Мотиви по нохд № 368 по описа на ПРС за 2010 година
Подсъдимият С.З.Ш. *** е предаден на съд по обвинение в това, че „в началото
на м.януари 2010 год., в гр.П., при условията на опасен рецидив, противозаконно
е присвоил чужда движима вещ – лек автомобил „*****” с рег.№ ****, на стойност
2 900 лв., собственост на Х.П.Л. ***,която е владял и пазил по силата на
договор за лизинг от 13.11.2009 г.” – престъпление
по чл.206,ал.3,пр.2,вр с ал.1 и чл.29,ал.1,б.”а” и б.”б” от НК.
Представителят на Районна
прокуратура в с.з. поддържа повдигнатото първоначално обвинение. Счита, че същото е доказано по несъмнен начин, пледира за
определяне на наказанието в пределите на санкционната норма – лишаване от
свобода, което бъде изтърпяно ефективно.
Подсъдимият
Ш., нередовно призован, не се явява. Същият се е отклонил от адреса си за
призоваване, който съгласно чл.60 от НПК е вписан като местоживеене. Предвид
това, съдът измени мярката му за неотклонение в по-тежка, а именно „задържане
под стража”, като същият е обявен и за ОДИ с телеграма № 53957/09.12.2010 г.
като до разглеждане на делото не е издирен и няма данни да е напускал пределите
на страната. При тези фактически данни, съдът прие, че обективната истина по
делото може да бъде установена и без неговото непосредствено участие в с.з.,
поради което даде ход на делото по реда на задочното производство, във вр.с
чл.269,ал.3,т.1 и т.2 от НПК. Назначеният на осн.чл.94,ал.1,т.8 от НПК служебен
защитник адв.П.Н. *** счита, че не престъплението не е доказано от субективна
страна, алтернативно пледира за определяне на наказанието при условията на
чл.55,ал.1,т.1 НК с оглед възстановяването на първоначалното правно положение и
липсата на другата вредни последици.
До започване на съдебното
следствие, пострадалият Х.Л., редовно призован, не се явява, не предявява
писмено граждански иск, като правата му са разяснени по надлежния ред и в
съобщението по чл.255 от НПК.
Съдът,
след преценка на събраните доказателства, прие за установено следното от
фактическа страна:
Подсъдимият С.З.Ш. от няколко
години работел в гр.В., бил осъждан многократно за различни престъпления против
собствеността, най-вече за кражби, за които търпял и ефективни наказания лишаване
от свобода, последното от които изтърпял на 14.08.2007 г. /справка от Затвора В. л.41/.Пострадалият Х.Л. работел
като кадрови военен в гр.Б., притежавал л.а.”*****” с рег.№ ****, който бил
закупил за сумата 5000 лв. през 2007
г. През м.ноември 2009 г. пострадалият решил да продава л.а.,
като го обявил за продажба в интернет, по която проявил интерес подсъдимия.
Двамата се срещнали в гр.Б., където на 13.11.2009 г. сключили договор за лизинг
/приложен л.16/, по силата на който Л. като лизингодател отдал на лизинг
/изплащане/ на подсъдимия като лизингополучател собствения си л.а общо за
сумата 4300 лв. При сключване на договора подсъдимия заплатил първа вноска от
800 лв. и се задължил да заплати следващия месец 200 лв. и всеки следващ месец
по 300 лв. до 30.07.2010 г., като след изплащане на дължимите вноски л.а. щял
да му бъде прехвърлен. По силата на
същият договор, на подс.Ш. било вменено и задължение да не прехвърля на други
лица собствеността върху вещта, която следвало да пази с грижата на добър
стопанин. Пострадалият изготвил и пълномощно /приложено л.13/, с което
предоставил правото на управление на л.а. на подсъдимия.
В изпълнение на поетите
задължения по договора, подсъдимия внесъл първите две дължими вноски общо в
размер на 500 лв./вносни бележки от 30.12.2009 г. и 07.01.2010 г. – л.17/. В
същият период обаче останал без работа и нямал обективна възможност да заплаща
следващите вноски и вместо да върне
автомобила на собственика /като направените вноски се отчетат като наем/, подс.
Ш. решил да се разпореди с лизингованата вещ, като я продаде на трето лице, за
да се снабди с пари. Един ден в началото на м.януари 2010 г. подсъдимият
пристигнал в гр.П., където в заведение в района на автогарата се срещнал с
познатите си – св.Л.Л. и св.О.Й. по прякор „Ч.”, с когото се познавали от
затвора. В хода на срещата се заговорили за автомобили, при което подсъдимият
предложил на св.Л. да заменят автомобилите си., като му заявил, че управляваният
от него л.а.”****” само формално се води на друго лице, което било в чужбина и
щяло да се върне до месец за прехвърлянето на автомобила. Срещу този автомобил,
св.Л. щял да му прехвърли своя л.а. ”******” и да му доплати още 300 лв.
Веднага след постигната договорка двамата разменили автомобилите и св.Л.
заплатил сумата 100 лв., а остатъка от 200 лв. щял да плати впоследствие. Преди
да се разделят св.Л. още веднъж запитал подсъдимия за прехвърлянето на
автомобила, при което му било
отговорено, че „собственикът работи по
корабите и като се върне ще прехвърлим колите…не ми е обяснявал, че дължи пари
за колата…” /показания в с.з. л.34 на гърба/. След това се разделили,
няколко дни по-късно св.Л. предал на изпратен от подсъдимия човек и остатъка от
дължимата по замяната сума от 200 лв., свързал се с подсъдимия, който го
уверил, че ще „дойде със собственика от Б.
да прехвърляме колата…” /пак там/.
По същото време, когато се
разпоредил с л.а. на св.Л., подсъдимият преустановил и плащане на дължимите
лизингови вноски по договора и се укрил. От свои познати св.Л. разбрал, че автомобила
му се намира в гр.П., където пристигнал в края на м.април 2010 г., срещнал се със св. Л.
в същото заведение на автогара П. и от него разбрал, че е придобил автомобила
от подс. Ш.. В присъствие на св.Л., св.Л.
се свързал по мобилния телефон с подс.Ш., като в хода на разговора подсъдимия
потвърдил, че „в сряда ще дойде със
собственика да прехвърлим колите” /показания в с.з. л.35/. След това св.Л.
се съгласил и предал доброволно автомобила
/протокол от 26.04.2010 г. – л.22/ в полицията, от където на 08.06.2010
г. бил върнат на св.Л., в състоянието, в което бил приет на съхранение. В хода
на ДП била назначена оценъчна експертиза на вещта, която дала заключение /л.26/
за обща стойност 2900 лв. (две хиляди и деветстотин лева).
Така възприетата фактическа
обстановка се доказва по неоспорим начин от събраните в с.з. доказателства
посредством приложените по ДП № 259/2010 г. по описа на РУ”Полиция” гр.П. писмени
доказателствени средства–свидетелство за съдимост; копия от договор за
лизинг,пълномощно, оттегляне на пълномощно,уведомление, известие за доставяне,
разписки, свидетелство за регистрация на МПС, разписка ; протокол за доброволно
предаване,
за който съдът приема, че е изготвен по реда, предвиден в НПК, поради което го
цени като годно доказателствено средство, съгласно чл.131 от НПК; експертно
заключение по изготвена оценителна експертиза, което съдът прие като обосновано
и непротиворечиво. Установените в хода на съдебното следствие фактически
обстоятелства се подкрепят и допълват в детайли и чрез показанията на
разпитаните в с.з. свидетели Л.Л. и О.Й., и приобщените по реда на
чл.281,ал.5,вр. с ал.1,т.5 от НПК показания на пострадалия Х.Л., на които съдът
даде вяра изцяло, като прие че са непротиворечиви, обосновани и логически
свързани, правилно отразяват възприятията на всеки един от тях относно
конкретните обстоятелства във връзка с предмета на доказване. По отношение
обясненията на подсъдимия в ДП /л.44/, доколкото същите не са дадени пред
съдия, респ. пред защитник, не е налице процесуална възможност за приобщаването
им към доказателствената съвкупност.
С оглед установената в хода на
съдебното следствие фактическа обстановка, съдът прие за доказано по безспорен
и категоричен начин, че подсъдимия е осъществил състава на престъплението
„обсебване”, поради което следва да се ангажира наказателната му отговорност
именно по предложената от държавното обвинение правна квалификация. Налице е
чужда движима вещ – л.а. „****” на стойност 2900 лв., поверена на подсъдимия да
я пази и управлява, въз основа на договорни отношения – договор за лизинг от
13.11.2009 г. В началото на м.януари 2010 г. подс.Ш. противозаконно се е разпоредил
с тази вещ, като възмездно я отчуждил и предоставил на св.Л.. От субективна
страна деянието е извършено виновно, при пряк умисъл обективиран в конкретните
действия на подсъдимия.
Съдът
прие,че правилно деянието на подсъдимия е квалифицирано по- тежко, а именно във
вр. с чл.206,ал.3,пр.2 НК- като такова, представляващо „опасен рецидив” по
смисъла и на двете му проявни форми по чл.29,ал.1, б.”а” и „б” НК, за които в съдебната практика се приема, че „…не са алтернативно дадени, а могат да
съществуват едновременно, ако всички предвидени за тях условия са налице”
/в т.см. р.№155/1989 г. по н.д. №155/1989 г.,ВК/. Видно
от приложената по делото справка за съдимост за осъжданията на подс.Ш. същият е осъждан по
13 отделни влезли в сила присъди, като конкретно осъждането обуславящо
приложението на чл. 29,ал.1,б.”а” НК е например наказанието в размер на 1 г. ЛОС по нохд № 652/2003 г.
на РС К., в сила от 14.01.2004 г. От така посоченото е видно, че са налице
всички изискуеми от закона предпоставки за квалификация на настоящото му
деяние, като извършено при условията на опасен рецидив по см.на чл.
29,ал.1,б.”а” НК, тъй като 1.)
Подсъдимият е извършил престъплението, след като вече е бил осъждан за тежко
умишлено престъпление по см. на чл.93,т.7 НК–престъпленията по чл.196,ал.1,т.1
от НК са наказуеми с ЛОС от 2 до 10
г.; 2.) наложеното му наказание не е по-малко от една
година лишаване от свобода-наложено е наказание 1 г. ЛОС; 3.)изпълнението на
това наказание не е отложено по чл.66 НК.
Установява се и втората хипотеза
на опасния рецидив – по чл.29,ал.1,б.”б” НК. Отново, изхождайки от установените
минали осъждания е видно,че са налице формалните изисквания и по втората
проявна форма по чл.29,ал.1 НК, поради
това, че: 1.) Подсъдимият е осъждан два или повече пъти по отделни влезли в
сила присъди – нохд № 652/2003 г. на КРС и нохд № 82/2002 г. на РС Д. /които се
намират в условията на съвкупност по смисъла на чл.23-25 НК, т.е. обуславят
само едно осъждане/, нохд № 167/2005 г. на ПРС и нохд № 122/2001 г. на ТРС; 2.)
Наложените отделни наказания “лишаване от свобода” са постановени за извършени
от него умишлени престъпления от общ характер; 3.) За поне едно от осъжданията
/в настоящият случай по всички/ е постановено ефективно изтърпяване на
наказанието ЛОС. Отделно, налице е и последното формално изискване по чл.30 от НК, тъй като не са изтекли пет години от изтърпяване на последното наказание
ЛОС, с оглед справката от Затвора Варна.
При
индивидуализацията на наказанията, след извършване на цялостна проверка на
събраните по делото доказателства, съдът се съобрази с разпоредбите на
чл.36 и 54 НК като отчете, че са налице многобройни смекчаващи вината му
обстоятелства, при които налагане на наказание лишаване от свобода дори и в
размер на специалния минимум не би съответствало на обществената опасност на
деянието и неговия извършител. Ето защо съдът прие,
че наказанието следва да се определи в хипотезата на чл.55,ал.1,т.1 НК, като в
тази насока отчете като многобройни смекчаващи вината обстоятелства – възстановяването на първоначалното правно
положение и липсата на каквито и да е вредни последици за пострадалия, който е
получил обратно автомобила си, както и 1300 лв. като наемни вноски, т.е. ощетен
реално е св.Л., но настъпилото за него имущественото обедняване, не е предмет
на настоящото дело; отделно съдът отчете и тежкото материално положение, в
което в началото на 2010 г.
е изпаднал подсъдимия, което го е мотивирало да извърши престъплението. Предвиденото
в чл.206,ал.3 НК наказание е в размер от 3 до 10 години ЛОС, като предвид
констатацията по-горе и наличието на специален минимум, съдът определи
наказание при условията на чл.55,ал.1,т.1 от НК, а именно ЕДНА ГОДИНА ЛИШАВАНЕ
ОТ СВОБОДА. Налице е законова пречка за обсъждане на приложението на чл.66 НК поради предишните осъждания на подс.Ш. като пълнолетен на лишаване от
свобода за престъпление от общ характер. На осн.чл.57,ал.1,вр. с чл.60,ал.1 и
чл.61,т.2 от ЗИНЗС съдът постанови наказанието да се изтърпи в затвор при първоначален
“строг” режим.
Съдът
се произнесе и по въпроса за разноските, като осъди подсъдимия да заплати
сумата 60 лв., от която 40 лв. за в.л. от ДП – в полза на държавата и 20 лв. за
в.л. от съдебната фаза на процеса – по бюджета съдебната власт по сметка на
ПРС.
Водим от изложените съображения,
съдът постанови присъдата си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НА СЪСТАВА: