Решение по дело №800/2024 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на чл. 208 от АПК вр. чл. 63в от ЗАНН и е образувано по касационна жалба на Л. Е. Б., [ЕГН], [населено място], ул. „  “ № , вх. , ет. , ап. , срещу решение № 231/21.02.2024 г., постановено по АНД № 270/2024 г. на Районен съд – Варна, с което е потвърден електронен фиш серия К № 7880982, издаден от ОД на МВР – Варна.

В касационната жалба се релевира допуснато нарушение на закона - касационно основание по чл. 348, ал.1, т.1 и 2 от НПК във вр. с чл. 63в от ЗАНН. Излагат се доводи, че процесният електронен фиш е съставен на 04.08.2023 г., а нарушението е извършено на 10.04.2021 г., тоест две години след неговото извършване, поради което е изтекъл давностния срок по чл. 34 от ЗАНН за негово административнонаказателно санкциониране. Освен това решаващият съд е допуснал съществено процесуално нарушение, провеждайки съдебното производство без негово призоваване и съответно участие в процеса. Моли съда да отмени обжалваното решение и да отмени издадения електронен фиш.

В съдебно заседание касаторът не се явява, не се представлява , но депозира писмени бележки и претендира присъждане на съдебно-деловодни разноски.

Ответникът по касационната жалба – ОД на МВР Варна, депозира писмени бележки, с позиция за нейната неоснователност и моли за потвърждаване на въззивното решение. Претендира се юрисконсултско възнаграждение.

Представителят на Окръжна прокуратура – Варна дава заключение за неоснователност на подадената касационна жалба. Сочи, че бил приспаднат допустимият толеранс от +/- 3 км. и решението следва да бъде потвърдено.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съотнесени към наведените касационни основания, прие за установено следното от фактическа и правна страна:

Касационната жалба е допустима, тъй като изхожда от процесуално легитимирано лице – страна в производството пред предходната съдебна инстанция , подадена е при спазване на разписаните процесуални срокове по упражняване правото на жалба, а разгледана по същество, тя е неоснователна.

Предмет на проверка за обоснованост и законосъобразност пред ВРС е електронен фиш серия К № 7880982, издаден от ОД МВР – Варна, с който за извършено нарушение по чл. 21, ал. 2, вр. чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, на основание чл. 189, ал. 4 вр. с чл. 182, ал. 1, т. 4 от ЗДвП, на касационния жалбоподател е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 400.00 /четиристотин/ лева.

Районният съд е приел от фактическа страна, че на 10.04.2021 г., в 13:46 часа, в [населено място] , по [улица], срещу бл. 60-62 на [жк], в посока к.к. „Златни Пясъци“ лек автомобил „Мерцедес Ц 320 ЦДИ“ с рег. № [рег. номер], се е движел със скорост от 85 км/ч, при разрешена такава от 50 км/ч. Нарушението е заснето с автоматизирано техническо средство АТСС „Arh CAM S1“. Собственик на превозното средство е М. Е. Г., на която е е издаден ЕФ серия К № 4704235. На 03.08.2023 г. в сектор „Пътна полиция“ – Варна е депозирана декларация по чл. 189, ал. 5 от ЗДвП от М. Г., с която е декларирано, че водач на автомобила на посочената дата е бил Л. Б.. Към декларацията е приложено копие на неговото свидетелство за управление на МПС. Издаденият ЕФ серия К № 4704235 е анулиран и е издаден процесният, който е връчен на касатора на 21.12.2023 година.

За да потвърди обжалвания ЕФ, въззивният съд е приел, че при издаването му административнонаказващият орган е съобразил събраните доказателства и правилно е приложим материалния закон. Посочил е, че ЕФ е съставен при спазване на изискванията на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП, като в същия е посочена териториалната структура на МВР – ОД на МВР Варна, на чиято територия са установени нарушението, мястото, датата, точният час на извършване на нарушението, регистрационният номер на моторното превозно средство, собственикът, на когото е регистрирано превозното средство, описание на нарушението, нарушените разпоредби, размерът на глобата, срокът, сметката или мястото на доброволното й заплащане. Счел е, че е спазена разпоредбата на чл. 10 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата, като е отчел факта, че в приложения по преписката протокол са посочени всички изискуеми реквизити. ВРС в мотивите си е обсъдил събраните доказателства и е извел извод, че на посочените дата и място е заснето движението на процесния автомобил със скорост 85 км./ч. (след отчитане на възможна грешка от +/- 3км./ч.), при ограничение от 50 км./ч., валидно за населено място. В този смисъл е приел, че извършеното деяние осъществява фактическия състав на посочената в ЕФ законова норма на чл. 182, ал. 2, т. 4 от ЗДвП, което е и основание за реализирането на административнонаказателната отговорност, като наложеното за извършеното нарушение наказание е в предвидения от закона абсолютен размер. Позовавайки се на чл. 189, ал. 5 от ЗДвП, първостепенният съд е приел, че от представената от собственика на автомобила декларация, ведно с копие на свидетелството за управление на МПС, се установява и авторството на извършеното нарушение. В заключение е посочил, че не са налице предпоставките процесното нарушение да бъде квалифицирано като маловажен случай.

Касационната инстанция счита обжалваното решение за валидно, допустимо и правилно. При неговото постановяване не са допуснати заявените от касатора нарушения на закона и на процесуалните правила.

Лишено от нормативна опора е оплакването на касатора, че е нарушено правото му на защита, тъй като не е бил надлежно призован за участие в съдебното производство, проведено пред Районен съд – Варна. Съгласно разпоредбата на чл. 61, ал. 4 от ЗАНН съдът дава ход на делото и в случаите, когато жалбоподателят не е бил намерен на посочения от него адрес. Посоченият от Б адрес във въззивната му жалба, в касационна му жалба е идентичен с адреса му по издадения електронен фиш , на който адрес е връчен този фиш- [населено място], ул. „  : № , ет. , ап. . Именно на този адрес на 19.01.2024 г. е РС-Варна е изпратил призовката за насрочване на делото /л. 11 от въззивното дело/. Същата се е върнала в цялост с отбелязване върху нея, че адресът е посетен на 20.01.2024 г., но адресатът не е открит. Именно на този адрес е било изпратено и съответно получено от Б  съобщението за издаденото решение на ВРС , срещу което той е подал касационна жалба. В тази връзка ненамирането му на адреса , на който живее, за получаване на призовка няма характера на съществено нарушение на съдопроизводствените правила с оглед цитираното предписание на чл. 61, ал.4 ЗАНН.

Неоснователно е оплакването на Б за изтекла давност за негово административнонаказателно санкциониране с позоваване на чл. 34 от ЗАНН. В конкретния случай обжалваният правораздавателен акт е електронен фиш . Регламентацията на производството по неговото издавен е обективирана в чл. 189 от ЗДвП. Съгласно алинея пета на тази правна норма електронният фиш по ал. 4 се връчва на лицето по чл. 188, ал. 1 или 2 по един от начините по чл. 186а. В 14-дневен срок от получаването му собственикът заплаща глобата или предоставя в съответната териториална структура на Министерството на вътрешните работи писмена декларация с данни за лицето, извършило нарушението, и копие на свидетелството му за управление на моторно превозно средство. На лицето, посочено в декларацията, се издава и изпраща електронен фиш по ал. 4 за извършеното нарушение. Първоначално издаденият електронен фиш се анулира. Това нормативно правило изисква първо ЕФ да бъде връчен и едва след това собственикът да предостави данни по отношение на обстоятелството кой е извършил нарушението, ако разполага с такива. От представените по преписката доказателства се установява, че първоначално издаденият електронен фиш е връчен на собственика на автомобила на 21.07.2023 година, видно от справка от АИС АНД. По преписката е приложена декларация за предоставяне на информация по нарушение № УРИ819000-42746/03.08.2023 г., с която М. Г. /собственик на автомобила/ е декларирала, че на процесната дата – 10.04.2021 г. автомобилът  е управляван от Л. Е. Б.. Декларацията е подадена пред компетентните органи в законоустанования 14-дневен срок. , след което на 04.08.2023 г. е издаден електронен фиш серия К № 7880982, като преди това е анулиран фиш серия К №4704235, издаден на собственика на автомобила. Процесният ЕФ е издаден един ден след депозиране на декларацията и съответно ден след като администратовнонаказващият орган е установил нарушителя, същият е връчен на Б  на 21.12.2023 г., съгласно приложената по преписката справка от АИС АНД. Разписаната процедура по чл. 189, ал. 5 от ЗДвП е спазена.

На следващо място , нарушителят твърди изтекла давност по чл. 34, ал.1 от ЗАНН , но тази разпоредба гласи, че не се образува административнонаказателно производство , ако не е съставен АУАН в продължение на три месеца от откриване на нарушителя и ако е изтекла една година от извършване на нарушението. Според чл. 36, ал.1 ЗАНН административнонаказателно производство се образува със съставянето на АУАН .В производството по издаване на електронен фиш не се съставя АУАН и поради тази причина е неприложима правната регулация на чл.34 ЗАНН. Освен това изрично в разпоредбата на чл. 189, ал.11 от ЗДвП законодателят приравнява електронният фиш на наказателно постановление, но не и на АУАН .

В контекста на изложеното подадената касационна жалба е лишена от основателност и следва да се остави без уважение.

При този изход на делото искането на касационния ответник за присъждане на юриск. възнаграждение е не само допустимо , но и основателно предвид чл. 63д , ал. 5 от ЗАНН във връзка с чл. 27е от НЗПП , поради което жалбоподателят следва да заплати юриск. възнаграждение от 80 лв.

Мотивиран от изложеното и съобразно правомощията си по чл.221 и сл. от АПК, Административен съд – Варна

 

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 231/21.02.2024 г. по АНД № 270/2024 г. по описа на Варненския районен съд.

ОСЪЖДА Л. Е. Б., [ЕГН], [населено място], ул. „  “ № , вх. , ет. , ап.  да заплати на ОД на МВР-Варна сумата от 80 /осемдесет/ лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение.

РЕШЕНИЕТО е окончателно.