Р Е
Ш Е Н
И Е
Номер Година
28.06.2021 Град С.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
С.Т РАЙОНЕН СЪД XII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ
На деветнадесети
май Година 2021
в публично съдебно
заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: И. Р.
Секретар: В.П.
Прокурор:
като разгледа
докладваното от съдията Р. гражданско дело номер 297 по
описа за 2021 година и за да се произнесе взе предвид
следното:
Предявени са искове с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Ищецът М.Б.Н.
твърди
в исковата си молба, че на
13.06.2017 г., от 12.50 часа до 13.40 часа, в жилището му в -, при условията на
неотложност, били извършени обиск и изземване по ДП № 349зм154/2017 г. на О., а
от 13.50 часа до 14.20 часа било извършено претърсване и изземване в
апартамента му на посочения адрес, като били иззети с протокол документи и 2
бр. компютърни конфигурации. На 14.06.2017 г. бил привлечен в качеството на
обвиняем по същото досъдебно производство, за това, че в периода от януари 2014
г. до юли 2017 г., в гр. С., в условията на продължавано престъпление, без
съответно разрешение, извършвал по занятие банкови сделки - предоставяне на
парични заеми срещу лихва - престъпление по чл. 252, ал. 2, вр. с ал. 1, вр. с
чл. 26, ал. 1 НК. Непосредствено след привличането му бил извършен и разпит на
обвиняем. След приключването му била извършена полицейската му регистрация. С
постановление на наблюдаващият прокурор от 14.06.2017 г. бил задържан за срок
от 72 часа за довеждането му пред съд, като задържането започнало в 13.23 часа
на 14.06.2017 г., а на 16.06.2017 г. същият прокурор отказал да изготви искане
по чл. 64, ал. 1 НПК и му взел МН „Гаранция“ 5000 лева. Постановлението било
получено в следствения арест в 12.15 часа. По този начин престоял в същия арест
две денонощия. На 16.03.2018 г. с постановление на разследващ полицай му било
повдигнато ново обвинение по чл. 252, ал. 1, пр. 1 НК. На 22.08.2018 г. в ОС С.
бил внесен обвинителен акт срещу него за извършено престъпление по чл. 252, ал.
1 НК, по който било образувано нохд № 403/2018 г., което с протоколно
определение от 16.10.2018 г. било прекратено, а делото върнато на прокуратурата
за отстраняване на съществени процесуални нарушения. Срещу това определение бил
подаден частен протест от ОП С., а с определение № 668/14.11.2018 г. по внчд № 587/2018 г. ПАС то било
потвърдено. С постановление от 28.05.2019 г. на разследващ полицай било
извършено ново, трето поред негово привличане в качеството на обвиняем за
извършено престъпление по чл. 252, ал. 1 НК и разпита му. На 28.05.2019 г. били
предявени отново материалите по разследването на същия и защитникът му, който
поискал очни ставки с разпитани свидетели, каквито били проведени. На
05.09.2019 г. било извършено отново предявяване на материалите от разследването,
а със заключителното постановление било изразено становище за предаването му на
съд за извършено престъпление по чл. 252, ал. 1 НК. С постановление от
10.10.2019 г. на зам.окръжен прокурор в ОП С. било прекратено наказателното
производство по досъдебното производство, поради недоказаност да е осъществил
престъпния състав на чл. 252, ал. 1 НК. С постановлението било разпоредено да
му бъдели върнати иззетите веществени доказателства, като същото било влязло в
сила на 01.11.2019 г., а веществените доказателства му били върнати на
26.11.2019 г. Фактът на прекратяване на наказателното производство водел до
приложението на чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ. Претърпял неимуществени вреди от
воденото срещу него наказателно производство, приключило с постановление за
прекратяването му, подробно описани в исковата му молба. В конкретния случай
справедливото обезщетение за причинените му неимуществени вреди от повдигнато
обвинение и продължилото от 14.06.2017 г. до 10.10.2019 г. наказателно
производство се равнявало на 8000 лева със законната лихва от влизане в сила на
постановлението за прекратяване. В пряка причинна връзка от незаконното му
обвинение претърпял и имуществени вреди в размер на заплатеното адвокатско
възнаграждение за защитата му от 800 лева, което било доказано с оригиналния
договор в кориците на делото, не било прекомерно, а съобразено с правната
сложност на производството и извършените процесуално следствени действия, а и с
минимално установените размери на адвокатските възнаграждения в Наредба №
1/09.07.2004 г. Искането е да се осъди ответникът да заплати на ищеца сумата от
8000 лева за обезщетение на претърпени неимуществени вреди и сумата от 800 лева
обезщетение за претърпените имуществени вреди, пряка и непосредствена последица
от повдигнатото му обвинение в извършваенето на престъпление по чл. 252, ал. 2,
вр. с ал. 1, вр. с чл. 26, ал. 1 НК и чл. 252, ал. 1, пр. 1 НК по досъдебното
производство, което е било прекратено, поради недоказаност на обвинението, и
законна лихва върху тези суми от 01.11.2019 г. до изплащането им, както и
сторените по делото разноски.
Ответната П. оспорва изцяло предявените
искове, които моли съда да отхвърли, като неоснователни, с
възражения и доводи, изложени подробно от представителят й в подадения
в срок отговор и в хода на делото по същество.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства,
поотделно и в съвкупност с исканията, възраженията и доводите на страните, взе
предвид и настъпилите след предявяване на исковете факти, от значение за спорното
право, намери за установено следното:
Със съставените протоколи за извършени на 13.06.2017 г.
претърсвания и изземвания в жилището на ищеца в -, и лекият му автомобил, и
обиск и изземване от ищеца, е образувано, при условията на чл. 212,
ал. 2 НПК, срещу неизвестен извършител, за престъпление по чл. 252, ал. 1, във
вр. с чл. 26, ал. 1 НК, приложеното досъдебно производство № 349зм154/2017 г.
на О. С., за което е уведомена на същата дата и О. С. (т. I, л. 44-56
от д.пр.)
С докладвано на наблюдаващият зам.окръжен прокурор, по реда
на чл. 219, ал. 1 НПК, постановление от 14.06.2017 г. на
разследващ полицай по същото досъдебно производство, ищецът е бил привлечен в
качеството на обвиняем в извършването на описаното в това постановление тежко престъпление
по чл. 252, ал. 2, във вр. ал. 1 и чл. 26, ал. 1 НК. С постановление от същата
дата на наблюдаващият прокурор ищецът е бил и задържан за срок от 72 часа в
Следствения арест на основание чл. 64, ал. 2 НПК. След това е бил и разпитан
като обвиняем в присъствието на упълномощен от него защитник, на който е заплатил
за защитата му по това производство адвокатско възнаграждение от 800 лева,
видно от представения в същото производство договор за правна защита и
съдействие от 14.06.2017 г. (т. I, л. 22 от д.пр.). Неоснователно
е възражението на представителя на ответната прокуратура за прекомерност на
това възнаграждение, защото е в минималния размер по чл. 12, във вр. с чл. 13,
т. 3 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения (Обн. ДВ, бр. 64/2004 г., изм. и доп.).
С
постановление от 16.06.2017 г. наблюдаващият зам.окръжен прокурор е отказал да
изготви искане до ОС С. за вземане на МН „Задържане под стража“ на ищеца, на
който е взел със същото постановление мярка за неотклонение „парична гаранция“
в размер на 5000 лева, като е определен 10-дневен срок за внасянето й (т.
I, л.
30 от дос.пр.).
С последващо постановление на наблюдаващият зам.окръжен прокурор от 16.06.2017
г. е разпоредено освобождаването на ищеца от ареста (т.
I, л. 29 от дос.пр.).
С
постановление от 16.03.2018 г. на разследващият полицай ищецът е бил привлечен
като обвиняем в извършването на подробно описаното в същото престъпление по чл.
252, ал. 1, пр. 1 НК, след което е и разпитан в това му качество (т. I, л. 36-38 от д.пр.).
С постановление на наблюдаващият прокурор от 27.03.2018 г. на ищецът са върнати
посочените в същото веществени доказателства, а на 19.06.2018 г. са му
предявени материалите по разследването (т. I, л. 103
и 106
от д.пр.). На 20.06.2018 г. досъдебното производство е изпратено
на прокурора с мнение на разследващият орган за предаване на ищеца на съд, а с
постановление от 30.07.2018 г. наблюдаващият зам.окръжен прокурор е отменил
взетата по отношение на него мярка за неотклонение „парична гаранция“ от 5000
лева, поради изтичане на срока по чл. 234, ал. 8 НПК.
На
22.08.2018 г. на ищецът е било повдигнато обвинение в извършването на посоченото
престъпление
по чл. 252, ал. 1, пр. 1 НК и с внесен от наблюдаващият зам.окръжен
прокурор обвинителен акт. За разглеждането му е било образувано приложеното с
досъдебното производство нохд № 403/2018 г. на СтОС, което е било прекратено с
протоколно определение от 16.10.2018 г., а делото върнато на прокурора за
отстраняване на посочените в същото съществени процесуални нарушения в
досъдебното производство, довели до ограничаване на процесуалните права на
обвиняемия и пострадалите. Това определение е било потвърдено с определение №
668/14.11.2018 г. по внчд № 587 по описа за 2018 г. на П.ския А., образувано по
частен протест на ОП С. срещу същото.
По
указания на наблюдаващият зам.окръжен прокурор в постановление от 18.03.2019
г., с постановление от 28.05.2019 г. на разследващият орган ищецът е бил
привлечен като обвиняем в извършването на подробно описаното в същото
престъпление по чл. 252, ал. 1, пр. 1 НК, а след това и разпитан в това му
качество (т. VII,
л. 16-19 от д.пр.).
На
28.05.2019 г., в присъствието на упълномощен от него друг защитник, са му
предявени материалите по разследването, при предявянето на които е поискано
извършването на очни ставки с двама от разпитаните свидетели (т. VII, л. 31 от
д.пр.). Наблюдаващият зам.окръжен прокурор е уважил това искане и с
постановление от 06.06.2019 г. е указал извършването на очни ставки на ищеца с
разпитаните свидетели, посочени в същото постановление (т. VII, л. 35 от
д.пр.). На 13.06.2019 г. ищецът е бил призован, а в периода от 20.06.2019 г. до
11.07.2019 г. участвал в извършените девет очни ставки с разпитаните свидетели,
посочени в съставените за същите протоколи (т. VII, л. 44-70 и 82 от д.пр.).
На
05.09.2019 г. са му предявени в присъствието на упълномощения от него защитник
материалите по разследването, а на 10.09.2019 г. досъдебното производство е постъпило
в ОП С. с мнение на разследващият орган по чл. 235 НПК за предаване на ищеца на
съд (т. VII, л. 111 и 116 от д.пр.). С влязлото в сила на 29.11.2019 г. (доколкото
няма данни да е било обжалвано по чл. 243, ал. 4 НПК, както сочи и писмото от
14.05.2021 г. на ОП С. – л. 30) постановление
от 10.10.2019 г., наблюдаващият зам.окръжен прокурор е прекратил наказателното
производство по досъдебното производство срещу ищеца с мотиви за недоказаност
да е осъществил престъпния състав на чл. 252, ал. 1 НК (л.
13-17 от прил. пр.пр. № 1587/2017 г. на ОП С.).
От показанията на свидетелката Н. (-),
които съдът кредитира, тъй като са непосредствени, последователни и логични, и
не протовиречат на останалите доказателства, се установява още, че ищецът бил
ужасен от повдигнатото му обвинение в **, с което не бил съгласен, бил сринат
емоционално и психически от обвинението, като мълчал и избухвал в излияния, че
това не можело да се случва, споделил за условията в ареста, а след
получаването на призовката от съда станал нервен и избухлив, като отново
започнал да не спи и оплаквал от главоболие, както и от болки в рамената и
кръста, които му се случили и непосредствено след освобождаването му ареста,
като през цялото време на накаказателното производство изпитвал безпокойство и
приемал аналгетици за потискане на главоболието и схващането на раменете, а
отказвал да се среща и с близки поради срама от повдигнатото обвинение, които
му негативни изживявания не изчезнали веднага след прекратяване на
наказателното производство (св. Н.).
От
справките за съдимост на ищеца в досъдебното производство е видно още, че е бил
осъждан с влязла в сила на 26.11.2007 г. присъда по нохд № 106/2006 г. на СтОС,
за извършено престъпление по чл. 343, ал. 1, б. „в“, във вр. с чл. 342, ал. 1 НК, на 1 година и 6 месеца лишаване от свобода, чието изпълнение е било
отложено по чл. 66 НК за изпитателен срок от 3 години, а на 23.11.2012 г. е бил
реабилитиран по право по чл. 86, ал. 1, т. 1 НК. Други релевантни доказателства
не са представени по делото.
При тези установени по делото обстоятелства, съдът намери,
че предявените главни искове са доказани напълно в своето основание. Според чл. 2, ал. 1, т. 3,
пр. 2
ЗОДОВ, държавата отговаря и за вредите, причинени на
граждани от
прокуратурата, при обвинение в извършване на престъпление, ако образуваното
наказателно производство бъде прекратено поради това, че деянието не е
извършено от лицето, какъвто е и случая. Според чл. 4 ЗОДОВ, държавата дължи
обезщетение за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и
непосредствена последица от увреждането, независимо от това дали са причинени
виновно от длъжностното лице. В случая по
делото се установи, че ищецът е бил обвинен в извършването на горепосоченото престъпление
против паричната и кредитната система, образуваното за преследването на което наказателно
горепосочено производство е било прекратено с влязлото в сила горепосочено прокурорско
постановление, поради недоказаност по несъмнен начин ищецът да е осъществил
състава на това престъпление, което според т. 7 от задължителното за съдилищата
ТР 3-2005-ОСГК на ВКС представлява именно посоченото сега в чл.
2, ал. 1, т. 3, пр. 2 ЗОДОВ (преди в чл. 2, т. 2 ЗОДОВ) - прекратяване на наказателното производство поради това,
че деянието не е извършено от лицето (т. 7 ТР 3-2005-ОСГК).
В пряка причинна връзка от това му обвинение, същият е претърпял горепосочените
имуществени вреди от 800 лева, представляващи платено адвокатско възнаграждение
за защитата му в това производство. От показанията на свидетелката Н. се
установи, че той е бил и ужасен от повдигнатото му обвинение в **, с което не
бил съгласен, бил сринат емоционално и психически, поради което мълчал и избухвал
в излияния за невъзможност на случващото се, споделял и за условията в ареста, а
след получаване на призовката от съда станал нервен и избухлив, и отново
започнал да не спи и се оплаквал от главоболие, болки в рамената и кръста,
които му се случили и непосредствено след освобождаването му от ареста, като
през цялото накаказателното производство изпитвал безпокойство и приемал
аналгетици за потискане на главоболието и схващането на раменете, а отказвал да
се среща и с близки поради срама от повдигнатото обвинение, които му негативни психически
изживявания не са изчезнали веднага след прекратяване на наказателното
производство. Тези неблагоприятни последици, са пряка и непосредствена
последица от недоказаното му обвинение. А след като е така, от влизането в сила
на 29.11.2019 г. на прекратяващото наказателното производство прокурорско
постановление, е възникнала и отговорността на Държавата за обезвреда на тези претърпени
от ищеца от същото недоказано обвинение имуществени и неимуществени вреди (т.
4 ТР 3-2005-ОСГК). Пасивно легитимирана да отговаря за
обезвредата им е именно ответната Прокуратура на РБ, защото
органите й имат функцията да повдигат и поддържат в наказателното производство обвинението
за престъпления от общ характер, а в случая именно наблюдаващ зам.окръжен прокурор
е имал водеща
и контролираща функция в досъдебното производство, в което с
посочените постановления, а след това и с изготвен и внесен в съда обвинителен
акт, е било повдигнато и поддържано обвинение на ищеца в извършването на
посоченото престъпление, наказателното производство за което е било след това
прекратено, поради недоказаност на същото обвинение (чл.
46, ал. 1 и 2 НПК и т. 5 ТР 3-2005-ОСГК).
Ето защо съдът намери, че предявените главни искове са доказани напълно в
своето основание (чл. 2, ал. 1, т. 3, пр. 2, във вр. с чл. 4 ЗОДОВ).
По отношение на размера на предявения иск за обезщетение
на
претърпените имуществени вреди, същият съдът намери за
доказан до претендираният от ищеца размер от 800 лева, до
който по делото се установи от договора за правна защита и
съдействие в досъдебното производство, че ищецът е платил адвокатско
възнаграждение за защитата си в същото
производство,
което с оглед изложеното не е прекомерно, а възражението за противното на
представителят на ответника се явява неоснователно. Това
възнаграждение представлява имуществена вреда – загуба за ищеца, пасивно
легитимирана да отговаря за обезщетяването на която е ответната
Прокуратура на РБ (така и Р 832-2010-IVг.о.). Поради това до размера от 800 лева,
предявеният от ищеца главен иск за обезвреда на тези претърпени
от него имуществени
вреди от недоказаното му обвинение, следва да бъде
уважен, като основателен, заедно със законната лихва върху същото от влизане в
сила на постановлението за прекратяване на наказателното производство на
29.11.2019 г. до изплащането му, а в останалата му част, искът за присъждане на
законна лихва върху същото обезщетение и за претендирания от ищеца период от 01.11.2019
г. до 29.11.2019 г., следва да се отхвърли, като неоснователен (т.
4 ТР 3-2005-ОСГК, Р 832-2010-IVг.о.).
По
отношение на размера на дължимото му се обезщетение
за претърпените неимуществени вреди, съдът съобрази, че същото
се определя с оглед обществения критерий за справедливост по чл. 52 ЗЗД, като
се вземат предвид всички особености на случая (т. 11 ТР 3-2005-ОСГК и Р
832-2010-IV г.о.). Такива по исковете по чл. 2, ал. 1 ЗОДОВ са и личността на увредения,
данните за предишните му осъждания, начина му на живот и обичайна
среда, тежестта на престъплението, за което му е повдигнато
обвинение, продължителността на наказателното производство, наложените мерки на
процесуална принуда, отражението върху личния, обществения и професионалния му
живот,
разгласа и публичност, стигнало ли се е до разстройство на здравето
му,
а ако увреждането му е трайно, каква е и медицинската
прогноза за развитието на заболяването му. Във всички
случаи на приложение на чл. 52 ЗЗД,
база при определяне на паричното обезщетение за причинени неимуществени вреди са
и стандартът
на живот в страната и средностатистическите показатели за доходи по време на
възникване на увреждането. Справедливостта изисква сходно разрешаване на
аналогични случаи, като израз на общоприетата оценка и възприетото в обществото
разбиране за обезвреда на неимуществени вреди от един и същи вид. Поради това следва да
се съобразява и съдебната практика в сходни хипотези, която
се е ориентирала при обичайните за причиненото от незаконното обвинение
неудобство, притеснение, безпокойство и страх, да определя обезщетение около
1000 лева за всяка година наказателно производство (така
Р 79-2018-IV
г.о.). Не бива да се
допуска размера на обезщетението да бъде източник и на
обогатяване за пострадалия. Следва да се отчита и това, че осъждането за
заплащане на обезщетение, съдържа в себе си признание за незаконността
на деянието, от което са причинени вредите, което само по себе си е вид морално
обезщетяване, наред с паричното такова (Р
163-2016-IV
г.о., Р 115-2012-IV г.о., Р 9-2012-III
г.о., Р 299-2013-IV г.о., Р 49-2011-III г.о., Р
422-2015-IV
г.о.).
В
тази насока съдът отчете, че за периода от 14.06.2017 г. до 16.03.2018 г., престъплението
по чл. 252, ал. 2 НК, в извършването на което е бил обвинен ищецът, е тежко умишлено
престъпление от общ характер, защото за него законът предвижда наказание
„лишаване от свобода” от пет до десет години и глоба от пет до десет хиляди
лева (чл.
93, т. 7 НК). За същото съдът може да постанови и конфискация на част
или на цялото имущество на дееца (чл. 252, ал. 2 НК). Само по себе
си обвинението в извършването на такова тежко престъпление, е свързано обичайно
със
значителен стрес и негативни изживявания, които поради това пострадалият
не е длъжен да доказва, защото наличието им се презюмира от повдигането на самото
обвинение и през целия период на висящност на наказателното производство (така
и Р 150-2016-III
г.о., Р 165-2015-III г.о., Р 480-2013-IV
г.о.).
След това за периода от 16.03.2018 г. до влизане в сила на 29.11.2019 г. на
постановлението за прекратяване на наказателното производство, престъплението
по чл. 252, ал. 1 НК, в извършването на което ищецът е бил обвинен, е умишлено
от общ характер, но не е тежко, защото за него законът предвижда наказание
„лишаване от свобода” от три до пет години и конфискация до половината от
имуществото на дееца (чл. 93, т. 7 НК). Само по себе си обаче и обвинението в
извършването на такова престъпление е свързано обичайно със значителен стрес и
негативни изживявания, които поради това пострадалият също не е длъжен да
доказва, защото наличието им се презюмира от повдигането и на такова обвинение
и през целия период на висящност на наказателното производство (така и Р
150-2016-III г.о., Р 165-2015-III г.о., Р 480-2013-IV г.о.).
В
случая по делото се установи от показанията на свидетелката Н., че в резултат
на тези тези обвинения ищецът е изпитал горепосочените неприятни психически
изживявания, които не са отшумели веднага след прекратяването на образуваното
за преследването им наказателно производство. Тук съдът отчете и ноторното
обстоятелство, че самият факт, че срещу определено лице е повдигнато
обвинение в извършването на определено престъпление, води до
накърняване на доброто му име, достойнство и репутация в
обществото. Трябва обаче в случая да бъде съобразено и обстоятелството, че
ищецът е бил вече осъждан (независимо, че след това е
бил реабилитиран по право), което също е повлияло на
доброто му име, чест и достойноство, поради което обезщетението в случая за
накърняване на тези неимуществени блага от недоказаното му обвинение, трябва да
бъде намалено (Р 165-2015-III г.о.). Следва
да се отчете тук и обстоятелството, че наказателното му преследване,
респективно периода от повдигане на това му обвинение на 14.06.2017 г. до
влизане в сила на 29.11.2019 г. на прекратителното прокурорско постановление, от
2 години и 5 месеца, не е неразумно дълъг. Следва да се вземе предвид обаче и
обстоятелството, че срещу него е бил внесен и обвинителен акт и образувано за
разглеждането му горепосоченото нохд № 403/2018 г. на СтОС. Следва
тук да се отчете и обстоятелството, че е
бил и задържан в ареста за 48 часа по чл. 64, ал. 2 НПК, както и че му е била взета
след това мярка
за неотклонение „парична гаранция” в размер на 5000 лева, но
и обстоятелството, че с такава той е бил за срок, по-дълъг от предвиденият в
чл. 234, ал. 8 НПК. Следва да се отчете тук и обстоятелството, че вредните
последици от негативното влияние на повдигнатото му обвинение, не
са били разпространявани в цялата страна чрез средствата за масово
осведомяване, а са станали достояние само на близките му (Р 936-2008-I г.о.). Следва да
се отчете тук и обстоятелството, че самият факт на осъждането на
ответника да му плати обезщетение, съдържа в себе си
признание за недоказаността на обвинението му, от което са
му
причинени посочените неимуществени вреди, което само по себе си е
вид морално негово обезщетяване, наред с паричното такова
(Р 163-2016-IV г.о.).
С
оглед всички тези установени по делото конкретни обстоятелства, съдът намери,
че справедливо обезщетение за претърпените от ищеца неимуществени вреди от недоказаността
на обвинението му, с обща продължителност на прекратеното поради това наказателно
производство за преследването му от две години и пет месеца, с 48-часовото му
задържане по чл. 64, ал. 2 НПК, при взета му след това мярка за неотклонение
„парична гаранция“, макар и търпяна над срока по чл. 234, ал. 8 НПК, без данни
за сериозно повлияване върху здравословното му състояние, с оглед неговата
личност, наличието на едно предишно осъждане, за което е реабилитиран след това
по право, стандарта на живот, обществено-икономическите условия в страната и
възрастта му, включително и съдебната практика по аналогични случаи, е сумата
от 2500
лева. Въпреки неоснователните доводи за противното на представителя
на ответника, по делото няма никакви данни ищецът да е допринесъл за увреждането
си, поради което това му обезщетение не следва да бъде намалявано (чл.
5, ал. 2 ЗОДОВ).
До тази сума поради това следва да бъде уважен, като основателен и предявеният
от него главен иск за плащането му, за обезщетяване на тези причинени му неимуществени
вреди, ведно с акцесорния му иск за присъждане и на законна лихва върху това
обезщетение от влизане в сила на 29.11.2019 г. на прокурорския горепосочен акт
за прекратяване на наказателното производство, до изплащането й. В останалата
му част, над тази сума до претендираната с този иск по-голяма от 8000 лева,
същият следва да бъде отхвърлен, като неоснователен, ведно с акцесорния иск за
присъждане и на законна лихва върху тази отхвърлена част от него от 29.11.2019
г. до изплащането й, както и за посочения от ищеца период от 01.11.2019 г. до
29.11.2019 г. В тази му отхвърлена част, претендираното с този му главен иск
обезщетение, надхвърля общественият критерий за справедливост, обусловен от
установените по делото горепосочени обстоятелства, от значение в тази насока.
По
отношение на разноските, съдът намери за основателно възражението на
представителя на ответника в хода на делото по същество, за прекомерност на
заплатеното от ищеца за защитата му по делото адвокатско възнаграждение от 1100
лева с оглед фактическата и правна сложност на делото, която с
оглед задължителните разяснения в т. 3 от ТР 6/2012 ОСГТК на ВКС е в по-ниска
степен с оглед горепосочената задължителна съдебна практика, разрешила спорните
по същото въпроси (т. 3 от ТР 6/2012 ОСГТК). Поради това платеното от ищеца
адвокатско възнаграждение следва да се намали до минималното такова от 770 лева
по чл. 7, ал. 2, т. 3 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения (чл. 78, ал. 5 ГПК и т. 3 ТР 6/2012 ОСГТК на ВКС). Поради
това, при този изход на делото, в тежест на ответника следва да бъде възложена
внесената от ищеца държавна такса за производството от 10 лева (чл.
10, ал. 3, изр. 1 ЗОДОВ), както и 770 лева от платеното
адвокатско възнаграждение, съразмерно с уважената от исковете, или сумата от 292.50
лева (чл.
10, ал. 3, изр. 2 ЗОДОВ).
Воден от горните мотиви, С.т районен съд
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА П. Р., с адрес -, да
заплати на М.Б.Н., с ЕГН **********, с адрес *** -, сумата от 800 лева за
обезщетение на причинените му имуществени вреди и сумата от 2500
лева за обезщетение на причинените му неимуществени вреди от обвинението му в извършване
на престъпление по чл. 252, ал. 1 НК, образуваното за преследването на което наказателно
производство по досъдебно производство № 349зм154/2017 г. по описа на О. С. (преписка
№ 1587/2017 г. по описа на ОП С.), е прекратено с влязло в
сила потановление от 10.10.2019 г. на О. С. поради това, че деянието не е
извършено от него, и законна лихва върху тези обезщетения от 29.11.2019 г. до
изплащането им, както и сумата от 292.50 лева за разноски по делото, съразмерно
с уважената част от исковете, КАТО ОТХВЪРЛЯ, като
неоснователни,
предявените от М.Б.Н. искове за осъждането на П. Р. да му заплати обезщетение за неимуществени
вреди и законна лихва върху същото, В ОСТАНАЛАТА ИМ ЧАСТ, над сумата от 2500
лева до претендираните 8 000 лева и законна лихва върху тази отхвърлена част от
29.11.2019 г. до изплащането й, както и исковете за законна лихва върху
обезщетенията В ОСТАНАЛАТА ИМ ЧАСТ, с която се иска присъждането й и за периода
от 01.11.2019 г. до 29.11.2019 г.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано пред С. О. в двуседмичен срок от
връчването му на страните по делото.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: