Р
Е Ш Е Н И Е
гр.
София, 24.01.2023 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Софийски градски съд, гражданско отделение,
втори „В” въззивен състав в публичното заседание, проведено на двадесет и трети
ноември две хиляди двадесет и втора година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНЕЛИЯ МАРКОВА
ЧЛЕНОВЕ:
ВАНЯ ИВАНОВА
мл. съдия ДЕСИСЛАВА АЛЕКСИЕВА
при секретаря Юлияна Шулева, като разгледа докладваното от съдия
Иванова гр. д. № 7050 по описа за
Производството е по чл. 258 и сл. от ГПК.
С решение № 53848 от 27.02.2020 по гр. дело № 18149/2018 г. на Софийски районен съд е признато за установено по отношение н. „А.з.к.н.п.з.” ООД, че Р.О.Д. дължи на основание чл. 422, ал. от ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, вр. чл. 240, ал. 1 и чл. 99, ал. 1, вр. чл. 86, ал. 1 от ЗЗД следните суми: сумата 1201,60 лв. – главница по договор за паричен заем № 5296634/16.08.2016 г., сключен с „В.К.” ООД, ведно със законната лихва от 26.06.2017 г. до изплащане на вземането; сумата 144,36 лв. – възнаградителна лихва за периода от 30.08.2016 г. до 25.04.2017 г.; сумата 19,69 лв. – лихва за забава за периода от 25.04.2017 г. до 22.06.2017 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 41565/2017 г. на СРС. Отхвърлени са исковете за установяване съществуването на вземания н. „А.з.к.н.п.з.” ООД срещу Р.О.Д. за сумата 160 лв. – такса разходи за събиране, сумата 456,68 лв. – такса за експресно разглеждане на документи, сумата 456,68 лв. – неустойка за неизпълнение на договорно задължение, както и за обезщетение за забава за разликата над сумата 19,69 лв. до пълния предявен размер от 78,60 лв. Ответницата е осъдена да заплати на ищеца разноските в заповедното и исковото производство съобразно уважената част от исковете.
Решението е обжалвано от ответницата, чрез назначения й при условията на чл. 47, ал. 6 от ГПК особен представител адв. П. С., в частите, с които са уважени исковете за главница и възнаградителна лихва. Оспорва се извода на районния съд за надлежно връчване на уведомлението за извършената цесия като приложение към исковата молба, във връзка с което се излага довод, че връчването на особен представител на ответника не може да се приравни на връчване на ответника, тъй като особеният представител не притежавал представителна власт да приема изявления, свързани с промяна в материалното правоотношение. Излага се и възражение, че процесният договор не съдържа задължителните реквизити относно цялата необходима информация – в него липсвал погасителен план.
Въззиваемата страна „А.з.к.н.п.з.” ООД не е представила писмен отговор на жалбата.
Третото лице – помагач „А.з.с.н.в.” ЕАД оспорва въззивната жалба.
В останалите му части решението не е обжалвано.
За да се произнесе, въззивният съд взе предвид следното:
„А.з.к.н.п.з.” ООД е предявило срещу Р.О.Д. искове за установяване съществуването на негови вземания, за които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 41565/2017 г. на СРС, за следните суми: сумата 1201,60 лв., представляваща неизплатена главница по договор за паричен заем № 5296634/16.08.2016 г., сключен между „В.К.” ООД и ответницата; сумата 144,36 лв., представляваща договорна лихва за периода от 30.08.2016 г. до 225.04.2017 г.; сумата 456,68 лв., представляваща неустойка за неизпълнение на договорно задължение; сумата 456,68 лв., представляваща такса за експресно разглеждане на документите; сумата 160 лв. разходи за извънсъдебно събиране на просроченото задължение; сумата 78,60 лв., представляваща мораторна лихва върху главницата за периода от 25.04.2017 г. до 22.06.2017 г., ведно със законната лихва върху главницата от подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК до окончателното изплащане на сумата.
Ищецът твърди, че на 16.08.2016 г. между „В.К.” ООД и ответницата е сключен
договор за паричен заем за сумата 1500 лв., а последната се задължила да върне
заетата сума на 18 бр. вноски, всяка в размер на 128,76 лв., включваща
главница, договорна лихва и такса за експресно разглеждане, с краен срок на
погасяване 25.05.2017г., или общо сумата, която ответницата се задължила да
заплати на ищеца, възлизала на сумата 2317,68 лв. Твърди се, че ответницата е
извършвала плащания по договора за паричен заем в общ размер от 731 лв. Сочи
се, че към момента на подаване на исковата молба дължимата главница е в размер
на 1201,60 лв., дължимата договорна лихва за периода от 30.08.2016 г. /датата
на първата вноска/ до 25.04.2017 г. /датата на настъпване на падежа на договора/
е в размер на 144,36 лв. Сочи се, че наред с тези суми ответницата дължи и
такса за експресно разглеждане на документи в размер на 456,68 лв., неустойка
за неизпълнение на договорното задължение за предоставяне на обезпечение в
размер на 456,68 лв., както и разходи за извънсъдебно събиране на просрочено
задължение в размер на 160 лв. Твърди се, че вземанията на заемодателя „В.К.”
ООД по горепосочения договор за кредит са прехвърлени на ищеца с договор за
цесия, сключен на 01.12.2016 г., като за прехвърлянето на вземанията
ответницата е била надлежно уведомена. За претендираните вземания срещу
ответника в полза на ищеца била издадена
заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 41565/2017 г. на СРС.
С отговора на исковата молба
ответницата, чрез назначения й при условията на чл.47, ал. 6 от ГПК особения
представител, излага становище за недопустимост на исковете поради липсата на
активна процесуална легитимация на ищеца, основана на липсата на твърдения и
доказателства за надлежно уведомяване на ответницата за извършената цесия,
евентуално – за тяхната неоснователност. Излага се възражение за
недействителност на процесния договор за потребителски кредит поради неспазване
на императивните изисквания на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал.1, т. 7-12 и чл. 12,
ал. 1, т. 7-9 от ЗПК. Ответницата твърди, че в договора липсва погасителен план
и същият е недействителен на основание чл. 22 от ЗПК. Сочи, че с оглед недействителността
на договора и съобразно разпоредбата на чл. 23 от ЗПК, потребителят дължи само
размера на непогасената главница, като до момента ответницата била заплатила
сумата 731 лв., а остатъкът от главницата е 769 лв., но и този остатък не се дължи от нея, той
като ищцовото дружество не било встъпило в правата на „В.К.” ООД, който е
страна по договора за кредит.
С протоколно определение от
27.11.2019 г. на основание чл. 218 от ГПК е конституирано „А.з.с.н.в.” ЕАД като
трето лице-помагач на страната на ищеца. С молбата си за встъпване по чл. 226,
ал. 2 от ГПК дружеството е представило договор за цесия от 03.05.2019 г, с
което е придобило процесните вземания от ищеца по делото. По същество третото
лице изразява становище за неоснователност на направените от ответника
оспорвания.
Софийски градски съд, след
преценка на събраните по делото доказателства във връзка с доводите на
страните, и съобразно предмета на обжалване, намира следното от фактическа
и правна страна:
Предявени са искове с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК, вр. чл.
79, ал. 1,вр. чл. 240, ал 1 и чл. 86, ал 1 от ЗЗД.
Така
предявените установителни искове са допустими с оглед предходно развилото се
заповедно производство, по което е издадена заповед за изпълнение в полза на
ищеца срещу ответника за исковите суми, връчена на длъжника при условията на
чл. 47, ал. 5 от ГПК, а ищецът е предявил исковете за установяване
съществуването на вземанията по издадената заповед за изпълнение в срока по чл.
415, ал. 4 от ГПК.
Неоснователно
е направеното с отговора на исковата молба възражение за недопустимост на
исковете, основано на твърдението за липса на активна процесуална легитимация
на ищеца поради неуведомяването на ответника за извършената цесия. Активната
процесуална легитимация произтича от твърдението на ищеца, че е носител на
процесните вземания по силата на конкретен юридически факт /договор за цесия/,
а осъществяването на този факт и действителното придобиване на тези вземания е
въпрос на установяване в процеса, което е относимо към основателността на иска,
а не на неговата допустимост.
Установява се от
представения и неоспорен досежно неговото авторство договор за паричен заем №
5296634, сключен на 16.08.2016 г. между „В.К.” ООД и Р.О.Д., че между тях е възникнало облигационно правоотношение, по силата на
което това дружество е предоставило на ответницата в заем сумата 1500 лева,
със срок на погасяването 36 седмици, при равни 18 бр.
вноски всяка от които в размер на 128,76 лв. В договора са посочени падежни
дати за плащане на всяка от 18 –те погасителни вноски, последната от която е
25.04.2017 г. Страните са уговорили възнаграждение
за ползвания кредит при фиксиран
годишен лихвен процент 40,31% и общ годишен лихвен процент на разходите по
заема 49,34%. С договора е постигнато съгласие за получаване от ответницата на
допълнителна услуга експресно разглеждане на документи, за която тя дължи такса
в общ размер от 587,16 лв. Посочено е в договора, че всяка погасителна вноска
от 128,76 лв. включва част от дължимата главница, лихви и таксата за експресно
разглеждане.
С рамков договор за
прехвърляне на парични задължения /цесия/ „В.К.” ООД е прехвърлило н. „А.з.к.н.п.з.”
ООД вземанията си, посочени в Приложение
№ 1, неразделна част от договора, сред които под № 84 фигурира вземането към
ответницата Р.О.Д. по горепосочения договор за потребителски кредит № 5296634.
Представено е пълномощно, с което цедентът е упълномощил цесионера да уведоми
длъжниците за цесията.
Ищецът претендира вземане за неизплатената част от
задълженията на ответницата, включващи размера на отпуснатия кредит с
уговорената възнаградителна лихва и таксата за експресно разглеждане на
искането за кредит. Ищецът твърди, че ответницата е
извършвала плащания по кредита в общ размер 731 лв.
Сключеният между страните договор
попада в приложното поле на Закона за потребителския кредит. С оглед на това,
съдът дължи служебна проверка относно действителността на договора, съобразно
изискванията на ЗПК, както и съответствието на договорните клаузи с правилата
на добрите нрави – чл. 26 ал. ал. 1 предл. 3 от ЗЗД, независимо от липсата на
наведено от ответника възражение в този смисъл. Касае се за норми от обществен порядък,
за съблюдаването на които съдът следи служебно. При установено несъответствие
на договорните клаузи с повелителните законови норми, уреждащи потребителските
договори, съдът е задължен да приеме, че уговорките, сключени в нарушение на
закона, не са породили правно действие.
Извършвайки преценка за
действителността на договорните клаузи съобразно изискванията на ЗПК, районният
съд е приел, че клаузата в процесния договор за заем за заплащане на такса за
експресно разглеждане на документи, за заплащане на такса за разходи за
събиране, както и клаузата за дължимост на неустойка за неизпълнение на
договорно задължение, са нищожни, поради което не са дължими от ответницата, и
е отхвърлил исковете за тези вземания. Решението е влязло в сила в тези му части,
с които са отхвърлени претенциите за такса за експресно разглеждане, таксата за
разходи за извънсъдебно събиране на просрочено задължение и за неустойка за
неизпълнение на договорно задължение. Нищожността на горепосочените клаузи не води до
нищожност на процесния договор за потребителски кредит, тъй като те не са
съществени и договорът може да се прилага и без тях.
В останалите му части процесният договор за
потребителски кредит е действителен. Както е посочил първоинстанционният съд,
клаузата за заплащане на договорна лихва /възнаграждение за ползването на
заетата сума/ е действителна – размерът на договорената лихва е в рамките на
допустимата граница по чл. 19, ал. 4 от ЗПК. Възнаградителната лихва е включена
като елемент на всяка равна погасителната вноска, включваща и главницата.
Частта от главницата и от възнаградителната лихва, включени в погасителната
вноска, са с непроменен размер във всяка
от вноските, поради което липсата на отделен погасителен план не се отразява на
действителността на договора. В самия договор се съдържа информацията по чл.
11, ал.1, т. 11 от ЗПК – относно размера, броя, периодичността и датите на
плащане на погасителните вноски.
Видно от договора, общият размер на поетите
задължения на ответницата, включващи сумата по отпуснатия кредит и
възнаградителната лихва, възлиза на
сумата 1730,52 лева. Тази сума се получава след като от общия сбор от 18 бр.
вноски /всяка от по 128,76 лв./ се извади фиксираната в твърд размер в чл. 1,
ал. 3 от договора такса за експресно
разглеждане на документи от 587,16 лв.
Както бе посочено по-горе, претендираното възнаграждение за експресно
разглеждане на документи не се дължи от ответницата, поради недействителност на
тази част от договора за кредит, която недължимост е установена с влязлата в сила
част от първоинстанционното решение.
Според
изричното твърдение на ищеца в исковата молба, ответницата е направила плащания
по процесния договор за кредит в общ размер на 731 лева. Като се приспадне тази
сума от поетото с договора задължение в общ размер 1730,52 лв. по поредността
за погасяване на задълженията, предвидена в чл. 15 от договора, следва да се
приеме, че с плащането на сумата от 731 лв. ответницата е погасила изцяло
задължението си за заплащане на лихва за забава в размер на 78,60 лв.,
възнаградителната лихва в размер на 144,36 лв., както и част от главницата в
размер на 508,04 лв. Така останалата незаплатена от ответницата част от
задълженията й по договора за кредит е частта от главницата в размер на 693,56 лв.
Установено е, че с
договор за цесия, сключен на 01.12.2016 г., кредитодателят „В.К.” ООД е
прехвърлил на ищеца вземанията си срещу ответницата по посочения договор за
потребителски кредит, което е видно от представеното приложение № 1 към
договора за цесия. За прехвърлянето на тези вземания ответницата е надлежно уведомена
от новия кредитор в хода на исковото производство /чрез връчване на
уведомлението за цесията като приложение към исковата молба/, който е бил
упълномощен за това от стария кредитор, поради което цесията е породила
действие спрямо ответницата. Такова уведомяване представлява
релевантен за спорното право факт, настъпил след предявяване на иска и на
основание чл. 235, ал.3 ГПК
следва да бъде съобразено от съда.
Неоснователно е направеното с въззивната жалба възражение, че връчването на
уведомлението за цесията на особения представител на ответника
не може да се приравни на връчване на ответника, тъй като особеният
представител не притежавал представителна власт да приема изявления, свързани с
промяна в материалното правоотношение. Съгласно разпоредбата на чл. 45 от ГПК връчването на представител се смята за лично връчване.
Законодателят е посочил в разпоредбата фигурата "представител", без
да разграничава представителната власт на представителя от какво произтича - от
упълномощаване или по силата на закона - от акт на съда. Особеният представител е надлежен
адресат на всички твърдения, наведени от насрещната страна, вкл. в хода на
процеса. Следователно връчването на всички книжа по делото на ответника е
надлежно, ако е направено на особения представител и от този момент се пораждат
свързаните с факта на връчването правни последици. Осъщественото връчване на представител, било то на упълномощен или особен представител, е приравнено на
лично връчване, при което следва да се приеме, че в случая ответникът лично е
уведомен за извършената цесия. В този смисъл е постановеното решение № 198/18.01.2019г.
по т.д.№193/2018 г. на ВКС, І т.о., в което е прието, че връчването на материалноправно
изявление на особения представител, представлява надлежно уведомяване на
длъжника - ответник.
Отделно от това
следва да се посочи, че длъжникът може да възразява
за липса на уведомяване за извършената цесия само, ако едновременно
с това твърди, че вече е платил на стария кредитор или на овластено от него
лице след прехвърлянето на вземането. В случая не са налице твърдения на
ответницата за заплащане на исковите суми на стария кредитор и няма и
ангажирани доказателства за това.
С оглед
на горното основателен е предявеният иск за признаване съществуването на
вземане на ищеца срещу ответницата за частта от сумата 693,56 лв.,
представляваща главница по договор за паричен заем № 5396634/16.08.2016 г.,
сключен с „В.К.” ООД, ведно със законната лихва от подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение на 26.06.2017 г. до окончателното й
изплащане. За разликата над посочената
сума от 693,56 лв. до пълния предявен размер от 1201,60 лева /или за сумата
508,04 лв./, представляваща незаплатена главница по договора за кредит, искът е
неоснователен като погасен чрез плащане. Изцяло неоснователни като погасени
чрез плащане са и исковете за заплащане на договорна лихва върху главницата в
размер на 144,36 лв. и за мораторна лихва за периода от 25.04.2017 г. до
22.06.2017 г. в уважената му обжалвана част от 19,69 лв.
С оглед
на горното, обжалваното решение следва да бъде отменено в частите,
с които е признато за установено, че ответницата дължи на ищеца следните суми:
сумата 508,04 лв. – главница по договора за паричен заем, сумата 144,36 лв. –
договорна /възнаградителна/ лихва за периода от 30.08.2016 г. до 25.04.2017 г.
и сумата 19,69 лв. - лихва за забава за
периода от 25.04.2017 г. до 22.06.2017 г., и вместо него се постанови друго, с
което исковете за тези суми се отхвърлят. В останалата му обжалвана част, с
която искът за главница е уважен за сумата 693,56 лв., ведно със законната
лихва от подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение,
решението следва да бъде потвърдено.
С оглед изхода на спора пред
настоящата инстанция, решението следва да бъде отменено и в частта, с която
ответницата е осъдена да заплати на ищеца разноските в заповедното и исковото
производство /за държавна такса и юрисконсултско възнаграждение в двете
производства/, за разликата над сумата 126 лв., която сума ответницата дължи на
ищеца съобразно уважената част от исковете.
Жалбоподателката следва да бъде
осъдена да заплати на ответника по жалба юрисконсултско възнаграждение в размер
на 48 лв. съразмерно на отхвърлената част от възивната жалба.
Воден
от горното, Софийски градски съд
Р Е Ш
И :
ОТМЕНЯ решение № 53848/27.02.2020
г., постановено по гр.д. № 18149/2018 г. н.Софийски районен съд, В ЧАСТИТЕ, с които е признато за
установено, че Р.О.Д. дължи н. „А.з.к.на п.з.” ООД, н. основание чл. 422, ал. 1
от ГПК, вр. чл. 240, ал. 1, вр. чл. 99, ал. 1 и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД сумата 508,04 лв. / разлика над сумата 693,56
лв. до пълния предявен размер от 1201,60 лв./, представляваща незаплатена част
главница по договор за паричен заем № 5296634/16.08.2016 г., сключен между „В.К.”
ООД и Р.О.Д., сумата 144,36 лв.,
представляваща договорна /възнаградителна/ лихва за периода от 30.08.2016 г. до
25.04.2017 г., и сумата 19,69 лв.,
представляваща лихва за забава за периода от 25.04.2017 г. до 22.06.2017 г.,
както и в частта, с която Р.О.Д. е осъдена за заплати н.„Агенция за контрол а
просрочени задължения” ООД разноски за заповедното и исковото производство за
разликата над сумата 126 лв. до уважения размер от 328,07 лв., И ВМЕСТО
ТОВА ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявените
от „А.з.к.на п.з.” ООД срещу Р.О.Д.
искове с правно основание чл. чл. 422, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 240, ал. 1, вр.
чл. 99, ал. 1 и чл. 86 от ЗЗД за установяване съществуването на вземания на
ищеца за сумата 508,04 лв., представляваща незаплатена част от главница по договора
за паричен заем 5296634/16.08.2016 г., сключен между „В.К.” ООД и Р.О.Д., сумата 144,36
лв. – договорна /възнаградителна/ лихва за периода от 30.08.2016 г. до
25.04.2017 г. и сумата 19,69 лв., - лихва за забава за периода
от 25.04.2017 г. до 22.06.2017 г., ведно със законната лихва върху главницата
от 26.06.2017 г. до окончателното й изплащане, за които суми е издадена запоред
за изпълнение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 41565/2017 г. на СРС.
ПОТВЪРЖДАВА решението в останалата му обжалван.част, с
която е признато за установено, че Р.О.Д. дължи н. „А.з.к.на п.з.” ООД сумата 693,56
лв., представляваща
незаплатена част от главница по договора за паричен заем 5296634/16.08.2016
г., сключен между „В.К.” ООД и Р.О.Д., ведно със законната лихва от
26.06.2017 г. до окончателното изплащане н.сумата.
ОСЪЖДА Р.О.Д. да заплати н. „А.з.к.на п.з.” ООД сумата 48 лв. – юрисконсултско възнаграждение за възивното производство.
Решението е постановено при участието на „Агенция за събиране на взамания” ЕАД като трето лице-помагач на страната н.ищеца „А.з.к.на п.з.” ООД.
Решението е
окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.