РЕШЕНИЕ
№ 35
гр. Пловдив, 15.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, III СЪСТАВ, в публично заседание на
осми февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Славка Г. Димитрова
Членове:Силвия Ал. Цанкова
Екатерина Ст. Роглекова
при участието на секретаря Христина П. Николова
като разгледа докладваното от Силвия Ал. Цанкова Въззивно частно
наказателно дело № 20215300602129 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на Глава ХХІ от НПК.
С разпореждане № 3879 от 15.06.2021 г. по НЧХД № 3641/2021г.,
Районен съд-Пловдив, 20 н.с. е прекратил наказателното производство по
делото, образувано по тъжба на Н. В. В. срещу Ж. Р. Ж..
Срещу разпореждането е депозирана частна жалба от тъжителката В., в
която се претендира отмяна на обжалваното разпореждане.
В производството пред ПОС, тъжителката В., редовно призована, не се
явява и не е изразила писмено позицията си по същество на делото.
Пловдивският окръжен съд, като обсъди доказателствата по делото,
поотделно и в тяхната съвкупност, съобрази претенцията на
жалбоподателката и провери атакуваното разпореждане изцяло съобразно
правомощията си по чл.314 от НПК, намира и приема за установено следното:
Въззивната жалба е депозирана в законоустановения преклузивен срок от
лице, което има процесуалното право да оспорва постановения съдебен акт,
поради което жалбата е процесуално ДОПУСТИМА. Разгледана по същество,
претенцията на жалбоподателката е НЕОСНОВАТЕЛНА.
Изпълнявайки задължението си за цялостна преценка правилността на
атакуваното разпореждане, Пловдивският окръжен съд осъществи проверка за
съблюдаване и коректно прилагане на процесуалните разпоредби, както и
1
нормите от материалноправен характер.
При извършената служебна проверка въззивният съд констатира
следното:
Наказателното производство е образувано въз основа на частна тъжба
на Н. В. В. срещу Ж. Р. Ж. с оглед престъпление по чл.147 и сл. от НК,
изпратена по пощата на 01.06.21г. на ПРС.
С разпореждане от 15.06.21г. съдията докладчик от
първоинстанционния съд е прекратил наказателното производство,
приемайки, че тъжбата, която е изпратена в последния ден на 6-месечния срок
по чл.81, ал.3 от НПК, не отговаря на задължителните изисквания на чл.81,
ал.1 от НПК. Този извод е обоснован с липсата на надлежно отразяване на
начина на извършване на твърдяната "клевета", като предвид настъпването на
законовата преклузия, първостепенният съдия е приел, че не следва да бъде
даван срок на тъжителката за отстраняване на констатираната непълнота.
Недоволна от постановеното разпореждане, преграждащо пътя на
наказателното производство, тъжителката В. е обжалвала съдебния акт пред
Окръжен съд-Пловдив, претендирайки неговата отмяна, без да излага
конкретни съображения в подкрепа на своята теза.
Видно от материалите по делото, в изпратената на 01.06.21г. на
районния съд тъжба Н.В. повдига обвинение срещу Ж. Р. Ж. за отправяне на
репликата:“Първо си плати дълга към държавата и тогава мисли за
благотворителност“, което твърди да е сторено от него на 01.12.20г. на
Фейсбук-страницата на село Ц..
Законосъобразен и поради това споделим и от настоящата съдебна
инстанция е изводът на районния съд, че в жалбата не са описани всички
релевантни обстоятелства, описващи престъплението, а именно начинът на
извършване на същото. Това е така, доколкото според отразеното от
жалбоподателката не става ясно как точно е отправена инкриминираната
реплика на въпросната Фейсбук-страница, доколкото съществуват различни
възможности, именно чрез публикация, коментар към публикация, коментар
на направен коментар, съобщение до притежателя на страницата или друг
начин. Изложеният пропуск е особено съществен, с оглед предназначението
на тъжбата, която аналогично на обвинителния акт, очертава предмета на
доказване в един наказателен процес, поради което и следва да съдържа
всички, релевантни обстоятелства, очертаващи инкриминираното деяние.
Категорична е съдебната практика, според която от тъжителя не се изисква да
квалифицира правно претендираното престъпление, но е длъжен да опише
всички факти, субсумирани под съответната норма. Битността на едно
престъпление, в частност това по чл. 147, ал. 1 от НК, всякога инкорпорира
като особено съществен признак начина на неговото осъществяване, поради
което съответстващата на стандарта на чл. 81, ал. 1, изр. І-во от НПК негова
индивидуализация предполага фактически твърдения, описващи това
обстоятелство. Непосочването на факти от кръга на визираните /респ. тяхното
2
непълно или противоречиво отразяване/, неминуемо води до нередовност на
тъжбата, която принципно е отстранима, но това би могло да бъде направено
в рамките 6-месечния срок по чл.81, ал.3 от НПК. С изтичането на последния
възможността на частния тъжител да отстрани така маркираните непълноти е
пропусната (в този смисъл са напр. Решение № 29/13.02.2017 г. на ВКС по н.
д. № 1325/2016 г., I н. о., НК, Решение № 93/23.03.2010 г. на ВКС по н. д. №
751/2009 г., III н. о., НК). Казаното обслужва извод за недопустимост на
искането за наказателно санкциониране на претендираното от тъжителката
престъпление, поради което закономерно се обосновават предпоставките на
чл. 250, ал. 1, т. 1 във вр. с чл. 24, ал. 5, т. 2 от НПК за прекратяване на
протичащото наказателно производство.
Принципно, възможно е тъжителката да е узнала по-късно за деянието
от датата на неговото извършване, като в този случай 6-месечният срок по
чл.81, ал.3 от НПК започва да тече от тази последваща дата и ако въпросният
срок не е изтекъл, то в неговите рамки е процесуално допустимо да бъде
извършено допълване на тъжбата. Доколкото от страна на В. в сезиращата й
тъжба не се сочи узнаване за деянието по-късно от неговото извършване, то и
6-месечният срок коректно е приет за изтекъл от районния съд /последният
му ден съвпада с депозиране на тъжбата/. Дори да се приеме, че
жалбоподателката В. е узнала за деянието впоследствие /като това би могло
да е най-късно в деня на изпращане на тъжбата на 01.06.21г./, то към
01.12.21г. се явява изтекъл срокът по чл.81, ал.3 от НПК, дори и при начална
дата на неговото отброяване, считано от 01.06.21г., за което обаче основания
не са налични, с което е преклудирано правото за допълване на тъжбата.
С други думи, понастоящем е налице абсолютно процесуално
препятствие, изключващо възможността за наказателно преследване на Ж.,
поради което прав е бил съдията докладчик от ПРС, прекратил наказателното
производство по делото.
Ето защо Пловдивският окръжен съд намира атакуваното разпореждане
за законосъобразно и обосновано. Не са налице основания за неговата
отмяна, поради което трябва да бъде потвърдено. Жалбата срещу него като
неоснователна следва да бъде оставена без уважение.
По изложените съображения и на основание чл.289, ал.4, вр. чл.334, т.6,
вр. чл.338 от НПК съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА разпореждане № 3879 от 15.06.2021 г. на Районен
съд-Пловдив, 20 н.с., с което е прекратено наказателното производство по
НЧХД № 3641/2021г., образувано по тъжба на Н. В. В. срещу Ж. Р. Ж..
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
3
Членове:
1._______________________
2._______________________
4