Р
Е Ш Е
Н И Е №
гр.Нова Загора, 10.02.2021г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Новозагорският районен съд в публично заседание на двадесет и първи януари през две хиляди двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА НЕНОВА
при секретаря: Диана Дечева
и в присъствието на прокурора: разгледа докладваното от СЪДИЯ НЕНОВА Гр. дело № 543 по описа за 2020 год., за да се произнесе съобрази следното:
Производството е с правно основание чл. 124 ал.1 от ГПК.
Производството е образувано по искова молба от С.И.С., ЕГН **********,*** и Н.И. С. – Н. с ЕГН ********** *** двамата чрез процесуален представител и съдебен адресат - адв.М.П.М. ***.Н.Загора, с която се иска да се признае за установено по отношение на ответната община, че процесния имот, с площ от 2 980 кв.м., съставляващ част от поземлен имот с идентификатор 61310.15.201 по КККР на с. Радево, общ. Нова Загора, целият с площ от 12 538 кв.м., с начин на трайно ползване: за друг вид застрояване, при граници на целия имот: имоти с идентификатори 61310.15.11, 61310.15.119 и 61310.888.9901, е собственост на ищците, на основание наследствено правоприемство от техния баща И.С.И.,*** Загора, починал на 13.08.1998г., както и на основание давностно владение.
В исковата молба се твърди, че ищците С.И.С.Н.И. С. – Н. били законни наследници на И.С.И. - техен баща, б.ж. на с. Радево, общ. Нова Загора, починал на 13.08.1998г. Твърди се, че И.С.И. е бил собственик на дворно място с площ от 2 980 кв.м., ведно с жилищна сграда, стопански сгради и подобрения, съставляващо имот планоснимачен номер 198, находящ се в с. Радево, Новозагорска община, при граници: улица, Жела Драгиева и мера.
Твърди се още, че наследодателят на ищците бил получил този имот от своя баща и за правото си на собственост се бил снабдил с Нотариален акт № 169, том I, дело № 415/29.04.1992г., издаден след извършена обстоятелствена проверка, в която наследодателят бил признат за собственик на основание наследство и давностно владение. В исковата молба се твърди, че наследодателят на ищците - И.С.И. бил живял в този имот до смъртта си, след него имотът се владеел и ползвал от неговите деца - ищци в настоящото производство.
Така, в продължение на почти 100 години, процесният недвижим имот бил собственост на бащата на И.С.И., на него самия и на децата му С.И.С. и Н.И.С., през който дълъг период от време те владели и ползвали имота, и никой, и по никакъв повод не им бил оспорвал собствеността.
В исковата молба се сочи, че имотът не е бил включван в ТКЗС или в друга подобна организация. Ищците - наследници на И.С.И. *** Загора и редовно заплащали данък сграда и такса смет за него.
В исковата молба с е твърди, че ищците при опит да се снабдят със скица на процесния имот с оглед предстояща сделка на тях им е станало известно, че имотът процесния имот бил изключен от регулацията на селото и към момента се водел частна общинска собственост.
В исковата молба ищците твърдят, че тъй като за правото си на собственост притежавали документ – нотариален акт и през целия си съзнателен живот били владели и ползвали бащиния си имот, лично и заедно с праводателите си, не предполагали, че собствеността им над процесния имот се нуждае от допълнително установяване по реда на ЗСПЗЗ. Поради тази причина ищците не били подали заявление в ОС”З” за признаване правото им на собственост. Понастоящем процесният имот бил записан като частна общинска собственост и съставлявал част от поземлен имот с идентификатор 61310.15.201 по КККР на с. Радево, общ. Нова Загора, целият с площ от 12 538 кв.м., с начин на трайно ползване: за друг вид застрояване.
Ищците твърдят, че не могат пълноценно да упражняват правото си на собственост върху процесния имот, както и да се разпореждат с имота поради което за тях бил налице правен интерес от предявяване на настоящия иск
С исковата молба се представят Нотариален акт за собственост на недвижим имот, придобит по обстоятелствена проверка № 169/29.04.1992г. и удостоверение с изх. № 28/31.07.2020г. за наследници на И.С.И., издадено от Кметство, с.Радево, както и правят следните доказателствени искания: молят съда да им даде възможност да ангажират гласни доказателства, като допусне до разпит двама свидетели, при режим на довеждане, относно твърденията в исковата молба и 2. Молят съда да допусне съдебно-техническа експертиза, по която вещото лице след като се запознае с материалите по делото и направи справки в община нова Загора, ОС“З“ Нова Загора и АГКК-Сливен, както и навсякъде, където е необходимо да отговори на поставените в исковата молба въпроси. С исковата молба се моли съда да издаде на ищците съдебно удостоверение, по силата на което да се снабдят от ОГКК, гр.Сливен със скица на поцесния имот.
В законоустановения срок по чл.131 от ГПК ответника Община Нова Загора е представила по делото писмен отговор на исковата молба, в който заявява, че счита предявения иск бил недопустим, поради това, че Община Нова Загора не притежавала съответната процесуална легитимация. След проверка в отдел „Общинска собственост, транспорт и туризъм“ се установило, че няма данни процесния имот – ПИ с идентификатор 61310.15.201 по КККР на с.Радево, общ.Нова Загора, целия с площ 12538кв.м. или част от него да е собственост на общината. От направената справка в Кадастрално-информационната система на АГКК действително се установило, че в информацията за обекта за поземлен имот 61310.15.201 било посочено следното:“Поземлен имот 61310.15.201, област Сливен, община Нова Загора, с.Радево, п.к.8917, ул…//Неизвестна, м.-----, вид собств Общинска частна, вид територия урбанизирана, НТП за друг вид застрояване, площ 12538 кв.м., стар номер 000201“. В информацията за обекта в подраздел „Собственик“ била посочена следната информация“ОБЩИНА НОВА ЗАГОРА – ЗАСТРОЕНИ ТЕРИТ., ЕГН/БУЛСТАТ 99275, площ 1517 кв.м. от правото на собственост, заповед на директора на ОЗ“Земеделие“ почл. 45в, ал.7 от ППЗСПЗЗ одобряваща протоколно решение на комисията по чл.19 ал.2 от ЗСПЗЗ № ОД 32 от 17.06.2008г., издаден от ОД“Земеделие“-Сливен.
Съгласно чл.19 ал.1 от ЗСПЗЗ общината стопанисва и управлява земеделската земя, останала след възстановяването на правата на собствениците. След влизане в сила на плана за земеразделяне и одобрената карта на съществуващи и възстановими стари реални граници земите стават общинска собственост. В ал.2 било посочено, че определянето на имотите по ал.1 се извършва от комисия, назначена от директора на областна дирекция „Земеделие“. С посочената в Кадастрално-административна информационна система Заповед № ОД-32 17.06.2008г., издадена на основание чл.19 ал.2 от ЗСПЗЗ била назначена комисия, която да определи имотите по чл.19 ал.1 от ЗСПЗЗ. Комисията изготвила протоколно решение, като приложение № 1 към раздел първи, т.1 била посочила номерата на имотите, представляващи земи – общинска собственост на основание чл.19 ал.1 от ЗСПЗЗ за землището на с.Радево. Процесният имот 61310.15.201 със стар номер 000201 не бил измежду имотите посочени в това приложение, съответно не бил предаван на Община Нова Загора и за общината не било известно, че тя е била посочена като собственик на този имот. Обстоятелството, че община Нова Загора била посочена като собственик на имот 61310.15.201, с. Радево било станало известно едва след получаването на исковата молба. Данните за пралото на собственост обхванати от кадастъра имали само факултативен характер и записването им в Кадастралния регистър имали само информационно - оповестително действие. Записванията в Кадастралния регистър на недвижимите имоти не били източник за установяване на правото на собственост върху поземлените имоти. Те не пораждали, не погасявали или не изменяли вещните права и не били доказателство за тях.
В отговора на исковата молба се твърди, че не можело да се каже и че Община Нова Загора била придобила процесния имот по давност. Обстоятелството, че с промяната на плана част от имота се оказал извън регулацията на селото не означавало, че на собствениците им е била отнета собствеността върху тази част на имота. Собствеността на ищците не била отнемана, съответно за общината давността не била започвала да тече. Община Нова Загора нито била собственик на процесния имот, нито била владяла процесния имот и с поведението си не била давала повод за завеждане на иска.
В отговора на исковата молба ответната община твърди, че в случай че се установи, че Община Нова Загора е станала собственик на поцесния имот по силата на закона то искът бил неоснователен. Дори и да се предположело, че ищците владеят имота, в случая не можели да придобият имота по давност, тъй като не можело да се придобиват по давност имоти – частна държавна или общинска собственост. С изменението на чл.86 от ЗС с ДВ бр.33 от 1996г. в сила от 01.06.1996г. давността е изключена като придобивен способ само за вещите, които са публична държавна или общинска собственост. За вещите частна държавна или общинска собственост, завладени преди влизане в сила на изменението на чл.86 от ЗС от ДВ бр.33 от 1996г., давностния срок започва да тече от 01.06.1996г. десетгодишния срок на недобросъвество владение изтича на 31.05.2006г. На тази дата обаче, теченето на давностния срок е спряно с §1 от ДР на ЗС за срок от седем месеца, като с последващите изменения на правната норма спирането теченето на давностния срок е продължено до 31.12.2022г. Следователно вещното право върху имот частна държавна или общинска собственост не може да се придобие чрез десетгодишно давностно владение от трето лице, тъй като дори да се предположи, че теченето на давностния срок е започнало на 01.06.1996г., то е спряно в последния ден от срока – 31.05.2006г. с §1 ДРС ЗС за определен период от време, който към настоящия момент е удължен до 31.12.2022г.
С оглед изложеното в исковата молба, ответната Община счита, че искът е процесуално недопустим и неоснователен и моли да бъде оставен без разглеждане. Ответната Община в отговора на исковата молба заявява, че не възразява да се приемат представените с исковата молба писмени доказателства, като представя моли съда да приеме следните писмени доказателства: Заповед № ОД-32/17.06.2008г. на Директора на ОД“ЗГ“-Сливен, Приложение № 1 към раздел първи т.1 от Протоколно решение 2НЗ от 31.07.2008г., Заповед № ОД-48/23.09.2008г. на Директора на ОД“ЗГ“-Сливен. Моли съда да му даде възможност да ангажира доказателства за твърдените в отговора на исковата молба факти и предприемане на съответните процесуални действия, както и моли съда да му даде възможност да вземе становище и ангажиране на доказателства при посочване и представяне на нови доказателства, твърдения на ищците и направените от тях нови доказателствени искания.
Съдът като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност прие за установено следното от фактическа страна:
Видно от представеното по делото удостоверение за наследници № 28/31.07.2020г. издадено от Кметство – с. Радево, общ. Нова Загора на И.С.И. *** Загора, починал на 13.08.1998г., същият е оставил за свои наследници: 1. П.а И. С., с ЕГН ********** – съпруга, починала на 04.11.2014г., 2. С.И.С., с ЕГН ********** – син/ищец по настоящото дело/ и Н.И.С., с ЕГН **********/ ищца по настоящото дело/.
От представения по делото Нотариален акт за собственост на недвижим имот придобит по обстоятелствена проверка № 169 том I дело № 415/92г. на Новозагорски районен съдия е видно, че наследодателят на ищците е собственик на процесния имот.
От изготвената по делото СТЕ се установява, че процесният имот описан в нотариален акт № 169 от 29.04.1992г. с площ 2 980 кв.м. в плана на с.Радево, общ.Нова Загора, одобрен със заповед № 521/27.07.1987г. е с кадастрален номер 198 и е извън регулацията на селото. В кадастралната карта имота попада в ПИ 61310.15.201, целия с площ 12 538 кв.м., записан като собственост на община Нова Загора с граници ПИ 61310.15.119 – дере, ПИ 61310.15.11 – пасище, ПИ 61310.888.9901 – населено място. След измерване на място имота е с площ от 2 446. Кв.м., като разликата от 534 кв.м. попада в дерето и не може да се възстанови. Вещото лице е изготвил скица проект за изменение на КККР на с.Радево на ПИ 61310.15.201, като се образуват два нови имота – ПИ 61310.15.794 с площ 10092кв.м. и ПИ 61310.15.793 с площ 2 446.кв.м., по която мое да се направи проекта за разделяне на процесния имот.
От събраните гласни доказателства по делото, чрез разпита на свидетелите М.Т.М. и А.М.Д. се установи, че процесния имот се е владял без прекъсване от наследодателя на ищците повече от 70 години, като същият е наследен от ищците от наследодателя им И.С.И., който придобил имота чрез обстоятелствена проверка видно от Нотариален акт за собственост на недвижим имот придобит по обстоятелствена проверка № 169 том I дело 415/92г. от 29.04.1992г., като преди това процесният имот се е владял от неговите наследниците.
При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:
Искът е
основателен и доказан и следва да се уважи.
Искът по чл. 124, ал. 1 ГПК е претенция на собственика на имота да установи със сила на присъдено нещо правото си срещу лице, което му го оспорва или го смущава. Целта на защитата е разрешаването на спора за материално право, като бъде установено действителното правно положение в отношенията между страните във връзка с конкретния имот, като се осуетява занапред възникването на нов спор за материалното право на същото основание. Уважаването на иска по чл. 124, ал.1 от ГПК предполага установяването от страна на ищеца, с оглед доказателствената му тежест, че той е собственик на процесния имот на соченото основание, както и интерес от установяването му, който е налице при оспорване правото на собственост от ответника.
В процесния случай съдът намира, че ищците са избрали да се защитят с положителен установителен иск за собственост и имат правен интерес от предявяването му, въпреки направеното от ответната Община съдебно признание на основателността на иска. Правният интерес произтича от обстоятелството, че процесният имот към момента е записан като общинска собственост, по силата на законовите разпоредби на ЗСПЗЗ, относно незаявените в срок земеделски земи за възстановяване на собствениците им.
По делото са събрани са достатъчно писмени доказателства, от които може да се направи извода, че процесния имот, описан в нотариален акт № 169 от 29.04.1992г. с площ 2 980 кв.м. в плана на с.Радево, общ.Нова Загора, одобрен със заповед № 521/27.07.1987г., с кадастрален номер 198, извън регулацията на селото, който имот в КККР на село Радево попада в ПИ 61310.15.201, целия с площ 12 538 кв.м., записан като собственост на община Нова Загора с граници на целия имот: ПИ 61310.15.119 – дере, ПИ 61310.15.11 – пасище, ПИ 61310.888.9901 – населено място, е собственост на ищците С.И.С. и Н.И. С. – Н. и правото им на собственост по наследство не се оспорва от никого.
Видно от заключението на вещото лице след извършено от него измерване на място процесния имот е с площ 2446 кв., като разликата от 534 кв.м. попада в дерето и не може да се възстанови.
Видно от горното ищците се явяват собственици по наследство, на следния недвижим имот - ПИ с идентификатор 61310.15.793, проектна площ – 2445 кв.м., трайно предназначение на територията – урбанизирана, начин на трайно ползване – за друг вид застрояване, със съседи: 61310.15.794, 61310.15.11, 61310.15.119 който имот е ЧАСТ от ПИ 61310.15.201, целият с площ 12538 кв.м., записан като собственост на Община Нова Загора, трайно предназначение на територията- урбанизирана, начин на трайно ползване – за друг вид застрояване, с граници: ПИ 61310.15.119 – дере, ПИ 61310.15.11 – пасище, ПИ 61310.888.9901-населено място.
От заключението на вещото лице се установи че разликата от 534 кв.м. попада в дерето и същото не може да се възстанови на ищците, поради което съдът следва да отхвърли иска в тази му част като.
Самият ответник, в лицето на Община Нова Загора, признава изцяло предявения срещу нея иск, изрично заявявайки в отговора си по чл.131 ГПК, че тя никога не е владяла процесния имот.
Ответникът е придобил собствеността по силата на закон, а не на някакво друго основание. Настоящото решение се основава най-вече на признанието на ответната страна, което изрично следва да се посочи в настоящите мотиви, съобразно изискванията на чл.237 ГПК. Освен признанието се събраха и доказателства в подкрепа на предявения иск.
Следва съдът да осъди ответника да заплати на ищците направените по делото разноски, а именно: 55.00 лева – държавна такса, 550.00 лева – адвокатски хонорар и 200.00 лева – възнаграждение за вещо лице.
Водим от горното съдът,
Р
Е Ш И
:
ПРИЗНАВА за установено по отношение на ОБЩИНА НОВА ЗАГОРА, че поземлен имот с проектен идентификатор 61310.15.793, с площ – 2445 кв.м., трайно предназначение на територията – урбанизирана, начин на трайно ползване – за друг вид застрояване, със съседи: проектен идентификатор 61310.15.794, 61310.15.11, 61310.15.119 който имот е ЧАСТ от ПИ 61310.15.201, целият с площ 12538 кв.м., записан като собственост на Община Нова Загора, трайно предназначение на територията- урбанизирана, начин на трайно ползване – за друг вид застрояване, с граници: ПИ 61310.15.119 – дере, ПИ 61310.15.11 – пасище, ПИ 61310.888.9901-населено място е собственост на С.И.С., с ЕГН **********,*** И Н.И. С. – Н., с ЕГН **********,*** и отхвърля предявения иск в останалата част до размера от 2980кв. като неоснователен и недоказан.
Удостоверение за приемане на проект за изменение на КККР №25-322190-30.12.2020год. ведно с Проект за изменение на КККР приложен към него, издадени от АГКК са неразделна част от настоящото решение.
ОСЪЖДА ОБЩИНА НОВА ЗАГОРА да заплати на С.И.С., с ЕГН **********,*** И Н.И. С. – Н. с ЕГН **********,*** направените по делото разноски, както следва: 55.00 лева – държавна такса, 550.00 лева – адвокатски хонорар и 200.00 лева – възнаграждение за вещо лице
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от
получаване на съобщението пред СлОС.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: