Р Е Ш Е Н И Е
гр.К., 24.11.2017 година
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Казанлъшки районен съд, гражданска колегия в
публично заседание на 20.11.2017 година , в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НЕЙКО НЕЙКОВ
При секретаря Детелина Димитрова, като разгледа докладваното
от съдията гр. дело № 2518 по описа за 2017 година, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по чл. 127, ал. 2 от ЗЗД, изречение 1, във
вр. с чл. 32 от СК
В исковата си
молба ищецът твърди, че с ответника сключили
граждански брак на *******. в гр. Стара Загора, а от първи май 2013г., били фактически и окончателно разделени. С влязло
в сила Решение от 25.03.****г. по гр.д.№ ***/****г. по описа на РС-К., бракът
им бил прекратен.
Сочи, че по време на брака, на 10.10.****г., страните закупили семейно
жилище, находящо се в гр.К., ул."Х*********"
№ **, ет.*, ап.*, с цена *****.00 евро, договорена в Предварителен договор за
покупко - продажба на недвижим имот от 11.09.****г. Сумата в размер на *****.00
евро от цената на имота, ищцата твърди, че
заплатила на продавачите при сключване на предварителния договор, а
останалата сума в размер на *****.00 евро, страните заплатили с жилищен кредит
от „Б. П. Б.“ АД, офис Стара Загора.
Съгласно договора за жилищен кредит, страните по делото, в качеството им
на кредитополучатели се задължили да върнат на банката сумата в размер на *****.00
евро, ведно с договорените лихви и разноски за срок от **0 месеца, считано от
датата на първото по ред усвояване.
Усвояването на кредита в размер на *****.00 евро станало на 12.10.****г.
Сумите по кредита са преведени по сметка № B****************, с титуляр М.И. Б. (след развода - П.),
като на същата дата, по нареждане на ищцата от нейната сметка, банката е
изплатила на продавача Н. Г. Д., чрез нареждане за превод статистическа форма -
2 броя, на два транша, сумите от *******.00 евро и ****** евро, като е удържала
***** евро такси за преводите.
За обезпечение на кредита, в качеството на поръчител
- солидарен длъжник по заемната сума в договора за кредит, се е задължило трето
лице – Г. И. П.. В полза на баката, като обезпечение е учредена първа по ред
договорна ипотека върху закупения имот.
Ищцата твърди, че дължимите суми по отпуснатият
кредит са погасявани само от нея, както през време на брака, така и след
фактическата раздяла и след развода.
Сочи, че за периода от ******. - датата на
фактическата раздала до *******., била заплатила на „Б. П. Б." АД, по
договора за предоставяне на жилищен кредит № ****/R/****г., сума общо в размер на *****.20 евро, като
ответникът не участвал в заплащането на
дължимите суми по договора за кредит за исковия период. Една втора идеална част
от имота останала в собственост на ответника.
Сочи, че с нотариална покана за доброволно
изпълнение, ответникът бил поканен да
заплати половината от заплатената от ищцата сума по кредитните вноски, но
същият не пожелал да получи поканата, както и да се запознае с претенцията на
ищцата.
Моли съда да постанови решение, с което да
осъди ответника В.Г.Б., с ЕГН **********,***,
да заплати на М.И.П., с ЕГН **********,***, сумата от ****.60 евро,
представляваща половината от изплатените от ищцата суми за погасяване на
задължение по договор за банков кредит № ****/R/****г. /09.10.****г., общо в размер на *****.20
евро евро, за периода от ******* г. до ******* г., ведно със законна лихва
върху тази сума, считано от датата на предявяване на исковата молба до
окончателното й изплащане.
В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил
отговор от ответника В.Г.Б.. В отговора си твърди, че фактическата раздяла
между него и ищцата била на дата 01.03.****г.
и претенцията на ищцата за половината от платените вноски до март, ****г. била
неоснователна.
Твърди, че по време на брака с ищцата
придобили в режим на СИО и апартамент № 2 на първи етаж в жилищна сграда – блок
в гр. К., ул. „Х*********“ № ** и гаражна клетка № 2 на същия адрес.
Сочи, че имотите се ползвали единствено
от ищцата и затова на ******г. връчил Нотариална покана по чл.31, ал. 2 от ЗС,
като твърди, че от тази дата ищцата му дължи обезщетение, затова, че бил лишен
от възможността да ползва имотите съобразно дяловото си участие в тях. Сочи, че
следвало да се направи прихващане с неговото вземане за обезщетение за
ползването на1/2 ид.ч., което според него възлизало на **** лева. Представя
вносна бележка за внесена от него анюитетна вноска в размер на *** евро /*****
лева/ от дата ….2013г. В случай на евентуалност, че съдът не приеме, че
фактическата раздяла е от месец март, ****г. възразява за прихващане на сумата
от ******лева.
В съдебно заседание по настоящото
производство, страните поддържат предявените претенции чрез упълномощените от
тях адвокати, като ответникът се явява лично в двете заседания.
Съдът, като прецени събраните по
делото доказателства, в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа
страна следното:
Страните са бивши съпрузи, чийто брак, сключен на
08.10.2006г. в гр.Стара Загора е прекратен с влязло в сила Решение на 25.03.****
г., постановено по гр.д.№ ***/****г. по описа на Районен съд К., приложено към
делото. От Решението е видно, че родителските права над детето И. В. Б., с ЕГН **********
са предоставени на М. Б. (след развода П.). Жилището, находящо се в гр.К., на
ул.“Х*********“ № **, ет.1 ап.2, е предоставено за ползване на нея. Фамилното
име на ищцата преди развода е било Б., а след развода е П..
От представеният и приет по делото Нотариален акт № **,
том VІІ, рег.№ *****, дело № ****/****г. на Нотариус П. К., с рег.№ ***на НК, с
район на действие Районен съд К. и Предварителен договор за покупко – продажба
на недвижим имот от 11.09.****г. е видно, че през време на брака им, на 10.10.****г.,
страните са закупили семейно жилище. Същото представлява Апартамент № *, със
степен на завършеност 63 % груб строеж, находящ се на третия етаж, от жилищна
сграда, построена в ******* – ****, в
квартал *** по плана на гр.К., ул.“Х*********“ № **, състоящ се от дневна с
кухненски бокс, спалня, баня, и тоалетна в едно помещение и тераса със
застроена площ от ****квадратни метра, заедно с прилежащото складово помещение
– изба № 3, с полезна площ 9.00 квадратни метра, ведно с 1.08 квадратни метра
идеални части от правото на строеж и от общите части на сградата, при граници и
съседи на апартамента: от долу ап.№1 на П. С., от горе – ап.№ 5 на Х. С., от
запад – ап.№ 4 на Х.С., на складовото помещение - изба: от изток – офис № 1 на
Х. С., от юг – двор, от север – изба № 4, от изток – стълбище. Цената на закупения
имот е *****.00 евро.
Тази сума е заплатена на продавачите Николай Георгиев
Драгиев и съпругата му Мирна Читрахади на три части – *****.00 евро са
заплатени от ищцата на 11.09.****г., видно от предварителният договор,
представен и приет по делото.
Останалата сума в размер на *****.00
евро, страните по делото са заплатили с договорен и усвоен жилищен кредит № ****/R/****г. от „Б.
П. Б.“ АД, офис Стара Загора, в качеството си на кредитополучатели. От същият е
видно, че сумите по кредита са предназначени за закупуване на описания имот,
подробно описан в него.
От приетата по делото съдебно-
икономическа експертиза е видно, че кредитната сума от *****.00 евро е усвоена
на 12.10.****г. изцяло. На 12.10.****г. в 15:27ч. е наредена сумата от ********.00
евро от сметка № ********** на М.И. Б. (след развода П.) в полза на купувача Н.Г.
Д.. Основанието на превода е заплащане на недвижим имот. На същата дата и час е
наредена и втората сума в размер на *****00 евро от ищцата на купувача. Общата
преведена сума е в размер на *********.00 евро, ***** евро е удържана от същата сметка от
банката, на датата на усвояване на кредита и представлява такси по първоначално
отпуснатия кредит. Тези обстоятелства се потвърждават и от представените и
приети по делото нареждане за превод
статистическа форма – 2 броя от 12.10.****г. до „Б. П. Б.“ АД, офис С.З..
По делото не се спори, че имотът е
бил предназначен за задоволяване нуждите на семейството. Същият е придобит на
името на двамата бивши съпрузи.
Съдът приема за установено, че
страните са били разделени преди прекратяването на брака със съдебно Решение.
Приема, че окончателната фактическа раздяла е настъпила през месец май ****г.
От тази дата, страните са живели в различни жилища. Тези обстоятелства се
установяват от показанията на разпитаните по дело свидетелки С. М. и В. П. Двете
свидетелки твърдят, че познават бившите съпрузи, които са се разделили през май
****г. Твърдят, че след раздялата на страните, ответникът е живял на квартира.
Свидетелките твърдят, че са близки на страните, познават ги и се виждат почти
всеки ден. Съдът не дава вяра на разпитаният по делото свидетел В. М., който
казва, че страните са се разделили в края на зимата ****г., тъй като в
показанията си твърди, че се е виждал само с В. и то не много често, веднъж в
месеца. Този свидетел няма непосредствени впечатления за живота на семейството,
а неговата информация е единствено от споделеното му от В.. Този свидетел дори
не посочва, при раздялата на страните къде е живял ответника.
В пледоарията си процесуалният
представител на ответника твърди, че свидетелките М. и П. са заинтересовани, но
съдът счита, че и свидетелят М. също е заинтересован, тъй като той твърди, че е
приятел на ответника. Но в предвид естеството на отношенията, само близки хора
на страните, могат да имат информация за техният живот. Показанията на
свидетелките М. и П. са логични и
последователни, поради което съдът ги кредитира с доверие.
Съдът приема за установено, че за
периода от *******г. до *******г., ищцата е заплатила вноски по кредита, общо в
размер на 18 515.20 евро. Заплащането на тези суми се установява от
представеното и прието по делото Удостоверение № *********., издадено от „Б. П.
Б.“ АД и приетата и неоспорена от страните съдебно-икономическа експертиза.
Тези суми ищцата е заплащала с лични средства, придобити от доходите, които е
получавала като мениджър производство във фирма „*******“ ЕООД, гр.Г., за което е представила по делото
Удостоверение № ***/0*.0*.201*г. за исковия период, което е прието по делото.
По направеното от ответника
възражение за съдебно прихващане на сумата от ****.00 лева и ***.00 евро, съдът
с оглед събраните по делото доказателства приема за установено от фактическа
страна следното:
Страните по делото не спорят, че
притежават апартамент № 2 и гаражна клетка, находящи се в гр.К., ул.“Х*********“
№ **, ет.1 и апартамент № 3, находящ се гр.К., ул.“Х*********“ № **, ет.1. По
делото е представена и приета Нотариална покана, от която е видно, че е връчена
на ищцата на ******г. От съдържанието на същата и Констативен протокол от
12.05.2017г., съставени от Нотариус Н. Б., с рег. № *** на НК, с район на
действие Районен съд К. е видно, че ответникът е поканил ищцата да му заплаща
обезщетение за лишаването му от правото му на ползване на посочените имоти, съобразно
дяловото му участие.
По делото беше изготвена и приета
съдебно – техническа експертиза, която съдът приема за компетентно изготвена,
съгласно която размера на пазарния наем за периода от датата на връчване на
нотариалната покана – ******г. до октомври 2017г. включително е както следва:
за апартамент № 2 – ****00 лева; за гаражна клетка – 2**.00; за апартамент № 3
– ****.00 лева. Страните не спорят, че дяловото участие на ответника е ½
идеална част за апартамент № 3, ½ идеална част за гаражната клетка и 1/3
идеална част за апартамент № 2, тъй като, съгласно съдебното решение за
прекратяване на брака, посочено по-горе, последният апартамент е предоставен за
ползване на М.П., заедно с непълнолетния син на страните И. В. Б.. Съгласно
разпоредбите на Семейният кодекс и съдебната практика в този случай, квотите се
определят съобразно ползването на имота от непълнолетното дете като съответна
част от целият имот. С оглед на това, обезщетението за лишаване от правото
ответника да ползва имотите за посоченият период е: за апартамент № 2 – *****лева,
за гаражната клетка - ***00 лева, за апартамент № 3 – ***.00 лева. Общият
размер на обезщетението е в размер на ****** лева, за периода от ******г. до
октомври 2017г. включително.
Съдът не приема, че сумата от
представената от ответника с отговора на исковата молба и приета по делото,
вносна бележка от *****. е внесена от него, тъй като в същата за вносител е
посочена М.И. Б.. Твърдението на процесуалния представител на ответника, че
подписът, положен на вносната бележка, е на ответника, не се доказа по делото.
При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни
изводи:
Предявен е иск с правно основание чл.127 от ЗЗД. Съгласно разпоредбата на
чл.127, ал.1 от СК, това, което е
платено на кредитора, трябва да се понесе от солидарните длъжници по равно,
освен ако от отношенията по между им не следва друго. Съобразно разпоредбата на
чл.32
от СК, разходите за задоволяване на нужди на семейството се поемат от двамата
съпрузи. За
задължения, които единият от съпрузите е поел за задоволяване на нужди на
семейството, те отговарят солидарно, като съгласно чл. 127, ал.2 ЗЗД, всеки
солидарен длъжник, който е изпълнил повече от своята част, има иск срещу
останалите съдлъжници за разликата.
Въз основа на изложените обстоятелства следва да се приеме, че в качеството
си на кредитополучатели по сключения на 09.10.****г. договор за жилищен кредит
страните са получили сумата 45 000.00 евро, която е била използвана за
нуждите на семейството, за закупуване на семейно жилище. С оглед на това за тях
е възникнало при условията на солидарност задължението да върнат получената
сума. По сключения договор за кредит ищцата е заплатила на банката вноски в
размер общо на *******20 евро за периода от *******г. – датата на фактическата
раздяла между страните до *******г. датата на предявяване на претенцията.
Ответникът не е заплащал вноски по кредита за същият период, при което ищцата е платила дължимата
му част. С оглед на това, съдът приема,
че за изследвания период изпълненото в повече от ищцата, за сметка на другия
солидарен длъжник-ответника, е в размер на сумата от 9 257.60 евро.
Съгласно практиката на ВКС - ТР № 35 от 14.06.1971 г. на ОСГК, решение № 533 от 30.06.2010 г. по гр. д. № 1504/2009
г. на ВКС, ГК,
I г. о., решение № **** от 28.01.2009 г. по гр. д. № 5932/****
г. на ВКС, ГК,
II г. о., фактическата раздяла е обективно състояние в отношенията между
съпрузите, което се характеризира с липса на всякаква духовна, физическа и
икономическа връзка между тях и наличието й е основание да се приеме, че
презумпцията за съвместен принос е оборена и съответно придобитите имущества от
съпрузите в този период са техни лични. Въз основа на тази практика, отнесена
към спора по настоящото дело, следва да се направи извод, че погасените от
ищцата за периода след фактическата раздяла със средства от трудовите й
възнаграждения вноски по договора за кредит следва да се считат заплатени с
нейно лично имущество, а не с общи средства на двамата съпрузи. Общият принос
на двамата съпрузи при погасяване на кредита следва да се счита оборен поради
безспорно установения по делото факт на настъпила между тях фактическа раздяла
и липса на общо домакинство, считано от 01.05. 2013г.
Въз основа на изложеното, съдът счита
предявеният иск, с правно основание чл.127 от ЗЗД, във връзка с чл.32 от СК за основателен и доказан.
С оглед основателността на
претенцията, съдът на основание чл.86 от ЗЗД, следва да уважи искането на ищцата
за заплащане на законната лихва върху главницата от датата на забавата ******.2017г.
до окончателното изплащане. Съгласно чл.84 от ЗЗД, изречение трето, когато няма
определен ден за изпълнение, длъжникът изпада в забава, след като бъде поканен
от кредитора. Съгласно
съдебната практика – за дата на поканата на ответника се счита датата на депозиране
на исковата молба в съда - 31.08.2017г.
По възражението за съдебно прихващане на исковата сума с насрещно вземане
от ответника в размер на ****00 лева, съставляващо обещетение за лишаването на ответника
от ищцата да ползва съсобствените имоти, два броя апартаменти и гаражна клетка,
с правно основание чл.31, ал.2 от ЗС и сумата от *** евро, представляваща заплатена
вноска по кредита от ******.2013г., съдът счита следното:
Според правната теория и константната съдебна практика, възражението за
прихващане е средство за защита на ответника срещу предявения иск.
Процесуалното право да се предяви възражение за прихващане е елемент от правото
на защита на ответника в процеса. Процесуалните предпоставки са свързани с
наличието на висящ процес по ищцовото вземане и правния интерес на ответника,
обусловен от твърдените с възражението за прихващане вземания, както и
погасяването на двете насрещни права в резултат на прихващането до размера на
по-малкото. За разлика от изявлението на прихващане, което предпоставя
ликвидност на насрещните вземания, възражението за съдебно прихващане (съдебна
компенсация) е допустимо и основателно даже когато тези вземания или едно от
тях е неликвидно. Съдебното прихващане погасява насрещните вземания занапред, а
не от деня на възражението за прихващане. При направеното възражение за
прихващане в един съдебен процес ликвидността настъпва след като вземането,
предмет на възражението за прихващане, бъде установено със сила на присъдено
нещо.
Направеното
от ответника с отговора на исковата молба възражение е такова за съдебно
прихващане. Налице са предпоставките по чл. 103 от ЗЗД за
разглеждане на възражението. Съществуват насрещни вземания, идентичност на
субектите по вземанията и еднородност на престациите.
Съгласно правилата за разпределение на доказателствената
тежест по отношение на направеното от ответника възражение за прихващане,
същият следва да докаже, че има насрещно изискуемо парично вземане към ищеца за
посочения от него размер.
От
така установеното задължение на ответника към ищеца, за заплатена сума, дължима
от ответника по Договор за жилищен кредит № ****/R/****г. от „Б. П. Б.“ АД, офис Стара
Загора в размер на ****** евро, следва да бъдат прихванати задълженията на
ищеца към ответника общо в размер на ****** лева, съставляващо обезщетение за
лишаване на ответника от ищеца на правото на ползване на апартамент № 2, което
е в размер на ***** лева, на гаражната клетка - ***** лева, на апартамент № 3 –
****00 лева, за периода от ******г. до октомври 2017г. включително, които съдът
намира за основателни и доказани. В останалата част до размера на ******.00
лева и *** евро, счита възражението за съдебно прихващане за неоснователно и
недоказано.
За да бъде извършено съдебно
прихващане, следва сумата от ******* лева, да бъде конвертирана по официалният
курс на лева към еврото, който съгласно Закона на БНБ е фиксиран на 1.95583, от
което следва че сумата за съдебно прихващане е
в размер на ***** евро.
Съдебното прихващане следва да бъде извършено до
размера на по-малкото вземане, поради което и главният иск се явява основателен
и доказан за размера на * **6*** евро, а
за горницата над този размер е погасен, поради прихващане.
В съдебно заседание процесуалните представители на страните са направили
искане за присъждане на разноски, като процесуалният представител на ицеца
представя списък на разноските по чл.80 от ГПК.
На основание чл. 78 ал. 1 ГПК и чл. 78 ал.3 от ГПК, всяка от страните има право на
разноски, съответни на уважената и отхвърлената част от иска.
Ищецът претендира разноски в общ размер на ********* лева, представляващи
адвокатски хонорар в размер на **** лева, държавна такса в размер на *** лева и
такса банков превод 2.90 лева, депозит за вещо лице в размер на **** лева и
такса банков превод 2.40 лева, държавна такса за вписване на обезпечение на
иска 15.00 лева и такса банков превод 1.90
лева, окончателен депозит за вещо лице в размер на 50.00 лева и такса
банков превод 1.90 лева. В съдебно заседание процесуалният представител на
ответника е направил възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение
на процесуалният представител на ищеца, което не следва да бъде уважено, с
оглед правната сложност на иска и чл.7, ал.2, т.4 от Наредба № 1 от 9.07.2004
г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения,
съгласно която минималното дължимо адвокатско възнаграждение по настоящото дело
е в размер на ****** лева.
Ответникът в съдебно заседание претендира направените по делото разноски.
Не представя списък по чл.80 от ГПК. Съдът не следва да уважи искането за присъждане
на адвокатско възнаграждение на процесуалният представител на ответника, тъй
като видно от представеният договор за правна помощ такова не е заплатено. От
ответника са заплатени депозит за вещо лице в размер на *** лева и такса за
банков превод 2.40 лева, както и дължима сума в размер на *0.00 лева и *0.00
лева окончателен депозит за вещи лица /невенесени/. Общият размер на разноските,
които ответникът е направил са 2**.40 лева.
Съобразно уважената част от претенцията на ищеца, ответникът следва да му
заплати разноски в размер на ******* лева, а ищецът следва да заплати на
ответника разноски в размер на ** лева.
Мотивиран от гореизложеното, съдът
Р Е Ш И:
Осъжда В.Г.Б.,
ЕГН **********,***, ДА ЗАПЛАТИ на М.И.П., с ЕГН **********,***, сумата от ******* евро, представляваща половината от изплатените от ищцата суми
за погасяване на задължение
по договор за банков кредит № ****/R/****г. /09.10.****г., общо в размер
на ***** евро, за периода от *******
г. до ******* г., ведно със законна лихва върху тази сума, считано от датата на
предявяване на исковата молба в съда -****.201*г., до окончателното й изплащане,
като ОТХВЪРЛЯ
иска за горницата над 8 **6.76 евро, до пълния предявен размер от ****** евро, като погасен чрез прихващане.
Осъжда В.Г.Б., ЕГН **********,***, ДА
ЗАПЛАТИ на М.И.П., с ЕГН **********,*** ***** лева, представляваща
разноски по делото, на основание чл. 78 ал.1 от ГПК.
Осъжда М.И.П., с ЕГН **********,***, ДА ЗАПЛАТИ на В.Г.Б., ЕГН **********,***, сумата от **** лева, представляваща разноски по
делото, на основание чл. 78 ал.6 от ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред
Окръжен съд Стара Загора в двуседмичен срок от съобщаването му на
страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: