о п р
е д е л е н и е
№
гр. Плевен, 08.07.2020 г.
в
името на народа
плевенски окръжен съд, гражданско отделение, в закритото заседание на осми юли през две хиляди и двадесета година, в състав:
Председател: Жанета Димитрова
при секретаря
при прокурора
като разгледа докладваното от съдията Жанета
Димитрова гражданско дело № 232 по описа на съда за 2020 г., на основание данните по
делото и закона, за да се произнесе, съобрази следното:
Подадена е искова молба
/ИМ/ от Г.А.Ч. против ЧСИ М.Б.М., с адрес в гр. Русе: с петитум: да бъде
осъдена ответницата да заплати на ищеца сумата от 29 000 лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди,
от които 15 291 лв. – главница и 13 709 лв. – лихва за периода от
11.11.2010 г. до 03.12.2019 г., ведно със законната лихва върху тази сума до
оконачателното й заплащане. С исковата молба са представени в заверен препис писмени
доказателства.
С определение № 279/27.02.2020 г. по
гр.д. № 232/2020 г. по описа на ПОС исковата молба е оставена без движение,
като на ищеца са дадени конкретни указания за отстраняване на нередовностите по
движение на същата.
В срока за отстраняване на нередовности
ищецът депозира молба – уточнение на исковата молба вх. № 3612/17.03.2020 г.
/п.к.от 14.03.2020 г./, в която посочва, че вредите, за които претендира
обезщетение са му причинени в резултат на незаконосъобразно принудително
изпълнение, осъществено от ЧСИ М.Б.М. по образуваното пред нея изпълнително
дело № 200778310400501 с взискатели: Д.Н.Д. и Й.К.Н. и длъжник: Г.А.Ч., като
отговорността на ответницата произтича от разпоредбата на чл. 441 от ГПК.
Ищецът уточнява, че по посоченото изпълнително дело ответницата, в качеството
на ЧСИ е наложила запор върху вземанията на длъжника Г.А.Ч. ***, присъдени с
влязло в сила решение по гр.д. № 148/2011 г. на ОС – Габрово, като запорът е
съобщен на ОС – Русе със запорно съобщение № 14109/21.12.2013 г.. Твърди, че в
качеството на кредитор на паричните вземания, присъдени по гр.д. № 148/2011 г.
на ОС – Габрово е прехвърлил същите на Т.Г.Ч. с договор за цесия от 05.08.2014
г., като договорът не е оспорен от длъжниците по този договор, които са
надлежно уведомени за сключването му. Според ищеца тъй като паричните му
вземания по издадения по гр.д. № 148/2011 г. на ОС – Габрово изпълнителен лист
произтичат от обезщетение за вреди по ЗОДОВ, същите не могат да бъдат
запорирани и са несеквестируеми, като наред с това незаконосъобразно според
него като взискатели по изпълнителното дело при налагане на запора са вписани и
други лица освен първоначалните, а именно: „****“ ЕООД, представляна от В.Д. и Х.Д.,
Й.В.Й. и Н.Г.Й.. Твърди, че въз основа на незаконосъобразно наложения запор
върху вземанията му описани по-горе до размер на сумата от 13 319,67 лв., ведно с лихвите върху тази сума и осъщественото
принудително изпълнение са му причинени имуществени вреди в общ размер на 29 000 лв.. Към молбата е
приложена молба - декларация от 13.03.2020 г. за предоставяне на
безплатна правна помощ по делото и освобождаване от държавна такса. Представени
са и нови писмени доказателства.
С определение № 391/27.03.2020 г. по
гр.д. № 232/2020 г. по описа на ПОС исковата молба е оставена повторно без
движение, като на ищеца са дадени конкретни указания за отстраняване на
нередовностите по същата.
В
изпълнение на указанията на съда ищецът е депозирал молба вх. № 5568/04.06.2020
г., в която заявява, че претендира сумата от 15 680,33 лв. като обезщетение за пропуснати ползи от
неполучени лихви и поддържа искането си за предоставяне на безплатна правна
помощ по делото. Представя преписи от писмени доказателства за връчване на
ответника.
С определение № 534/04.06.2020 г. по гр.д. № 232/2020
г. по описа на ПОС на ищеца е предоставена безплатна правна помощ по делото, а
с определение № 555/10.06.2020 г. по делото за служебен адвокат на ищеца е
назначен адвокат К.Я. от ПАК и му е определен двуседмичен срок за изпълнение на
указанията на съда във връзка с нередовностите на исковата молба.
В срока за отстраняване на нередовности по делото е
постъпила молба от служебния адвокат К.Я., вх. № 6672/30.06.2020 г., в която се
уточнява, че предявения основен иск е за сумата от 13 517,04 лв., представляваща обезщетение, а акцесорният иск е
за законната лихва върху тази сума, считано от увреждането. Излагат се
твърдения, че датата 16.12.2014 г., на която е преведена сумата съгласно
представеното по делото удостоверение е датата на увреждането на ищеца, както и
относно конкретните неправомерни действия на ЧСИ по изп. дело № 501/2007 г.,
довели до увреждането на ищеца със сумата от 13 517,04 лв., в това число, че към датата на налагане на
запора изпълнителното дело е прекратено по силата на закона – 433 ал. 1 т. 8 от
ГПК. Иска се привличане като трето лице – помагач на ищеца по делото на
основание чл. 219 от ГПК на Т.Г.Ч., в полза на която е прехвърлено вземането на
ищеца с договор за цесия от 05.08.2014 г., като правния интерес се обосновава с
това, че същата като приобретател на вземането понася имуществените вреди от
неправомерните действия на ЧСИ М. М. предвид наложения от нея запор от
29.12.2013 г. върху вземането на ищеца. В молбата се посочва, че уточненията се
правят от служебния адвокат без ищецът да е осъществил указанато от съда връзка
с него. С молбата се правят доказателствени искания и се представят молби по
реда на чл. 192 от ГПК с препис за връчване на другата страна.
С допълнителна молба вх. № 6932/03.07.2020 г.,
депозирана на електронния адрес на съда, служебния адвокат К.Я. допълва и
уточнява, че ищецът се е свързал с него и не поддържа искането за конституиране
по делото на Т.Г.Ч., поради което същото да се счита оттеглено. Допълват се
твърдения относно обстоятелствата, на които се основава иска за вреди чрез
излагане на хронологията на неправомерните според ищеца действия на ЧСИ по
посоченото изпълнително дело и моментът на узнаване на ищеца за тези действия.
Съдът приема, че с исковата молба
ищецът е длъжен да индивидуализира вредите, които претендира, както и
обстоятелствата на които основава всеки от исковете си, като всяка от отделните
претенции представлява самостоятелен иск, ако се отнася до различни по вид
вреди и разграничението е не само между неимуществени и имуществени вреди, а
имуществените вреди може да се отнасят до пера с различен произход и основание
и да бъдат предмет на самостоятелни искове.
В решение № 11/06.02.2020 г. по гр.д. №
2798/2019 г., ІV г.о., ВКС приема, че „Пропуснатите ползи са неосъществено
увеличаване на имуществото, което се основава на предположението за
състоянието, в което то би се намирало, ако не бяха засегнати блага. В
хипотезата на претендирана вреда неправомерно задържана парична сума, размерът на
тази вреда се заключава в заплащане на законната лихва по правилото на чл. 86, ал. 1 ЗЗД. В случаите, в които съдебен изпълнител незаконосъобразно е наложил
запор върху определена парична сума в рамките на изпълнителното производство
задържането на паричната сума по
силата на установените впоследствие незаконосъобразни действия на съдебния
изпълнител е без правно основание. През периода на нейното задържане ищецът е
бил в невъзможност да я ползва за задоволяване на свои нужди и да реализира от
нея доход, поради което същият е пропуснал да реализира и полза, което е
имуществена вреда, подлежаща на обезщетяване. За периода на задържане на
сумата, резултат от незаконосъобразни действия на съдебен изпълнител, ищецът
търпи вреди поради лишаване от ползването и, чийто минимален размер е съизмерим
със законната лихва за периода на задържане на сумата. Търсената по този ред - чл. 441 ГПК
вр. чл. 45 ЗЗД
вр. чл. 74, ал. 1 ЗЧСИ отговорност, е специфична деликтна отговорност, поради което при липса
на специална регламентация по
отношение обема на вредите, които подлежат на обезщетяване и по размера на обезщетението приложение
намира общото правило на чл. 51, ал. 1 ЗЗД - причинителят отговоря за всички преки и непосредствени вреди, които
са в причинно следствена връзка с неоснователното задържане на паричната сума,
поради което настоящия съдебен състав да приема, че вредата в тази хипотеза е
съизмерима, като минимален размер, със законната лихва върху сумата за периода
на запора, като пряка и непосредствена последица от незаконосъобразно наложения
запор върху сумата от съдебния изпълнител.“
С
оглед уточненията на исковата молба, направени от ищеца и служебния му защитник
и при съобразяване на цитираното решение на ВКС, съдът приема, че е сезиран от
ищеца Г.А.Ч. с два обективно съединени иска с правсно основание чл. 441 ГПК
вр. чл. 45 ЗЗД
вр. чл. 74 ал. 1 ЗЧСИ против
ответницата ЧСИ М.Б.М.:
-
иск за сумата от 13 517,04 лв., представляваща
обезщетение за имуществени вреди, изразяващи се в претърпени загуби от
незаконосъобразни действия на ответницата в качеството на ЧСИ по посоченото
изпълнително дело, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на исковата
молба до окончателното й заплащане и
-
иск за сумата от 15 680,33 лв., представляваща
обезщетение за имуществени вреди, изразяващи се в пропуснати ползи в размер на
законната лихва върху сумата от 13 517,04
лв. за периода от датата на налагане на запора до датата на подаване на
исковата молба.
Като съобрази обаче, че и двата иска, с
които е сезиран са
с цена, която под 25 000 лв.,
съдът приема, спорът не е подсъден на окръжния съд като първа инстанция
съгласно изискванията на чл. 104 ал. 1 т. 4 от ГПК.
Производството
по делото следва да бъде прекратено и делото изпратено по подсъдност на
надлежния районен съд съобразно изискванията на чл. 105 и чл. 115 ал. 1 от ГПК,
в случая Районен съд гр. Русе, в района на който се намира посочения от ищеца адрес
на ответницата и твърдяното местоизвършване на деянието.
Водим от горното, Съдът
Определи:
Прекратява производството по гр.д. № 232/2020 г. по описа на Плевенския окръжен съд.
На основание чл. 118 ал. 2 ГПК изпраща делото по подсъдност на Районен
съд гр. Русе.
Определението подлежи на обжалване пред Апелативен
съд – велико търново в едноседмичен срок от съобщаването му на ищеца, с
частна жалба.
Окръжен съдия: