№ 1696
гр. Пловдив, 14.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в
публично заседание на тринадесети септември, през две хиляди двадесет и
първа година в следния състав:
Председател:Иван Г. Бекяров
при участието на секретаря Станка Т. Деведжиева
като разгледа докладваното от Иван Г. Бекяров Административно
наказателно дело № 20215330204701 по описа за 2021 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Обжалвано е наказателно постановление /НП/ № 16-003190 от 28.05.2021 г.,
издадено Директора на Дирекция „Инспекция по труда“ - гр. Пловдив, с което на
„Дабъл Фуд Пловдив“ ЕООД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
*** на основание чл. 415, ал. 1 от Кодекса на труда КТ/ е наложено административно
наказание - имуществена санкция в размер на 1500 лева за нарушение на чл. 415, ал. 1
от КТ.
Дружеството жалбоподател моли да се отмени НП. Съображенията са свързани с
допускане на съществено нарушение на процесуалните правила, довело до
ограничаване на правата на нарушителя по отношение на нарушената правна норма,
която се твърди да е тази по чл. 416, ал. 1 от КТ, а не тази по чл. 415, ал. 1 от КТ.
Дружеството жалбоподател не се представлява в съдебно заседание.
Въззиваемата страна ***, чрез процесуалния си представител, моли съда да
потвърди НП като правилно и законосъобразно. Обсъжда подробно възражението на
жалбоподателя, като подчертава, че основанието за налагането на санкцията, както и
самата нарушена норма е тази по чл. 415, ал. 1 от КТ. Приема нарушението за
доказано. Претендира юрисконсултско възнаграждение.
Съдът като съобрази доказателствата по делото поотделно и в тяхната
съвкупност прие за установено следното:
Жалбата е подадена в срок и изхожда от лицето, което е санкционирано, поради
което се явява допустима, а разгледана по същество е неоснователна.
От фактическа съдът намери за установено следното:
На 14.04.2021 г. е извършена проверка по документи по спазване на трудовото
законодателство от страна дружеството жалбоподател „Дабъл Фуд Пловдив“ ЕООД.
Проверката е осъществена от свидетеля Д.Д., заемащ длъжността „***“ в ***.
1
Проверката се извършила за установяване на изпълнение за дадените с протокол за
извършена проверка № ПР2104157 от 25.02.2021 г. задължителни предписания.
Последната проверка била продиктувана от сигнали на бивши служители за неспазване
на трудовото законодателство и по-точно неизплащане на трудовите възнаграждения
По повод на тази проверка свидетелят установил, че за положения труд
работодателят не е изплатил уговорените трудови възнаграждения за месец ноември
2020 г. на Д. Т. в размер на 384,29 лв., на А. С. – 476,14 лв., А. К. – 514,17 лв., В. Г. –
511,85 лв., И. В. – 235,06 лв., И. Л. – 84,01 лв., Н. Ж. – 443,41 лв., С. Щ. – 443,41 лв.,
съгласно изискванията на чл. 128, т. 2 от КТ. Затова и при издаване на протокола с
предписанията в т. 2 от него включил именно изпълнение на това задължение и дал
предписание в този смисъл със срок за изпълнение до 20.03.2021 г.
С призовка № ПР2112324 от 14.04.2021 г. са изискани от работодателя
документи за изпълнение на дадените предписания от протокола, относно точка 2 от
него. Призовката била получена от главния счетоводител на дружеството
жалбоподател същия ден. На 23.04.2021 г. била представена разчетно-платежна
ведомост за месец ноември 2020 г. Постъпили и писмени обяснения от управителя на
дружеството, в които се заявява невъзможността за изплащане на възнагражденията и
същите ще бъдат заплатени при започване на обектите, но към онзи момент
дружеството не извършвало дейност. Свидетелят направил съпоставка с данните от
предходната проверка и установил, че в дадения срок не е изпълнено даденото
предписание и не са изплатени уговорените трудови възнаграждения.
Въз основа на резултатите от проверките бил съставен Акт за установяване на
административно нарушение /АУАН/ № 16-003190/23.04.2021 г. за нарушение на чл.
415, ал. 1 от КТ. Актът е съставен в присъствието на двама свидетели и пълномощник
на дружеството, за което е представено заверено копие на нотариално заверено
пълномощно. На същото лице е връчен и актът и се е подписало на него, като в
мястото на възражения не е отразило такива. Постъпило е и писмено възражение
срещу акта.
За извършеното нарушение било издадено и обжалваното НП, с което на
дружеството била наложена на основание чл. 415, ал. 1 от КТ имуществена санкция в
размер на 1500 лв. за нарушението.
Описаната фактическа обстановка се установява от показанията на свидетеля
Д.Д. – актосъставител, както и от приложените към административнонаказателната
преписка и делото писмени доказателства, надлежно приобщени към доказателствения
материал, включително АУАН, заверено от страната пълномощно, протокол за
извършена проверка № ПР2104157/25.02.2021 г., призовка № ПР2112324 от 14.04.2021
г., разчетно-платежна ведомост за ноември 2020 г., писмени обяснения от 23.04.2021 г.,
писмено възражение, два броя нотариално заверени пълномощни, оправомощителна
заповед № З-0058/11.02.2014 г. на ИА „ГИТ“.
Разпитан в съдебно заседания свидетелят потвърждава авторството на АУАН и
поддържа констатациите в него. В подробности споделя, че той е бил служителят,
който е извършил първоначалната проверка и е издал съответните предписания.
Споделя, че е разгледал представените документи и е установил, че трудовите
възнаграждения не са изплатени. Показанията му съдът намира за обективни, логични,
последователни, непротиворечиви и в пълно съответствие с приетите по делото
писмени доказателства, сред които протокол за проверка, призовка, ведомости, поради
което им дава вяра.
Относно приложението на процесуалните правила:
При съставяне на АУАН и издаване на атакуваното НП са спазени изискванията,
2
визирани в разпоредбите на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН. Не се констатираха нарушения на
процедурата по съставянето на АУАН и НП, който да са съществени, като опорочават
административнонаказателното производство, самите актове и да нарушават правата
на нарушителя.
Актът е съставен изцяло в съответствие с разпоредбата на чл. 42 от ЗАНН, като
нарушението е изчерпателно описано и подробно са посочени обстоятелствата, при
които е извършено то. Актът е съставен от компетентно лице при спазване на
процедурата за съставянето му по чл. 40 и 43 от ЗАНН. В същия е дадена правна
квалификация на установеното нарушение, а именно чл. 415, ал. 1 от КТ. Съставен е в
присъствието на двама свидетели и надлежно упълномощен представител на
дружеството жалбоподател, като последното се е възползвало от правото си да направи
писмени възражения в 3-дневен срок от съставянето на АУАН.
Постановлението е издадено от компетентен орган в кръга на неговата
компетентност, в предвидената от закона форма, при спазване на материалноправните
и процесуални разпоредби и е съобразено с целта на закона. Спазени са сроковете по
чл. 34 от ЗАНН. В съдържанието му се съдържат задължителните реквизити и не се
откриват пороци, водещи до накърняване на правото на защита на наказаното лице.
Нарушението е описано надлежно в НП от фактическа страна, като
административнонаказващият орган е посочил ясно и подробно в обстоятелствената
част всичките му индивидуализиращи белези (време, място, авторство и обстоятелства,
при които е извършено). Затова не може да се приеме, че е засегнато правото на защита
на нарушителя и последният е имал пълната възможност да разбере за какво точно е
ангажирана отговорността му – за неспазване на задължителни предписания.
Не може да се възприеме и изложеното възражение за противоречие и неяснота
в АУАН и НП относно правната квалификация на нарушението. И в двата акта на
администрацията безспорно като нарушен е посочен съставът по чл. 415, ал. 1 от КТ.
Посочената в жалбата разпоредба на чл. 416, ал. 1 от КТ не станала основа и не е
въведена нито в акта, нито в наказателното постановление като нарушена норма.
Действително същата се съдържа в НП, но като основание за правомощията на
наказващия орган и реда за издаване на АУАН и наказателно постановление. Така че тя
няма отношение към фактическата и правна страна на деянието на дружеството
жалбоподател. По тези причини възражението е неоснователно.
От правна страна съдът намери следното:
На базата на всички събрани по делото писмени и гласни доказателства, съдът е
на становище, че правилно, както съставителят на акта, така и наказващият орган, са
квалифицирали поведението на дружеството жалбоподател като нарушение на
посочената разпоредба на чл. 415, ал. 1 от КТ. Посочената норма гласи, че се наказва
този, който не изпълни принудителна административна мярка, приложена от
контролен орган за спазване на трудовото законодателство. От обективна и субективна
страна жалбоподателят е осъществил всички съставомерни признаци на нарушението.
Същевременно издаденото предписание по реда на чл. 404 от КТ, каквото е това,
приложено по делото, съгласно изричната разпоредба на същия член е принудителна
административна мярка – „За предотвратяване и преустановяване на нарушенията на
трудовото законодателство на законодателството, свързано с държавната служба, както
и за предотвратяване и отстраняване на вредните последици от тях контролните органи
на инспекцията по труда, както и органите по чл. 400 и 401 по своя инициатива или по
предложение на синдикалните организации могат да прилагат следните принудителни
административни мерки: 1. да дават задължителни предписания на работодателите,
предприятията ползватели, органите по назначаването и длъжностните лица за
отстраняване на нарушенията на трудовото законодателство на законодателството,
3
свързано с държавната служба, включително и на задълженията по социално-битовото
обслужване на работниците и служителите и на задълженията за информиране и
консултиране с работниците и служителите по този кодекс и по Закона за
информиране и консултиране с работниците и служителите в многонационални
предприятия, групи предприятия и европейски дружества, както и за отстраняване на
недостатъците по осигуряването на здравословни и безопасни условия на труда“ – чл.
404, ал. 1, т. 1 от КТ.
Безспорно се установява, че с протокола от 25.02.2021 г., съставен по повод на
извършена проверка от свидетеля, *** при Дирекция „Инспекция по труда“ гр.
Пловдив, са дадени предписания към работодателя, жалбоподател по делото. Съгласно
чл. 399 от КТ цялостен контрол за спазване на трудовото законодателство във всички
отрасли и дейности се осъществява от Изпълнителна агенция „Главна инспекция по
труда“. Касае се за протокол, издаден от контролен орган за спазване на трудовото
законодателство. Със същия в присъствието на управителя на работодателя и
упълномощени от него лица, на основание чл. 404, ал. 1 т. 1 от КТ е дадено
задължително предписание в точка 2 в срок до 20.03.2021 г. за положения труд за
месец ноември 2020 г. от изброените работници работодателят да начисли и изплати
уговореното трудово възнаграждение. Този протокол от извършената проверка
представлява индивидуален административен акт, който не е обжалван, респ. същият е
влязъл в сила, поради което съдът приема, че за дружеството жалбоподател е
възникнало задължението за изпълнение на посоченото предписание. В тази връзка не
се твърдят обстоятелства в противен смисъл от страна на дружеството жалбоподател,
нито се ангажират доказателства. Напротив, те се потвърждават, доколкото в
подадените писмени обяснения като аргумент за неизпълнение на задължението е
посочено, че дружеството няма възможността да изплати възнагражденията.
Това дали са изплатени или не съобразно посочените правила трудовите
възнаграждения на работниците са въпроси извън компетентността на настоящия съд,
доколкото предмета на доказване и спорът въздигнат пред него е за неспазване на
задължителни предписания. От друга страна тези предписания подлежат на
самостоятелно обжалване по съвсем друг ред и пред друг съд, както е посочено в тях.
В административнонаказателното производство съдът не разполага с механизъм за
косвен контрол на административните актове, поради което следва да зачете тяхната
сила без да преразглежда законосъобразността и целесъобразността им. В този смисъл
на преценка в настоящото производство подлежи единствено обстоятелството дали
работодателят е изпълнил даденото предписание в указания от администрацията срок.
Еднопосочни са доказателствата по делото, че такова изпълнение не е предприето от
страна на дружеството в дадения срок или въобще. Такива са показанията на
актосъставителя, такива са и писмените доказателства. От това може да се направи
заключение, че за месец ноември 2020 г. не са изплатени уговорените трудови
възнаграждения на работниците. Не са представени допълнителни документи за
изплащането на дължимите суми на служителите.
При извършване на последваща проверка, предмет на настоящото
административнонаказателно производство, проверяващите от ДИТ Пловдив са
констатирали, че към 14.04.2021 г. и 23.04.2021 г. все още не са изпълнени
предписанията. Това именно поведение на санкционираното дружество е в разрез с
дадените на 25.02.2021 г. задължителни преписания, което изпълва изцяло състава на
нарушението по чл. 415, ал. 1 от КТ.
Съобразно посочената норма самото бездействие да се изпълнят дадени
задължителни предписания като принудителна административна мярка е въздигнато от
законодателя в административно нарушение, поради което и установената формална
4
липса на такова изпълнение е основание за ангажиране на
административнонаказателната отговорност на жалбоподателя. Доколкото
нарушителят е юридическо лице, отговорността е обективна и безвиновна и не следва
да бъде изследван въпросът за вината.
За наказанието:
Правилно описаното нарушение е съотнесено към съответстващата му
санкционна разпоредба по чл. 415, ал. 1 от КТ, която предвижда, че на лице, което не
изпълни принудителна административна мярка, приложена от контролен орган за
спазване на трудовото законодателство, се наказва с имуществена санкция в размер от
1500 до 10 000 лв.
Не са налице основания за прилагане разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН, т.е. не е
налице „маловажен случай“ на административно нарушение. При тълкуване на
посочената норма следва да се съобразят същността и целите на
административнонаказателното производство, уредено в ЗАНН, като се има предвид и
субсидиарното приложение на НК и НПК, както и специалната норма на чл. 415в от
КТ. Последната изключва приложимостта на общата разпоредба на чл. 28 от ЗАНН,
според която за маловажни случаи на административни нарушения наказващият орган
може да не наложи наказание, като предупреди нарушителя, устно или писмено, че при
повторно извършване на нарушение ще му бъде наложено административно
наказание. „Маловажните“ нарушения, установени по КТ, съобразно чл. 415в от КТ
имат два основни признака: нарушението да е отстранено веднага след установяването
му по реда на КТ и от него да не са настъпили вредни последици за работници и
служители. При това в тези случаи не е предвидено освобождаване от
административнонаказателна отговорност /за разлика от тези по чл. 28 от ЗАНН/, а
налагане на същото по вид административно наказание - парична санкция, но в
многократно по-нисък размер /така Тълкувателно решение № 3/10.05.2011 г. по тълк.
д. № 7/2010 г. на ВАС/. Доколкото след извършване на нарушението от страна на
жалбоподател не са представени доказателства, същият да е начислил и изплатил като
основано трудово възнаграждение положения труд от работниците, то в настоящия
случай е неприложима разпоредбата на чл. 415в КТ, респ. случаят не е маловажен.
Още повече че става дума за неизплащането на работните заплати на осем работника.
Съдът намира, че правилно административнонаказващият орган е съобразил
критериите за оразмеряване на административната санкция по чл. 27 от ЗАНН,
основният сред които е тежестта на нарушението, като е наложил имуществената
санкция в нейния минимален размер от 1500 лв. Следва да се отбележи, че коректно е
посочена санкционната разпоредба, така че основанието за налагане на санкцията е
ясно и разбираемо, посочено по недвусмислен начин и не се нарушават правата на
жалбоподателя. Отчете се наличието на неизпълнение на конкретното предписание и
липсата на предходни установени с влязъл в сила акт нарушения.
Като прецени смекчаващите и отегчаващите отговорността обстоятелства и с
оглед постигане на целите, предвидени в чл. 12 от ЗАНН, съдът счете, че санкция в
минимален размер от 1500 лева се явява обоснована, справедлива и съответстваща на
извършеното нарушение.
От всичко изложено следва, че по категоричен начин бе установено
жалбоподателят да е извършил вмененото му административно нарушение. В хода на
административнонаказателното производство не са допуснати съществени нарушения
на съдопроизводствените правила. Случаят не попада в хипотезата на чл. 415в КТ,
поради което извършеното нарушение не е маловажно. Наложената санкция е
обоснована и справедлива, а обжалваното наказателно постановление
законосъобразно, поради което следва да бъде потвърдено.
5
По разноските:
С оглед изхода на спора на основание чл. 63, ал. 5 вр. ал. 3 от ЗАНН
въззиваемата страна има правно на разноски в настоящото производство за
представителство от юрисконсулт. Такава претенция е своевременно направена от
процесуалния й представител. С оглед фактическата и правна сложност на делото,
следва разноски да бъдат присъдени в минимален размер съобразно нормата на чл. 27е
от Наредбата за заплащането на правната помощ, а именно в размер на 80 лева.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 16-003190 от 28.05.2021 г.,
издадено Директора на Дирекция „Инспекция по труда“ - гр. Пловдив, с което на
„Дабъл Фуд Пловдив“ ЕООД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
*** на основание чл. 415, ал. 1 от Кодекса на труда е наложено административно
наказание - имуществена санкция в размер на 1500 лева за нарушение на чл. 415, ал. 1
от КТ.
ОСЪДЖА „Дабъл Фуд Пловдив“ ЕООД с ЕИК ********* да заплати на
Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“ сумата от 80 лева –
юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване в 14–дневен срок от получаване на
съобщението за изготвянето му пред Административен съд Пловдив по реда на гл. XII
от АПК на касационните основания, предвидени в НПК.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
6