№ 87
гр. Русе , 27.04.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – РУСЕ, ВТОРИ СЪСТАВ в публично заседание на
двадесет и трети април, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Аглика Гавраилова
Членове:Антоанета Атанасова
Боян Войков
при участието на секретаря Иванка Венкова
като разгледа докладваното от Антоанета Атанасова Въззивно гражданско
дело № 20214500500228 по описа за 2021 година
Производството е по чл.258 и сл. ГПК.
Д. А. Д. обжалва решение № 260181/23.02.2021 г., постановено по гр. д. №
4786/2020 г. на Русенския районен съд, с което са отхвърлени предявените от него
срещу ОП „Комунални дейности“ Русе искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 и
чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ за отмяна като незаконна на основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ
Заповед № 37/18.08.2020 г. на директора на ОП “Комунални дейности“, гр.Русе, с
която трудовото му правоотношение е прекратено поради съкращаване на щата и за
възстановянето му на длъжността „З.д. на ОП “Комунални дейности“, гр.Русе, която е
заемал до момента на уволнението. Твърди, че решението е постановено при
съществено нарушение на процесуалния закон. Заявява, че делото било разгледано по
особения ред на глава 25 от ГПК - Бързо производство. С Определение от 14.12.2020 г.
първоинстанционният съд дал указания по реда на чл. 312, ал. 2 ГПК като в
едноседмичния срок ответникът не направил никакви искания, както и не представил
нови доказателства. Твърди още, че с отговора на исковата молба бившият му
работодател противопоставил на неговото твърдение, че преди уволнението не е
извършван подбор, възражение, че подбор е имало, без обаче да сочи доказателства за
това. Такива е представил едва в първото по делото съдебно заседание. Намира за
несъстоятелни твърденията на ответника, че не била настъпила преклузия, тъй като в
1
определението на съда липсвали указания към страните, че следва да предприемат
съответните процесуални действия. Заема позиция, че приемането на това писмено
доказателство след настъпване на преклузията по чл. 313 ГПК съставлява процесуално
нарушение, поради което представеният от работодателя протокол за извършен подбор
следва да бъде изключен от доказателствата. Отделно от това заявява, че този подбор
не е бил описан в мотивната част на уволнителната заповед, което според въззивника я
прави немотивирана и е индиция за злоупотреба с права. Намира, че подборът не е
извършен по критериите на чл. 329 КТ, а поставените оценки за субективни. Отделно,
твърди че постановеното решение е и неправилно. Посочената в уволнителната заповед
длъжност била различна от заеманата от него и не съвпада с тази, която е посочена в
трудовия му договор. Не било налице реално съкращаване на щата. Намира за
неправилен и изводът на съда, че не била доказана злоупотреба с работодателска власт.
Претендира отмяна на решението и постановяване на ново, с което предявените от
него искове да бъдат уважени, както и присъждане на направените разноски.
По реда и в срока по чл. 263 не е постъпил отговор от ответника по жалбата ОП
„Комунални дейности“ Русе. В о. с. з. процесуалният му представител оспорва
основателността на жалбата. Счита обжалваното решение за правилно и иска същото
да бъде потвърдено. Претендира разноски.
Жалбата е подадена от процесуално легитимирано лице - ищец, имащ
процесуално право на жалба, в законоустановения в чл. 259, ал.1 ГПК срок и срещу
подлежащ на съдебен контрол акт, поради което е допустима.
Въззивният съд, упражнявайки правомощията си по чл. 269 ГПК, намира, че
решение № 260181/23.02.2021 г., постановено по гр. д. № 4786/2020 г. на Русенския
районен съд е валидно и допустимо.
Производството по делото е образувано по предявени от Д. А. Д. против ОП
„Комунални дейности“ Русе искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 2 КТ за
отмяна като незаконна на основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ Заповед № 37/18.08.2020 г.
на директора на ОП “Комунални дейности“, гр.Русе, с която трудовото му
правоотношение е прекратено поради съкращаване на щата и за възстановянето му на
длъжността „З.д. на ОП “Комунални дейности“, гр.Русе, която е заемал до момента на
уволнението.
От фактическа страна е установено, че страните са били в трудово
правоотношение като Д. А. Д. е заемал длъжността „з.-д.“ в ответното предприятие.
С Решение № 233 по протокол № 11/31.07.2020 г. на Общински съвет Русе е
приет нов Правилник за организацията и дейността на Общинско предприятие
2
„Комунални дейности“ и е било утвърдено ново длъжностно разписание, считано
от 17.08.2020 г., с което се предвижда промяна в общия щат, като бъде съкратена една
от двете бройки предвидени за длъжността „зам. директор“.
На 17.08.2020г., видно от представените Протокол за подбор и 2 броя формуляр
за оценка, е извършен подбор между ищеца и другия служител – Р.С., заемащ същата
длъжност, като са приложени следните критерии за подбор: образователна степен,
допълнителна квалификация свързана със заеманата длъжност, трудов стаж и
професионален опит, ниво на изпълнение на трудовите задължения и дисциплинарно
минало. Ищецът получил 14 точки, а Р.С. 16, поради което директорът на ответното
предприятие М.Ч. взел решение да бъде прекратен трудовия договор на служителя с
по-малко събрани точки, т.е. на ищеца. Поради това отправил предизвестие на Д.Д. за
прекратяване на трудовото му правоотношение. Била му била връчена и Заповед №
37/18.08.2020г., с която считано от 19.08.2020г., трудовото правоотношение му се
прекратява на основание чл. 328, ал. 1, т. 2, пр. 2 КТ, във връзка с Решение № 233 по
протокол № 11/31.07.2020 г. на Общински съвет Русе. По делото липсват данни за
датите, на които предизвестието и заповедта са били връчени на ищеца, но
получаването им на 18.08.2020 г. не се оспорва от него.
От страна на ищеца са ангажирани и гласни доказателства – показанията на св.
В.Г. – бивш служител на ответното предприятие. Същият изнася данни, че работил там
като шофьор и пътен работник около една година като ищецът му бил пряк
ръководител. Той отговарял за пътните листи, към него се обръщали за всички
повреди. Това продължило до около юли - август, 2020 г., след който момент задачите
на ищеца започнали да се изпълняват от един обикновен работник М.. Някой му казвал
нещо и той го препредавал на работниците. Пътните листи вече се подписвали от
различни хора. Свидетелства още, че когато бил назначен нов директор напълно
изолирали Д., взели му служебния автомобил, според свидетеля просто чакали ред да
го махнат. Дава показания, че при ищеца имало ред, а след това настъпил хаос. За един
ден се случвало да го карат да издава два пътни листа, за два камиона, а и двете
превозни средства били в обекта. М., който бил обикновен работник му казал да си
вземе пътните листи. Свидетелства още, че освен М. и П. му бил казвал, че ще го
махнат от работа. Изненадал се, когато съкратили Д., защото при него имало ред.
Изведнъж всичко се променило. Новите началници искали да го махнат, личало си, че
новия директор не го харесва. Доколкото знаел служ. кола на Д. я дали на Р.. Не бил
наясно с длъжността нито на Р., нито на П..
Настоящата инстанция намира, че следва изцяло да кредитира показанията на св.
Г. като незаинтересовани, непосредствени, логически свързани и кореспондиращи с
другите събрани по делото доказателства. Неправилно районният съд не ги е обсъждал
3
като е приел, че са неотносими към правния спор.
От представената от ТД на НАП справка за подадени уведомления по чл. 62, ал.
5 КТ от страна на ответника Общинско предприятие „Комунални дейности“ се
установява, че считано от 19.08.2020 г. Р. А.С. /другият зам. директор, който е оценен с
2 точки повече при извършения подбор/ е преназначен на длъжността
ръководител/началник на отдел като преди това действително е заемал същата
длъжност като ищеца –З.д. на предприятие с код по НКПД 11206014 считано от
23.10.2017 г.
В подкрепа на твърденията си за злоупотреба с работодателска власт ищецът е
приложил две Постановления съответно от 19.11.2020 г. и от 23.12.2020 г. на РРП, от
които се установява, че в РРП са били образувани две преписки по повод подадени от
ищеца сигнали за извършени документни и други престъпления от общ характер от
директора на ответното предприятие. По едната преписка е постановен отказ за
образуване на досъдебно производство. В хода на извършената проверка от органите
на МВР обаче е било установено, че директорът на ОП „Комунални дейности“ е
ползвал служебно гориво при управлението на служебния си автомобил за лични
нужди като паричната сума, с която ощетил ответника била възстановена от него на
10.11.2020 г. и същят нямал имуществени претенции към него. По другата преписка са
събрани данни за документни и длъжностни престъпления и преписката е изпратена на
ОП Русе за произнасяне по компетентност.
При така установеното от фактическа страна, настоящият въззивен състав
прави следните правни изводи:
На първо място следва да се разгледа въведеното от въззивника оплакване за
допуснато от първоинстанционния съд процесуално нарушение по приемане на
писмени доказателства след настъпила преклузия по чл. 313 ГПК:
С определение от 14.12.2020 година съдията докладчик по гр. д. № 4786/2020 г.
по описа на РРС е изготвил доклад по делото, с който е разпределил и
доказателствената тежест между страните в производството по отношение на спорните
факти. В тази връзка са дадени указания на ответника ОП „Комунални дейности“ Русе,
че в негова тежест е да установи законосъобразността на извършеното уволнение, без
да са давани други указания за това какви конкретно факти и обстоятелства подлежат
на доказване от страна на работодателя. Доколкото фактическият състав, при който
работодателят осъществява правото си да прекрати едностранно трудовото
правоотношение е различен за всеки конкретен случай и може да включва различни
факти и обстоятелства, то докладът на първоинстанционния съд трябва да съдържа
указания за това кои конкретно от включените във фактическия състав на уволнението
4
се оспорват от страна на работника и поради това подлежат на доказване от страна на
работодателя. В този случай съдържанието на доклада по делото ще отговаря за
изискванията по чл. 146, ал. 1, т. 5 ГПК и ще е основание за настъпване на преклузията
по чл. 146, ал. 3 ГПК. Непълните указания на съда, при които е пропуснато да бъдат
дадени указания относно някой или част от подлежащите на доказване факти, както и
общите такива, при които не са посочени конкретно фактите, които подлежат на
доказване от съответната страна не представляват изпълнение на установеното с чл.
146, ал. 1, т. 5 ГПК задължение на първоинстанционния съд. Страната може да
представи доказателства за тези факти и обстоятелства и след предвидения в чл. 146,
ал. 3 ГПК момент, включително и пред въззивния съд по реда на чл. 266, ал. 3 ГПК. В
този смисъл е и Решение № 171 от 17.09.2018 г. по к. гр. д. № 2813/2017 г. на ВКС, ІV
Г.О. В конкретния случай на ОП „Комунални дейности“ Русе е било дадено именно
общо указание по чл. 146, ал. 1, т. 5 ГПК, без да са посочени кои конкретно факти и
обстоятелства от включените във фактическия състав на уволнението подлежат на
доказване от негова страна. В исковата молба основното оспорване на Д. А. Д. е, че не
е налице реално съкращаване в щата и че не е извършен подбор, който в случая бил
задължителен. С отговора на исковата молба ответникът възразил, че подбор е
извършван без обаче да е посочил доказателства за това. В изготвения по делото
доклад районният съд е пропуснал да укаже на работодателя, че в негова тежест е да
докаже, че е имало реално съкращаване на щата и съответната длъжност като трудова
функция действително е била съкратена, както и че промяната в щата е била
извършена по законоустановения ред, в т. ч. и извършването на подбор. Поради това
въззивният съд намира, че представените от страна на ответника писмени
доказателства за извършен подбор не следва да бъдат изключвани от доказателствата
по делото, доколкото в закритото заседание по чл. 312, ал. 1 ГПК районният съд е
допуснал процесуално нарушение, което изключва преклузията за събирането им по
изложените по-горе съображения.
В настоящия случай трудовото правоотношение е прекратено на основание чл.
328, ал. 1, т. 2, пр. 2 КТ - поради съкращаване на щата. Твърденията за незаконност на
уволнението, очертаващи основанието на предявения иск и в чиито рамки е ограничена
търсената съдебна защита съобразно диспозитивното начало в гражданския процес, са
свързани със следните твърдения: за немотивиране на заповедта за прекратяване на
трудовото правоотношение, липса на реално съкращаване на щата, неизвършване на
законосъобразен подбор по чл. 329 КТ и злоупотреба с право по чл. 8 КТ.
Първото възражение на ищеца е неотносимо към законността на процесното
уволнение и поради това неоснователно. По принцип освен в предвидените от закона
случаи /напр. чл. 195, ал. 1 КТ/ не е необходимо в уволнителната заповед
5
работодателят да излага мотиви. Това не е необходимо при приложеното в процесния
случай основание по чл. 328, ал. 1, т. 2 КТ – съкращаване на щата, тъй като то е
пределно ясно и конкретно. Няма законова пречка мотивите в заповедта да се
изчерпват и с цитиране на правната норма, тогава, когато тя не предполага различни
фактически основания, нито има нужда от излагане на допълнителни данни,
формирали волята на работодателя. Необходимо е от съдържанието на заповедта да
следва несъмнения извод за същността на фактическото основание, поради което е
прекратено трудовото правоотношение и е въпрос на правна квалификация коя е
приложимата правна норма. От значение е в рамките на изложените мотиви
работникът или служителят да разбере кои са фактите в обективната действителност,
поради които трудовото правоотношение се прекратява, а съдът да може да извърши
проверка дали са се осъществили, като ги подведе под съответна правна норма и въз
основа на това да направи извод дали уволнението е законосъобразно.
В процесния случай издадената заповед за прекратяване на трудовото
правоотношение съдържа необходимите данни, въз основа на които е прекратено
съществуващото между страните трудово правоотношение, а именно – съкращаване на
щата. Неоснователно е възражението на ищеца, че в нея била посочена друга, различна
от заеманата от него длъжност, доколкото липсва спор, че е изпълнявал длъжността “з.-
д.“ в отдел „Строително-ремонтни дейности, автотранспорт и механизация“. Противно
на твърденията на ищеца, законодателят не е предвидил изискване по отношение на
съдържанието на уволнителната заповед на основание чл. 328, ал. 1, т. 2 КТ,
изразяващо се в задължение на работодателя да посочи извършения подбор в
мотивната й част. Извършването на подбора следва да бъде доказано от работодателя
пред съда по релевирания спор за законосъобразността на уволнението поради
съкращаване на щата и отмяната му като част от правото на уволнение на това
основание.
Безспорно се установява от представените писмени доказателства - Решение №
233 по Протокол № 11/31.07.2020 г., щатно разписание, в сила от 01.08.2020 г. и щатно
разписание, в сила от 17.08.2020 г., че в ответното предприятие е съкратена една от
двете бройки предвидени за длъжността „зам. директор“. Промяната на щатното
разписание е извършена от компетентен орган и по установения ред - с решение от
принципала – Общински съвет Русе преди работодателят да прекрати едностранно
трудовото правоотношение с ищеца, на посоченото от него основание - чл. 328, ал. 1, т.
2 КТ със Заповед № 37/18.08.2020 г. Промяната на щатните бройки е въпрос на
целесъобразност за работодателя и не подлежи на съдебен контрол като негово
суверенно право е да променя щата, както прецени с оглед ефективното осъществяване
на дейността му, от изпълнението на какви трудови функции се нуждае и какви задачи
и изисквания да постави към определена длъжност, т. е. с колко и с какви длъжности
6
ще осъществява дейността си. От събраните по делото доказателства се установява, че
към момента на уволнението е премахната съществувала дотогава щатна бройка
„заместник - директор“ с трудовите функции, изпълнявани от нея като съкращението е
реално - действително е премахната длъжността, а не е сменено само наименованието
й като се запазва характера й (при липса и на доводи за фиктивно съкращаване и
посочване от ищеца на новосъздадени длъжности, които изпълняват функциите на
премахнатата).
По отношение на втория спорен между страните въпрос, свързан с това дали е
извършен законосъобразен подбор по чл. 329 КТ, въззивният съд приема следното:
Съгласно чл. 329 КТ при уволнение на основание чл. 328, ал. 1, т. 2, пр. 2 КТ -
поради съкращаване на щата, в случай, че съкращаваната щатна бройка не е
единствена и не се съкращават всички щатни бройки за длъжността /какъвто е именно
и настоящия случай/, работодателят има задължение за извършване на подбор. В тази
хипотеза правото на подбор става част от правото на уволнение, тъй като то не може да
се упражни без да се извърши подбор. Подборът следва да се извърши от работодателя
след издаване на акта, с който е извършено съкращаването в щата.
Критериите, въз основа на които се извършва подбора са установени в чл. 329,
ал. 1 КТ - квалификацията /деловите и професионални качества и умения за
изпълнение на конкретната длъжност/ и нивото на изпълнение на възложената работа
/относно срочното, количествено и качествено изпълнение на възложените задачи/.
Тези критерии имат обективни признаци и тяхното спазване е начина за упражняване
на правото на подбор и правото на уволнение, което при спор се преценява от съда.
Начинът и формата за извършване на подбора са предоставени на преценката на
работодателя - дали извършването му ще бъде документирано в протоколи, докладни
записки и др. или няма да бъде документирано писмено. В този смисъл е и ТР №
3/16.01.2012 г. на ОСГК, ВКС. В настоящия случай ответникът е ангажирал по делото
единствено писмено доказателство – протокол за извършен от директора на ответното
предприятие подбор. Съгласно цитираното тълкувателно решение, доказването му при
оспорване, както на неговото извършване, така и на останалите въпроси – включването
в подбора на всички необходими участници, прилагането на законовите критерии,
обективното съответствие на оценката по отделните показатели на обективно
проявените професионални качества и квалификация (подготовка) на работника или
служителя с оглед на възложената работа, e допустимо с всички доказателствени
средства. Подобно доказване според въззивния съд в настоящия случай не е проведено.
Извършеният от директора подбор се е изразил само в поставяне на точки по така
зададените критерии и подкритерии, като разликата между определените цифрови
оценки на ищеца и другия участник в подбора не е изобщо обоснована в протокола.
7
Действително, обективността на оценките по единия критерий, по който двамата
служители в случая са били различно оценени, а именно професионален опит в
предприятието, се установява от приложените доказателства - служителят, който е
предпочетен да остане на работа има стаж при работодателя 14 години и 4 месеца, а
ищецът има стаж 6 години и 11 месеца. По отношение обаче на другия критерий -
ниво на изпълнение на трудовите задължения, по който ищецът получава оценка с 1
единица по-ниска, ответното предприятие не се е възползвало от предоставената му
законова възможност посредством разпит на свидетели или прилагането на други
доказателствени средства да установи действителните качества на участвалите в
подбора и да обоснове поставените оценки. Както бе посочено по-горе, липсва подобно
обосноваване в протокола. Обратно, на необоснованост на извършения подбор сочат
приетата по делото справка от ТД на НАП, видно от която от 19.08.2020 г. – 2 дена
след подбора - Р. А.С. /другият зам. директор, който е оценен с 2 точки повече/ е
преназначен на по-ниска длъжността ръководител/началник на отдел, както и св.
показания на В. Г.. Предвид изложеното, съдът намира, че извършеното уволнение по
чл. 328, ал. 1, т. 2, предл. 2 КТ е незаконосъобразно поради недоказаност от страна на
ответника на обстоятелството, че в резултат на извършения подбор на работа е останал
служителят, който работи по-добре от ищеца.
По релевирания от ищеца довод за злоупотреба с право:
Злоупотребата с правото на уволнение от страна на работодателя се изразява в
упражняването му в противоречие с неговото предназначение /да прекрати
трудовоправната връзка поради настъпване на предвидените в закона основания/, с цел
да се увреди работника като страна по трудовото правоотношение, тоест единственото
му желание е, ползвайки се от законово допустимо средство, да постигне една-
единствена цел - да прекрати договора с конкретен служител. Отличителен белег е
неговата субективна страна – намерението на работодателя да вреди. Целта на
работодателя не би могла да бъде постигната по друг начин, респективно резултатът
би се забавил, оскъпил или би предполагал сбъдване и на друго условие, което
работодателят не желае или не може да изпълни.
Добросъвестността при упражняване правата и задълженията, произтичащи от
трудовото правоотношение, се предполага до установяване на противното. Тази
оборима презумпция предполага, че тежестта на доказване на злоупотребата с права, в
нарушение на чл. 8, ал. 1 КТ, се носи от страната, която се позовава на нея – в случая
от ищеца. В конкретния случай същият обосновава твърдението си за допусната от
работодателя злоупотреба с правото на уволнение с факта, че е подавал множество
докладни до директора на предприятието, по които същият отказвал да вземе
отношение, подправяне на изготвени от него документи, издаване на разпореждания
8
към други служители да не обсъждат с него служебни въпроси, както и с подадени от
него два сигнала до РРП за извършвани от директора длъжностни и документни
престъпления. Поддържа, че единствената причина за прекратяване на трудовото
правоотношение е именно това негово поведение, а не нивото на изпълнение на
възложената му работа. Ангажираните по делото доказателства установяват
основателността на така релевирания довод. В този смисъл съдът съобразява
представените писмени доказателства – постановления на РРП, показанията на св. В.
Г., както и обстоятелството, че подборът е извършен еднолично от директора на
предприятието. Действително, както бе посочено по-горе, формата на извършване на
подбора е въпрос на работодателска преценка. Това обстоятелство обаче, преценено в
съвкупност с останалите събрани по делото доказателства, сочат, че прекъсването на
трудовоправната връзка с въззивника е в резултат на междуличностни конфликти
между него и директора на ответното предприятие, така както се твърди в исковата
молба. Извършеното уволнение се явява злоупотреба и тенденциозно упражняване на
работодателска власт, поради което на самостоятелно основание се явява
незаконосъобразно.
При така изложеното, предявеният иск по чл. 344, ал.1, т.1 КТ като основателен
следва да бъде уважен. Основателността на главният иск обуславя основателността и
на предявения обективно съединен иск по чл. 344, ал.1, т. 2 КТ, който също следва да
бъдат уважен. Като е приел обратното, първоинстанционният съд е постановил
неправилен съдебен акт, който следва да бъде отменен.
С оглед изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът следва
да бъде осъден да заплати на ищеца сумата 610 лв. – съдебно – деловодни
разноски, сторени пред РРС, съставляващи платен хонорар за един адвокат
съгласно представен по делото договор за правна защита и съдействие от
16.10.2020 г. За производството пред въззивната инстанция липсват представени
доказателства за направени от ищеца разноски.
Предвид крайния изход на делото и на основание чл. 78, ал. 6 ГПК,
ответникът следва да бъде осъден да заплати и дължимите държавни такси по
исковете с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 2 за производството пред двете
съдебни инстанции по делото по сметка на Русенски окръжен съд общо сумата
150,00 лв.
Мотивиран така, Русенският окръжен съд
РЕШИ:
9
ОТМЕНЯ Решение № 260181/23.02.2021 г., постановено по гр. д. № 4786/2020 г.
на Русенския районен съд и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ПРИЗНАВА за незаконно и ОТМЕНЯ на основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ
уволнението на Д. А. Д., ЕГН **********, извършено със Заповед № 37/18.08.2020 г.
на Директора на ОП “Комунални дейности“, гр. Русе, с която трудовото
правоотношение на ищеца е прекратено, считано от 19.08.2020 г.
ВЪЗСТАНОВЯВА Д. А. Д., ЕГН ********** на заеманата преди уволнението
длъжност „заместник - директор“ в ОП „Комунални дейности“ Русе, Булстат ****** на
основание чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ.
ОСЪЖДА „ОП „Комунални дейности“ Русе, Булстат ******, представлявано от
М.Р.Ч., гр. ******* ДА ЗАПЛАТИ на Д. А. Д., ЕГН ********** от гр. Русе чрез адв.
М.Р. сумата от 610 лв. /шестстотин и десет лева/, представляващи адвокатско
възнаграждение за процесуално представителство пред първата инстанция на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
ОСЪЖДА ОП „Комунални дейности“ Русе, Булстат ******, представлявано от
М.Р.Ч., гр. ******* ДА ЗАПЛАТИ на основание чл. 78, ал. 6 ГПК в полза на бюджета
на съдебната власт по сметка на ОС Русе 150 лв. /сто и петдесет лева/.
Решението може да се обжалва пред ВКС в едномесечен срок от връчването му
на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
10