са ползвали именно
претендираните количества топлинна енергия като суми, като съдът приема тези факти за
доказани от фактическа страна, съобразно анализа на доказателствената съвкупност.
Както вече се посочи от фактическа страна се доказа твърдяното от ищеца – че е
доставяна в имота топлинна енергия, като се доказа и, че в имота е доставяна топлинна
енергия само за отопление и подгряване на битова гореща вода, както и топлинна енергия
отдадена от сградна инсталация.
Съгласно разпоредбата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ и § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ /приложима
редакция след 17.07.2012 г./ потребител, респ. битов клиент на топлинна енергия през
процесния период е физическо лице – ползвател или собственик на имот, който ползва
електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление,
климатизация и горещо водоснабдяване или природен газ за домакинството си. Съгласно чл.
150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на
потребители на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни
общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕВР
(писмена форма на договора не е предвидена). Тези общи условия се публикуват най-малко
в един централен и в един местен всекидневник в градовете с битово топлоснабдяване и
влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо изрично писмено
приемане от потребителите (чл. 150, ал. 2 от закона).
В случая несъмнено е, че общите условия на ищцовото дружество са влезли в сила,
доколкото са били публикувани. Съответно според нормата на чл. 150, ал. 3 ЗЕ в срок от 30
дни след влизането в сила на общите условия потребителите, които не са съгласни с тях,
6
имат право да внесат в съответното топло преносно предприятие заявление, в което да
предложат специални условия. По делото не са релевирани подобни твърдения, нито има
данни, ответникът да е упражнил правото си на възражение срещу Общите условия. В този
смисъл той е потребител, респ. клиент на топлинна енергия за битови нужди в имота през
исковия период по силата на възникналото между него и топлофикационното дружество и
съществувало облигационно отношение по договор за продажба на топлинна енергия, който
съобразно разпоредбите на чл. 150 ЗЕ се регулира от Общи условия. Договорът касае
доставка на топлинна енергия до обект с абонатен № 104744.
Съгласно разпоредбата на чл. 139, ал. 1 ЗЕ разпределението на топлинната енергия в
сграда - етажна собственост се извършва по система за дялово разпределение. Топлинната
енергия за отопление на сграда - етажна собственост, се разделя на топлинна енергия,
отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части и
топлинна енергия за отопление на имотите (чл. 142, ал. 2 ЗЕ). Според чл. 145, ал. 1 от закона
топлинната енергия за отопление на имотите в сграда - етажна собственост, при прилагане
на дялово разпределение чрез индивидуални топломери, се определя въз основа на
показанията на топломерите в отделните имоти, като в случая етажните собственици на
процесната сграда са възложили първоначално извършването на индивидуално измерване на
потреблението на топлинна енергия и вътрешно разпределение на разходите за отопление и
топла вода на третото лице помагач „Т” ЕООД.
За установяване факта на предоставяне на топлинна енергия в обема, съответстващ на
претендираната цена, е прието заключение на съдебно-техническата и съдебно –
счетоводната експертиза, съгласно които за процесния период по отношение на сградата, в
която се намира имота на ответниците.
С оглед на изложеното, съдът приема, че за процесния период до топлоснабдения имот
е доставяна топлинна енергия съобразно уговореното, като количеството на доставената
енергия е разпределяно законосъобразно в съответствие с правилата на действащата към
периода нормативна уредба.
Основателна е и претенцията за заплащане на дължимата годишна такса за
извършваната услуга за дялово разпределение. Съгласно разпоредбите на чл. 36 от ОУ, чл.
61, ал. 1 Наредба № 16-334/06.04.2007 г. за топлоснабдяването и на чл. 10 от Общите
условия на договорите между „ТС” ЕАД и търговец за извършване на услугата дялово
разпределение на топлинната енергия между потребителите в сграда – етажна собственост
се заплащат от потребителите на топлинна енергия на ищцовото дружество, което от своя
страна заплаща цената за извършените услуги на дружествата за дялово разпределение. В
случая през исковия период услугата дялово разпределение е извършвана от „Т“ ЕООД.
Частично основателно е възражението на ответниците за погасяване на задълженията
поради изтичане на предвидената от закона погасителна давност. Съгласно Тълкувателно
решение от 12.04.2012 г. на ОСГТК на ВКС по тълкувателно дело №3/2011 г. задълженията
на потребителите на топлинна енергия, представляват задължения за периодично плащане,
тъй като са налице повтарящи се през определен период от време еднородни задължения с
посочен в Общите условя падеж, поради което и по отношение на тях е приложима
давността по чл.111, б.”в” ЗЗД.
В исковия период приложение намират Общите условия на ищеца в сила от 12.07.2016
г., публикувани във в-к Монитор. В чл. 32, ал. 3 от представените от ищеца Общи условия
от 2016 г. е посочено, че след отчитане на средствата за дялово разпределение и изготвяне
на изравнителните сметки продавачът издава за отчетния период кредитни известия на
стойността на месечните фактури и фактура за потребеното количество топлинна енергия за
отчетния период, определено на база изравнителните сметки. Съгласно чл. 33, ал. 2 от
Общите условия от 2016 г. клиентите са длъжни да заплащат стойността на фактурата по чл.
32, ал. 3 за потребено количество топлинна енергия за отчетния период в 45-дневен срок
7
след изтичане на периода, за който се отнасят. В чл. 33, ал. 4 от ОУ от 2016 г. е предвидено,
че продавачът начислява обезщетение за забава в размер на законната лихва само за
задълженията по чл. 32, ал. 3, ако не са заплатени в срока по ал. 2. Следователно, въпреки че
изискуемостта на месечно дължимите суми настъпва в 45-дневен срок след периода, за
който се отнасят /съгласно чл. 33, ал. 1 от ОУ от 2016 г./, длъжникът изпада в забава само
при неизпълнение на задължението си за заплащане цената на ТЕ за потребеното количество
топлинна енергия за целия отчетен период в 45-дневен срок след изтичане на периода, за
който се отнася, т. е. ответникът няма да дължи мораторна лихва върху задълженията по
месечните /прогнозни/ фактури, а само за задължението по общите /изравнителни/ фактури.
С оглед на горното давността за сумите, претендирани от ищеца като главница е текла
в периода от 1.5.2017 година до 1.11.2017 година, като за ответника С. А. е погасена по
давност част от главницата в размер на 374,68 лева, а за ответника Д. С. е погасена част от
главницата в размер на 93,67 лева.
По отношение на претенцията за главница за дялово разпределение – същата е
доказана по основание и размер с оглед на вече изложеното и за тази главница е
неоснователно възражението за погасителна давност, поради което исковите претенции за
главница за дялово разпределение следва да се уважат в цялост по отношение на ответника
С. А. и Д. С..
По исковите претенции за лихви
С оглед частичната основателност на исковите претенции за главница за доставена
топлинна енергия е частично основателно и искането за установяване дължимост на лихва за
забава върху тези главници. Съдът определя по реда на чл.162 от ГПК, че за периода
15.9.2018-11.12.2020 година върху дължимата главница от ответника С. А. – 2674,68 лева се
дължи лихва за забава на стойност 608,50 лева, от която ищецът претендира 501,56 лева,
като в този смисъл тази претенция е доказана по основание и размер и следва да се уважи.
За ответника Д. С. се доказва от фактическа страна, че в срока предвиден в Общите
условия не е заплатено дължимото количество доставена топлинна енергия. В този смисъл е
доказано изпадането в забава и дължимостта на лихва за забава върху дължимия се размер
на главницата – за периода на забавата 15.9.2018 година до 11.12.2020 година ответницата
дължи лихва за забава в размер на 125,39 лева.
Въз основа на доказаното от фактическа страна и сторените от съда правни изводи
съдът приема исковите претенции, като доказани по основание и в посочения по-горе
размер при уважено частично възражение по смисъла на чл.111, б.“в“ от Закона за
задължения и договорите срещу ответниците С. А. и Д. С. и изцяло неоснователни срещу
ответника И. А..
По разноските
По аргумент от разпоредбата на чл. 78, ал. 1 и ал. 3 ГПК, съдът следва да се произнесе
по отговорността за разноски в исковото и заповедното производство. При този изход на
спора, вземайки се предвид размера на уважените претенции, на ищеца се дължат разноски
и за исковото, и за заповедното производство. Ищецът доказва, че е сторил разноски пред
заповедния и исковия съд в общ размер на 1122,80 лева, от които съобразно уважения
размре на претенциите – ответника С. А. дължи сумата от 748,53 лева, а ответника Д. С.
дължи сумата от 167,56 лева.
8
На ответника И. А. следва да се присъдят разноски с оглед отхвърления размер на
исковите претенции в размер на 600,00 лева – заплатено адвокатско възнаграждение пред
заповедния и исковия съд.
На ответниците С. А. и Д. С. се дължат разноски, съобразно отхвърления размер на
исковите претенции, като ищецът следва да плати на С. А. разноски в общ размер на 627,76
лева и на Д. С. – 62,76 лева.
Мотивиран от горното и на основание чл.422 от ГПК във връзка с чл.327, ал.1 от
Търговския закон във връзка с чл.318 от Търговския закон и чл.155, ал.1, т.2 от Закона за
енергетиката във връзка с чл.79, ал.1 от Закона за задълженията и договорите, и на
основание чл.422 от ГПК във връзка с чл.86 от Закона за задълженията и договорите, и на
основание чл.422 от ГПК във връзка с чл.79, ал.1 от Закона за задълженията и договорите, и
на основание чл.422 от ГПК във връзка с чл.86 от Закона за задълженията и договорите, и на
основание чл.111, б.“в“ от Закона за задълженията и договорите, и на основание чл.235, ал.3
от ГПК, и на основание чл.78, ал.1, ал.3 и ал.8 от ГПК, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ КАТО НЕОСНОВАТЕЛНИ, поради недоказаност предявените от
„ТС” ЕАД, ЕИК ............, представлявано от А А. и ИЕ против И. Д. А., с ЕГН ********** и
с постоянен адрес гр. С, обективно съединени установителни искови претенции, с които се
иска от съда да постанови решение, с което за признае за установено в правоотношенията
между страните, че съществува вземане на „ТС” ЕАД, ЕИК ............, представлявано от А А.
и ИЕ и, че И. Д. А. с ЕГН ********** дължи на „ТС” ЕАД, ЕИК ............, със седалище и
адрес на управление – град С 1/6/една шеста/ от сумите, за които е била издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК, издадена на 11.1.2021 година по
ч.гр.дело № 64702/2020 година по описа на Софийски районен съд - в общ размер на
895,55лв., от които сумата в размер на 762,34 лв., представляваща цена на доставена
топлинна енергия за периода от 1.05.2017г. до 30.04.2019 година, 125,39 лв. – мораторна
лихва за периода от 15.09.2018г. до 11.12.2020г. и законна лихва върху главницата, дължима
за периода от 22.12.2020г. до изплащане на вземането, както и за сумата в размер на 6,38 лв.,
представляваща цена за извършване на услугата дялово разпределение за периода от
1.11.2017г. до 30.04.2019 година, мораторна лихва в размер на 1,44 лв. за периода от
31.12.2017г. до 11.12.2020г. и законна лихва върху главницата за дялово разпределение за
периода от 22.12.2020г. до изплащане на вземането, които суми представляват доставена и
неплатена топлинна енергия за имот с административен адрес – град С, абонатен № 104744.
ОСЪЖДА „ТС” ЕАД, ЕИК ............, със седалище и адрес на управление – град С,
представлявано от А А. и ИЕ да заплати на И. Д. А. с ЕГН **********, постоянен адрес -
гр. С сумата от 300,00 лева, представляваща сторените разноски за заплатено адвокатско
възнаграждение по ч.гр.дело № 64702/2020 година по описа на Софийски районен съд и
сумата от 300,00 лева, представляваща сторените разноски за заплатено адвокатско
възнаграждение по гр.дело № 26341/2021 година по описа на Софийски районен съд.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в правоотношенията между „ТС” ЕАД, ЕИК
............, със седалище и адрес на управление – град С, представлявано от А А. и ИЕ и Д. Д.
С., с ЕГН ********** с постоянен адрес - гр. С, че съществува вземане на „ТС” ЕАД, ЕИК
............, представлявано от А А. и ИЕ и Д. Д. С., с ЕГН ********** с постоянен адрес - гр. С
дължи част от сумите, за които е била издадена Заповед за изпълнение на парично
задължение по чл.410 от ГПК, издадена на 11.1.2021 година по ч.гр.дело № 64702/2020
година по описа на Софийски районен съд, които суми представляват 1/6/една шеста/
9
от общия размер на дължимите суми за доставена и неплатена топлинна енергия за
топлоснабден имот с административен адрес – град София, ж.к. „Дружба-1“, бл. 99, вх.
А, ап. 10, абонатен № 104744, а именно:
- дължи сумата от 668,67 лева, представляваща цена на доставена топлинна енергия за
периода от 1.11.2017 година до 30.04.2019 година, ведно със законната лихва върху тази
сума, считано от датата на депозиране на заявлението пред заповедния съд – 22.12.2020
година до окончателното изплащане на вземането, като над този размер до първоначално
претендирания за сумата в размер на 762,34 лв., представляваща цена на доставена
топлинна енергия за периода от 1.05.2017г. до 30.4.2019 година, т.е. за разликата от 93,67
лева, отхвърля исковата претенция като неоснователна поради изтекла погасителна
давност;
- дължи сумата 125,39 лева, представляваща претендираната мораторна лихва върху
главницата за доставена топлинна енергия за периода от 15.09.2018г. до 11.12.2020 година;
- дължи сумата в размер на 6,38 лв., представляваща цена за извършване на услугата
дялово разпределение за периода от 1.11.2017г. до 30.04.2019 година, и законна лихва върху
главницата за дялово разпределение за периода от 22.12.2020г. до изплащане на вземането;
- дължи мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение в размер на 1,44
лв. за периода от 31.12.2017г. до 11.12.2020г.
ОСЪЖДА Д. Д. С., с ЕГН ********** с постоянен адрес - гр. С да заплати на „ТС”
ЕАД, ЕИК ............, със седалище и адрес на управление – град С, представлявано от А А. и
ИЕ сторените разноски пред заповедния съд по ч.гр.дело № 64702/2020 година по описа на
Софийски районен съд и сторените разноски пред исковия съд по гр.дело № 26341/2021
година по описа на Софийски районен съд общо в размер на 167,56 лева, съобразно
уважения размер на исковите претенции.
ОСЪЖДА „ТС” ЕАД, ЕИК ............, със седалище и адрес на управление – град С,
представлявано от А А. и ИЕ да заплати на Д. Д. С., с ЕГН ********** с постоянен адрес -
гр. С сторените разноски пред заповедния съд по ч.гр.дело № 64702/2020 година по описа на
Софийски районен съд и сторените разноски пред исковия съд по гр.дело № 26341/2021
година по описа на Софийски районен съд общо в размер на 62,76 лева, съобразно
отхвърления размер на исковите претенции.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в правоотношенията между „ТС” ЕАД, ЕИК
............, със седалище и адрес на управление – град С, представлявано от А А. и ИЕ и С. Е.
А. с ЕГН **********, с постоянен адрес - гр. С, че съществува вземане на „ТС” ЕАД, ЕИК
............, представлявано от А А. и ИЕ и С. Е. А. с ЕГН ********** и с постоянен адрес - гр.
С дължи част от сумите, за които е била издадена Заповед за изпълнение на парично
задължение по чл.410 от ГПК, издадена на 11.1.2021 година по ч.гр.дело № 64702/2020
година по описа на Софийски районен съд, които суми представляват 4/6/четири
шести/ от общия размер на дължимите суми за доставена и неплатена топлинна
енергия за топлоснабден имот с административен адрес – град София, ж.к. „Дружба-1“,
бл. 99, вх. А, ап. 10, абонатен № 104744, а именно:
- сумата в размер на 2674,68 лева, представляваща цена на доставена топлинна енергия
за периода от 1.11.2017 година до 30.04.2019 година, ведно със законната лихва върху тази
сума, считано от датата на депозиране на заявлението пред заповедния съд – 22.12.2020
година до окончателното изплащане на вземането, като над този размер до първоначално
претендирания за сумата в размер на 3049,36 лв., представляваща цена на доставена
топлинна енергия за периода от 1.05.2017г. до 30.4.2019 година, т.е. за разликата от 374,68
лева, отхвърля исковата претенция като неоснователна поради изтекла погасителна
давност;
- дължи сумата в размер на 501,56 лв., представляваща претендираната мораторна
10
лихва върху главницата за доставена топлинна енергия за периода от 15.09.2018г. до
11.12.2020 година;
- дължи сумата в размер на 25,52 лв., представляваща цена за извършване на услугата
дялово разпределение за периода от 1.11.2017г. до 30.4.2019г., и законна лихва върху
главницата за дялово разпределение за периода от 22.12.2020г. до изплащане на вземането.
- дължи мораторна лихва, дължима върху главницата за дялово разпределение в
размер на 5,76 лв. за периода от 31.12.2017г. до 11.12.2020 година.
ОСЪЖДА С. Е. А. с ЕГН **********, с постоянен адрес - гр. С да заплати на „ТС”
ЕАД, ЕИК ............, със седалище и адрес на управление – град С, представлявано от А А. и
ИЕ сторените разноски пред заповедния съд по ч.гр.дело № 64702/2020 година по описа на
Софийски районен съд и сторените разноски пред исковия съд по гр.дело № 26341/2021
година по описа на Софийски районен съд общо в размер на 670,23 лева, съобразно
уважения размер на исковите претенции.
ОСЪЖДА „ТС” ЕАД, ЕИК ............, със седалище и адрес на управление – град С,
представлявано от А А. и ИЕ да заплати на С. Е. А. с ЕГН **********, с постоянен адрес -
гр. С сторените разноски пред заповедния съд по ч.гр.дело № 64702/2020 година по описа на
Софийски районен съд и сторените разноски пред исковия съд по гр.дело № 26341/2021
година по описа на Софийски районен съд общо в размер на 62,67 лева, съобразно
отхвърления размер на исковите претенции.
Решението е постановено при участие на трето лице помагач на ищеца – „Т“
ЕООД.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд – в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
След влизане в сила – препис от решението да се изпрати на заповедния съд -
ч.гр.дело № 64702/2020 година по описа на Софийски районен съд.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
11