Определение по дело №14482/2017 на Софийски градски съд

О  П  Р  Е  Д  Е  Л  Е  Н  И  Е

 

№...............

 

гр.София,02,10,2019год.

 

СОФИЙСКИ  ГРАДСКИ СЪД, І ГО, 14 състав в закрито заседание в състав:

 

                                              СЪДИЯ: Маргарита Апостолова

         

Като разгледа докладваното от съдия М.Апостолова, гр.дело № 14482 по описа за 2017 год., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 140 и сл. от ГПК.

Образувано е по предявени от „А.И.“ ООД срещу Р.Б., представлявана от Министъра на финансите, осъдителни искове за осъждане на държавата да заплати сума в размер на 5700000,00 лв., обезщетение за имуществени вреди, под формата на загуби и пропуснати ползи и 300000,00 лв. неимуществени вреди, настъпили в периода от 02,06,2014 г. до сегашния момент.

Релевират се доводи  за нарушение на правото на ЕС по повод съществуващо законодателство в областта на заповедното производство, даващо възможност за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл.417 от ГПК, допускане на незабавно изпълнение, наличие на разпоредбата на чл.47 от ГПК, сочеща на възможност за редовно уведомяване, чрез залепване на уведомление, необжалваемост на решенията на Окръжен съд при обжалване на действията на ЧСИ, извършено противоправно деяние от състави на СРС, СГС във връзка с граждански дела /гр. д № № 18325/2013 г., 18326/2013 г., 18327/2013 г. на СРС; гр. д. № 3871/2014 г., СГС, I-16 с-в.; ч.гр.д. 8434/2016 г., СГС, ЧЖ, VI с-в. и ч.гр.д. № 11938/2016 г./, както и нарушение извършено от ЧСИ.

Навеждат се доводи, че ищецът търпял имуществени вреди, в размер на разликата между справедливата пазарна цена и реалната пазарна цена на собствените му недвижими имот, отчуждени в рамките на образуваното срещу ищеца изпълнителното производство. Претендира и неимуществени вреди, изразяващи се в уронен авторитет на дружеството, невъзможността му да упражнява дейност в продължение на години и загуба на клиенти, както и негативни преживявания на собствениците на капитала на дружеството. Излага, че срещу него е предявен иск по чл. 422 от ГПК като е образувано д. № 553/2014 г. по описа на СГС, VІ-2 състав, което все още е висящо.

Съобразно изложеното моли исковата претенция да бъде уважена. Претендира разноски.

В указания законоустановен срок по чл. 131 от ГПК, е постъпил отговор от ответната страна, в който е изложено становище за недопустимост и неоснователност на исковата молба. Поддържа, че съгласно т. 6 от ТР № 3 от 2005 г. по тълк.д. № 3 от 2004 г. на ОСГК на ВКС пасивно легитимирани по искове с правна квалификация чл. 1 и 2 от ЗОДОВ са съответните държавни органи – юридически лица, а не техните поделения или държавата и в този смисъл Министъра на финансите не е пасивно легитимиран да представлява държавата по тази категория искове. Поддържа, че с исковата молба се иска присъждане на обезщетение от незаконосъобразни съдебни актове. В тази връзка посочва, че е недопустимо да се претендират вреди от влязло в сила съдебно решение. Излага съображения, че държавата не отговаря за действията на съдебния изпълнител в изпълнителното производство.

Въпреки многократно дадената на ищеца възможност за уточнение на исковата претенция същата съдът намира да не отговаря на изискванията за редовност на искова молба по смисъла на чл.127, вр.чл.128 от ГПК. Безспорно се претендират имуществени и неимуществени вреди. С разпореждане от 28,02,2018год., 02,08,2018год., 15,11,2018год., 11,02,2019год., 31,05,2019год. СГС е дал многократна възможност за  уточнение на претенцията.  С множеството депозирани по делото  молби от ищеца указанията не са изпълнени. Изложението е хаотично и непоследователно.  Не се сочат претендираните имуществени и неимуществени вреди от всяко въведено нарушение, от всеки един  от субектите-НС, СРС, СГС, НС. По отношение на  вредите от действия на  ЧСИ Държавата не е пасивно процесуално легитимирана. По отношение на  нарушенията на състави на СРС и СГС не се сочи конкретно какво противоправно деяние е извършено, което да е уточнено по време, място и начин на извършване. Поддържа се незаконосъобразно издадена ЗНИ, отказ за спиране по чл.420 от ГПК, образуване на „кухи дела“, нарушение на принципа за случайно разпределение на делата, забава за произнасяне, нарушение на потребителска защита. Отделно от  това по твърденията за недължимост на  вземането по договор за кредит, във връзка с който са издадени заповеди за изпълнение самият ищец твърди  да  е налице висящо производство по чл.422 от ГПК, в който всички твърдения за ненастъпила предсрочна изискуемост, потребителска защита, редовно уведомяване на длъжника и др. свързани въпроси подлежат на разглеждане  и е недопустимо разглеждането им  в самостоятелно производство. Относно релевираните доводи  за неимуществени вреди от  управителите на дружеството, последното не е активно процесуално легитимирано да претендира вреди.

В указания срок за отстраняване недостатъка на исковата молба, изтекъл на 17,06,2019г., ищецът не е изпълнил указанията на съда.

СГС намира да не се следва  ново указание до ищеца, тъй като достъп до правосъдие като ефективно правно средство за защита при нарушени права и предполагащ осигуряване на  страната на справедливо и публично разглеждане на делото от независим и безпристрастен съд, получаване на правна помощ при необходимост, когато страната  не е в състояние сама ефективно да организира защита си и възможността делото да бъде решено в разумен срок следва да се прилага балансирано като възможността за  уточнение на ИМ не е неограничена във времето.

Ето защо налице са предпоставките на чл.129, ал.3, вр.ал.1 от ГПК и чл.130 от ГПК и делото следва да бъде прекратено, а  молбата с приложенията –върната.

 

С оглед горното, съдът

 

О  П  Р  Е  Д  Е  Л  И:

 

ПРЕКРАТЯВА производството по гр.д.№14482/2017год. по описа на СГС, 14 състав.

ВРЪЩА депозираната молба с приложенията.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО за прекратяване може да се обжалва с частна жалба, пред Софийски апелативен в едноседмичен срок от съобщаването.

 

 

 СЪДИЯ: