Решение по дело №143/2020 на Районен съд - Търговище

Номер на акта: 260101
Дата: 29 септември 2020 г. (в сила от 29 септември 2020 г.)
Съдия: Вяра Маркова Панайотова
Дело: 20203530100143
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 3 февруари 2020 г.

Съдържание на акта

 


                             Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

 

                               № 260101, 29.09.2020 год., гр.Търговище

 

                                        В ИМЕТО НА НАРОДА

 

      Търговищки районен съд, шести състав, в публично заседание на първи септември през две хиляди и двадесета година в състав:

 

                                                                                     ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЯРА МАРКОВА

 

Секретар : Женя Иванова,

като разгледа докладваното от Председателя гр.д. № 143 по описа на ТРС  за 2020 год. , за да се произнесе, взе предвид следното:

 

           Производството е по реда на чл.239 от ГПК. Предявен е иск по чл.422 от ГПК във вр. с чл.415 от ГПК за сумата от 1156.76 лв.

            Ищецът твърди в исковата молба, че между ответника и трето лице „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД е имало сключен договор за кредит № PLUS-15487200/30.11.2017 год., по силата на който третото лице е предоставило на ответника сумата от 850 лв., при договорено възнаграждение за кредитора  - договорна лихва в размер на 368.72 лв.,срещу задължението на ответника да възстановява ползваната от него сума в срок да 20.12.2019 год. на 24 равни месечни вноски, всяка от 55.88 лв., при първа погасителна вноска на 20.01.2018 год. Твърди се в молбата, че ответника е поел и задължение да заплати застрахователна премия в размер на 122.40 лв., както и такса ангажимент в размер на 29.75 лв. Ищеца твърди, че общия размер на кредита възлизал на 972.40 лв., който включвал общата цена на стоката и размера на застрахователната премия, а общата сума която следвало да възстанови ответника възлизала на 1341.12 лв., като в нея влизали плащания по главница, договорна лихва, както и надбавка, покриваща разноски на кредитора. Ищецът твърди също така, че ответника не е изпълнявал задължението си по договора и останал задължен към кредитора, изпадайки в забава, при което следвало да заплати и обезщетение за забава в размер на 110.64 лв., считано от 21.05.2018 год. – деня следващ предсрочната изискуемост до подаване на заявлението в съда. Твърди се в молбата, че ответника е изплатил сумата от 295.00 лв., от които 138.02 лв. за погасяване на главницата и 156.98 лв. за погасяване на договорната лихва. В молбата се твърди, че вземането е прехвърлено от кредитора на ищеца с Приложение № 1 от 11.12.2018 год. към рамков договор за прехвърляне на вземания от 27.07.2017 год., като ищеца твърди, че ответника е бил надлежно уведомен за прехвърлянето на вземането чрез писмо с обратна разписка. Тъй като не последвало изпълнение ищеца се снабдил със заповед за изпълнение по реда на чл.410 от ГПК за обща сума от 834.38 лв. – главница, договорна лихва – 211.74 лв. и мораторна лихва върху непогасената главница – 110.64 лв., ведно със законната лихва от подаване на заявлението и направените разноски. В заповедното производство длъжника възразил, поради което заповедния съд указал на ищеца да предяви иск за установяване на вземането си. За това и в изпълнение указанията на заповедния съд ищеца е предявил иск по чл.422 от ГПК за установяване на вземането за което е издадена заповед за изпълнение. В съдебно заседание, чрез депозирано от процесуален представител писмено становище поддържа предявения иск и моли съда да постанови неприсъствено решение.

            В едномесечния срок по чл.131 от ГПК, ответника не е депозирали отговор на исковата молба, не е взел становище по предявените искове и не е  представил доказателства. В съдебно заседание, редовно призован не се явява, не е направено искане за разглеждане на делото в негово отсъствие.

            След преценка на събраните по делото доказателства, съдът прие за установено следното:

            Видно от приложените по делото доказателства, на основание чл.131, ал.1 от ГПК на ответника са изпратени препис от исковата молба и приложените доказателства, като му е даден месечен срок да вземат становище по иска и да сочи  доказателства, като са му   указани последиците от неизпълнение на тези задължения съгласно чл.133 от ГПК. Книжата са били редовно връчени лично на ответника. След изтичане на срока за отговор на исковата молба от страна на ответника, делото е било насрочено в открито съдебно заседание, на което същия не се явява и не е направил искане за разглеждане на делото в негово отсъствие. Ищеца е направил искане съдът да постанови неприсъствено решение.

            С оглед на горното съдът намира, че са на лице предпоставките за постановяване на неприсъствено решение по смисъла на чл.239 от ГПК във вр. с чл.238, ал.1 от ГПК и не следва да мотивира решението по същество. Предявения иск е вероятно основателен с оглед представените писмени доказателства, поради което  следва да бъдат уважен.

            Ответника следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените по делото разноски в размер на 475 лв., съгласно представен списък по чл.80 от ГПК, както и направените разноски в заповедното производство в размер на 75 лв. /ТР № 4/2013г. на ОСГТК на ВКС/, или общо сумата от 550 лв., на осн. чл.78, ал.1 от ГПК.

 

                                               Водим от горното, съдът

                                                Р  Е  Ш  И  :

            

ПРИЗНАВА за установено, че Е.А.Д., ЕГН ********** *** дължи на “Агенция за събиране на вземания” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление : гр.София, бул.”Д-р Петър Дертлиев”, № 25, офис-сграда „Лабиринт”, ет.2, офис 4,  представлявано от Д.Б.Б., действащ чрез пълномощник юрк.К.Г.В. сумата от 1156.76, представляваща задължение по цедиран Договор за потребителски кредит № PLUS- 15487200 от 30.11.2017 г.,  сключен между Е.А.Д. и „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД, от която  834.38 лв. - главница, 211.74 лв. - договорна лихва за периода от 20.05.2018 г. до 20.12.2019 г. и 110.64 лв. - лихва за забава за периода от 21.05.2018 г. до 16.12.2019 г., ведно със законната лихва върху главницата от 16.12.2019 г. до окончателното й изплащане, за което вземане има издадена Заповед за изпълнение № 1151/16.12.2019 год. по ч.гр.д. № 2215/2019 год. на Районен съд-Търговище, на осн. чл.422 от ГПК.

 

            ОСЪЖДА Е.А.Д., ЕГН ********** *** да заплати на “Агенция за събиране на вземания” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление : гр.София, бул.”Д-р Петър Дертлиев”, № 25, офис-сграда „Лабиринт”, ет.2, офис 4,  представлявано от Д.Б.Б., действащ чрез пълномощник юрк.К.Г.В. сумата от 75 лв., представляваща разноски в заповедното производство  и направените в исковото производство разноски в размер на 475 лв., на осн. чл.78, ал.1 от ГПК.

 

              НЕПРИСЪСТВЕНОТО РЕШЕНИЕ не подлежи на обжалване.

 

              ПРЕПИС от решението да се връчи на страните.

 

                                                                                     РАЙОНЕН СЪДИЯ :