Р Е Ш Е Н И Е
Номер
1753 23.07.2020 г. Град Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
Бургаският районен съд Х
граждански състав
На десети
юли Година 2020
В открито заседание в следния състав:
Председател: Димана Кирязова-
Вълкова
Секретар: Станка
Атанасова
като разгледа докладваното гр.д. № 10230 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по повод
предявената от Д.Т.Д. против С.А.К. искова молба, с която се моли да бъде
осъден ответника да заплати на ищеца сумата от 15 000 лв., представляваща
обезщетение за причинените му неимуществени вреди – силни физически болки и
страдания, състояние на тревожност и дискомфорт, както и несигурност при
изпълнение на служебните му задължения, настъпили в резултат на нанесена му от
ответника средна телесна повреда, изразяваща се в разкъсване на колатерална
връзка и на менискус на ляв долен крайник, водеща до трайно затруднение на
движението на крайника за срок от около 2-3 месеца при обичайно протичане на
възстановителния процес, ведно със законната лихва върху главницата, считано от
06.12.2018 г. до окончателното й изплащане, както и направените разноски по
делото. В исковата молба се твърди, че с Определение № 314/04.11.2019 г. по
НОХД № 1130/2019 г. на БОС е било одобрено споразумение, с което ответникът е
признат за виновен и за това, че на 05-06.12.2018 г. чрез нанасяне на удар с
глава в корема спрямо ищеца, от който е последвало залитане и падането му по
стълби, е причинил на полицейски орган Д.Т.Д., при изпълнение на службата му,
горепосочената средна телесна повреда. Ищецът твърди, че при причиняване на
увреждането е изпитал силна, остра болка в областта на коляното и се е наложило
оперативно лечение, като той е бил нетрудоспособен до 26.02.2019 г., но възстановителният
период е продължил дълго след това. Твърди също така, че през цялото време е
изпитвал силни болки и е бил значително ограничен в придвижването си, като
страданието му продължава и към днешна дата. Заявява също така, че травмата му
се е отразила и в психологически аспект, като той е започнал да изпитва
несигурност при изпълнение на служебните си задължения и е изпаднал в състояние
на тревожност и дискомфорт за продължителен период от време. Ищецът се явява лично и с
процесуален представител в съдебно заседание, поддържа иска, ангажира
доказателства.
Така
предявеният иск е с правно основание чл. 45 от ЗЗД, като същият е допустим.
В
законоустановения едномесечен срок ответникът е депозирал отговор, в който
твърди, че искът е неоснователен и недоказан. Заявява, че за него е непосилно
да заплати търсеното обезщетение, тъй като получава трудово възнаграждение в
размер на 650 лв., както и отглежда сам малолетната си дъщеря. Твърди също
така, че липсват доказателства за претърпени от ищеца неимуществени вреди,
които да са пряка и непосредствена последица от описаното в исковата молба
престъпление. Според ответника, в случая
е налице съпричиняване на вредите от ищеца, изразяващо се в неизвършено
продължително качествено лечение на негово заболяване. Оспорен е и размера на
претенцията, като се твърди, че той е силно завишен. Твърди се, че ако на ищеца
бъде присъдено претендираното обезщетение, за него ще настъпи неоснователно
обогатяване, тъй като за същото увреждане му е било изплатено обезщетение по
ЗМВР. В съдебно заседание се явява процесуален представител
на ответника, който поддържа отговора, ангажирани са доказателства.
След съвкупна преценка на
събраните по делото доказателства, доводите на страните и разпоредбите на
закона, съдът намира за установено от фактическа страна следното:
Видно от приложеното към настоящото дело НОХД № 1130/2019 г. по описа на ОС-Бургас, същото е приключило с одобрено от съда споразумение между ОП-Бургас и обвиняемия
С.А.К., с което последният се е признал за виновен в извършването на две престъпления, едното
от които е, че на *** г. в частен имот, находящ се в гр. Б., ***, чрез нанасяне
на удар с глава в корема спрямо Д.Т.Д., от който е последвало залитане и
падането му по стълбите, причинил на полицейски орган Д.Т.Д. при изпълнение на
службата му средна телесна повреда, изразяваща се в разкъсване на колатерална
връзка и на менискус на ляв долен крайник, водеща до трайно затруднение на
движението на долен ляв крайник за срок от около 2-3 месеца при обичайно
протичане на оздравителния процес - престъпление по чл. 131, ал. 2, предл. 4,
т. 2, вр. чл. 129, ал. 2, вр. ал. 1, вр. чл. 23, ал. 1 от НК, като деянието е било извършено при форма на вината „пряк
умисъл”. С оглед на това и предвид обстоятелството, че на осн.
чл. 383, ал. 1 от НПК одобреното от съда споразумение има силата на влязла в
сила присъда, съответно на осн. чл. 300
от ГПК то е задължително за гражданския съд по въпросите относно
извършването на деянието, неговата противоправност и вината на дееца, съдът намира за доказани твърденията на ищеца, че на *** г. ответникът виновно му е причинил средна телесна повреда, изразяваща се в разкъсване на колатерална връзка и на менискус на ляв долен крайник, което
е довело трайно затруднение на движението на долен ляв крайник за срок от около
2-3 месеца.
По делото е
представено съдебно-медицинско удостоверение № 298/2018 г., съгласно което на
07.12.2018 г. ищецът е бил прегледан от съдебен лекар, като е посочил, че на
06.12.2018 г. в полунощ по време на изпълнение на служебните си задължения е
паднал по стълби и си ударил левия крак. При прегледа лекарят е установил, че
лявото коляно е леко оточно и болезнено, както и че са налице клинични данни за
частично разкъсване на медиалната колатерална връзка и на медиалния менискус.
Заключението на съдебния лекар е, че е възможно тази травма да е получена по
време и при посочените от лицето обстоятелства, като е причинено трайно
затруднение движението на ляв долен крайник за повече от месец.
Видно от
представения амбулаторен лист № 3315/10.12.2018 г., при извършения на ищеца
преглед от специалист е било установено следното: ограничени и болезнени
активни движения в лява колянна става; липсват данни за костна увреда; клинични
данни за парциална руптура на медиална колатерална връзка и руптура на медиален
менискус. Поставена е диагноза „***” и пациентът е изпратен за хоспитализация с
цел оперативно лечение.
По делото е представена
епикриза от отделение „Ортопедия и Травматология“ към МБАЛ „Бургасмед” ЕООД,
съгласно която през периода 27.12.2018 г. – 02.01.2019 г. Д.Д. е бил настанен в
това отделение, като е бил приет за оперативно лечение с оплаквания от болки в
ляво коляно след травма, с оток и ограничени движения, усилващи се при
натоварване. Като окончателна диагноза е вписано „***”. Посочено е също така, че
при извършената на 28.12.2018 г. операция на лявата му колянна става е било
установено: Хондропатия на медиален бедрен кондил, хондропатия на медиално тибиално
плато, руптура на заден рог на медиален менискус. Била е извършена
хондропластика на увредените хрущялни участъци и парциална медиална
менисцектомия, като при изписването му пациенът е бил в добро общо и локално
състояние.
Видно от
предствения болничен лист от 08.12.2018 г., ищецът е бил в отпуск по болест на
08 и 09.12.2018 г., с диагноза „***”.
Представен е
и болничен лист от 03.01.2019 г., издаден от спецализирана ЛКК по ортопедия и
травматология при МБАЛ „Бургсмед” ЕАД, съгласно който ищецът е бил в отпуск по
болест през периода 27.12.2018 г. – 01.02.2019 г. с поставена диагноза „***”, а
като причина за неработоспособността е вписано „Злополука – трудова”.
Впоследствие с болничен лист от 06.02.2019 г. на ищеца е бил разрешен отпуск по
болест и за периода 02.02.2019 г. – 26.02.2019 г., като отново е вписана
диагноза „***”, а като причина „Злополука – трудова”.
По делото са
разпитани свидетелите Р.Й.С., А.М.Н., А.И.К. и Н.Д.К..
Св. С.
заявява, че е колега на ищеца, като през нощта на 05-06.12.2018 г. са били
заедно на работа нощна смяна. След получаване на сигнал от дежурния по област, те
посетили дома на ответника и са установили, че той е в нетрезво състояние и
буйствал. Ответникът ударил свидетеля по рамото, поради което се наложило да
употребят физическа сила и помощни средства, както и да му поставят белезници,
като всичко това се случило на втория етаж от къщата. След като го изправили и
тръгнали надолу по стълбите, ответникът продължил да буйства, като блъснал
свидетеля в лявата част на стълбището, а ищеца – в дясната част, при което
ищецът Д. изгубил равновесие, паднал надолу по стълбите и извикал от болка.
След това казал на свидетеля, че кракът много го е заболял, но успял да стигне
до служебния автомобил. Свидетелят твърди, че болката на ищеца била много силна
и се наложило той да управлява служебния автомобил, както и да приеме наряда
почти изцяло, като ищецът изкарал смяната до края, но само присъствал като
свидетел. В следващите дни той също ходел на работа, тъй като нямали достатъчно
служители, но отново само присъствал на нарядите като свидетел. След два дни
свидетелят видял, че лицето на ищеца е по-бледо, тъй като той не се хранел
добре заради болката. След това ищецът бил опериран и възстановяването му
продължило няколко месеца. По време на възстановяването му свидетелят няколко
пъти посещавал ищеца в дома му, като тогава той много трудно се движел и
съпругата му постоянно му помагала за всичко. След като се върнал на работа,
ищецът се движел по-бавно и бил променен, като изпитвал неувереност при
задържанията. Свидетелят заявява, че стъбището в дома на ответника било
Г-образно, като ищецът паднал от втората или третата стълба отгоре надолу.
Св. Н. (*** с
ищеца) заявява, че като се прибрал от смяната, когато получил травмата, мъжът й
много трудно се качил до дома им на петия етаж, тъй като кракът много го болял.
Разказал й, че е станала злополука по време на работа и си наранил крака. През
следващите дни кракът му се подул в задната част на коляното и посинял, като
много го болял и ищецът пиел много обезболяващи. Той продължил да ходи на
работа до операцията, но като се връщал от смяна състоянието му било много
тежко. След операцията целият крак на ищеца бил бинтован и той не можел да се
движи, не можел да се къпе, не можел да прави нищо сам и свидетелката му
помагала за всичко, като това обездвижване продължило около месец и половина –
два месеца, но болките му продължили и след това и към момента коляното също
продължава да го боли. Според свидетелката, след операцията ищецът е ходил
няколко пъти на рехабилитация, като и сега при нужда посещава рехабилитатор –
когато кракът му се натовари. Заявява, че и преди това ищецът е лежал в същото
болнично отделение, след като си ударил същия крак. Твърди също така, че преди
инцидента ищецът всеки ден ходел на фитнес. След инцидента той не е търсил
помощ от психолог, според свидетелката.
Св. К. (***
на ответника) твърди, че е присъствал, когато полицаите са сложили белезници на
сина му, като това се случило в коридора на втория етаж, след което тръгнали
надолу по стълбите, но ответникът не е буйствал, не ги е бутал и ритал, нито Д.Д.
е паднал по стълбите. Свидетелят заявява, че през цялото време е вървял след
тях, тъй като носел обувките на сина си, но не е видял някой от полицаите да
куца или да има признаци на болка, като и двамата вървяли спокойно от къщата до
полицейската кола.
Св. К.
твърди, че е приятелка на съседка на К., като вечерта на 05-06.12.2018 г. й
била на гости. По едно време чула шум, погледнала през оградата и видяла, че
двама полицаи отвеждат С.К., а баща му вървял след тях и носел обувки, но не
видяла някой от полицаите да куца и да изпитва болка.
При така
представените доказателства, съдът намира за доказано
твърдението на ищеца, че в резултат на причиненото му от ответника увреждане
е претърпял силни физически болки и страдания,
изпитвал е тревожност и дискомфорт,
както и несигурност при изпълнение на служебните му задължения, които представляват неимуществени вреди по смисъла на чл. 45 и чл. 52 от ЗЗД и за
които ответникът дължи на ищеца обезщетение като причинител на вредите.
Горното
се установява както от показанията на водените от ищеца свидетели, така и от
представената медицинска документация. Ищцовите свидетели заявиха, че както
непосредствено след инцидента, така и през продължителен период от време след
това ищецът е изпитвал силни болки в резултат на получената при падането
травма, а при изпълнението на служебните си задължения е изпитвал притеснение и
неувереност. От съдебномедицинското удостоверение пък се установява, че един
ден след инцидента лявото коляно на ищеца е било оточно и болезнено, както и са
били налице данни за частично разкъсване на медиалната колатерална връзка и на
медиалния менискус, които травми според съдебния медик е възможно да са
получени по съобщения от преглеждания начин, а именно при падане по стълби и
удряне на коляното, като е било причинено трайно затруднено движение на левия
долен крайник на ищеца за повече от един месец.
От
приложената епикриза се установява, че лявото коляно на ищеца действително е
било оперирано на 28.12.2018 г., но е видно, че освен руптурата на медиален
менискус, която в съдебно-медицинското удостоверение е посочена като причинено
при падането увреждане, при операцията е
била установена и хондропатия, което заболяване по съществото си е хронично и в
случая не се установи то да е било предизвикано от процесното падане или да има
връзка с него. Поради това съдът счита, че в случая не се доказа, че всички
претърпяни от ищеца болки и страдания след операцията на колянната му става и
последвалото операцията обездвижване на левия му долен крайник са в
причинно-следствена връзка с причиненото от ответника увреждане.
По
делото останаха недоказани твърденията на ответника за съпричиняване на вредите
от страна на ищеца, тъй като не се установи с поведението си ищецът да е
допринесъл за настъпване на претърпяните от него болки, страданията и
психически дискомфорт при падането му по стълбите, което е било причинено от действията
на ответника чрез удар с глава в корема на ищеца.
Ирелевантни
в случая са и доводите на ответника, че няма възможност да заплати обезщетение
на ищеца, тъй като финансовите възможностите на причинителя на непозволеното
увреждане не са критерии, от който зависи размера на дължимото обезщетение.
По
отношение показанията на водените от ответника свидетели, съдът намира, че
същите не изясняват никакви относими по делото обстоятелства, тъй като
противоправното деяние на ответника е установено с влязла в сила присъда (в
случая одобрено споразумение), а фактът, че свидетелите не са забелязали ищецът
да куца или да дава признаци на болка докато се е придвижвал от къщата до
полицейската кола, не означава, че той не е изпитвал болка, нито че не му е
било причинено увреждането, което е установено по наказателното дело.
При
така събраните доказателства, съдът намира, че в случая справедливият размер на
обезщетението за причинените от ответника на ищеца неимуществени увреждания в
резултат на нанесената му средна телесна повреда по смисъла на чл. 129 от НК, е
в размер на 4 000 лв., поради което искът следва да бъде уважен до този
размер, а в останалата му част следва да бъде отхвърлен като неоснователен и
недоказан.
На
осн. чл. 86, вр. чл. 84, ал. 3 от ЗЗД на ищеца следва да бъде присъдено и обезщетение за забавено плащане в
размер на законната лихва върху уважената част от иска, което е дължимо от деня
на увреждането - 06.12.2018 г. до окончателното изплащане на главницата.
На
осн. чл. 78, ал. 1 от ГПК ответникът следва да заплати на ищеца и сумата от 261,33
лв., представляваща част от направените от него съдебно-деловодни разноски,
съответна на уважената част от иска, а на осн. чл. 78, ал. 3 от ГПК ищецът
следва да заплати на ответника сумата от 718,67 лв., представляваща част от
направените от него съдебно-деловодни разноски, съответна на отхвърлената част
от иска.
На
осн. чл. 78, ал. 6, вр. чл. 83, ал. 1, т. 4 от ГПК ответникът следва да заплати
по сметка на БРС сумата от 160 лв. - държавна такса върху уважената част от
иска.
Мотивиран от гореизложеното,
Бургаският районен съд
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА С.А.К., ЕГН **********,***, адрес за призоваване гр. Б., ***, да заплати на Д.Т.Д., ЕГН **********,***, сумата от 4 000,00 лв. (четири хиляди лв.), представляваща обезщетение за причинените
му неимуществени вреди –физически болки и страдания, състояние на тревожност и
дискомфорт, както и несигурност при изпълнение на служебните му задължения,
настъпили в резултат на нанесена му от ответника на 05-06.12.2018 г. средна телесна
повреда, изразяваща се в разкъсване на колатерална връзка и на менискус на ляв
долен крайник, водеща до трайно затруднение на движението на крайника за срок
от около 2-3 месеца при обичайно протичане на възстановителния процес, ведно
със законната лихва върху главницата, считано от 06.12.2018 г. до окончателното
й изплащане, както и сумата от 261,33 лв. (двеста шестдесет и
един лв. и тридесет и три ст.), представляваща част от направените от ищеца
съдебно-деловодни разноски, съответна на уважената част от иска, като в останалата
му част над уважения до предявения размер от 15 000,00 лв. (петнадесет
хиляди лв.) ОТХВЪРЛЯ предявения иск.
ОСЪЖДА Д.Т.Д., ЕГН **********,***, да заплати на С.А.К., ЕГН **********,***, адрес за призоваване гр. Б., ***, сумата от
718,67 лв. (седемстотин и осемнадесет лв. и шестдесет
и седем ст.), представляваща част от направените от ответника съдебно-деловодни
разноски, съответна на отхвърлената част от иска.
ОСЪЖДА С.А.К., ЕГН **********,***, адрес за призоваване гр. Бургас, кв. Р., ***, да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на РС-Бургас държавна такса в размер на 160,00
лв. (сто и шестдесет лв.).
Решението подлежи на въззивно обжалване пред БОС
в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/
Вярно с оригинала: НД