№ 418
гр. София , 22.04.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 7-МИ ГРАЖДАНСКИ в публично
заседание на дванадесети април, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Диана Коледжикова
Членове:Камелия Първанова
Димитър Мирчев
при участието на секретаря Таня Ж. Петрова Вълчева
като разгледа докладваното от Димитър Мирчев Въззивно гражданско дело
№ 20211000500437 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 258 – 273 ГПК.
С решение № 261988/22.12.2020 г. по гр.д. № 16040/2019 г. състав на Софийски
градски съд /СГС/ е отхвърлил предявените искове от Б. Г. Д. и Г. В. Д. срещу „Боду“ ООД
по чл. 49 ЗЗД за заплащане на сумите от по 200 000 /двеста хиляди/ лева - обезщетения за
неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания, причинени им от смъртта на В.
Х. Д. – съпруг на първия ищец и баща на втория, в резултат на противоправно поведение на
служител на ответника на 17.05.2019 г. в клон на „ОББ“ АД в гр. Сливен. При този изход в
производството, в полза на ответното дружество са присъдени съдебно-деловодни разноски
в размер на 11 400 /единадесет хиляди и четиристотин/ лева.
Срещу този акт на първоинстанционния съд е постъпила в срок редовна и допустима
въззивна жалба от процесуален представител на ищците с доводи за неправилност и
незаконосъобразност на обжалваното решение. Навеждат се съображения, че по делото бил
налице фактическия състав на деликтната отговорност по чл. 49 ЗЗД, поради което
неправилно исковете били отхвърлени. Иска се от САС отмяна на решението и
постановяване на друго, с което исковете да бъдат уважени изцяло.
С писмен отговор по реда на чл. 263 ГПК ответната страна оспорва основателността
на въззивната жалба, като моли за потвърждаване на решението на СГС. Претендира
разноски. Пред настоящата инстанция не са събирани нови доказателства.
1
Въззивната жалба е подадена в установения от закона срок, от страни в процеса, имащи
право и интерес от обжалване и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.
Съдът е сезиран с разглеждането на искове с правно основание чл.49 ЗЗД.
В исковата ищците твърдят, че през м. ноември 2018 г. наследодателят им В. Х. Д. е
диагностициран с онкологично заболяване на кръвта „мултиплен миелом“. Твърдят, че през
м. май 2019 г. той е преминал през тежка химиотерапия, като предстояла трансплантация на
стволови клетки. На 17.05.2019 г. около 13.00 часа В. Д. посетил клон на „ОББ“ АД в гр.
Сливен, ул. „Цар Освободител“ № 26, за да извърши банкови операции, свързани с
подготовка на операцията. При влизането си в клона Д. носел санитарна маска, тъй като е
следвало да се предпазва от инфекции. Твърди, че на входа бил спрян от служител на
ответника, който не го допуснал в клона. В. Д. бил избутан от клона и безпричинно
служителят на ответника му извил дясната ръка. Било установено, че ръката на В. Д. била
счупена и че се нуждае от оперативно лечение. Бил опериран в МБАЛСМ Пирогов – София
на следващия ден. В резултат на извършената оперативна интервенция била
възпрепятствана животоспасяващата трансплантация на стволови клетки. Резултатите от
изследванията на В. Д. се влошили, което наложило да се извършване на допълнителни
курсове на химиотерапия, но заболяването прогресирало вместо да се установи подобрение.
В края на октомври 2019 г. състоянието на наследодателя на ищците се влошило значително
и той починал на 07.11.2019 г. Поддържат, че в резултат на противоправното поведение на
служител на ответното дружество са им причинени неимуществени вреди, настъпили в
резултат на смъртта на В. Д. – съпруг на ищцата и баща на ищеца. Молят ответникът да
бъде осъден да заплати сумата от по 200 000 лева за всеки от тях.
Ответникът в отговора на исковата молба оспорва твърденията на ищците, свързани с
събитие, настъпило на 17.05.2019 г. Поддържа, че служител на дружеството не е извършил
твърдяните действия. Оспорва твърдението за настъпване на вредоносния резултат – смърт
на В. Д., както и причинната връзка между счупването на ръка и настъпването й. Моли
предявения иск да бъде отхвърлен като претендира направените по делото разноски.
Софийският апелативен съд, преценявайки събраните по делото доказателства по реда на
чл.235, ал.2 и 3 ГПК, приема за установено следното от фактическа страна:
Не е спорно между страните, че В. Х. Д. е починал на 07.11.2019 г. като е оставил
като наследници по закон Б. Г. Д. и Г. В. Д. /съпруга и син на починалия/.
Във връзка с установяване на твърденията в исковата молба относно
обстоятелствата, настъпили на 17.05.2019 г. са събрани в първата инстанция гласни и
писмени доказателства. При разпита си свидетелят В. Иванов Зайков – служител на
ответното дружество „Боду“ ООД установява, че на 17.05.2019 г. работел като охранител на
обект в гр. Сливен, клон на „ОББ“ АД. На тази дата бил на работа с колегата си Д. Р.. Около
обяд - 12,45-12.50 ч. колегата му бил на пост № 1 – в клиентския салон, а свидетелят бил на
2
пост № 2 – видеонаблюдение на обектите в целия клон. Заявява, че забелязал на камерата на
главния вход на сградата гражданско лице, което в момента на влизането си поставило
маска на лицето си и било с ниско нахлупена шапка. Посочва, че съгласно Правилника за
вътрешния ред, това било изрично забранено. Посетителите трябвало да бъдат с открити
лица, без тъмни очила, без вещи, които затрудняват тяхното обозначаване. Установява, че
след влизане на лицето в клиентския салон, охранителят го посрещнал. Свидетелят чул през
отворената врата, че охранителят помолил посетителя да си свали маската от лицето. Не
разбрал отговора, но усетил, че тонът се повишава. Посетителят изразил несъгласие с
искането да свали маската си. Казал, че е онкоболен или нещо от този род. Свидетелят
излязъл от стаята си и чул, че колегата му казал на посетителя, че няма да влезе с маска на
лицето. Поведението му било в съответствие с инструкциите, които имали. Посетителят се
обърнал и профучал през колегата му и през свидетеля и се насочил към втория етаж.
Свидетелят се върнал при камерите, за да проследи движението му, тъй като преценил, че не
представлява заплаха за служителите на горния етаж. Посетителят достигнал до средата на
коридора, огледал се и видял, че никой не го преследва и се върнал обратно. Свидетелят
отново се показал. Посетителят засилен по стълбите викал, че иска да види директора,
който в момента отсъствал. Засилил се към неговата врата, натиснал дръжката и видял, че не
може да влезе. Свидетелят и другият охранител поискали личната карта на посетителя, но
той отказал и казал, че ще извика полиция. Свидетелят натиснал паникбутона, защото
преценил, че ситуацията ескалира. Мъжът тръгнал навън през това време. Посочва, че
някъде по стълбите или на вратата човекът вероятно говорел със 112, тъй като казал името
В. Д.. Другият охранител последвал мъжа. Д. бил спрял. Колегата на свидетеля застанал до
него на площадката. Там нещата се развили мълниеносно. Видял как Д. сграбчил с две ръце
ръката на колегата му, който изтеглил ръката си рязко. Д. отпуснал ръката си и казал „ох,
ръката ми“ и се отпуснал на земята. Свидетелят заявява, че никой не го е блъскал. Посочва,
че Д. задържал колегата му, а не обратното. Обадили се на тел. 112, за да повикат линейка,
тъй като имало нещо. Свидетелят заявява, че случаят е записан от охранителните камери и
напълно съответства на дадените от него показания.
По делото е приет Правилник за пропускателния режим на „ОББ“ АД, действал към
17.05.2019 г., с който се регламентира общият ред и организацията на пропускателния
режим в „ОББ“ АД. Съгласно чл. 2, ал. 1 от Правилника пропускателния режим в обекти на
банката се организира, ръководи и контролира от Дирекция „Сигурност и охрана“ на „ОББ“
АД, като отговорността по изпълнение за обекти от клоновата мрежа на банката е възложена
на директорите на клоновете и мениджърите на бизнес центровете. В чл. 18 са предвидени
ограничения при посещения на външни лица в зони на банката, като в т. 5 е посочено, че е
забранено допускането на лица с облекло и вещи, прикриващи самоличността им (каски,
шапки, слънчеви очила и др.) и създаващи предпоставка за затруднено идентифициране през
охранителното видеонаблюдение, при необходимост. В чл. 1 от приложимата към исковия
период Инструкция за охрана към договор № RU-03736 е предвидено, че физическата
охрана на обекти на банката се осъществява от служители на фирма, изпълнител на
3
физическа охрана в съответствие с изискванията на Закона за частната охранителна дейност,
Наредба 8121з-444 на МВР на БНБ, нормативните актове на компетентните органи,
утвърден и съгласуван с възложителя „план за охрана на обекта“, както и други вътрешни
документи от страна на възложителя и изпълнителя. Съгласно чл. 7 от инструкцията се
посочва, че организацията, ръководството и контролът на охранителната дейност се
извършват от оторизирани представители на изпълнителя, съгласувано с Дирекция
„Сигурност и охрана“ за всеки регион. Не е спорно между страните, че „ОББ“ АД е
възложила охранителна дейност на ответното дружество „Боду“ ООД.
Въз основа на събраните по делото писмени доказателства е изготвена комплексна
съдебно-медицинска експертиза, от която се установява, че наследодателят на ищците В. Д.
е страдал от „мултиплен миелом“. Това е злокачествено заболяване на плазматичните клетки
(клетките, които са свързани с имунния отговор), които се натрупват в костния мозък и
секретират хомогенни имуноглобулини и фрагменти от тях. Вещите лица установяват, че
клиничната картина на заболяването е разнообразна, като най-често се засягат бъбреците с
проява на бъбречна недостатъчност и костната система, като се достига до дифузна
остеопороза и склонност към фрактури, включително и спонтанни такива. Вещите лица
посочват, че при поставянето на диагнозата болният е квалифициран в стадий ISS – 3
(авансирало заболяване). Установява се, че към момента на травмата на 17.05.2019 г. при
болния са били проведени четири цикъла терапия с трикомпонентен режим, като е отчетен
благоприятен ефект по отношение на намаляване на нивото на имуноглоболинитие в серума
и количество на плазмоцити в костния мозък с 16 %. Успешно били събрани стволови
клетки и на следващ етап е трябвало да се подходи към трансплантацията им, като
състоянието на пациента е позволявало това. Експертите посочват, че самото заболяване,
както и медикаментите, които се използват за лечението му водят до тежка имуносупресия.
С оглед спазване на ритъма на лечението на болните се препоръчва на болните се
препоръчва носенето на предпазна маска, за да избегнат инфекциозни усложнения.
Въз основа на събраните по делото писмени доказателства вещите лица от
комплексната съдебно-медицинска експертиза установяват, че на 17.05.2019 г. В. Д. е
получил диафизарно счупване на дясната раменна кост, което най-често се получава след
директен удар от твърд ръбест предмет, при падане или при пътен инцидент, като и при
внезапно „усукващо“ движение на ръката, което води до абнормно (по-голямо от
нормалното) движение – вътрешна ротация в горната част на костта. Установява се, че при
такова усилено движение най-често се получава т.н. спираловидна фрактура в горната й
част, като такова счупване лесно се получава при борен от онкологично заболяване, тъй като
костите на такива пациенти са твърди, но крехки – остеопорични (т.н. порцеланови кости).
Това състояние се дължи на продължителна химиотерапия като основен метод при
онкологично заболяване. Експертите установяват, че на 19.05.2019 г. В. Д. е било опериран
като е извършено открито наместване на счупената кост, костна пластика и остеосинтеза с
интрамедуларен титанов пиров и странични фиксиращи винтове. Оздравителният период е
продължил около 4 месеца, по-продължително от обичайното, тъй като при онкологично
4
болните костите заздравяват по-продължително време. Посочва се, че операцията е
извършена при спазване на добрите медицински практики, но при всяка фрактура на голяма
тръбеста кост има голям кръвоизлив в зоната на счупването – 1-1,5 литра свободно изляла се
кръв, което вещите лица определят като неблагоприятно за В. Д. с оглед онкологичното
заболяване. Вещите лица заявяват, че по отношение на получената фрактура, пострадалият
не е претърпял никакви негативни или постоперативни усложнения, но поради забавено
костно зарастване е било затруднено основното лечение и процедури за онкологичното
заболяване – мултилен миелом. Посочват, че поради настъпилата фрактура и наложилото се
оперативно лечение се е забавило проследяването на хематологичното заболяване, а
състоянието на пациента се е влошило и се е наложила хоспитализация, като при
проведените изследвания се установил тласък на основното заболяване. Преценено било, че
при това състояние не може да се премине към стволовоклетъчна трансплантация, каквато е
била предвидена за пациента. Пристъпено е към друго лечение, в хода на което при
пациента се е проявила непоносимост към един от компонентите и лечението е продължило
с двукомпонентен режим. Независимо от проведеното лечение болният е починал. Вещите
лица дават заключение, че с оглед вида и тежестта на получената фрактура на дясната
раменна кост и времето, необходимо за пълното зарастване на костта, определено можело да
се приеме, че процесното счупване на дясната раменна кост е довело на пострадалия
забавяне на предварително определената програма за химиотерапевтично лечение на
основното заболяване „ мултиплен миелом“, както и пропускане на оптималния момент за
провеждането на предварително назначената трансплатнация на стволови клетки. Посочват,
че по време на лечението и възстановяването на счупената дясна раменна кост, общото
състояние на В. Д. по отношение на онкологичното заболяване прогресивно се е влошило,
което е довело до неговата смърт. При разпит в съдебно заседание, проведено на 11.06.2020
г. в СГС, вещото лице д-р Х. е заявил, че не може да се каже дали има причинна връзка
между фрактурата и авансирането на заболяването. Посочва, обаче, че фрактурата, получена
от В. Д. е забавила лечебния процес на основното заболяване и не се е отразила
благоприятно.
За установяване на настъпването и размера на неимуществените вреди са събрани
гласни доказателства чрез разпит на свидетеля Б. С. Ж.. В показанията си свидетелката
заявява, че познава Г. и Г. от 20 години като работи при тях и са в добри отношения. В. Д. й
бил началник. Те имали семейна фирма, работели заедно по 24 часа. Имали прекрасни
отношения, докато се случил инцидента на 17 май. В. Д. бил подготвен за трансплатнация,
но след счупването всичко се обърнало надолу. Всичките му показатели били добри, но след
случилото се, след всяка химиотерапия той си идвал все по-зле и по-зле до края. Неговата
смърт се отразила много зле на семейството му, дори не можели да си стъпят на краката,
защото В. бил двигателят в това семейство. В. бил близък със сина си. Били в много добри
отношения и дори се налагало Г. често да си идва от София, за да помага на баща си, защото
с тази счупена ръка трябвало някой да го обслужва. Съпругата на В. също го обслужвала.
5
С оглед на горните данни, настоящият състав на Софийския апелативен съд намира
следното:
На първо място, настоящата инстанция намира, че обжалваното решение на СГС отговаря
на изискванията за валидност и допустимост. При преценката относно неговата правилност,
както и при спазване на чл. 269 - 271 ГПК, съдът намира правна страна, че правилно
Софийски градски съд е квалифицирал предявените искове като такива по чл. 49 ЗЗД.
Същите са и процесуално допустими.
Съгласно чл. 49 ЗЗД този, който е възложил на друго лице някаква работа, отговаря за
вредите, причинени от него при или по повод изпълнението на тази работа. Касае се за
уреден от закона случай на гаранционно-обезпечителна отговорност за вреди, причинени
виновно от другиго, която има обективен характер, защото не произтича от вината на
възложителя на работата, а от тази на нейния изпълнител.
За да бъде ангажирана отговорността на възложителя по чл. 49 ЗЗД, е необходимо
наличието на следните предпоставки: правоотношение по възлагане на работа и осъществен
фактически състав от изпълнителя на работата по чл. 45 ЗЗД, включващ
елементите: поведение, противоправност на поведението, вина, настъпили вреди, причинна
връзка между вредите и противоправното виновно поведение на непосредствения
изпълнител, както и причинно-следствена връзка между противоправното поведение на
лицето, изпълнявало възложената работа и пострадалия /увредения/. Субективният елемент
от състава – вината, разбирана като конкретно психично отношение на лицето към
собственото му поведение и неговите обществено укорими последици, се презумира,
съгласно чл. 45, ал. 2 ЗЗД. Необходимо е вредите да са причинени от изпълнителя при или
по повод извършването на възложената му работа – чрез действия, които пряко съставляват
извършването на възложената работа, чрез бездействия за изпълнение на задължения, които
произтичат от закона, техническите и други правила или характера на работата, или чрез
действия, които не съставляват изпълнение на самата работа, но са пряко свързани с нея
/така – ППВС № 9/1966 г./. Доказателствената тежест за установяване на горните елементи
на деликта е за ищците - чл. 154, ал. 1 ГПК, с изключение на вината, понеже за нея има
установена законова оборима презумпция. Тя следва да се оборва от ответника.
От събраните по делото доказателства се установява, а и не е спорно между страните, че на
17.05.2019 г. при влизане в клон на „ОББ“ АД в гр. Сливен, В. Д. е поставил предпазна
маска на лицето си и е отказал да я свали след предупреждение от охранител – служител на
ответното дружество. Не е спорно, че В. Д. е получил фрактура на дясна раменна кост.
Спорно между страните е дали поведението на служител на „Боду“ ООД е противоправно и
дали в резултат на това е настъпил вредоносния резултат.
От събраните по делото доказателства и след отделяне на безспорните факти се установява,
че ответникът „Боду“ ООД към 17.05.2019 г. е извършвал охранителна дейност по договор
6
за възлагане от „ОББ“ АД, на обект в гр. Сливен чрез свои служители, осъществяващи
физическа охрана на обекта. Охранителната дейност е следвало да се извършва при спазване
на правилата, предвидени в Закон за частната охранителна дейност, Правилник за
пропускателния режим „ОББ“ АД и Инструкция за охрана към сключения между
възложителя – банка и ответното дружество договор. В чл. 3 от Закона за частната
охранителна дейност са въведени принципите, при които следва да се осъществява тази
дейност, а именно зачитане и гарантиране на правата и свободите на гражданите и тяхното
достойнство, както и при опазване на живота, здравето и имуществото на гражданите. При
спазване на тези принципи и при определени от закона условия е допустимо да бъде
използвана физическа сила, помощни и технически средства (чл. 5, ал. 2), като не се допуска
въвеждането и използването на методи или средства, които излагат на опасност живота,
здравето или уронват честта и достойнството на гражданите. Съгласно чл. 57, ал. 1 от Закона
за частната охранителна дейност, когато се установи нарушение на установения
пропускателен режим или на правилата за вътрешния ред в охранявания обект при
извършване на охрана, изпълнителите на частна охранителна дейност незабавно уведомяват
за това ръководителя си и отразяват нарушението в дневника за приемане и предаване на
дежурството. Задържане на лице в охранявания обект е възможно при предвидените в чл. 58,
ал. 1 от закона условия, а именно при извършване на престъпление или непосредствено след
извършването му в района на охранявания обект, както и когато с действията си лицето
създава опасност за живота или здравето на намиращите се в района на охранявания обект
лица, на персонално охраняваното лице или уврежда охраняваното имущество.
От събраните по делото доказателства относно настъпилото на 17.05.2019 г. събитие се
установява, че В. Д. е влязъл в охранявания от служители на „Боду“ ООД обект – банков
клон като е поставил предпазна маска на лицето си. В изпълнение на задължението си да не
допускат лица при забраната, предвидена в чл. 18, ал. 1, т. 5 от Правилника за
пропускателния режим в „ОББ“ АД служителите на ответното дружество не са допуснали В.
Д. да влезе в клон на „ОББ“ АД в гр. Сливен с поставена предпазна маска на лицето си. В
конкретния случай, обаче, използване на помощни средства или задържане на лицето не
може да бъде допуснато, тъй като не е налице извършено престъпление или не се създава
заплаха за живота и здравето на други хора и би било в противоречие с разпоредбата на чл.
57 и чл. 58 от Закона за частната охранителна дейност /ЗЧОД/. От събраните по делото
доказателства, обаче, не се установява, при условията на пълно и главно доказване, че
действията предприети от охранител, служител на ответника, са били насочени към
използване на сила за задържане на В.Д. или за прилагане на помощни средства.
Разпитаният по делото свидетел посочва, че не е видял колегата му да прави опит да постави
белезници на недопуснатия посетител. Установява единствено, че извън охранявания
обект /което е важен факт предвид това, че задълженията на ответника по охрана, респ.
отговорността по чл. 49 ЗЗД, която те носят, като възложители на работа, се изчерпват с
пространството на охранявания обект, но не и извън него/ В. Д. е хванал с две ръце ръката
на охранителя и при опит на последния да се освободи, Д. е изпитал болка и е паднал на
7
земята. С оглед данните от събраните писмени доказателства и приетото заключение на
съдебно-медицинска експертиза се установява, че в резултат на основното заболяване на В.
Д. - „мултиплен миелом“, и химиотерапевтичното лечение костната му система е достигнала
дифузна остеопороза и склонност към фрактури, които се получават лесно. Следователно и
разгледани в съвкупност доказателствата по делото не установяват, че е налице доказано
противоправно поведение от страна на служител на ответника при или по повод на
изпълнение на осъществяваната от него охранителна дейност. Не са ангажирани
доказателства, които да установят твърденията, че фрактурата на В. Д. е настъпила в
резултат на използване на физическа сила или помощни средства от лицата, осъществяващи
охранителна дейност на обект – клон на „ОББ“ АД в гр. Сливен.
Дори и обаче, да се разгледа по-благоприятната за ищците хипотеза, а именно, че
поведението на съответните служители на „Боду“ ООД е противоправно – в нарушение на
общото задължение да не се вреди другиму, тъй като са нарушили правни норми от ЗЧОД и
са употребили неправомерно сила, то крайният резултат на деликта – смърт поради
настъпили усложнения и влошавания на здравето при провеждано лечение от онкологично
заболяване не се намира в пряка причинно-следствена връзка с поведението на
служителя на дружеството. Или казано по друг начин, липсва пряка-причинно следствена
връзка между фрактурата на дясна раменна става на В. Д. с вредоносния краен резултат
/настъпилата смърт от влошавания на здравето поради онкологично заболяване/, както и
релевираните в исковата молба неимуществени вреди, настъпили за близките му. Ако са
налице вреди от поведението на служителя, то те са такива за починалия вследствие на
увреждането /счупването/, което му е причинено и то ако е доказано, а не за неговите
наследници, които претендират обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на
наследодателя им, която смърт не е причинена от счупването на ръката, а от онкологичното
заболяване. Неслучайно, бе посочено и по-горе, че при разпит в съдебно заседание,
проведено на 11.06.2020 г. в СГС, вещото лице д-р Х. е заявил, че не може да се каже дали
има причинна връзка между фрактурата и авансирането на заболяването, което е настъпило
впоследствие. Следователно, в причинно-следствения процес на отделните събития не е
доказано, че счупването на ръката и забавянето на лечението, има връзка с леталния изход,
тъй като и при липса на такова забавяне в лечението, пак би могло да се стигне до смъртта
на наследодателя на ищците. Този извод от медицинското заключение, прието в първата
инстанция, е несъмнен, а и следва от сериозността на болестта, напредналия стадий на
онкозаболяването и изключително тежката за организма провеждана химиотерапия за
лечение на болестта.
Вреди от противоправно поведение на служител на ответника (ако такова е установено)
биха настъпили само за пострадалото лице в резултат на полученото увреждане, но не и за
неговите наследници след неговата смърт, която няма причинно-следствена връзка с
фрактурата.
Следователно, налага се извод, че липсват всички елементи от фактическите състави на
8
отговорността по чл. 49 и 45 ЗЗД, за да бъдат исковите претенции основателни и доказани.
Доводите, изложени в обратен смисъл във въззивната жалба не могат да бъдат споделени.
Оплакванията в жалбата са свързани с това, че в резултат на погрешна интерпретация на
събраните по делото доказателства, СГС е стигнал до неправилни правни заключения и е
отхвърлил исковете.
По-горе, в мотивите си, САС посочи защо не са налице всички елементи от фактическия
състав на деликтната отговорност или най-малкото един от тях – причинно-следствената
връзка. Това обаче е напълно достатъчно за отхвърляне на исковете, тъй като е достатъчно
един от тези елементи да не е налице, за да бъде претенцията отхвърлена като
неоснователна.
Ето защо, изводите на САС и СГС съвпадат изцяло, при което обжалваното решение
следва да се потвърди като валидно, допустимо и правилно. Поради неоснователността на
въззивната жалба, въззивниците следва да поемат сторените от въззиваемото дружество
разноски, представляващи заплатено адвокатско възнаграждение за защита пред втората
инстанция. Тази сума възлиза на 11 400 /единадесет хиляди и четиристотин/ лева.
Направеното възражение за прекомерност на възнаграждението се явява неоснователно. С
оглед размера на претенциите и чл. 7, ал. 2, т. 5 от Наредба №1/09.07.2004 г. на ВАдвС,
уговореното и платено адвокатско възнаграждение е в неговия минимален размер.
Мотивиран от горното, Софийски апелативен съд
РЕШИ:
ОТВЪРЖДАВА решение № 261988/22.12.2020 г. по гр.д. № 16040/2019 г. на Софийски
градски съд.
ОСЪЖДА Б. Г. Д. и Г. В. Д. да заплатят на „Боду“ ООД на основание чл. 78, ал. 3 ГПК
сумата от 11 400 лв. адвокатско възнаграждение за втората инстанция.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховния касационен съд на
Република България в едномесечен срок от връчването му.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9