Р Е Ш Е Н И Е
Номер / 12.04.2021 година град С.З.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Старозагорският окръжен съд Търговско отделение
На 08.03. 2021 година
В публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: И.ЕЛА КАРАДЖОВА
СЕКРЕТАР: Антонина Николова
изслуша докладваното от съдията КАРАДЖОВА
т.дело № 337 по описа за 2019 година,
за да се произнесе, съобрази:
Производството е образувано по искова
молба, предявена от адвокат Ж.С. ***, като пълномощник на А.С.А., с ЕГН: **********,
в качеството й на майка и законен представител на детето А.А.С., с ЕГН: **********
, и двете с постоянен адрес: ***, със
съдебен адрес:***, офис 2 против „ЗД „Б.“ АД, с ЕИК: ***, със седалище и адрес
на управление: гр. С., п.к. *** с правно основание на предявения иск чл.432,
ал. 1, вр. с чл.429, ал.3 от КЗ, вр. с чл.86, ал.1 от ЗЗД и цена на иска 60000
лв. (шестдесет хиляди лева) - обезщетение за неимуществени вреди, и 40.00 лв.
(четиридесет лева) - обезщетение за имуществени вреди.
В исковата молба се
твърди, че на 23.11.2018г. в гр. Н., обл. С.З., на ул. *** бил паркиран л.а.
„Фолксваген Голф“ с peг. № СТ 5813 РВ. Около 13:30 часа неправоспособният водач
Ж.А.А., с ЕГН: **********, привел автомобила в движение на заден ход, без да се
увери, че зад автомобила няма препятствия, при което настъпил удар с намиращото
се зад него 3-годишно дете А.А.С.. Първоначалният контакт настъпил с лявата
част на задната броня на автомобила в дясното бедро на детето, което в този
момент е било ориентирано с дясната си странична повърхност към лекия
автомобил. При така настъпилия първоначален контакт между тях е настъпило
счупване на горната повърхност на дясното бедро на детето А.С.. След това е
последвало пропадане на тялото на детето на пътното покритие, влачене е
притискане на същото от елементите на окачването на автомобила, при което са
получени и следните травматични увреждания: счупване на IV ребро вляво,
контузия на белите дробове, както и масивни охлузвания на лицето, главата и
гърба.
Посочва се, че от
съставения Констативен протокол за ПТП с пострадали лица и от направена справка
в електронния сайт на Г. е видно, че към датата на ПТП за посоченото по-горе
МПС, управлявано от виновния водач Ж.А.А., има сключена застраховка „Гражданска
отговорност“ на автомобилистите в „ЗД „Б.““ АД по застрахователна полица №
BG/02/118002942097, валидна от 11.10.2018г. до 10.10.2019г. От Констативния протокол
за ПТП с пострадали лица също така било видно, че водачът е тестван за употреба
на алкохол, като резултатът от пробата е бил отрицателен.
Във връзка със станалото на 23.11.2018г. ПТП са образувани пр.пр.
№4283/2018г. по описа на РП - К. и ДП №284-ЗМ-1409/2018г. по описа на РУ на МВР
- К.. По внесен в съда обвинителен акт срещу виновния водач Ж.А.А. е образувано
НОХД №582/2019г. по описа на PC - К.. С Протоколно определение, постановено в
о.с.з., проведено на 27.06.2019г., е одобрено постигнатото споразумение между
РП - К., обвиняемия и неговия защитник, съгласно което подсъдимият Ж.А.А. е
признат за виновен в това, че на 23.11.2018г., в гр. Н., макар и непълнолетен,
но разбирайки свойството и значението на извършеното деяние и можейки да
ръководи постъпките си, без да има необходимата правоспособност, в нарушение на
правилата за движение на чл.40, ал.1 и чл.150а, ал.1 от ЗДвП, по
непредпазливост е причинил средна телесна повреда на А.А.С., изразяваща се в
трайно затруднение на движението на долния десен крайник - престъпление по чл.343, ал.З, б. „а“, предл.
първо, вр. с ал.1, вр. с чл.342, ал.1, вр. с чл.63, ал.1, т.З от НК. На
подсъдимия е наложено наказание „Пробация“ за срок от една година при следните
пробационни мерки при условията на чл.55, ал.1, т.2, б. „б“ от НК:
„задължителна регистрация по настоящ адрес два пъти седмично“; „задължителни
периодични срещи с пробационен служител“; „100 часа безвъзмезден труд в полза
на обществото“.
Твърди се, че с оглед на гореизложеното
по безспорен начин се установява вината на Ж.А.А., като водач на л.а.
„Фолксваген Голф“ с per. № СТ 5813 РВ, застрахован в „ЗД „Б.““ АД, което
обуславя пасивната процесуално- и материалноправна легитимация на ответното
застрахователно дружество.
Излагат се съображения, че след
инцидента първоначално медицинска помощ на детето е оказана в ЦСМП - К., след
което същото е приведено и прието за лечение в Клиниката по ортопедия и
травматология при УМБАЛ „П.“ АД - С.З..
От Епикриза към ИЗ №23934, издадена
от УМБАЛ „П.“ АД - С.З., е видно, че пострадалото дете А.А.С. е постъпило за
оперативно лечение в Клиниката по ортопедия и травматология на болницата на
23.11.2018г. От анамнезата, снета по данни на екипа на ЦСМП - С.З., се
установява, че детето е било с болков синдром с няколко локализации. При
извършен преглед е установено, че дясното бедро е скъсено, с деформация в
проксималната половина. Сочи се, че пострадалото дете реагира силно при
палпация. Установени са рентгенографски данни за субтрохантерна фрактура на
дясното бедро. Направени са редица изследвания и са проведени консултации със специалисти.
При консултация с неврохирург е установена контузио пулмонис. При консултация с
гръден хирург е установена фрактура на IV ребро вляво. Назначена е
медикаментозна терапия и детето е подготвено за операция.
От оперативен
протокол №666А от 29.11.2018г. е видно, че под инхалационна анестезия и
рентгеноскопски контрол е направена закрита репозиция без вътрешна фиксация на
фрактурата на бедрото, като е поставена поясно-крачолна гипсова имобилизация.
На 30.11.2018г. пострадалата А.С. е
изписана в стабилизирано общо и локално състояние, с подобрение. Дадени са
препоръки детето да спазва режим на легло и да носи гипсовата имобилизация за
35 дни. Поставена е окончателна диагноза: Фрактура субтрохантерика феморис
декстра. Фрактура косте IV синистра.
От
Съдебно-медицинско удостоверение №302/2018г. от 30.11.2018г., издадено от д-р Т.С.
- съдебен лекар при УМБАЛ „П.“ АД - С.З., е видно, че при извършения преглед на
детето А.А.С. в двете слепоочни, двете скулни области и в областта на двете
бузи са установени обширни охлузвания с надигнати и в по-голямата си част
забелени и опадали кафеникави корички с подлежащо розово дъно, с размери вдясно
- 12/8 см, и вляво - 9/7 см. Подобно охлузване с размери 6/4 см е установено в
лявата теменно-тилна област. Подобни две охлузвания са установени и на гърба,
срединно, и вляво, върху проекцията на лявата лопатка, с размери съответно 11/6
см и 6/4 см. На десния долен крайник е установена гипсова имобилизация. Според
съдебния лекар детето А.А.С. е получило субтрохантерно счупване на дясната
бедрена кост, както и масивни охлузвания на лицето, главата и гърба. Експертът
сочи, че описаните травматични увреждания са от действието на твърди тъпи
предмети и отговарят да са получени при описаното ПТП - блъскане на пешеходец
от лек автомобил и последващо падане върху терена. Сочи се, че счупването на
дясната бедрена кост е причинило на пострадалото дете трайно затруднение на
движенията на десния долен крайник, а останалите травматични увреждания са от
характер да причинят временно разстройство на здравето, неопасно за живота.
Твърди се, че във връзка с инцидента от 23.11.2018г. за ищцата са
настъпили и имуществени вреди. От Фактура №********** от 30.11.2018г и Фискален
бон от същата дата, издадени от УМБАЛ „П.“ АД - С.З., е видно, че за извършения
на 30.11.2018г. консултативен преглед на детето А.С. от д-р Т.С. е заплатена
сумата от 40.00 лв. Счита, че тези имуществени вреди безспорно са в пряка
причинно-следствена връзка с процесния инцидент.
В резултат на претърпяното ПТП детето А.А.С. е изпитвало изключително
сериозни болки и страдания. Предвид ниската му възраст (само на 3 г.) за същото
е било много трудно да осъзнае, че не може да движи десния си крак през
периода, в който е била поставена гипсовата имобилизация, както и че трябва да
спазва леглови режим. Периодът на рехабилитация след сваляне на гипсовата
имобилизация също е бил изключително проблематичен и изпълнен с болки и
страдания за детето А.С.. Твърди се, че и към настоящия момент детето все още
се възстановява от получените сериозни телесни увреждания и изпитва затруднения
в придвижването си, като неговата майка А.С.А. постоянно внимава дъщеря й да не
падне и това да не предизвика ново счупване на дясното бедро. Нормалният
възстановителен период на една такава тежка травма със счупване на бедрената
кост е над 8 месеца, а в случая, предвид това, че детето е на много ниска
възраст и не разбира напълно лекарските предписания, които трябва да спазва,
този период на възстановяване несъмнено се е удължил. След произшествието от
23.11.2018г. детето А.С. е било много силно изплашено и стресирано. Същото
постоянно е плачело от болка, изгубило е апетит, страхувало се е при вида и
звука на автомобил, не е можело да спи нормално - често се е будело и е
сънувало кошмари. Макар и в по-лека степен, същите негативни отражения върху
психиката на дъщерята на ищцата се наблюдавали и към настоящия момент.
Твърди се, че предвид изискванията на чл.432, вр. с чл.380 от КЗ, ищцата
А.С.А. е отправила до ответното дружество писмена застрахователна претенция за
изплащане на обезщетение за неимуществени и имуществени вреди с писмо,
изпратено на 01.07.2019г., получено на 02.07.2019г. (видно от Известие за
доставяне № ИД PS 6000 01DA3H V). Образувана е Щета №********** от 02.07.2019г.
След проведена между страните кореспонденция, при която ответното
застрахователно дружество е изисквало предоставяне на допълнителни документи,
такива са му били изпращани, като с писмо с изх. № НЩ-7926/22.10.2019г. „ЗД „Б.““
АД е уведомило ищцата, чрез пълномощника й адв. Ж.З., че като са взети предвид
характерът и тежестта на получените от пострадалото лице А.А.С. наранявания, и
с цел своевременно обезщетяване на претърпените болки и страдания, Експертен
съвет „Неимуществени щети ГО“ на застрахователното дружество е определил
обезщетение за претърпените имуществени и неимуществени вреди в размер на „4
000.00 лв.“. Тъй като определеният от застрахователя размер на обезщетенията по
предявената пред него писмена претенция бил силно занижен и не съответства нито
на реално претърпените от детето А.С. болки и страдания, нито на принципа за
справедливост, закрепен в чл.52 от ЗЗД, и предвид факта, че към датата на
подаване на исковата молба в съда ищцата не е получавала каквото и да било
обезщетение за претърпените от дъщеря й вреди в резултат на претърпяното ПТП на
23.11.2018г., за същата е налице правен
интерес от завеждане на настоящите искове за репариране на причинените на
малолетното й дете А.А.С. неимуществени и имуществени вреди, вследствие на
непозволено увреждане по застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите, против ответното застрахователно дружество, отговорно за
възстановяване на вредите, причинени от застрахования.
Твърди се, че в следствие на претърпяното на 23.11.2018г. ПТП детето А.А.С.
е получило субтрохантерно счупване на дясната бедрена кост, счупване на IV
ребро вляво, контузия на белите дробове, както и масивни охлузвания на лицето,
главата и гърба. В следствие на процесния инцидент дъщерята на ищцата е
изпитала и силен стрес, страх и негативни емоции, които са се отразили
изключително неблагоприятно на крехката детска психика. В продължение на 35 дни
след произшествието пострадалото дете е носило поясно-крачолна гипсова
имобилизация на десния крак, детето не е можело да се придвижва самостоятелно и
неговата майка е била ангажирана с цялостното му обслужване. Възстановителният
период на дъщерята на ищцата е продължил повече от 8 месеца след инцидента,
като през цялото това време детето е изпитвало болки и страдания и затруднения
в придвижването си. И към настоящия момент пострадалото дете все още не е
възстановило напълно нормалната си походка. Неочакваният инцидент и
продължителният възстановителен период несъмнено са оказали силно негативно
влияние и върху психиката на детето А.С.. Същото е изпитало (и продължава да
изпитва и към момента, макар и в по-лека степен) силен стрес, страх, проблеми
със съня и апетита и негативни емоции от спомените за случилото се.
Направено е искане съдът да постанови решение, с което да осъди „ЗД „Б.“
АД, с ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление: гр. С., п.к. ***,
представлявано от представителите ***, да заплати на А.С.А., с ЕГН: **********,
в качеството й на майка и законен представител на детето А.А.С., с ЕГН: **********,
и двете с постоянен адрес: ***, сумата от 60 000 лв. (шестдесет хиляди лева),
представляваща обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в получени от
детето субтрохантерно счупване на дясната бедрена кост, счупване на IV ребро
вляво, контузия на белите дробове, масивни охлузвания на лицето, главата и
гърба, както и преживени душевни болки и страдания - стрес, страх и негативни
емоции, в резултат на претърпяното от пострадалото дете ПТП на 23.11.2018г.,
ведно със законната лихва върху обезщетението, считано от 02.07.2019г. - датата
на предявяване на писмена застрахователна претенция от увреденото лице, до
окончателното изплащане на сумата.
Моли съда да осъди „ЗД „Б.““ АД, с ЕИК:
***, със седалище и адрес на управление: гр. С., п.к. ***, представлявано от
представителите ***, да заплати на А.С.А., с ЕГН: **********, в качеството й на
майка и законен представител на детето А.А.С., е ЕГН: **********, и двете с
постоянен адрес: ***, сумата от 40.00 лв. (четиридесет лева), представляваща
обезщетение за имуществени вреди, изразяващи се в направените от ищцата разходи
за лечението на пострадалата й малолетна дъщеря, които са в пряка причинно-следствена
връзка с получените от детето травматични увреждания в резултат на претърпяното
ПТП на 23.11.2018г., ведно със законната лихва върху обезщетението, считано от
02.07.2019г. - датата на предявяване на писмена застрахователна претенция от увреденото
лице, до окончателното изплащане на сумата.
Претендират се направените по делото
разноски, както и възнаграждение за един адвокат.
Ответникът
„ЗД „Б.“ АД, с ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление: гр. С. не оспорва
обстоятелството за настъпване на процесното ПТП на 23.11.2018год., в гр. Н.,
както и че с протоколно Определение от 27.06.2019год., постановено по НОХД №
582/2019г по описа на Районен съд - К., по реда на чл. 384, ал. 1, във вр. с
чл. 382 от НПК е било одобрено споразумение, по силата на което виновният водач
Ж.А.А. е бил признат за виновен, в извършването на престъпление по чл. 343, ал.
3, б. „а", предл. първо, вр. с ал. 1, вр. с чл. 342, ал. 1, вр. с чл. 63,
ал. 1, т. 3 от НК.
Не
оспорва обстоятелството, че за управляваното от виновния водач лек автомобил
Фолксваген Голф" с peг. № СТ 58 13 РВ, към датата на ПТП - 23.11.2018год.,
е била налице валидно сключена задължителна застраховка "Гражданска
отговорност" при застрахователно дружество „Б." АД, по
застрахователна полица № BG/02/118002942097, валидна от 11.10.2018год. до
10.10.2019 г. Извън посочените по - горе обстоятелства, ответникът оспорва
останалите изложени в исковата молба твърдения и наведени обстоятелства, както
и изцяло оспорва ищцовите претенции, както по основание, така и по размер.
Оспорва изложените в исковата молба обстоятелства във връзка с получените от
малолетната пострадала А.А.С. травматични увреждания в резултат на процесното
ПТП, както и твърдяните обстоятелства във връзка с последиците от травмите,
фактът, че същата все още не се е възстановила от тях.Твърди, че представените
медицински документи не обосновават нито твърдените неимуществени вреди, нито
искания размер на обезщетение за тях. Не са налице медицински документи,
обвързани с проследяване на здравословното състояние на пострадалата, както и
документи относно възстановителните и рехабилитационни процеси.
Оспорва изцяло твърдението, че в резултат на ПТП от 23.11.2018год. А.А.С.
е получила контузия на белите дробове. Видно от представените с исковата молба
като писмени доказателства по делото Епикриза към ИЗ 2393 на Ортопедичен
комплекс Клиника по ортопедия и травматология при УМБА/1 „П." АД - С.З.,
където пострадалата е била приета непосредствено след ПТП и Съдебномедицинско
удостоверение № 302/2018 год.от 30.11.2018год., издаденоот д-р Т.С. - съдебен
лекар при УМБАЛ „П." АД - С.З., подобно увреждане - контузия на белите
дробове - не е било отразено. Съгласно Епикризата, на малолетното дете е била
поставена окончателна диагноза: Фрактура субтрохантерика феморис декстра.
Фрактура косте IV синистра, а съгласно съдебномедицинското удостоверение - при
прегледа на А.А.С. е установено субтрохантерно счупване на дясна бедрена кост и
масивни охлузвания на лицето, главата и гърба. Предвид изложеното, твърди, че
липсва каквато и да било пряка причинно - следствена връзка между посоченото в
исковата молба телесно увреждане - контузия на белите дробове и факта, то да е
получено от виновното поведение на водача на лек автомобил „Фолксваген
Голф" с per. № СТ 58 13 РВ - Ж.А.А..
Оспорва твърдението, че в резултат от
настъпилото пътно - транспортно произшествие А.А.С. е изпитвала душевни болки и
страдания - стрес, страх и негативни емоции, като твърди, че липсват
доказателства в тази насока.
Твърди, че съгласно разпоредбата на чл. чл. 493, ал. 1, т. 1 КЗ
застрахователят по задължителна застраховка „Гражданска отговорност" на
автомобилистите покрива отговорността на застрахования за причинените на трети
лица вреди вследствие на притежаването или използването на моторно превозно
средство по време на движение или престой неимуществени и имуществени вреди
вследствие на телесно увреждане или смърт. Описаните в исковата молба
неимуществени вреди - стрес, страх и негативни емоции по естеството си не са
резултат от телесно увреждане на ищцата, а засягат нейната психо - емоционална сфера.
С оглед горепосочената разпоредба, ограничаваща отговорността на
застрахователя, тези вреди не подлежат на репариране по силата на
задължителната застраховка "Гражданска отговорност" на
автомобилистите. Също така посочва, че с исковата молба не са представени
доказателства за проведена медикаментозна терапия и посещения при психотерапевт
във връзка с психоемоционалното състояние на пострадалата вследствие на ПТП ,
което води до извод, че такива не са били провеждани. Оспорва твърдението, че в
резултат от настъпилото пътно - транспортно произшествие за малолетното дете А.А.С.
са настъпили описаните в исковата молба неимуществени вреди или ако са
възникнали, то не обосновават размера на исковата претенция. Оспорва
твърдението, че възстановителния процес при ищцата е бил по-продължителен в
сравнение с нормалния възстановителен процес при подобни увреждания.Оспорва
твърдението, че и към настоящия момент пострадалата А.А.С. все още не е
възстановена от причинените при ПТП от 28.11.2018год. телесни
увреждания.Оспорва твърденията за интензитет и проявлението на настъпилите
неимуществени вреди, твърденията за периода, през който са търпени, като
оспорва и твърдението за настъпване на такива вреди, които да обосновават
размера на исковата претенция. Оспорва твърдението за изключителна вина на
водача на лек автомобил „Фолксваген Голф" с peг. № СТ 58 13 РВ - Ж.А.А. за
настъпването на твърдяните в производството вреди, като навежда довод за
съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалото дете, което е
допринесло за настъпване на вредоносния резултат поради неупражнен върху него
надзор от родителя му - ищцата А.С.А. - майка на малолетното дете А.А.С.. В
тази връзка се позовава на чл. 125, ал. 3 от СК. Също така ответникът навежда
доводи, че в случая намира приложение разпоредбата на чл. 51, ал. 2 ЗЗД. Оспорва
размера на предявения иск за неимуществени вреди, като счита същия за недължим,
респ. за прекомерен и в противоречие с принципа за справедливост, прогласен в
чл. 52 ЗЗД. Счита, че предявената по настоящото дело претенция за неимуществени
вреди е завишена с оглед обществените критерии за справедливост и
обстоятелствата, при които е настъпило твърдяното ПТП.
Излагат се доводи,че иска за
присъждане на лихва по претенцията за неимуществени и имуществени вреди е неоснователен.
Моли съда да постанови решение, с което да отхвърли изцяло предявените
от А.С.А., в качеството й на майка и законен представител на малолетното дете А.А.С.
искове за претърпени от А.А.С. неимуществени и имуществени вреди, като
неоснователни и недоказани.Алтернативно моли, в случай, че съдът счете за
основателни исковите претенции, да намали размера на претендираното обезщетение
за неимуществени вреди, тъй като претендираният размер не кореспондира с
принципа на справедливостта и установената съдебна практика и не се доказват
твърдените за претърпени в исковата молба травми от пострадалата А.А.С.. Прави
искане да бъде съобразен принципа на съразмерност и справедливост заложен в чл.
52 ЗЗД, както и с оглед разпоредбата на чл. 51, ал. 2 ЗЗД съдът да вземе
предвид съпричиняването от страна на ищцата. Претендира направените съдебни и
деловодни разноски, в това число и адвокатски хонорар.
Третото лице-помагач в процеса Ж.А.А.
редовно и своевременно призован не се явява и не изпраща представител.
Съдът като обсъди събраните по делото
доказателства по отделно и в тяхната съвкупност намери за установено следното:
Предявен е иск с правно
основание чл.432, ал. 1, вр. с чл.429, ал.3 от КЗ,чл.45 ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД.
В хода на производството се установява следното: На 23.11.2018 г. около 13.30 часа в кв. „В.“ гр. Н.,
л.а. марка „Фолксваген“ модел „Голф“ - комби с per. № СТ5813РВ, управляван от неправоспособния
Ж.А.А. потегля на заден ход. След изминаване на около 1-2 м настъпва удар с
намиращата се зад задната част на автомобила пешеходка - А.А.С. ***. Мястото на
първоначалния контакт между детето и автомобила се намира на около 14 -15 м
източно и 2,9 м северно от ориентира. Към момента на удара детето е било
изправено и ориентирано с дясната си странична повърхност към задната част на
автомобила. Първоначалният контакт е настъпил с лявата част на задната броня на
височина около 0.35-0.4 м от пътното покритие и дясното бедро на детето. След
реализиране на първоначалния контакт, тялото на детето попада под задната част
на автомобила, след което е последвало притискането му към терена.
Назначена е комплексна автотехническа и съдебномедицинска експертиза (КАТСМЕ)
експертиза
,от чието заключение се установява, че
водачът на процесния лек автомобил е имал техническа възможност да предотврати
настъпването на конкретното ПТП, като преди предприемането на маневра за
движение на заден ход се убеди, че може да извърши маневрата по безопасен
начин. В о.с.з. вещото лице И.И. посочва, че няма данни дали детето се е
движело и накъде се е движело. Към момента на потегляне на автомобила то е било
зад автомобила. Експертът уточнява, че водачът е можел да предотврати ПТП.
Техническите причини за настъпване на ПТП е потеглянето на лекия автомобил на
заден ход при наличието на пострадал зад задната му част. Технически водачът е
имал възможността да се убеди в безопасното извършване на маневрата. Вещото
лице категорично посочи, че причината за ПТП е потеглянето на лекия автомобил
при наличието на пешеходец пред задната част на автомобила.
Видно от Удостоверение
за раждане от ***г*** въз основа на акт за раждане №390 от 11.08.2015г.,
съставен в гр. К., ищцата А.С.А. е майка на малолетното дете А.А.С., което е
пострадало при процесното ПТП.
От представения по делото Констативен
протокол за ПТП с пострадали лица с peг. № 284р-25234 от 17.12.2018г. се
установява, че на 23.11.2018г. в гр. Н., обл. С.З. в кв. В., е реализирано ПТП
от л.а. „Фолксваген“, мод. „Голф“ с per. № СТ5813РВ, при което е пострадала
пешеходката А.А.С.. От констативния протокол се установява, че л.а.
„Фолксваген“, мод. „Голф“ с peг. № СТ5813РВ, причинил ПТП, към датата на
инцидента е бил със сключена застраховка „Гражданска отговорност на
автомобилистите“ с ответното дружество по застрахователна полица №
BG/02/118002942097 със срок на действие от 11.10.2018г. до 10.10.2019г.
От представения с исковата молба
заверен препис от протокол от проведено на 27.06.2019г. о.с.з. по НОХД №
582/2019г. по описа на Районен съд К. се установява, че по реда на чл.381 и сл.
от НПК е одобрено споразумение, по силата на което виновният водач Ж.А.А. е
признат за виновен в това, че на 23.11.2018г., в гр. Н., макар и непълнолетен,
но разбирайки свойството и значението на извършеното деяние и можейки да
ръководи постъпките си, без да има необходимата правоспособност, в нарушение на
правилата за движение на чл.40, ал.1 и чл. 150а, ал.1 от ЗДвП, по
непредпазливост е причинил средна телесна повреда на А.А.С., изразяваща се в
трайно затруднение на движението на долния десен крайник - престъпление по
чл.343, ал.З, б. „а“, предл. първо, вр. с ал.1, вр. с чл.342, ал.1, вр. с
чл.63, ал.1, т.З от НК. На подсъдимия е наложено наказание „Пробация“ за срок
от една година при следните пробационни мерки при условията на чл.55, ал.1,
т.2, б. „б“ от НК: „задължителна регистрация по настоящ адрес два пъти
седмично“; „задължителни периодични срещи с пробационен служител“; „100 часа
безвъзмезден труд в полза на обществото“.
Съгласно разпоредбата на чл.300 ГПК,
влязлата в сила присъда на наказателния съд е задължителна за гражданския съд,
който разглежда гражданските последици от деянието, относно това дали е
извършено деянието, неговата противоправност и виновността на дееца. Законът
изключва свободата на преценка на доказателствата и задължава съда, относно
фактите, чието осъществяване или неосъществяване е установено с влязла в сила
присъда, да се съобрази с нея.
Видно от заключението на комплексната автотехническа и
съдебномедицинска експертиза (КАТСМЕ) експертиза на 23.11.2018 г. в качеството
на пешеходец А.А.С. е пострадала при автозлополука, вследствие на което е
получила: счупване на дясното бедро в областта под големия въртел (трохантер);
счупване на IV ребро в дясно; охлузвания и кръвонасядания по лицето и гърба.
Изводът на експертите е, че описаните травматични увреждания са причинени от
действието на твърди тъпи предмети и е възможно да са били получени по време и
начин, съобщени в исковата молба, а именно при блъскане от движещ се на заден
ход автомобил с последващо падане върху терена. По отношение на характера на
получените увреждания и продължителността на възстановителния период, вещите
лица приемат, че счупването на дясното бедро в горния край е причинило трайно
затрудняване на движението на десния крак за повече от 30 дни, по смисъла на
чл.129 НК. При правилно протичане на оздравителния процес възстановяването трае
6-8 м. Останалите травматични увреждания са причинили разстройство на здравето,
извън случаите на чл.128 и чл.129 от НК. Възстановяването от тях трае около 2
седмици. В експертното заключение е посочено, че към настоящия момент липсват
данни за настъпили усложнения, но родителите съобщават, че детето изпитвало
силна болка. Вещите лица уточняват, че болката е относителна величина с
индивидуален декларативен характер и няма как да бъде обективизирана чрез
степени, скали и т.н. Тя влияе върху личностния пълноценен здравословен
комфорт, самочувствието, настроението и ежедневния витален стереотип. В
проведеното на 08.03.2021г. о.с.з. експертите разясняват, че в случая
имобилизацията на детето е обхващала тялото от пояса надолу, като обхващала и
долния крайник. Те посочват, че възстановителните процеси при по-младите са
по-интензивни и срокът на възстановяване е по-малък, но в процесния случай не
могат да се ангажират със срок.
В хода на производството са събрани
гласни доказателства-показанията на свидетелите И. А.А. и А.А.А.. Свидетелят И. А.
- дядо на ищцата посочи, че не си спомня точно кога станала катастрофата. А.
била в болница, а единият крак - десният бил до горе в гипс и така детето се
прибрало от болницата. Свидетелят разказа, че към момента на ПТП А.С. е била на
три годинки. У дома детето плачело и викало, не можело да стъпи на крака си,
поради което се налагало да я носят. По думите на свидетеля, три месеца, след
като са махнали гипса, пострадалата трудно ходела.
Свидетелят А.А. посочва, че познава А.А. и
дъщеря й А., тъй като живеел наблизо. Свидетелят посочва, че кракът на А. бил
гипсиран, когато излезнала от болницата и той видял това, тъй като често ходил
при тях. Свидетелят установява, че детето имало болки, давали й течен аналгин,
слагали й памперси, а свидетелят й подпомагал финансово. Гипсът бил поставен на
десния крак на пострадалата, до кръста била гипсирана и много я боляло и около
два - три месеца била в гипс. Свидетелят разказа, че когато свалили гипса
детето казвало, че пак има болки, като дори и към настоящия момент казвало, че
го боли крака.
От представената по делото фактура
№********** от 30.11.2018г. и фискален бон от същата дата, издадени от УМБАЛ „П.“
АД - С.З. се установява, че е била заплатена сумата от 40 лв. за изготвяне на
съдебно-медицинско удостоверение, отразяващо получените от пострадалата
травматични увреждания.
При така установената фактическа
обстановка съдът прави следните правни изводи: За ангажиране на отговорността
на застрахователя по сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност”
на водач на МПС за вреди причинени на трето лице, е необходимо ищецът да
установи, че причинените вреди, чието обезщетяване претендира, са пряк резултат
от противоправно поведение на застрахованото лице. Тези обстоятелства се
установяват от представения протокол от проведено на 27.06.2019г., о.с.з. по
НОХД № 582/2019г. по описа на Районен съд К., с който е одобрено споразумение
между обвиняемия Ж.А.А. и РП К. и което по силата на чл.300 от ГПК има
задължителна сила за гражданския съд.
Съгласно чл. 52 ЗЗД обезщетението за
неимуществени вреди се определя от съда по справедливост. Справедливостта
изисква претърпените болки и страдания на ищеца да бъдат надлежно и адекватно
обезщетени. Понятието “справедливост” не е абстрактно. Според ПП на ВС на РБ №
4/23.12.1968 г. то е свързано с преценката на редица конкретни обективно
съществуващи обстоятелства, които трябва да се вземат предвид от съда при определяне
размера на обезщетението. Такива обективни обстоятелства са характера на
увреждането, начина на настъпването, обстоятелствата при които е станало,
допълнителното влошаване състоянието на здравето, причинените морални страдания
и др. На детето А.С. са причинени
няколко телесни увреждания: средна телесна повреда - счупване на дясното бедро
в областта под големия въртел (трохантер), счупване на IV ребро в дясно,
охлузвания и кръвонасядания по лицето и гърба. От заключението на КАТСМЕ се установява,
че периодът на възстановяване на счупването на дясното бедро трае до 8 месеца,
а възстановяването от другите увреждания продължава около 2 седмици. По делото
се установява, че детето е изпитвало значителни неудобства в ежедневието си,
тъй като гипсовата имобилизация е обхващала тялото на пострадалата от кръстният
пояс надолу, както и долния крайник . От свидетелските показания се установява,
че възстановителният период е бил съпътстван със силни болки, което наложило
детето да приема болкоуспокояващи лекарства. Обездвижването, стресът и страхът
също са оказали влияние върху качеството на живот на пострадалото дете и
неговото семейство.
С депозирания отговор на исковата
молба, ответното дружество въвежда възражение по чл. 51, ал. 2 от ЗЗД за съпричиняване на вредоносния
резултат от страна на пострадалото дете, което е допринесло за настъпването му
поради неупражнен върху него надзор от неговата майка А.С.А.. Възражението се
основава на обстоятелството, че родителят не е осигурил постоянен надзор по
отношение на своето малолетно дете, с което не се е съобразил с разпоредбите на
чл. 125, ал.З от СК и чл. 8, ал.8 от ЗЗакрД и е допуснал детето да се намира на
пътното платно зад автомобила. Установява се по делото, че техническите причини
за настъпване на ПТП е потеглянето на лекия автомобил на заден ход при
наличието на пострадал зад задната му част.
Видно от Удостоверение за раждане, издадено въз основа на акт за раждане №
390/11.08.2015год. на Община Н., майката на пострадалото дете е единственият
легитимиран да упражнява родителски права и задължения и по - конкретно -
родителски надзор по отношение на малолетната ищца. Съгласно разпоредбата на
чл. 8, ал. 8 Закона за закрила на детето, родителите, настойниците, попечителите
или другите лица, които полагат грижи за дете, са длъжни да не оставят без
надзор и грижа децата до дванадесетгодишна възраст, ако с това се създава
опасност за тяхното физическо, психическо и нравствено развитие.
Видно от заключението на комплексната експертиза,
малолетната ищца се е намирала на пътното платно, зад коридора на движение на
лек автомобил „Фолксваген Голф" с per.
№ СТ 58 13 РВ. За да
се намира на уличното платно, детето е допуснато от своя родител - майката, тъй
като тя определя и отговаря за това къде се намира детето й. Основателен е
довода на пълномощника на ответника,че надзорът на майката е определящ за това,
какво ще е поведението на детето и поради това е обвързан като съдържание с
настъпилия вредоносен резултат. Детето е било зад лекия автомобил, само на
пътното платно, без родителски надзор.
С
оглед на събраните
по делото доказателства настоящият съдебен състав,намира,че предявеният иск за
обезщетение на причинени неимуществени вреди е основателен до размера на 50 000лв.,но следва да се приеме,че е
налице съпричиняване за настъпването на вредоносния резултат,а
именно-50%,поради което същият следва да бъде уважен до размера на 25 000
лв.
От представената
по делото фактура №********** от 30.11.2018г. и фискален бон от същата дата,
издадени от УМБАЛ „П.“ АД - С.З. се установява, че е била заплатена сумата от
40 лв. за изготвяне на съдебно-медицинско удостоверение, отразяващо получените
от пострадалата травматични увреждания.Съдът приема,че изразходването на тази
сума е в пряка причинна връзка с настъпилите травматични увреждания за
пострадалото дете,поради което се явява
основателен и доказан предявения иск за обезщетение на причинени имуществени
вреди.Предвид приетият процент на съпричиняване същият следва да бъде уважен до
размера на 20 лв.
По иска с правно основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.
В чл. 429, ал. 2, т. 2 и чл. 493, ал. 1, т. 5
от КЗ изрично е
регламентирано, че застрахователното покритие включва и лихвите за забава.
Следователно застрахователят отговаря за лихвата за забава, когато
застрахованият отговаря за тях пред увреденото лице, което в хипотезата на
деликта произтича от правилото на чл. 84, ал. 3 от ЗЗД, но само за лихвите за забава в
рамките на застрахователната сума и считано от датата на уведомяване от
застрахования за настъпването на застрахователното събитие или от датата на
уведомяване или на предявяване на застрахователна претенция от увреденото лице,
която от датите е най-ранна – арг. от чл. 429, ал. 3 и чл. 430, ал. 1, т. 2
от КЗ.
В случая основателността на главния иск в посочения
размер води до основателност и на акцесорната претенция. Като при липса на
данни по делото, а и твърдения от страните, за по-ранна дата на уведомяване на
ответника от застрахования или увреденото лице за настъпването на процесното
застрахователно събитие, настоящият състав на съда намира, че лихвата за забава
се дължи от предявяването на застрахователната претенция от ищцата– 02.07.2019
г., поради което следва да се присъди от този момент до окончателното изплащане
на дължимото обезщетение.
По отговорността за разноски:
От представените по делото доказателства се установява,
че ищцата ематериално затруднено лице, поради което адвокатската защита ще бъде
осъществявана безплатно.
Съгласно нормата
на чл. 38, ал. 2 ЗА адвокатът, оказващ безплатно
адвокатска помощ, има право на адвокатско възнаграждение, ако се касае за
случай по чл. 38, ал. 1, т. 2
от ЗА и ако в
съответното производство насрещната страна е осъдена за разноски. Съдът
определя възнаграждението в размер не по-нисък от предвидения в наредбата по
Закона за адвокатурата и осъжда другата страна да го заплати. Изявленията за
наличие на конкретно основание за оказване на безплатна помощ по чл. 38, ал. 1 от ЗА обвързват съда и той не дължи
проверка за съществуването на конкретната хипотеза. С оглед уважената част от
исковата претенция на адв. Ж.З. от АК Ст.Загора следва да бъде определено
адвокатско възнаграждение в размер на 1096 лв. общо за двата обективно
съединени иска.Предвид отхвърлената част на исковата претенция на ответното
дружество следва да бъде заплатена сумата 1630 ,31 лв.-разноски по делото.По
делото са налице доказателства за регистрация на адв.М.Г. по ЗДДС,поради което
възражението на пълномощника на ищцата в
тази насока се явява неоснователно,както и възражението за прекомерност
на адвокатското възнаграждение.Същото е съобразено с Наредбата за минималните размери
на адвокатските възнаграждения.
Водим от
горните мотиви, съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА „ЗД „Б.“ АД, с ЕИК: ***, със седалище и адрес на
управление: гр. С., п.к. *** да
заплати на А.С.А., с ЕГН: **********, в качеството й на майка и законен
представител на детето А.А.С., с ЕГН: **********, и двете с постоянен адрес: ***,
сумата от 25 000 лв. (двадесет и пет хиляди лева), представляваща обезщетение
за неимуществени вреди, изразяващи се в получени от детето субтрохантерно
счупване на дясната бедрена кост, счупване на IV ребро вляво, контузия на
белите дробове, масивни охлузвания на лицето, главата и гърба, както и
преживени душевни болки и страдания - стрес, страх и негативни емоции, в
резултат на претърпяното от пострадалото дете ПТП на 23.11.2018г., ведно със
законната лихва върху обезщетението, считано от 02.07.2019г. - датата на
предявяване на писмена застрахователна претенция от увреденото лице, до
окончателното изплащане на сумата, като ОТХВЪРЛЯ
предявеният иск над сумата от 25 000 лв.
до прететендирания размер от 60 000 лв. като
неоснователен.
ОСЪЖДА „ЗД „Б.“ АД, с ЕИК: ***, със седалище и адрес на
управление: гр. С., п.к. *** да
заплати на А.С.А., с ЕГН: **********, в качеството й на майка и законен
представител на детето А.А.С., с ЕГН: **********, и двете с постоянен адрес: ***,
сумата от 20.00 лв. (двадесет лева),
представляваща обезщетение за имуществени вреди, изразяващи се в направените от
ищцата разходи за лечението на пострадалата й малолетна дъщеря, които са в
пряка причинно-следствена връзка с получените от детето травматични увреждания
в резултат на претърпяното ПТП на 23.11.2018г., ведно със законната лихва върху
обезщетението, считано от 02.07.2019г. - датата на предявяване на писмена застрахователна
претенция от увреденото лице, до окончателното изплащане на сумата ОТХВЪРЛЯ предявеният иск над сумата от 20 лв. до прететендирания
размер от 40 лв. като неоснователен.
ОСЪЖДА „ЗД „Б.“ АД, с ЕИК: ***, със седалище и адрес на
управление: гр. С., п.к. *** да
заплати на адв. Ж.З. от АК-Ст.Загора адвокатско възнаграждение за
осъществената безплатна адвокатска помощ в
общ размер на 1 096 лв. съразмерно с уважената част от исковете.
ОСЪЖДА А.С.А., с
ЕГН: **********, в качеството й на майка и законен представител на детето А.А.С.,
с ЕГН: **********, и двете с постоянен адрес: *** да заплати на „ЗД „Б.“ АД, с ЕИК: ***, със седалище и адрес на
управление: гр. С., п.к. *** направените
по делото разноски в размер на 1630,21
лв. съразмерно с отхвърлената част от исковете.
ОСЪЖДА „ЗД „Б.“ АД, с ЕИК: ***, със седалище и адрес на
управление: гр. С., п.к. *** да заплати
в полза на държавата, по бюджета на съдебната власт сумата от 1 000,80 лв. за държавна такса, както и сумата от 126, 64 лв. за възнаграждение
на вещи лица платена от бюджета на съда, съразмерно с уважения размер на
исковете.
Решението
е постановено при участието на третото-лице помагач в процеса Ж.А.А. ЕГН **********.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в
двуседмичен срок от връчването му на страните пред Пловдивския апелативен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :