Р Е Ш Е Н И Е
№ ……………/11.11.2021
г., град Добрич
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ДОБРИЧКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, в
публично заседание на единадесети октомври през две хиляди двадесет и първа година,
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СИЛВИЯ САНДЕВА
при участието на секретаря ИРЕНА
ДИМИТРОВА, разгледа докладваното от председателя адм. дело № 232 по описа за 2021
г. на Административен съд - Добрич и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е с
правно основание чл. 73, ал. 4 от ЗУСЕСИФ, във
връзка с чл. 145 и сл. АПК и е образувано по жалба на
община Шабла против решение № РД-02-14-420/10.05.2021 г. на директор на
дирекция „Управление на
териториалното сътрудничество“ при МРРБ и
ръководител на националния орган по програмата за трансгранично сътрудничество
“ИНТЕРРЕГ V-А Румъния – България” 2014 – 2020 г., с което е определена финансова корекция в размер
на 5 % от стойността на допустимите разходи, финансирани от ЕСИФ
(1 116 588, 13 лева с ДДС), по договор за обществена поръчка № Д –
80/26.04.2018 г., с изпълнител “П.Г.” ЕООД, на стойност 1 139 387, 26
лева с ДДС (949 489, 38 лева без ДДС). В жалбата се излагат доводи за
незаконосъобразност на решението поради допуснати съществени процесуални
нарушения, противоречие с материалноправните разпоредби и несъответствие с
целта на закона. Оспорва се заключението на административния орган за наличие
на неяснота и непълнота при определянето на предмета на поръчката. Твърди се,
че този извод на РНО се дължи на избирателно разглеждане на отделни части от
тръжната документация, без да се държи сметка за обстоятелството, че при
определянето на задълженията на изпълнителя, от една страна, и определянето на
изискванията за изпълнението на поръчката, от друга страна, се касае за система
от документи. Сочи се, че тръжната документация не е анализирана в нейната
цялост, като цитираните в решението условия за изпълнение на поръчката
представят на заинтересованите от участие в процедурата лица общо описание на
поръчката, което е доразвито, детайлизирано и точно специфицирано в следващите
раздели на техническите спецификации и приложенията към тях. Счита се за
неправилно и необосновано заключението на органа, че твърдените неясни или
липсващи изисквания са оказали възпиращ ефект върху потенциалните участници в
процедурата. Твърди се, че за участие в процедурата са подадени 9 оферти, като
до прилагане на избрания критерий за възлагане и класиране са допуснати три от
тях. Оспорва се квалификацията на твърдяното нарушение по чл. 2, ал. 1, т. 1 и
ал. 2 и чл. 49, ал.1 от ЗОП. Твърди се, че деянието не попада в обхвата на нито
една от цитираните от органа разпоредби, като съставомерността на нарушението е
заявена бланкетно и без реална преценка на евентуално съществуващата причинно –
следствена връзка между установената с ИАА фактическа обстановка и приложимите
правни норми. Възразява се и срещу размера на финансовата корекция. Сочи се, че
начинът му на описание в акта го прави неопределен и неопределяем. Излагат се
доводи и за немотивираност на акта поради липса на изложени в него доводи и
аргументи по възраженията на бенефициера. По тези съображения се иска отмяна на оспореното решение и присъждане на
сторените разноски по делото.
Ответникът по делото – заместник – министърът на
регионалното развитие и благоустройството – З. Х., конституиран на мястото на заместник
- министъра на регионалното развитие и благоустройството – В. В., която пък е
конституирана на мястото на директора на дирекция на „Управление на териториалното
сътрудничество“ в МРРБ и ръководител на националния орган по Програма за трансгранично
сътрудничество ИНТЕРРЕГ V-A Румъния – България 2014 – 2020 г., чрез процесуалния
си представител, оспорва жалбата по подробно изложени в писмено становище
доводи и иска тя да бъде отхвърлена като неоснователна. Твърди, че процесният
акт, с който е наложена финансова корекция, е мотивиран и обоснован, издаден е
от компетентен орган, в съответствие с целта на закона и при спазване на всички
административнопроизводствени правила. Претендира присъждане на разноски за
юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на основание
чл. 78, ал. 5 от ГПК, в случай че насрещната страна е поискала
юрисконсултско/адвокатско възнаграждение над установените минимални размери.
Добричкият
административен съд, като взе предвид становищата на страните и прецени
събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, прие за
установено следното от фактическа и правна страна:
Жалбата е подадена в
срок, от легитимирано лице, срещу годен за обжалване индивидуален
административен акт, поради което е процесуално допустима.
Разгледана по
същество, тя е и основателна.
От данните по
административната преписка се установява, че община Шабла е бенефициер по сключен административен договор с МРРБ за предоставяне
на национално съфинансиране по Програма за трансгранично сътрудничество
ИНТЕРРЕГ V-А Румъния - България 2014-2020 г. с №
РД-02-29-128 от 29.05.2017 г. Въз
основа на този договор на общината е предоставено безвъзмездно финансиране по програма за
трансгранично сътрудничество ИНТЕРРЕГ V-A Румъния България 2014-2020 г. за изпълнение на проект, озаглавен „Безгранично здраве чрез спорт и сътрудничество –
обединени в битката срещу заболяванията“. Общият размер на бюджета по
проекта е 1 489 666, 82 евро, като размерът на безвъзмездната
финансова помощ от ЕФРР е 85%, 13% е размерът на националното
съфинансиране, а 2% е собствен принос на
бенефициера. Общият размер на бюджета на партньора община Шабла е 672 453,89 евро, от които 571 585,81 евро от ЕФРР, 87 419
евро - национално финансиране и 13 449,08 евро - собствен принос.
Продължителността на проекта е 24 месеца.
В изпълнение на задълженията си по договора бенефициерът е провел открита процедура за избор на изпълнител с
предмет „Строителство на обект „Спортен комплекс Шабла“ - реконструкция на
многофункционална спортна зала“. За участие в процедурата са
подадени девет оферти, като трима от участниците са стигнали до етап отваряне на ценовите
оферти. В резултат от провеждане на поръчката е сключен договор №Д-80/26.04.2018 г., с изпълнител „П.Г.“ ЕООД, на стойност 949 489, 38 лева без ДДС.
С докладна записка с № УТС - 852/21.04.2021 г. ръководителят на националния
орган по Програма за трансгранично сътрудничество ИНТЕРРЕГ V-А Румъния –
България 2014 – 2020 е уведомен за наличието на нарушение по проведената
обществена поръчка, изразяващо се в непълно описание на предмета на възлаганите
дейности. В докладната е посочено, че както в публикуваното обявление, така и в
документацията на обществената поръчка (стр. 5 от Техническите спецификации) възложителят е посочил, че
„обхватът на работата по изграждането на обекта включва минимум, но не се ограничава, в
следните задължения на изпълнителя по настоящата обществена поръчка…“ и продължава с
изброяването на 6 групи задължения. Малко по-надолу в т.3.4 от Техническите
спецификации е записано, че „в рамките на предложената цена за изпълнението на настоящата поръчка,
независимо дали са изрично посочени или не в количествено – стойностната
сметка, изпълнителят следва да извърши следните дейности…“ и се прави същото
изброяване на 6 групи
задължения. Прието е, че това представлява нарушение на чл. 2, ал. 1, т. 4 от
ЗОП и може да бъде квалифицирано като нередност по т. 12 от Наредбата за
посочване на нередности. Направено е предложение докладната записка да се счита
за уведомление за съмнение за нередност по изпълнявания проект.
С писмо с изх.№ 99-00-3-182/26.02.2021 г. на ръководителя на националния
орган е изпратено уведомление относно съмнение за нередност, като на основание
чл. 73, ал. 2 от ЗУСЕСИФ на община Шабла
е предоставен двуседмичен срок за писмени искания и възражения. В уведомлението
е посочено, че изискванията към обхвата на работа по изграждане на обекта,
която участниците трябва да представят, не са достатъчно подробно и ясно
определени, което води до несигурност и разколебава желаещите да участват в
обществената поръчка. Прието е, че е налице нарушение при провеждане на
обществената поръчка, състоящо се в неясно условие в техническата спецификация.
Деянието е квалифицирано като нарушение на чл. 2, ал. 1, т. 1 и т. 2, във вр.
чл. 49, ал. 1 от ЗОП, съставляващо нередност по т.11, б. „б“ от Приложение № 1 към чл.2,
ал.1 от Наредбата за посочване на нередности.
На 15.03.2021 г. бенефициерът е подал възражение срещу констатациите в уведомлението
за сигнал за нередност с изх. № К-2007-11, като е оспорил наличието на неяснота
относно обхвата и обема на задълженията на потенциалния изпълнител по
обществената поръчка.
След анализ на доказателствата и
възраженията на бенефициера ръководителят на УО на ОПРР 2014-2020г. е издал
обжалваното решение с рег. № РД-02-14-420/10.05.2021 г., с което е определил
финансова корекция в размер на 5 % от стойността на допустимите разходи, финансирани от
ЕСИФ (1 116 588, 13 лева с ДДС), по договор за обществена поръчка № Д
– 80/26.04.2018 г., с изпълнител “П.Г.” ЕООД, на стойност
1 139 387, 26 лева с ДДС (949 489, 38 лева без ДДС), за
установено нарушение на чл. 2, ал.1, т.1 и ал. 2, във вр. чл. 49, ал. 1 от ЗОП,
съставляващо нередност по т.11, б. „б“ от Приложение № 1 към чл. 2, ал. 1 от
Наредбата за посочване на нередности – технически спецификации, които не са
дискриминационни по смисъла на т. 10 от Приложение № 1, но ограничават достъпа
на кандидатите или участниците, във вр. чл. 70, ал. 1, т. 9 от ЗУСЕСИФ.
При запознаване с
документацията на обществената поръчка административният орган е констатирал,
че в т. ІІІ.2.2 „Условия за изпълнение на поръчката“ от обявлението и в т.3.1. от Техническата спецификация
за изпълнение на обществената поръчка е посочено, че ,,Обхватът на работа по
изграждане на обекта включва минимум, но не се ограничава, в следните
задължения на изпълнителя по настоящата обществена поръчка: 1) Подготовка на
строителната площадка; 2) Доставка на суровини и материали, осигуряване на
механизация, работна сила и всякакви услуги и дейности, необходими за
изпълнение на строителството; 3) Изпълнение на строително-монтажни работи в
съответствие с одобрената техническа документация и настоящите технически
спецификации; 4) Въвеждане в експлоатация, изготвяне и
предаване на пълна екзекутивна документация на обекта; 5) Отстраняване на
дефекти през гаранционните срокове съобразно нормативната уредба; 6) Изпълнение
на административните изисквания към дейността на
изпълнителя съгласно приложимата нормативна уредба, тези спецификации и
договора за изпълнение на СМР.“
Въз основа на тези фактически констатации РНО е приел, че
въведеното условие създава неяснота за потенциалните
кандидати във връзка с действителните изисквания на
възложителя за обема и обхвата на работата по изграждането на обекта. Счел е, че неясните изисквания
или липсата на такива оказват възпиращ ефект върху
потенциалните участници в процедурата, респективно не може да се гарантира постигането на най-изгодната за бюджета цена.
Посочването в документацията, че обхватът на работата не се ограничава до
изброените задължения би могло да доведе до субективизъм от страна на комисията
при преценка на офертите за съответствие с изискванията на възложителя. РНО е
отхвърлил като неотносимо възражението на бенефициера, че критерият за възлагане е най-ниска цена, което не
предполага наличието на какъвто и да е субективизъм от страна на оценителната
комисия. Посочил е, че в случая
става въпрос за преценката на комисията преди прилагането на критерия за
възлагане, а именно още на етап преценка, дали предложението на участника
отговаря на техническата спецификация, одобрена от възложителя. Цитирал е разпоредбите на чл. 2, ал. 2 от ЗОП и чл. 49, ал.1 от ЗОП.
Изложил е съображения, че възложителят е този, който
най-добре разбира своите нужди. Изцяло в негова отговорност е да определи точно
и ясно как ще задоволи тези нужди чрез предмета на обществената поръчка. В противен
случай всеки икономически оператор би предложил изпълнение спрямо собственото
си възприятие и икономически интерес, което създава
потенциален риск да не съвпадне с това на възложителя. Счел е, че възложителят не може да прехвърля собствената си отговорност
по определяне предмета
на поръчката към потенциалните оференти, респективно избрания изпълнител, които
следва да доразвият съобразно своите представи и възможности обществената
поръчка. Очакваните характеристики на техническото предложение следва да бъдат
зададени от възложителя, тъй като той познава най-добре собствените си
потребности, а не следва да се предлагат от участниците. Националният орган е споделил извода на подателя на сигнала, че въведените изисквания в
обявлението и техническата спецификация създават неяснота, която води до липса
на информираност сред заинтересованите лица за това по какъв начин да подготвят
офертите си, за да бъдат допуснати до оценка. Опорочава се обективизма на
избор, поражда се субективизъм и възможност за неравно третиране на оферти при
работата на комисията. Когато описанието в обявлението за обществена поръчка
и/или в документацията за поръчката е недостатъчно или неточно, това не позволява на потенциалните кандидати
или участници да определят изцяло предмета на поръчката, което ограничава
участието на лицата и нарушава конкуренцията.
Въз основа на тези свои мотиви РНО е стигнал до извод, че
процесната обществена поръчка е проведена при наличието на нарушение по чл. 2,
ал. 1, т. 1 и ал. 2, във вр. чл. 49, ал. 1 от ЗОП – неясно условие в
техническата спецификация. Приел е, че наличието на девет оферти по
процедурата, както и това, че техническата
спецификация препраща към изготвените проекти и приложимата нормативна уредба,
не могат да санират констатираното нарушение, но е счел,
че броят на подадените оферти следва да бъде взет предвид при квалифицирането
на нарушението като нередност по т.11, б. „б“ от Приложение № 1 към чл. 2, ал.
1 от Наредбата за посочване на нередности и прилагане на по-малък процентен
показател на финансова корекция, тъй като е налице минимално ниво на
конкуренция, т.е. получени са две или повече оферти, които са допуснати и
отговарят на критерии за подбор. Преценил е, че допуснатото нарушение следва да
се посочи като нередност, тъй като се установява съставомерност - нарушена
е конкретна нормативна разпоредба на националното законодателство; нарушението
произтича от действието на бенефициера и има негативно финансово отражение -
нанесена е вреда на средства от ЕСИФ - при неспазване на принципите и правилата
на ЗОП е доведено до намаляване на конкуренцията и следователно до невъзможност
за избор на икономически най-изгодната оферта.
За така описаната нередност РНО
е приел, че следва да наложи финансова корекция в размер на 5 % чрез прилагане
на пропорционалния метод по чл. 5 от Наредбата за посочване на нередности
поради невъзможност да се даде реално количествено изражение на финансовите
последици. Изложил е мотиви, че проектът, в изпълнение на който е сключена
обществената поръчка, е финансиран не само от ЕФРР, но и от националния бюджет,
като въз основа на чл. 70, ал. 1, във вр. чл. 1, ал. 2 от ЗУСЕСИФ е приел, че
на отмяна подлежи единствено финансовата подкрепа от ЕФРР и националното
съфинансиране. С оглед на това е определил финансова корекция в размер на 5 %
от стойността на допустимите разходи, финансирани от ЕСИФ по засегнатия договор, като от стойността на договора е извадил собственият принос на
бенефициера в размер на 2 %. Констатирал е, че по същия договор има определена
друга финансова корекция в размер на 25 % от стойността на допустимите разходи,
финансирани от ЕСИФ, на основание решение № РД-02-14-895/19.10.2020 г. и
решение № РД-02-14-910/21.10.2020 г. за поправка на очевидна фактическа грешка,
и двете на ръководителя на НО по програмата за трансгранично сътрудничество “ИНТЕРРЕГ V-А Румъния
– България” 2014 – 2020 г., поради което и на основание чл.
7 от Наредбата за посочване на нередности е приел, че така определената ФК не
се натрупва с вече наложената и в случай на влизане в сила на двете по-ранни
решения, финансовият ефект на настоящата финансова корекция ще бъде погълнат от
предходната наложена корекция.
Решението е съобщено на бенефициера на 10.05.2021 г., видно от приложените по делото съпроводително
писмо и комуникационна бележка от деловодната система на МРРБ (л.74-75).
От материалите по
делото се установява, че двете предходни решения за определяне на ФК и за
поправка на ОФГ са обжалвани пред Административен съд – Добрич, който с решение
№ 384/22.12.2020 г. по адм. дело № 561/2020 г. ги е отменил. Това решение е
обжалвано и е оставено в сила с решение № 9272/24.08.2021 г. по адм. дело №
3073/2021 г. описа на ВАС, VІІ отделение.
При така установената
фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното:
Предмет на обжалване е решение за
определяне на финасова корекция, издадено по реда на чл. 73, ал. 1, във вр. чл.
70, ал. 1, т. 9 от ЗУСЕСИФ, във вр. т. 11, б. “б” от Приложение № 1 към
чл. 2, ал. 1 от Наредбата за посочване на нередности, които съгласно § 5, т. 4 от ДР на ЗУСЕСИФ и § 1, т.
2 от ДР на Наредбата за посочване на нередности са приложими по отношение на
финансовата подкрепа по програмите за европейско териториално сътрудничество,
доколкото друго не е предвидено в Меморандума за изпълнение – договорености
между държавите – членки, участващи в програмата ИНТЕРРЕГ V-А Румъния –
България 2014 – 2020 (ратифициран със закон, обнародван в ДВ, бр.16 от
2016 г.).
Разпоредбата на чл. 73, ал. 1 от
ЗУСЕСИФ определя, че актът за установяване по основание и размер на финансовата
корекция се издава от ръководителя на Управляващия орган. Според Меморандума
Националният орган по Програмата за сътрудничество има правомощия да
предотвратява, открива и отстранява нередности, като всяка страна – членка носи
отговорност за разследването на нередности, допуснати от бенефициерите,
разположени на нейната територия. На основание чл. 2, т. 2 от Наредбата за
администриране на нередности по ЕСИФ ръководителят на програмите за европейско
териториално сътрудничество ( в т.ч. и настоящата програма) е отговорен за
прилагането на дейностите, регламентирани в наредбата. Според Меморандума за
изпълнение националният орган, съответстващ на управляващия орган, с
координираща роля за територията на България, е Министерството на регионалното
развитие и благоустройството. Съгласно чл. 29, ал. 1, т. 4 от действащия към
момента на определяне на финансовата корекция Устройствен правилник на МРРБ
дирекция “Управление на териториалното
сътрудничество” към МРРБ изпълнява функциите на
Национален орган за програмите за трансгранично сътрудничество по вътрешните
граници на ЕС 2014 – 2020 (между Румъния и България и Гърция и България), като
разпоредбата на чл. 9, ал. 1 от ЗФУКПС дава възможност на министъра на
регионалното развитие и благоустройството да делегира правомощията си по този
закон на други длъжностни лица от ръководената от него организация. В оспореното
решение е подписано от директора на дирекция “Управление на териториалното
сътрудничество” към МРРБ, който към релевантния момент е бил надлежно надлежно
оправомощен да ръководи и организира дейността на националния орган по
Програмата за трансгранично сътрудничество ИНТЕРРЕГ V-А Румъния – България 2014
– 2020 г. съгласно приложената
по делото заповед
№ РД - 02 - 14 -191/26.02.2019 г. на министъра на регионалното развитие и
благоустройство. Следователно процесният акт е издаден от компетентно длъжностно лице, в кръга на делегираните
му правомощия.
Решението е издадено в
установената от закона писмена форма съгласно чл. 59 от АПК, във вр. чл. 73,
ал. 1 от ЗУСЕСИФ. От формална страна актът съдържа фактически и правни
основания за неговото издаване - конкретно нарушение на ЗОП, квалифицирано като
нередност съгласно Приложение № 1 към чл. 2, ал. 1 от Наредбата за посочване на
нередности, представляваща основание за извършване на финансова корекция.
При издаване на
решението е спазена процедурата по чл. 73 от ЗУСЕСИФ. Бенефициерът е уведомен за подадения сигнал за
нередност, като му е даден срок да представи своите писмени възражения и
доказателства по основателността и размера на финансовата корекция.
Неоснователно е твърдението в жалбата, че административният орган не е обсъдил
направените от бенефициера възражения, като само ги е цитирал в акта си.
Напротив, от мотивите към решението е видно, че ръководителят на НО е изложил
съображения относно оплакванията на жалбоподателя в съответствие с разпоредбата
на чл. 73, ал. 3 от ЗУСЕСИФ, а доколко тези съображения са правилни и
обосновани е въпрос по материалноправната законосъобразност на акта.
Обжалваното
решение обаче е издадено при погрешна и непълна оценка на доказателствата, което
съставлява съществено процесуално нарушение, обуславящо неправилност и
необоснованост на фактическите и правните изводи на административния
орган.
За да определи процесната финансова корекция, РНО е приел, че е налице
допуснато нарушение на чл. 2, ал. 1, т. 1 и ал. 2, във вр. чл. 49, ал.1 от
ЗОП, съставляващо нередност по чл. 70, ал. 1, т. 9 от ЗУСЕСИФ, във вр. т. 11,
б. “б” от Приложение № 1 към чл. 2, ал. 1 от Наредбата за посочване на
нередности. Изводът за това е обоснован с мотива, че е налице непълно описание
на предмета на възлаганите дейности, тъй като в т. ІІІ.2.2 „Условия за изпълнение на поръчката“ от обявлението и в т.3.1. от Техническите спецификации
за изпълнение на обществената поръчка е посочено, че ,,Обхватът на работа по
изграждане на обекта включва минимум, но не се ограничава, в следните задължения
на изпълнителя по настоящата обществена поръчка…“. Прието
е, че изискванията
към условията за изпълнение на поръчката и обхватът на работата по изграждане
на обекта не са достатъчно подробно и ясно определени, което води до
несигурност и разколебава желаещите да участват в обществената поръчка, поражда
субективизъм и възможност за неравно третиране на оферти при работата на
комисията.
Това разбиране на
административния орган не се споделя от настоящия съдебен състав.
Предмет на процесната
обществена поръчка е строителството на обект “Спортен комплекс “Шабла” –
реконструкция на многофункционална спортна зала”. От съдържанието на техническите
спецификации за изпълнение на поръчката е видно, че за този строеж има
съгласувани и одобрени идеен и работен проект, въз основа на които е изработена
техническата документация по части – 1) Архитектурна; 2) Конструкции; 3)
Електроинсталации; 4) ВиК инсталации; 5) ОВК инсталации; 6) Енергийна
ефективност; 7) Пожарна безопасност; 8) ПУСО; 9) ПБЗ; 10) Геодезия и вертикална
планировка. За целите на извършване на СМР са изготвени и необходимите
количествени сметки, които заедно с проектните части съставляват неразделна
част от техническите спецификации (Приложение № 1-11). В техническите
спецификации са поставени общи изисквания към изпълнението на поръчката (т.3),
изисквания към строителните продукти (т.4), изисквания за проби и изпитвания
(т.5), за гаранционни срокове и остраняване на дефекти в рамките на
гаранционните срокове (т.6), за безопасност и опазване на околната среда (т.7),
за системи за проверка и контрол на работите в процеса на тяхното изпълнение
(т.8), за контрол по време на строителния процес (т.9), за измерване на
извършените работи (т.10), за съставянето на документи при приключване на изпълнението
(т.11) и за място и срок на изпълнение на поръчката (т.12), в които се съдържа
описание на дължимите действия от страна на изпълнителя съобразно предмета на
поръчката.
Разпоредбата на чл. 49, ал. 1 от ЗОП сочи, че техническите спецификации
трябва да осигуряват равен достъп на кандидатите или участниците до процедурата
за възлагане на обществената поръчка и да не
създават необосновани пречки пред възлагането на обществената поръчка в
условията на конкуренция. Самите технически спецификации се определят по силата
на чл. 48, ал. 1 от ЗОП, където е предвидено, че това се извършва от
възложителя съобразно изискванията на приложимите нормативни актове в
съответната област, като се прилагат посочените в закона начини, включително чрез
посочване на работните характеристики или функционалните изисквания, които
позволяват точно определяне на параметрите на предмета на поръчката, а съгласно
легалната дефиниция в § 2, т. 54, б. “а” това са всички технически предписания, които се
съдържат в документацията за
обществената поръчка, определящи изискваните характеристики на материалите,
стоките или консумативите, така че да отговарят на предвидената от възложителя
употреба.
От анализа на техническите спецификации и съпоставката на отделните разпоредби
в тях може да се направи извод, че те отговарят на разпоредбите по чл. 48 и чл.
49 от ЗОП. Не са налице неясни и неточни формулировки относно изискванията за
изпълнение на поръчката, които да нарушават правото на равен достъп на
потенциалните участници до процедурата. Действително в т. 3.1 е посочено, че
обхватът на работа по изграждане на обекта “включва минимум, но не се ограничава в следните
задължения”, но това не е
пропуск или неяснота относно изискванията за изпълнение на поръчката, защото
техният вид, качество и обем са ясно и подробно разписани в останалите подточки
и точки на техническите спецификации и приложенията към тях. В т.3.2 изрично е
посочено, че изпълнителят следва да извърши строително-монтажните работи
съгласно изготвените проекти и спецификации, както и въз основа на разрешението
за строеж и заповедите, дадени писмено в заповедната книга на обекта, а в т.3.3
- че изпълнителят трябва да осигури законосъобразно, качествено и срочно
започване, изпълнение и завършване на строителството, включително доставка на
строителни продукти, механизация, работна сила и всякакви услуги и дейности,
необходими за изпълнение на строителството в съответствие с техническите
спецификации и инвестиционния проект, съгласно ЗУТ и подзаконовите нормативни
актове по прилагането му, всички други действащи нормативни документи и
договора за обществена поръчка. Подобни изисквания се съдържат и в т.3.5, а в
т.3.6 е указано, че за работи, за които липсват нормативни документи с
изисквания за изпълнение и приемане или съответни предвиждания в техническата
документация, ще се спазват изискванията, инструкциите и указанията на
производителя на материалите (където е приложимо), стандартите и добрите
практики. С оглед на естеството на поръчката одобрените проекти и количествените
сметки за строежа индивидуализират в достатъчна степен строителните работи,
които следва да бъдат извършени, поради което препращането към тях дава пълна и
ясна представа на заинтересованите лица относно обема и обхвата на работата по
изграждането на обекта. Неправилно административният орган е анализирал съдържанието
на раздел ІІІ.2.2 от обявлението и т.3.1 от техническите спецификации изолирано
от останалата тръжна документация, изваждайки ги от контекста на изложението, в
което са поставени. Описаните в тях условия за изпълнение на поръчката нямат
самостоятелно значение и са неразривно свързани с всички части на техническите
спецификации, поради което разглеждането им отделно и независимо от тези части
съставлява превратна интерпретация на изискванията на възложителя за обема и
обхвата на работа, както основателно е възразил и жалбоподателят. Няма спор, че
в цитираните от органа текстове е налице неизчерпателно изброяване на
задълженията на изпълнителя, но това е преодоляно в следващите точки и раздели
на техническите спецификации и приложенията към тях, където подробно и детайлно
са разработени всички дейности, попадащи в рамките на поръчката. Следователно
възложителят е поставил конкретни обективни критерии за изпълнение на поръчката
и липсват неясни условия в техническите спецификации, които да възпрепятстват
потенциалните участници да определят действителния обем и обхват на работа и да
създават възможност за субективна преценка от страна на комисията за
допустимост на техническите предложения. Налице е точна и изчерпателна
информация за заинтересованите лица за това по какъв начин да подготвят
офертите си, а посочването в документацията, че обхватът на работа не се
ограничава до изброените задължения, не означава, че възложителят е прехвърлил
отговорността си по определяне на предмета на поръчката към потенциалните
оференти и им е дал неограничена свобода на избор и доразвитие на поръчката
съобразно техните представи и възможности. Основните дейности по изпълнение на
поръчката са еднозначно дефинирани в рамките на предвидените в инвестиционните
проекти и количествените сметки СМР, като е следвана спецификата на строителния
процес и изискванията на всички приложими актове по неговото нормативно
регламентиране.
С оглед на изложеното съдът намира, че неправилно и необосновано РНО е
приел, че са налице неясни и неточни условия в техническата спецификация, които
водят до субективизъм от страна на оценителната комисия и оказват възпиращ
ефект върху потенциалните участници, тъй като ги поставят в обективна невъзможност
правилно да подготвят офертите си. Становището му, че препращането към
изготвените проекти и приложимата нормативна уредба не може да санира
констатираното нарушение, не е съобразено с особеностите на строителството като
строго регламентирана дейност, изискваща одобряването на множество строителни
документи преди нейното фактическо изпълнение. В приложенията към техническите
спецификации се съдържат ясни и точни указания към участниците, които им
позволяват да разберат какви конкретни дейности по обществената поръчка следва
да извършат. Незаконосъобразно РНО се е концентрирал само върху въведеното
условие в т.ІІІ.2.2 от обявлението и т.3.1 от техническите спецификации, без да
разгледа всички части на тръжната документация в тяхната логическа взаимовръзка
и последователност. Неправилната дейност на органа по оценка и анализ на
доказателствата е довела и до неправилно тълкуване и приложение на материалния
закон. Липсата на неяснота относно действителните изисквания на възложителя за
обема и обхвата на работата по изграждането на обекта изключва опасността за
неравен достъп за участие в поръчката и субективна интерпретация от страна на
комисията на възложителя. Не е налице неравнопоставеност и необосновано ограничаване
на конкуренцията, препятстващи постигането на най-изгодната за бюджета цена,
поради което неправилно и незаконосъобразно административният орган е стигнал
до извод, че е допуснато нарушение на разпоредбите на чл. 2, ал. 1, т. 1 и ал.
2, във вр. чл. 49, ал. 1 от ЗОП, което съставлява нередност по смисъла на чл.
70, ал. 1, т. 9 от ЗОП, във вр. т. 11, б. “б” от Приложение № 1 към чл. 2, ал. 1 от Наредбата за
посочване на нередности и е основание за определяне на финансова корекция.
По тези съображения
оспореното решение е незаконосъобразно по същество като противоречащо на
материалноправните разпоредби. То противоречи и на целта на закона, доколкото
ЗУСЕСИФ и правото на ЕС изискват извършване на нарушение, за да се наложи ФК.
Налице са пороци по смисъла на чл.146, т. 3,4 и 5 от АПК, които налагат
отмяната му, без да се разглеждат останалите възражения в жалбата.
С оглед на изхода на
делото и на основание чл.
143, ал. 1 от АПК на жалбоподателя следва да бъдат
присъдени разноски за платена държавна такса в размер на 455, 75 лева.
Водим от горното и на
основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Добричкият административен съд
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ по жалба на община Шабла решение № РД-02-14-420/10.05.2021
г. на директор на дирекция „Управление на
териториалното сътрудничество“ при МРРБ и
ръководител на националния орган по програмата за трансгранично сътрудничество
“ИНТЕРРЕГ V-А Румъния – България” 2014 – 2020 г.
ОСЪЖДА Министерството
на регионалното развитие и благоустройството да заплати на община Шабла сумата
от 455, 75 лева, представляващи разноски по делото.
Решението може да
бъде обжалвано с касационна жалба пред Върховен административен съд в
четиринадесетдневен срок от съобщаването му на страните.
Административен
съдия: