№ 146
гр. Пловдив, 25.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 1-ВИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на тринадесети октомври през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Христо Ив. Крачолов
Членове:Иван Хр. Ранчев
Васил Ст. Гатов
при участието на секретаря Нина Б. Стоянова
в присъствието на прокурора Иван Хр. Перпелов
като разгледа докладваното от Иван Хр. Ранчев Въззивно частно наказателно
дело № 20225000600347 по описа за 2022 година
Производството е по чл. 34, ал.1 от ЗПИИРКОРНФС.
С Решение № 223 от 11.08.2022 г. по ЧНД № 1110/2022 г. Пловдивският
окръжен съд е признал по реда на Рамково решение 2005/2014/ПВР на Съвета,
относно прилагането на принципи за взаимно признаване на финансови
санкции и ЗПИИРКОРНФС с решение на полицейски орган в гр. *, Република
*, за прилагане на финансова санкция № H-GS/03/216000000350/21 от
25.02.2021г., влязло в сила на 18.03.2021 г., срещу българската гражданка А.
Т. А. с ЕГН: **********, с което й е наложена парична санкция, изразяваща
се в заплащане на 110 /стои десет/ евро с левова равностойност 215,14 лева
по фиксирания курс на БНБ към деня на постановяване на решението за
налагане на финансовата санкция и е изпратил решението на НАП – * за
изпълнение и събиране на дължимите суми в левовата им равностойност.
Недоволна от така посоченото решение е останала адв. Б. Г. – служебен
защитник на А. А., която го е обжалвала с искане то да бъде отменено. На
първо място намира, че същото е незаконосъобразно, защото не е предоставен
актът, с който е наложена финансовата санкция, съгласно изискванията на
1
чл.4 и чл.3 от ЗПИИРКОРНФС и липсва в превод на български език покана за
доброволно плащане. На второ място е нарушено правото на защита на А.,
тъй като съдът е признал и приел за изпълнение документ на немски език, за
който се твърди, че е актът, с който е наложена финансовата санкция, като и
остава неясно как е достигнато до този извод, по какъв начин е направена
проверката по чл.35 от закона и дали актът и удостоверението са били
подписани от компетентен орган. На трето място, задължението за плащане е
погасено по давност и не следва да се признава за изпълнение. Като
алтернативна позиция се поддържа становище за намаляване размера на
наложената санкция по смисъла на чл. 182 от ЗДвП.
За постъпилата въззивна жалба е било съобщено на ОП – Пловдив, но
не е взето отношение.
Засегнатото лице А. А. не се явява редовно призована, като се
представлява от назначения й служебен защитник – адв. Г., която иска по
изложените съображения в жалбата да се отмени решението на окръжния съд
като незаконосъобразно и необосновано.
Прокурорът даде заключение, че жалбата е неоснователна и предлага да
се потвърди решението на окръжния съд.
Пловдивският апелативен съд, след като се запозна със събраните по
делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност и във
връзка с направените оплаквания в жалбата, намира и приема за установено
следното:
ЖАЛБАТА Е НЕОСНОВАТЕЛНА.
За да постанови атакуваното решение, Пловдивският окръжен съд е
приел за безспорно установено, че е представено Удостоверение по чл. 4 от
Рамково решение 2005/214/ПВР на Съвета на Европа, относно прилагането
принципа за взаимно признаване на финансови санкции. То е издадено, с
оглед на Решение № H-GS/03/216000000350/21 за налагане на финансова
санкция, постановено от Областно полицейско управление *, Република * на
25.02.2021г., влязло в сила на 18.03.2021г. по отношение на лицето А. Т. А., с
постоянен и настоящ адрес: гр.*, ул. „*“ №38. Удостоверението е изпратено
от Областно полицейско управление *, Република * в Окръжен съд - Пловдив.
Според него, засегнатото лице е извършило нарушение на правилата за
2
движение по пътищата, като на 24.11.2020г. в 06.01часа в гр.*, на път А4,
км.61.950км. като водач на МПС с рег. №* се е движела с превишена скорост
от 26 км/ч., с което е извършила нарушение на §20 ал.2, § 99 ал.3 от
Правилника за движение по пътищата. За установеното наказуемо деяние по
националния закон на Република *, засегнатото лице е осъдено да заплати
съгласно Решение № H-GS/03/216000000350/21 на Областно полицейско
управление *, Република * финансова санкция в размер на 110 евро.
В този смисъл, същото е постановено от несъдебен орган за
административно нарушение по правилата за движение по пътищата,
съгласно чл.3, ал.1, т.1 от ЗПИИРКОРНФС в държава, която е членка на
Европейския съюз и представлява акт за налагане на имуществена санкция.
Правилно първостепенният съд е счел, че са налице формалните
предпоставки на чл.4 и чл.5 от ЗПИИРКОРНФС - удостоверението е
преведено надлежно на български език и отговаря на образеца по
приложенията към закона. Противно на доводите на защитата, по делото,
освен удостоверението, има приложен и заверен препис от решението, чието
признаване се иска, съответно на немски език и в превод на български език. А
дали правилният превод на заглавието на решението на български език е
покана за доброволно изпълнение или наказателно постановление се явява
ирелевантно за правилното приложение на закона.
Получени са по електронна поща от официален адрес и представлява,
съгласно чл.9, ал.3 от ЗПИИРКОРНФС, надлежно защитен начин,
позволяващ да се удостовери автентичността им.
Законосъобразно е преценено, че са налице предпоставките по чл.30,
ал.2 ЗПИИРКОРНФС, понеже решението, с което е наложена финансовата
санкция е влязло в законна сила на 18.03.2021 г. Действително, предвид
хипотезата на чл. 30, ал.2, т.1 ЗПИИРКОРНФС, в случая не се изисква двойна
наказуемост. В удостоверението изрично е посочено, че се касае за
поведение, което нарушава разпоредбите за движение по пътищата. Налице е
и изискването по чл.30, ал.3 от ЗПИИРКОРНФС, защото лицето има
местоживеене в Р. България, видно от приложената по делото справка от НБД
„Население“, както и получава лично призовките по делото.
Не са налице и факултативните основания по чл. 35 ЗПИИРКОРНФС за
отказ от признаване и изпълнение на финансовата санкция. Представеното
3
удостоверение съдържа всички изискуеми реквизити и съответства на
съдържанието на решението.
Основателно е преценено, че решението, представено за признаване и
изпълнение, се отнася за деяние, което е извършено на територията на
издаващата държава и не попада под юрисдикцията на българските съдилища.
Решението не се отнася и за деяние, подсъдно на български съд. Давностният
срок за изпълнение на решението не е изтекъл, съгласно австрийското
законодателство, с оглед на посочената дата 18.03.2024г. Не е изтекъл и по
българското законодателство, в което е предвиден идентичен срок.
Липсват и основания за отказ от признаване и изпълнение.
Жалбоподателят е пълнолетен, следователно наказателно и административно
отговорен, а с оглед социалния и обществения му статус, не е лице, по
отношение на което съществува законодателно предвиден имунитет или
привилегия, правещи изпълнението на решението недопустимо.
Наред с това решението не се отнася за деяние, което по българското
законодателство се счита, за извършено изцяло или отчасти на територията на
Р. България, или е било извършено извън територията на издаващата държава
и българското законодателство не позволява предприемане на наказателно
производство по отношение на такова деяние. Наложената финансова санкция
е над фиксирания минимален праг от 70 евро и левовата равностойност на
тази сума.
Производството по издаване на решението е било писмено, като е
посочено, че в съответствие със законодателството на издаващата държава,
засегнатото лице е било уведомено лично или чрез упълномощен според
националния закон представител за правото и срока за обжалване на
решението. Отразено е, че решението е връчено лично на лицето на
03.03.2021г., като то не е поискало повторно разглеждане и не е обжалвало
решението. Деянието е извършено на територията на издаващата държава и не
попада под юрисдикцията на българските съдилища, за да се обсъжда въпроса
за съответствието на размера на глобата с този по българското
законодателство съгласно чл.32 ал.2 от ЗПИИРКОРНФС, поради което и
искането на защитата в тази насока правилно е преценено като
неоснователно.
Поради обстоятелството, че е наложена финансова санкция в евро,
4
съобразявайки разпоредбите на чл. 32, ал.1, вр. чл. 16, ал.8 от
ЗПИИРКОРНФС, съдът е определил равностойността на размера на
финансовата санкция в български лева по фиксирания курс на БНБ към деня
на постановяване на решението, който е 1,95583 лева за 1 евро, или 110 евро
са с равностойност от 215,14 лева.
На основание чл.42, ал.1 от ЗПИИРКОРНФС така определената сума
следва да остане в приход за бюджета на Република България, като
изпълняваща решението държава.
Поради което и напълно правилно е преценено, че в конкретния случай
не са налице твърдените обстоятелства, даващи основание за отказ да се
признае решението за налагане на финансовата санкция, като следва да се
потвърди решението на окръжния съд.
Ето защо съдът и
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 223 от 11.08.2022 г. по ЧНД №
1110/2022 г. на Пловдивския окръжен съд.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване или протест.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5