ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№21
гр. Враца, 14.01.2020 г.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ВРАЦА, IV състав, в закрито заседание на четиринадесети януари две хиляди и двадесета година в състав:
АДМ. СЪДИЯ: ГАЛИНА
ГЕРАСИМОВА
като разгледа докладваното от съдия ГЕРАСИМОВА адм. дело № 800 по описа на АдмС – Враца за 2019 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 203 и сл. от АПК, вр. чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ и е образувано по искова молба на С.Е.П., изтърпяващ наказание ** в Затвора гр. ***, против П. В. Н. – * в Затвора гр. ***, за присъждане на обезщетение в размер на 10 000 лева за претърпени неимуществени вреди, вследствие на незаконосъобразни действия и бездействия.
С допълнителна молба вх. № 3287/02.12.2019г. ищецът е заявил изрично
по делото, че ответник по предявения иск е лично П.В.Н., а не Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“.
Съдът намира, че искът е предявен срещу ненадлежен ответник. Претендира се обезщетение за вреди, причинени от незаконосъобразни действия на длъжностно лице от затворническата администрация. Съгласно чл. 205 от АПК, искът за обезщетение се предявява срещу юридическото лице, представлявано от органа, от чийто незаконосъобразен акт, действие или бездействие са причинени вредите. Според нормата на чл.12, ал.1 от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража, прякото ръководство и контролът върху дейността на местата за лишаване от свобода и пробационните служби се осъществяват от Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“, а съгласно ал. 3 затворите и областните служби „Изпълнение на наказанията“ са териториални служби на главната дирекция. Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ е самостоятелно юридическо лице към министъра на правосъдието и следва да се счита за надлежен ответник по иска за вреди от незаконосъобразни действия и бездействия на затворническата администрация. Липсата на пасивна легитимация на ответника обуславя недопустимост на производството - в този смисъл е и практиката на Върховния административен съд - напр. решение № 2560 от 24.02.2014 г. по адм. дело № 8516/2013 г., решение № 13702/21.10.2013 г. по адм.д. № 5531/2013 г.; решение № 1167/29.01.2014 г. по адм. дело № 4672/2013 г. В мотивите на посочените съдебни актове е прието, че в производството по чл. 203 и сл. от АПК съдът не е длъжен да дава конкретни указания на страната срещу кого трябва да насочи претенцията си. За процесуалната легитимация на страните съдът следи служебно. Липсата и́ обуславя недопустимост на съдебното производство, което следва да бъде прекратено.
Водим от горното, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ исковата молба на С.Е.П., изтърпяващ наказание ** в Затвора гр. *** против П.В.Н. –* в Затвора гр. ***, за присъждане на обезщетение в размер на 10 000 лева за претърпени неимуществени вреди, вследствие на незаконосъобразни действия и бездействия, като недопустима.
ПРЕКРАТЯВА производството по адм. д. № 800/2019 г. по описа на Административен съд – Враца.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Върховния административен съд в седемдневен срок от съобщаването му.
Препис от определението да се изпрати на ищеца.