Р Е Ш
Е Н И Е №
гр. Велико Търново, 24.02.2020
година
Великотърновски
районен съд , гражданска колегия, осми състав, в публично заседание на 17.01.2020
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : Диана Радева
при секретаря Д.Бабекова , като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 1774
по описа за 2019 година, за да се произнесе, взема предвид:
Иск с правно основание чл. 432,ал.1 от КЗ , вр. с чл.45 от ЗЗД, чл.86 от ЗЗД .
Ищецът Й.И.Й. твърди, че на 8.05.2018 г. около 10 часа в гр.Велико Търново на кръстовище на ул.
"Магистрална" и ул."Мармарлийска" водачът на товарен
автомобил "Скания" с рег.№ ВТ1399КМ управляван от Г.Ш.Ю. нарушава пътните
правила, като не се движи на необходимото разстояние от движещия се пред него
автомобил и допуска ПТП, в резултат на което на водача на автомобила
"Дачия Логан" с рег.№ ВТ8369КА, собственост и управляван от него са причинени телесни повреди. Излага, че в
резултат на ПТП са му причинени множество травми- силни болки в областта на
кръста и десния крак, изтръпване , напрегната мускулатура на поясен отдел на
гръбначен стълб, оток на глезена. Освен физическите страдания изпитвал и
психически такива- страдал от посттравматичен стрес, фобиен страх и тревожност
, имал нарушения на съня. Сочи, че е предявил застрахователна претенция пред
застрахователното дружество, но получил отказ.
Изтъква, че е налице правен интерес да предяви иск срещу застрахователя
за заплащане на застрахователно обезщетение по застраховка "Гражданска
отговорност" . Моли съда да постанови решение, с което да осъди ответното дружество да му заплати
сумата от 2500 лева, представляваща обезщетение за претърпените неимуществени
вреди-болки и страдания от причинените му при ПТП увреждания, ведно със законна
лихва, считано от 8.05.2018 г. до окончателното изплащане. Претендира разноски.
В съдебно заседание се представлява от адв.К. от ВТАК.Поддържа предявения
иск.
Ответникът "ДЗИ-Общо застраховане" ЕАД, чрез пълномощника си
адв.А. *** оспорва изцяло иска, като неоснователен и недоказан. Заявява, че не
оспорва наличието на застрахователно правоотношение с превозното средство
"Скания" с рег.№ ВТ 1399КМ, както и срока на действие на полицата- от
21.07.2017 г. до 20.07.2018 г. Не оспорва настъпването на ПТП с участие на
водача, управлявал застрахования товарен
автомобил. Не оспорва качеството на увредено лице на ищеца, както и отказа на
предявената застрахователна претенция, обоснован с липса на доказателства за
причинно-следствена връзка между претендираните неимуществени вреди и
настъпилото ПТП. Излага, че липсват
категорични доказателства за вината на водача на застрахованото при дружеството
МПС. Моли съда да отхвърли исковите
претенции като неоснователни. При
условията на евентуалност, да намали размера на претендираното обезщетение, като
прави възражение за съпричиняване. По отношение началният момент на присъждане
на законна лихва за забава същият счита, че следва да е от предявяване на иска,
алтернативно от деня, следващ изтичането на тримесечния срок по чл. 496,ал.1 от КЗ. Претендира разноски. В съдебно заседание поддържа изложеното в отговора
становище.
След като обсъди становищата на страните и събраните по делото
доказателства съдът намира установено следното от фактическа страна:
От
Протокол за ПТП № 1687147 издаден от мл. автоконтрольор при ПП, ОД МВР В.Търново на 8.05.2018 г. се
установява, че на същата дата на кръстовището на ул."Магистрална" и
ул."Мармарлийска" е настъпило ПТП между товарен автомобил "Скания"
с рег.№ ВТ1399КМ управляван от Г.Ш.Ю. и лек автомобил "Дачия Логан" с
рег.№ ВТ8369КА, управляван от Й.И.Й. , при което по товарния автомобил са настъпили
деформации и счупвания по предната част , а по лекия автомобил -деформации и
счупвания по задната част. Посочено е, че водачът на товарния автомобил не се
движи на безопасно разстояние от движещия се преди него или спиращ лек автомобил,
вследствие което го блъска и реализира ПТП с плричинени материални щети. На
водача на товарния автомобил е съставен АУАН № 7290/ 8.05.2018 г. за нарушение
на чл.23,ал.1 от ЗДвП и е издадено Наказателно
постановление № 18-275-000790/ 25.05.2018 г. , с което му е наложено
административно наказание глоба по чл. 179,ал.2,пр.2 от ЗДвП за това, че на
8.05.2018 г. е причинил ПТП с материални щети поради неизпълнение на
задължението си да се движи на безопасно разстояние от спиращото преди него
превозно средство, поради което блъска това МПС в задната част и му причинява
материални щети. Наказателното постановление е връчено на 29.06.2018 г. ,
влязло е в сила според приложената справка за нарушител/водач , а наложената
глоба е платена по сметка на МВР, видно от приетата разписка № 06000756319271. Приет е амбулаторен лист от 18.05.2018 г. , издаден
от невролог след извършен преглед на ищеца с поставена основна диагноза "увреждане на
междупрешленен диск, неуточнено" и придружаващи заболявания -"травма
на седалищния нерв на ниво тазобедрена става и бедро". Насочен е към РО графия на дясна тазобедрена става
поради оплаквания от страна на пострадалия водач на лекия автомобил от силни
болки в тазобедрената става. Предявена е застрахователна претенция пред
ответното застрахователно дружество, заведена с вх.№ 0-92-22837/19.09.2018
г. , към която е приложен протокол за
ПТП и амбулаторен лист , на която е получен отказ поради неоснователност и
недоказаност на причино -следствената връзка между претендираните неимуществени
вреди и претърпяното ПТП. Изложеното от доверения лекар на застрахователя становище относно липса на доказателства за причинна
връзка между болките в кръста на ищеца
появили се десет дни след ПТП и претърпяното произшествие, както и липсата на
представени документи за направена рентгенова снимка и назначено медикаментозно
лечение са мотивите на комисията, послужили за отказ на застрахователната претенция на увреденото
лице. В съдебно заседание ищецът отговори на поставен по реда на чл. 176 от ГПК
въпрос като заяви, че не е участвал в ПТП настъпило на 22.03.2018 г. в
с.Совата. Събрани са и гласни
доказателства. Разпитан като свидетел Г.Ю. заявява, че пътувал към София , но на
кръстовището преди "Практикер" в гр.Велико Търново не могъл да спре навреме и ударил спрелия
преди него автомобил. Тъй като камионът му е голям, не шофирал с висока скорост
, спазвал ограниченията за градска среда. Свидетелят твърди, че и той и водача
на автомобила били уплашени. Пристигналите полицаи взели проби за алкохол и му
съставили акт. По другия водач нямало видими следи от нараняване. Св. Иванова е
съпруга на ищеца. Разбрала за ПТП след обаждане от съпруга си , който я помолил
да отиде да го прибере. Автомобилът им бил смазан и го бракували като тотална
щета. При слизането си от автомобила мъжът и, освен че бил уплашен имал търпими
болки в десния крак. След два-три дни кракът посинял, започнал да се схваща и
посетили невролог във Велико Търново, който му изписал лекарства и мазила.
Съпругът и се лекувал в къщи и вземал хапчетата около месец, месец и половина.
През това време не можел да ходи нормално, боляла го главата, кръста и крака,
не можел да спи . Св. Й.И. заяви, че е съставил протокола за пътно-транспортно
произшествие. Спомня си, че то настъпило на светофара в зоната на кръстовището,
като при удара лекия автомобил бил изместен напред посока София. Нямало
разногласия относно вината за ПТП, която била на водача на товарния автомобил,
тъй като той не се движил на безопасно разстояние и не спазил дистанция. Според
свидетеля, водачът на лекия автомобил нямал видими наранявания и не твърдял да
има такива, след като мястото на ПТП не било посетено от Спешна помощ.
Свидетелят сочи, че винаги при ПТП се задават въпроси на участниците в него за
изпитвани от тях болки или наличие на наранявания и ако има положителни
отговори задължително се повиква екип на Спешна помощ, а протоколът, който се
съставя, е за ПТП с пострадали лица. Според свидетеля , съдейки от липсата на
извикан медицински екип и съставения протокол за ПТП с материални щети, водачът на лекия автомобил вероятно е заявил, че му няма нищо. По делото е
назначена и изготвена съдебно-медицинска експертиза, заключението на която
сочи, че ищецът е получил болка в поясната област, главоболие и болка в десен
долен крайник, които са с период на лечение и възстановяване около 25 дни. През
първата седмица болките са били по-интензивни, с постепенно затихване и
изчезване, като не се очаква за в бъдеще лицето да търпи болки и страдания.
Получените травматични увреждания са в резултат на тъпи травми и е възможно да
бъдат получени по начин, описан в исковата молба-травми в купето на лек
автомобил при ПТП. В съдебно заседание вещото лице поддържа изложеното
заключение.
При така установената фактическа обстановка
съдът прави следните правни изводи:
Разпоредбата на чл.432 от КЗ дава право на увреденото лице да предяви пряк
иск срещу застрахователя на причинителя на вредата, като по силата на договора
за застраховка "Гражданска отговорност" застрахователят се задължава да покрие
отговорността на застрахованото лице за причинени от него имуществени и
неимуществени вреди на трети лица. Постановяването на положителен за ищеца
резултат изисква пълно и главно доказване
от негова страна на следните кумулативно изискващи се материалноправни предпоставки: валидно възникнало
застрахователно правоотношение по договор за застраховка "Гражданска
отговорност" на автомобилистите; виновно противоправно
поведение на водача на застрахования автомобил през периода на действие на
застрахователната полица; настъпили
неимуществени вреди за увреденото лице и пряката причинно-следствена връзка
между противоправното поведение и вредите. Следва да
се докаже и размера на претендираното обезщетение.
От съвкупния анализ на доказателствата съдът счита доказан фактическия
състав на непозволеното увреждане. Не се спори между страните, че на 8.05.2018
година на кръстовището на ул."Магистрална" и ул." Мармарлийска" в гр.Велико Търново около 10 часа е
настъпило пътно-транспортно произшествие, при което
водачът на товарен автомобил "Скания" с
рег.№ ВТ 1399" КМ блъска спрелия
преди него лек автомобил "Дачия Логан" с рег.№ с рег.№ ВТ 8369КА, при което причинява
материални щети по двете превозни средства- деформации отпред на товарния
автомобил и деформации по задната част на лекия автомобил. Ответникът не
оспорва настъпването на застрахователното събитие в периода на действие на
застраховката "Гражданска отговорност", сключена при застрахователя "ДЗИ-Общо Застраховане" ЕАД по
застрахователна полица № BG/06/117002023623/20.07.2017
г. със срок на действие от 21.07.2017 г. до 20.07.2018 г., със сключването на
която застрахователят покрива отговорността на
застрахования при спазване изискванията на КЗ. Освен причинените по автомобила
материални щети, които не са предмет на настоящото производство ищецът в
качеството си на увредено от ПТП лице заявява претърпени от него неимуществени
вреди, изразяващи се в болки и страдания от причинените в резултат на
произшествието телесни увреждания- силни болки в областта на кръста и десния
крак, изтръпване на десния крак, напрегната мускулатура на поясен
отдел на гръбначен стълб, оток на глезена, както и наличието на посттравматичен стрес, изразяващ се в главоболие, страх,
тревожност и рецидивиращо депресивно разстройство.
Ответното застрахователно дружество, първоначално в отказа си на предявената
застрахователна претенция, впоследствие в исковото производство изразено чрез
отговора на исковата молба и становището на процесуалния представител в съдебно
заседание оспорва наличието на пряка причинно-следствена връзка между претърпяното
ПТП и заявените от ищеца неимуществени вреди. Прави няколко основни възражения,
които следва да се обсъдят поотделно. Счита, че не е доказано противоправното
поведение на застрахования водач , тъй като по делото не е назначена съдебно- автотехническа експертиза, а протоколът за ПТП не се ползва
с обвързваща доказателствена сила относно механизма на ПТП, доколкото
длъжностното лице, което го е съставило не е присъствало на произшествието.Отделно
от това излага липса на доказателства по делото относно влизане в сила на
издаденото срещу водача на товарния автомобил наказателно постановление. Прави възражение за съпричиняване.
Съдът не споделя релевираните от ответника възражения
по следните съображения: трайната съдебна практика на ВКС постановена по реда на
чл.290 от ГПК / вж. решение № 85/28.05.2009 г. по т.д.№ 768/2008 г. на второ
т.о. на ВКС, решение № 24/10.03.2011 г. по т.д.№ 444/2010 г. на ВКС първо т.о.
, решение № 98/25.06.2012 г. по т.д.№ 750/2011 г. на ВКС, второ т.о./ приема, че протоколът за ПТП, съставен от
длъжностно лице в кръга на служебните му задължения съставлява официален
документ по смисъла на чл.179 от ГПК , ползващ се с обвързваща формална
доказателствена сила относно авторството на материализираното в него изявление,
както и с материална доказателствена сила относно самото удостоверено
изявление. При направеното разграничение на хипотезите, при които протокола за
ПТП е съставен само по данни на водача на МПС , без посещение на място на
инцидента от служители на КАТ, протоколът за ПТП има доказателствена сила само
относно направеното изявление пред длъжностно лице, не и за неговата вярност. В
този случай следва да се ангажират и други доказателства, които да установят
изложените факти, тъй като удостоверените от съставителя не са възприети лично
от него. В настоящия случай е налице хипотеза, при която съставителят на
констативния протокол за ПТП не само е изготвил документа в кръга на службата
си като мл. автоконтрольор при Сектор "ПП" на ОД на МВР, а също така
е посетил местопроизшествието и е придобил непосредствени впечатления от
него. В изготвения констативен протокол
е отбелязано, че водачът на товарния автомобил не е спазил необходимата
дистанция и е блъснал спрялото преди него превозно средство, с което е причинил
материалните щети и по двата автомобила. Разпитан като свидетел в съдебно
заседание съставителят на протокола потвърди, че водачът на товарния автомобил не
е внимавал достатъчно при управлението и неспазвайки необходимата дистанция не
е могъл да спре , в резултат на което е ударил спрелия на червен светофар лек
автомобил, заварен от свидетеля изместен напред посока София. Св.И. потвърди,
че пред него двамата водачи са обяснили, че на светнал на кръстовището червен
светофар товарният автомобил не успява да спре и блъска отзад лекия автомобил,
като по отношение вината не е имало разногласие между двамата водачи. Именно
обясненията на водачите , както и положението на автомобилите и щетите по тях
са пренесени от длъжностното лице в изготвения от него констативен протокол,
поради което съдът приема, че същият в достатъчна степен описва механизма на
произшествието, без да е необходимо изготвяне и на САТЕ. Налице са още и
показанията на водача на товарния автомобил св.Ю., който описва същата
фактическа обстановка. Той потвърди, че не е могъл да спре навреме и е ударил
спрелия преди него на светофар лек автомобил в задната част. Св.Ю. не е оспорил
причината за пътно-транспортното произшествие, съдейки и от поведението му след
съставяне на АУАН и НП, с което му е наложена глоба за нарушение на чл. 23,ал.1 от ЗДвП. Той не е
обжалвал издаденото наказателно постановление, с което е санкциониран като причинител
на ПТП поради неспазване на правилата на ЗДвП и получавайки НП на 29.06.2018 г.
е заплатил наложената глоба на същия ден. От изложеното съдът счита
неоснователни релевираните от ответника възражения , тъй като , както
писмените, така и събраните гласни доказателства чрез разпита на св.Ю. и св.И.
установяват противоправното поведение на водача на застрахования автомобил. Що
се отнася до невлязлото в сила НП, това твърдение се опровергава от приложената
разписка за платена глоба и от справката, издадена от сектор "Пътна
полиция" при ОД на МВР В.Търново. За причинно-следствената връзка между
претърпените от увреденото лице неимуществени вреди и пътно-транспортното
произшествие се събраха писмени и гласни доказателства. Св.Иванова-съпруга на
ищеца заяви, че когато отишла да прибере съпруга си веднага след произшествието
той имал поносими болки в крака, които няколко дни по-късно се увеличили
значително. Според нея, кракът му отекъл
и започнал да се схваща, което наложило да се потърси лекар специалист.
От приетия като доказателство амбулаторен лист издаден на 18.05.2018 г. специалист невролог се установява, че
прегледаното лице има травма на седалищния нерв на тазобедрената става, леко
напрегната парвертебрална мускулатура в поясен отдел на гръбначния стълб. Съдът
цени показанията на св.Иванова съгласно чл. 172 от ГПК и ги кредитира като
достоверни относно изпитваните от ищеца болки и страдания, не само защото тя,
като негова съпруга е била непосредствено до него и е възприела тези болки, а и защото същите се
подкрепят и от останалия доказателствен материал. Заключението на вещото лице
по изготвената съдебно-медицинска експертиза сочи, че описаните болки и
страдания- болка в поясната област,
болка в десен долен крайник, са в
резултат на тъпи травми и е възможно да бъдат получени по начин, описан в
исковата молба-травми в купето на лек автомобил при ПТП. От
гореизложеното следва, че предявеният главен иск по чл. 432,ал.1 от КЗ е доказан по основание. По отношение на размера съдът съобрази, че
при определяне на обезщетението по реда на чл. 52 от ЗЗД следва да се води от
смисъла на понятието "справедливост", което няма абстрактен характер ,
а е свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи
обстоятелства, които трябва да се имат предвид от съда при определяне на
размера на обезщетението , съгласно указанията дадени в ППВС № 4/1968 г.
Обективните факти, които се доказаха по делото и са относими
към определяне размера на обезщетението са следните: характера на травматичните
увреждания с оглед тяхната продължителност и интензитет -
според кредитираното от съда заключение
на СМЕ- болка в поясната област, болка в десен долен крайник, като те са
били особено интензивни в първата седмица след произшествието, след което
постепенно са заглъхвали и са отшумели след възстановителен процес от около 25
дни ; възрастта на пострадалия-
При основателност на главния иск за
присъждане на обезщетение основателен е и акцесорният иск за
присъждане на обезщетение за забава в
размер на законната лихва по чл.86,ал.1 от ЗЗД, до окончателното изплащане на
обезщетението. В исковата молба претенцията
за законна лихва е от деня на увреждането -18.05.2018 г. , срещу
която начална дата ответникът възразява и счита, че законната лихва следва да
се присъди или от подаване на иска,
или от 19.12.
По разноските:
При този изход на делото и на
основание чл.78,ал.1 от ГПК на ищеца следва да се присъдят направените по делото разноски за заплатена ДТ,
внесен депозит за вещо лице и заплатено адв.възнаграждение съобразно уважената
част от иска. Същите възлизат на 560 лева, които ответникът следва да заплати. На
ответника се дължат разноски за заплатено адв. възнаграждение и депозит за свидетели, които съобразно
отхвърлената част от иска възлизат на 89 лева.
Водим от горното, съдът
Р Е
Ш И:
ОСЪЖДА ЗД "ДЗИ-ОБЩО
ЗАСТРАХОВАНЕ" АД, с ЕИК ********* от гр.София, район Триадица,
бул."Витоша" № 89Б ДА
ЗАПЛАТИ на Й.И.Й. с ЕГН
********** *** сумата от 2000 /две
хиляди/ лева главница, представляваща обезщетение за претърпените неимуществени
вреди -болки и страдания в резултат на
ПТП, настъпило на 8.05.2018 г. , ведно със
законната лихва върху главницата по чл.86,ал.1 от ЗЗД от 11.10.2018 г. до окончателното изплащане, като за разликата
до пълния претендиран размер главница от 2500 /две
хиляди и петстотин/ лева именно за 500 /петстотин/
лева и за претендираната законна лихва за периода от 8.05.2018
г. до 11.10.2018 г. ОТХВЪРЛЯ претенциите, като
неоснователни.
ОСЪЖДА ЗД "ДЗИ-ОБЩО
ЗАСТРАХОВАНЕ" АД, с ЕИК ********* от гр.София, район Триадица,
бул."Витоша" № 89Б ДА
ЗАПЛАТИ на Й.И.Й. с ЕГН
********** *** сумата от 560 /петстотин
и шестдесет/ лева направени по делото разноски.
ОСЪЖДА Й.И.Й. с ЕГН ********** *** да заплати на ЗД "ДЗИ-ОБЩО
ЗАСТРАХОВАНЕ" АД, с ЕИК ********* от гр.София, район Триадица,
бул."Витоша" № 89Б сумата от 89 / осемдесет и девет/ лева направени
по делото разноски.
Решението подлежи на обжалване в
двуседмичен срок от връчването му на страните пред Окръжен съд Велико Търново,
чрез Районен съд Велико Търново.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: