РЕШЕНИЕ
№ 1042
гр. Бургас, 29.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, VIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на тринадесети май през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:Димитър П. Стоянов
при участието на секретаря АНЕЛИЯ ИВ. ТАКОВА
като разгледа докладваното от Димитър П. Стоянов Гражданско дело №
20232120100666 по описа за 2023 година
За да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са искове с правно основание чл. 242, във вр. чл. 269 от КТ
вр. чл. 128, т. 2 и чл.224, ал.1 от Кодекса на труда и чл.86, ал.1 от ЗЗД.
Производството е образувано по подадена искова молба от Й. Т. С. с
ЕГН **********, чрез адв. Ж. Б., срещу „ГАРД ЕЙЧ ЕМ ЕС “ ЕООД с ЕИК
*********, с която са предявени обективно съединени искове по чл. 242, във
вр. чл. 269 от КТ вр. чл. 128, т. 2 и чл.224, ал.1 от Кодекса на труда и чл.86,
ал.1 от ЗЗД за осъждане на ответното дружество да заплати на ищеца трудово
възнаграждение в размера на по 500 лева за всеки един от месеците в периода
от януари 2020 година до юни 2021 година, лихва за забава върху всяко едно
от посочените вземания за периода от петнадесето число на месеца, следващ
месеца, за който е дължимо трудовото възнаграждение с посочен размер на
всяко едно от твърдяните вземания, до датата на подаване на исковата молба,
законна лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата
молба до окончателното й плащане, сумата 500 лева, представляваща
доплащане по обезщетение за неизползван платен годишен отпуск, ведно с
мораторна лихва за забава за период до датата на подаване на исковата молба,
ведно с мораторна лихва за забава, считано от датата на подаване на исковата
молба до окончателното й плащане, както и за присъждане на разноските,
направени по водене на делото.
В исковата молба се твърди, че ищцата е работила по трудов договор с
ответното дружество на длъжност „медицинско лице“, като е изпълнявала
длъжността до момента на прекратяване на трудовото й правоотношение,
1
като по време на изпълняване на трудовото правоотношение на ищцата не е
заплащано трудовото й възнаграждение в пълен размер, а само част от него.
Същата е работила на трудов договор с №1579/09.04.2019 г. Съгласно
договореното в част седма „Възнаграждения“, основното месечно
възнаграждение е определено на хиляда и седемстотин лева, сума изписана
словом. Погрешно, в продължение на месеци, на ищцата била изплащана
сумата от 1200 лв., която била изписана цифром. На 23.12.2019 г. било
подписано допълнително споразумение, в което било изписано същото като
посоченото по – горе. По тези съображения, писмено бил поканен
работодателя да заплати разликата между преведените по – малки по размер
суми и действително дължимата сума в размер на по 1700 лв. месечно, ведно
с лихвата за забава върху всяка неизплатена сума.
Следвало е работодателят ежемесечно да заплаща дължимите трудови
възнаграждения в пълен размер, което не било направено. Неизплатените
трудови възнаграждения се дължали със законната лихва за забава, съгласно
чл.245, ал.2 от КТ, като доколкото бил определен моментът на плащане, то
съгласно нормата на чл.84 от ЗЗД, длъжникът изпаднал в забава след
настъпване на падежа.
Сочи, че не било изплатено при прекратяване на трудовия договор
неизползвания платен годишен отпуск по чл.224 от КТ, което следвало да
бъде заплатено не по – късно от последния ден на месеца, следващ месеца,
през който правоотношението било прекратено по аргумент на чл.228, ал.3 от
КТ.
Моли се за осъждане на ответното дружество да заплати сумата за
трудово възнаграждение в размера на по 500 лева за всеки един от месеците в
периода от януари 2020 година до юни 2021 година, лихва за забава върху
всяко едно от посочените вземания за периода от петнадесето число на
месеца, следващ месеца, за който е дължимо трудовото възнаграждение с
посочен размер на всяко едно от твърдяните вземания, до датата на подаване
на исковата молба, законна лихва върху главницата, считано от датата на
подаване на исковата молба до окончателното й плащане, сумата 500 лева,
представляваща доплащане по обезщетение за неизползван платен годишен
отпуск, ведно с мораторна лихва за забава за период до датата на подаване на
исковата молба, ведно с мораторна лихва за забава, считано от датата на
подаване на исковата молба до окончателното й плащане . Претендират се
разноски. Представят доказателства.
В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК е постъпил писмен отговор от
ответното дружество, с който се излага становище за неоснователност на
предявените искове.
Сочи, че от представените с исковата молба като писмени доказателства
трудов договор и допълнително споразумение към него се установявало, че
договорът сключен между страните по делото е за престиране на труда на
ищцата като работник в ответното дружество на длъжността „медицинско
лице“. В цитирания трудов договор и допълнителното споразумение към него
2
било записано, че „на работника му се определя работна заплата в размер на
1200 /хиляда и седемстотин/ лева за месец“. Предвид разликата в изписване
на договореното възнаграждение цифром и словом, между страните
възникнал спор какъв бил размерът на договореното възнаграждение.
Аргументира тезата, че никъде в законодателството не бил закрепен
принцип на приоритетно зачитане на словесното изписване пред цифровото
такова. Прави заключение, че навсякъде в съдебната практика, където се
касаело за договорни отношения и било установено разминаване в цифровото
и словесното изписване, винаги се изследвала общата воля на страните. В
този смисъл била и разпоредбата на чл.20 от ЗЗД.
Представят се щатните разписания, които действали в процесния
период. Позовава се на разпоредбата на чл.349, ал.1, т.5 от КТ, съгласно която
в трудовата книжка се вписвали заеманата от работника или служителя
длъжност и организационно звено, в което той работи, както и на основание
чл.349, ал.1, т.6 от КТ се вписвал и размера на уговореното трудово
възнаграждение, като в тази връзка със заповедта на министъра на труда и
социалната политика била утвърдена Национална класификация на
професиите и длъжностите, която се прилагала от всички предприятия и
организации и осигурявала единство при управление на труда и трудовите
отношения. Видно от всички разписания, бил предвиден един единствен
размер на основното трудово възнаграждение в размер на 1200 лв., което се
установявало и от приложеното копие на трудовата книжка на ищцата.
Посочва, че било очевидно, че става въпрос за техническа грешка.
Сочи, че ищцата е получавала редовно изплащаното й добросъвестно от
страна на работодателя трудово възнаграждение. Позовава се на разпоредбата
на чл.126, т.9 от КТ, съгласно която при изпълнение на работата, за която се
уговорил, работникът или служителят следвало да бъде лоялен към
работодателя като не злоупотребява с неговото доверие. Поведението на
ищцата, което явствало в резултат на подадената искова претенция, сочило на
недобросъвестност, нелоялност, злоумисъл.
Моли се исковите претенции да бъдат отхвърлени изцяло като
неоснователни и недоказани. Прави евентуално възражение за прихващане, в
случай че ответното дружество бъде осъдено, за причинени вреди в размер на
11 633, 83 лв., формирани в резултат на нелоялно поведение от страна на
ищцата, изразяващо се в умишлено премълчаване на забелязаната техническа
грешка, което довело до исковата претенция, вкл. с натрупване на лихва.
Прави искане за привличане на трети лица – помагачи. Представят се
писмени доказателства. Претендират се разноски.
В съдебно заседание от 13.05.2024 г., ищецът е направил отказ от част
от предявените искове, като съдът е прекратил производството по делото в
частта по отношение на предявените искове на осн. чл. 242, във вр. чл. 269,
вр. чл. 128, т. 2 от КТ и чл.86, ал.1 от ЗЗД за месеците 07.2020 г. до 06.2021 г.
включително, както и за сумите: от 01.2020 г.- 326.80 лв. главница и 98.82 лв.
лихва до пълния предявен размер от 500 лв. за главница и 150, 15 лв. за лихва
3
за забава; 02.2020 година -422.92 лв. главница и 124.50 лихва до пълния
предявен размер от 500 лв. за главница и 146, 12 лв. за лихва за забава;
03.2020 година - 490.50 лева главница и 140.15 лихва до пълния предявен
размер от 500 лв. за главница и 141, 81 лв. за лихва за забава; 04.2020 година -
422.92 главница и 117.33 лихва до пълния предявен размер от 500 лв. за
главница и 137, 65 лв. за лихва за забава; 05.2020 година - 384.62 главница и
103.40 лихва до пълния предявен размер от 500 лв. за главница и 133, 34 лв. за
лихва за забава; 06.2020 година - 422.91 лева главница и 110.16 лихва до
пълния предявен размер от 500 лв. за главница и 129, 17 лв. за лихва за
забава, както и изцяло за предявеният иск с правно основание чл. 224, ал. 1 от
КТ.
Определението на съда не е обжалвано и е влязло в сила.
В резултат на това, производството понастоящем остава висящо за
исковете с правно основание чл. 242, във вр. чл. 269, вр. чл. 128, т. 2 от КТ и
чл.86, ал.1 от ЗЗД за следните суми: за м.01.2020 г.-326.80 лв. главница и
98.82 лв. лихва за забава; за м.02.2020 година - 422.92 лв. главница и 124.50
лихва за забава; за м.03.2020 година - 490.50 лева главница и 140.15 лихва за
забава; за м.04.2020 година - 422.92 главница и 117.33 лихва за забава; за
м.05.2020 година - 384.62 главница и 103.40 лихва за забава; за м.06.2020
година - 422.91 лева главница и 110.16 лихва за забава.
Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства и
становищата на страните, приема за установено от фактическа страна
следното:
По делото не е спорно, че ищцата е полагала труд по трудово
правоотношение с ответника на длъжност „Медицинско лице“, като от
представените по делото доказателства е видно, че трудовото
правоотношение е било прекратено по взаимно съгласие, което по същество
не се оспорва и от нито една от страните.
По делото е представен трудов договор №1579/09.04.2019 г., сключен
между „Гард Ейч Ем Ес“ ЕАД и Й. Т. С., със срок на действие на договора до
31.12.2019 г. В чл.7 от представения договор било уговорено, че трудовото
възнаграждение ще бъде в размер на: основно месечно възнаграждение в
размер на „цифром“ 1200 лв., както и „словом“ в размер на хиляда и
седемстотин лева. Предвидено е и изплащане на ежемесечна персонална
надбавка в размер на 140 лв. за личен принос в осигуряване на реализацията
на целите и задачите на дружсетвото, както и надбавка за трудов стаж и
професионален опит в размер на 9 % от основното месечно възнаграждение.
Предвидена е възможност на работника да се изплащат и допълнителните
суми и надбавки с компенсационен и стимулиращ характер.
По делото е представено допълнително споразумение към трудов
договор №1579/09.04.2019 г., сключено между „Гард Ейч Ем Ес“ ЕАД и Й. Т.
С. на 23.12.2019 г., съгласно което договорът е безсрочен. Отново основното
месечно възнаграждение е посочено в размер на „цифром“ 1200 лв., както и
„словом“ в размер на хиляда и седемстотин лева. Останалите, предвидени в
4
първоначално сключения трудов договор възнаграждения, са запазени, както
и по същество всички останали клаузи от трудовия договор.
По делото е представено щатно разписание в работодателя „Гард Ейч
Ем Ес“ ЕАД към 31.12.2019 г., видно от което за щатна длъжност
„медицинско лице“ е предвидено заплащане на трудово възнаграждение в
размер на 1200 лв. Представено е и щатно разписание в работодателя „Гард
Ейч Ем Ес“ ЕАД към 31.12.2019 г., видно от което за щатна длъжност
„медицинско лице“ е предвидено заплащане на трудово възнаграждение в
размер на 1200 лв.
По делото е представено заверено копие от трудовата книжка на Й. Т.
С., от което е видно, че отразеното в последната дневно /месечно/ основно
трудово възнаграждение е в размер на 1200 лв., по повод на действащото с
работодателя „Гард Ейч Ем Ес“ ЕАД трудово правоотношение.
По делото е представено заверено копие от уведомление по чл.62, ал.5
от Кодекса на труда, в което е посочено, че основното трудово
възнаграждение е в размер на 1200 лв. В тази връзка е представена и справка
за приети и отхвърлени уведомления по чл.62, ал.5 от КТ с вх.
№29388193050293/09.04.2019 г.
Представена е справка за актуално състояние на действащите трудови
договори към 15.04.2019 г. при дружеството „Гард Ейч Ем Ес“ ЕАД, издадена
от НАП, видно от което по отношение на лицето Й. Т. С. е посочено, че
основната й заплата е в размер на 1200 лв.
По делото са представени фишове за работна заплата, изплащана от
„Гард Ейч Ем Ес“ ЕАД на Й. Т. С. за периода от м.03.2020 г. до м.06.2020 г.
Приложено е споразумение, сключено между „Гард Ейч Ем Ес“ ЕАД и
Й. Т. С., сключено от 30.06.2020 г., с което страните се споразумяват, че
предвид на прекратяване на трудовото правоотношение по взаимно съгласие,
инициирано от работника, страните се съгласяват за посочени в
споразумението осем дена да бъде заплатено съответното брутно
възнаграждение на работника, възлизащо в размер на 615 лв. Всяка от
страните е заявила, че е съгласно с изплащането на посочената сума и, че
всички отношения, породени от сключения трудов договор и неговото
прекратяване са уредени. В тази връзка е приложена и Заповед №514 от
30.06.2020 г. за прекратяване на трудовото правоотношение на Й. Т. С. на
основание чл.325, ал.1, т.1 от КТ.
По делото е приложена и дисциплинарна преписка, включваща Заповед
№666 от 05.10.2021 г., Заповед №661 от 30.09.2021 г., Заповед №662 от
30.09.2021 г., служебна записка, искане за обяснения от главния счетоводител
в предприятието Р. Д., обяснения от лицето, искане за обяснения от Д. Б. в
качеството й на Директор на Служба за управление на персонала и изготвила
процесните трудов договор и допълнително споразумение, както и обяснения
на това лице, искане за обяснение от Т. В. и обяснения на същото лице, както
и обяснения на счетоводителя Ваня С..
По делото е разпитан свидетеля Р. Д., без родство и дела със страните по
5
делото. Свидетелката заявява, че е била главен счетоводител в предприятието
на „Гард Ейч Ем Ес“ ЕАД за периода от 2013 г. до 2023 г. Посочва, че в
дружеството има щатно разписание, въз основа на което се назначавали
работниците. В него имало длъжност и основна заплата, като задължително
основната заплата била съобразена с щатното разписание и не можело да се
различава от него. Не мисли, че имало случай на нарушаване на щатното
разписание и записаното в него. С нея лично Й. С. не е споделяла нищо
относно заплатата си.
По делото е прието заключение по съдебно – счетоводна експертиза. В
същото е посочено, че размерът на дължимите трудови възнаграждения на С.
при основно трудово възнаграждение в размер на 1700 лв. по месеци следвало
да бъде за м.01.2020 г. – 1510, 35 лв., за м.02.2020 г. – 1633, 69 лв., за
м.03.2020 г. – 3201, 84 лв., за м. 04.2020 г. – 1828, 68 лв., за м.05.2020 г. –
1482, 44 лв., за м.06.2020 г. – 2111, 90 лв. Вещото лице посочва, че разликата
между изплатените и дължимите трудови възнаграждения е общо в размер на
2470, 67 лв., а лихвата върху тази сума е в общ размер на 694, 36 лв. Вещото
лице посочва, че ищцата няма неизползван платен годишен отпуск за 2020 г.
Въз основа на приетата за установена фактическа обстановка,
изхождайки от закона, съдът установи от правна страна следното:
За да бъдат уважени предявените искове, ищецът следва по пътя на
пълното и главно доказване да установи кумулативното наличие на следните
предпоставки: 1. между страните да е било налице трудово правоотношение;
2. ищецът да е полагал труд съобразно уговореното в трудовия договор. При
доказване на посочените обстоятелства в тежест на ответника е да докаже, че
е заплатил дължимите трудови възнаграждения.
По делото не се спори, че в рамките на периода от 01.01.2020 г. до
30.06.2020 г. /който е и процесният/, ищцата е полагала труд в рамките на
предприятието на ответника, тоест между страните е било налице трудово
правоотношение, което се установява и от представените по делото писмени
доказателства.
Спорен въпрос е дали дължимите трудови възнаграждения са изплатени
в пълния дължим размер и по – конкретно дали е дължимо трудово
възнаграждение в размер на 1200 лв. или в размер на 1700 лв.
Спорът между страните е породен от обстоятелството, че в сключения
между тях трудов договор №1579/09.04.2019 г., а и във впоследствие
сключеното към него допълнително споразумение, в чл.7 е посочено, че
основната работна заплата на С. е в размер на 1200 лв., но словом е записана
сумата от хиляда и седемстотин лева. Налице е разминаване и несъответствие
между цифровото и словесно изписване на сумата, която е основно месечно
възнаграждение и служи като основа за формиране на дължимото от
работодателя на работника възнаграждение за полагания от последния труд.
Съдът намира, че е налице спор относно съдържанието на трудовия
договор, при това на част от неговото съществено съдържание /вж. чл.66,
ал.1, т.7 от КТ/, поради липса на ясно изразена воля. В този случай и на общо
6
основание следва да се прибегне до тълкуване на договора по правилата на
чл.20 от ЗЗД. Следва да се посочи, че макар и основа и правопораждащ
юридически факт за трудово правоотношение, което се характеризира с
възможността на работодателя да осъществява своята работодателска власт на
работника и служителя, изразяваща се във възможността на работодателя да
контролира работника при полагане на труд, включително възможността да
реализира спрямо него дисциплинарна отговорност при нарушение на
трудовата дисциплина и други отклонения от задълженията на работника и
служителя, при липса на специално предвидени правила в Кодекса на труда,
за него следва да намерят общите правила на договорното ни право, които
намират отражение основно в Закона за задълженията и договорите /В този
смисъл и Решение № 247 от 25.02.2020 г. на ВКС по гр. д. № 3200/2018 г., III
г. о., ГК – относно възможното приложение на правилата за тълкуване,
уредени в гражданското законодателство относно договорите и
едностранните сделки, към източници на трудови правоотношения/.
Така на тълкуване според критериите на чл. 20 ЗЗД подлежат неясните,
непълни и неточни уговорки, пораждащи съмнение и спор между страните
относно действителното им съдържание, като тълкуването следва да се
извърши съгласно изискванията на чл. 20 ЗЗД - да се издири действителната
воля, уговорките да се тълкуват във връзка една с друга и в смисъла,
произтичащ от договора с оглед целта му, обичаите в практиката и
добросъвестността /Така Решение № 220 от 31. 07. 2014 г. по гр. д. № 6126/13
г., IV г. о., Решение № 430 от 20. 01. 2015 г. по гр. д. № 1673/2014 г. на ВКС,
IV г. о., Решение № 67 от 30. 07. 2014 г. по т. д. № 1843/2013 г. на ВКС, II т. о.
и др./. Съдът следва да тълкува договора, съобразно изразената воля като се
съобразяват граматическите и логическите правила, като приложи всички
предвидени в чл. 20 от ЗЗД критерии, а именно тълкува отделните уговорки
във връзка една с друга и в смисъла, който произтича от целия договор, като
изхожда от целта на договора, обичаите в практиката и добросъвестността.
При извършване на тази своя дейност, съдът следва да отчете и
обстоятелствата при сключване на договора и поведението на страните /Така
Решение № 26/26.4.2017 г. по гр. д. № 50246/16 г. на 3 ГО на ВКС, Решение
№ 81 от 7.07.2009 г. по т. д. № 761/2008 г. на ВКС, 1 ТО/.
В тази насока, настоящият състав, съобразявайки представените по
делото писмени и гласни доказателства, достига до извода, че страните са
формирали воля в насока основното месечно възнаграждение на ищцата Й. С.
да бъде в размер на 1200 лв. Поради наличието на техническа грешка при
изписването на сумата, се получило разминаване между цифровото и
словесното й изписване.
Съдът прави посоченият извод въз основа на съвкупният и цялостен
анализ на всички представени по делото доказателства. В тази насока от
представеното щатно разписание е видно, че за щатната длъжност на ищцата
е предвидено основно месечно възнаграждение в размер на 1200 лв.
Действително, същото би могло да е съставено за целите на процеса, но от
7
останалите, представени писмени доказателства, тази възможност значително
се разколебава. Така и видно от представено заверено копие от уведомление
по чл.62, ал.5 от Кодекса на труда, основното трудово възнаграждение на
ищцата е посочено в размер на 1200 лв. В същият размер то е отразено и в
представената справка за актуално състояние на действащите трудови
договори към 15.04.2019 г. при дружеството „Гард Ейч Ем Ес“ ЕАД, издадена
от НАП.
Видно от представените по делото фишове за работна заплата, ищцата е
получавала възнаграждение в размер на 1200 лв. за целия период на трудово
правоотношение, като същата се установява, че през същият този период не е
възразила срещу неговия размер. Това се е случило впоследствие, повече от
месец след неговото прекратяване. Прави впечатление, че ищцата не е имала
претенции към работодателя си и при прекратяване на трудовото
правоотношение, видно от представеното по делото споразумение от
30.06.2020 г., сключено между нея и работодателя й. Както бе посочено и по –
горе, при изясняване на действителната воля на страните, съдът следва да
отчете и обстоятелствата при сключване на договора и поведението на
страните, като именно в тази насока се обсъжда поведението на ищцата след
сключване на трудовия договор и по време на действие на трудовото й
правоотношение.
Следва да се посочи и, че в представеното по делото копие от трудовата
книжка на ищцата, също е отразена сумата в размер на 1200 лв. като основно
месечно възнаграждение. Съгласно легалното определение на понятието
„трудовата книжка“, дадено в чл.347 от Кодекса на труда, тя е официален
удостоверителен документ за вписаните в нея обстоятелства, свързани с
трудовата дейност на работника и служителя. Като официален
удостоверителен документ тя се издава по определен ред и от съответен орган
и има материална доказателствена сила за изявленията, които се съдържат в
нея. При наличие на надлежно водена и оформена трудова книжка, същата се
ползва с придадената й от чл.347 от КТ официална удостоверителна сила
относно вписванията в нея. /В този смисъл и Решение № 132/11.03.2011 г. по
гр. д. № 1513/2009 г. на 4 ГО на ВКС/. В случая, дори и да се приеме, че
записването в трудовата книжка е ирелевантно, предвид наличието и
представянето на трудовия договор и допълнителното споразумение към него
по делото, то същата би могла да служи като косвено доказателство, което да
се обсъжда наред с останалите, приети по делото доказателства, за изясняване
на действителната воля на страните.
Съдът кредитира и показанията на разпитаната по делото свидетелка.
Следва да се посочи, че няма пречка по делото да бъдат депозирани и приети
свидетелски показания относно обстоятелства, които стоят вън от
съдържанието на трудовия договор, като по този начин не се стига до
нарушаване или заобикаляне на предвидените ограничения пред
свидетелските показания, предвидени в разпоредбите на чл.164, ал.1, т.3, 4
или 5 от ГПК. В случая свидетелката разяснява принципа на формиране на
8
основните месечни възнаграждения в рамките на предприятието на
работодателя, а не свидетелства относно конкретния размер на трудовото
възнаграждение на ищцата. В тази връзка свидетелката посочва, че не й е
известно да има нарушаване на установеното в предприятието правило,
съгласно което основната месечна заплата следва да е съответна на
предвиденото в щатното разписание.
Така или иначе, дори и без оглед на показанията на свидетелката Д., са
налице множество от писмени доказателства, от които се установява, че
волята на страните по трудовото правоотношение е била именно то да е в
размер на 1200 лв., което съответства и на цифровото изписване на сумата.
Причината за разминаването на сумите би могла да се намери в рамките на
представените по делото документи във връзка с дисциплинарната преписка,
проведена от работодателя спрямо служителите, подписали и съгласували
трудовия договор, като действително от представените доказателства се
достига до извода, че се касае до техническа грешка, поради проявена
небрежност от страна на съответните служители, отговорни за изготвяне,
съгласуване и подписване на конкретния трудов договор и допълнителното
споразумение към него.
Съдът не споделя становището, че приоритет следва да има словесното
изписване, при разминаване между цифрово и словесно такова, който довод е
изложен в исковата молба. Действително е прието в съдебната практика, че
такъв приоритет е налице в полза на словесното изписване, но при липсата на
други данни относно действителната воля на страните. Следва да се посочи,
че в гражданското законодателство такъв приоритет на словесното изписване
действително е уреден единствено в чл.460, ал.1 от Търговския закон, но това
правило намира приложение по отношение на едностранните сделки и то
конкретно по отношение на менителницата и по силата на субсидиарното
препращане и по отношение на записа на заповед. В останалите случаи,
включително и по отношение на двустранните сделки, каквито са и
договорите, вкл. и трудовия, следва да намери приложение разпоредбата на
чл.20 от ЗЗД, като приоритет следва да се отдаде на действителната обща
воля на страните и единствено при невъзможност на същата да бъде изяснена,
то следва да намери приложение това правило. Това съответства и на
характера на правните сделки, особено на двустранните, разбирани като две
насрещни волеизявления, насочени към пораждане на определени права и
задължения за всяка от страните. Съществено е именно наличието на воля за
настъпване на тези правни последици, като в противен случай не би могло да
се достигне до обвързване на страните. Именно по тези съображения, от
основно значение се явява наличието на обща воля и същата подлежи на
изследване и установяване при неяснота или съмнение.
По делото не се спори, че работодателят е изплащал трудово
възнаграждение, което е формирано от основно месечно възнаграждение в
размер на 1200 лв. и допълнителни месечни възнаграждения, а и същото се
установява от представените доказателства, включително от приетата съдебно
9
– счетоводна експертиза. По този начин, работодателят установява, че е
изплащал уговореното между страните трудово възнаграждение.
По тези съображения, съдът намира предявените искове за
неоснователни и като такива следва да бъдат отхвърлени.
По разноските:
При този изход на спора на ответното дружество следва да бъдат
присъдени направените от него разноски, които са в размер на 1530 лв.
Мотивиран от горното, Районен съд - Бургас
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от Й. Т. С. с ЕГН **********, чрез адв. Ж. Б. ,
иск с правно основание чл. 242, във вр. чл. 269, вр. чл. 128, т. 2 от КТ за
осъждане на „ГАРД ЕЙЧ ЕМ ЕС“ ЕООД с ЕИК *********, да заплати сумата
в общ размер на 2470, 67 лв., представляваща дължимо и неизплатено
трудово възнаграждение на ищцата, формирана от следните суми: за
м.01.2020 г.-326.80 лв.; за м.02.2020 година - 422.92 лв.; за м.03.2020 година -
490.50 лева; за м.04.2020 година - 422.92; за м.05.2020 година - 384.62; за
м.06.2020 година - 422.91 лева,, ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на завеждане на исковата молба – 02.02.2023 г. до
окончателното изплащане на вземането, както и предявеният иск с правно
основание чл.86, ал.1 от ЗЗД за сумата от 694, 36 лв. за периода от 15.02.2020
г. до 02.02.2023 г.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал.1 от ГПК Й. Т. С. с ЕГН **********,
ДА ЗАПЛАТИ на „ГАРД ЕЙЧ ЕМ ЕС“ ЕООД с ЕИК *********, сумата от
1530 /хиляда петстотин и тридесет/ лв., представляваща направените в
исковото производство съдебно – деловодни разноски.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Бургас в
двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
10