РЕШЕНИЕ
№ 1343
гр. Плевен, 23.09.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на деветнадесети септември през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Христо Ст. Томов
при участието на секретаря РУМЯНА ИЛК. КОНОВА
като разгледа докладваното от Христо Ст. Томов Гражданско дело №
20224430101535 по описа за 2022 година
и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Иск с правно основание чл. 422 във вр. с чл. 415 от ГПК.
Постъпила е искова молба от „***” ЕАД *** против С. С. К. от ***. В
молбата се твърди, че ответникът е клиент на ищцовото дружество и страна
по валидно възникнало облигационно правоотношение с предмет
предоставяне на *** услуги по отношение на следния *** обект с
административен адрес: ***, ***, и със заведена партида в базата данни с
абонатен № ***. Твърди се, че в полза на ответника е възникнало качеството
„потребител на *** услуги“ от момента на придобиване на правото на
собственост върху описания в исковата молба *** обект, съгласно
изискванията на чл. 3 ал. 1 от Наредба № 4 от 2004 г. за условията и реда за
присъединяване на потребителите и за ползване на *** и *** ***. Твърди се,
че съгласно разпоредбата на чл. 8 от Наредба № 4, които правила са част от
съдържанието на възникналото между страните по делото облигационното
отношение, предоставянето на услугите *** се извършва по силата на
публично известни Общи условия за предоставяне на *** услуги от ***
1
оператор /Общи условия/, одобрени от Комисията за енергийно и водно
регулиране, които са публично известни и са публикувани на интернет -
страницата на *** оператор. Твърди се, че в съответствие с клаузата от чл. 23
ал. 4 изречение трето от Общите условия и разпоредбата на чл. 32 ал. 4
предложение второ от Наредба № 4 за процесния период отчитането на
***/*** на абоната се е осъществявало по електронен път, посредством
използването на мобилно устройство. Твърди се, че *** е разположен в имота,
поради което клиентът или обитаващите имота лица са имали задължението
да осигурят достъп до ***. Твърди се, че използването на електронно
устройство е причината, поради която не съществува техническа възможност
представител на абоната да положи подпис, каквото задължение е налице при
използването на *** ***. Твърди се, че при осъществяване на електронното
отчитане ***, отчитащ обекта, сканира баркод, който е поставен в близост до
самия *** като този баркод представлява директна връзка с базата данни на
дружеството, който индикира, че състоянието на отчитането на *** се
извършва нормално и същият е „видян“. Твърди се, че когато *** не успява да
влезе в имота, същият набира на самото устройство режим „служебно
отчитане“. Твърди се, че съществува и възможност за т.нар. „самоотчет”,
когато клиента сам предоставя на *** оператора данните но *** си устройства
и това се записва в програмния продукт на *** оператора, като „от клиента”.
Твърди се, че когато има записване „без ***“ *** *** е изчислена по реда на
чл.39 ал. 5 т. 1 на Наредба № 4. Твърди се, че начинът на електронно отчитане
на потребителя се удостоверява в представеното към исковата молба заверено
копие от справка-извлечение, в което е отразено състоянието на
измервателното устройство, начина му на отчитане, както и съответния
режим на работа на електронното устройство. Твърди се, че съгласно чл. 25
от Общите условия, на потребителите се фактурира и *** от разпределение,
когато към едно *** *** са присъединени повече от един потребител. Твърди
се, че в процесния случай количеството *** се разпределя въз основа на
отчета на ***, поставен на *** отклонение и отчетите по индивидуалните ***.
Твърди се, че в това разпределение се включва цялото *** *** до *** на
имота. Твърди се, че след всяко отчитане по електронен път, в
законоустановения срок са издавани за процесния период данъчни фактури, в
чиито реквизити фигурират отчетените *** ***, отчетения период, за който
всяка фактура се издава, както и единичните цени на всяка от предоставените
2
от *** оператора услуги - ***, които са одобрени от КЕВР, с решение № ***/
*** год. Твърди се, че данъчните фактури отразяват компонентите на
процесното задължение и заедно формират задължението по настоящото
дело, както следва :
Номер Дата Сума Салдо
*** *** год. 83.63 83.63
Твърди се, че ответникът е следвало да заплаща, но не е заплатил
своевременно, задълженията по издадените фактури в 30- дневен срок от
датата на издаване на всяка от тях, съгласно изискванията на чл. 33 ал. 2 от
Общите условия. Твърди се, че бездействието на потребителя по отношение
на плащането поражда правото на *** дружество да предяви вземанията си
съгласно описаните в точка 5 от исковата молба фактури, без да е необходимо
да изпраща покана на изпадналия в забава длъжник. Твърди се, че
неизпълненото задължение по всяка фактура е поставило автоматично
ответникът в забава след изтичането на 30 /тридесет/ календарни дни, считано
от датата на тяхното издаване. Твърди се, че съобразно клаузата на чл. 44 от
Общите условия потребителят дължи на *** оператора обезщетение в размер
на законната лихва съгласно чл. 86 ал. 1 от ЗЗД, считано от първия ден на
настъпване на падежа до деня на постъпване на дължимата сума по сметка на
*** оператора. Твърди се, че върху тези суми по всяка фактура ответникът
дължи и обезщетение за забавено изпълнение в размер на законната лихва
върху стойността на издадените фактури от момента на падежа до датата на
предявяване на исковата претенция, както и лихва от датата на предявяването
на иска до окончателното й изплащане. Твърди се, че общият размер на
обезщетението за забавено плащане на претендираните с настоящия иск
главници в размер на законната лихва е равно на сумата от 15, 53 лв. за
периода от 26. 10. 2019 год. до 26. 10. 2021 год., както и лихвата от датата на
подаване на заявлението до окончателното изплащане на задължението.
Твърди се, че ищцовото дружество е депозирало пред *** районен съд
заявление за издаване на заповед за изпълнение, като е било образувано ч. гр.
дело № ***/ *** год. и е била издадена заповед за изпълнение. Твърди се, че
ответникът е бил уведомен за издадената заповед за изпълнение при
условията на чл. 47 ал. 5 от ГПК, поради което за ищеца възниква правния
интерес от предявяване на настоящия установителен иск. В заключение
3
ищцовото дружество моли съда да признае за установено вземането му срещу
ответника за описаните по- горе суми в размер общо на 99, 16 лв. Претендира
и присъждане на направените дело*** разноски.
Ответникът, чрез назначения му от съда особен представител, ангажира
становище, че исковата молба е неоснователна.
Съдът, като прецени събраните по делото писмени доказателства и
съобрази доводите на страните, намира за установено следното:
Претенцията на ищеца намира своето правно основание в разпоредбата
на чл. 422 във вр. с чл. 415 ал. 1 от ГПК. Налице е спор между страните
относно дължимостта на вземането по издадена в полза на ищеца заповед за
изпълнение на парично задължение по ч. гр. д. № ***/ *** год. по описа на
*** районен съд. Предявеният иск е допустим, тъй като във всички случаи,
когато заповедта за изпълнение е издадена въз основа на предвиден в закона
несъдебен акт /несъдебно изпълнително основание/ и е постъпило възражение
от длъжника в установения двуседмичен срок, заявителят /кредиторът/
разполага с възможността да реализира правата си, предявявайки претенцията
по чл. 422 от ГПК. Разгледан по същество, предявеният положителен
установителен иск е основателен.
С оглед изложеното в исковата молба и съобразно разпоредбата на чл.
154 ал. 1 от ГПК следва да се приеме, че в тежест на ищцовото дружество е да
докаже съществуването на претендираното вземане с всички произхождащи
от това обстоятелства, а именно: наличието на договорни отношения между
страните за доставка на *** услуги през процесния период, обема на
доставената услуга, както и че нейната стойност е в претендирания размер.
Визираните по- горе обстоятелства следва да бъдат установени по делото чрез
пълно и главно доказване. От данните по делото се установява, че между
страните е налице облигационно правоотношение, като ответникът С. С. К. от
*** се явява потребител на *** услуги и на негово име като абонат е открита
партида с абонатен № ***. Правото на собственост на ответника върху
процесния водоснабден имот се установява с представената от ищеца справка
от *** ***. Липсата на писмен договор между страните не е основание за друг
извод, доколкото нито в Наредба № 4/ 14. 09. 2004 год. за условията и реда за
присъединяване на потребителите и за ползване на *** и *** ***, нито в
Общите условия за предоставяне на *** услуги на потребителите на ***
4
оператора „***” ЕАД *** е въведено изискването за писмена форма като
условие за действителността на договора. Напротив, предвиден е облекчен
ред за възникване на договорна връзка: при неподаване на писмено
заявление, в което се изразява несъгласие с публикуваните и влезли в сила
Общи условия, същите обвързват потребителя и последният дължи
изпълнение на задълженията, произтичащи от доставката на *** услуги. В
този смисъл съдът приема, че първата необходима предпоставка от значение
за основателността на исковата претенция е налице. Що се отнася до втория
съществен въпрос, релевантен за предмета на спора- доставени ли са
претендираните услуги през процесния период- съдът съобрази следното: по
делото са приложени справки- извлечения за отчетените с мобилно
устройство показания на *** в имота на ответника и дължимите суми към
„***” ЕАД ***, които са осчетоводени в издадената фактура № ***/ *** год.
Горните документи не са оспорени по реда на чл. 193 от ГПК и установяват
размера на процесното задължение. Поради това предявеният установителен
иск по чл. 422 от ГПК следва да бъде уважен изцяло за претендираната сума
от 99, 16 лв., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата
на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК до окончателното изплащане на
сумата.
При този изход на делото и на основание чл. 78 ал. 1 от ГПК ответникът
следва да бъде осъден да заплати на ищцовото дружество направените
дело*** разноски в заповедното производство в размер на 25 лв., както и
направените дело*** разноски в исковото производство в размер на 275 лв., в
които е включено и юрисконсултско възнаграждение в минимален размер.
По изложените съображения Плевенският районен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на ответника С. С. К.
от ***, ЕГН **********, че същият дължи на ищеца „***” ЕАД, ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление ***, ***, представлявано от Г. Й. Т., сумата
от 83, 63 лв., представляваща стойността на предоставени и незаплатени ***
услуги за периода от 28. 05. 2019 год. до 30. 08. 2019 год. по фактура № ***/
*** год., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на
подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК- 01. 11. 2021 год.- до
5
окончателното изплащане на сумата, и сумата от 15, 53 лв., представляваща
лихва за забава за периода от 26. 10. 2019 год. до 26. 10. 2021 год.
ОСЪЖДА С. С. К. от ***, ЕГН **********, да заплати на „***” ЕАД,
ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***, ***, представлявано от Г.
Й. Т., сумата от 25, 00 лв., представляваща дело*** разноски в заповедното
производство, и сумата от 275, 00 лв., представляваща дело*** разноски в
исковото производство.
Решението подлежи на обжалване пред Плевенския окръжен съд в 14-
дневен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________
6