РЕШЕНИЕ
№ 162
гр. Горна Оряховица, 21.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ГОРНА ОРЯХОВИЦА, I СЪСТАВ, в публично
заседание на тридесети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година
в следния състав:
Председател:Павлина Тонева
при участието на секретаря Ивелина Анг. Панова
като разгледа докладваното от Павлина Тонева Административно наказателно
дело № 20244120200357 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
ЖАЛБОПОДАТЕЛЯТ М. А. А. останал недоволен и чрез адв. Н. И. К. от
ВТАК обжалва Наказателно постановление № **********/19.04.2024 г.,
издадено от Директора на Регионална дирекция по горите - Велико Търново, с
което на основание чл. 266, ал. 1, пр. 7 от Закона за горите (ЗГ) му е наложено
административно наказание – глоба в размер на 500 лв. (петстотин лева) за
нарушение по чл. 213, ал. 1, т. 2 от ЗГ. Поддържа, че наказателното
постановление е незаконосъобразно, тъй като при издаването е допуснато
съществено нарушение на процесуалните правила и нарушение на
материалния закон. Моли съда да отмени наказателното постановление.
В съдебно чрез адв. Н. К. жалбоподателят поддържа жалбата. Подробни
съображения излага в писмени бележки. Счита, че
административнонаказателното обвинение е недоказано от субективна страна.
Отделно твърди, че дори да се приеме, че доверителят е извършил вмененото
му нарушение, случаят е маловажен по смисъла на чл. 28 от ЗАНН. Излага, че
ниската стойност на дървесината показва занижена степен на обществена
1
опасност на деянието и А. не е извършвал други нарушения по ЗГ до
22.10.2023 г. Счита, че е нарушен принципа за съразмерност, тъй като
наложената санкция е явно несъразмерна на сумата, с която е бил ощетен
държавния горски фонд. Позовава се на Решение на Съда на Европейския
съюз от 9 февруари 2012 г. по дело M. U. C-210/10 и Решение на Общия съд
(VIII състав) от 17 март 2016 г. по дело Т-817/14. Счита и, че за едно и също
деяние М. А. е санкциониран с две наказателни постановления (процесното
НП и НП № **********/19.04.2024 г. ), със всяко от които е наложена глоба от
по 500 лв., като за съхранението на дървесина на стойност 75,90 лв. на А. са
наложени санкции, които надхвърлят стойността на предмета на нарушението
над десет пъти. Моли за отмяна на наказателното постановление. Претендира
присъждане на разноски.
ДИРЕКТОРЪТ НА РЕГИОНАЛНА ДИРЕКЦИЯ ПО ГОРИТЕ –
ВЕЛИКО ТЪРНОВО, представляван от гл. юрисконсулт Ц. С., оспорва
жалбата. Подробни съображения излага в писмени бележки. Счита, че не са
допуснати процесуални нарушения при издаване на обжалваното наказателно
постановление, а от събраните по делото писмени и гласни доказателства е
безспорно установено извършеното от жалбоподателя нарушение от
обективна и субективна страна. Излага съображения за неприложимост на
разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН. Моли съда да потвърди наказателното
постановление. Прави възражение за прекомерност на адвокатското
възнаграждение. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
ТЕРИТОРИАЛНО ОТДЕЛЕНИЕ – ГОРНА ОРЯХОВИЦА при
РАЙОННА ПРОКУРАТУРА – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, редовно призовано, не
изпраща представител и не изразява становище по жалбата.
СЪДЪТ, след като прецени събраните доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното:
На 22.10.2023 г. инспекторите в РДГ – Велико Търново И. Б., С. К. и И.
С. пътували по главния път между селата Сушица и Царски извор. Видели как
пада едно дърво от гората – от държавния горски фонд и отишли да извършат
проверка. Установили натоварена с дървесина мотофреза и конска каруца,
които били на ръба на гората. Имало лице, което извършвало сеч на дърво на
ръба на подотдела, но като ги видяло, избягало. Тъй като чули шум от машина,
Б. и С. навлезли навътре в гората и заварили жалбоподателя М. А., който
2
режел с моторен трион дърво. До него имало празна каруца с впрегнат кон. М.
А. казал, че кметът на с. Царски извор ги е пуснал да си добиват дърва. В
близост имало и трето лице, което също избягало. Впоследствие единият от
избягалите – св. Й. Б. Й. се върнал. Той също казал, че кметът на населеното
място ги е пуснал да си добиват дърва. Инспекторите извикали полиция.
Дошли и горският инспектор, който отговарял за подотдела и кметът на
населеното място, който потвърдил, че е разрешил на няколко лица да си
съберат дърва, но не от ДГФ, а от деретата и синорите в землището на с.
Царски извор. А. признал, че мотофрезата е негова. Инспекторите установили,
че М. А. няма издадено позволително за сеч, отсеченото дърво е от отдел 124,
подотдел „з“ – държавна горска територия и е от дървесен вид акация, с
диаметър в основата на пъна 20 см, като не е маркирано в основата на пъна с
контролна горска марка, а съхраняваните в моторната фреза с едноосно
ремарке дърва за горене са 1,5 пространствени куб.метра от дървесен вид
акация, за тях няма издадено позволително за сеч и не са придружени с
превозен билет. С. К. съставил Констативен протокол Серия В № 013050 от
22.10.2023 г. (л. 11). Моторният трион и 1,5 пространствени куб.метра от
дървесен вид акация били задържани и предадени за отговорно пазене на
вещи на И. Демеров – специалист лесовъдство при ТП ДГС Горна Оряховица.
Задържаната мотофреза с ремарке била предадена за отговорно пазене на М.
А..
На 22.10.2023 г. И. Б. съставил против М. А. А. АУАН серия В № 008592
за нарушение по чл. 213, ал. 1, т. 2 от ЗГ – за това, че на 22.10.2023 г. на
територията на РДГ Велико Търново, ТП ДГС Горна Оряховица, Община
Стражица, в отдел 124, подотдел „з“ – държавна горска територия съхранява
1,5 пространствени куб.метра от дървесен вид акация на моторна фреза с
едноосно ремарке, непридружени с превозен билет (л. 9-10). Актът е предявен
на А. същия ден за запознаване със съдържанието и подписан без възражения.
В срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН не са депозирани писмени възражения по
акта.
И. Б. съставил против М. А. и АУАН серия В № 008589/22.10.2023 г. за
нарушение по чл. 104, ал. 1, т. 5 от ЗГ, АУАН серия В № 008590/22.10.2023 г. за
нарушение по чл. 108, ал. 1, т. 1 от ЗГ и АУАН серия В № 008591/22.10.2023 г.
за нарушение по чл. 213, ал. 1, т. 1 от ЗГ.
3
Директорът на РДГ – Велико Търново изпратил сигнално писмо до ТО –
Горна Оряховица при РП – Велико Търново с искане за образуване на
наказателно производство по чл. 235 от НК (л. 12-13). В писмото е вписано и,
че при извършена служебна проверка е установено, че от 01.01.2018 г. до
момента лицето М. А. А. не е извършвало други нарушения по ЗГ на
територията на РДГ – Велико Търново.
С постановление от 26.02.2024 г. на основание чл. 243, ал. 1, т. 1, във вр.
с чл. 24, ал. 1, т. 1 от НПК прокурорът прекратил образуваното ДП № 18/2024
г. по описа на РУ – Горна Оряховица (пр. пр. № 7660/2023 г. ) за престъпление
по чл. 235, ал. 1 от НК и разпоредил препис от постановлението да се изпрати
на Директора на РДГ – Велико Търново за продължаване на
административното производство срещу А. (л. 15-16).
На 19.04.2024 г. инж. Д. Д. П. – Директор на Регионална дирекция по
горите – Велико Търново, след като разгледала актова преписка №
**********, съставения АУАН серия В № 008592/22.10.2023 г. и събраните
писмени доказателства издала против М. А. А. обжалваното Наказателно
постановление № **********/19.04.2024 г., с което на основание чл. 266, ал. 1,
пр. 7 от Закона за горите (ЗГ) му наложила административно наказание – глоба
в размер на 500 лева за нарушение по чл. 213, ал. 1, т. 2 от ЗГ (л. 5-6).
НП е връчено на А. на 11.06.2024 г. (л. 21).
На 20.06.2024 г. А. депозирал жалба против постановлението.
В хода на съдебното следствие свидетелите И. Б., С. К., И. С.
потвърждават описаната в АУАН и НП фактическа обстановка.
Допуснатият свидетел Й. Б. Й. в показанията си сочи, че с М. А. са
приятели и миналата година ходили за сухи дърва в синорите, където кметът
ги пуснал. С тях бил и Й.. Намерили цели отрязани, но сухи дървета и ги
вземали и натоварили - М. във фрезата, а той в каруцата.
От приетите по делото писмени и гласни доказателства се установява, че
въз основа на съставените АУАН серия В № 008589/22.10.2023 г. (л. 50-51),
АУАН серия В № 008590/22.10.2023 г. (л. 58-59) и АУАН серия В №
008591/22.10.2023 г. (л. 54-55), Директорът на РДГ – Велико Търново е издал
срещу М. А. А. съответно следните наказателни постановления: Наказателно
постановление № **********/19.04.2024 г., с което на основание чл. 266, ал. 1,
4
пр. 1 от ЗГ му наложила административно наказание – глоба в размер на 500
лева за нарушение по чл. 104, ал. 1, т. 5 от ЗГ, на основание чл. 273, ал. 1 от ЗГ
отнела в полза на държавата моторен трион марка „Хускварна 367 ХР“ като
вещ, средство на нарушението и определила да заплати обезщетение в размер
на 19,32 лв. в полза на Северноцентрално държавно предприятие – ДП
Габрово (л. 48-49); Наказателно постановление № **********/19.04.2024 г., с
което на основание чл. 266, ал. 1, пр. 1 от ЗГ му наложила административно
наказание – глоба в размер на 500 лева за нарушение по чл. 108, ал. 1, т. 1 от
ЗГ (л. 56-57) и Наказателно постановление № **********/19.04.2024 г., с
което на основание чл. 266, ал. 1, пр. 7 от ЗГ му наложила административно
наказание – глоба в размер на 500 лева за нарушение по чл. 213, ал. 1, т. 1 от
ЗГ (л. 52-53).
От показанията на св. Й. и приетите писмени доказателства се
установява, че въз основа Констативен протокол Серия В № 010777 от
22.10.2023 г., съставен от С. К. (л. 66), против Й. Б. Й. (установен на място от
инспекторите заедно с жалбоподателя М. А.) са съставени от инспектор И. С.
АУАН серия В № 009003/22.10.2023 г. за нарушение по чл. 213, ал. 1, т. 1 от ЗГ
(л. 67-68) – съхранение в конска каруца на 1 пространствен куб. метър дърва
за горене от дървесен вид акация и слива, немаркирани с контролна горска
марка и АУАН серия В № 009004/22.10.2023 г. за нарушение по чл. 213, ал. 1,
т. 2 от ЗГ (л. 71-72) - съхранение в конска каруца на 1 пространствен куб.
метър дърва за горене от дървесен вид акация и слива, непридружени с
превозен билет. Образуваните с тези актове административнонаказателни
производства са приключили с Предупреждение по чл. 28 от ЗАНН за Й. Б. Й.
с изх. № РДГ05-4043 от 17.04.2024 г. (л. 69-70) и Предупреждение по чл. 28 от
ЗАНН с изх. № РДГ05-4044 от 17.04.2024 г. (л. 73-74), че при извършване на
друго административно нарушение от същия вид, представляващо маловажен
случай, в едногодишен срок от влизане в сила на предупреждението, ще му
бъде наложено административно наказание.
Горната фактическа обстановка се установи от съвкупната преценка на
показанията на свидетелите И. Б., С. К., И. С. и Й. Й. и приетите по делото
писмени доказателства.
При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните
правни изводи.
5
Жалбата е подадена чрез наказващия орган в срока по чл. 59, ал. 2 от
ЗАНН от лице, което има право да обжалва наказателното постановление и е
сезиран компетентния съд, поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество, жалбата е основателна.
Административнонаказателното производство е строго формален
процес, тъй като чрез него се засягат правата и интересите на физическите и
юридически лица. Предвиденият в ЗАНН съдебен контрол върху издадените
от административните органи наказателни постановления е за
законосъобразност. От тази гледна точка съдът не е обвързан нито от
твърденията на жалбоподателя, нито от фактическите констатации в акта или в
наказателното постановление (арг. чл. 84 от ЗАНН, във вр. с чл. 14, ал. 2 от
НПК и т. 7 от Постановление № 10 от 28.09.1973 г. на Пленума на ВС), а е
длъжен служебно да издири обективната истина и приложимия по делото
закон. В тази връзка на контрол подлежи и самият АУАН по отношение на
неговите функции - констатираща, обвинителна и сезираща.
В настоящия случай АУАН и издаденото въз основа на него НП са
съставени от длъжностни лица в пределите на тяхната компетентност, с оглед
разпоредбата на чл. 274, ал. 1, т. 2 от ЗГ и Заповед РД-49-199/16.05.2011 г. на
Министъра на земеделието и храните (л. 25), с оглед нормата на чл. 275, ал. 1,
т. 2 от ЗГ.
Спазени са императивните процесуални правила при издаването на
АУАН и НП - тяхната форма и задължителни реквизити, съгласно
разпоредбите на чл. 40, 42, 43, ал. 5, чл. 57 и чл. 58, ал. 1 от ЗАНН.
Неоснователно е оплакването на жалбоподателя, че от съдържанието на
наказателното постановление не става ясно къде точно е мястото на
нарушението и това води до неяснота, която ограничава правото му на защита.
От прочита на АУАН и НП е видно, че с изискуемата се от закона
конкретика са посочени времето, мястото на нарушението и обстоятелствата,
при които е установено, с което правото на защита на жалбоподателя е
гарантирано в пълна степен.
В конкретния случай административнонаказателното производство е
образувано със съставянето на АУАН в предвидения от ЗАНН 1-годишен срок
от извършване на нарушението, респективно - 3 месеца от открИ.е на
6
нарушителя. От своя страна обжалваното наказателното постановление е
издадено в законоустановения 6-месечен срок. Поради това са спазени всички
давностни срокове, визирани в разпоредбата на чл. 34 ЗАНН, досежно
законосъобразното ангажиране на административнонаказателната
отговорност на жалбоподателя от формална страна.
Предвид изложеното, АУАН и НП са съставени без допуснати
съществени нарушения на процесуалния закон, които да обусловят отмяната
на атакуваното наказателно постановление на формално основание.
Неоснователно е твърдението на защитника, че М. А. е наказан два пъти
за едно и също деяние – с обжалваното Наказателно постановление №
**********/19.04.2024 г. и Наказателно постановление №
**********/19.04.2024 г. В случая с обжалваното НП жалбоподателят е
санкциониран за нарушение по чл. 213, ал. 1, т. 2 от ЗГ, а с Наказателно
постановление № **********/19.04.2024 г. е санкциониран за нарушение по
чл. 213, ал. 1, т. 1 от ЗГ. Съгласно Тълкувателно решение № 14 от 21.12.2021 г.
на ВАС по тълк.д. № 3/2021 г., ОСС, I и II колегия, извършват се две отделни
административни нарушения с едновременното осъществяване на деянието в
хипотезите на чл. 213, ал. 1, т. 1 и т. 2 от ЗГ при административното наказване
по чл. 266, ал. 1 от ЗГ и деянието поражда множественост на
административните нарушения.
От събраните по делото писмени и гласни доказателства е установено по
несъмнен начин, че на 22.10.2023 г. на територията на РДГ Велико Търново,
ТП ДГС Горна Оряховица, Община Стражица, в отдел 124, подотдел „з“ –
държавна горска територия М. А. А. е съхранявал 1,5 пространствени
куб.метра дърва за горене от дървесен вид акация на моторна фреза с
едноосно ремарке, непридружени с превозен билет, с което виновно е
нарушил забраната по чл. 213, ал. 1, т. 2 от ЗГ за съхранение на дървесина,
която не е придружена с превозен билет и е осъществил състава на
административно нарушение по чл. 266, ал. 1, т. 7 от ЗГ.
Фактът на извършване на нарушението, авторството на деянието и
вината на нарушителя се установяват по безспорен начин от показанията на
свидетелите И. Б., С. К., И. С. и Й. Й. и приетите по делото писмени
доказателства.
Съдът счита, че извършеното нарушение от жалбоподателя осъществява
7
признаците на маловажен случай по смисъла на чл. 28 от ЗАНН.
Разпоредбата на чл. 28, ал. 1 от ЗАНН дава възможност на
административнонаказващия орган при маловажни случаи на
административни нарушения да не налага наказание, като предупреди
нарушителя, че при повторно извършване на нарушение ще му бъде наложено
административно наказание. Съгласно Тълкувателно решение № 1/12.12.2007
г. по тълк. н. д. № 1/2005 г. ОС на НК на ВКС, преценката на
административнонаказващия орган за „маловажност” на случая по чл. 28 от
ЗАНН се прави по законосъобразност и подлежи на съдебен контрол. Ако
съдът констатира, че предпоставките на чл. 28, ал. 1 от ЗАНН са налице, а
административнонаказващият орган не го е приложил, това е основание за
отмяна на наказателното постановление. Легалната дефиниция на понятието
„маловажен случай“ се съдържа в § 1, т. 4 от ДР на ЗАНН. „Маловажен
случай“ е този случай, при който извършеното нарушение от физическо лице,
с оглед на липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на
други смекчаващи обстоятелства, представлява по-ниска степен на
обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушение.
Количество съхранявана, непридружена с превозен билет дървесина от
дървесен вид акация е 1,5 пространствени куб.метра и е на стойност 75,90 лв.
без ДДС по Ценоразпис – цени за продажба на дървен материал по дървесни
видове и сортименти от склад при ТП ДГС „Горна Оряховица“, считано от
02.05.2023 г. Малкото количество и ниската стойност на предмета на
нарушението сочи на незначителност на вредните последици и занижена
степен на обществена опасност на деянието.
При така установените данни от събраните доказателства не се
констатира жалбоподателят да не зачита нормите на ЗГ. Видно от сигналното
писмо от Директора на РДГ – Велико Търново до ТО – Горна Оряховица при
РП – Велико Търново с искане за образуване на наказателно производство по
чл. 235 от НК, при извършена служебна проверка е установено, че от
01.01.2018 г. до момента лицето М. А. А. не е извършвало други нарушения по
ЗГ на територията на РДГ – Велико Търново (л. 12-13). Необоснован е изводът
на административнонаказващия орган, отразен в обжалваното НП, че
съставените на жалбоподателя при текущата проверка още три броя АУАН за
нарушения по ЗГ свидетелстват, че последният, несъобразено със закона, е
8
добивал дървесина за продължителен период от време. Издадените въз основа
на тези три АУАН наказателни постановления, подробно описани по – горе не
са влезли в сила, поради което не може да се приеме, че към датата на
издаване на обжалваното НП са установени по предвидения в ЗАНН ред други
извършени от жалбоподателя нарушения по ЗГ.
Изложените съображения обуславят извод относно по-ниска степен на
обществена опасност на деянието в сравнение с обикновените случаи на това
нарушение.
Освен това в случая е налице липса на пропорционалност между
вредоносния резултат и размера на определената санкция.
С оглед горните мотиви съдът намира, че извършеното от
жалбоподателя нарушение отговаря на критериите, разписани в § 1, т. 4 от ДР
на ЗАНН, обуславящи окачествяването му като „маловажен случай“.
Основателно е твърдението на защитника, че макар и косвено за
маловажността на случая сочи и подхода на административнонаказващия
орган относно Й. Й., който е бил на мястото на проверката заедно с М. А. и на
който не е наложено наказание. От приетото по делото Предупреждение по чл.
28 от ЗАНН с изх. № РДГ05-4044 от 17.04.2024 г. (л. 73-74) е видно, че на Й. Б.
Й. е съставен АУАН серия В № 009004/22.10.2023 г. за нарушение по чл. 213,
ал. 1, т. 2 от ЗГ (л. 71-72) - за това, че на 22.10.2023 г. на територията на РДГ
Велико Търново, ТП ДГС Горна Оряховица, Община Стражица, в отдел 124,
подотдел „з“ – държавна горска територия съхранява в конска каруца 1
пространствен куб.метър дърва за горене на 2м дължина от дървесен вид
акация и слива (на стойност 49,50 лв. съгласно Ценоразпис – цени за продажба
на дървен материал по дървесни видове и сортименти от склад при ТП ДГС
„Горна Оряховица“, считано от 01.01.2024 г.), непридружени с превозен билет.
Директорът на РДГ – Велико Търново е приел, че деянието е маловажен
случай по смисъла на чл. 28 от ЗАНН, във вр. с § 1, т. 4 от ДР на ЗАНН,
поради което не му наложил наказание, а го предупредил писмено, че при
извършване на друго административно нарушение от същия вид,
представляващо маловажен случай, в едногодишен срок от влизането в сила
на предупреждението, за това друго нарушение ще му бъде наложено
административно наказание. С Предупреджение по чл. 28 от ЗАНН с изх. №
РДГ05-4043 от 17.04.2024 г. (л. 69-70) за Й. Б. Й. е приключило и образуваното
9
с АУАН серия В № 009003/22.10.2023 г. (л. 67-68)
административнонаказателно производство за нарушение по чл. 213, ал. 1, т. 1
от ЗГ.
В съответствие с разрешението, дадено с Тълкувателно решение №
1/12.12.2007 г. по тълк. н. д. № 1/2005 г. ОС на НК на ВКС, неприлагането от
административнонаказващия орган на нормата на чл. 28 от ЗАНН при
наличието на предпоставките за това, води до материална
незаконосъобразност на издаденото наказателно постановление и обуславя
неговата отмяна. В този смисъл и Решение № 390 от 15.03.2017 г. по к.а.н.д. №
187/2017 г. на АдмС – Пловдив, Решение № 70 от 12.04.2017 г. по к.а.н.д. №
34/2017 г. на АдмС – Хасково, Решение от 23.11.2017 г. по к.а.н.д. № 380/2017
г. на АдмС – Стара Загора, Решение № 600 от 30.05.2018 г. по к.а.н.д. №
301/2018 г. на АдмС – София област и др.
С оглед изложените съображения съдът следва да приложи
разпоредбата на чл. 63, ал. 2, т. 2 от ЗАНН, като отмени наказателното
постановление и предупреди извършителя, че при извършване на друго
административно нарушение от същия вид, представляващо маловажен
случай, в срок от една година от влизане в сила на съдебния акт, ще му бъде
наложено административно наказание за това друго нарушение.
При този изход на делото е частично основателна претенцията на
жалбоподателя за присъждане на разноските по делото, представляващи
адвокатско възнаграждение. Като съобрази разпоредбите на чл. 63д, ал. 1 и ал.
2 от ЗАНН, във вр. с чл. 143 и чл. 144 от АПК, във вр. с чл. 78, ал. 1 от ГПК,
във вр. с чл. 36 от Закона за адвокатурата и чл. 18, ал. 2, във вр. с чл. 7, ал. 2, т.
2 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения (ред. ДВ, бр. 88 от 04.11.2022 г. ) и действителната правна и
фактическа сложност на делото, съдът намира за основателно възражението
на въззиваемата страна за прекомерност на адвокатското възнаграждение.
Делото не се отличава с фактическа и правна сложност, поради което се дължи
адвокатско възнаграждение в минимален размер. Поради това следва да осъди
Регионална дирекция по горите – Велико Търново да заплати от бюджета си в
полза на жалбоподателя М. А. А. направените по делото разноски в размер на
400 лв., представляващи платен в брой адвокатско възнаграждение съгласно
договор за правна помощ и съдействие от 19.06.2024 г. (л. 90).
10
При този изход на делото е неоснователна претенцията на въззиваемата
страна за присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение.
Водим от изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № **********/19.04.2024 г.,
издадено от Директора на Регионална дирекция по горите - Велико Търново, с
което на М. А. А., с ЕГН **********, с адрес с. ************, на основание
чл. 266, ал. 1, пр. 7 от Закона за горите (ЗГ) е наложено административно
наказание – глоба в размер на 500 лв. (петстотин лева) за нарушение по чл.
213, ал. 1, т. 2 от ЗГ.
ПРЕДУПРЕЖДАВА М. А. А., с ЕГН **********, с адрес с.
***********, че при извършване на друго административно нарушение от
същия вид, представляващо маловажен случай, в едногодишен срок от
влизането в сила на настоящия съдебен акт, за това друго нарушение ще му
бъде наложено административно наказание.
ОСЪЖДА Регионална дирекция по горите - Велико Търново да заплати
на М. А. А., с ЕГН **********, с адрес с. *****************, разноски по
делото в размер на 400 лв. (четиристотин лева).
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен
съд – Велико Търново в 14 дневен срок от съобщението до страните.
Съдия при Районен съд – Горна Оряховица: _______________________
11