ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№283
гр.Варна,24.04.2019 г.
Апелативен съд град Варна,
гражданско отделение, на 24 04.2019 г. в закрито заседание в
следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:Милен
Славов
ЧЛЕНОВЕ:Петя Петрова
Мария Маринова
Като разгледа
докладваното от съдия П. Петрова ч.гр.д. № 214 по описа на съда за 2019 г. и за да
се произнесе взе предвид следното:
Производството по ч.гр.д.
№ 214/2019 г. по
описа на Варненския апелативен съд е по реда на чл. 274 от ГПК и е образувано
по частна жалба на „Евконсулт“ ЕООД, подадена чрез адв. И.Д., против
определение № 712/28.02.2019 г., постановено по в.гр.д. № 374/2019 г. по описа
на Варненския окръжен съд, с което е оставена без разглеждане като недопустима
жалбата му с вх. № 15491/30.10.2018 г. срещу действия на ЧСИ Н. Д., рег. № 807 по изп.д. №
20168070400417.
Жалбоподателят е
сочил, че обжалваното определение е неправилно - постановено в нарушение на
материалния и на процесуалния закон и е необосновано, като е молил за неговата
отмяна. Отправил е искане до въззивния съд за спиране на изпълнителното дело с
даване на указания до взискателя – Община Варна да заведе установителен иск за
вземането си. Развил е съображения за допустимост на жалбата срещу действията
на съдебния изпълнител при хипотезата на чл. 435, ал.2 т.7 от ГПК с оплаквания
за неправилно изчисляване и събиране на
таксите от ЧСИ, както и възражения по същество за незаконосъобразност на
административния акт за установяване на вземането и за незаконосъобразност на
действията на съдебния изпълнител по образуване на изпълнителното дело,
налагането на запора и изтегляне на сумата от банковата сметка на дружеството
при липсата на уведомяване и връчване на книжа.
Взискателят – Община
Варна не е подал отговор на жалбата.
Частната жалба е в
срок, подадена е от надлежна страна и срещу подлежащ на обжалване акт на
окръжния съд, редовна е и допустима, а разгледана по същество – тя е частично
основателна по следните съображения:
Предмет на
производството пред окръжния съд е била жалбата на „Евконсулт“ ЕООД против
действия на частния съдебен изпълнител Н. Д.по изпълнително дело №
20168070400417. Последното е образувано по молба на взискателя Община Варна срещу длъжника „Евконсулт“ ЕООД за
събиране на парично вземане, установено с Акт за установяване на публично
общинско вземане № 46/01.12.2009 г. за такса битови отпадъци и лихви.
Първоначално делото е образувано пред ДСИ, а по молба от 28.07.2016 г. същото е
продължено от ЧСИ Н.
Д.. Наложен е запор
на банкови сметки на длъжника и е запорирана наличност и постъпили суми.
Пред окръжния съд
длъжникът е посочил, че жалбата е насочена срещу образуването на изпълнителното
дело, действията по него, налагането на запор и изтеглянето на пари от сметките
на дружеството, както и че оспорва изцяло изпълнителното основание, размерът на
главницата и лихвите, таксите и разноските и всички действия на ЧСИ. Навел е и
оплаквания, че не са му връчвани никакви книжа по изпълнителното дело, не е бил
уведомен за изпълнението и е развил съображения за материална
незаконосъобразност на изпълнението, предвид недължимостта на дълга,
включително и поради изтекла погасителна давност.
Възраженията
за незаконосъобразността на акта за установяване на публичното общинско
вземане, за несъществуване на вземането, включително и за погасяването му по
давност, са такива за материална незаконосъобразност на изпълнителното
производство и същите могат да бъдат проверявани само по иск на страната, но не
и чрез обжалване действията на съдебния изпълнител. Затова и правилно тези
възражения не са разгледани от окръжния съд.
Оплакванията
за процесуална незаконосъобразност на изпълнителното производство, допустими за
разглеждане в производството по жалба срещу действията на съдебен изпълнител, са посочени в чл. 435 и следващите ГПК.
С действащия ГПК /2007г./, възможността за обжалване на действията на съдебния
изпълнител е сведена до лимитативно изброени актове, подлежащи на обжалване от
лимитативно определен кръг лица и на лимитативно посочени в закона основания, което
изключва всяко разширително тълкуване на разпоредбите относно обжалването на
действията и отказите на съдебния изпълнител. Така, на основание чл. 435, ал. 2
от ГПК /в ред. ДВ, бр. 100 от 2010г./, длъжникът може да обжалва
постановлението за глоба и насочването на изпълнението върху имущество, което
смята за несеквестируемо, отнемането на движима вещ или отстраняването му от
имот поради това, че не е уведомен надлежно за изпълнението, както и
постановлението за разноски. С изменението на чл. 435, ал. 2 от ГПК /ДВ, бр.
86/2017г./, кръга на подлежащите на обжалване действия от длъжника е разширен,
като наред с вече уредените такива, на обжалване подлежат и отказа на СИ да
извърши нова оценка по реда на чл. 468, ал. 4 и чл. 485 от ГПК, определянето на
трето лице пазач, както и отказа на СИ да спре, да прекрати или приключи
принудителното изпълнение.
Образуването на
изпълнителното дело, налагането на запор и изтеглянето на сумите от сметките на
длъжника не попадат измежду подлежащите на обжалване действия на съдебния
изпълнител и в тази част жалбата е била недопустима и правилно е оставена без
разглеждане от окръжния съд. В частта, обаче с която се обжалват начислените по
изпълнителното дело такси и разноски, жалбата попада в предметния обхват на чл.
435, ал. 2, т.7 ГПК. Тя, обаче е била нередовна, доколкото в същата не е бил
индивидуализиран обжалвания акт на съдебния изпълнител за определяне на
разноските и конкретните възражения по него (отчасти развити едва в жалбата
пред настоящата инстанция). В този смисъл, окръжният съд е следвало да остави
без движение жалбата и да даде указания за поправяне на тези недостатъци, а
след това и с оглед уточненията й, да прецени дали същата е в срок като обсъди
заявените оплаквания на жалбоподателя за неуведомяването му по изпълнителното
дело. Като е приел, че жалбата е недопустима изцяло, защото оплакванията на
жалбоподателя не попадат измежду подлежащите на обжалване действия на съдебния
изпълнител визирани в чл.453 ГПК, окръжният съд е постановил неправилен съдебен
акт, който следва да бъде частично отменен и делото в частта по жалбата,
насочена срещу разноските по изпълнителното дело следва да бъде върнато за
продължаване на производството.
Искането за спиране на
изпълнителното дело с даване на указания на взискателя – Община Варна за
предявяването на установителен иск е недопустимо и не може да бъде разглеждано
в настоящото производство, предвид че същото е образувано и се разглежда по
реда на чл. 435 и сл. ГПК по жалба срещу действия на съдебния изпълнител.
Доколкото с настоящото
производство не се приключва делото, то и разноски не се присъждат (арг. от чл.
81 ГПК).
С оглед изложените
съображения, Варненският апелативен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ определение
№ 712/28.02.2019 г., постановено по в.гр.д. № 374/2019 г. по описа на
Варненския окръжен съд, САМО В ЧАСТТА,
с която е оставена без разглеждане като недопустима жалбата на „Евконсулт“ ЕООД
с вх. № 15491/30.10.2018 г. срещу действието на ЧСИ Н. Д., рег. № 807 по изп.д. №
20168070400417, представляващо постановление за определяне на разноските по
изпълнението по чл. 435, ал.2, т.7 от ГПК и ВРЪЩА в тази част делото на
окръжния съд за продължаване на производството.
ПОТВЪРЖДАВА определение № 712/28.02.2019 г.,
постановено по в.гр.д. № 374/2019 г. по описа на Варненския окръжен съд в
останалата му част.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не може да се обжалва.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: