О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№461/20.2.2023г.
гр. Пловдив, 20 февруари 2023 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд- Пловдив, VІІІ-ми състав, в закрито заседание на двадесети февруари, две хиляди двадесет и трета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НЕДЯЛКО БЕКИРОВ,
като разгледа административно дело №446 по описа на съда за 2023г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.145 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл.66, ал.1 от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража (ЗИНЗС).
Производството по делото е образувано по тъжба (жалба) с Вх.№3697 от 16.02.2023г. (листи 2 и 4) на Г.Н.Й., ЕГН **********, изтърпяващ наказание “лишаване от свобода“ в Затвора - Пловдив.
Според жалбата, предмет на оспорване е отказ на началника на Затвора – Пловдив да бъде връчена на Й. заповед, с която е отказано да бъде допусната до разглеждане молба с Вх.№М-46 от 07.02.2023г. на Й. за замяна на първоначалния режим за изтърпяване на наложеното му наказание със следващия по-лек.
Твърде се, че “Отказът да ми бъде връчена заповедта, с която молбата ми не се допуска до разглеждане е грубо нарушение на административно-производствените правила!“.
Претендира се “образуване на дело и в съответствие с допуснатите и събрани доказателства, да приемете решение, с което да отмените отказа да ми бъде връчена заповедта, с която не се допуска до разглеждане молбата ми за преминаване към по-лек режим за изтърпяване на наложеното ми наказание „Лишаване от свобода““.
По допустимостта на жалбата съдът констатира следното:
С Присъда №104 от 16.05.2022г. по Н.О.Х. дело №20215330208278 (8278) по описа на Районен съд- Пловдив за 2021г., XXI-ви наказателен състав, на Й. е наложено наказание “лишаване от свобода“ за срок от две години и два месеца, като е определен първоначален режим за изтърпяване на наказанието “строг“.
Според тъжбата (жалбата) на Й., според становище (лист 11) на инспектор РД (режимна дейност) Николай Ангелов, както и според становище (лист 11) на ИСДВР (инспектор социална дейност и възпитателна работа) Васил Чорлев, Й. е поставен за изтърпяване на наложеното му наказание “лишаване от свобода“ в Затвора – Пловдив на 12.12.2022г., при първоначален “строг“ режим.
На 07.02.2023г. при началника на Затвора – Пловдив постъпва молба с Вх.№М-46 (лист 6, 10а) от Й., на основание чл.66, ал.1 от ЗИНЗС, във връзка с чл.47, ал.1 от Правилника за прилагане на ЗИНЗС (ППЗИНЗС) и чл.59, ал.1 от Наказателно-процесуалния кодекс (НПК), да бъде заменен определеният му с присъдата първоначален режим на изтърпяване на наказанието “строг“ със следващия по-лек (общ). Доводите на Й. са: 1. По смисъла на чл.59, ал.1 от НПК е изтърпял повече от ¼ от наложеното наказание; 2. По смисъла на чл.268 от ППЗИНЗС по време на изтърпяване на мярката за неотклонение “задържане под стража“, разпоредбите, които по силата на НПК се прилагат за лишените от свобода, са приложими и за задържаните, какъвто е Й. за времето от 30.11.2021г. до 12.12.2022г. В този смисъл, за цитираното време, Й. е търпял „строг“ режим; 3. По време на престоя му в затвора не е допускал дисциплинарни нарушения и няма наложени дисциплинарни наказания.
Видно от молбата на Й., върху същата е обективирана резолюция “В срок!“, изготвени са посочените по-горе становище от инспектор РД Николай Ангелов, становище от ИСДВР Васил Чорлев, както и становище от 10.02.2023г. (лист 12) от ЗН РНОД (заместник-началник по режимна и надзорно-охранителна дейност) Кирил Сивков.
Според посочените становища, Й. не е придобил право за замяна на режима от “строг“ на “общ“, тъй като не са налице формалните предпоставки на чл.66, ал.1 от ЗИНЗС, доколкото не е изминал срок от 6 месеца, считано от поставянето му на първоначален “строг“ режим на 12.12.2022г. Ангелов и Сивков считат, че молбата на Й. следва да се остави без движение.
Върху молбата на Й. (лист 10а) е обективиран текст “Оведомен 13.02.2023г.“ и е положен подпис от Й., след което тъжбата (жалбата) на Й. постъпва в съда на 16.02.2023г.
Съгласно разпоредбата на чл.66, ал.1 от ЗИНЗС, първоначалният режим може да бъде заменен със следващия по-лек от началника на затвора след изтърпяване, включително със зачитане на работните дни на една четвърт, но не по-малко от 6 месеца от наложеното или намаленото с помилване наказание, ако лишеният от свобода има добро поведение и покаже, че се поправя.
Видно от съдържанието на разпоредбата, в правомощията на началника на затвора, изцяло по негова преценка е замяната на режима на изтърпяване на наказанието на конкретно лишено от свобода лице с по-лек такъв. Следва да се възприеме извод, че по подадената от Й. молба с Вх.№М-46 от 07.02.2023г. началникът на Затвора – Пловдив не дължи произнасяне, тъй като замяната на режима може да се извърши само по негова преценка и без наличието на сезиране. Освен това, в случая не се формира мълчалив отказ за замяна на режима, тъй като за началника на Затвора – Пловдив не е налице задължение за произнасяне.
Съгласно разпоредбата на чл.66, ал.2 от ЗИНЗС, началникът на затвора се произнася с мотивирана заповед след вземане на становището на ръководителя на направлението за социална дейност и възпитателна работа, на заместник-началника по режимно-охранителната дейност или на началника на съответното затворническо общежитие относно поведението на осъдения по време на изтърпяване на наказанието. Екземпляр от заповедта се връчва на осъдения срещу подпис и се изпраща на прокурора, осъществяващ надзор върху изпълнението на наказанието. Заповедта подлежи на оспорване с протест по реда на АПК в 14-дневен срок от връчването й пред административния съд по местоизпълнение на наказанието. Решението на съда е окончателно.
В настоящия случай няма издаден административен
акт по чл.66,
ал.2 от ЗИНЗС и началникът на Затвора – Пловдив не се е произнесъл със
заповед, която да подлежи на оспорване по реда на АПК, на основание чл.66,
ал.2, изр.3 от ЗИНЗС.
Следва да се отбележи, че такава заповед се издава в условията на дискреция и при наличието на кумулативно дадени в нормите на чл.66, ал.1 и ал.2 от ЗИНЗС предпоставки.
Систематичното логическо тълкуване на нормите на чл.66, ал.1 и ал.2 от ЗИНЗС водят до извод, че законът предвижда възможност за съдебно оспорване само на заповедта за замяна на режима в по-лек от конкретно определен правен субект в лицето на прокурора. В текстовете на нормите липсва предвидена възможност за оспорване на заповедите за отказ за замяна на първоначалния режим от страна на осъденото лице. Нормите са специални и дерогират общото правило на чл.147, ал.1 от АПК. Препращането към АПК е само относно реда за разглеждане на протеста, но е и относно легитимираните за оспорването лица.
Очевидно е, че при липсата на нормативно задължение за началника на Затвора – Пловдив да издаде заповед по процесната молба на Й., липсва и задължение за началника на Затвора – Пловдив да връчи заповед на Й., с която не се допуска до разглеждане молбата му.
Предвид гореизложеното, настоящият състав на съда намира, че е налице хипотезата на чл.159, т.1 от АПК и жалбата на Й., като подадена при липсата на годен за оспорване акт, се явява недопустима, поради което следва да бъде оставена без разглеждане, а производството по делото да бъде прекратено.
По делото няма направени искания за присъждане на разноски, поради което такива не следва да бъдат присъждани на страните.
Така мотивиран и на основание чл.159, т.1 от АПК, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата (тъжбата) на Г.Н.Й., ЕГН **********, изтърпяващ наказание “лишаване от свобода“ в Затвора – Пловдив, против отказ на началника на Затвора – Пловдив да бъде връчена на Й. заповед, с която е отказано да бъде допусната до разглеждане молба с Вх.№М-46 от 07.02.2023г. на Й. за замяна на първоначалния режим за изтърпяване на наложеното му наказание със следващия по-лек.
ПРЕКРАТЯВА производството по административно дело №446 по описа на съда за 2023г.
Определението може да бъде обжалвано пред тричленен състав на Административен съд- Пловдив в 7-дневен срок от съобщаването му на страните.
Адм. съдия:.........................
/Н.Бекиров/