№ 639
гр. София, 18.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I ВЪЗЗИВЕН БРАЧЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на петнадесети ноември през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Катя Хасъмска
Членове:Емилия Александрова
Таня Кандилова
при участието на секретаря Нели Й. Първанова
като разгледа докладваното от Таня Кандилова Въззивно гражданско дело №
20211100512534 по описа за 2021 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 258-273 ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на Н. Н. Б. срещу решението от 29.04.2021 г.,
постановено по гр.д. № 44801/2020 г. на СРС, 37 състав, в частта, в която е увеличена
месечната издръжка на въззиваемата страна за сумата над 200 лева до присъдените 300 лева,
месечно. В жалбата се твърди, че решението в обжалваната част е неправилно, като
подробно са изложени съображенията за това. Въззивникът моли да се отмени решението в
обжалваната част и да се постанови друго, с което да се отхвърли предявеният иск за
увеличение на месечната издръжка за разликата над 200 лева месечно и над следващите се
върху този размер държавна такса и разноски по делото.
Въззиваемата страна С.-М.Н. Б., малолетна, действаща чрез нейната майка и законен
представител Й. М. М., оспорва въззивната жалба, като неоснователна и моли същата да се
остави без уважение.
Софийският градски съд, като прецени относимите доказателства и доводи, приема за
установено следното:
Въззивната жалба е допустима. Подадена е в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК, от страна,
имаща правен интерес от обжалването, и е срещу подлежащ на въззивно обжалване акт,
който е валиден като цяло и допустим в обжалваната му част.
1
С решението 29.04.2021 г., постановено по гр.д. № 44801/2020г., СРС, 37 състав, е
увеличил присъдената в полза на С.-М.Н. Б., малолетна, действаща чрез нейната майка и
законен представител Й. М. М., месечна издръжка от 60 лева на 300 лева, считано от датата
на предявяване на иска (17.09.2020 г.), присъждайки и законната лихва за забава. Районният
съд е осъдил въззивника да заплати по сметка на СРС държавна такса в размер на 432 лева
върху увеличения размер на издръжката и е осъдил последния да заплати на ищеца разноски
от 300 лева.
Доводите в жалбата касаят неправилна преценка на събраните доказателства от
първоинстанционния съд, респ. неправилни изводи въз основа на доказателствата по делото.
Наведените във въззивните жалби доводи за неправилност на решението в
обжалваните части са неоснователни.
При определяне размера на увеличената месечна издръжка съдът се съобразява с
увеличените нужди на детето и възможностите на задължения родител да покрие тези
нужди, респ. с останалите неудовлетворени нужди на детето, когато е присъдена
досегашната му издръжка, и увеличените възможности на задължения родител да покрие
тези неудовлетворени нужди. Също така, искът за увеличение на присъдената месечна
издръжка може да се основава на увеличение на нуждите на детето или на възможностите на
родителя му (т.19 от Постановление № 5 от 16.11.1970 г. по гр.д. №5/70 г. на Пленума на
ВС, което не е изгубило сила).
В настоящия случай ищецът е основал иска си на трайно съществено увеличаване на
нуждите си. Районният съд е изложил мотиви за изменените обстоятелства и за
възможността на ответника да заплаща присъдената месечна издръжка от 300 лева, които
мотиви изцяло се споделят от настоящия съдебен състав. От присъждането на издръжката в
размер на 60 лева са изминали над 11 (единадесет) години, като няма спор между страните,
че бащата до датата на подаване на исковата молба доброволно е заплащал на дъщеря си
месечна издръжка в размер на по 160 лева. Към настоящия момент детето С.-М. е 13
години, поради което дефинитивно са се увеличили потребностите му от средства за
съществуване, образование (доколкото е ученик) и социално-културно развитие (доколкото
всеки човек има нужда от такова). Наред с обичайните нужди на дете на неговата възраст, то
с оглед здравословното си състояние се е нуждаело и нуждае от допълнителни средства и
грижи. В тази връзка следва да се отбележи, че от доказателствата по делото се установява,
че на детето е със специфични обучителни затруднения, дете със специални образователни
потребности, с препоръка за системна психологическа и логопедична работа и обучение с
ресурсен учител. Бащата е работоспособен и няма задължения за издръжка към други
ненавършили пълнолетие деца. Наистина, срещу бащата е предявен иск за издръжка от
пълнолетното му учащо дете и средно месечния брутен трудов доход на последния (т.е.
доход по смисъла на т. 5 от ППВС 5/70 г. – така и ТР № 34 от 05.12.1973 г. по гр.д. №
11/1973 г., ОСГК на ВС) за календарната 2020 г. е в размер на около 1134 лева. Това обаче
не е основание за отхвърляне на иска за увеличение на месечната издръжка, присъдена в
полза на дъщеря му за сумата над 200 лева, тъй като бащата е в работоспособна възраст,
2
трудоспособен, полага труд по трудово правоотношение и няма алиментни задължение към
други ненавършили пълнолетие деца. Бащата може и трябва да ангажира цялата си
деятелност, за да реализира доходи, които да му послужат, както за удовлетворяването на
собствените му екзистенциални нужди, така и за задоволяване на увеличените потребности
на малолетното му дете С.-М., а задължението за издръжка на пълнолетно учащо дете, за
разлика от задължението към ненавършило пълнолетие дете, не е безусловно. Дори след
изплащане на издръжката на детето С.-М. въззивникът да среща известни материални
затруднения, следва да се даде приоритет на увеличените нужди на детето, защото бащата
има не само правно, но и нравствено задължение да издържа своето дете, поради което
затрудненията на бащата не следва да се поемат от детето. В този смисъл въззивният съд
изцяло споделя изводите на първоинстанционния съд, че нуждите на подрастващите, с оглед
създаването на нормални условия за живот, обучение и възпитание, са големи в периода на
развитието им, защото децата бързо растат и оттам – бързо и съществено се увеличават и
нуждите им.
Въззивният съд напълно споделя установената от първоинстанционния съд
фактическа обстановка и направените изводи въз основа на доказателствата по делото,
приети в първата инстанция – районният съд законосъобразно и справедливо е определил
новия размер на месечната издръжка на въззиваемата страна.
Ето защо, първоинстанционното решение в обжалваната част, като правилно,
постановено при спазване на материалния и процесуалния закон, следва да бъде потвърдено.
При този изхода на делото, въззивникът няма право на разноски.
С оглед изхода на настоящото дело, въззивникът следва да бъде осъден да заплати на
въззиваемата страна разноски в размер на 300 лева – заплатено адвокатско възнаграждение
за въззивното производство.
Така мотивиран, Софийският градски съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 52 от 29.04.2021 г., постановено по гр.д. № 44801/2020
г. по описа на Софийския районен съд, 37 състав.
ОСЪЖДА Н. Н. Б., ЕГН **********, да заплати на С.-М.Н. Б., ЕГН **********, чрез
нейната майка и законен представител Й. М. М., ЕГН **********, сумата от 300 лева –
разноски по настоящото дело.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на Н. Н. Б. за присъждане на разноски по
делото, като неоснователно.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
3
Членове:
1._______________________
2._______________________
4